Решение № 191 от 10.9.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 531/2026 г.

Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Кралство Нидерландия, с което се моли за признаване и изпълнение на № СА-279956798 от 11.03.2026г. за плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 22.04.2026г., срещу българския гражданин Д. М. И., роден на •••, с посочен в удостоверението адрес на обичайно пребиваване в с.Ивански, обл.Шумен, ул.•••. Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му. Засегнатото лице има регистриран постоянен и настоящ адрес в РБ, който има идентичност с адреса в РБ посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата страна. Лицето е редовно призовано за съдебно заседание, но не се явява и не изпраща представител. Не ангажира твърдение за пълно или частично плащане на финансовата санкция в която и да било държава-членка на ЕС. Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Засегнатото лице Д. М. И. е български гражданин, роден на •••, и има постоянен и настоящ адрес в с.Ивански, обл.Шумен, ул.•••, който има съвпадение с посочения в Удостоверението адрес на обичайно пребиваване. Т.е. лицето има установено местоживеене на територията на Република България, покриващо в достатъчна степен изискванията на чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. Лицето не е декларирало пред органите на „БДС“ при МВР настоящ адрес или адрес на временно пребиваване в друго населено място извън или в пределите на РБ. Видно от Справката от НАП за сключени трудови договори, лицето не е сключвало трудови договори в България. Независимо от това съдът приема, че лицето е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи. Предвид на това са налице условията на чл.30 от ЗПИИАКОРНФС. От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение № СА- 279956798 от 11.03.2026г. за плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 22.04.2026г., на българския гражданин Д. М. И., роден на •••, с постоянен и настоящ адрес в с.Ивански, обл.Шумен, ул.•••, е определена финансова санкция за сумата от 244,00 € /двеста четиридесет и четири евро/ за извършено нарушение на чл. 2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия, за това, че на 17.02.2026г. в 13:46 часа като водач на превозно средство по време на шофиране по автомагистрала е превишил максимално допустимата скорост с 21 км/ч. (пътен знак А1), движейки се по пътищата на Кралство Нидерландия – в Ниеуеркърк ад Ийсел, Рийксвег по А 20. Решението е на несъдебен орган на Кралство Нидерландия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено нарушение на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия - страна членка на ЕС. Решението е влязло в сила на 22.04.2026г. Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, с оглед на факта, че е санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и престъпление и по българското законодателство съобразно Закона за движение по пътищата и НК, т.е. за това деяние е налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона. Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и лицето е било уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 €. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 244,00 €, според посоченото в Удостоверението, като няма направено искане за разноски във връзка с производството. В удостоверението е отразено, че събирането на санкцията не е погасено по давност, като датата на изтичане на давността е 22.04.2031г.. В Удостоверението е посочено, че не е налице пълно или частично плащане на сумата по финансовата санкция, т.е. не са налице предпоставките на чл.33 вр. чл.17 от закона за приспадане равностойността на изплатената част от общото задължение. От страна на лицето, също не се сочи пълно или частично плащане. Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа в достатъчна степен необходимите елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС и не са налице основанията, при които може да се откаже изпълнението. Затова приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 244,00 € и то следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на решението. На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС