Решение № 235 от 20.7.2026 г. на Районен съд - Лом по дело № 315/2026 г.

Иск с правно основание: 222, ал.3 от КТ, във вр. с чл. 86 ЗЗД. Производството е образувано по искова молба, предявена от Г. Ж. К. с ЕГН •••••••••• от гр. Лом, чрез пълномощник адвокат при АК - Монтана – Р. Б. от МАК, против „ЛОМСКО ПИВО“ АД с ЕИК 111008825, със седалище и адрес на управление: гр. ••••, представлявано от К. В. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 222, ал.3 от КТ, във вр. с чл. 86 ЗЗД – за осъждане на «ЛОМСКО ПИВО“ АД с ЕИК 111008825, със седалище и адрес на управление: гр. ••••, представлявана от К. В. П., да заплати на Г. Ж. К. с ЕГН ••••••••••, общо сумата от 2089.61 евро, в това число: 1533.88 евро главница, представляващо неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда и 555.73 евро мораторна лихва за периода от 03.04.2023 г. до 05.02.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1533.88 евро - от датата на исковата молба до окончателното издължаване. В исковата молба се твърди, че ищецът е работил при ответника от 06.03.2012 г. на длъжност „снабдител-доставчик“ в базата на ответника в гр. Лом, с брутно трудово възнаграждение за м. октомври, 2022 г. - месеца, преди прекратяването на трудовото правоотношение, в който К. има отработени 19 дни, в размер на 1249.60 лв. /равностойно на 638.92 евро/, като със Заповед № 505/31.03.2023 г. трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество е прекратено на основание чл. 327, ал. 1 т. 12 от КТ - считано от 03.04.2023 г. - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В дружеството на ответника ищецът има прослужени единадесет години. В Заповед № 505/31.03.2023 г. на ответника е посочено, че същият дължи на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 6 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., както и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 32 от БКТД за работещите в пивоварния бранш в размер на 7 брутни трудови възнаграждения. Съгласно издадената от ответника служебна бележка с изх. № 20/ 03.02.2026 г. след прекратяването на трудовото правоотношение между двете страни ответникът е следвало да заплати на ищеца общо 7023.58 лв. /равностойно на 3591.10 евро/ трудово възнаграждение и обезщетения, като вероятно в заповедта ответникът е имал предвид обезщетения по чл. 224, ал.1 от КТ и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, като остават неиздължени 3000 лв., равностойно на 1533.88 евро, трудово възнаграждение и обезщетения, като вероятно се има предвид обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Така ответникът дължи на ищеца неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда общо в размер на 3000 лв., равностойно на 1533.88 евро. За времето за забава от 03.04.2023 г. датата на прекратяване на трудовото правоотношение, до датата на настоящия иск ответникът дължи мораторна лихва в размер на 555.73 евро, равностойност на 3000 лв., върху останалите неиздължени 3000 лв., равностойно на 1533.88 евро - обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ. Предвид това, че ищецът многократно е правил опити да си получи от ответника остатъка от дължимото му обезщетение, а последният е отказал да плати, за ищеца възниква правен интерес от предявяването на настоящите искове. Иска се да бъде осъден ответникът «ЛОМСКО ПИВО“ АД с ЕИК 111008825, със седалище и адрес на управление: гр. ••••, представлявана от К. В. П., да заплати на Г. Ж. К. с ЕГН ••••••••••, общо сумата от 2089.61 евро, в това число 1533.88 евро главница, представляващо неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда и 555.73 евро мораторна лихва за периода от 03.04.2023 г. до 05.02.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1533.88 евро - от датата на исковата молба до окончателното издължаване. Претендират се и разноски по водене на делото Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия разпореждане изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. В първото съдебно заседание, проведено на 19.06.2026 г., представител на ответното дружество не се е явил, като ответникът е редовно призован, и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника. Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен. Представените писмени доказателства сочат наличието на трудово правоотношение между страните, което е било прекратено и е траело над 10 години, в посочения от ищеца смисъл. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като бъде осъдено «ЛОМСКО ПИВО“ АД с ЕИК 111008825, със седалище и адрес на управление: гр. ••••, представлявана от К. В. П., да заплати на Г. Ж. К. с ЕГН ••••••••••, общо сумата от 2089.61 евро, в това число: 1533.88 евро главница, представляващо неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, и 555.73 евро мораторна лихва за периода от 03.04.2023 г. до 05.02.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1533.88 евро - от датата на исковата молба до окончателното издължаване. По отношение на разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски. Разноските надлежно се претендират. В тях се включват адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 515,77 евро в полза на адв. Р. Б. от МАК. На осн. чл. 78а, ал. 1 ГПК разноските за информационна среща за процедура по медиация и за медиация в случаите п о чл. 19, ал. 1 - 3 от Закона за медиацията с обща продължителност съгласно чл. 23 ЗМ се заплащат от бюджета на съда в размерите съгласно наредба по чл. 25 от Закона за медиацията. Съгласно ал. 2 страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81 ГПК. В случая ищецът не се е явил и не е изпратил свой процесуален представител в информационната среща, като съгласно заключителните разпоредби, Приложение № 1 към чл. 59, ал. 3 от Наредба № 12 от 28.07.2025 г. за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация, в сила от 30.07.2025 г., издадена от Висшия съдебен съвет, таксата за администрирането и провеждането на информационна среща за процедура по медиация към съдебен център в случаите по чл. 19, ал. 5 от Закона за медиацията е 30 лв. на час, равно на 15,34 евро. Последната сума следва да бъде присъдена в тежест на ищеца. Така мотивиран, съдът