Решение № 307 от 30.6.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 442/2026 г.

С Решение № 551/30.04.2026 г., постановено по гр.д. № 20255220102936 по описа на Районен съд – П. е отхвърлен предявеният от С. Г. Р. с ЕГН ••••••••••, понастоящем в Затвора –П. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, иск с правно основание чл.71, ал.1,т.3 от ЗЗДискр за заплащане на обезщетение в размер на 2 556.46 евро /равностойност 5 000 лв./ за причинени неимуществени вреди за периода 07.12.2021 г. до 27.06.2025 г., изразяващи се в болки, страдания, гняв, унижение, чувство за малоценност в резултат на дискриминационно отношение на основата на признака „лично положение“ за това, че не му е бил осигурен телевизор в спалното помещение, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2025 г. до окончателното изплащане. Осъден е С. Г. Р. с ЕГН ••••••••••, понастоящем в Затвора – П. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София сумата от 81.81 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от С. Г. Р., чрез адв. М. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. След като проследява фактологията по делото, твърди, че доказателствата по делото сочели на избирателно прилагане на правилата и използване на имущественото състояние на лицето, доколкото молбите му за внасяне на собствен телевизор или получаване на дарение са били оставени без уважение с мотива, че такива вещи могат да се придобиват само с лични средства от лавката на Затвора. В отличие от това становище на ответника, по искане на осъдения Д. Г. му е било разрешено да получи телевизор като дарение от Архиерейското наместничество и това било безспорно установено по делото. Обстоятелството, че С. Р. в крайна сметка е събрал пари и си е купил телевизор, не заличавало периода от 07.12.2021 г. до 27.06.2025 г., в който е бил без телевизор. Твърди се, че неимуществените вреди, претърпени от Р., били безспорно доказани от показанията на разпитаните по делото свидетели. Установено бил, че ищецът е страдал от безсъние, главоболие, чувство за унижение, породени от факта, че финансовото му състояние не му позволява да си закупи телевизор. Искането е решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло, в пълен размер, ведно със законната лихва. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ГДИН, чрез юрк. Р.. Ответникът твърди, че жалбоподателят Р. не е бил третиран различно от другите лишени от свобода. Било безспорно установено, че не е постъпвало официално предложение от свещеника на Затвора на Р. да бъде дарен телевизор и да му е било отказано, какъвто бил случаят на свид. Г.. За Г. предложението за дарение било постъпило по инициатива на свещеника на затвора, а не от самия лишен от свобода. Разрешителният режим се прилагал еднакво спрямо всички лишени от свобода. Искането е решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски. Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното: В исковата си молба против ГДИН ищецът С. Г. Р. е твърдял, че е бил преведен от Затвора в град София в Затвора – П. на 07.12.2021 г. за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода при строг режим. От момента на настаняването му в Затвора –П. ищецът поискал да му бъде осигурен телевизор в килията, но от затворническата администрация му било отказано. Имало период, в който ищецът полагал труд в затвора и получавал доходи, но поради това, че имал наложен запор върху личната му партида, му оставали около 50-60 лв., които средства не му били достатъчни, за да си закупи телевизор. Близките му изразили готовност да му донесат телевизор, но отново му било отказано. На 27.03.2025 г. бил преместен в килия 114 при специален режим на изтърпяване на наказанието. През 2024 г. на затворниците Д. Ю.А., Д. П. Г. и на един затворник от 8-мо отделение били осигурени телевизори, като затворникът Д. Г. получил телевизора дарение от свещеника на затвора. Ищецът твърди, че началникът на затвора не разрешил да му се направи дарение един телевизор. За разлика обаче от него Д. П., който също бил на специален режим, получил дарение един телевизори. Така П. гледал телевизия в килията си, а ищецът бил лишен от това право. Ищецът е твърдял, че по този начин спрямо него е проявено дискриминационно отношение за периода от 07.12.2021 г. до 27.06.2025 г. В резултат на това неравноправно третиране претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в главоболие, безсъние, тревожност, унижение. Изпитвал чувство за малоценност, безсилие и на беззаконност. Искането е съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. В срока по чл.131 от ГПК ответникът Главна дирекция“ Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище, че искът е неоснователен. Твърдял е, че лишеният от свобода Р. е настанен в зоната с повишена сигурност на Затвора – П. като системен нарушител по реда на чл.68 от ЗИНЗС и същият е подал молба вх. № М-1268/01.04.2025 г. за получаване на разрешение да получи 1 брой телевизор от близките си в деня за получаване на техника, тъй като имал наложени запори и не можел да си закупи такъв от затворническата лавка. Молбата му е оставена без уважение от началника на затвора, за която резолюция лишеният от свобода бил уведомен срещу подпис. На Р. отново бил разяснен реда, по който може да се сдобие с техника, като му било обърнато внимание на вещите, които могат да се закупят само от затворническата лавка съгласно раздел I – точка 5, буква „ж“ от списъка за разрешени вещи, одобрен със Заповед № ЛС-04-268/17.06.2022 г. на министъра на правосъдието, относно вещи и предмети, които могат да се държат и ползват от лишените от свобода с разрешение на началника на затвора. Според списъка за разрешените вещи телевизорът можел да бъде закупен само от затворническата лавка. Администрацията на затвора не разполагала с телевизионни приемници, с които да обзаведе спалните помещения. В поредната молба-жалба лишеният от свобода С. Р. обявил, че отказва да се храни, докато не му бъде разрешено да получи телевизор. По този повод на 03.06.2025 г. около 9.00 часа ищецът бил извикан и с него е била проведена беседа от инспектор – психолог Ц.Я.. В разговора с нея потвърдил, че не се отказва от декларацията си за отказ от храна. На същата дата около 15:10 часа ищецът бил извикан от наблюдаващия инспектор „СДВР“, за да бъде проведен разговор по повод подадената декларация за отказ от храна. Същият потвърдил, че ще продължи да гладува докато не му бъде разрешено да получи телевизор от близките си или от администрацията на затвора не му осигури такъв служебен. Впоследствие Р. се отказал от гладната стачка, но продължил да пише молби до Министерството на правосъдието, Народното събрание като и двете молби са били препратени по компетентност до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Отново на Р. бил разяснен нормативно определения път за сдобиване на телевизор в затвора - чрез закупуването му от затворническата лавка след предварителна заявка за телевизора. От извършена справка рег. № 5970/24.09.2025 г., представена от началника на Затвора - П. ставало ясно, че след направена проверка към настоящия момент не е постъпвало официално предложение от свещеника на затвора – отец Л.Ч. за дарение на телевизор в полза на Р., с което се опровергава твърдението в исковата молба, че началникът на затвора е отказал да му се направи дарение на телевизор от свещеника на затвора. Не се оспорва твърдението, че лишеният от свобода Д. П. Г., осъден на доживотен затвор и настанен в Затвора – П. по реда на чл.197, 198 и сл. от ЗИНЗС, притежава телевизор, подарен му от Архиерейското наместничество в град П.. Телевизорът е бил даден след изпратена молба от осъдения Г. до православната институция, заведена под вх. № М-2233/26.06.2024 г., като в молбата се упоменавало, че няма близки, които да го посещават на свиждане и не притежава средства, с които да може да си закупи телевизор от лавката на затвора. По отношение на Р. нямало официално становище от отец Л.Ч. да бъде направено дарение на телевизор за личното му ползване. Ответникът е твърдял, че съгласно нормите на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряката дискриминация пък била поставяне на лице на основата на признаците по ал.1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тези разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани с оглед законовата цел и средствата за постигане на целта за подходящи и необходими. И в двата случая, за да се обоснова извод за наличие на дискриминация, следвало да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация, е третирано и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, тоест по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. В случая Р. бил настанен на „специален режим“ в зоната с повишена сигурност на затвора по чл.68 от ЗИНЗС, но лишеният от свобода Р. не се намира в идентично положение с лишения от свобода Д. П. Г., който бил настанен там по чл.197, чл.198 и сл. от ЗИНЗС като осъден на доживотен затвор, нито бил в идентично положение спрямо другите изолирани лишени от свобода по чл.248 от ЗИНЗС обвиняеми и подсъдими. Посочените три вида режими, при които са настанени тези лишени от свобода, обуславяли разликата в правата, задълженията и възможностите за придвижване, изолация, време за свиждане и т.н. В подобно сравними сходни обстоятелства по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. ищецът Р. се намирал единствено с лицата, настанени по смисъла на чл.68 от ЗИНЗС, поставени на специален режим в същия затвор и само сравнението с тях било от значение за преценка дали е налице дискриминация спрямо него. Оспорено е твърдението, че спрямо ищеца е била прилагана някаква форма на пряка или непряка дискриминация при сравними сходни условия спрямо другите лишени от свобода от зоната с повишена сигурност на Затвора-П. настанени по реда на чл.68 от ЗИНЗС. Поддържа се, че установените ред, дисциплина и правила в Затвора-П. като част от системата на ГД“ИН“ не следвало да се квалифицират като пример за нечовешко или унизително отнасяне, тъй като затворите са пенитенциарни заведения и не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните предпочитания на всеки лишен от свобода. Искането е предявения претенцията да бъде отхвърлена като неоснователена. Претендират се разноски. Не е спорно между страните, че ищецът С. Г. Р. изтърпява наказание лишаване от свобода, като на 07.12.2021 г. е преместен от Затвора София в затвора – П.. От представените от ответника писмени доказателства, в т.ч. и справка вх. № 6839/10.03.2026 г. от началника на затвора – П. се установява, че на 26.06.2024 г. лишеният от свобода Д. П. Г. е подал молба до Архиерейско наместничество град П. в която е упоменал, че няма близки, които да го посещават, не притежава парични средства, с които да си закупи собствен телевизор и желае да му бъде подарен такъв. Отговорено му е, че може да му бъде дарен телевизор с параметрите, отговарящи на списъка за разрешени вещи. С оглед положителната резолюция на началника на затвора, на 03.07.2024 г. Архиерейското наместничество гр. П. чрез свещеника на затвора отец Любомир, е дарило телевизор на лишения от свобода Д. Г.. В периода 07.12.2021 г. до март 2025 г. само лишеният от свобода Д. Г. е получил телевизор чрез дарение от Архиерейско наместничество град П.. Установено у също, че лишеният от свобода Д. П. Г. изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна при първоначален специален режим на основание чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, считано от 03.02.2000 г. С. Г. Р. изтърпява наказание лишаване от свобода да срок от 18 години, като от 24.03.2025 г. на основание чл.68, ал.1 от ЗИНЗС е поставен на специален режим, съгласно определение № 110/10.03.2025 г. на Окръжен съд- П.. На 01.04.2025 г. ищецът С. Р. е подал молба /зявление/ вх. № М-1268 до началника на Затвора-П. да му бъде разрешено негови близки да му донесат телевизор, тъй като има запор на личната партида и не може да си закупи такъв от затворническата лавка. Алтернативно е поискал да му бъде направено дарение 1 брой телевизор. Молбата е оставена без уважение с аргумент, че съгласно списъка на разрешените вещи телевизор може да се закупи единствено от затворническата лавка. Молби с идентично съдържание са подавани от Р. и до Министъра на правосъдието на 12.05.2025 г., 02.06.2025 г., съответно до Народното събрание /рег. № ПГ-51-5194-С-96/19.06.2025 г./ които са препратени по компетентност до ГД“ИН“ и на които е началникът на Затвора –П. е отговорил по идентичен начин, като е разяснил реда, по който лишените от свобода могат да се сдобият с техника - чрез закупуване единствено от затворническата лавка. Със Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.122, ал.1 от ЗИНЗС и чл.82, ал.7 от ППЗИНЗС е утвърден списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да се получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода, като в раздел I, т.5, б.“ж“ от списъка е посочен телевизор с размери на екрана до 24 инча, който не поддържа безжична комуникация, със собствена телескопична антена, външен декодер, стайна антена с размери 50/50 см, закупен от лавката или с лични средства на лишените от свобода след предварителна заявка. Видно от справката вх. № 6839/10.03.2026 г., след 01.01.2022 г. по изключение е разрешено внасяне на телевизори отвън: 1/ на лишения от свобода С.А.Я. поради причина, че процедурата е стартирала през 2021 г., когато все още е действал старият списък с разрешените вещи, утвърден със Заповед № ЛС-04-746/08.12.2021 г. на министъра на правосъдието, която заповед е отменена с действащата и към настоящия момент Заповед № ЛС-04- 268 от 17.06.2022 г. Към дадения момент Ясов е бил на специален режим. В момента е на строг. Установява се от писмените доказателства, че в периода 07.12.2021 г. до месец март 2025 г. до началника на затвора са подадени 35 молби с искания за получаване на телевизор от близки или от други лишени от свобода в затвора, като след 01.01.2022 г. всички молби са оставени без уважение, тъй като съгласно действащия списък, утвърден със Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. не се разрешава получаване на телевизор от близки на лишените от свобода, а само чрез закупуване от затворническата лавка с лични средства на лишения от свобода. Сред тези молби е и молба вх. № М-413 от 30.01.2025 г., подадена от ищеца. Установява се, че всички молби съдържат резолюция „Без уважение“. От постъпилото писмо вх. № 6033/27.02.2026 г. от ТН на НОИ-П. приложено към първоинстанционното дело, е видно, че към 26.02.2026 г. С. Г. Р. е пенсионер, като пенсията му се изплаща ежемесечно с пенсионен запис на титуляра на пенсията чрез пощенската станция, обслужваща територията, на която се намира мястото за лишаване от свобода. От направена справка в системата на „Български пощи“ ЕАД е видно, че пенсията на С. Г. Р. се получава от Т.В.К.. За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния съд са допуснати и гласни доказателствени средства. От показанията на свидетеля Н.М. се установява, че изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора – П. и познава ищеца от 2022 г. Знае, че затворническата администрация му е отказвала да има собствен телевизор и по тази причина ищецът се чувствал зле, отказвал да се храни, страдал от безсъние и главоболие. Свидетелят знаел, че има други затворници на същия режим на изтърпяване на наказанието, които имат телевизори и това били Д. Г. и Г. Г.. Затворникът В. по прякор „плъха“ също в края на 2024 г. получил от близките си телевизор. С.Я., който бил на строг режим, също бил получи телевизор. Свидетелят е заявил, че ищецът е бил в гладна стачка поради това, че няма телевизор. От показанията на свидетеля Л.Ч. се установява, че е свещеник в Архиерейското наместничество - гр. П. и като такъв работи с лишените от свобода в затвора – П.. Свидетелят е заявил, че познава добре ищеца С. Р., тъй като последният често посещава параклиса на затвора. Само веднъж през месец ноември – декември 2025 г. са разговаряли да му бъде осигурен телевизор, но ищецът не бил депозирал писмена молба до Архиерейското наместничество с подобно искане. От показанията на свидетеля Д. Г. се установява, че от 1998 г. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора – П. и от тогава е на специален режим. Получил е телевизор дарение от църквата, след като писал молба за това. Свидетелят знае, че ищецът три години е бил без телевизор и поради това не се чувствал добре - страдал от безсъние, ядосвал се. Към настоящия момент ищецът имал телевизор, който си бил купил от лавката. Свидетелят знае, че Р. вземал лекарства по два повода – че няма телевизор и че е болен. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна въззивният съд намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следнитесъображения: ВКС нееднократно е приемал в своята практика, че от значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващият недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В конкретния случай не се установи наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат за С. Р. при упражняване на дейността на затворническата администрация във връзка със законосъобразното съблюдаване на нормативно уредения режим, при който жалбоподателят изтърпява наказанието си 18 години лишаване от свобода при специален режим. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр., в производството за защита от дискриминация страната, която твърди, че е била жертва на дискриминация, следва да докаже фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а от своя страна ответникът следва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Настоящата съдебна инстанция приема, че жалбоподателят не е доказал наличието на факти, от които може да се направи безспорен извод, че е налице дискриминация – пряка или непряка по някой от критериите, изложени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. В свое Решение № 599 от 21.10.2025 г. по к. гр. д. № 1448/2025 г. ВКС приема, че според чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко понеблагоприятно третиране на лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Наличието на "сравними сходни обстоятелства" следва да се преценява спрямо конкретното лично положение на ищеца, т. е. лицата, с които той се сравнява, следва да бъдат в идентично положение. В подобно идентично или сходно положение ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание (доживотен затвор без замяна и доживотен затвор) в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. По делото е безспорно установено, че такава разлика в третирането спрямо тези лица по отношение на получаването и притежаването на телевизор за лично ползване не е налице. В случая не се твърди и не се установява по-неблагоприятно трениране на ищеца спрямо останалите лица, които са изтърпявали преди, или към процесния период същото наказание в затвора в П.. Устеновено е, че всички подадени до началника на затвора молби за получаване на телевизор през периода 07.12.2021 г. до месец март 2025 г. - 35 бр. са оставени без уважение, тъй като съгласно действащия списък, утвърден със Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. не се разрешава получаване на телевизор от близки на лишените от свобода, а само чрез закупуване от затворническата лавка с лични средства на лишения от свобода. Сред тези молби е и молба вх. № М-413 от 30.01.2025 г., подадена от ищеца. Изключения са допускани преди 01.01.2022 г., тъй като тогава е действала друга заповед, но на молбите, подадени от всички затворници през релевантния период след 01.01.2022 г. е отговорено по еднакъв начин независимо от личността на подателите им – оставени са без уважение. Не е налице дискриминация – пряка или непряка и по повод даренията, правени от църквата. Установи се от доказателствата по делото, че ищецът не е подавал молба до Архиерейското наместничество - гр. П. да му бъде дарен телевизор. Идентичността в условията на третиране на лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в Затвора П. изключва както пряката, така и непряката дискриминация спрямо ищеца по смисъла на ЗЗДискр. След като по делото не се установи ищецът да е поставен в понеблагоприятно положение в сравнение с останалите осъдени лица, изтърпяващи наказание доживотен затвор без право на замяна в Затвора в гр. П. за процесния период по отношение възможността да разполага с телевизор за лично ползване, който не е закупен по установения ред от лавката на затвора, не може да се приеме, че спрямо него е налице дискриминация по признак лично положение. Предвид това искът по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. е неоснователен и следва да се отхвърли, а поради неговата неоснователност, подлежи на отхвърляне и обусловеният иск по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в резултат на дискриминационно третиране. Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На основание чл.272 от ГПК въззивният съд се присъединява изцяло към мотивите, изложени от районния съд и препраща към тях. С оглед изхода на спора в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието – гр. София, следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 100 евро. Тъй като размерът на исковата претенция не надвишава 5000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд