Решение № 10 от 9.1.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 478/2025 г.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С. П. К. от с. Х., чрез пълномощника му адв. В. М., против решение № 311/04.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2753/2024 г. на Районен съд – Стара Загора. Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за неоснователност на исковата претенция. Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява наличие на предпоставките за възникване в негова полза на потестативно право да иска отмяна на дарението на основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД – възможност на надарения да дава исканата издръжка. Този извод обаче не кореспондирал със събраните по делото доказателства, защото били представени разпечатани от фейсбук страница на съпругата на ответника и от разпита на снаха му се установило, че ответникът и съпругата му развъждат и продават кучета. Твърди, че те осъществяват търговска дейност, чрез която реализирали значителни приходи. Това не било обсъдено в мотивите на първоинстанционния съд. Въззивникът твърди, че имало и друго косвено доказателство, а именно, че на ответника бил отпуснат кредит от търговска банка в размер на 15 000 лв. Възниквал въпросът коя банка ще предостави такъв голям кредит, ако липсва реално обезпечение или ако не е предоставил значителни по размер доходи. Следователно на банката била предоставена друга финансова информация за доходите на ответника и на съпругата му. Освен това, след като ответникът бил получил сума в размер на 15 000 лв., той имал значителен приход за издръжка на съпругата му поне за пет години и през това време той можел да плаща издръжка на баща си. На следващо място, въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно бил приложил мотивите на ТР № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС, като приравнява нуждата от издръжка на децата с тази на съпругата. Не следвало тя да се приравнява на децата, още повече, че не участва в производството и като не е българска гражданка е неизвестно какви финансови активи притежава извън България и какви доходи има в международни банкови сметки, което не можели да установят в това производство. Съобразявайки се със служебното начало, което не било отменено в гражданския процес, съдът можел и ако се наложи трябвало да изиска и събере доказателства в тази насока. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Въззиваемият П. С. П. оспорва въззивната жалба. Твърди, че във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания за допуснати нарушения от първоинстанционния съд, а се излагали нови твърдения и се навеждали доводи във връзка с неприети по делото доказателства. Невярно и недоказано било твърдението, че въззиваемият развъждал кучета и ги продавал. Такива твърдения не били направени в исковата молба или в първото с.з., на второ място, те били неверни. По делото били приети многобройни доказателства относно здравословното му съС.ие. Твърдението относно изтегления кредит били необосновани от доказателствата, нелогични и противоречащи на човечността. Кредитът бил изтеглен, за да продължи лечението си. Размерът му не бил голям и бил отпуснат на база пенсията му. Кредитът не бил приход. Несъстоятелно било оплакването, че съдът неправилно бил приложил мотивите на ТР № 1/2013 г. Районният съд бил съобразил чл.141 СК и задължителната съдебна практика с оглед на предвидения ред на лицата с право на издръжка. Твърди, че жалбоподателят пренебрегвал установените по делото факти, че е дарил на другия си син дворно място и му е построил къща. Премълчавал факта, че е дарил на внука си апартамент в гр. С.З.. От тези лица той също би могъл да търси издръжка. Не се споменавал факта, че жалбоподателят продължавал да живее в неговия имот, без да плаща нищо. Премълчава, че бил реализирал доходи от продажба на имущество. Неоснователни били твърденията, че съдът на основание служебното начало е следвало да събере непоискани от ищеца доказателства за обстоятелства, за които няма твърдения. Иска се съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт: Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е допустима, а по същество - неоснователна, като съображенията за това са следните: Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск за отмяна на дарение по чл.227, б.“в“ ЗЗД. Ищецът С. П. К. (сега въззивник) е твърдял, че ответникът П. С. П. (сега въззиваем) е негов син, на когото на 23.06.2020 г. подарил притежавания от него ПИ 501.288, за който е образуван УПИ ІІ, кв.49 по плана за регулация на с. Х., с площ от 762 кв.м, заедно с всички подобрения и постройките в него, при съседи: 501.9511 – улица на Община С.З., 501.227 – ПИ на З. С. П., ПИ 501.238 – на наследниците на И.П.С., ПИ 501.236 – на наследниците на П. И. П. и ПИ 501.229 – лозе на Ж.Т.Г.. Сделката била обективирана в н.а. за дарение на недвижим имот № 82, т.ХV, дело № 2662/2020 г. Ищецът е твърдял, че впоследствие бил изгонен от тази къща от сина си и заживял със съпругата си в допълнителна пристройка – лятна кухня от 16 кв.м, в която нямало баня и тоалетна. През м. май 2024 г. получил от сина си нотариална покана да напусне и това помещение до 30.06.2024 г. и да заплати обезщетение за ползването му в размер на 4800 лв., както и заплатените ток и вода. Твърдял е, че всъщност всички консумативи били заплащани от него. Твърдял е, че се нуждаел от дом, в който да живее, както и от допълнителна издръжка извън получаваната пенсия, за да може да преживява, нуждаел се от елементарна грижа, например да бъде заведен на лекар в града, защото нямал автомобил, да му бъдат закупени лекарства и храна и т.н. С исковата молба отправя изрична покана до ответника да му заплаща ежемесечна издръжка, за да може да преживява, в размер на 350 лв. месечно. Искал е съдът да постанови решение, с което на основание чл. 227, ал. 1, б.“в“ ЗЗД да отмени дарението по отношение на описания по-горе имот. Ответникът П. С. П. е оспорил предявения иск. В отговора си е твърдял, че изложеното в исковата молба не отговаряло на истината. Единствено вярно било, че ищецът бил негов баща и че му дарил собствения си имот, описан в исковата молба. Оспорил е всички твърдения за нужди на ищеца, за неговите възможности, доходи и имущество, за отношенията между страните и за местоживеенето му, както и твърдението, че бил изгонен от къщата. Твърдял е, че родителите му имали пълен и свободен достъп до всички помещения в къщата, само те си ползвали една спалня в нея, не били ограничени по никакъв начин, каквото ползвали преди, ползвали и сега, винаги ползвали и пристройките. И досега те живеели в процесния имот. Твърдял е, че родителите му го пренебрегвали през целия му живот. Интересували се и се грижели основно за брат му. Пратили го да работи още като ученик. Цял живот работил и давал средствата си на родителите си. Имал един неуспешен краткотраен брак, който бил провален заради тях, като не желаели и не допускали съпругата му. Дълги години бил сам, не успял да създаде семейство и се грижел за родителите си, помагал им във всичко. Те предпочитали брата на ответника, който бил по-малък, и ищецът му подарил още през 1991 г. дворно място, съседно на неговото, и му построили къща, като ответникът също помагал при строителството с труд и средства. Родителите му цял живот помагали на брат му и семейството му финансово, с грижи, с продукти, имоти, като ги осигурили всестранно, а ответникът живеел с родителите си и се грижел за тях. Имотът, който ищецът дарил, бил наследство от неговия баща. Дядото на ответника бил нарекъл този имот за него и това била неговата воля, която ищецът знаел и най-накрая изпълнил. Ищецът дарил имот в с. Х. на брата на ответника - З. и му построили къща, в съседния на процесния имот. През 2020 г. родителите на ответника дарили на племенника му С. З.в П. - син на брат му, апартамента си в гр. С.З.. След като ищецът му дарил процесния имот, ответникът започнал да го ремонтира и подобрява, като полагал големи усилия и много труд, въпреки ограничените си финансови и физически възможности, но бил подпомаган от съпругата си и нейните близки. От 2017 г. имал сериозна връзка с настоящата си съпруга М. и заживели в дома в с.Х.. Родителите му мислели, че нямало да сключва брак, но след две години сполучливо съжителство решили да узаконят тази връзка и се оженили дискретно на 29.09.2020 г., без да го разгласяват. Родителите на ответника също не знаели. Ответникът е твърдял, че от 1998 г. бил инвалидизиран, първоначално за язви на стомаха и дванадесетопръстника. Бил с агенизия - липса на един бъбрек. Около 2000 г. се констатирали тубплеврални сраствания на белия му дроб. Далакът му бил отстранен през 2004 г. Претърпял съдова операция на вените на десния крак. Също така му били отстранени части от два пръста на дясната ръка. Бил преминал през няколко операции, опериран бил два пъти от хернии. През 2018 г. заболял и онкологично, с диагноза карцинома хипофарингис. Страдал от белодробно заболяване. Водещата му диагноза била бранхиална цепка. От приема на много лекарства заболял и черния му дроб. Лекарите му казвали, че голяма част от заболяванията му били на нервна почва, причинени от стрес и психическо напрежение и натоварване, имащо връзка и с отношението на родителите му към него. През лятото на 2021 г. родителите му разбрали, че сключил брак, и се настроили срещу него и съпругата му. През 2021 г. ответникът претърпял операция в София и имал много разходи, бил затруднен финансово, но родителите му, макар че имали възможност, му отказали помощ, но продължили да живеят в имота му. Въпреки незачитането от страна на родителите му на съпругата му, тя винаги се държала добре с тях и им помагала. Те предизвиквали конфликти, дори настоявали ответникът да изгони съпругата си, с която живеели добре и той имал нужда от нея в своето тежко здравословно съС.ие. Положили усилия да подобрят отношенията си, но безуспешно. Още тогава през месец август 2021г. заплашили, че ще заведат дело за имота, и след това майка му предявила срещу ответника иск на осн. чл.24, ал.4 СК по гр.д.№ 4411/2022г. по описа на Районен съд-Стара Загора. Производството било прекратено поради недопустимост на иска, заведен след изтичане на преклузивния шестмесечен срок. Тогава родителите на ответника още повече се настроили срещу тях и тормозът продължил и се задълбочил. Родителите му живеели в неговия имот, въпреки че имало къде да отидат - в съседния имот, дарен на брат му, в голяма къща, която била свободна или в апартамента в С.З.. През лятото на 2024 г. ответникът претърпял мозъчен инфаркт и бил хоспитализиран. Заради онкологичното му заболяване, през 2019 г. преминал през лъчетерапия, в момента провеждал наложителна последваща химиотерапия. Той бил инвалид от много отдавна с инвалидност 100 % пожизнено. Получавал инвалидна пенсия в размер на 774,16 лева. Имал и семейство, съпруга, която не работела и се грижела за него. Правел големи разходи за лечение, лекарства, прегледи, манипулации, интервенции, които се налагали поради увреденото му здравословно съС.ие, хронично, тежко и без възможност за възстановяване. Ответникът никога не нямал други имоти и не притежавал и сега други такива. След като започнали делата срещу него, първото от майка му, сега от баща му, здравословното му съС.ие се влошило. Доходът му бил малък, общо в размер на около 900 лева. Баща му бил по-възрастен, но бил по-добре здравословно от него. Ответникът оспорва и изложеното в исковата молба за здравословното съС.ие на ищеца, като не било вярно и че нямало къде да живее. Родителите му можели да живеят в други имоти. Те живеели в имота на ответника, без да заплащат нищо. Ответникът плащал всички разходи за него, консумативи, данъци и пр. Поради неуредици при водопроводното свързване, неоправени от баща му, се наложило да прекарва ново захранване за процесния имот. След многократни скандали, предизвикани от тях по този повод, ответникът дори търсил помощ от полицията и се принудил с отправената им покана да им покаже, че трябвало да го уважават поне малко и че живеели безплатно в имота му. Родителите му имали по-добри доходи от него и въпреки възрастта си били в по-добро здравословно съС.ие от него. Баща му получавал пенсия, майка му - също, живеели двамата в общо домакинство, което ги облекчавало, получили доходи от няколко продажби на имоти, дарили апартамент и други имоти на другия си син и на внука си, които били по-млади, работоспособни и работели и имали възможност да им помагат. Отделно от това, родителите му живеели напълно безплатно в процесния имот, без да заплащат наем и никакви суми за консумативните разноски, ток, вода и пр. Родителите на ответника имали много имоти, но след като разбрали за брака му и започнали да водят дела срещу него за връщане на дарения имот, продали другите си имоти, очевидно с цел да обслужат делата си, което представлявало злоупотреба с права. Отделно от това, от продажбите те получили средства, които ищецът не декларирал пред съда, а и вероятно посочените в нотариалните актове цени не били действителните пазарни, а пониски, симулативни, по данъчни оценки, с цел прикриване на реалните доходи и заплащане на по-малки такси. На 1.06.2024 г. продали поземлени имот в с.Х. на внука си С. З. П.. Още като разбрали за брака на ответника, продали дворно място с къща в с.С., след това през септември 2021 г. продали имот в с.К.. Ищецът имал автомобил Киа Спортидж, който карал все още. Ако го прехвърлил, това било с цел вероятно да се подготви за това дело. Баща му нямал нужда от издръжка. Живеейки напълно безплатно в имота на ответника, всъщност той бивал подпомаган от последния. Независимо от съС.ието си, ответникът винаги се грижил за родителите си, а след като М. отишла при него, и тя също. По време на пандемията, когато се наложело, водил родителите си на лекар, купувал лекарства, помагал им и полагал грижи за тях. Поради минималната му пенсия, липсата на други доходи и имущество, ответникът едва оцелявал. Не можел да работи предвид инвалидността и възрастта си, не бил в съС.ие да задоволява собствените си нужди и тези на съпругата си пълноценно, лишавали се от много неща. Живеели много скромно, икономично, на ръба, особено като с ответникът едва оцелявал. Ищецът се справял по-добре от него, както се справял и като дарявал имотите си, по-здрав бил от ответника, нямал нужда от издръжка, а и последният нямал възможност да му предоставя такава. Не били налице основания за искане от страна на ищеца за издръжка, както и за отмяна на дарението. Ответникът моли съда да приеме, че искът е неоснователен и да го отхвърли. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за дарение, сключен с н.а. за дарение на недвижим имот акт № 18, том 1, рег. № 1208, нот. дело 17/23.06.2020 г. по описа на нотариус Р.П., с рег. № 410 на НК, ищецът е дарил на ответника следния свой недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 501.228, за който е образуван УПИ II, квартал 49 по плана за регулация на село Х., ЕКАТТЕ 77476, общ. С.З., с площ на имот 762 кв.м., по нотариален акт от 725 кв.м, с площ на УПИ II от 763 кв.м., в това число придаваем от улица 1 кв.м., който УПИ е отреден за жилищно строителство, заедно с всички подобрения и постройките в него, при съседи на имота: 501.9511 - улица на Община С.З., 501.227 - поземлен имот на З. С. П., 501.238 - поземлен имот на наследниците на И.П.С., 501.236 - поземлен имот на наследниците на П. И. П. и др., 501.229 - лозе на Ж.Т.Г.. Преди предявяване на иска ищецът не е искал от ответника заплащането на издръжка. Такова искане е заявено в исковата молба - ежемесечна издръжка в размер на 350 лв. От показанията на разпитаните по делото свидетели е приел за установено, че в момента ищецът обитавал една лятна кухня в с.Х.. Ползва баня, кухня и пералня в къщата на другия си син, която се намирала в съседния двор. Ответникът и съпругата му ползват другата къща, като непрекъснато навсякъде е заключено – така свид. К.Я. П.а снаха на ищеца. За ищеца се грижели тя, нейният съпруг и нейният син. Всяка седмица ги снабдяват с хранителни продукти, режели им дърва, многократно го водили в болница. Свекърът й е търсил помощ от другия си син, но не е получавал такава. Той заедно със свекърва й живеели на втория етаж на къщата на П. допреди десетина години. След това слезли да живеят долу, понеже вече не можели да се качват на етажа. От около 4-5 години не ползвали стаите на първия етаж. Ползвали външна тоалетна в техния двор. В двора на П. имало постройки за животни, в които ищецът отглеждал кокошки, няколко заека и пауни. През лятото на 2024г. П. прекарал водопровод от улицата към неговата къща, тъй като спрели захранването към къщата му. Свидетелят З. П. - син на ищеца също е твърдял, че ищецът живее в лятната кухня - една стая, която е залепена за къщата на П., с отделен вход. Там нямало баня и тоалетна. Баня и тоалетна ползвал в неговата къща, тъй като П. спирал водата и те не можели да си включат пералня, нито да се изкъпят. П. и жена му били изнесли багаж на баща му от старата къща и се наложило те да го прибират. Баща му имал нужда от по-специфични грижи. Миналата година два пъти го водил в болницата. Когато имал нужда от помощ, ищецът звънял на свидетеля, защото П. не му обръщал внимание. Свидетелят твърди, че от две години и повече не поддържал никакви отношения с брат си П., не си говорели изобщо. Баща му отглеждал животни открай време. Сега имал четири пауна, около 15 кокошки и два заека, но не продавал животни. Постройките за животните се намират в южния край на двора на П.. Свидетелят И.Д. също твърди, че С. живеел в някаква постройка в имота на П., а обработвал двора на сина си З.. В двора на П. имало постройки, в които се отглеждат животни. В началото имало прасета, после кози, а сега - фазани, пауни, зайци и кокошки. Отношенията между С. и П. не били добри. Не били добри и отношенията между братята З. и П.. Свидетелката С.Н.А. твърди, че ищецът живее в пристроена постройка в къщата на П. от поне 10 години. Братът на П. имал съседен имот. С. ползвал къщата на сина си З. – обработвал двора и сеел зеленчуци. В двора на П. С. отглеждал животни – кози, зайци, кокошки, пауни. П. от десетина години не бил добре здравословно. От пет-шест години е инвалид и не работи. Синът на съпругата му им помага финансово, защото жена му също не била добре. В края на месец юли 2024г. ищецът спрял водозахранването към къщата на П., който се принудил да копае, за да направи ново водозахранване. От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза първоинстанционният съд е приел за установено, че размерът на необходимите средства за издръжка на ищеца с оглед покриване на специфичните му нужди, пресметнати въз основа на средномесечната издръжка на едно лице пенсионер, за един месец е 868,48 лв. Ищецът има месечен доход в размер на 580,57 лв., т.е. 287,91 лв. недостиг. През 2024 г. ищецът и съпругата му са реализирали доходи от продажба на недвижими имоти в размер на 6700 лв. От правна страна районният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Приел е, че поначало дарението като безвъзмездна правна сделка не създава задължение за дарения да издържа или помага на дарителя. Такова задължение възниква само ако дарителят изпадне в нужда и единственият начин да излезе от нея е издръжката на дарения. В този случай задължението на дарения е не само морално, но и правно такова, защото законът изрично предвижда отмяна на дарението, когато се отказва помощ на дарителя, от която той се нуждае. Смисълът на законовата разпоредба е да се върне подареното, за да може дарителят да разполага със средства за издръжката си. Приел е, че уважаването на иска предполага не само нужда от издръжка, а и наличието на още една предпоставка - дареният да е в съС.ие да дава поисканата от дарителя издръжка. Позовал се е на ТР № 1/21.10.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1/2013 г., според което не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Приел е, че необходимите парични средства за ответника, който съгласно експертно решение на ТЕЛК от 22.10.2021 г. е със 100% ТНР без чужда помощ, са 807,68 лв. месечно. Като се вземе предвид размера на дохода, който той получава (пенсия за инвалидност в размер на 774 лв. и добавка за интеграция в размер на 131 лв., или общо 905 лв. месечно), след задоволяване на собствената му необходима издръжка ответникът разполага със свободни средства в размер на 97,32 лв., които не са достатъчни за заплащане на претендираната от ищеца издръжка в размер на 350 лв. месечно. Освен това при преценка възможностите на ответника първоинстанционния съд е отчел, че съпругата на ответника М. Панцакова се нуждае за издръжката от 1068,31 лв. месечно и няма доходи, а съпругът, заедно с децата, е лице с право на издръжка от първи ред – чл.141, ал.1, т.1 СК. Ищецът бил лице с право на издръжка от втори ред - чл.141, ал.1, т.2 СК. За да даде разрешение на посочената конкуренция на права в хипотезата на отмяна на дарението, първоинстанционният съд се е позовал на мотивите на посоченото по-горе ТР, според които „не е справедливо да се приравнят по последици случаите на убийство и опит за убийство на дарителя, съответно набедяване в тежко престъпление, на случаите, при които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и тези на своите близки (най-често ненавършили пълнолетие деца), на които дължи издръжка по закон. Именно в такива случаи е неоправдано от гледна точка на справедливостта дареният да бъде изправен пред моралния избор да предпочете интереса на своя дарител пред интереса на своите ненавършили пълнолетие деца, пред какъвто избор би се изправил, ако дарителят има нужда и иска издръжка, а дареният няма обективна възможност да я осигури, освен ако пренебрегне интересите на своите низходящи. Ако се приеме, че и в такива случаи дареният дължи издръжка на своя дарител, неминуемо ще се стигне до нарушаване на правната симетрия, а именно хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД да се приравни по последици на несравнимо по-тежките форми на непризнателност, уредени в първите две хипотези на чл. 227, ал. 1, б. „а” и б. „б” ЗЗД.“. Затова е приел, че ответникът е длъжен да осигури преимуществено средства за издръжката на съпругата си и едва след това, ако му останат свободни такива – на своя баща. Приел е, че от събраните по делото доказателства не се установява наличие една от предпоставките за възникване в полза на ищеца на потестативно право да иска отмяна на дарението на основание чл.227, ал.1 б.„в” ЗЗД – възможност на надарения да дава исканата издръжка. Затова искът е отхвърлен. Въззивният съд намира, че решението е правилно. По делото не е спорно, че страните са баща и син. С договор за дарение от 23.06.2020 г., обективиран в н.а. № 18, том І, рег.№ 1208, дело №17/2020 г. на нотариус Р.П., с район на действие РС-Стара Загора, ищецът С. П. К. е дарил на сина си П. С. П. притежаваното от него дворно място от 762 кв.м, представляващо ПИ № 501.228, за което е образуван УПИ ІІ, в кв.49 по плана за регулация на с. Х., •••, заедно с всички подобрения и постройки в него. Не е спорно и това, че ищецът не е искал издръжка – такова искане за плащане на ежемесечна издръжка в размер на 350 лв. е отправено с исковата молба. С оглед на разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК и посоченото във въззивната жалба, спорно между страните в настоящото производство са обстоятелствата относно нуждите на ищеца от издръжка и възможностите на ответника да дава такава. В исковата си молба ищецът е заявил, че е възрастен мъж (роден през 1940 г.), с увредено общо съС.ие и нуждаещ се от допълнителни средства за своята издръжка извън получаваната пенсия; нямал жилище, в което да живее - заедно със съпругата си ползвали пристройка - лятна кухня без санитарен възел. На 15.12.2016 г. постъпил в болница с диагноза вътремозъчен кръвоизлив в лява голямо-мозъчна хемисфера. Страдал от световъртеж и имал слабост в десните си крайници. Заболяванията му бил хронични и прогресиращи, поддържал се с медикаментозно лечение. Бил изгонен от сина си от тази къща и заживял със съпругата си в допълнителна пристройка към къщата - лятна кухня от 16 кв.м., в която нямало баня и тоалетна. През месец май 2024 г. получил нотариална покана от ответника, с която бил поканен в срок до 30.06.2024 г. да напусне и това помещение и да заплати обезщетение за ползването му в размер на 4800 лв. заедно със законната лихва, както и заплатени от ответника ток и вода, а всъщност всичките консумативи били заплащани от него. Ищецът се нуждаел от дом, в който да живее, както и от допълнителна издръжка извън получаваната пенсия за да може да преживява, нуждаел се от елементарна грижа, например да бъде заведен на лекар в града, защото нямал автомобил, да му бъдат закупени лекарства и храна и т.н. По делото действително е установено, че ищецът е на 85 години; че през м. декември 2016 г. е бил хоспитализиран в Клиника по нервни болести с диагноза вътремозъчен кръвоизлив в лява голямо-мозъчна хемисфера, като е бил изписан след 7 дни в подобрено общо съС.ие. През м. май 2017 г. той отново е бил хоспитализиран за два дни в Клиниката по неврохирургия с диагноза contusio capiti, commotio cerelri. На 07.11.2017 г. е посетил лекар специалист по повод на оплаквания от слабост с десните крайници. На 15.03.2019 г. ищецът отново е посетил лекар с оплаквания от световъртеж и нарушено равновесие. На 20.06.2024 г. при медицински преглед на ищеца е поставена диагноза хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност От показанията на свид. З. С. П., който е син на ищеца, се установява, че той го е водил на лекар два пъти. Също така, от показанията на този свидетел, както и от показанията на свидетелката К.Я.П. – снаха на ищеца, се установява, че той заедно със свекърва й живеели от 10-тина години в лятната кухня. Преди това живеели на втория етаж на къщата, но не можели да се качват на етажа. Ползвали външната тоалетна, построена в техния двор. Установено е и това, че ищецът отглежда животни и птици в двора на ответника. Следователно, не се доказва твърдението на ищеца, че той е бил изгонен от ответника от къщата и живеел в пристройка. Там той се е преместил по собствено решение, много преди дарението. По делото въззивният съд намира за установено във връзка с имотното съС.ие на ищеца, че той и съпругата му са притежавали множество имоти, с които са се разпоредили. Така на 07.02.1991 г. той дарява на сина си З. празно дворно място, в което по-късно е построена къща. От показанията на разпитаните по делото свидетели, а и от нотариалния акт, се установява, че това дворно място е съседно на процесното, като между двата имота няма ограда. На 27.06.2011 г. ищецът продава на трето лице нива от 3 дка в землището на с. Х.. На 04.11.2011 г. той продава на трето лице друга нива от 1,993 дка. На 25.09.2017 г. продава на трето лице лозе. На 27.12.2018 г. продава ПИ в с. С.. На 18.02.2020 г. продава лозе в землището на с. К.. На 09.06.2020 г. дарява на внука си апартамент в гр. С.З.. На 06.08.2021 г. продава дворно място в с. С., а на 23.09.2021 г. – нива. На 13.06.2024 г. също продава ниви, а на 19.06.2024 г. – нива на внука си. На 20.06.2024 г. му продава и лекия си автомобил, марка „Киа спортидж“. С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не разполага с достатъчно средства, за да дава издръжка на дарителя. В тази връзка са представени писмени доказателства – разпореждане за размера на пенсия за инвалидност поради общо заболяване; експертно решение за оценка на работоспособността на ответника, множество медицински документи, от които се установява, че ответникът няма друго имущество освен процесния недвижим имот, който му е бил дарен от ищеца; не работи по трудов договор, а доходът му е от пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 774,16 лв. определена му е 100% трайна неработоспособност без чужда помощ. Установено е още, че ответникът страна от тежко онкологично заболяване, за лечението на което периодично е хоспитализиран, включително и след постановяване на решението от първата инстанция. Освен това заболяване ответникът е претърпял мозъчен инфаркт лека степен през м. август 2024 г. Регистриран в Агенцията по заетостта, дирекция „Бюро по труда“ като търсещо работа лице от 02.09.2024 г. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че доходът на ищеца е в размер на 589,57 лв. от пенсия, а сумата, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди, пресметнати въз основа на средно-месечната издръжка на едно лице-пенсионер, за един месец е 868,48 лв., т.е. 287,91 лв. повече. По делото няма данни за доходите на съпругата на ищеца. Доходът на ответника е в размер на 905 лв., като той и членовете на семейството му (съпруга) не получават други доходи. Необходимите парични средства за него съобразно данните на НСИ са 1102,62 лв., а за неговата съпруга 1068,31 лв. Във връзка оплакванията във въззивната жалба относно материалните възможности на ответника по делото са разпитани свидетели. Така свид. К.Я. П.а твърди, че П. и М. (съпругата му, у-ние за сключен граждански брак от 29.09.2020 г.) отглеждали кучета и ги продавали. Свидетелката не е присъствала на продажба, но виждала на телефона благодарност към М. за продажба на кучета и сертификат за произход на куче от клиент. Твърди, че не е присъствала на сделка и не е виждала М. да взема пари. Свидетелят З. С. П. също твърди, че ответникът гледа кучета с цял продажба, но не е виждал да продава и да взема пари. С оглед на така установеното съдът намира, че по делото не е доказано, така както се твърди във въззивната жалба, че ответникът реализира доходи от развъждане и продажба на кучета. Дори и да се приеме, че ответникът оглежда кучета в двора, то липсват доказателства те да са били продавани, респ. да са реализирани приходи от такава дейност. За да се приеме, че ответникът реализира доходи от такава дейност трябва при условията на пълно и пряко доказване да се установят факти и обстоятелства, които безспорно сочат на това. Само твърдения, че е отглеждал кучета, без да се установи пряко какви суми е получавал от продажбата им и кога, не могат да установят материалните възможности на ответника. Признанията на ответника, че гледа в двора си кучета също не могат да обосноват извод за наличие на доходи, над средства, които получава от пенсия. В края на краищата тук не става въпрос за получаването на някакви доходи, а за материално положение, което да дава на ответника възможност да дава издръжка, без да постави себе си в по-лошо положение от положението на дарителя. Съгласно чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Цитираната правна норма, която регламентира основанието на иска, налага извода, че основателността на този иск е предпоставена от установяването на три групи обстоятелства. Първата от тях е свързана с имущественото съС.ие на дарителя – изпадането му в нужда. Втората е свързана с имущественото съС.ие на дарения и третата - с отправянето/получаването на изрична покана за предоставяне на издръжка - адресирана от дарителя - към дарения, доколкото задължението на последния да предоставя издръжка възниква именно в момента на получаването на поканата, а не по принцип. Първият елемент, както бе посочено, е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства за своето съществуване. Същественото за този елемент от фактическия състав е, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер. В закона липсва легална дефиниция на понятието „трайна нужда“ като правна категория, но съдебната теория и критериите на практиката приемат, че „трайната нужда“ е налице, когато дарителят не е в съС.ие сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества (Р- 275-2009, ІV г.о.) Трайната нужда следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди (например, нуждата от болногледач (придружител), ако той не може да се обслужва сам (Р-67-2010, ІV г.о.); специална храна, с оглед специфично заболяване (Р-79-2009 г., ІV г.о.), при една средна мяра с оглед на социалната среда на дарителя и условията на икономическия живот в страната (Р-975-2008 г., І г.о.). Следователно преценката се прави въз основа на конкретното здравословно и материално съС.ие на дарителя, като се отчитат всичките му доходи (от заплати, пенсия, добавки, други възнаграждения, получени суми от продажби, социални помощи (Р-238-2009 г., І г.о.), реализирани печалби, спестявания и др., както и реалната възможност, с оглед съС.ието на пазара, да реализира допълнителни доходи (от отдаване под наем или аренда на недвижими имоти, или тяхната продажба (Р-526-2012 г., ІV г.о.), цената на друго имущество и т. н.), които се съотнасят към размера на конкретно необходимите разходи за покриване нуждите му от жилище, храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства и др. В случая необосновано би било, ако се приеме, че финансовите възможности на дарителя се определят единствено от наличните парични средства, без значение какво и на каква стойност друго имущество притежава. Няма логика дарителят да иска издръжка от надарения, евентуално – връщане на дареното имущество, ако би могъл да разполага с недостигащите му средства след отдаване под наем или добиване на други доходи от притежаваното от него имущество, вкл. и чрез разпореждане с него. С други думи, от значение е цялостното имущество на дарителя – както разполагаемите парични средства, така и всички други притежания, от които може да реализира доход. Няма никакво съмнение в тълкуването на закона, както и в правоприлагането, че когато се определя цифрово сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение, се вземат предвид заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално дарителят е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. В случая, по делото е установено, че ищецът е притежавал много имоти, с които се е разпоредил, включително и след дарението на процесния имот. Става дума за продажба на няколко ниви, в т.ч. и на внука му, както и за дарение. Поради това съдът приема, че точната сума, с която ищецът разполага или може да ползва не се изчерпва само с пенсията, която получава, а следва да включва и сумите, които е получил от продажбата на недвижимите имоти. От друга страна, по делото не се установи за ищеца да са възникнали някакви специфични нужди, включително за лечение с оглед конкретното му здравословно съС.ие, за задоволяването на които той да е имал необходимост от издръжка. Вторият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД е надареният да е отказал да дава поисканата от него издръжка, какъвто в случая е налице с оглед на становището му в отговора на исковата молба, която всъщност представлява покана даване на издръжка. Надареният проявява непризнателност, когато дарителят има нужда от издръжка и той след покана не я удовлетвори. Съгласно ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. на ОСГК, не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В конкретния случай с даването на исканата издръжка ответникът би поставил себе си и съпругата си в по-лошо съС.ие от това на ищеца. Това е така, тъй като доходите му се изчерпват с получаваната от него пенсия за инвалидност. Именно поради тежкото му здравословно съС.ие ответникът не би могъл да работи, респ. да получава доходи, които му биха дали възможност да дава издръжка. В тази връзка следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищецът и съпругата му са живели и продължават да живеят в жилището на ответника, както и ползват дворното място. Използвайки дареният имот, на дарителя е дадена възможност да не заплаща средства за наем, за заплащане на консумативи за него, което облекчава финансовото му съС.ие. По делото не се установи, така както се твърди в исковата молба, че консумативите се заплащат от ответника. Напротив, от представените разписки се установява, че токът се заплаща от ответника. Щом той държи тези разписки, до доказване на противното, следва да се приеме, че сумите по тях са заплатени от него. Както бе посочено по-горе, по делото не е доказано, така както се твърди във въззивната жалба, че ответникът реализира доходи от развъждане и продажба на кучета. Неоснователно въззивникът се позовава и на обстоятелството, че ответникът е получил в кредит сумата от 15 000 лв. Видно е от договора за кредит, че отпускането му е станало въз основа на получаваната от него пенсия. Липсват данни кредитополучателят да е представял пред кредитора доказателства за други негови доходи. Освен това би било необосновано да се приеме, че щом надареният е теглил банков заем, означава, че разполага с достатъчно средства, защото може да прави месечни погашения по кредита. Обичайно заем се взема при недостиг на парични средства, а месечните вноски по погасяването му се преценяват като разход. По делото не е установено какво е било предназначението на заетите пари, за покриване на какви нужди на надарения са били предназначени, за да може да направи извод че той (дареният) умишлено се е поставил в по-неизгодно положение, без реална необходимост. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приравнил нуждата от издръжка на децата с тази на съпругата на ответника. Макар по делото да няма данни, че тя е нетрудоспособна, за да й се дължи издръжка (арг. чл. 139 СК), това обстоятелство по никакъв начин не може да повлияе на извода за неоснователност на исковата претенция и това е така, защото доходът на ответника е толкова минимален, че е немислимо от него да се отделя сума, така че остатъкът да е достатъчен за задоволяване на нуждите му. Неоснователно се претендира във въззивната жалба, че съобразявайки се със служебното начало съдът е следвало да изиска и събере доказателства за доходите и финансовите активи на съпругата. Служебното начало в гражданския процес не се проявява в насока съдът служебно да събира доказателства, а в служебна проверка за извършваните от страните действия по отношения на тяхната редовност; движението на делото; задължението да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител; изпращане на подлежащите на обжалване актове, както и в служебното подпомагане на страните при осъществяване на процесуалната им дейност, като прави доклад и съдейства за изясняване на делото от фактическа страна, както и да посочи кои факти и обстоятелства се нуждаят от доказване. В случая ищецът не е въвел твърдения относно доходите на съпругата на ответника, освен твърдението за развъждане и продажба на кучета, за което са били събрани доказателства. В заключение въззивният съд намира за необходимо да посочи, че отмяната на извършено дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона само по изключение - ако непризнателността е приела драстична форма. Следователно не се допуска отмяна на дарението, ако дарителят цели друго или ако е мотивиран от обстоятелства, които са извън фактическия състав на нормата на чл.227, ал., б.“в“ ЗЗД, като например влошаване на отношенията между дарител и надарен, за каквото има данни по делото. Дарението не създава за дарения задължение да издържа или помага на дарителя си. Такова задължение възниква само ако дарителят изпадне в нужда и няма средства за своето съществуване. Необходимо е освен това дареният да има такива материални възможности, щото недаването на издръжка да се приеме за укоримо и за проява на непризнателност. Само когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението в другите уредени в закона основания за отмяна на дарението, е оправдано от гледна точка на справедливостта дарението да бъде отменено. Не може надареният да бъде заставен да неглижира своя личен интерес, нито може да бъде прието, че добросъвестността изисква, при необходимост, той да намали собствения си стандарт на живот, ако по този начин би поставил себе си и близките си в полошо положение от това на дарителя. С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че в случая недаването на издръжка не е проява на непризнателност и че за ответника като надарен е налице обективна невъзможност за изпълнение, а не непризнателност. Затова правилно районният съд е отхвърлил иска по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на процесното дарение. Решението следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за въззивната инстанция за възнаграждение за един адвокат в размер на 1022,58 евро. Воден от горните мотиви, Окръжният съд