Решение № 861 от 11.5.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 49/2026 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, против Решение № 168/ 29.12.2025г., постановено по АНД № 393/ 2025 г. по описа на Разградски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № Р - 007750/ 05.06.2025 г. на началника на териториален отдел (ТО) за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на дружеството на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за нарушение на чл. 5, ал. 5 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. Недоволно от така постановения съдебен акт е останало наказаното лице. В жалбата и депозираното писмено становище твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени оспореното НП. Алтернативно сочи, че наложената имуществена санкция е явно несправедлива по своя размер и следва да се определи в минималния размер, предвиден от закона. Претендира и за заплащане на деловодни разноски по производството. Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено становище, в което твърди, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира и за заплащане на разноски за настоящата инстанция. Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, които съобрази с доводите и становището на страните и анализира събраните в хода на производството доказателства, констатира следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице, което има право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения: В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Те са правилно преценени от районния съд и въз основа на тях той е достигнал до обосновани фактически изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Същите сочат, че по повод постъпила потребителска жалба на 26.03.2025 г. служители на КЗП извършили проверка в офис на „ Юробанк България“ АД, находящ се в гр. Разград, бул. „България № 34. Свидетелката А. Т. (актосъставител) се представила за потенциален потребител и поискала информация относно условията, при които може да получи кредит в размер на 50 000 лв. за закупуване на жилище, обезпечен с ипотека на недвижим имот. Банковият служител обяснил, че за тази сума може да се отпусне потребителски кредит, тъй като ипотечни кредити се отпускат само за суми над 100 000 лв. Тогава Т. изявила желание да сключи потребителски кредит за сумата от 50 000 лв. със срок на погасяване 10 години и поискала подробна информация за условията. Банковият служител първоначално дал обяснения в устна форма, а след това разпечатал и предоставил стандартен европейски формуляр (СЕФ), съдържащ 11 страници с преддоговорна информация за този вид кредити, но без да е посочен размер на лихва. На излизане от офиса тя прелистила документите и попитала къде е посочена лихвата, а служителят заявил, че я няма в СЕФ и я дописал на ръка до размера на кредита (4, 95 %). Свидетел на тези обстоятелства е старши инспектор Ц. С., която била в близост до обособеното работно място на обслужване и непосредствено възприела действията и разговора между А. Т. и банковия служител. Тези факти са отразени в приложения по делото Констативен протокол № К-2774613/ 26.03.2025 г. Въз основа на тях контролният орган е приел, че с противоправното си поведение кредиторът е извършил нарушение на чл. 5, ал. 5 във вр. с ал. ал. 1 и ал. 2 ЗПК и срещу него е съставен АУАН № 007750/ 14.05.2025 г. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган. С процесното НП за вмененото административно нарушение на основание чл. 45, ал. 2 от ЗПК той е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 7 000 лв., като в него е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗПК, тъй като за същото нарушение на „Юробанк България“ АД има издадено НП № Р-004026 от 03.10.2023г. на член на КЗП, което е потвърдено с Решение № 1677 от 13.05.2024г. на АС Плевен. С решението си Разградски районен съд е потвърдил това НП като законосъобразно. АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Според предвиденото в чл. 55, ал. 1 и ал. 2 ЗПК АУАН се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Комисията за защита на потребителите, а НП се издават от председателя на КЗП или от оправомощени от него длъжностни лица. Представени са Заповед № 941ЛС от 04.08.2006 г., с която А. Н. Т. е определена като длъжностно лице, което има право да съставя АУАН при извършени нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е възложен на КЗП и Заповед №1137/ 29.01.2025 г., с която Ц. Х. – началник на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП е оправомощен да издава НП и налага административни наказания за нарушения на посочените там нормативни актове, включително и ЗПК. Следователно както актосъставителят, така и наказващият орган са били надлежно оправомощени, поради което оплакванията на жалбоподателя в тази насока се явяват недоказани и неоснователни. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. Приложени са и съответните законови разпоредби. От доказателствата по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му във вина административно нарушение. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник е длъжен да му предостави своевременно, съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора, необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя под формата на стандартен европейски формуляр (СЕФ), който следва да е в писмен вид, на хартиен носител и по съдържание да съответства на Приложение № 2 към ЗПК (чл. 5, ал. 2 от ЗПК). В случая това задължение не е изпълнено, тъй като в първоначално предоставения формуляр не е посочен размерът на лихвата по кредитния договор, който е съществен и значим елемент от него, поради което правилно и обосновано е ангажирана административната отговорност на кредитора. При определяне на наказанието АНО е съобразил, че конкретното деяние е извършено в условията на повторност по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗПК, поради което е приложил санкционната норма на чл. 45, ал. 2 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на ЗПК „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение, следователно законодателят въвежда изискването двете деяния да са от един и същи вид, но не и идентични по своите съставомерни белези. С влязлото в сила НП № Р-004026 от 03.10.2023г., издадено от оправомощен член на КЗП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв. на основание чл. 45, ал. 1 ЗПК за извършено нарушение на чл. 5, ал. 5 във вр. с чл. 45, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. От съдържанието му става ясно, че „Юробанк България“ АД е санкционирана за това, че при извършена проверка от служители на КЗП на на 15.05.2023 в обект, находящ се в гр. Плевен, е установено, че банката не е предоставила в пълен обем задължителната предварителна информация в писмена форма преди сключване на договор за потребителски кредит в СЕФ (стандартен европейски формуляр) - Приложение № 2 ЗПК, а именно информация за размера на разходите за задължителна застраховка „Защита на плащанията“ и задължителна допълнителна услуга - Договор за програма за ежедневно банкиране „Супер сметка“ или „Златно време“. В настоящия казус дружеството също е санкционирано за противоправно поведение, което се изразява в неизпълнение на задължението да предостави в пълен обем задължителната предварителна информация, която да се съдържа в СЕФ, а именно размер на лихвата, която се дължи по заявения от св. Ташева кредит. При съпоставка на двете НП се налага извод, че с тях жалбоподателят е санкциониран за същите по вид административни нарушения- непредоставяне в пълен обем на задължителната предварителна информация в писмена форма в СЕФ, съобразно съдържанието му, регламентирано в Приложение № 2 ЗПК. Настоящето нарушение е извършено в едногодишния срок, посочен в разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на ЗПК, поради което съдът намира, че правилно и обосновано както наказващият орган, така и въззивният съд са приели, че то е извършено в условията на повторност. Наложената имуществена санкция е под средния размер, предвиден от закона, съответна на тежестта на деянието, поради което съдът я намира за справедлива. В тoзи смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 66, 47 евро (равностойността на 130 лв.) – дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд