Решение № 193 от 28.7.2023 г. на Административен съд - Смолян по дело № 364/2022 г.

Производството е по чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано по жалба на „ГАЛЕКС“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [ЕИК], представлявано от Г. В. К., р. г., постоянно пребиваващ в Република България, чрез адвокат И. К., АК-С., срещу АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК с № 6074-1/06.07.2021 г., потвърден с Решение № А-П-ПЖ-95#1/18.08.2021 г. на заместник кмета на Община Девин.

Според жалбата издаденият акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, като се твърди, че неправилно са изчислени дължимите ДНИ и ТБО за първото полугодие на 2021 г., като се има предвид, че процесните имоти, за които са начислени задълженията, са поземлени имоти за жилищни нужди, които все още не са застроени. Освен това, задълженията били изчислени въз основа на подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ от 2014г. Сочи, че акта е издаден по искане на дружеството.

В жалбата се твърди, че четири от недвижимите имоти на жалбоподателя са поземлени имоти за жилищни нужди, за жилищно строителство към 2021г. и са незастроени.Един от имотите е с предназначение „за детско заведение“ и един имот е за „друг вид застрояване“.В тази връзка жалбоподателят оспорва начина на определяне на размера за ДНИ и ТБО като неправилен, съответно определеният размер според жалбата е незаконосъобразен.Излагат се доводи, че имотите са с жилищно предназначение, независимо, че са собственост на предприятие. Жалбоподателят е подал коригиращи декларации на 23.06.2021 г., в които е посочил отчетната стойност на всеки от имотите, но нито в АУЗ, нито в решението на зам.кмета са обсъдени подадените декларации. Сочи се, че ЗМДТ прави разграничение между недвижими имоти на предприятия в специална категория жилищни имоти на предприятия, като законът не използва термина „незастроени имоти“. Сочи се, че приложеният от органа начин на изчисление на ДНИ дава възможност в едни случаи да бъдат третирани като жилищни и данъчните задължения да се определят на база данъчните оценки, а в други случаи - на база отчетната стойност, при едни и същи условия.

Според жалбата, ЗМДТ не съдържа дефиниция за „жилищен имот“ и поради това се налага извличането на това понятие по тълкувателен път. Прави се довод, че в Разяснение № 08-П-19 от 24.08.2015 г. на НАП понятието „жилищни имоти“ включва и незастроените такива. Излагат се съображения, че в действащата Наредба за реда за придобиване, управление, разпореждане с общинско имущество на Столична община в §1 от ДР е прието, че жилищен имот включва и незастроен имот с предназначение за жилищно строителство. Същото тълкуване се съдържало и в Правилника за прилагане на ЗПГМЖСВ, и в Наредба на МРРБ №7 от 22.12.2003 г. Сочи се, че отчетната стойност е близо десет пъти по-голяма от данъчната оценка и по този повод ощетен е жалбоподателят.

В жалбата се цитира чл.16 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в Община Девин, който предвижда, че ДНИ се определя в размер на 2 на хиляда (промила) върху данъчната оценка на недвижимия имот, а в решението се сочи, че е определена на база отчетната стойност на недвижимите имоти, съгласно подадените декларации от дружеството през 2014г. Жалбоподателят оспорва, че посочването на отчетните стойности не може да обоснове начисляване на ДНИ на това основание. По подадените декларации по чл.14 от жалбоподателя, общинската администрация не била попълнила служебно вида и предназначението на имотите, а е отчела само обстоятелството, че са посочени отчетните стойности. По този начин се сочи, че органът е лишил жалбоподателя от възможността да се възползва от нормата на чл.19, ал.3 от ЗМДТ.

Според жалбата неправилно са определени ТБО, като не е установено по никакъв начин имотите да се ползват от жалбоподателя, при което на плоскостта на чл.67, ал.4 от ЗМДТ, че количеството отпадъци определя размера на ТБО, като разходите за отпадъци обуславят и начина на определяне на задълженията за ТБО, е налице разминаване. За да бъде приета различна основа от количеството отпадъци за изчисляване на ТБО, следваше според жалбата, да са налице обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането на цитираната разпоредба чл.67, ал.5 от ЗМДТ. В Наредбата в чл.9, в чл.24 ал.2 не се посочва основата за изчисляване на ТБО, а е посочено, че за незастроените имоти ТБО се заплаща само за два от компонентите.Затова се оспорва и начина, по който са изчислени ТБО за 2021 г. При така изложените опаквания в жалбата се иска АУЗ да бъде изцяло отменен или изменен.

В открито съдебно заседание жалбоподателят „ГАЛЕКС“ ООД се представлява при първоначалното разглеждане на делото от упълномощения адвокат К., която е поддържала жалбата и е претендирала присъждане на разноските. Подробни доводи са изложени в писмена молба-становище.

При новото разглеждане на делото пълномощникът на жалбоподателя адвокат К. с молба-становище поддържа изложеното в жалбата, с която е сезиран съда, и моли да бъде уважена. Евентуално, предвид решението на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане, предлага съдът да отмени решението на заместник-кмета на община Девин и върне преписката на органа. Претендират се разноски по представен списък.

За ответника – заместник кмета на Община Девин, надлежно упълномощен процесуален представител адвокат Р., АК-С., оспорва жалбата и моли да се остави без уважение, като се присъдят разноските в производството съобразно представен списък. В депозирана по делото писмена защита при първоначалното разглеждане на делото излага съображения за законосъобразност на оспорения акт, потвърден с решението на зам.кмета на Община - Девин.

При новото разглеждане на делото за ответника адвокат Р. предлага да се постаниви решение, с което да се остави жалбата без уважение.Счита, че при разглеждане на делото са представени писмени доказателства, установяващи, че в структурата на община Девин не фигурира отдел „Местни данъци и такси“, а звено, което е пряко подчинено на заместник кмета на общината.Поддържа се, че задълженията на дружеството са изчислени на база подадените декларации по чл.14 от ЗМДТ през 2014г. и не може да се имат предвид декларациите от 2021г.Според ответнта страна законосъобразно са изчислени дължимите ДНИ и ТБО на база отчетната стойност на имотите, а не на база данъчните оценки, като се счита, че имотите не са жилищни по смисъла на ЗМДТ. А конкретното изчисление на ТБО е съобразено с решението на ОбС-Девин, въз основа на приета план-сметка. Счита, че изводите на вещото лице са идентични с тези при първоначалното разглеждане на делото.

Дружеството-жалбоподател е собственик, по силата на покупка от общината, на следните недвижими имоти:

1. УПИ І, в кв.3 по ПУП на [населено място], с идентификатор 20465.501.1558, с площ от 6532 кв.м, по скица от 6533 кв.м, при граници: север – улична регулация, юг - улична регулация, изток - улична регулация, запад – терен извън регулация, съгласно Договор за продажба на общински недвижим имот №331/11.10.2007 г. 2. УПИ І, в кв.4 по ПУП на [населено място], с идентификатор 20465.501.1557, с площ от 1749 кв.м, по скица 1748 кв.м, при граници: север – терен извън регулация, юг – улична регулация, изток – терен извън регулация, запад – терен извън регулация, съгласно Договор за продажба на общински недвижим имот №332/11.10.2007 г. 3. УПИ ІІ, в кв.4 по ПУП на [населено място], с идентификатор 20465.501.1556, с площ от 617 кв.м., при граници: север - УПИ І, юг - улична регулация, изток - терен извън регулация, запад - улична регулация, съгласно Договор за продажба на общински недвижим имот №333/11.10.2007г.

4. УПИ ІІІ, в кв.4 по ПУП на [населено място], с идентификатор 20465.501.1579, с площ от 9638 кв.м, при граници: север - улична регулация, юг - улична регулация, изток – терен извън регулация, запад - улична регулация, съгласно Договор за продажба на общински недвижим имот №334/11.10.2007г.

5.УПИ І, в кв.5 „За обект за детско заведение“по ПУП на [населено място], с идентификатор 20465.501.1578, с площ от 5435 кв.м, / при граници: север - улична регулация, юг - улична регулация, изток – терен извън регулация, запад - улична регулация, съгласно Договор за продажба на общински недвижим имот №335/11.10.2007г.;

6.УПИ І, в кв.6 по ПУП на [населено място], с идентификатор 20465.501.1577, с площ от 6557 кв.м, при граници: север - улична регулация, юг - улична регулация, изток - улична регулация, запад – терен извън регулация, съгласно Договор за продажба на общински недвижим имот №336/11.10.2007г.

По искане на дружеството е издаден АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с който на „Галекс“ ООД, [населено място] са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 1 347.15 лева и лихва от 2.25 лева, както и за такса за битови отпадъци (ТБО) в размер на 5 489.67 лева и лихва от 9.15 лева, за периода 01.01.2021 г. – 30.06.2021 г., за шест незастроени урегулирани поземлени имоти, находящи се в [населено място], община Девин. Таксата за битови отпадъци е начислена за услугите по поддържане на депо за битови отпадъци в размер на 7.55 промила и за услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 0.60 промила.

Начислените задължени в АУЗ са оспорени пред Началника на отдел „Местни данъци и такси“ към Община Девин с жалба вх.№А-П-ПЖ-95 от 27.07.2021г., по която жалба е постановено Решение № А-П-ПЖ-95#1/18.08.2021 г. от заместник кмета на Община Девин, с което е потвърден изцяло съставения АУЗ.

За да потвърди акта, зам.кметът е посочил, че при определяне и начисляване на ДНИ за имотите собственост на жалбоподателя, са спазени изискванията по чл.19, ал.1 във вр. с чл.21, ал.1, като същата е определена върху отчетната стойност на имотите, като по-високата от данъчната, съгласно Приложение №2 от ЗМДТ и е взета предвид подадената декларация от 2014 г. по чл.14 от ЗМДТ. По отношение на ТБО е уточнено, че жалбоподателят е освободен от ТБО за компонентите за доставка на съдове за битови отпадъци и за събиране и транспортиране, а таксата за останалите два компонента е определена правилно в размер на 7.55 промила за поддържане на депо за БО и 0.60 промила за почистване на терени за обществено ползване, поради обвързаността й с местния данък по силата на чл.60, ал.1 от КРБ, във вр. с чл.64, ал.1 от ЗМДТ. Посочено е, че имотите имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и попадат в обхвата на чл.62, т.3 от ЗМДТ, като нямат предназначение като жилище, с оглед неползването за жилищни нужди съгласно даденото понятие в §5, т.29 от ЗУТ, както и че дружеството- жалбоподател не е доказало жилищни нужди пред длъжностното лице в МДТ към Община Девин, след като тежестта за ползването като жилище е на жалбоподателя. Посочено е, че дори и незастроената площ като земя да попада изцяло в жилищно устройствена зона, това не я превръща в жилищен обект. Изложено е, че при промяна на данъчната оценка /съответно отчетната стойност/ на имота през годината, данъкът следва да се промени след 1.01.2022 г., предвид нормата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗМДТ. Посочено е и че оспорените задължения са правилно начислени, като е потвърден и извода на органа по установяване на задълженията с оглед определената отчетна стойност на имотите, които са с предназначение за нежилищни нужди, както е посочено в декларациите от 2014 г. Решението е връчено на дружеството с известие за доставяне-обратна разписка от 19.08.2021г.(л.24 от адм.дело №231/2021г.).

Жалбата до съда е подадена чрез административния орган на 02.09.2021г. С жалбата на дружеството се оспорва размера на определения ДНИ и размера на ТБО за 2021г. като неправилно определен.

По делото са представени данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ от 31.05.2021г. и от 23.06.2021г. за шестте поземлени имота (л.37 и следв.от адм.дело №231/21г.).

Приети са по делото относимите решения на ОбС-Девин, заповеди на кмета на община Девин, Устройствен правилник на общинска админисктрация [населено място], Договор за депониране на отпадъци на регионално депо [населено място], включително Заповед №РД-09-301 от 29.05.2020г. на кмета на община Девин (л.84 от адм.дело №321/21г.).

При новото разглеждане на делото във връзка с отменителното решение на ВАС са представени и приети поименно разписание на длъжностите в ОА-Девин от 20.09.2021г., длъжностна характеристика за дъжността „старши счетоводител“, длъжностна характеристика за длъжността „изпълнител касиер-събирач“ и длъжностна характеристика за длъжността „касиер счетоводство“ в служба МДТ, Устройствен правилник на ОА-Девин от м.март 2022г., Устройствен правилник на ОА-Девин в редакция към 2021г. и Заповед №559 от 30.11.2020г. на кмета на община Девин относно правомощията на заместник-кмета Д. Ч. (л.97 и следв.).

Приети са и 6 броя фактури за заплащане от община Девин на депонирани ТБО в депото на община Доспат за периода м.01-м.06 2021г.(л.174-179).

По делото е назначена съдебно икономическа експертиза, по която вещото лице е изготвило заключение за размера на данъка върху недвижимите имоти и за размера на такса битови отпадъци за 2021г. във варианти според посочените отчетни стойности в декларациите от 2014г. и декларациите от 23.06.2021г., както и според данъчната оценка за жилищните имоти съгласно Приложение №2 от ЗМДТ.

А. Като е взело предвид, че размера на ДНИ за имотите е 2 промила, съгласно чл.16 от Наредбата за определяне размера на местните данъци в община Девин, за имотите на „Галекс“ООД вещото лице е изчислило:

1. Вариант - 2 промила върху отчетната стойност - 1 347 163.00 лева, по Декл. по чл.14 от ЗМДТ от 2014 г., както следва:

Размер на първа вноска ДНИ към 30.06.2021 г. - 1347.17 лева.

Лихвата за забава за периода от 01.07.2021 г. до 06.07.2021 г. (датата на АУЗ) върху незаплатената първа вноска ДНИ - 2.25 лева.

2. Вариант - 2 промила върху отчетната стойност - 347 527.67 лева, по Декл. по чл.14 от ЗМДТ от 2021 г., както следва:

Размер на първа вноска ДНИ към 30.06.2021 г. - 347.53 лева.

Лихвата за забава за периода от 01.07.2021 г. до 06.07.2021 г. (датата на АУЗ) върху незаплатената първа вноска ДНИ - 0.58 лева.

3. Вариант - 2 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти - 156 840.50 лева:

Размер на първа вноска ДНИ към 30.06.2021 г. - 156.34 лева.

Лихвата за забава за периода от 01.07.2021 г. до 06.07.2021 г.(датата на АУЗ) върху незаплатената първа вноска ДНИ е 0.26 лева.

Б. За Такса битови отпадъци По този пункт вещото лице е съобразило, че размера на дължимите такси битови отпадъци за 2021 г. е определен с Решение № 165/22.12.2019 г. на Общински съвет - Девин, като за имоти на юридически лица, за всички населени места се определя на база по-високата от отчетната стойност или данъчна оценка на съответния имот - 8.15 промила, в това число: такса за поддържане на депо за БО - 7.55 промила и такса за почистване на терена за обществено ползване - 0.60 промила.

Размерът на такса битови отпадъци за 2021 г., изчислен по компоненти - такса за поддържане на депо за БО и такса за почистване на терена за обществено ползване, за процесните имоти, собственост на жалбоподателя е:

1. Вариант - върху отчетната стойност по Декл. по чл.14 от ЗМДТ от 2014 г. - 1 347 163.00 лева:

Размер на първа вноска такса битови отпадъци към 30.06.2021 г. е 5 489.69 лева според вещото лице.

Лихвата за забава за периода от 01.07.2021 г. до 06.07.2021 г. (датата на АУЗ) върху незаплатената първа вноска ТБО е 9.15 лева.

2. Вариант - върху отчетната стойност по Декл. по чл.14 от ЗМДТ от 23.06.2021 г. – 347 527.67 лева:

Изчисленият размер на първа вноска такса битови отпадъци към 30.06.2021 г. е 1416.18 лева.

Лихвата за забава за периода от 01.07.2021 г. до 06.07.2021 г. (датата на АУЗ) върху незаплатената първа вноска ТБО е 2.36 лева.

Вещото лице е извършило проверка в МДТ на община Девин и е установило, че начислената за 2021 г. ТБО за процесните имоти, собственост на жалбоподателя, е изчислявана в размер 8.15 промила, включваща компоненти - такса за поддържане на депо за БО -7.55 промила и такса за почистване на терена за обществено ползване - 0.60 промила.

При повторното разглеждане на делото е назначена допълнителна съдебно икономическа експертиза, която да установи налице ли са счетоводни документи за осъществяване на услугата по поддържане чистотата на територията за обществено ползване в [населено място], както и доказателства за поддържане на депо за отпадъци за процесния период.

Вещото лице е установило, че дейността по поддържане чистотата на територията за обществено ползване в [населено място] се осъществява от общинско предприятие „БКС-Девин“, което изготвя справки с разходите за извършените дейности общо по „Събиране, транспортиране и обезвреждане на битови отпадъци, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“.

Миенето и метенето на улиците се извършва с конкретни автомобили, а за косене, окопаване, засаждане на цветя, поливане на зелени площи са назначени 10 градинари, 1 шофьор на товарен автомобил и 4 работника-поддръжка.Осчетоводени са разходи за периода 01.01.2021г. - 30.06.2021г. по конкретни пера, посочени от вещото лице.

По въпроса за депо за битови отпадъци, вещото лице е установило, че община Девин не разполага със собствено депо, а ползва регионално депо в [населено място], собствност на съседната община Доспат. Община Девин извозва битовите отпадъци до регионалното депо и за депонирането на отпадъка община Девин заплаща на община Доспат всеки месец такса „Депониране на ТБО“, като за периода 01.01.2021г. - 30.06.2021г. разходите за депониране са в общ размер 45 156.60лв.

Заключенията не са оспорени от страните и съдът ги възприема като обективни и компетентно изготвени.

При така установеното, съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.4 във връзка с ал.1 и с чл.155 ал.1 от ДОПК от страна, която е адресат на акта, така че е процесуално допустима.

По отношение на ответника по делото, съдът съобрази следното:

От новопредставените писмени доказателства е видно, че в структурата на общинска администрация [населено място] има служба „Местни данъци и такси“, но няма длъжност „началник“ на службата. В случая, функциите на решаващ орган се изпълняват от заместник кмета Д. Ч. на основание Заповед №РД-09-559 от 30.11.2020г. на кмета на община Девин (л.98). Според заповедта заместник кметът Д. Ч. е ръководител на служителите в служба „МДТ“ и изрично й е възложено да упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152 ал.2 от ДОПК.Останалите служители в служба „МДТ“ според представените длъжностни характеристики нямат ръководни функции.

При разглеждане на жалбата по същество съдът приема, че същата е неоснователна по следните съображения:

Съдът констатира, че обжалваният Акт за установяване на задължения е издаден от компетентен орган, оправомощен от кмета на община Девин, в съответствие с чл.4 ал.4 от ЗМДТ и на основание Заповед №РД-09-301 от 29.05.2020г. на кмета на община Девин (л.84 от дело №231/21г.).

Решението на заместник кмета на Община Девин също е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 5, предл. второ, във връзка с чл. 9б от ЗМДТ.

І. По отношение на данък недвижим имот Жалбоподателят не оспорва по принцип дължимостта на ДНИ за собствените му имоти, но оспорва начина, по който е начислен този данък, като за основа е взета отчетната стойност на имотите, декларирана с декларации по чл.14 от ЗМДТ през 2014 г. Възразява се, че за периода 01.01.2021г. - 30.06.2021г. е следвало да се вземе като база данъчната оценка на имотите като жилищни или отчетната им стойност, декларирана на 23.06.2021 г. Според чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образования.

Разпоредбата на чл. 11 ал.1 от ЗМДТ предвижда, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а според чл.13 от ЗМДТ данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Видно от АУЗ, при определяне на ДНИ, органът се е позовал на разпоредби от ЗМДТ и Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Девин (НОАМТЦУ). Изрично в АУЗ е отбелязано, че се издава на основание подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ от дружеството-жалбоподател на 17.12.2014 г. за шестте имота.

Не е спорно по делото, че шестте имота на дружеството се намират в границите на населеното място [населено място], урегулирани са и имат конкретно предназначение по плана. Имоти с кратки идентификатори 1579, 1557, 1558, 1577 са отредени за жилищни нужди, 1556 - за друг вид застрояване и 1578 - за детско заведение. И шестте УПИ са незастроени.

Според чл. 21 ал.1 от ЗМДТ Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

В съответствие с чл.21 ал.1 предл.1 от ЗМДТ правилно за целите на облагането е приета за основа отчетната стойност на имотите на дружеството.

Действително в ЗМДТ няма легално определение на понятието „жилищен имот“.

Предвид дефиницията на „жилище“ в §5, т.29 от ПЗР на ЗУТ, в съответствие със закона четирите незастроени имота на дружеството са обложни като нежилищни имоти. Същите не са застроени с жилище или жилища и затова не се ползват като жилище. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 9958 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14277/2016 г., VП о., Решение № 13914 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6388/2017т., Решение № 15245 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д, № 5432/2018 г., VПI о. и Решение № 6412 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13988/2016 г., VП о.

Останалите два незастроени имота на дружеството с кратък номер 1556 и 1578 са с отреждане „ за друг вид застрояване“ и „ за детско заведение“, незастроени са, така че за тях също не може да се приеме, че са „жилищни имоти“.

На следващо място, правилно при определяне на данъчнана основа за ДНИ е взета отчетната стойност на имотите по декларациите по чл.14 от ЗМДТ от 2014г. Дружеството е подало декларации за отчетнна стойност на имотите през м.юни 2021г., но същите декларации не биха могли да се зачетат за периода от 01.01.2021г. – 30.06.2021г. В тази връзка чл.19 ал.1 от ЗМДТ гласи, че Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.

Предвид изложеното, съдът приема, че в съответствие със закона в АУЗ е определен ДНИ върху отчетната стойност на имотите на „Галекс“ООД. Конкретно изчисленият размер 1347, 15лв. главница и лихва 2, 25лв. съвпада с изчисленията на неоспорената СИЕ по първи вариант от заключението.

ІІ.По отношение на ТБО Относимата разпоредба на чл. 62 ал.1 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) гласи, че: Таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по:

1.събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране;

2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;

3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

В случая е категорично установено от писмените доказателства по делото и от заключението на неоспорената експертиза, че в АУЗ на дружеството са начислени ТБО за имотите само по компонентите „третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации“ по чл.62 т.2 от ЗМДТ и „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ по чл.62 т.3 от ЗМДТ. На дружеството не е начислена такса за „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“ по чл.62 т.1 от ЗМДТ.

Според чл. 66 ал.1 от ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи….

По делото е налично Решение №165 от 22.12.2020г. на ОбС-Девин, с което е приета план-сметка за необходимите средства по дейност „Сметосъбиране, извозване, обезвреждане на битови отпадъци, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“ за 2021г. и е одобрен размера на такса Битови отпадъци за 2021г., съгасно Приложение №2 (л.100 и следв. от адм.дело №231/21г.). Според решението за поддържане на депо за БО е определа такса в размер на 7.55 промила и за почистване на терени за обществено ползване – такса в размер 0.60 промила.

Според неоспореното заключение на вещото лице начислената за 2021 г. ТБО за процесните имоти, собственост на жалбоподателя, е изчислена в размер 8.15 промила, включваща компоненти - такса за поддържане на депо за БО - 7.55 промила и такса за почистване на терена за обществено ползване - 0.60 промила.

Както се посочи по-горе, имотите на дружеството са нежилищни и затова основата, върху която се изчисляват таксите, е върху отчетната стойност на имотите.А отчетната стойност е по декларациите от 2014г., като чл.19 от ЗМДТ не позволява за периода 1.01.2021г. – 30.06.2021г. да се зачита деклариране от м.юни 2021г.

Предвид изложеното и в унисон със заключението на вещото лице по вариант 1, дължимият размер на ТБО за периода 1.01.2021г. – 30.06.2021г. е 5 489.67 лв. и лихва 9, 15 лв.

Според представения Договор №Д-276/6.04.2017г. за депониране и обезвреждане на отпадъци на регионално депо [населено място] и приетите 6 броя фактури за периода м.01-06.2021г., община Девин е направила разходи за депониране и обезвреждане на отпадъци, така че е предоставяла за периода 01.01.2021г. – 30.06.2021г. услугата по чл.62 т.2 от ЗМДТ.

Община Девин е предоставяла реално и услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване чрез Общинско предприятие „БКС“, което се установява от документираните от него разходи в тази връзка.

Ето защо, съдът приема, че законосъобразно е определен размера на начислените в АУЗ такси за БО.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният АУЗ е мотивиран, издаден в съответствие със закона, като не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. Подадената жалба от дружеството е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

При този изход на спора основателно е искането на ответника за присъждане на разноски при условията на чл. 143, ал. 3 от АПК. Ответникът е направил разноски при първоначалното разглеждане на делото в размер на 920 лв. за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза, пред касационната инстанция - разноски в размер на 840лв. за адвокатски хонорар, и при новото разглеждане на делото в размер на 1392лв. за адвокатски хонорар и депозит за допълнителна експернтиза, или общо разноски в размер на 3152лв, дължими от жалбоподателя.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр.Смолян, в настоящия състав,