Решение № 121 от 16.7.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 309/2026 г.

наказателно дело № 20265140200309 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1947-000221 от 27.05.2022 г., издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Х. З. С. от ••••, с ЕГН ••••••••••, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят Х. З. С. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил вмененото му административно нарушение. Сочело се извършване на нарушение на 27.04.2022 г., а наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 17.04.2026 г. – 3 години и 11 месеца по-късно. В случая настъпила погасителната давност по чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, приложима на основание чл.11 от ЗАНН. Обжалваното постановление било издадено на 27.05.2022 г., от което процесуално действие започнал да тече нов давностен срок по чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН. Към датата на връчване на постановлението изтекъл срок, надхвърлящ тригодишния. Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, както и да му присъди разноски за адвокатски хонорар. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представил е чрез упълномощен адвокат писмено становище, в което поддържа жалбата. Моли по изложените в същата доводи, наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, като му се присъдят и направените разноски. Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 27.04.2022 г., около 22.30 часа, жалбоподателят Х. З. С. управлявал лек автомобил марка „••••“ с рег.№ •••• в гр.Кърджали, по бул.„Х. Ботев“. По същото време и на същото място, близо до заведение „Френдс“, той бил спрян за проверка от свидетелите Д. Т. и К. К. – полицаи в РУ-Кърджали. Контролните органи констатирали, че посоченото МПС имало поставени табели, но не било регистрирано в срок по надлежния ред. Същото било дерегистрирано – със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. По този повод на жалбоподателя на място бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение. Съставеният АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. По случая била образувана прокурорска преписка Вх.№ •••• по описа на РП-Кърджали. По преписката била извършена проверка за установяване на данни за престъпление от общ характер. След извършената проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 19.05.2022 г. било отказано образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и материалите били върнати на административнонаказващия орган. На 27.05.2022 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на Х. З. С. административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Видно от справка за собственост на ППС, лек автомобил марка „••••“ с рег.№ •••• е собственост на жалбоподателя Х. З. С.. Същият придобил моторното превозно средство на •••• по силата на договор за покупко-продажба на МПС. От приетата по делото справка по история за ПС марка „••••“ с рег.№ ••••, се установява, че на датата 25.04.2022 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистрирано ПС. Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Д. Т. и К. К.; Акт за установяване на административно нарушение от 27.04.2022 г.; Мотивирана резолюция от 28.04.2022 г.; Договор от •••• за покупко-продажба на МПС; Докладна записка от 06.07.2022 г.; Докладна записка от 27.09.2022 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР; Заповед № 292з-1 от 01.01.2022 г. на ОД МВР-Кърджали; Постановление на РП-Кърджали от 19.05.2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство; преписка Вх.№ •••• по описа на РП-Кърджали, както и другите приети по делото писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Х. З. С. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП в редакцията към инкриминираната дата гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 27.04.2022 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал автомобил „••••“ с рег.№ ••••, негова собственост, след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. В случая са налице доказателства, че жалбоподателят е собственик на въпросния автомобил, при което като такъв той е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация. Незнанието на фактически обстоятелства не оправдава дееца. Това е така, тъй като права не може да се черпят от неправомерно поведение различно от дължимото въведено в закон. От друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач и собственик на моторното превозно средство. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.140 от ЗДвП/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Ето защо настоящата инстанция приема, че жалбоподателят действително е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както е посочено в акта и наказателното постановление. Независимо от горното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като в случая административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение е погасена по давност. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН липсва друга уредба. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, в което е прието, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. По силата на чл.11 от ЗАНН е приложим чл.79, ал.1, т.2 от НК, според който възможността за наказателно преследване /т.е. възможността да бъде реализирана отговорността за извършеното деяние/ се изключва при изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно разпоредбите на Глава девета от общата част на НК, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е обвързан в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като в случая за административното нарушение се предвиждат наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС“, то по отношение на срока за изключване на административнонаказателното преследване, съгласно чл.11 от ЗАНН следва да намерят приложение правилата на чл.80, ал.1, т.5 и чл.81 от НК. Давностният срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК е три години, като съгласно разпоредбата на чл.81, ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящия казус административното нарушение е извършено на 27.04.2022 г., когато е съставен и акта за установяване на административно нарушение. На 27.05.2022 г. е издадено наказателното постановление и впоследствие жалбоподателят е бил търсен за връчването му, като последно неговият адрес е посетен на 27.09.2022 г., видно от изготвената докладна записка. След посочената дата и до 17.04.2026 г. не са били извършени никакви пряко насочени за реализиране на административната отговорност действия спрямо жалбоподателя. Следващото действие е връчването на наказателното постановление на датата 17.04.2026 г. - след изтичане на повече от три години. Погасителната давност от три години по чл.80, ал.1, т.5 от НК, започнала съобразно чл.81, ал.2 от НК да тече отново на 27.09.2022 г., е изтекла на 27.09.2025 г. Ето защо, към момента е отпаднала възможността спрямо нарушителя да бъде търсена административнонаказателна отговорност, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление и прекратяване на административнонаказателното производство. От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 250 евро. Възнаграждението е съобразено с разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с вида и обема на извършените процесуални действия от адвоката, с фактическата и правна сложност на делото, поради което направеното от представителя на ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото. При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, Съдът