Решение № 12981 от 9.10.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 624/2026 г.

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. Д. М.-Й., [ЕГН], чрез адв. И. В., против Заповед № ДСЗ-1/17.02.2026 г. на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна, с която е прекратено на основание чл.107, ал.2 от З-на за държавния служител /ЗДСл/ служебното й правоотношение по заеманата от нея длъжност „старши инспектор контрол търговска дейност“ , след поставяне на най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността „Неприемливо изпълнение“. Жалбата съдържа доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл и Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/. Изложени са съображения, че в нарушение на чл. 76, ал. 4 от ЗДСл и чл. 4 от НУРОИСДА , оценяването на изпълнението на длъжността не е извършено от ръководител на който жалбоподателката е била пряко подчинена, тъй като през 2025 година длъжността директор на Дирекция „Обществен ред и контрол“ /ОРК/ е била вакантна. Твърди, че през 2025 година не е провеждана междинна и заключителна среща с оценяващ ръководител. Сочи, че подписите които са положени във формуляра за оценка на изпълнението на длъжността за оценяващ ръководител са различни, както и че формулярът не е попълнен и подписан от надлежен контролиращ ръководител, с което бил нарушен чл. 5 от НУРОИСДА. Претендира се, че оценяването не било извършено по предвидените в НУРОИСДА правила, тъй като индивидуалния работен план не бил изготвен съобразно изискванията на чл. 9, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА. Счита, че оценката й не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Излага съображения, че в оценката на оценяващия ръководител и мотивите в нея не били посочени конкретни данни и факти, на които тя се основава, а освен това във формуляра за корекция на годишна оценка за изпълнение на длъжността, оценката била поставена без преки наблюдения и без извършване на необходимите проверки. В случая, липсвали според жалбоподателката данни за цялостната й работа през процесния период, с който довод оспорва изцяло поставената й оценка, както от оценяващия, така и от контролиращия ръководител. В заключение излага съображения, че оспорената заповедта била издадена в противоречие с основните цели на оценяването на изпълнението на служителите по чл. 2 от НУРОИСДА. С тези аргументи се иска отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на сторените по делото разноски. По делото е депозирана жалба-допълнение, с която изцяло се оспорва депозираният от ответника писмен отговор и се твърди, че липсва входирана докладна записка срещу жалбоподателката , а ако такава бъде представена, то тя е създадена за целите на настоящото съдебно производство. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адв. В. , включително с претенцията за присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък. Ответникът – Кметът на Район „Приморски“ , чрез упълномощения юрисконсулт П. и с подадения от нея писмен отговор с.д. 6281/27.03.2026 г. и писмено становище с.д. № 10995/26.05.2026 г., изразява такова за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар платен от противната страна. След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното : С трудов договор № 340-L/01.09.2000 г. С. Д. М. е назначена на длъжност старши инспектор „Контрол приходи от търговска дейност“ в Район „Приморски“ при Община Варна. С допълнително споразумение № 105-L/26.03.2003 г. жалбоподателката е преназначена на длъжност младши инспектор „Контрол търговска дейност“ в Район „Приморски“ при Община Варна. Със Заповед № 146/01.04.2004 г. , М. е назначена за държавен служител на длъжността младши инспектор „Контрол търговска дейност“ в сектор „Контролни дейности“ – Район „Приморски“. Със Заповед № 139/14.12.2007 г. жалбоподателката е преназначена на длъжност „старши инспектор Контрол търговска дейност“ в Дирекция „Социално-икономическа дейност и контрол“ в Район „Приморски“ при Община Варна. Съгласно представената с преписката длъжностна характеристика, в преките задължения на служителя заемащ тази длъжност се включват осъществяване на оперативен контрол на търговските и туристическите обекти на територията на Район „Приморски“ ; съставяне на констативни протоколи от извършени проверки и водене на регистър за тях ; съставяне на АУАН и водене на регистър за тях ; изпращане на окомплектованите преписки по АУАН в Община Варна ; извършване на проверки по сигнали и жалби на физически и юридически лица ; изготвяне на справки и доклади за дейността и други. Със Заповед № 244/03.07.2025 г. на С. М. са възложени дейностите по функционално направление „Етажна собственост“, свързани със създаване и поддържане на Публичния регистър на сградите и на отделните входове в режим на етажна собственост , Регистъра на сдруженията , които се намират на територията на района , както и обработка на входяща и изходяща кореспонденция свързана със ЗУЕС. С оглед оценка на изпълнението на заеманата от жалбоподателката длъжност за периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. е съставен и съгласуван на 31.01.2025 г. индивидуален работен план /ИРП/, който на същата дата е подписан от заместник-кмета М. Б. в качеството му на оценяващ ръководител съгласно Заповед № 36/22.01.2025 г. , както и от жалбоподателката М. в качеството й на оценяван държавен служител заемащ експертна длъжност с аналитични и/или контролни функции. В индивидуалния работен план /л. 7 от преписката/ описан във Формуляр за оценка – Приложение № 2 към 19, ал.1, т.1 са описани седем цели. В т. 2 от Формуляра „междинна среща“ липсват попълнена дата и подписи на оценяващ ръководител и оценяван. Попълнен е коментар , в който е посочено, че „целите в индивидуалния работен план не се изпълняват с нужното качество, компетентност, прецизност и усърдие“. На 29.01.2026 г. в т. 3 от Формуляра „Годишна оценка на изпълнението“ е поставена от оценяващия ръководител годишна оценка на изпълнението „Неприемливо изпълнение“. Според изложените за оценката мотиви служителят не е изпълнил целите поставени в индивидуалния работен план на нивото на изискванията определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства зависещи от служителя. Показаните в процеса на работа компетентности, знания, умения и поведение не отговарят на изискванията в Приложение № 1 и № 1а на НУРОИСДА. При запознаване с оценката е направен коментар от оценявания служител: „Не съм съгласна с оценката“. На 02.02.2026 г. оспорващата е депозирала възражение срещу годишна оценка за изпълнението на длъжността с рег. № РД26002385ПР /л. 9-11 от преписката/, което е разгледано от контролиращия ръководител, който с формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността /л. 11гръб – л.12 от преписката/ е потвърдил дадената от оценяващия ръководител оценка „Неприемливо изпълнение“. В част от мотивите на контролиращия ръководител по оценка във връзка с ИРП е посочено, че : служителят не е спомогнал за изпълнение и постигане на целите по качество за 2025 г. на дирекцията, както и тези в ИРП, в частта на повишаване на административния капацитет на служителите ; липсват конкретни констативни протоколи, анализи, отчети и др. във връзка с осъществяване контрол върху търговските и туристическите обекти на територията на района ; извършване на самостоятелни и самоинициативни проверки и съставяне на предписания без втори служител ; извършване на формални проверки чрез съставяне на протоколи ; множество необработени преписки години назад по жалби и сигнали. В част от мотивите за оценка във връзка с компетентности е посочено : служителя при поставяне на задачи се затруднява при идентифициране на проблемите и на причините ,които ги пораждат ; рядко подкрепя и помага на колегите си ; липса на задоволително равнище на познания за изпълнение на длъжността ; често допуска грешки при прилагане на законодателството, проявява некомпетентност при съставяне на констативни протоколи или предписания. В точка „други мотиви“ за оценката е посочено, че служителят перманентно не спазва работното време, трудовата дисциплина и принципите на Етичния кодекс. С тези мотиви на 06.02.2026 г. от контролиращия ръководител е потвърдена поставената окончателна годишна оценка на изпълнението на длъжността „Неприемливо изпълнение“. Във формуляра за контролиращ ръководител е поставен подписът на зам.-кмета на Район „Приморски“ М. Б., съгласно Заповед № 26/29.01.2026 година. Формулярът е връчен на М. на 10.02.2026 г., съгласно отбелязването върху него. На основание на тази оценка е издадена от Кмета на Район „Приморски“ Заповед № ДСЗ-1/17.02.2026 г., с която служебното правоотношение със С. М. е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Заповедта е връчена на М. на 17.02.2026 г., след което на 01.03.2026 г. тя подава жалба срещу нея до Административен съд – Варна /л. 3-8 от делото/. От жалбоподателката са представени доклад рег. № РД25017132ПР/07.07.2025 г. от М. М. относно изпълнението на заеманата от нея длъжност, 13 бр. констативни протоколи за извършени проверки , приемо-предавателни протоколи за предадени преписки по функционално направление „Контрол търговска дейност“ и „ЗУРС“ , 15 бр. писма изготвени от жалбоподателката във връзка с постъпили жалби и сигнали, докладна от М. относно служебното й натоварване. От Кмета на Район „Приморски“ е депозирано по делото писмено обяснение / л.169-170 от делото/ , в което е посочено, че : на стр. 2 от Формуляра за оценка на изпълнението на длъжността , подписа на оценяващ ръководител е положен на 31.01.2025 г. от М. Б. – заместник-кмет на Район „Приморски“ при Община Варна, съгласно Заповед № 36/22.01.2025 г. ; на страница 4 от Формуляра, след полето „Коментар на оценявания на дата 29.01.2026 г., на предвиденото място за подпис на оценяващия ръководител е положен такъв от Е. Д. – секретар на Район „Приморски“ ; на същата страница след полето „Окончателна годишна оценка на контролиращия ръководител“, на предвиденото място за подпис на контролиращия ръководител е положен на 6.02.2026 г. подпис на заместник-кмета М. Б., съгласно Заповед № 26/29.01.2026 г. ; на следващия ред подпис на оценяващ ръководител е положен на 10.02.2026 г. такъв от секретаря Е. Д.. В същите писмените обяснения на ответника е посочено, че Формуляра за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността /Приложение № 5 към чл.24ал.2 от НУРОИСДА/ е подписан на 06.02.2026 г. за контролиращ ръководител от заместник-кмета М. Б., съгласно Заповед № 26/29.01.2026 год. От ответника по делото е представен препис от Протокол № 6/21.02.2024 г. на Общински съвет – Варна за прекратяване на пълномощията на Н. Ж., избран за кмет на Район „Приморски“ и избиране на временно изпълняващ длъжността кмет на Район „Приморски“– зам. кмета М. Б. , както и Протокол № 16/31.10.2024 г. на Общински съвет – Варна, в който е обективирано полагане на клетва на Н. Ж., избран за кмет с Решение № 375/28.10.2024 г. на Общинска избирателна комисия. Представена е също така Заповед № 489/19.12.2025 г. на кмета на Район „Приморски“ , с която в т. II.1 са определени за оценяващи ръководители на служителите от категорията на заеманата от жалбоподателката длъжност – директорите на дирекции на служители, които са им в непосредствено подчинение, а за контролиращ ръководител – секретар на Район „Приморски“ при Община Варна. По делото е представено служебното досие на жалбоподателката /2 бр. класьори/. Като свидетел по делото е разпитан Ж. А. Ж. , който заявява , че през последните 25 години преди пенсионирането му на 02.06.2025 г. е работил в Район „Приморски“ , като през последните 11 години е заемал длъжността „Секретар на районната администрация“ , а преди това е бил началник на отдел и директор на дирекция на звената свързани с „Устройство на територията“. Сочи , че е бил пряк началник на С. М.-Й. като има много добри впечатления от нейната работа. Твърди, че същата е съвестен, отговорен и дисциплиниран служител който познава нормативната база, като няма спомен за подавани жалби срещу нея, нито за налагани дисциплинарни наказания. Има положителни впечатления и относно проявените от жалбоподателката колегиалност, комуникативност и компетентност, както и по отношение на спазването на работното време. Не е констатирал пропуски от страна на М.-Й. във връзка със съставянето на протоколи и предписания. Свидетелят дава показания, че при управлението на предишния кмет на Район „Приморски“ , оценяващ на служителите е бил директорът на съответната дирекция, а на директорите – секретарят, който е и контролиращ орган. Заявява, че за периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. не е бил пряк ръководител на С. М.-Й. , като преките му впечатления от работа й са от преди 11 години, когато е бил неин пряк ръководител. Според свидетеля , за периода от 01.01.2025 г. до пенсионирането му на 02.06.2025 г. не е имало официално назначен директор на дирекцията, в която работи жалбоподателката, а устно е оправомощаван да изпълнява тази длъжност всеки един от ръководителите на трите преки звена „Строителен контрол“, „Екологичен контрол“ и „Контрол търговска и рекламна дейност“, като ръководител на последното звено , в което е работила М.-Й. е бил Н. Р.. Посочва, че от около една година кметът Н. Ж. бил отстранен и по решение на Общинския съвет длъжността кмет на Район „Приморски“ била изпълнявана от заместник-кмета М. Б.. Получената от жалбоподателката при годишното й оценяване оценка „Неприемливо изпълнение“ , свидетелят си обяснява по-скоро с личен конфликт между С. М.-Й. и условния директор Н. Р.. При така установените обстоятелства , съдът намира от правна страна следното : Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебно оспорване ИАА, за който е налице правен интерес от обжалването му. Разгледана по същество, жалбата е основателна: Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл , служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА , кметът на района е орган по назначаване на държавните служители в администрацията на района, поради което съдът намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган. Заповедта е издадена при спазване на предписаната в закона /чл. 108, ал. 1 от ЗДСл/ писмена форма, която съответства на задължително съдържание за посочване на правното основание за издаването й - чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 5 от ЗДСл , държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, като се преценява постигането на предварително определените цели, степента на изпълнение на задълженията и поставените задачи и професионалните компетентности. Разписаната в тази връзка процедура е дадена в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /Наредбата, НУРОИСДА /. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл поставя изискването за осъществяване на фактическия й състав да са налице две кумулативни предпоставки – получена най-ниска оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Получената в нарушение на административнопроизводствените правила оценка не обосновава прилагането на посочената разпоредба на ЗДСл. Процесът на оценяване като елемент от фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, подлежи на контрол за законосъобразност. Редът за провеждане и атестиране на държавните служители е регламентиран в НУРОИСДА. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата , процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията. Оценяването на изпълнението на длъжността се състои от следните етапи: изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода ; междинна среща и заключителна среща за определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността. Държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, като оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година – чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. Съгласно чл. 76, ал. 4 от ЗДСл , оценяването на изпълнението на длъжността на служителя се извършва от оценяващ ръководител на когото служителят е непосредствено подчинен. Разпоредбата на чл. 76, ал. 5 от ЗДСл изисква при оценяването да се преценява постигането на предварително определените цели, степента на изпълнение на задълженията и поставените задачи и професионалните компетентности. Съгласно чл. 76, ал. 6 ЗДСл , предварително определените цели трябва да бъдат в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено , измерими по обем, качество и срокове. Алинея 7 на чл. 76 от ЗДСл сочи, че оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Годишната оценка на изпълнението на длъжността се мотивира писмено, като държавният служител се запознава с направената му оценка. Същите изисквания са пресъздадени и доразработени в НУРОИСДА – Глава втора „Условия и ред за оценяване“. Съгласно чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА , държавният служител се оценява с оценка „Неприемливо изпълнение“ когато едновременно : не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства зависещи от служителя; и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в Приложение № 1 и Приложение № 1а. В настоящия случай съдът намира, че при провеждане на процедурата по оценяване са допуснати множество нарушения, които са довели до нейното опорочаване. Оценяването на изпълнението на служебните задължения на жалбоподателката обхваща период от време съответстващ на предписаното в чл. 6, ал. 1 от НУРОИСДА, съответно от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 година. Процедурата по атестиране обаче е извършена от некомпетентни органи по смисъла на чл. 4 и чл. 5 НУРОИСДА. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от НУРОИСДА , оценяващ е ръководителят на когото съответният служител е непосредствено подчинен, а според чл. 5 от НУРОИСДА , контролиращ е ръководителят на когото оценяващият ръководител е непосредствено подчинен. Със Заповед № 489/19.12.2025 г., кметът на район „Приморски“ при Община Варна е определил компетентните длъжностни лица, а именно за оценяващ ръководител – директорите на дирекции на служителите, които са им в непосредствено подчинение, а за контролиращ ръководител – секретар на район „Приморски“ при Община Варна. Съгласно представената по преписката длъжностна характеристика и място на длъжността в структурата на организацията, заеманата от жалбоподателката длъжност „Старши инспектор контрол търговска дейност“ е пряко подчинена на директора на съответната дирекция. От представените по делото доказателства обаче не се опровергава твърдението на жалбоподателката, че през проверявания период длъжността на директор на дирекция е била вакантна , като въпреки разпределената доказателствена тежест от ответната страна не бяха представени доказателства в тази връзка. Ето защо съдът приема, че през проверявания период не е имало назначен директор на Дирекция „ОКР“, който е следвало да извърши оценяването на служителката. Липсата на пряк ръководител през процесния период се установява и от показанията на разпитания свидетел Ж. Ж., който е работил в Район „Приморски“ през по-голямата част от периода. Не може да се приеме, че при липса на заета длъжност на пряк ръководител оценяването може да бъде извършено от произволно лице, което впоследствие е положило подпис върху формуляра. Законодателно установеният модел на оценяване е основан на непосредственото наблюдение върху работата на служителя, поради което определянето на компетентния оценяващ ръководител е съществен елемент от процедурата. Във формуляра за оценка на изпълнението на длъжността са положени подписи от различни лица в качеството на оценяващ и контролиращ ръководител, като не се установява по надлежен начин правното основание, на което същите са придобили съответната компетентност. Самият формуляр не позволява да бъде установено по несъмнен начин кое лице е извършило оценяването. При изготвянето и съгласуването на ИРП като оценяващ ръководител се е подписал Заместник-кметът на Район „Приморски“ при Община Варна М. Б., съгласно Заповед № 36/22.01.2025 година. Впоследствие, при поставянето на окончателната годишна оценка, същото лице се е подписало и като контролиращ ръководител, съгласно Заповед № 26/29.01.2026 година. Същевременно, при провеждане на заключителната среща с жалбоподателката като оценяващ ръководител е положен подписът на Е. Д. - секретар на район „Приморски“ при Община Варна /съгласно дадените по делото писмени обяснения от кмета на района/. По този начин от представените по делото доказателства не се установява еднозначно кой е извършил оценката в качеството на компетентен оценяващ ръководител и въз основа на чия непосредствена преценка е формирана поставената на служителя оценка. Заместник-кметът Б. е участвал както в качеството на оценяващ ръководител , така и впоследствие е изготвил и подписал формуляра за корекция на годишна оценка в качеството си на контролиращ ръководител. Съдът намира, че съгласно чл. 5 от Наредбата, съвместяване на двете функции на оценяващ и контролиращ ръководител се допуска само и единствено за самия орган по назначаването и то само, когато същият се явява непосредствен ръководител на оценяваното лице, какъвто настоящият случай безспорно не е. Обстоятелството, че през определен период от време заместник-кметът Б. е имал делегирани правомощия да подписва от името на кмета определени документи и да го замества съгласно посочените във формуляра за оценка и за корекция на оценката заповеди с № 36/22.01.2025 г. и № 26/29.01.2026 г. , само по себе си не е достатъчно да обоснове промяна на предварително определените по реда на НУРОИСДА функции на оценяващ и контролиращ ръководител, включително и поради това, че разпределението на същите функциите вече е било извършено с изричната заповед 489/19.12.2025 г. , за която не се установява да е била изменена или отменена по надлежния ред. Не е допустимо в случай като процесния, компетентността за извършване на оценяването да бъде осъществявана от един и същи орган /в случая заместник-кметът/, който да действа веднъж като оценяващ орган, а след това като контролиращ такъв, тъй като подобно смесване на правомощия напълно обезсмисля правото на възражение по чл. 21 от Наредбата и води до нарушаване на принципа на безпристрастност и обективност. Отделно от изложеното в частта от формуляра отнасяща се до междинната среща е видна липсата на посочена дата на нейното провеждане, липсват подписите както на оценявания служител така и на оценяващия ръководител, поради което съдът намира, че не може да се установи нито кога, нито между кои лица е проведена посочената среща. Установяването на този юридически факт е в доказателствена тежест на ответника, която му е указана от съда, но въпреки това доказателства в тази насока не са представени. Извода е за недоказаност на факта за провеждане на междинна среща, липсата на която представлява допуснато съществено нарушение на процедурата по оценяване на държавния служител, доколкото провеждането на междинната среща представлява нормативно установен етап от процедурата по оценяване, за който следва да съществува обективна следа във формуляра, каквато не съществува - при липса на дата и подписи не е налице документално удостоверяване на самия факт на провеждането на срещата, още повече, че по делото липсват други доказателства, от които по несъмнен начин да се установява, че между оценяващия ръководител и оценявания служител действително е проведена междинна среща в нормативно установения срок и че на същата е извършен предвиденият в чл. 12 от НУРОИСДА преглед на изпълнението. Междинната среща има за цел не само да документира вече извършената оценка, а да осигури текуща обратна връзка на служителя в хода на оценявания период и възможност той да съобрази поведението и изпълнението на служебните си задължения с дадените му указания. Поради това липсата й има пряко значение за възможността впоследствие да бъде поставена крайна оценка „Неприемливо изпълнение“. Освен изложеното , следва да се има предвид , че въпреки липсата на дата и подписи, в полето „коментар“ оценяващият ръководител е посочил, че целите поставени в ИРП не се изпълняват с нужното количество, качество, компетентност, прецизност и усърдие. Това вписване на бланкетна констатация не отговаря на изискването за конкретност на оценяването, тъй като не позволява да се установи кои конкретни цели не са изпълнени, в какво се състои неизпълнението им и въз основа на какви конкретни факти и обстоятелства е направен този извод. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че вписаната обща констатация не доказва провеждане на междинна среща и изпълнението на нейната нормативно определена функция. Във връзка с горното следва да се отбележи, че представената по делото докладна записка, на която органът по назначаването се позовава като документ, обосноваващ констатациите относно изпълнението на служебните задължения на М.-Й. не е индивидуализирана с входящ номер и дата, поради което не може да се установи по несъмнен начин кога същата е съставена, кога е постъпила при органа и дали изобщо е съществувала към момента на извършване на годишното оценяване. Дори поставената върху нея резолюция е без дата, което внася допълнително съмнение относно датата на съставянето й. Същевременно , докладната записка не е посочена нито във формуляра за оценка , нито в мотивите към поставената годишна оценка като източник на факти и обстоятелства въз основа на които е формиран изводът за незадоволително изпълнение на служебните задължения. Не се установява и докладната записка да е била обсъждана със служителя в рамките на процедурата по оценяване, включително при провеждане на междинната или заключителната среща. При тези данни не може да се приеме, че докладната записка е била част от документите въз основа на които компетентният оценяващ ръководител е формирал оценката на служителя. Ако същата действително е съдържала данни за конкретни нарушения, пропуски или неизпълнение на служебни задължения, същите е следвало да бъдат отразени в самата оценка и да бъдат посочени като конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи поставената оценка. При условие, че въз основа на поставената оценка е издадена и процесната заповед за прекратяване на служебните отношения, органът е бил длъжен да установи конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които е достигнал до извода за степента на изпълнение на служебните задължения и да посочи същите в мотивите за поставяне на самата оценка, но такива конкретни факти не са посочени. Освен изложеното , следва да се има предвид и обстоятелството, че липсата на входящ номер и дата препятства и проверката на момента, в който документът е бил съставен и доведен до знанието на съответните длъжностни лица. Без установена дата на съставяне и движение на документа не може да се направи извод, че същият е бил наличен и е бил взет предвид към момента на извършване на оценяването. Още повече, че в докладната записка са изложени твърдения за конкретни недостатъци в работата на служителя. От горното следва, че представената докладна записка не може да бъде използвана като средство за последващо допълване на фактическите основания на поставената оценка. Нейното съдържание би могло да бъде обсъждано единствено ако бъде установено, че документът е съществувал към момента на оценяването, бил е известен на компетентния оценяващ ръководител и действително е бил взет предвид при формиране на оценката, но такива обстоятелства не се установяват от данните в административната преписка. По тези съображения, докладната записка не е в състояние да санира допуснатите при оценяването нарушения, нито да обоснове поставената най-ниска оценка на държавния служител. С оглед всичко изложено до тук , съдът намира, че не може да се приеме, че е налице редовно проведена процедура по оценяване, завършила с валидно формирана годишна оценка. Доколкото поставената оценка е използвана като фактическо основание за прекратяване на служебното правоотношение, допуснатите нарушения рефлектират пряко върху законосъобразността на оспорената заповед. В заключение съдът счита, че следва да се обърне внимание и на следното: Нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл предоставя на органа по назначаване оперативна самостоятелност за прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител получил възможно най-ниската годишна оценка за изпълнение на длъжността, но въпросът за правилното определяне на годишната оценка е такъв по приложението на материалния закон. В този смисъл, съдът намира, че дадената годишна оценка „Неприемливо изпълнение“ е определена в противоречие с приложимите разпоредби от горецитираната Наредба. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл , оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Доказателствената тежест за установяване на всички посочени в обжалваната заповед факти, респективно тези във формуляра за оценка на изпълнението на длъжността е за ответника по делото и както вече бе посочено, тя му е указана от съда в открито съдебно заседание. В случая съдът намира, че ответникът не е доказал изпълнението на материалноправното изискване за определяне на годишната оценка въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, доказателства за наличието на каквито липсват по делото. Първото проявление на нарушаването на разпоредбата на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл е обективирано още с изготвянето на ИРП в противоречие с разпоредбите на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, които изискват определяне на изискванията/критериите на изпълнението, както и определените цели да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. Не могат да бъдат приети за конкретни и постижими цели като „Усъвършенстване на професионалните знания и умения“, „Прилагане на ISO 9001:2015 в работата с цел постигане на съответствие с приетите изменения и допълнения на стандарта“, „Разширяване прилагането на комплексното административно обслужване“, „Активно участие в организирани работни срещи и съвместни проверки с други дирекции“, „Подобряване на дейността си в административното обслужване и работата с деловодната система“, „Съставяне на АУАН по реда на ЗУТ и ЗАНН“. В този смисъл, зададените в ИРП цели са определени без да са посочени изискванията и критериите при които поставената цел ще се счита за изпълнена, а те следва да са предварително зададени и то в максимално конкретна степен, което от една страна би позволило качествено изпълнение от страна на държавния служител и от друга би предоставило обективна възможност за правилно извършване на оценката от страна на оценяващия ръководител. В настоящия случай, за част от целите като изисквания/критерии за изпълнение е посочено „график, справки, отчети, анализи, доклади и др.“ /цели 2, 3 и 7/, а за други липсва изобщо определяне на критерии за изпълнение /цели 5 и 6/. Недопустимо е използването постфактум на определени едностранно от оценяващия и без яснота за оценявания критерии за оценка. Предварителното задаване на критериите на оценяване е задължително дори и в случаите когато поради разногласия между оценяващ и оценяван, ИРП се определя от оценяващия ръководител в хипотезата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата, като обратното на това представлява израз на административен произвол. Във формуляра за корекция на оценката се съдържат общи изрази и констатации за неизпълнение, които са в противоречие с целите на атестирането регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА , свързани със създаване на условия за ефективно управление на изпълнението за постигане целите на съответната административна структура ; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на съответните административно звено и структура; подобряване на работните взаимоотношения и създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. В мотивите за поставената оценка , контролиращият ръководител е посочил общо и бланкетно, че служителят не е спомогнал за изпълнение и постигане на целите по качество за 2025 г. на дирекцията, както и че липсва пълен контрол над туристическите и търговски обекти на територията на Район „Приморски“, извършване на самоинициативни и самостоятелни проверки, извършване на формални проверки, като липсва каквато и да е конкретика за такива извършени такива проверки. Посочено е, че жалбоподателката има множество необработени преписки назад в години по жалби и сигнали на граждани, като отново тези преписки не са идентифицирани по никакъв начин, което води до невъзможност за проверка на така твърдените факти. Част от констатациите на оценяващия ръководител сочат на неизпълнение на служебни задължения, което в случай на установяването му следва да доведе до реализиране на дисциплинарна отговорност, но не и да обоснове поставяне на най–ниска оценка, тъй като оценяването обхваща различни показатели, които не се изчерпват с изпълнението на конкретни служебни задължения. В част „Други мотиви за поставяне на оценката“ е посочено, че служителката перманентно не спазва работното време и трудовата дисциплина, но по преписката липсват доказателства в тази насока. В трудовото досие на оспорващата е приложено едно писмено обяснение за 10-минутно закъснение, но това се е случило далеч преди периода на атестирането. Няма доказателства за това, че М.-Й. е нарушавала Етичния кодекс. Напротив от свидетелските показания на Ж. се установява, че същата е съвестен, отговорен и дисциплиниран служител, който познава нормативната база, като няма спомен за подавани жалби срещу нея, нито за налагани дисциплинарни наказания. Има положителни впечатления и относно проявените от жалбоподателката колегиалност, комуникативност и компетентност, както и по отношение на спазването на работното време. Ето защо съдът приема, че оценката на оспорващата не отразява обективно изпълнението на целите и задачите, както и професионалните възможности на служителя. Липсата на конкретно формулирани цели в ИРП с ясни критерии за преценка на тяхното изпълнение по време, количество и качество, прави невъзможно извършването на безпристрастна и компетентна оценка, базирана на обективно установими факти и обстоятелства съгласно изискванията на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл и чл. 18, ал. 1 от Наредбата /в този смисъл е Решение № 3697/01.04.2026 г., постановено по адм. дело № 500/2026 г. на ВАС/. От гореизложеното се налага извод, че годишната оценка „Неприемливо изпълнение“ е определена в противоречие с цитираните материалноправни разпоредби на ЗДСл и на НУРОИСДА, което от своя страна налага извода , че обжалваната заповед е издадена при отсъствието на посоченото в нея основание по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл – получаване на възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. В този смисъл, така издадената при липсата на законово основание Заповед № ДСЗ-1/17.02.2026 г. на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката С. М.-Й. е материално незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и като такава подлежи на отмяна. При този изход на правния спор , разноски на ответника не се дължат, претенцията на жлбоподателката за присъждане на разноски е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2 , държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно представения списък /л. 187 от делото/ , претендираните от жалбоподателката разноски са в общ размер на 899,11 евро, от които 5,11 евро – държавна такса и 894 евро – адвокатско възнаграждение. От С. М.-Й. не е заплатена държавна такса за образуване на делото в посочения размер от 5,11 евро, каквато не е дължима на основание чл. 126 от ЗДСл, а платената държавна такса за изготвяне на препис от жалбата с приложенията към нея в размер на 1,79 евро не е претендирана. С оглед изложеното ,на жалбоподателката следва да се присъди сумата в размер на 894 евро – адвокатски хонорар. Неоснователно е направеното в тази връзка от ответната страна възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Заплатеното от жалбоподателката възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед фактическа и правна сложност, както и предвид конкретно осъществената от наетия адвокат защита /подаване на жалба и осъществяване на процесуално представителство в проведените по делото открити съдебни заседания, в които са изложени съображения, споделени от съда при постановяване на настоящото решение/, поради което това възражение на ответника е неоснователно. Предвид изложеното, съдът