Решение № 9156 от 13.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1519/2026 г.

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл.17, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл.19, ал.1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/. Образувано е по обективно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.17, ал.6 ДОПК, вр. чл.19, ал.1 ЗНАП, предявени от „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от управителя Б. Г. Й., чрез адв.Д. П. – Т., против Национална агенция за приходите, [ЕИК], гр.София, [улица], за заплащане на: 1. сумата от 457,98 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за адвокатска защита при административното обжалване на Ревизионен акт /РА/ № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021г., отменен с решение на Административен съд – Варна по адм.д. № 989/2022г., потвърдено с Решение на ВАС № 7358/05.07.2023г. по адм.д. № 11886/2022г., ведно със законната лихва считано от 05.07.2023г. до 17.05.2026г. в размер на 169,26 евро и законната лихва върху главницата считано от 18.05.2026г. до окончателното й изплащане; 2. Сумата от 409,03 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за адвокатска защита при административното обжалване на РА № Р-0300321004075-091-001/10.03.2022г., отменен с Решение на ВАС № 12325/12.12.2023г. по адм.д. № 5378/2023г., ведно със законната лихва считано от 12.12.2023г. до 17.05.2026г. в размер на 127,32 евро и законната лихва върху главницата считано от 18.05.2026г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че за административното обжалване на РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021г. и РА № Р-0300321004075-091-001/10.03.2022г. е направил разноски за адвокатско възнаграждение, съответно в размер на 1080лв. с ДДС и 960лв. с ДДС, съгласно сключен договор за правна помощ от 21.01.2022г., фактура № 299/21.02.2022г. и банково извлечение от сметката на дружеството № 29/09.03.2022г., които не са претендирани като разноски в производствата по съдебното им обжалване, т.к. не подлежат на присъждане по реда на 143 АПК и чл.161 АПК. Сочи, че според трайната практика на ВАС липсва процесуален ред за тяхното възстановяване в рамките на съдебното производство, поради което подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.17, ал.6 ДОПК и чл.19, ал.1 ЗНАП. В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Д. П. – Т., която поддържа исковите претенции и моли да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Ответната страна – Национална агенция за приходите, чрез юрк.Т. А., оспорва исковите претенции и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. В писмено становище по съществото на спора сочи, че за да се реализира пълният фактически състав на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е необходимо наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Счита, че в конкретния случай не се касае за пряка вреда, т.к. адвокатската защита при административното обжалване не е пряка и непосредствена последица от последваща отмяна на ревизионния акт. Няма пряка причинно-следствена връзка между горепосочените действия, т.к. възникват на различно правно и фактическо основание, и не се намират в каквато и да е взаимосвързаност или предопределеност. В конкретния случай вреда, която да е резултат от поведението на ответника няма, т.к. разходите за адвокатската защита при административното обжалване са в резултат на изразената воля и съгласие на ищеца да наеме определен адвокат и да бъде защитаван от него. Вредата не е пряка, т.к. ангажирането на адвокатски услуги не следва обективно и по необходимост, а освен това не е и непосредствена, т.к. е опосредена от наличието на облигационна връзка, обективирана в отношенията между ищеца и адвоката за правна защита и съдействие. След като чл.4 ЗОДОВ изисква вредата да е „пряка и непосредствена“, а в случая тази предпоставка не е налице, то извършеният от ищеца разход за адвокатско възнаграждение не може да се определи като пряка и непосредствена последица от отмяната на ревизионния акт. Липсата на причинна връзка между отмяната на РА и настъпилия вредоносен резултат налага извод, че не е осъществен фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата. По изложените съображения моли претенциите да се отхвърлят като неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на предявените искове. Счита, че безспорно са налице два ревизионни акта на ответната страна, чиято незаконосъобразност е установена по съдебен ред. За административното обжалване на ревизионните актове ищецът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение, които представляват имуществени вреди – пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове. Със сигурност тези разноски не биха били извършени, ако незаконосъобразните актове не са били издадени. За извършването на тези разноски ищецът е представил доказателства – договор за правна помощ, фактура и извлечение от банкова сметка, които установяват извършените плащания. По изложените съображения счита, че са налице предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата и претенцията следва да се уважи. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: С РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021г. /л.37/ на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, [ЕИК] са установени задължения за ДДС за д.п. м.09 - 12.2020г., м.03 и м.04.2021г., общо в размер на 59064,50лв. и лихви 4587,47лв. Актът е обжалван по административен ред с жалба вх.№ Ю-25/27.01.2022г. /л.79/, допълнена с молба вх.№ Ю-25/25.02.2022г. /л.80/, като с Решение № 25/29.03.2022г. директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна го потвърдил изцяло. Последвало съдебно обжалване на РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021г., като с Решение на Административен съд – Варна № 1263/18.10.2022г. по адм.д. № 989/2022г. актът е отменен изцяло. Решението на Административен съд – Варна е оставено в сила с Решение на ВАС № 7358/05.07.2023г. по адм.д. № 11886/2022г. С РА № Р-03000321004075-091-001/10.03.2022г. /л.123/ на ищеца са установени задължения за ДДС за д.п. м.05 и м.06.2021г., общо в размер на 21974,04лв. и лихви 1541,15лв. Актът е обжалван по административен ред с жалба вх.№ Ю-74/04.04.2022г. /л.175/ като с Решение № 74/01.06.2022г. директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна го потвърдил изцяло. Последвало съдебно обжалване на РА № Р-03000321004075-091-001/10.03.2022г., като с Решение № 336/15.03.2023г. по адм.д. № 1684/2022г. на Административен съд – Варна жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е отменено с Решение на ВАС № 12325/12.12.2023г. по адм.д. № 5378/2023г., като вместо него е постановено друго, с което РА е отменен изцяло. По делото е приложен Договор за правна помощ от 21.01.2022г. /л.181/ между „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД /клиент/ и адв.Д. П. – Т. /адвокат/, сключен по поискана от клиента правна помощ по повод извършените му две данъчни ревизии, които към момента на сключване на договора били на етап: 1. Издаден РД № Р-03000321002943-092-001/18.11.2021г., по който не е подавано възражение и е издаден РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021г., по който срокът на обжалване не е изтекъл и 2. Издаден РД № Р-0300321004075-092-001/06.01.2022г., по който срокът за подаване на възражение не е изтекъл. В договора е посочено, че правната помощ по същия включва изготвянето на юридически документи за защитата на дружеството по административен ред, които съобразно стадия, на който се намира съответното производство са следните: 1. Изготвяне на документи за обжалване на РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021г. пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна и 2. Изготвяне на документи за оспорване на РД Р-0300321004075-092-001/06.01.2022г., както и за обжалване на РА, в случай че възражението не бъде прието и последва издаването на РА с определени на дружеството задължения. Според чл.8 от Договора за правна помощ, за работата по същия клиентът се задължава да заплати на адвоката възнаграждение в размер на 1080лв. с ДДС за обжалването на РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021г. и 960лв. с ДДС за оспорването на РД Р-0300321004075-092-001/06.01.2022г. и на РА, в случай че бъде издаден. Уговорено е адвокатските възнаграждения да се заплатят след издаване на фактура от адвоката, по посочена в договора банкова сметка. На 21.02.2022г. адв.Т. издала фактура № 299 /л.182/ за сумата общо в размер на 2040лв. с ДДС, в която като основание е посочено: 1. Обжалване адм.ред РА от 20.12.2021г. на ТД на НАП – основа 900,00лв., начислен ДДС 180лв., сума за плащане 1080лв.; 2. Обжалване по адм.ред РД от 06.01.2022г. – основа 800,00лв., начислен ДДС 160лв., сума за плащане 960,00лв. Общата стойност по фактурата била заплатена изцяло по банков път на 08.03.2022г. видно от извлечение от УниКредит [улица]/09.03.2022г. на л.183. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност. В производството по проверка допустимостта на предявен осъдителен иск – като процесните, съдът извършва проверката по чл.129 ГПК, приложим на основание чл.144 и чл.204, ал.5 АПК, при която дължи преценка относно наличието на процесуалните предпоставки, като условия, обуславящи допустимостта на процеса – 1/ за абсолютните, за които следи служебно – подведомственост (чл.128, ал.1, т.6 АПК), процесуална правоспособност (чл.27, ал.1 ГПК и чл.205, ал.1 АПК), процесуална дееспособност (чл.28, ал.1 и ал.2 ГПК), наличието на основания за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.2 и т.4 ГПК (ТР № 1/2017г. от 09.07.2019г. по т.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС), наличието на сила на пресъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание (чл.299, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.298, ал.1 ГПК), както и за 2/ относителните условия, които се вземат предвид само по отвод на страната – каквато е местната подсъдност, в случая специално уредена в чл.7, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ. В контекста на специалните правила по ЗОДОВ, проверката за допустимост на иска обхваща и преценката за наличието на регламентация в закон или указ, които предвиждат специален начин на обезщетение – чл.8, ал.3 ЗОДОВ. По отношение осъдителните искове правният интерес произтича от природата на търсената защита (чл.124, ал.2 ГПК), поради което не е необходимо изрично да се установява. Проверката относно обстоятелствата по чл.204 АПК следва да се извършва при съобразяване с изложените в исковата молба фактически твърдения и да обхване въпросите дали е налице незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие, претърпени ли са от ищеца вреди и в какъв размер, налице ли е пряка причинна връзка между актовете и действията/бездействията на ответника и настъпилите вреди за ищеца. В конкретния случай, исковете са предявени от юридическо лице по чл.63, ал.3 от Търговския закон, търговско дружество – „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове на органи по приходите в ТД на НАП - Варна, срещу юридическото лице, в чиято структура се намират тези органи. На основание чл.205, ал.1 АПК Национална агенция за приходите е надлежен ответник, тъй като съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП, Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Към този ред изрично препраща и разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗНАП, като в ал.1 на с.р. е предвидено, че Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а в ал.2 на с.р. – че обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал.1 може да се искат след тяхната отмяна. Разпоредбата на чл.17, ал.6 ДОПК също предвижда, че задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. От изложеното следва, че ищецът и ответникът притежават нужната активна и пасивна процесуална легитимация, въз основа на която да бъдат конституирани като страни в производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Изпълнена е и предпоставката по чл.1, ал.1 ЗОДОВ – актовете, от които се претендират вреди, да са отменени по съдебен ред – факт, който безспорно се установява от влезлите в сила съдебни решения – Решение на ВАС № 12325/12.12.2023г. по адм.д. № 5378/2023г., с което е отменено решението на Адм.съд – Варна по адм.д. № 1684/2022г. и е отменен РА № Р-03000321004075-091-001/10.03.2022г., и Решение на Адм.съд – Варна № 1263/18.10.2022г. по адм.д. № 989/2022г., потвърдено с Решение на ВАС № 7358/05.07.2023г. по адм.д. № 11886/2022г., с което е отменен РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021г. Спецификата на казуса произтича от обстоятелството, че претендираното обезщетение е за имуществени вреди, претърпени в хода на производството по задължителното административно обжалване по чл.155, ал.1 ДОПК, поради което трябва да се провери дали съществува друг процесуален ред за претендиране на направените разходи за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав преценява, че в случая такъв специален ред липсва. В разпоредбите на чл.155 и чл.161 ДОПК не е уреден въпросът за разпределението на понесените от страните разноски, направени в производството по задължителното административно обжалване. Разпоредбата на чл.161 ДОПК, чието систематично място е в глава деветнадесета „Съдебно обжалване на ревизионния акт“, предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата, като съдът е в правото си да редуцира тези разноски, ако ги прецени за прекомерно завишени или ако поведението на страната е било процесуално некоректно – ал.2 и 3 на с.р. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден. В разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, която се отнася за производството по съдебно обжалване, също е предвидено възстановяване само на разноските в производството по съдебно обжалване. В Глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ този въпрос изобщо не е засегнат. В Глава пета „Издаване на административни актове“, раздел първи „Индивидуални административни актове“, с разпоредбата на чл.47, ал.2 АПК е предвидено на лицата по чл.44, ал.3 от същия кодекс да „се признават пътни и други разходи“ от органа, водещ производството, преди издаване на акта по нормативи, определени от министъра на финансите. Разпоредбата на чл.59 АПК „Форма на индивидуалния административен акт“, ал.2, т.6 предвижда индивидуалният административен акт да съдържа и разпореждане относно разноските. Това задължава административния орган при издаването на административния акт да обобщи направените до момента разноски от участващите в производството страни и да ги разпредели съобразно това, по чия инициатива или по чия вина са предприети съответните процесуални действия. От изложеното следва, че в ДОПК, както и в приложимите по препращане от § 2 ДР на ДОПК – АПК и ГПК, е налице законова празнота относно понесените от страната разноски в производствата по административно обжалване на актове и действия на органи по приходите, поради което за страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. По изложените съображения съдът приема, че претенциите за присъждане на обезщетение и лихви са предявени от лице, което твърди претърпени имуществени вреди, причинени от отменени по съдебен ред незаконосъобразни ревизионни актове на органи по приходите, срещу юридическото лице, в чиято структура се намират тези органи, при липсата на друг процесуален ред, по който да се претендират разходите за адвокатско възнаграждение в производството по административно обжалване, поради което са ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество, исковете са ОСНОВАТЕЛНИ. Безспорно е, че РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021г. и РА № Р-03000321004075-091-001/10.03.2022г. са отменени, съответно с Решение на Административен съд – Варна № 1263/18.10.2022г. по адм.д. № 989/2022г., потвърдено с Решение на ВАС № 7358/05.07.2023г. по адм.д. № 11886/2022г., и с Решение на ВАС № 12325/12.12.2023г. по адм.д. № 5378/2023г. От приетите по делото договор за правна помощ от 21.01.2022г., фактура № 299/21.02.2022г. и извлечение от сметка в УниКредит [улица]/09.03.2022г., безспорно се установява, че „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД е възложило на адв.Д. П. - Т. да предостави на дружеството правна помощ за административното обжалване на ревизионните актове – 1080лв. с ДДС за РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021г. и 960лв. с ДДС за РА № Р-03000321004075-091-001/10.03.2022г. Независимо че жалбите против актовете по административен ред са подписани от представляващия дружеството, от приложената към исковата молба и приета по делото e-mail кореспонденция /л.184-187/ между дружеството и адв.Т.. безспорно се установява, че договорената правна помощ реално е предоставена от адв.Т.. За така оказаната правна помощ – която съгласно чл.24, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата се включва в упражняването на адвокатската професия и следователно е израз на предвидената в Конституцията дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица, на 08.03.2022г. ищецът е заплатил на адв.Т. възнаграждение в договорения размер - общо 2400лв. с ДДС., по банков път, което се доказва от посочената по-горе фактура и банково извлечение. В контекста на мотивите по Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС, постановено тълк.д. № 2/2016г. и Тълкувателно решение № 1/11.12.2018г. на ВКС, постановено по тълк.д. № 1/2017г., според които институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което в правомощията на съда е да изследва дали договореното възнаграждение е в разумен и обичаен размер, съответно следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата (така и в Решение на ВАС № 171/11.01.2022г. по адм. д. № 7344/2021г., Решение на ВАС № 5453/28.04.2021г. по адм.д. № 11277/2020г., Решение на ВАС № 4076/28.04.2022г. по адм.д. № 11367/2021г.), настоящият състав преценява, че в случая договореното изплатено на адв.Т. адвокатско възнаграждение безспорно кореспондира с разумния и обичаен размер за вида и обема на оказаната адвокатска защита. Същото безспорно е дължимо, както и е обосновано по основание и размер, т.к. съгласно чл.36, ал.1 ЗАдв., адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, а съгласно чл.8, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. (ДВ, бр. 88 от 2022г.) за възнагражденията за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Независимо че тази разпоредба не е била в сила към периода на сключване на договора за правна защита и съдействие, и към проведеното административно обжалване, същата следва да се съобрази като обективен ориентир при преценката, както за дължимост на възнаграждението, така и за съответствието на неговия размер с вида и обема на оказаната адвокатска защита. Освен това, както следва от разпоредбите на чл.155, ал.1 и чл.156, ал.1 ДОПК, на административно и съдебно обжалване подлежи все ревизионния акт, което предполага еднакъв по вид и обем адвокатска защита, както във фазата на административното, така и във фазата на съдебното обжалване, поради което е обосновано и справедливо, възнаграждението за извършената от адвоката работа в случая да се преценява в контекста на действащата към 2022г. разпоредба на чл.8, ал.1, вр.чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. С РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021г. на ищеца са установени задължения за ДДС за д.п. м.09 - 12.2020г., м.03 и м.04.2021г., общо в размер на 59064,50лв. и лихви 4587,47лв. (общо главница и лихви 63651,97лв.), а с РА № Р-03000321004075-091-001/10.03.2022г. на ищеца са установени задължения за ДДС за д.п. м.05 и м.06.2021г., общо в размер на 21974,04лв. и лихви 1541,15лв. (общо главница и лихви 23515,19лв.). За обжалването на РА се следва адвокатско възнаграждение, съответно по чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. (5742,16лв.) и по чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. (2516,37лв.), като в случая договореното и изплатено възнаграждение за производствата по административно обжалване на двата акта е под този размер. Договореното и изплатено на адв.Т. възнаграждение съответства изцяло на спецификата на казусите, на тяхната фактическа и правна сложност, и поради това се явява разумния и обичаен размер за вида и обема на адвокатска защита. По изложените съображения съдът приема, че са изпълнени всички предпоставки за търсене на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно: 1/ отменени с влезли в сила съдебни решения като незаконосъобразни ревизионни актове; 2/ вреда от тези незаконосъобразни актове – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ във връзка с обжалване на актовете по административен ред. Налице е и третата предпоставка за уважаване на иска, а именно: наличието на причинна връзка между постановените незаконосъобразни актове и настъпилия вредоносен резултат, като наведените в тази връзка възражения на ответника се преценяват от съда като неоснователни. Съгласно чл.4, ал.1 ЗОДОВ, на обезщетяване по реда на този закон подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по тълк. дело № 2/2016г. на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл.4 ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането на тези понятия. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена последица“ са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. В този контекст, безспорно платеното възнаграждение за оказаната адвокатска помощ при административното обжалване е пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни ревизионни актове, тъй като обжалването на тези актове по административен ред е законово регламентирано по чл.152 ДОПК и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не дължи установените с актовете задължения. Освен това, както следва от разпоредбата на 156, ал.1 ДОПК обжалването по административен ред е задължително и неуспешното му провеждане е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството по съдебно обжалване на действията. Неразделната взаимовръзка между издадените от органите по приходите ревизионни актове с потърсената от ищеца адвокатска защита за тяхното административно обжалване е пряка и непосредствена, тъй като се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не са били издадени незаконосъобразните ревизионни актове. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл.56 от КРБ и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Действително тази защита по закон е задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите и юридическите лица би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издадените от органите по приходите ревизионни актове, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени служители с висше юридическо образование – юрисконсулти (Решение на ВАС № 6511/17.05.2018г. по адм.д. № 6833/2017г., Решение на ВАС № 2339/19.02.2021г. по адм.д. № 8833/2020г., Решение на ВАС № 1233/06.02.2023г. по адм.д. № 6144/2022г.) По претенциите за лихви върху претендираните обезщетения: Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, приложим съгласно § 1 ДР ЗОДОВ, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет – чл.86, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 ЗЗД във вр. чл.84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото в случая безспорно е налице. В случая ищецът претендира присъждане на мораторна (закъснителна) лихва в размер, съответно на 169,26 евро (върху главницата от 457,98 евро - претендирани вреди, причинени от отменения РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021г.) и 127,32 евро (върху главницата от 409,03 евро - претендирани вреди, причинени от отменения РА № Р-03000321004075-091-001/10.03.2022г.), за настъпване на чиято изискуемост, след отмяната на незаконосъобразните актове, покана не е необходима – чл.84, ал.3 ЗЗД, вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Съгласно т.4 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, при незаконни (унищожаеми) административни актове, обезщетение за вреди може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, съответно вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. Оттогава тече и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска. В случая РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021г. е отменен с Решение на Административен съд – Варна № 1263/18.10.2022г. по адм.д. № 989/2022г., потвърдено с Решение на ВАС № 7358/05.07.2023г. по адм.д. № 11886/2022г. и по правилото на чл.296, т.3 ГПК съдебното решение е влязло в сила на 05.07.2023г. РА № Р-03000321004075-091-001/10.03.2022г. е отменен с Решение на ВАС № 12325/12.12.2023г. по адм.д. № 5378/2023г., което по правилото на чл.296, т.1 ГПК е влязло в сила на 12.12.2023г. Съгласно Постановление № 2/21.XII.1981г. на Пленум на ВС, лихвата върху обезщетенията за непозволено увреждане се погасява с тригодишна давност, съгласно чл.111, буква „в“ ЗЗД, която разпоредба в случая е приложима по силата на препращането в § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в този закон случаи към разпоредбите на гражданските закони. Давността тече за всеки ден на забавата (в случая без да е необходима покана). С предявяването на иска давността се прекъсва и не тече, докато трае исковото производство – чл.116, буква „б“ и чл.115, буква „ж“ ЗЗД (Решение на ВАС № 7950/18.07.2023г. по адм.д. № 2120/2023г., Решение на ВАС № 7228/29.06.2023г. на ВАС по адм.д. № 2119/2023г.). До погасяване на основното задължение то е лихвоносно, затова трите години, обхванати от давностния срок се броят назад, считано от предявяване на вземането – в случая от 18.05.2026г. В случая се претендират лихви за следните периоди: от 05.07.2023г. до 17.05.2026г. по отношение лихвата в размер на 169,26 евро върху главницата от 457,98 евро; от 12.12.2023г. до 17.05.2026г. по отношение лихвата в размер на 127,32 евро върху главницата от 409,03 евро. Съгласно чл.125 ГПК, искът се счита за предявен с постъпването на исковата молба в съда, а в случая това е датата 18.05.2026г., поради което претенциите за лихви са предявени преди изтичане на тригодишната давност. Липсва и възражение на ответника за изтекла давност. Видно от представените с молба С.д. № 11103/27.05.2026г. лихвени листи /л.196 и л.197/, претендираните лихви са изчислени с калкулатора на НАП за изчисляване на законна лихва и не се оспорват по размер от ответната страна, поради което следва да бъдат уважени в претендирания размер. Предвид изхода на спора и своевременно заявеното искане, на ищеца следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 ГПК се претендират общо в размер на 451,12 евро, от които 51,12 евро за държавна такса и 400,00 евро адвокатско възнаграждение, което видно от фактура № 505/07.05.2026г. и преводно нареждане от 11.05.2026г. е изплатено изцяло по банков път. Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав