Решение № 126 от 17.7.2026 г. на Районен съд - Харманли по дело № 1062/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.327, вр. чл.287 от ТЗ. Предявена е искова молба от „АВТОГРАНД“ ООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул."и" №6, представлявано от управителя Г. Д. Д., чрез пълномощника адв. В.А., срещу „БМ АУТО 89“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“л..., представлявано от управителя Б. А. М.. Твърди се, че ищецът на 25.01.2023г. доставил на ответника стоки - авточасти, на обща стойност 3932.38лева, за което издал данъчна фактура №2100031855/25.01.2023г. Страните уговорили срок за плащане - 15.02.2023г., като до момента ответникът заплатил сумата от 665.99лв., а останалата сума от 3266.39 лв. останала незаплатена. Ищецът твърди, че ответникът дължал и лихва за забава върху главницата след предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца следната сума: 3266.39 лева - главница, представляваща неплатена сума за доставени стоки - авточасти по данъчна фактура № 2100031855/ 25.01.2023г. с включен данък добавена стойност, ведно със законната лихва върху главницата след предявяване на иска до окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени направените разноски по делото. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Ищецът по делото „АВТОГРАНД“ ООД чрез пълномощника си адв.В.А. в съдебно заседание заявява, че поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което е допуснато от съда с определение, постановено в съдебно заседание на 01.07.2026г. Ответникът „БМ АУТО 89“ ЕООД, ЕИК ..., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Не депозира становище по делото и не прави искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът, като взе предвид, че ответникът „БМ АУТО 89“ ЕООД, ЕИК ... е редовно призован, не е представил отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание, като не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие, и ищецът „Автогранд” ООД е поискал постановяване на неприсъствено решение, както и че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание и че предявеният иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.327 вр. чл.287 от ТЗ е вероятно основателен, предвид изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (фактура №2100031855/25.01.2023г.), намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Това обуславя уважаването на така предявения иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.327 вр. чл.287 от ТЗ и съответно осъждане на ответника да плати на ищеца следната сума: 1670.08 евро (3266.39 лева) - главница, представляваща неплатена сума за доставени стоки по фактура №2100031855/25.01.2023г. с включен данък добавена стойност, ведно със законната лихва върху главницата след предявяване на иска до окончателното й изплащане, дължима на основание чл.86 от ЗЗД. На основание чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 373.61евро (730.72лв.), от които: 66.83евро (130.70лв.) - внесена държавна такса и 306.78евро (600.00лв.) - адвокатски хонорар. Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът