Решение № 16034 от 12.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 8004/2025 г.

дело № 20251110108004 по описа за 2025 година Производството е по чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба, подадена от „К.“ ООД срещу „А.К.2000“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени установителни искове при условията на акцесорност за признаване на установено в отношенията между страните, че „А.К.2000“ ЕООД дължи на „К.“ ООД следните суми: 10 594, 64 евро /с левова равностойност 20 721, 31 лв./ – главница, представляваща цена по договор за транзитна продажба на сурово краве мляко, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на вземането и 1 414, 74 евро /2 767 лв./ – мораторна лихва върху главницата за периода от 12.07.2023 г. до 02.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 40308/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за доставка на сурово прясно мляко, при който обаче не е спазена изискваната от закона писмена форма. На 11.07.2023 г. е отправена е заявка за доставка, извършена и приета без възражения доставка на 24 033 литра сурово краве мляко с призход Румъния до база на указан от ответника получател млекопреработвателно предприятие /мандра/ на „Д.П.“ ЕООД в гр. О.. Доставката е приета на 11.07.2023 г., за което е съставен Протокол, издадена е фактура от ищеца № ••••••••••••••/11.07.2023 г. за сумата от 20 721, 31 лв., която не е заплатена от ответника. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „А.К.2000“ ЕООД, подаден чрез адв. Б. С., в който исковете се оспорват по основание и по размер. Ответникът твърди, че отношенията между страните са се развили при различна фактическа обстановка. Сочи, че първоначално ответникът е сключил договор за доставка на сурово краве мляко с „И.С.А.К. И.С.А.К.-БГ“ ЕООД, в изпълнение на който заплатил авансово на дружеството сумата от 179 237, 50 лв. по издадени проформа фактури. Впоследствие „И.С.А.К. – И.С.А.К.-БГ“ ЕООД уведомило ответника, че няма да бъде в състояние да изпълни авансово заплатеното количество сурово краве мляко и същото ще бъде доставено от ищеца “К.“ ООД, поради което на 08.06.2023 г.било сключено тристранно споразумение между трите дружества, по силата на което ищецът приел и се съгласил да поеме всички права и задължения на „И.С.А.К. – И.С.А.К.-БГ“ ЕООД като доставчик на „А.К.2000“ ЕООД. Твърди, че с оглед извършените доставки на сурово мляко и издадените фактури, както следва фактура № 48 от 15.06.2023 г., фактура № 49 от 23.06.2023 г. и фактура № 51 от 11.07.2023 г., задълженията на ответника са изцяло погасени с преведената сума на „И.С.А.К. И.С.А.К.-БГ“ ЕООД. Моли за отхвърляне на предявените искове. С определение от 14.04.2026 г. „Д.П.“ ЕООД е конституирано като трето лицепомагач на ищеца, а „И.С.А.К. И.С.А.К.-БГ“ ЕООД е конституирано като трето лицепомагач на ответника. За да се произнесе, съдът съобразни следното относно допустимостта на процеса: Предявените обективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 329, ал. 1 ТЗ вр. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. д. № 40308/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в е издадена Заповед № 31715 от 08.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК и в изпълнение на дадени указания заявителят е подал установителни искове в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество. По основателността: Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение между него и ответника въз основа на договор за транзитна продажба, по силата на което е престирал на посочено от ответника трето лице и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Страните по делото са търговски дружества, за регламентиране на чиито отношения са приложими разпоредбите на Търговския закон /ТЗ/. Страните не спорят, че на 11.07.2023 г. „К.“ ООД е доставил на „Д.П.“ ЕООД 24 033 литра сурово краве мляко по заявка на „А.К.2000“ ЕООД, издадена е фактура № ••••••••••••••/11.07.2023 г. за сумата от 20 721, 31 лв., както и че дължимата цена за доставка на мляко не е заплатена от „А.К.2000“ ЕООД на „К.“ ООД. Съгласно чл. 329, ал. 1 ТЗ, уреждаща правилата за транзитна продажба на стоки, страните могат да уговорят продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице. В случая „К.“ ООД твърди, че във връзка с извършената от него доставка на прясно мляко на 11.07.2023 г. е издал представената по делото фактура № ••••••••••••••/11.07.2023 г. на стойност от 20 721, 31 лв. с ДДС. В тази фактура, която не е подписана от ответника, е отразено, че предмет на доставените стоки е сурово краве мляко в общо количество от 24 033 литра. Ответникът не е оспорил получаването на обективираното в процесната фактура количество мляко, като същото е доставено на указания получател „Д.П.“ ЕООД. Единствените оспорвания, които ответникт е релевирал по делото са свързани със заплащането на цената по договора за тразнитна продажба във връзка на трето лице по повод сключено тристранно споразумение от 08.06.2023 г. Търговската продажба е неформална сделка и законът не поставя като условие за нейната действителност спазването на писмена форма, ето защо и при липса на оспорвания, а и с оглед приложената по делото фактура, съдът намира, че между страните е съществувал неформален договор за транзитна продажба на сурово краве мляко. Не се оспорва и от събраните по делото писмени доказателства /международна товарителница и фактура/ е установено, че заявените от ответника стоки са доставени и приети на 11.07.2023 г. от посочено от него дружество - „Д.П.” ЕООД. Следователно, налице е изпълнение по сключения договор транзитна продажба. Съгласно чл. 329, ал. 3 ТЗ, цената при транзитната продажба може да бъде платена и от третото лице. Третото лице - краен получател обаче не е длъжно да заплаща цената на стоката по аргумент от чл. 327, ал. 1 ТЗ, предвиждащ това задължение като такова на купувача. Цената на стоката може само да бъде заплатена от третото лице - краен получател, ако то е участвало в договарянето между продавача и купувача и по съгласие с тях е поело изрично такова договорно задължение спрямо продавача вместо купувача. По делото не се твърди и няма доказателства „Д.П.” ЕООД да се е съгласило да заплати цената на доставеното прясно мляко вмести купувача „А.К.2000“ ЕООД, поради което приложима е разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ и длъжен да заплати цената на доставеното мляко е ответникът „А.К.2000“ ЕООД в качеството му на купувач. Във връзка с плащането на цената по сключения договор за транзитна продажба са и единствените възражения на ответника по делото. С отговора на исковата молба ответникът е развил доводи за различна фактическа обстановка от твърдяната от ищеца. Заявил е, че по силата на сключено тристранно споразумение от 08.06.2023 г. между „И.С.А.К. И.С.А.К.- БГ“ ЕООД в качеството му на продавач, „А.К.2000“ ЕООД в качеството му на купувач и „К.“ ООД , страните са се договорили „К.“ ООД да извърши доставката на сурово мляко, за която се задължил „И.С.А.К. И.С.А.К.-БГ“ ЕООД, а сумата по процесната фактура № ••••••••••••••/11.07.2023 г. за сумата от 20 721, 31 лв. била авансово платена в полза на „И.С.А.К. И.С.А.К.-БГ“ ЕООД, което плащане „К.“ ООД приема, че погасява вземанията му към купувача „А.К.2000“ ЕООД. Приложеният към отговора на исковата молба частен документ тристранно споразумение е своевременно оспорен от насрещната страна „К.“ ООД в проведеното на 12.05.2026 г. първо открито съдебно заседание по делото. Съдът е дал възможност на ответника „А.К.2000“ ЕООД да заяви ще се ползва ли от документа, като в такъв случай го представи в оригинал с оглед направеното оспорване и откриване на производство по чл. 193 ГПК. В писмена молба ответникът е заявил, че ще се ползва от документа, но не го е представил в оригинал, нито е изложил причини, поради което не е сторил това. В последващото открито съдебно заседание, проведено на 23.06.2026 г., съдът е дал повторна възможност на ответника да представи оспорения документ в оригинал или при невъзможност да посочи причините за това, като го предупредил за неблагоприятните последици по чл. 190, ал. 2 във вр. чл. 161 ГПК. Въпреки дадената повторна възможност „А.К.2000“ ЕООД не е изпълнил дадените указания, поради което и в проведеното на 13.07.2026 г. открито съдебно заседание съдът е изключил като писмено доказателство находящото се на л. 44-45 тристранно споразумение от 08.06.2023 г. Предвид направеното оспорване на представеното тристранно споразумение и невъзможността за установяване неговата автентичност с допустимите доказателствени средства, неблагоприятните последици следва да се понесат от ползващата се от документа страна, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните, установени в чл. 154, ал. 1 ГПК и свързаните с тях последици, като се приемат за недоказани посочените обстоятелства. При това положение и доколкото цитираното тристанно спореазумение не е част от доказателствения материал по делото, настоящият състав счита, че твърденията на ответника за авнасово погасяване на дължимата цена включително и по процесната фактура № ••••••••••••••/11.07.2023 г. за сумата от 20 721, 31 лв. останаха недоказани. С оглед изложеното и в заключение съдът намира, че между страните е бил сключен договор за продажба на прясно мляко по фактура № ••••••••••••••/11.07.2023 г., по който ищецът продавач е изпълнил надлежно задължението си да предаде стоката на посоченото от ответника трето лице, като ответникът купувач не е заплатил цената в размер на 20 721, 31 лв. с ДДС. Уважаването на акцесорния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловено от доказването от страна на ищеца на възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл. 309а, ал. 1 ТЗ, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В настоящия случай във фактурата няма определен конкретен падеж на задължението на купувача, поради което следва да се прилагат законово определените срокове за плащане. Разпоредбата на чл. 327, ал. 3 от ТЗ препраща към съответното прилагане на общите правила на Глава Двадесет и първа от Търговския закон. Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Тъй като не може да се установи кога е получена издадената фактура № ••••••••••••••/11.07.2023 г., 14-дневният срок започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката, като забавата настъпва на следващия изтичането на срока ден. В случая стоката е получена на 11.07.2023 г., поради коет.*4- дневният срок е започнал да тече от следващия ден – 12.07.2023 г. и изтича на 26.07.2023 г. Следователно ответникът е изпаднал в забава на 27.07.2023 г. и от този момент дължи обезщетение върху вземането в размер на 20 721, 31 лева до 01.07.2024 г. – датата предшестваща подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Изчислен по реда на чл.162 ГПК, общият размер на обезщетението за забава за периода от 27.07.2023 г. до 01.07.2024 г. възлиза на 2 645, 64 лева, като искът е основателен и следва да бъде уважен до този размер и за този период, а в останалата част следва да бъде отхвърлен. По отговорността за разноски: В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Право на разноски има ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен е спък на сторените разноски съгласно чл. 80 ГПК, както и доказателства, че същите действиетелно са направени, както следва: 470 лв. – държавна такса в заповедното производство, 470 лв. – държавна такса в исковто производство, 800 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 1500 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производстео. Ето защо следва да бъдат присъдени претендираните разноски. Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1, 95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон. Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 с-в