Решение № 4341 от 30.9.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 766/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/. Образувано е по жалба на С. К. Ч., чрез пълномощника - адв. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2136059/14.06.2026г., издадена от мл. автоконтрольор И. А. К. към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР- Пазарджик, с която на жалбоподателят е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з/гг от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС. В жалбата и представено писмено становище, адв. У. излага аргументи, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел. Прави се искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съгласно представен списък. Ответникът – мл. автоконтрольор И. А. К. към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР- Пазарджик, редовно призован, не се явява. В придружителното писмо по изпращане на административната преписка в съда се посочва, че с оглед настъпилата законодателна промяна, за органите на МВР не е въведено задължение да уведомят собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на пътното превозно средство. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ, на жалбоподателят е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б.“з“/гг от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС. За да постанови оспорената Заповед, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН № GA 5368907/14.06.2026г., че жалбоподателят на 14.06.2026 г. в 13:45 часа, в гр. Пазарджик, на ул.“Георги Бенковски“ пред №27 управлява л.а.“БМВ 750И“ с рег. № [рег. номер], който е със служебно прекратена регистрация на 08.04.2026г., поради липса на ЗЗ „ГО“. В АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение по чл. 140, ал.1, пр. 1 от ЗДвП. По делото е представена полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от ЗК „Лев Инс“ за МПС рег. № [рег. номер] със срок на валидност от 14.06.2026г. - 14:45ч. до 13.06.2027г.-23:59ч. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т.1, б. „з“/гг от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т.1, б. „з“/гг от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта, съгласно заповед № 312з-2296/11.09.2025г., издадена от директора на ОДМВР-Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид. Настоящият съдебен състав намира, че оспореният ИАА е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя за това, че е управлявал автомобил, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Последната предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната (чл. 143, ал. 2 от ЗДвП). В изпълнение на това си правомощие министърът на вътрешните работи е издал Наредба №І-45. Тъй като регистрацията и ползването на моторни превозни средства е предмет на специален режим, то компетентни да извършат регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства, са органите по чл. 2 от Наредба №І-45 от 24.03.2000г., съобразно реда по чл. 140, ал. 2 от ЗДвП. В настоящият случай регистрацията на МПС е прекратена на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, според която разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането /КЗ/. Служебното прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се извършва от служители от звената „Пътна полиция” в съответните ОД на МВР или Столична дирекция на вътрешните работи по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, а именно след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Това действие е предшествано от издаване на индивидуален административен акт – волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки – липса на сключен договор ЗЗГО. Именно това волеизявление се обективира чрез служебното прекратяване на регистрацията на ППС. Налице е индивидуален административен акт по чл.21, ал. 2 от АПК, като в противен случай би липсвало волеизявление на органа, респ. на правно основание за прекратяване на регистрацията. В ЗДвП и Наредба №І-45 не е посочено изрично, че този акт подлежи на оспорване пред съда, но по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България волеизявлението за служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство подлежи на контрол за законност. За да бъде предоставена възможност на адресата на акта да го оспори по съдебен ред, този акт следва да бъде съобщен на заинтересованото/ните лице/лица. Съобщаването на този индивидуален административен акт не е изрично предвидено в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, но според чл.61 от АПК това следва да бъде сторено по отношение на заинтересованите от него лица – какъвто безспорно е жалбоподателят в настоящият случай. Едва след съобщаването му, а при липса на допуснато предварително изпълнение - след влизането му в сила, собственикът на МПС е длъжен да съобрази поведението си с факта на дерегистрация и ако въпреки това продължи да го управлява, то ще бъде субект на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респективно – на отговорността по чл. 171, т.1 б.з/гг от ЗДвП. Несъобщаването на конкретния индивидуален административен акт за дерегистрация на МПС на адресата му като естествен резултат налага извода за липсата на знание за обективните признаци на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съответно изключва умисъла за извършването му. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че този акт не е съобщен на жалбоподателя. Към момента на извършване на нарушението и при издаване на ЗПАМ е действаща разпоредбата на чл.143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след изменението от 07.09.2025г., която предвижда служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. С посоченото изменение законодателят е премахнал от ЗДвП задължението да бъде уведомяван собственикът на ППС за служебното прекратяване на регистрацията, но това задължение е останало регламентирано в чл.18б, ал.2 от Наредба №І-45 от 24.03.2000г. на министъра на вътрешните работи. В този смисъл не е налице колизия между различни по степен нормативни актове – закон и наредба, относно въпроса налице ли е задължение за уведомяване, а напротив – уредбата до измененията на ЗДвП от 07.09.2025г. е била двойствена, а след тях е предвидена в Наредбата. Отделно от това законодателят е вменил с разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ задължение на Информационния център на Гаранционния фонд да уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за ЗЗГО на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им даде срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор ЗЗГО, Гаранционният фонд уведомява на основание ал.11 органа по ал. 1, т. 1 – държавният орган, който регистрира превозните средства в Република България - да прекрати регистрацията на превозното средство. По делото не са ангажирани доказателства, че към датата на издаване на процесната ЗППАМ такова уведомление от Информационния център за прекратяване на регистрацията е било изпратено. В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже всички факти и обстоятелства, даващи основание за прилагането на ПАМ. Целта на закона не е произволното отнемане на СУМПС, а реалното съблюдаване на правилата за поведение и охраняване на сигурността и безопасността при движение по пътищата. Законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства и едва при нейното изпълнение управлението на МПС със служебно прекратена регистрация може да се приравни на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съответно да е осъществен фактическия състав на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б. з/гг от ЗДвП. В случая е безспорно установено, че не е изпълнена процедурата на уведомяване, като по този начин собственикът на автомобила е лишен от възможността да предприеме необходимите мерки за предотвратяване на дерегистрацията, вкл. чрез подновяване на застрахователния договор по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. В конкретната хипотеза такова подновяване е извършено от страна на жалбоподателя незабавно след установения пропуск - проверката е извършена на 14.06.2026г. около 13:45 часа, в 14,45 часа на същия ден е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Уведомяването е процесуално изискване от категорията на съществените, предвид че без него у собственика, респ. у водача на ППС, липсва знанието за прекратена регистрация на автомобила, съответно липсва субективният елемент на административно нарушение по чл.175, ал. 3 от ЗДвП. Както е посочено по-горе, уведомяването е изрично предвидено в чл.574, ал. 11 от КЗ и в чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., произтича и от принципите на АПК /чл. 4 – законност, чл. 6 – съразмерност и чл. 35 – изясняване на фактите и обстоятелствата/ и не на последно място - от изискването за гарантиране на правото на защита на субекта и правната сигурност. В конкретната хипотеза е приложимо и даденото в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС по т. д. № 3/2022г. разрешение, което не е загубило сила, предвид съществуващата нормативна уредба. В същото е прието е, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал. 3 от ЗДвП, защото законодателят е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от КЗ, в изпълнение на задълженията си по чл.574, ал.11 от КЗ. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на същото. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Не съществува публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл.4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на ЗЗГО, е със защитена информация и директен достъп до пълната база данни имат само определени държавни органи и институции, но не и граждани. Както беше посочено по-горе, в тежест на административния орган е да установи и да докаже съществуването на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ към датата на издаване на оспорения акт. Доказателства за изискуемото се уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал. 10 от КЗ следва да са били събрани още към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съответно към датата на постановяването на акта за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. з/гг от ЗДвП. Липсата на такива доказателства сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при постановяването на оспорения акт от гледна точка на изискването по чл. 35 от АПК, като същевременно обуславя и недоказаност на субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като основание за прилагането на процесната ПАМ. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение е довело до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от административния орган извод за наличие на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. з/гг от ЗДвП по отношение на жалбоподателят. Съдът намира, че оспорената Заповед не съответства и на целта на закона. Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП не са санкция, а средство за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за осигуряване безопасността на движението. В случая причината за служебното прекратяване на регистрацията е била отстранена в деня на констатираното нарушение, видно от представена полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което продължаващото действие на мярката „временно отнемане на СУМПС“ не допринася за постигане на целите на закона и представлява несъразмерно ограничаване на правата на жалбоподателят, в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че оспорената ЗППАМ е неправилна и незаконосъобразна и като такава следва да се отмени. С оглед изхода на спора, и на основание чл. 143 от АПК, на жалбоподателят се дължат претендираните разноски, съгласно представения списък - 511,29 евро за процесуално представителство и защита и 05,11 евро- държавна такса, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Водим от гореизложеното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав