Решение № 934 от 1.10.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2226/2026 г.

наказателно дело № 20262120202226 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на Е. А. (E••• A•••• ), роден на •••• г., от Т•• против Наказателно постановление № ••/1* г., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Б•• с което за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредбата), на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП), на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1022,58 евро. Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не представлява. Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: На 1* г., в гр. Б•• св. М. Д. - инспектор в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - Б•• съставила на жалбоподателя акт за нарушение на чл. чл. 44, ал. 1, т. 3 от Наредбата, за това, че на същата дата, около 19:40 ч., в гр. Б•• до база Пътни строежи, управлявал МПС М* с рег. № 3•••, кат М3, като извършвал международен превоз на пътници (44 души) по редовна линия с МПС с регистрация извън ЕС, по маршрут от гр. И•••• до гр. С••, съгласно разрешително № 2* и табела на предното обзорно стъкло. В хода на проверката водачът на МПС не представил валидно разрешително за частта от маршрута и спирките, намиращи се на територията на страната. Водачът представил разрешително № 2*, със срок на валидност до 15.11.2027 г., което според актосъставителя било обявено за невалидно с писмо на изпълнителния директор на ИААА с рег. № */27.08.2024 г. На 1* г. е издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложена глоба от 1022,58 евро, както и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД- 14-22-0089/1* г. от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Б* - временно спиране от движение на МПС с рег. № 3•••, до заплащане на наложената глоба. На същата дата, глобата от 1022,58 евро била заплатена с картата на другия шофьор, по молба на превозвача „Нишикли туризъм синай ве тиджарет“ ООД, за да може автобусът да продължи с пътниците по маршрута. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетеля са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните в преписката доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателя на 1* г., а жалбата е депозирана в съда на 17.06.2026 г.), от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Съгласно чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН - в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. А чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН гласи, че в случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г. В мотивите на Решение № 12 от 27.11.2025 г. на КС по к. д. № 7/2025 г. се приема, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗАНН закрепва правило за поведение, което не препятства обжалването от нарушителя на НП в частта относно наложената глоба, когато тя е заплатена от различно от него лице, без негово желание за това, какъвто е и настоящия случай. Предвиденото в чл. 79б, ал. 1 ЗАНН плащане е годно да предизвика настъпването на предвидените в ал. 2 правни последици само ако е направено от самия нарушител или от трето лице по изрична воля на нарушителя (по негово упълномощаване или с негово съгласие), което следва да бъде надлежно доказано. Извън тези хипотези плащане от другиго не препятства възможността за търсене на съдебна защита. Ако волята на нарушителя (визирана в ал. 1) е опорочена и/или плащането е извършено не от него без негова ясно изразена воля, то чл. 79б, ал. 2 е неприложим. В конкретния случай се установи, доколкото липсват данни по делото за противното, че глобата не е била заплатена от жалбоподателя, а от другия шофьор на автобуса и то по молба на самия превозвач, като самото плащане е било продиктувано от това автобусът да не бъде спиран от движение и пътниците да продължат по маршрута си. В случая жалбоподателят не е обективирал воля да не оспорва наказателното постановление по отношение на наложената глоба, поради което и правото му да обжалва наказателното постановление в цялост остава незасегнато. Настоящият съдебен състав приема, че не са изпълнени кумулативните условия на чл. 79б, ал. 1 за прилагане на ал. 2 във връзка с чл. 63г от ЗАНН (за прекратяване на производството по отношение на наложената глоба), поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Б* (л. 27), а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – инспектор при Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Б* (л. 28-35). Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредбата, при извършване на превоз в автобуса трябва да се намират следните документи: заверено копие на лиценза на Общността; разрешителното за превоз, валидно за частта от маршрута и спирките, намиращи се на територията на Р•• Б•••разрешителните, издадени от компетентните органи на държавите, през чиито територии преминава маршрутът; списък на пътниците. А съгласно санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1 от ЗАП, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари или превоз с атракционна цел без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация, заповед за определяне на маршрут при превоз с атракционна цел или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАП предвижда глоба от 100 лв. за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, или превози с атракционна цел и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, заповед за определяне на маршрут, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В случая действително се установява, че на въпросната дата жалбоподателят, като водач на МПС, е извършвал превоз на пътници, по редовна линия от гр. И•••• до гр. С••, съгласно разрешително № 2* за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, издадено от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 12.12.2022 г. и с валидност до 15.11.2027 г., което е било представено от жалбоподателя в хода на проверката. От показанията на актосъставителя се установява, че същото е било обявено за невалидно. Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че НП е издадено при съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И това е така, защото, както посочва и самият жалбоподател, от съдържанието на АУАН и от това на НП не става ясно за какво точно е санкционирано лицето, в какво се изразява изпълнителното деяние на нарушението - в извършване на обществен превоз без издадено за МПС разрешение или за това, че в момента на проверката водачът не представи разрешение за МПС. В акта е посочено, че „водачът не представи в момента на проверката валидно разрешително“, в хода на съдебното следствие актосъставителят също посочва, че АУАН е съставен за това, че при проверката водачът не представя валидно разрешително. Тази обстоятелствена част, която е елемент от състава на нарушението по чл. 93, ал. 2 от ЗАП, е пренесена и в съдържанието на НП, където също се посочва от наказващия орган, че водачът не е представил в момента на проверката валидно разрешително. От друга страна обаче, в диспозитива на наказателното постановление, АНО приема друга фактическа обстановка, различна от горепосочената, и санкционира жалбоподателя не за непредставяне в хода на проверката на разрешение, а за това че същият извършва обществен превоз без издадено разрешение за МПС по чл. 93, ал. 1 от ЗАП. Това противоречие между фактическата част и правната квалификация създава една несигурност и неяснота какво точно е извършил жалбоподателя, в какво се изразява административното обвинение, и каква е била действителната воля на АНО, относно същността на деянието. По мнение на настоящия състав се касае за съществено разминаване между словесно описание и сочените за приложими правни норми, което в конкретния случай накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като има различие в признаците на отделните състави. Това препятства възможността на самия жалбоподател да прецени срещу кои факти да се защитава, а същевременно затруднява и съда в определяне на предмета на доказване. Посоченото нарушение не може да се преодолее чрез прилагане на разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, тъй като тя предполага законосъобразно издадено наказателно постановление, при което е налице единство между фактическо и правно описание на нарушението. На следващо място за да бъде санкционирано едно лице за нарушение на посочената разпоредба по чл. 93, ал. 1 от ЗАП, следва то да е имало знанието, че МПС е без разрешение, иначе не може да му се вмени административнонаказателна отговорност. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод за наличие на знание у жалбоподателя за настъпила невалидност на разрешението. Както посочва и жалбоподателят в своята жалба, по делото няма доказателства той да е бил запознат с писмото на изпълнителния директор на ИААА, нито да има знание същото да било получавано от самия превозвач, поради това съдът възприема тезата на жалбоподателя, че реално не е имал знание за това че разрешителното не е годно да породи своите правни последици, респ. и няма как да се ангажира отговорността му по чл. 93, ал. 1 от ЗАП. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая не се установява вината на санкционираното лице, доколкото, от една страна в издаденото разрешение не е отразена неговата невалидност, а и липсват други доказателства за съзнание у водача за последващите действия на ИААА. АНО не е ангажирал никакви доказателства, които да сочат на противното или да разколебаят изложеното от жалбоподателя. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 93, ал. 1 от ЗАП. Предвид изложеното, наказателното постановление следва да се отмени. С оглед изхода на спора, разноски принципно се дължат в полза на жалбоподателя, до доколкото няма представени доказателства за направени такива, то и съдът не дължи произнасяне. Така мотивиран, съдът