Решение № 2599 от 11.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 15304/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД, гр.София, срещу наказателно постановление № 7224001179/13.06.2024г., издадено от Зам.кмет на Столична община, с което на основание чл.123, ал.1 ЗМДТ, за нарушение на чл.14, ал.4 ЗМДТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Жалбоподателят твърди, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила - съставен е в присъствието на само на един свидетел, за който не е посочено ЕГН и точен адрес. Не са спазени и изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН - не са посочени датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, като датата на подаване на декларацията е датата на констатиране, а не на осъществяване на твърдяното нарушение. Иска се отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, алтернативно приложението на чл. 28 ЗАНН. В съдебно заседание страните не се явиха. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателствен материал и доводите на страните, приема за установено следното: ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД ЕАД с ЕИК ••• закупило имот - самостоятелен обект ПРОИЗВОДСТВЕН ТП с РЗП 52.63 кв.м. в гр. София, Столична община - район, , Триадица", м., , Манастирски ливади- изток", за което е издаден Нотариален акт №41 от 22.08.2023г. на нотариус Милена Георгиева с per.№622 по описа на Нотариалната камара в Република България и Разрешение за ползване №СТ-05-657/19.12.2023г. На 10.05.2024 г. дружеството подало декларация по чл.14, ал.1 ЗМДТ № ДСЦ24-ТД26-610/13.05.2024г. за придобития имот. При получаването на декларацията в деловодството на Дирекция, , Общински приходи", ст. Инспектор Я. констатирала, че дружеството не е уведомило писмено Столична община - отдел ОП, , Средец/Триадица" на Дирекция, , Общински приходи", като не е подало данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти и което задължение е следвало да се изпълни в двумесечния срок по чл.14, ал.1 ЗМДТ, а именно в периода от 19.12.2023г. до 19.02.2024г. Приела, че на 10.05.2024 г. е извършено нарушение по чл. 14 ал. 4 от ЗМДТ по реда и срока на чл.14 ал.1 от ЗМДТ и съставила на дружеството акт за установяване на административно нарушение № ••••••••••/27.05.2024г., надлежно връчен на нарушителя на 27.05.2024г., като квалифицирала нарушението по чл.14, ал.4 ЗМДТ. Жалбоподателят подал възражение срещу издадения акт. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, за нарушение на чл.14, ал.4 ЗМДТ, изразяващо се в неподаване на информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка върху придобития недвижим имот в срока по чл.14, ал.1 ЗМДТ. От правна страна: АУАН и НП се са издадени от компетентен орган и в предвидените за това срокове, но при допуснати съществени процесуални нарушения. Те се изразяват в различие на фактическата обстановка, приета в АУАН и НП. Съгласно чл.14, ал.1 ЗМДТ „За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2- месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. В акта и в наказателното постановление е посочена като нарушена разпоредбата на чл.14, ал.4 ЗМДТ, според която „ За новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.“ Няма изискване това да стане чрез подаване на декларация, а препратката към чл.14, ал.1 ЗМДТ е само по отношение на двумесечния срок. В акта, актосъставителят е посочил, че нарушението по чл.14, ал.4 ЗМДТ се изразява в неподаването на декларация за данъка, а в НП в липсата на подадена информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. По този начин, в акта и в постановлението, нарушението е описано по различен начин с една и съща правна квалификация. Това несъответствие в приетата фактическа обстановка нарушава правото на защита на санкционираното лице. Допуснато е и нарушение и по отношение на датата на нарушението. Нарушението по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ е формално и изпълнителното му деяние се състои в бездействие. Нарушението е довършено след изтичане на срока, в който субектът е следвало да изпълни задължението си за подаване на информация, но не е сторил това. Срокът е двумесечен и нарушението е извършено в първия присъствен ден след изтичането му, в случая 20.02.2024 г., а не както е приел АНО – 10.05.2024 г., която е датата, на която е констатирано нарушението. С оглед горното жалбата е основателна и обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. По делото не са направени искания за присъждане на разноски. Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.3 ЗАНН съдът