Решение № 51 от 15.4.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 25/2025 г.

ВНОХД № 25/2025 г. на ВТОС е образувано по въззивен протест вх. № 14543/11.11.2024 г. на прокурор при ВТРП, ТО Г.Оряховица, ведно с допълнение към него вх. № 16452/16.12.2024 г. Предмет на обжалване е Присъда № 26 от 11.11.2024г. на РС-Г.О. по НОХД № 345/24г. С посочената присъда подсъдимият М. С. Л., роден на ••• г. в гр. В.Т., български гражданин, с постоянен адрес гр. Г.О., ул. „••• и настоящ адрес гр. Г.О., ул. „••••, със средно образование, неженен, работещ, осъждан, с ЕГН •••••••••• е признат за НЕВИНЕН за това на ••• г. в гр. Г.О., без надлежно разрешително по смисъла на ЗКВНП да е държал наркотично вещество - хексахидроканабинол (ННС) с нетно тегло 0,681 грама, на стойност 27,24 лв., представляващо високорисково наркотично вещество по смисъла на Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда и класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП, а случаят да е маловажен, поради което и на основание чл 304 от НПК, във вр. с чл. 9 ал. 2 от НК го е оправдал по обвинението по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3 т. 1 от НК. Делото е подсъдно на ВТОС. Протестът е подаден в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 и ал. 3 от НПК. Същият се поддържа от прокурор от Окръжна прокуратура в съдебно заседание. Защитникът адв. Й. Ц. счита, че от събраните по делото доказателства не се доказва подсъдимият да е извършил престъплението, в което е обвинен. Моли съдът да потвърди оправдателната присъда като приложи чл. 9 ал. 2 от НК. Подс. М. С. Л. поддържа, че следва да бъде оправдан. СЪДЪТ, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства, приема за установена фактическа обстановка, тъждествена с установената от първия съд: Подсъдимият М. С. Л. е роден на ••• г. Със споразумение № 6/11.01.2022 г. по НОХД № 9/2022 г. по описа на РС – Г.О. М. С. Л. е признат за виновен за извършено на 12.10.2021 г. престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК и при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е определено наказание три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила. На основание чл. 343г от НК Л. е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от датата на реално отнемане на СУМПС. На основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС. Споразумението е влязло в законна сила на 11.01.2022 г. След това осъждане М. Л. бил спиран за проверка от органите на МВР. Св. В.М.Д. (приятел на подсъдимия) в показанията си сочи, че след като Л. бил осъден за шофиране след употреба на наркотични вещества и са били заедно, е спиран от полицаи и е тестван за употреба на наркотични вещества. Л. не е имал положителен тест за наркотици след осъждането. Познава го като добър и работлив човек. Започнал да работи след като завършил образованието си. Преди продавал вейпове, а сега се занимавал с друга дейност. М. Л. бил управител на търговско дружество. Купил от друго търговско дружество „ИСС 77“ ЕООД гр. Банкя 75 бр. пълнители за електронна цигара съдържащи течност, поставени в индивидуални опаковки. На тях било изписано, че пълнителите съдържат 95% H4CBD, продуктът бил натурален и легален, като нямало наличие на тетрахидроканабинол (THC). Разполагал с разпечатки от лабораторни изследвания, които придружавали пълнителите. Л. извършвал търговия с тези продукти. На ••• г. подсъдимият Л. бил установен от полицейски служители да управлява в гр. Г.О., по ул. „•••“ лек автомобил „•••“ с рег. № •••••. Л. бил съпроводен в сградата на РУ – Г.О. за извършване на проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Полевият тест за употреба на наркотични вещества бил отрицателен. Св. А. М. К. – инспектор в група „Противодействие на криминалната престъпност“ в РУ – Г.О. провел разговор с Л. и той му споделил за държаните две картонени кутии пълнители под формата на капсула, които се използвали за зареждане на устройство за пушене. Те били с картинки с момичета и ги държал в автомобила си. Свидетел на разговора станал П.С.К. – началник група 01, сектор КП при РУ – Г.О.. Л. се съгласил да предаде доброволно държаните от него 75 бр. пълнители, за което бил изготвен Протокол за доброволно предаване от ••• г. (л. 17). Наред с предадените пълнители, Л. държал в себе си и предал доброволно и един брой пълнител, поставен в индивидуална опаковка, на която било изписано, че съдържа 90% хексахидроканабинол (ННС). В обясненията си дадени в хода на съдебното следствие подсъдимият посочил, че на кутийката, в която се намирал този пълнител имало марихуанка. Бил я закупил отдавна и момчето, от което го купил му казало, че ще го забранят. Не знаел какво да го прави и не искал да стои в него. По тези причини го предал на полицаите. Л. предал и разпечатки от лабораторни изследвания, както и фактура за закупените пълнители. От заключението на назначената физико - химическа експертиза, отразено в Протокол № Н-120/29.03.2024 г. на Сектор БНТЛ при ОДМВР – Плевен (л.27- 30), неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, се установява, че в предадените 75 бр. пълнители се съдържа високорисково наркотично вещество – Хексахидроканабинол (ННС) с общо нето тегло 51 гр. Изследваният Обект № 3 – 1 брой кутийка с изображение на конопено семе съдържа пълнител под формата на капсула с жълтокафява течност, с поставен мундщук, която съдържа 0,681 грама Хексахидроканабинол (ННС) /6,6,9-триметил-3-пентанил- 6а,7,8,9,10,10хексахидробенз/с/хромен-1-ол/. Хексахидроканабинолът е поставен под контрол в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП. В лабораторията на Сектор БНТЛ – Плевен не се определя процентно съдържание на активния компонент на Хексахидроканабинол (ННС). Хексахидроканабинола (ННС) се отнася към определението препарат, съгласно §1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП. Съгласно тях „препарат“ означава всеки разтвор, смес или материал, в което и да е физическо състояние, съдържащи едно или няколко наркотични вещества в терапевтични или нетерапевтични дози. Остатъкът на изследваните обекти е предаден в Агенция „Митници“ с приемо-предавателен протокол № 101167/15.05.2024 г. (л. 34). С постановление от 26.06.2024 г. на РП – В.Т. на основание чл. 243 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (прикрепено на л. 1 от ДП) е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство № 158/2024 г. по описа на РУ – Г.О., пр. пр. № 1936/2024 г. на РП – В.Т. по отношение деянието на М. С. Л., изразяващо се в държане на 75 бр. пълнители, съдържащи 51 грама високорисково наркотично вещество – хексахидроканабинол (ННС) - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и е отнето в полза на държавата вещественото доказателство - високорисково наркотично вещество – хексахидроканабинол (ННС) с общо нетно тегло 51 грама, предадено в Агенция „Митници“ с приемателно-предавателен протокол № 101167/15.05.2024 г., което следва да бъде унищожено по предвидения в ЗКНВП и подзаконовите актове по прилагането му ред. В хода на досъдебното производство, разпитан като обвиняем в присъствието на защитник, М. Л. не дава обяснения. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на свидетелите А. М. К. и П.С.К., от заключението на физико - химическата експертиза, отразено в Протокол № Н-120/29.03.2024 г. на Сектор БНТЛ при ОДМВР – Плевен, както и от останалите, приложени по делото доказателства. В хода на разглеждане на делото пред ВТОС бе открито въззивно съдебно следствие. Въпреки, че в съдебния протокол по Наказателно общ характер дело № 345/2024 г. по описа на ГОРС се смесват двете процедури по чл. 371, т. 1 и т. 2 НПК/съдебния протокол от 25.09.2024г.-л.38/, е ясно, че диференцираната процедура, която е проведена пред първия съд е тази по т. 1, тъй като от протокола е видно, че не е провеждан разпит на свидетелите, независимо че се говори за самопризнание. Въпреки, че смесването на двете процедури е недопустимо, в случая подсъдимият е оправдан и в най-висока степен е защитен неговия интерес, като не се обсъжда това нарушение, което не е съществено и не увредило неговите процесуални права, както и в протеста не се претендира. От ВТОС е решен положително въпросът свързан с това- дали при диференцирана процедура пред първия съд е мислима изобщо процедура по откриване на въззивно съдебно следствие пред втория съд. Отговорът е положителен, тъй като процедурата по т. 1 и замяната й с общия ред на съдебното следствие със спазване на принципа на непосредственост и останалите, не се засяга правното положение на подсъдимия в насока влошаване на неговото положение/наказуемостта/ така, както е при т. 2, където има редукция на наказанието. Върховният съд е имал възможност в свое Решение № 94 от 18.05.2016 г. по НД № 279/2016 г. на първо наказателно отделение да се произнесе изрично в тази насока, а именно- че ограничение за въззивната инстанция не съществува, независимо от избора пред първата инстанция. Той не е ограничен от избора на страните относно приложението на процедурата по чл. 371, т.1 НПК. Нещо повече, то е задължение на въззивния състав при налични неизяснени обстоятелства. Ако не би било възможно непосредственото изследване на определени доказателствени материали, съдът не би бил в състояние да даде отговор на търсени въпроси, посочени от страните. Въззивният състав е формирал становище по отношение на това, че искането е основателно доколкото прокурорът е очертал кои въпроси ще бъдат зададени и същите са релевантни към предмета на делото относно поведението на подсъдимото лице на мястото на изв.на твърдяното деяние. Относно съставомерността на престъплението, за което е повдигнато обвинение, въззивният състав възприема изцяло изводите на първостепенния съд. Основният въпрос за решаване, който се очертава е дали сравнително ниската стойност на наркотичното вещество и неговото неголямо количество на фона на обремененото съдебно минало на подсъдимото лице, дават основание за приложението на чл.9 ал.2 НК, така както се е аргументирал съставът на районния съд и против която аргументация са изложени подробни съображения в протеста до ВТОС. В съдебната практика отдавна е утвърдено разбирането, че до извод за малозначителност на деянието може да се стигне само и единствено след внимателна и точна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи степента на засягане на защитените от съответния състав на престъпление в Особената част на НК обществени отношения, каквито фактори са времето, мястото и начинът на извършване деянието, неговият предмет, личността на дееца, съдимостта, процесуалното поведение и отношение към извършеното, наказателно- правен светоглед и пр. Подобен подход е намерен в практиката и относно маловажността на случая- в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай например се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008г. на ІІ НО., Решение № 69/2010г. на ІІ НО., Решение № 306/2009г. на ІІІ НО.). Така например в решение на ВКС /Решение № 34 от 08.04.2015г. наказателно дело № 1914/2014г. на ВКС/ става дума за два вида наркотик амфетамин с тегло 9,98 грама на стойност 299,40лв. и коноп (марихуана) с общо нетно тегло 0,22 грама на стойност 1,32лв. Тук Върховната инстанция отчита, че количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая, но че не следва да се надценява значението на този белег, пренебрегвайки останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. Доколкото липсва единна практика по въпроса и като съобрази насоките в решенията на ВКС, че всеки случай е строго индивидуален и следва да се подложи на задълбочена проверка по определените критерии, ВТОС формира неединодушно/тъй като решението се подписва с особеното мнение на съдия Богданова/, следните изводи: Малозначителността на деянието представлява конкретно негово качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. При малозначителност /за да се изпълват признаците на някоя от двете хипотези на чл. 9 ал.2 от НК/ - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление и : поради своята малозначителност не е общественоопасно; или неговата обществена опасност е явно незначителна. С други думи, за да не е престъпно деянието, има две възможности - липса на обществена опасност поради малозначителност на деянието, или второ- извеждане на обществена опасност на деянието, но с характеристиката на явна нейна незначителност. И при достигане до извод за липса на обществена опасност, се постига и заключение за липса на противоправност -друг признак на престъплението, като последица от това – липса на състав на престъпление. Престъпленията с предмет наркотични вещества, с оглед на техния обект на защита - обществените отношения, свързани с опазването на общественото здраве, безспорно са такива със завишена степен на обществена опасност. Последната никога не може да е пречка за приложението на чл. 9 ал.2 от НК /вж. практика на ВКС, с която се приема приложимостта вкл. и при престъпление грабеж/. Следва при анализа на конкретното деяние с категоричност да се разкрие неговата малозначителност - липса или съществена незначителност на отрицателното въздействие върху защитените обществени отношения. След анализ на приобщената в хода на наказателното разследване доказателствена съвкупност първата инстанция е описала значимата за повдигнатото обвинение фактология и очертала изводи по приложимото право, в рамките на които е дала компетентен отговор на доводите и възраженията. Атакуваното решение отговаря на изискванията на НПК. При извод за осъществен състав на престъплението обсъдените от ГОРС специфични характеристики на деянието на подсъдимия биха могли да се интерпретират като обуславящи наличието на обективна съвкупност от множество смекчаващи обстоятелства, част от тях – с изключително съществено значение, чийто значителен брой и преобладаваща относителна тежест обосновават убедително заключение за чувствително по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид и много ниска лична обществена опасност на дееца. За криминализираното в особената правна норма на НК престъпление при форма на изпълнително деяние – държане на наркотични вещества без надлежно разрешително е достатъчно инкриминираният предмет /наркотикът/ да се намира у дееца като той съзнателно упражнява фактическа власт върху него, сам или чрез другиго, за себе си или за трето лице. За покриване на признаците на визираната форма на изпълнително деяние е ирелевантно правото на собственост и принадлежността на инкриминираното наркотично вещество, а обективното отношение на извършителя към самата вещ, изразило се в система от действия за нейното запазване и съхранение във вида, в който е получена. Държането по смисъла на чл.354а от НК е фактическо състояние, обективирано в осъществяване на владение върху инкриминирания наркотик, при изискуемите се субективни измерения и няма вещноправен характер. Без значение за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние е и времетраенето на фактическата власт върху предмета на посегателство, докато не настъпят обстоятелства, зависещи или не от волята на дееца, които го прекратяват, необвързано с определени параметри / Р №2760 от 23.11.1994г., Р №327 от 04.08.2005г., Р№371 от 12.09.2005г. и Р№110 от 15.03.2012г. на ВС и ВКС на РБ/. В тази връзка от значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови наркотични вещества за лично ползване, което сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект – обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства свързани с личността на дееца несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. В случая характеристиките на личността на подсъдимия, подбудите и целта при извършване на престъплението, наред с трудовата ангажираност на подсъдимия и изразена критичност към извършеното, следва да се отчете като предпоставка за обсъждане приложимостта на малозначителност. Следователно деянието на подсъдимия поради тези негови характеристики в конкретния случай е застрашило обществените отношения, свързани със закрила на общественото здраве в толкова минимална степен, че то е с явно незначителна обществена опасност. Изводът за прилагане на чл. 9 ал.2 от НК съвсем не е обвързан единствено и само с количеството на веществото, тъй като в случая приложението на тази разпоредба е станало след преценка на няколко критерия - количеството вещество, неговата стойност, личността на подсъдимия, както и отражението, което това деяние е имало върху защитените от нормата на НК обществени отношения. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК има своето систематично място в Общата част на Наказателния кодекс, поради което е относима към всички престъпни състави, уредени в Особената част на НК. За конкретния престъпен състав по чл. 354а от НК, както и за всеки друг състав от Особената част на НК следва да се преценява на общо основание дали конкретното деяние съдържа елемента обществена опасност. Без значение ако за този състав евентуално не се предвижда „маловажен случай”, както и че процесното престъпление поначало е „тежко” по критерия на чл. 93 т.7 НК. В съдебната практика отдавна е утвърдено разбирането, развито в ТР №113/82 год. на ОСНК на ВС, че до извод за малозначителност на деянието може да се стигне само и единствено след внимателна и точна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи степента на засягане на защитените от съответния състав на престъпление в Особената част на НК обществени отношения, каквито фактори са времето, мястото и начина на извършване деянието, неговия предмет, личността на дееца, съдимостта, процесуалното поведение и отношение към извършеното, наказателноправен светоглед и пр. Правилно е преценено, че в конкретния случай явната незначителност на обществената опасност се обуславя от комплексната оценка на проявната форма на извършване на деянието; от твърде незначителното количество и минимален стойностен паричен еквивалент на предмета на престъплението; от личността на дееца, който има критичното отношение към извършеното; позитивната обществена ангажираност на подсъдимия, въпреки обремененото съдебно минало. Изложени са убедителни аргументи и за вида на наркотичното вещество и начина и момента на придобиването му, които се споделят. Предвид изложеното законосъобразно е приложена нормата на чл. 9 ал.2 НК, макар формално да са осъществени признаците на престъплението по чл. 354а ал.5 НК, неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което правилно подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по обвинението. На следващо място, макар и да не са с решаващо значение, следва да се съобразят данните за степента на обществена опасност на самия деец. Само по себе си обстоятелството, че подсъдимият е осъждан не би могло да дерогира обсъдените от съда факти, които занижават интензитета на обществена опасност на дееца и процесното деяние, имайки предвид, че съгласно трайната практика на върховната съдебна инстанция при приложението на чл. 9, ал. 2 НК съдебното минало на привлеченото към наказателна отговорност лице няма определящо значение /в този смисъл Решение № 557 от 13.01.2009 г. по н. д. № 609/2008 г., ІІІ н. о. на ВКС, където визираният нормативен регламент е приложен за престъпление извършено при условията на опасен рецидив/. Константна е практиката на върховната съдебна инстанция приемаща, че личността на подсъдимия би имала това значение, но единствено тогава, когато в състава на престъплението са възведени определени качества на дееца- Решение № 568/15.03.2011 г. по н. д. № 502/2010 г., I н.о на ВКС. От субективна страна Л. е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че пълнителят съдържа високорисково наркотично вещество – хексахидроканабинол (ННС), предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. С оглед изложените съображения съдът приема, че извършеното от подсъдимия М. С. Л. деяние формално осъществява признаците на престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК. В резултат на съвкупната преценка на всички установени обстоятелства, относими към предмета на доказване, и настоящата инстанция приема, че макар формално деянието на подсъдимия Л. да осъществява фактическия състав на престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК – маловажен случай на държане на наркотични вещества, то поради своята малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК не е престъпление, поради което подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Съгласно съдебната практика при преценката за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, като на втори план стои степента на обществена опасност на дееца (в този смисъл Решение № 133 от 06.12.2018 г. на ВКС по н.д. № 359/2018 г., II н.о., Решение № 60125 от 18.11.2021 г. на ВКС по н.д. № 550/2021 г. и др. ). Престъпленията, имащи за предмет наркотични вещества или техни аналози, с оглед на техния обект на защита – обществените отношения, свързани с опазването на общественото здраве, са поначало такива със завишена степен на обществена опасност. В случая се касае за държане на високорисково наркотично вещество - хексахидроканабинол (ННС) в минимално количество – 0,681 грама, с ниска стойност – 27,24 лв. Обществените отношения - предмет на защита от нормата на чл. 354а от НК са били засегнати в минимална степен. В случая характеристиките на личността на подсъдимия като осъждано лице за управление на МПС след употреба на наркотични вещества не са се отразили по никакъв начин върху конкретното деяние. Подсъдимият Л. сам е споделил пред полицай К. държането на наркотично вещество и е съдействал на полицейските органи, като доброволно е предал държаното наркотичното вещество. Освен това спомагателният критерий за степента на обществената опасност на дееца не може да се приеме за водещ и да вземе превес над обективните характеристики на деянието, които в конкретния случай са засегнали в незначителна степен обществените отношения. Обремененото съдебно минало на дееца е негодно да мотивира на самостоятелно основание извод, че извършеното от него е престъпно, защото с ръководно и съществено значение за дължимата преценка се явява именно деянието и неговите последици върху защитените обществени отношения. Следва да се отчете и обстоятелството, че пълнителят, съдържащ наркотично вещество е бил закупен от подсъдимия отдавна и не е използван. Подсъдимият е трудово ангажиран. След осъждането през м.01.2022 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК няма данни да е извършвал други противообществени деяния. Предвид изложените обстоятелства деянието на подсъдимия Л. в конкретния случай е застрашило обществените отношения, свързани със закрила на общественото здраве в изключително минимална степен. Безспорен факт е, че за да се постигнат целите, поради които от лицата, извършили престъпни посегателства над правно защитените обществени отношения се търси наказателна отговорност, е необходимо тя да бъде справедлива – т.е. да има съответствие между тежестта на конкретно извършеното от тях престъпление и санкцията, която следва да понесат. А за да се постигне такова съответствие, е необходимо да се отчетат всички онези, невключени в конкретния престъпен състав, но посочени от законодателя в нарочни норми на общата част на наказателния закон обстоятелства, които индивидуализират конкретното деяние и съобразно индивидуалните особености на дееца, позволяват да се отмери максимално точно размера на необходимата, с оглед положителния ефект върху него, наказателна репресия. Една от тези норми на общата част на НК е и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, която макар и да изключва изцяло престъпния характер на определена категория деяния, има за предназначение да постигне точно този ефект от съответствие на индивидуалната тежест на осъщественото деяние, с необходимостта от прилагане на наказателна санкция спрямо извършителя му. И доколкото този въпрос може да възникне за всяко едно от въздигнатите от законодателя в престъпления противоправни деяния, то не би могло за което и да е от тях предварително да бъде изключена възможността за такова обсъждане. Съдът очакваше при произнасянето си да съобрази най-новата съдебна практика на ВКС, продиктувано от факта, че на настоящия съдебен състав, като част от ВТОС, бе служебно известно, че два пъти дело за държане на наркотично вещество бе възобновявано, а един от разискваните и спорни въпроси бе определянето на случая като такъв по чл.9 ал.2 от НК когато деецът е с деятелност по ОА в срока на условно осъждане. В сравнявания случай първоинстанционната присъда е осъдителна за две деяния на един подсъдим – деяние на 16.07.2021 г. с държане на коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,900 гр. със съдържание на активен действащ компонент тетрахидроканабинол 5,1 %, на стойност 4.80 лв. и деяние на дата 06.10.2021 г. с държане на коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,024 гр. със съдържание на активен действащ компонент тетрахидроканабинол 7,9 %, на стойност 0.22 лв., като случаите са квалифицирани като маловажни, поради което за извършено престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. с ал. 3 пр. 2 т. 1 пр. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 НК, при условията на чл. 36 и чл. 54 от НК от първата инстанция е наложено наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. С решение № 54/09.04.2024г. по ВНОХД № 169/2024г. на Окръжен съд – гр. В.Т. е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда/осъдителна за двете посочени деяния на един подсъдим/. С решение № 8/20.01.2025г. по нак. дело за възобновяване /НДВ/ № 239/2024г. на ВТАС, след възобновяване на въззивното производство по реда на чл. 420 НПК, е отменено решение № 54/09.04.2024г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. По образуваното ново ВНОХД № 42/2025г. на ВТОС е постановено решение № 40/06.03.2025г., с което е потвърдена присъда № 11 от 15.02.2024 г. по НOХД № 1086/2022г. по описа на ВТРС. По молба на подсъдимия пред ВТАС е проведено второ производство по чл. 420 НПК, като с решение № 99/10.07.2025г. по НДВ № 164/2025г. отново е възобновено производството по въззивното делото пред ВТОС, отменено е решение № 40/06.03.2025г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Образувано е въззивно производство, трето по ред, като предмет на разглеждане е подадената от защитника на подсъдимия въззивна жалба срещу осъдителната част на първоинстанционната присъда. В конкретния случай това няма значителен принос за решаване на настоящия аналогичен казуссъщо по дело решено от ВТОС, тъй като в разгледания от ВКС случай се касае до зависимо и болно лице/по ВНОХД 452/25г. на ВТОС/, послужило като основание да се приеме приложение на чл.9 ал.2, докато в процесния случай липсва установено заболяване, което да бъде ценено като такова смекчаващо обстоятелство. Аналогично обаче настоящият състав отчита в конкретния случай като такова обстоятелство вида на веществото, начина и момента на придобиването, което е обосновано от първия съд и аргументите му в тази насока се споделят, без да е нужно преповтарянето им. В процеса, обсъден от ВКС с Решение № 65 от 02.02.26г. на 3 н.о по н.д.20258002201089 от 2025г. става дума за значително продължителен период на разглеждане на делото, послужил като основание на състава на ВТОС да го разгледа в контекста на чл.9 ал.2 от НК, докато в конкретния случай липсва отдалеченост на деянието във времето до приключване на процеса. Ето защо при преценката на двата конкретни казуса не може да се приеме, че има пълна идентичност, а оттам и че би се създала противоречива практика. Отделно, противоречивата практика следва да бъде избегната по тълкувателен път и чрез намесата на ИВСС по уеднаквяване на практиката, а не примерно чрез множество възобновявания. И в момента има такава практика /решения на ВКС/ в едната и другата насока, като се интерпретира различно предходното осъждане и осъществяване на деянието в срока на условно осъждане. Водим от гореизложеното и след като на основание чл.314 ал.1 от НПК провери правилността на присъдата изцяло, въззивният съд намира, че същата следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована и постановена при спазване на процесуалните правила. При този изход на делото подсъдимият не дължи разноски с оглед разпоредбата на чл. 190, ал.1 НК, което обоснова потвърждаване на присъдата и в тази й част. Процедирането с веществените доказателства е правилно. Водим от гореизложеното и на осн.чл.338 , вр.чл.334 т.6, ВТОС