Решение № 756 от 20.2.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 9396/2025 г.

Предявени са обективносъединени искове чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 367 от ТЗ и чл. 86 от ТЗ от „ТРАНСЛАЙН И КО" ЕООД, с ЕИК 200066899, гр. ••, ул. •• с управител И. Г., чрез адв. Л., срещу „Адонай Лоджистик" ООД, с ЕИК 160069144, седалище и адрес на управление с. •• и с управител С. Х. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 388,58 евро остатък от възнаграждение за извършения превоз на товари по Фактура №••/••г., ведно със законната лихва за забава от дата на подаване на искова молба-23.05.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 46,96 евро-законна лихва от 28.03.2025г. до 22.05.2025г. Притендират се разноски. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен на •• г. по електронен път договор за автомобилен превоз на товар, по маршрут от •• до •• в периода ••-•• г. при цена от 4560 лв. с ДДС. Срока за плащане е 45 дни от получаване на фактурата. Същата е предадена чрез куриер на •• г. Към момента на завеждане на делото не е заплатено задължението. След това на 03.06.2025 г. е заплатена сума от 3800 лв. В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв от ответника. Препис от исковата молба, ведно с приложенията й, са били редовно връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок. В определения срок такъв не е постъпил по делото. Ответника е бил редовно призована за първото съдебно заседание, но не се е явил и не е изразил становище. Не е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Отправено е искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като са налице предпоставките за това. На първо място, ответника в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил представител в съдебното заседание, за което е бил редовно призована. Не е направила искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На второ място, налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение. На трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание – тази информация се съдържа в текста на съобщението до ответника. И на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищцовата страна доказателства, искът е вероятно основателен. Ето защо искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество. На основание чл.78, ал. 6 вр. ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 118,82евро за държавна такса и 490,84 евро за адвокатско възнаграждение за настоящето производство. На ответника разноски не се дължат. Водим от горното, Съдът