Решение № 5806 от 26.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 14863/2025 г.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК. Софийска адвокатска колегия е предявила срещу Б. С. З. искове по чл.133, ал.1, т.2 ЗА и чл.143, ал.1, вр. ал.2 ЗА за сумата от 3550 лева – наложено дисциплинарно наказание „глоба“ въз основа на решение от 12.05.2022 г. по дисциплинарно дело № 174/2021 г. по описа на Дисциплинарен съд при Софийска адвокатска колегия, ведно със законна лихва от 17.06.2024 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 50 лева - разноски, присъдени с решение от 12.05.2022 г. по дисциплинарно дело № 174/2021 г. по описа на Дисциплинарен съд при Софийска адвокатска колегия, ведно със законна лихва от 17.06.2024 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 1560 лева – наложено дисциплинарно наказание „глоба“ въз основа на решение от 15.12.2023 г. по дисциплинарно дело № 91/2023 г. по описа на Дисциплинарен съд при Софийска адвокатска колегия, ведно със законна лихва от 17.06.2024 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 600 лева - разноски, присъдени с решение от 15.12.2023 г. по дисциплинарно дело № 91/2023 г. по описа на Дисциплинарен съд при Софийска адвокатска колегия, ведно със законна лихва за период от 17.06.2024 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 1560 лева – наложено дисциплинарно наказание „глоба“ въз основа на решение от 12.12.2023 г. по дисциплинарно дело № 92/2023г. по описа на Дисциплинарен съд при Софийска адвокатска колегия, ведно със законна лихва за период от 17.06.2024 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и за сумата от 600 лева - разноски, присъдени с решение от 12.12.2023 г. по дисциплинарно дело № 92/2023 г. по описа на Дисциплинарен съд при Софийска адвокатска колегия, ведно със законна лихва за период от 17.06.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 36348/2024 г. на СРС, 64 – ти състав. Ищецът Софийска адвокатска колегия (съкратено „САК“) твърди, че в негова полза спрямо ответника – адв. Б. З., валидно са възникнали вземания за наложени дисциплинарни наказания „глоба“ и за разноски по проведени дисциплинарни производства по реда на Закона за адвокатурата. Така с решение от 12.05.2022г. от 12.05.2022 г. по дисциплинарно дело № 174/2021г. по описа на Дисциплинарен съд при САК на ответника била наложена глоба в размер на 5 минимални работни заплати на основание чл.133, ал.1 ЗА, като със същото решение в тежест на ответника били възложени и разноски в размер на 50 лева. Съгласно приложимото към датата на решението ПМС № 37/24.03.2022г. размерът на наложената глоба по дисциплинарно дело № 174/2021г. възлизал на сумата от 3350 лева. Последното решение било потвърдено в частта относно наложената глоба с решение на Висшия дисциплинарен съд. С решение от 15.12.2023 г. по дисциплинарно дело № 91/2023 г. по описа на Дисциплинарен съд при САК на основание чл.133, ал.1 ЗА на ответника било наложено дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 2 минимални работни заплати, като със същото решение в тежест на ответника били възложени и разноски в размер на 600 лева. Съгласно приложимото към датата на постановяване на последното решение ПМС № 497/29.12.2022г. размерът на наложената глоба възлизал на 1560 лева. Последното решение било влязло в сила като необжалвано. С решение от 12.12.2023 г. по дисциплинарно дело № 92/2023 г. по описа на Дисциплинарен съд при САК на основание чл.133, ал.1 ЗА на ответника било наложено дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 2 минимални работни заплати, като със същото решение в тежест на ответника били възложени и разноски в размер на 600 лева. Съгласно приложимото към датата на постановяване на последното решение ПМС № 497/29.12.2022г. размерът на наложената глоба възлизал на 1560 лева. Последното решение било потвърдено с решение на Висшия дисциплинарен съд. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага аргументи, че в хода на дисциплинарните производства са били допуснати множество процедурни нарушения, поради което решенията на дисциплинарния съд били незаконосъобразни, както и че същите противоречали на материалния закон, а наложените глоби били несъразмерни на извършеното нарушение. Възразява, че решенията не са влезли в законна сила. В подаденото в срок възражение по чл. 414 ГПК по ч. гр. д. 36348 от 2024 г. по описа на СРС, 64 състав ответникът е възразил, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение, доколкото същите са погасени по давност, както и поради това, че наказанието „глоба“ не е влязло в сила. Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното: От събраните по делото писмени доказателства се установява следното : С решение от 12.05.2022г. по дисциплинарно дело № 174/2021 г. по описа на Дисциплинарен съд при САК (л.10) на ответника адв. Б. С. З. във връзка с признаването му за виновен по дисциплинарни обвинения на основание чл.133, ал.1, т.2 ЗА е наложено дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 5 минимални работни заплати, като е постановено глобата се събере в полза на ищеца – САК. Със същото решение ответникът е осъден да плати разноски в размер на сумата от 50 лева в полза на Софийския адвокатски съвет. С решение от 08.07.2022г. по дисциплинарно дело № 11/2022г. на Висшия дисциплинарен съд (л.22) е оставена без уважение жалбата на ответника срещу посоченото решение на Дисциплинарния съд при САК. С решение от 15.12.2023 г. по дисциплинарно дело № 91/2023 г. по описа на Дисциплинарен съд при САК (л.13) на ответника във връзка с признаването му за виновен по дисциплинарни обвинения на основание чл.133, ал.1, т.2 ЗА е наложено дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 2 минимални работни заплати, като е постановено глобата да се събере в полза на ищеца – САК. Със същото решение ответникът е осъден да плати разноски в размер на сумата от 600 лева в полза на Софийски адвокатски съвет. С решение от 12.12.2023 г. по дисциплинарно дело № 92/2023 г. по описа на Дисциплинарен съд при САК на основание чл.133, ал.1, т.2 ЗА на ответника във връзка с признаването му за виновен по дисциплинарни обвинения е наложено дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 2 минимални работни заплати, като е постановено глобата да се събере в полза на ищеца – САК. Със същото решение ответникът е осъден да плати разноски в размер на сумата от 600 лева в полза на Софийски адвокатски съвет. Последното решение е потвърдено с решение от 16.02.2024г. по д.д. № 22/2023г. на Висшия дисциплинарен съд (л.19). Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, като организацията и редът за дейността й се уреждат със закон (чл.134, ал.1 и ал. 2 от Конституцията на Република България) - Закона за адвокатурата (ЗА). Адвокатите имат задължение да членуват в адвокатска колегия, която е юридическо лице и се състои от вписаните в регистрите й адвокати (чл.78, ал.1 и ал.2 ЗА). Сред органите на адвокатската колегия е дисциплинарният съд, който се състои от избрани членове на адвокатската колегия (чл.79, вр. чл.96 ЗА). За виновно неизпълнение на задълженията си адвокатът носи дисциплинарна отговорност (чл.131 и чл.132 ЗА). Сред предвидените дисциплинарни наказания, които могат да бъдат налагани на адвоката, е глоба от една до осем минимални работни заплати (чл.133, ал.1, т.2 ЗА) и същата се събира в полза на адвокатската колегия (чл.133, ал.2 ЗА). Дисциплинарно производство се провежда по реда на чл.136 и сл. ЗА, в което участва и адвокатът, срещу когото е насочено дисциплинарното обвинение, с право да направи възражения и да ангажира доказателства по обвинението в 7 – дневен срок от получаване на препис от дисциплинарното обвинение (чл.138 ЗА). Делото се разглежда с призоваването на дисциплинарно обвинения адвокат – чл.139, ал.1 ЗА, и се развИ. при субсидиарното приложение на НПК (чл.139, ал.6 ЗА). Дисциплинарният съд взема решение след тайно съвещание с мнозинство от членовете на състава и решението заедно с мотивите се обявяват (чл.140 ЗА). Решението на дисциплинарния съд може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от обявяването му чрез дисциплинарния съд до Висшия дисциплинарен съд (чл.141, ал.1 ЗА). Висшия дисциплинарен съд разглежда делото по правилата на чл.138 – чл.140 ЗА (чл.142, ал.1 ЗА). Разноските в дисциплинарното дело, когато обвиненият адвокат бъде признат за виновен, са за сметка на последния и принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд (чл.143, ал.1 и ал.2 ЗА). В решение № 60124 от 02.08.2021 г. на ВКС по н. д. № 460/2021 г., II н. о., НК е посочено, че ЕСПЧ в решенията си по чл.6, т.1 от Европейската конвенция заключава, че „съд“ се явяват и особените юрисдикции, създадени в съответствие със закона, които са независими, безпристрастни, постоянно действащи, осигуряват публично гледане на делото и завършват с правораздавателен акт. Съдът взема предвид още и съществуването на гаранции в националното законодателство срещу външен натиск и дали органът като цяло създава впечатлението за независимост. В тази връзка в посоченото решение ВКС приема, че дисциплинарните съдилища към адвокатските колегии и Висшият дисциплинарен съд са "съд" по смисъла на чл.6, т.1 от ЕКЗПОС, чл.19 и чл.267 ДФЕС и чл.47 ХОПЕС, доколкото притежават някои фундаментални характеристики на съд в същинския смисъл, а именно създадени са и функционират съгласно закона, завършват с правораздавателен акт и притежават независимост и безпристрастност. Прието е още, че дисциплинарните съдилища и Висшия дисциплинарен съд по Закона за адвокатурата са независими от изпълнителната и всяка друга власт, а и от страните. Никой не може да въздейства върху независимостта им, така че да я засегне. Начинът на избиране на персоналния състав на всеки от тези органи е по предварително оповестени правила, измежду членовете на адвокатските колективи, с мандат, няма и режим на освобождаване на членовете на дисциплинарните съдилища по инициатИ. на адвокатския съвет. Наред с това, на производството пред дисциплинарните съдилища и Висшия дисциплинарен съд са присъщи всички основни принципи на публичния състезателен процес – възможност за упражняване на адвокатска защита, за ангажиране на доказателства, за публично огласяване на решението и неговото мотивиране, за обжалване на решението пред по-горна инстанция, която е независима в същия смисъл. Безпристрастността на членовете на дисциплинарните състави се презюмира освен ако не съществуват доказателства в обратния смисъл и е гарантирана чрез възможността за отвод и самоотвод. С оглед горното съдът приема, че в тежест на ответника по надлежния ред са възложени задължения за плащане на глоби като вид дисциплинарно наказание по чл.133, ал.1, т.2 ЗА, както и задължение за плащане на разноски предвид изхода на дисциплинарните производства, в които ответникът е признат за виновен по дисциплинарни обвинения съгласно ЗА. Наложените глоби са в определяем размер – съответният брой минимални работни заплати, чийто размер се определя с постановление на Министерски съвет към датата на постановяване на съответното решение. Ответникът възразява, че няма доказателства за това решенията на Дисциплинарния съд при САК да са влезли в сила. В случая по делото се доказва, че две от решенията на Дисциплинарния съд при САК, а именно решение по д.д. № 174/2021г. и решение по д.д. № 92/2023г., са влезли в сила, защото срещу тях е упражнено право да жалба и същите са потвърдени с решения на Висшия дисциплинарен съд, като последните са окончателни. Единствено по отношение на решението по д.д. № 91/2023г. на Дисциплинарния съд при САК, за което ищецът твърди, че не е било обжалвано, не са ангажирани доказателства за влизането му в сила. В откритото съдебно заседание беше приета като доказателство извадка от електронна кореспонденция, от която се установява, че по електронен път чрез имейл, адресиран до ответника, е изпратено решение заедно с мотиви по д.д. № 91/2023г, но липсва потвърждение от страна на ответника, че същият е получил посоченото решение, поради което не е налице надлежно връчване на посоченото решение – арг. чл.41а, ал.2, вр. чл.38, ал.3 ГПК, вр. пар.2а ДР на ЗА. При това няма събрани по делото категорични доказателства, че е била предоставена възможност на ответника да упражни право на жалба срещу решението по д.д. № 91/2023г. на Дисциплинарния съд при САК (арг. чл.141, ал.1 ЗА), поради което съдът приема, че не е доказано влизането в сила на посоченото решение. От това следва, че не е настъпила изискуемостта на вземанията за наложена глоба и за възложени разноски по д.д. № 91/2023г. на Дисциплинарния съд при САК, поради което поради ненастъпила изискуемост претенцията по отношение на установените с посоченото решение вземания е неоснователна. По отношение на възражението за изтекла давност следва да се посочи, че от една страна въпросът за давността при дисциплинарно преследване се разглежда от специализирания орган – Дисциплинарния съд към съответната адвокатска колегия, поради което при влязло в сила решение на този орган настоящият съд не може да преразглежда въпроси относно основанията за налагане на дисциплинарното наказание и съответно – такИ., които изключват дисциплинарното преследване. Относно погасителната давност за търсените вземания за наложените глоби като дисциплинарно наказание по ЗА и разноски при липса на специални правила приложение следва да намери общата 5 – годишна давност (чл.110 ЗЗД), която давност тече от датата на влизане в сила на решенията на Дисциплинарния съд при САК. В случая не са изтекли 5 години от влизане в сила на решенията на Дисциплинарния съд при САК по д.д. № 174/2021г. и д.д. № 92/2023г. (от датата на постановяване на потвърдителните решения на Висшия дисциплинарен съд, съответно - на 08.07.2022г. и на 12.12.2023г. ) до завеждане на делото с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) – 17.06.2024г. При това възражението за изтекла давност е неоснователно. В настоящото производство не могат да бъдат разглеждани доводи за допуснати нарушения на материалноправни и процесуалноправни норми в развилото се по реда на ЗА дисциплинарното производство и за несъразмерност на размера на наложените дисциплинарни наказания „глоба“, защото настоящият съд няма правомощия да преразглежда правилността на решението на специализирания орган, чрез който се ангажира дисциплинарната отговорност на адвоката. В настоящото производство не подлежи на контрол произнасянето на компетентния орган нито относно наличие на виновно извършено дисциплинарно нарушение, нито по въпроса за наложеното наказание. Предвид горното съдът намира че е доказана изискуемостта на вземанията за дисциплинарно наказание „глоба“ и възложени на ответника разноски съгласно решение от 12.05.2022 г. по дисциплинарно дело № 174/2021 г. по описа на Дисциплинарен съд при САК, както следва : глоба в размер на 3550 лева (6 бр. МРЗ x 710 лева съгласно ПМС № 37/24.03.2022г.) и разноски в размер на сумата от 50 лева, както и въз основа на решение от 12.12.2023 г. по дисциплинарно дело № 92/2023 г. по описа на Дисциплинарен съд при САК, както следва : глоба в размер на 1560 лева (2 бр. МРЗ x 780 лева съгласно ПМС № 497/29.12.2022г.) и разноски в размер на 600 лева. Претенциите за посочените суми следва да се уважат, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2024г.) – чл.422, ал.1 ГПК, до окончателното плащане. Следва да се посочи, че искане за присъждане на законната лихва от завеждане на делото е направено с исковата молба, с която са предявени исковете по реда на чл.422 ГПК, като такова искане е допустимо по арг. на чл.214, ал.2 ГПК. Като неоснователни следва да се отхвърлят исковете за вземания за дисциплинарно наказание „глоба“ и възложени на ответника разноски въз основа на решение от 15.12.2023 г. по дисциплинарно дело № 91/2023 г. по описа на Дисциплинарен съд при САК, както следва : за глоба в размер на 1560 лева и за разноски в размер на 600 лева. По разноските : Предвид изхода на делото право на разноски има само ищецът, на който следва да се присъдят разноски за държавна такса съразмерно с уважената част от исковете или за настоящото производство следва да се присъди сумата от 114,47 лева и за заповедното производство - сумата от 114,47 лева. Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитИ. на решението в евро. Така мотивиран, съдът