Решение № 520 от 22.4.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 69/2026 г.

Производството е по пар.19 от ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ бр. 39 от 20 май 2011г./. Според тази разпоредба подсъдността за оспорване на индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, с изключение на тези, издадени от Министъра на земеделието и храните, е пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Подадена е касационна жалба от началника на Общинска служба по земеделие- [област] срещу решение №23 от 20.01.2026г. по гр.д. №591/25г. на РС -[област], с искане за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се развиват съображения, че писмото, което се обжалва не представлява индивидуален административен акт, същото е издадено от компетентен орган в рамките на законовата процедура и в изпълнение на съдебно разпореждане, постановено в хода на съдебна делба. Твърди се, че писмото не е нищожно, както е приел първоинстанционният съд, решението на съда е необосновано и се иска неговата отмяна. В условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна. В съдебно заседание началникът на Общинска служба по земеделие - [област] поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Съдът е сезиран и със касационна жалба от И. К. чрез адв.М. срещу решението на РС- [област] с доводи, че решението следва да се обезсили като недопустимо. В касационната жалба на И. К. се сочи, че проекта за съдебна делба е препратен от съда на ОСЗ-[област] на основание а чл.7 ал.3 ЗСПЗЗ и издаденото от ответника писмо е обжалвано пред съда само от един съделител. Твърди се, че в съдебното производство пред РС- [област] не са участвали всички заинтересовани лица. Сочи се, че решението на РС-[област] освен недопустимо е и неправилно, защото е погрешно становището на съда, че СГКК е компетентна да одобри проекта за дяловете, а не Общинска служба по земеделие. Иска се решението да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав с указание за участие на всички заинтересовани страни. В съдебно заседание касационният жалбоподател И. К. се явява лично и с пълномощника си адв.М.. Пълномощникът поддържа касационната жалба срещу решението на РС- [област] и моли да се уважи, като решението се обезсили и се върне за ново разглеждане с указания за участие на всички заинтересовани страни. Твърди се, че е налице правен интерес за И. К. да участва в настоящото производство, тъй като това лице е страна в делбеното производство. Ответникът И. С. редовно призована се явява лично и с пълномощника си адв. Д.. Пълномощникът сочи, че жалбата на К. е недопустима, тъй като е подадена от лице, което няма правен интерес, поради това, че това лице е прехвърлило спорното право и не е собственик. Твърди се, че жалбата на началника на ОСЗ - [област] е неоснователна, тъй като писмото на началника на ОСЗ [област] е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Твърди се, че липсва проект за делба на [имот номер], с който всички съделители да са съгласни; в делбеното производство вещото лице Т. е изготвило два варианта за делба на този имот, като във вариант две имота се дели на две части. Твърди се, че одобряването от страна на ОСЗ -[област], на предложения от вещото лице вариант, е предпоставка съдът да извърши делбата именно по одобрения вариант. С това пряко се засягат интересите на И. С. и за нея е налице правен интерес да обжалва писмото на началника на ОСЗ -[област]. Иска се жалбата на К. да се остави без разглеждане поради липса на правен интерес, а жалбата на началника на ОСЗ- [област] да се остави без уважение като неоснователна. Претендират се разноски. В два писмени отговора /л.35, л.37-л.39/ ответникът чрез пълномощника си, развива подробни доводи и съображения. Заинтересованата страна Н. И. редовно призована не се явява в съдебно заседание. За нея се явява адв. М., който сочи, че в производството пред районния съд е следвало да участват всички съделители и неспазването на това законово изискване прави решението на съда недопустимо и като такова следва да се обезсили. Заинтересованите страни А. А. Д. /настоящ собственик на 4/6 ид.ч. от [имот номер] по силата на [НА] том 4, рег.№ 6502, д. №672 от 10.10.2024г./, А. В. И., Ж. А. А., М. А. А. /последните наследници на З. А. по уд-е за наследници на л.80 от адм.д. №115/24г. на АССм/, редовно призовани не се явяват, не изпращат представители и не вземат становища по касационните жалби. Представителят на ОП- [област] заема становище за неоснователност на касационните жалби и моли решението на РС –[област] да се остави в сила. Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е решение №23 от 20.01.2026г. по дело №591/25г. по описа на РС- [област], с което е обявен за нищожен административен акт, а именно писмо № РД -917-1/ 20.03.2024Г. на началника на Общинска служба Земеделие- [област], с което е одобрена предложената от вещото лице делба на имоти. Съдът е изложил мотиви, че съделителите в делбеното производство нямат единомислие по проекта за делба, предложен от вещото лице за един от имотите, поради което е налице правен интерес да оспорят писмото на ОСЗ [област], с което проекта на вещото лице се одобрява. Посочено е, че делбеният съд не е извършил съгласуване на вариантите с ОСЗ-[област], но окръжният съд е отстранил този порок като е изпратил вариантите за съгласуване и административният орган на осн.чл.7 ал.3 и ал.4 от ЗСПЗЗ издава писмото, с което одобрява вариант №2. Съдът е приел, че писмото е нищожен административен акт, тъй като е издаден от некомпетентен орган. Посочил е, че ОС – [област] погрешно е изпратил вариантите за делба за съгласуване на ОСЗ, вместо на СГКК, така началника на ОСЗ е одобрил варианта за делба на вещото лице, без да е компетентен. По тези съображения съдът е обявил за нищожен изцяло писмо №РД 917-1/ 20.03.2024Г. на началника на ОСЗ [област], с който е одобрена предложената от вещото лице делба на л. 464-л.467 и л. 513-515 от гр.д. 815 за 2018г. на РС-[област]. Видно от материалите по делото съдът е обявил за нищожно писмото в неговата цялост, тоест по отношение на проекта за делба за всички имоти, които са предмет на делбата, въпреки, че е бил сезиран с жалба в частта, която засяга [ПИ] - вариант 2 от заключението на в.л. Т., според което [имот номер] се дели на две части. Видно от жалбата е, че се оспорва писмото в частта, с което се одобрява проекта за делба по заключението на вещото лице за поземлен [имот номер]- вариант 2. Съдът се е произнесъл свръхпетитум, като е обявил за нищожно писмото в неговата цялост, тоест за всички делбени имоти, а е бил сезиран само за имот№ 369. Само на това основание решението в частта за имотите, за които писмото не е било обжалвано пред РС [област], е недопустимо и следва да се обезсили. Касационните жалби на началника на ОСЗ [област] и на И. К. са допустими, тъй като са подадени в срок, от активно-легитимирани лица, при наличие на правен интерес, пред родово и местно-компетентния съд, с внесена ДТ. Касационната жалба на К. е допустима, тъй като с [НА]/2024г. /л.36/ той е прехвърлил 4/6 ид.ч. от [имот номер] на А. Д., а не цялата собственост. На свой ред, когато в хода на делбата спорното право се прехвърли върху трето лице, делото продължава между същите страни –чл.226 ГПК. Вярно е становището на ответника, че настоящото производство е административно, а не делбено, но като съделител К. има право да участва като заинтересована страна в производството по обжалване на писмото на началника на ОСЗ-[област], тъй като е съделител в делбата. С атакуваното пред РС- [област] писмо се засягат неговите права и законни интереси, тъй като се одобрява проект за делба, в който проект той участва като собственик. Поради това искането на ответника да се остави жалбата на К. без разглеждане се явява неоснователно. По същество касационните жалби са основателни. С писмо № РД-927-1/20.03.2024г. на началника на Областна служба Земеделие-[област] е одобрен така предложения проект за делба на имоти, изготвена от вещото лице Т. по приложените скици-проекти към заключението. Посочено е, че одобряването е направено въз основа на разпореждане [номер]/18.03.24г. по дело103/24г. на ОС [област] и писмо №338/ 19.03.2024г. на ОС [област]. С разпореждане [номер]/ 18.03.24г. по в.гр.д. 103/24г. по описа на ОС- [област] съдът е изпратил на ОСЗ- [област] заверени копия от заключението на вещото лице Т. по допълнителната СТЕ от делото на РС- [област] и цветни копия от скиците-проекти на вещото лице за делба на имоти №81520.7.153, №81520.8.76 и №81520.3.369 по КККР на [населено място] община [област]. В писмото до ОСЗ- [област] № 338/ 19.03.2024г. е посочено, че проектът за делба се изпраща за съгласуване и одобряване съгласно чл. 7 ал.3 и 4 от ЗСПЗЗ и Раздел 4 от Наредба №49/05.11.2004г. за поддържане на КВС. С оспореното пред районен съд писмо № РД -927-1/ 20.03.2024г. началникът на ОСЗ- [област] сочи, че одобрява така предложените от вещото лице варианти за делба съгласно приложените скици-проекти по заключението на СТЕ. Касационната инстанция счита, че решението е недопустимо, тъй като атакуваното пред районния съд писмо не съставлява индивидуален административен акт. Индивидуален административен акт е изричното волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Според чл. 7 ал. 3 от ЗСПЗЗ, делба на земеделски имот се извършва, ако отделните части могат да се обособят в самостоятелни имоти, отговарящи на размерите по ал. 1 по изработен или одобрен от общинската служба по земеделие проект.Според ал.4, при извършване на делби се прилага скица, изработена или заверена от общинската служба по земеделие. Според чл. 26 от Наредба 49/5.11.2004г. за поддържане на КВС при делба на реална част от поземлен имот не се допуска обособяване на части с размери, по-малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството. В случая проект за делба е изготвен от вещото лице в делбеното производство и е изпратен на ОСЗ- [област] за съгласуване. С процесното писмо началникът на ОСЗ -[област] е одобрил така предложените от вещото лице варианти за делба. Това писмо не засяга правата и интересите на И. С., тъй като делбата не се извършва от административния орган с това писмо, а от съда, пред който делото е висящо. С посоченото писмо единствено началникът на ОСЗ- [област] удостоверява съответствието на варианта, даден от вещото лице с приложимата нормативна уредба - чл. 26 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. С писмото реално ответникът потвърждава, че предложения от вещото лице вариант е съобразен с чл.72 ЗН. Според този текст, не се допуска разделянето на нивите на части по-малки от 3 декара, на ливадите на части по-малки от 2 декара и на лозята и овощните градини на части по-малки от 1 декар. По правната си същност и последици оспореното писмо не е индивидуален административен акт, тъй като не съдържа властническо волеизявление, което да поражда промяна в правната сфера на И. С.. За да е налице административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност, е необходимо съдържащото се в него волеизявление едностранно да предизвиква юридическите промени, към които е насочено, т. е. правните последици (права и задължения) и правоотношения, визирани в правната норма, следва да възникват автоматично и директно от този акт. В случая съгласуването на проекта за делба, изготвен от вещото лице от страна на ОСЗ- [област], не засяга правата и законните интереси на И. С., поради което и писмото не съставлява ИАА. На свой ред, щом съдът е приел, че писмото е индивидуален административен акт, то в производството пред районния съд е следвало да бъдат конституирани всички заинтересовани страни. В случая производството пред РС - [област] е протекло без участие на всички страни, което прави решението недопустимо. Материалния закон, който определя изискванията към имотите е в чл. 7 ал.3 и ал.4 ЗСПЗЗ, който е специален закон. Но процедурата и реда за обжалване на процесното писмо е в пар.19 от ПЗР на ЗИД на АПК, ДВ бр. 39 от 20 май 2011г. Според тази разпоредба подсъдността за оспорване на индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, с изключение на тези, издадени от Министъра на земеделието и храните, е пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвид това, че производството пред районния съд е по реда на АПК, то в него е следвало да участват всички заинтересовани страни. Според чл. 153 АПК страни са оспорващия, органът издал акта и всички заинтересовани лица.В първоинстанционното съдебно-административно производство съдът определя служебно, съгласно чл. 154 от АПК, страните, в това число и кръгът на заинтересованите лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК, като отчита значението на акта за правната им сфера, респ. дали акта засяга техните права и законни интереси. Законодателят не е дал легално определение на понятието "законни интереси". Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото. Конституцията използва понятието "законни интереси" основно в глава втора "Основни права и задължения на гражданите" и в глава шеста "Съдебна власт". Законните интереси са пряко свързани с правата на гражданите, а съдебната власт е тази, която е призвана да ги защитава. Смисълът, който позитивното право влага в понятието "законен интерес", и от който съдът няма основание да се отклонява и в настоящия случай, е на плоскостта на човешката дейност и правото. Законен е онзи интерес, който като породен и целящ задоволяване на определена човешка потребност, е признат за допустим от правото, т. е. за него са предвидени правни средства за осъществяване (субективни права), а там, където такива изрично не са предвидени същите са допустими с оглед на общите принципи на правото.Предвид изложеното, за преценката на това кои лица са заинтересовани лица, респ. кои лица имат качеството на заинтересовани страни, съдът следва да ползва въведения от законодателя общ принцип на заинтересуваност, приложим както във фазата на административното производство, така и в съдебната фаза /аргумент от решение по адм. д. № 595/2018 г. на ВАС/. В случая следва да се посочи, че щом съдът е приел, че оспореното писмо е индивидуален административен акт, то е следвало да конституира в производството всички заинтересовани страни, което не е направено. А че такива има е безспорно. Имотът е бил заявен за възстановяване от И. К., който е наследник на И. Г. К., със заявление от 1992г. С решение по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ е признато право на възстановяване на наследниците на И. Г.. С решение на ПК от 1994г. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на имот от 2,277 дка. в м.“П.“ на наследниците на И. Г. К. и решението е в сила от 1997г. Ето защо, проекта на в.л. Т. в делбеното производство, респ. писмото на ОСЗ- [област], с което проекта се одобрява, се отнася реално до всички наследници, на които е възстановен имота, тоест всички съделители. Въпреки, че делбеното производство, в което участват всички съсобственици е исково и се води по различен ред от административното производство, то и в административното производство заинтересовани са всички лица, чиито права и интереси са засегнати. В случая, щом е приел, че писмото е ИАА, то съдът е следвало да конституира всички заинтересовани лица, чиито права са засегнати, но не го е направил. На свой ред, в производството пред районния съд е конституирана като страна Общинската служба „Земеделие“. Щом съдът е приел, че писмото е ИАА то страна следва да е органът, издал акта по см. на пар.1 т. 1 ДР на АПК, в случая - началникът на ОСЗ [област]. Неправилното конституиране на страните е порок, който сам по себе си води до обезсилване на атакуваното съдебно решение. Решението следва да се обезсили, но делото не следва да се връща за ново разглеждане, в който смисъл е искането на един от касационните жалбоподатели, тъй като писмото не съставлява индивидуален административен акт, поради което жалбата срещу него следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати. Касационната инстанция, също така счита, че са неоснователни мотивите на районния съд относно това, че не е спазено изискването на чл. 72 ЗН. Според СТЕ на в.л. Т., изслушана пред районния съд, имота е земеделска територия с начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя. Според в.л. това не е паша, тъй като не е поддържано, в случая има храсти, бурени, треви /вж.с.з. на 06.11.2025г. лист 70/. Това се потвърждава и от становището на вещите лица С. и Бичоков, изслушани при предходното разглеждане на делото пред АССм. Според тях имотът е друг вид земеделска земя и в.л. С. я определя като „друга категория, заета от селското стопанство“. Не е спорно, че имота е възстановен като „н.“ на база Емлячен регистър, но към момента фактическото положение не е нива, не е и овощна градина /вж.СТЕ на в.л. С./. Според в.л. Т. „друг вид земеделска земя“ означава, че в имота има застроени части, а че има постройки се потвърждава от СТЕ на в.л. Т., според която в имота има двуетажна жилищна сграда, селскостопанска постройка и друга постройка вероятно селскостопанска, имота е труднопроходим и неподдържан. Според в.л. Т. имота е извън строителните граници, в решението за възстановяване на имота е посочено „индивидуално застрояване“, но според в.л. такъв статут има само в урбанизирана територия, не и в земеделска територия. Предвид всички експертизи и доказателства по делото съдът приема, че имота е земеделска земя и няма пречка да се обособят два дяла, които да се съобразят с лицето към прилежащия път. В този смисъл, вариантът на вещото лице Т. – едиян дял [рег. номер].м., а другият дял [рег. номер].м. е допустим и съобразен с нормативната уредба. Техническият статут на един имот, се определя от плана и от фактическото положение. Поради това и обстоятелството, че има решение по чл. 18ж за признаване на собствеността като „нива“ и решение на ПК за възстановяване като „индивидуално застрояване“ девета категория, не рефлектира върху извода, че имота е със статут „друг вид земеделска земя“. Това е фактическото му положение, такова е и отразяването му по КК на [населено място], а имено „друг вид земеделска земя“. Според Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, в сила от 2017г. класификаторът за трайно предназначение на териториите с начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя, включва няколко категории. Те са, както следва: 1900- друга територия, заета от селското стопанство, 1010- селскостопанско летище, 1920- друга категория, заета от селското стопанство, 1921-изградено торище, 1922- храсти, 1929- други територии, заети от селското стопанство. В.л. С. я определя като „други територии, заети от селското стопанство“, като е категоричен, че не е овощна градина, а в.л. Т. е категорична, че не е пасище. При тези фактически данни, установени по делото, съдът прави извод, че имота е с начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя. Независимо от това точно в кой подвид попада от изброените по – горе, вида и характера на имота не е нива, ливада или овощна градина, за които има определени в чл. 72 ЗН параметри за минимални площи /респ. нивата не може да бъде по-малко от 3 дка., ливадата по – малко от 2 дка. и лозята и овощните градини по –малки от 1 декар/. Предвид това, одобрението на административния орган, обективирано в атакуваното писмо, не е в нарушение на чл. 72 ЗН. Твърдението за липса на мотиви при издаване на оспореното писмо, съдът счита за неоснователно, доколкото мотивите се съдържат в преписката по издаването му. С писмото се одобрява делбата по скиците-проекти на вещото лице. Писмото е постановено в отговор на разпореждане [номер]/18 март 2024г. по в.гр.д. №103/24г. по описа на ОС-[област] и писмо на ОС-[област] от 19 март 24г. /л.15, л.16-л.20 от адм.д.115/24г./. От тях става ясно, че съдът е изпратил на административния орган СТЕ на в.л. Т. с цветни копия на скиците-проекти за одобряването им по реда на чл.7 ал.3 и ал.4 от ЗСПЗЗ и раздел 4 от Наредба № 49/5.11.2004г. за поддържане на КВС. Одобряването е по отношение на всички скици-проекти. Писмото от 20 март 2024г. се обжалва в частта, която засяга [ПИ]- вариант 2 от заключението на в.л. Т., според който [имот номер] се дели на две части. Едната част с площ 1090 кв.м. се поставя в дял на И. Г. К., а другата част с площ 1189 кв.м. се поставя в дял на А. И. и И. С. /л.34 от адм.д. 115/24г. на АССм/.В материалите по преписката към издаване на писмото се съдържа решението на РС- [област] по гр.д. 815/2018г., неразделна част от решението са скиците-проекти. При това положение, фактическите мотиви на административния орган се съдържат в материалите по преписката. Правните основания за издаване на писмото са посочени в разпореждане [номер]/18.03.24г. по в.гр.д.№103/24г. и писмото от 19.03.24г. на ОС-[област], в което се сочи че се иска одобрение по чл. 7 ал. 3 и ал.4 ЗСПЗЗ и раздел 4 от Наредба 49/5.11.2004г. Предвид гореизложеното, твърденията, че писмото няма фактически и правни основания са неоснователвни. Неоснователни са изложените в решението съображения, че след приемане на КК на [населено място], което става през 2010г./за това са събрани писмени доказателства пред районния съд/, не е необходим проект по чл. 7 ал.3 ЗСПЗЗ от Общинската служба по земеделие, а е следвало преписката да се изпрати на СГКК -[област] за одобряване на предложения от в.л. Т. вариант за разделяне на имота. На първо място, разпоредбата на чл. 7 ал.3 от специалния закон е императивна и според нея се изисква изработен или одобрен именно от общинската служба по земеделие проект, а не от СГКК. Това е материално-правна норма, която е действаща както към момента, в който е изискано одобрението на проекта, така и към момента на произнасянето от административния орган с писмото от 20 март 2024г. На свой ред, обекти на съдебната делба са имотите, така както са възстановени от органа по реституция, а именно неподелени за момента имоти. Едва след подялбата, имотите ще станат обекти на СГКК-[област]. В този смисъл, мотивите на районния съд, че след като ОСЗ е получила от съда разпореждането за одобряване на заключението, то е трябвало да препрати преписката на СГКК [област], не почиват на закона. Предвид изложеното и главно поради това, че писмото не съставлява индивидуален административен акт, касационната инстанция счита, че решението следва да се обезсили и производството да се прекрати. Разноски не следва да се присъждат, тъй като от страна на началника на ОСЗ- [област] не е направено искане за присъждане на такива. Искане за присъждане на разноски не е направено и от пълномощника на И. К. и Н. И.. Водим от горното АС- [област]