Решение от 30.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 11721/2015 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът С.П.М. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди поради осъществен деликт от ответницата Т.М.И.. Вредите произтичали от неверните и клеветнически твърдения, които ищцата направила по отношение поведението на ищеца спрямо нея, в интервю пред журналиста Я.Т., редактор в електронното спортно издание „Sportal.bg“. В исковата молба се твърди, че С.М. бил спортен инструктор към детско-юношеската школа на Професионален футболен клуб „ЦСКА“ ЕАД. Към този момент в школата тренирал И.Н.– играч на юношеския отбор на „ПФК ЦСКА“ ЕАД – син на ответницата по делото. Тя често посещавала тренировките на сина ѝ и търсила контакт с треньора. Излагат се доводи, че ответницата И. настоявала детето ѝ да бъде „пускано“ повече на терена, като този натиск бил прилаган и чрез телефонни разговори и СМС-си. Излага се, че след завръщане от к.к. „Албена“, ответницата, заедно със съпруга си имали срещи с ръководството на клуба, за да се оплачат от поведението на М. и по специално, че отправял към И. предложение за секс, като дори опитала да представи запис от телефонен разговор, за който твърдяла, че отправени конкретни покани и намеци за отношения с интимен характер, но същият не бил с добро качество и от него не се разбирало нищо. Сочи се, че впоследствие ответницата направила всичко възможно да направи историята си публична, като на 11.10.2010 г. се стигнало до публикуване на интервю с И. от медията „Спортал.Бг“ (sportal.bg), а статията била озаглавена „Изнудване, сексскандал, заплахи – потресаващ разказ на майката на едно момче от ДЮШ на ЦСКА“. Пряк източник на вредите били цитирани в исковата молба фактически твърдения на ответницата, направени на 10.09.2010 г. а именно - „…я е търсил поне 50 пъти на месец - имало е случаи, в които се е обаждал по 10 пъти на ден“, „... я е заплашвал да внимава как се държи, за да не се отрази на детето ѝ“, „звънял ѝ непрекъснато и я питал „ Сама ли ще дойдеш?“ и ѝ казал „Имам свободен апартамент във Варна. Кажи кой е шефът на мъжа ти, за да говоря с него да не го пуска отпуска“, „ Там вече не се издържаше… Искаше да отседна в хотела на отбора, но отказах. Със семейството ми резервирахме друг хотел. Интересното, е че през по- голямата част от времето, той беше с жена си във Варна, но въпреки това не спираше. Веднъж ми позвъни и ми каза, че ще дойде в хотелската ми част и аз се шашнах - цялото ми семейство бе при мен. Малко по късно ми сервира ново предложение - искам ли да се повозя с него в колата. Дадох му да разбере, че няма начин да си легна с него - та той може да ми бъде баща. Оттам започнаха проблемите на детето ми. Пускаше го в първите мачове в Албена, но после спря. Изпратих му СМС със следния текст: „М., нещо ми се струва, че започна да изпълняваш заканата си. Не ми допада държанието ти, аз съм родител, не съм жена ти.“ В исковата молба се излага, че тези твърдения били отразени дословно в журналистическата статия „Изнудване, сексскандал, заплахи - потресаващ разказ на майката на едно момче от ДЮШ на ЦСКА“. Ищецът поддържа, че в резултат от клеветническите твърдения на ответницата във въпросната статия претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и доброто му име в обществото, унижение пред близки, роднини, приятели и обществеността като цяло, както и влошаване на личните отношения със съпругата му и неговите деца. Навеждат се доводи, че ефектът на клеветническите твърдения бил допълнително подсилен от това, че процесната статия и извадки от нея станали повод за написване и на други статии в големи печатни издания, както и че чрез съвременните информационни канали ответницата успяла да придаде голяма публичност на своите лъжливи твърдения, което станало причина за формирането на отрицателно мнение за ищеца като специалист в областта на спорта, а и като човек. Поддържат се доводи, че в резултат от клеветническите твърдения на ответницата във въпросната статия, в деня на публикуване на първата статия относно процесния случай в „Спортал.бг – 10.09.2010 г.“, трудовото правоотношение на ищеца с ПФК „ЦСКА“ ЕАД – като „инструктор - спортен“ било прекратено със Заповед № 1 от 10.09.2010 г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – „в срока за изпитване от страна на работодателя“. Според твърденията на ищеца, това било само писмената законова причина за прекратяването на трудовото му правоотношение, но от направени в същия ден пред медиите изявления на ръководни лица от ПФК „ЦСКА“ ЕАД се установявало, че е уволнен именно поради клеветническите твърдения на ответницата в споменатата статия. Излагат се твърдения, че впоследствие при опити да си намери нова работа от няколко спортни клуба отказали на ищеца под претекст, че е изградил отрицателен имидж в резултат от посочената статия. Поддържат се доводи, че неудобствата и психологическите травми, които ищецът изживял способствали за влошаване и на неговото здраве. В резултат от многобройните терзания, които му причинила ответницата с твърденията си във въпросната статия, както и предвид факта, че останал без работа поради твърденията ѝ, здравето на ищеца се влошило рязко, същият започнал да усеща болки в сърдечната област, изтръпване на левите крайници и прескачане на сърцето. На 14.08.2012 г. ищецът постъпил на лечение във Втора МБАЛ – София ЕАД с оплаквания от болки и стягане в гръдната кост, изтръпване на лявата ръка и високо кръвно налягане, в резултат от продължаващо нервно напрежение, породено от наклеветяването, поради което претърпял оперативна интервенция в спешен порядък, при която е бил поставен стент на ДКА. Уврежданията на ищеца и техният необратим характер били констатирани с ЕР на ТЕЛК № 2053/25.10.2013 г., с което на същия била определена трайно намалена работоспособност от 56 %. Поддържат се доводи, че и към настоящия момент здравословното състояние на ищеца било нестабилно, като всички тези симптоми и оплаквания били последица от продължително преживения стрес и нервно напрежение породени от публичното му опозоряване в резултат от твърденията на ответницата в спомената статия. Навеждат се доводи, че в резултат на така изнесените неверни факти, ищецът претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, силен дискомфорт, а също така били уронени честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото. Излагат се твърдения, че за да защити своите законни права, ищецът подал тъжба, по която било образувано НЧХД № 3585/2011 г. по описа на СРС, НО, 107 с-в. С Присъда № 282 от 10.11.2014 г., постановена по ВНЧХД № 3033/2014 г. по описа на СГС, ответницата Т.И. била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК. Във връзка с изложените фактически твърдения се поддържат доводи, че причинените вреди са пряка и непосредствена последица от извършеното от ответницата деяние, за което е била постановена присъда № 282 от 10.11.2014 г. по ВНЧХД № 3033/2014 г. по описа на СГС, поради което следвало да се ангажира отговорността на ответницата за заплащане на обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди. При изложените фактически твърдения, с оглед допуснатото изменение на иска, ищецът претендира за осъждане на ответницата, да му заплати обезщетение за причинените вреди от непозволеното увреждане, в размер на сумата от 20451, 16 евро (представляващи левова равностойност на 39 999 лева), мораторна лихва в размер на сумата от 6248, 97 евро (представляващи левова равностойност на 12 221, 74 лева) изчислена върху посочената по- горе главница, за периода от 10.09.2012 г. до предявяването на иска на 10.09.2015г., както и законната лихва, считано от предявяването на иска, до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответницата да му заплати и направените съдебни разноски. Исковата претенция е оспорена от ответницата Т.М.И.. В подадения отговор на исковата молба, ответницата не оспорва твърдението, че е съобщила споменатите факти, но оспорва твърдението за тяхната неистинност. Поддържа твърдение, че поведението на ищеца съответства на публично съобщените от нея факти. Твърди се, че всички обстоятелства, описани в статията отговарят на истината. Изразява становище, че съдебният акт, от чиито правни последици ищецът основава претенцията си е бил обезсилен от ВКС на РБ, поради което същият нямал доказателствена стойност. Поддържа твърдения, че от друга страна упражненият психически и сексуален тормоз, безсънията и кошмарите, изживени от самата нея в продължение на около два месеца й причинили морални вреди в не по-малък размер от изложените в исковата молба. По изложените съображения, ответницата моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан и претендира да й бъдат присъдени направените съдебни разноски. Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Страните не спорят, а съдът приема за установено, че на 10.09.2010 г., на интернет страницата на „sportal.bg – специализирано интернет издание за спортни новини е публикувана статия, с автор Я.Т., в която са били отразени твърдения на ответницата Т.М.И. по отношение на ищеца по делото С.П.М.. Посочената статия е със заглавие: „Изнудване, сексскандал, заплахи - потресаващ разказ на майката на едно момче от ДЮШ на ЦСКА“, като в същата ответницата Т.И., цитирана от автора на статията е заявила следните твърдения: че С.М. ,,...я е търсел поне 50 пъти на месец - имало е случаи, в които се е обаждал по 10 пъти на ден „,....я е заплашил да внимава как се държи, за да не се отрази на детето й“, ....звънял й непрекъснато и я питал „Сама ли ще дойдеш?“ и й казал: „Имам свободен апартамент във Варна. Кажи кой е шефът на мъжа ти, за да говоря с него да не го пуска отпуска“, „Там вече не се издържаше...Искаше да отседна в хотела на отбора, но отказах. Със семейството ми резервирахме друг хотел. Интересното е, че през по-голямата част от времето той беше с жена си във Варна, но въпреки това не спираше. Веднъж ми позвъни и ми каза, че ще дойде в хотелската ми част и аз се шашнах - цялото ми семейство бе при мен. Малко по-късно ми сервира ново предложение - искам ли да се повозя с него в колата. Дадох му да разбере, че няма начин да си легна с него - та той може да ми бъде баща. Оттам започнаха проблемите на детето ми. Пускаше го в първите мачове в Албена, но после спря. Изпратих му CMC със сления текст: „М., нещо ми се струва, че започна да изпълняваш заканата си. Не ми допада държанието ти, аз съм родител, не съм жена ти“. Видно от представеното /на л. 17 от делото / извлечение от електронна поща – abv.bg от 20.10.2010 г., в отговор на запитване от ищеца по делото С.М. по повод статията в Sportal.bg, озаглавена Изнудване, сексскандал, заплахи - потресаващ разказ на майката на едно момче от ДЮШ на ЦСКА“, касаеща личността на ищеца, от журналиста Я.Т. е потвърдено, че казаното в текста изхожда от Т.И. – майка на футболист от ДЮШ на ЦСКА – набор 95 – Ивайло като е посочено, че това са нейни думи, в интервю, на което е присъствал и нейният съпруг, който също е участвал в събеседването. Като доказателства по делото са представени нчхд №3585/2011г. по описа на СРС, НО, 107 състав, внчхд № 3033/2014 г. по описа на СГС, н.д. № 1534/2015 г. по описа на ВКС, ч. гр. д. № 1074/2015 г. по описа на ВКС, внчхд № 5611/2013 г. по описа на СГС. От приетата като доказателство по делото Присъда от 12.02.2013г., постановена по НЧХД № 3585/2011г. по описа на СРС, НО, 107 се установява, че Т.М.И. е призната за невиновна в това, че на 11.10.2010 г., в 18:56 часа, в гр. София, чрез статия, озаглавена Изнудване, сексскандал, заплахи - потресаващ разказ на майката на едно момче от ДЮШ на ЦСКА“, разпространена по друг начин - чрез интернет сайт „sportal.bg“, е разгласила позорни обстоятелства за С.П.М., поради което същата е била оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК. С присъда № 282 от 10.11.2014г., постановена по ВНЧХД № 3033/2014г. по описа на СГС, НО, XIII- и с-в, присъдата на СРС е изцяло отменена, като вместо това подсъдимата Т.М.И. е била призната за виновна в извършване на процесното деяние, представляващо престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК, като на същата е била наложена глоба в размер на 5 000 лева и наказание „Обществено порицание“. С Решение № 39/07.03.2016г. по наказателно дело № 1534/2015г. на ВКС, III НО, горепосочените съдебни актове са отменени, а производството срещу ответницата Т.М.И. за престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК за деяние, осъществено на 11.10.2010 г. е прекратено поради изтичане на давността за неговото преследване. Няма спор по делото, че с Трудов договор от 02.08.2010 г., сключен между „Професионален футболен клуб ЦСКА“ ЕАД - София и С.П.М., ищецът е бил назначен на длъжността „инструктор-спортен“ към ДЮШ на „Професионален футболен клуб ЦСКА“ ЕАД – София. От приетата като доказателство по делото Заповед №1/10.09.2010 г. се установява, че трудовото правоотношение на ищеца с „Професионален футболен клуб ЦСКА“ ЕАД е било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 10.09.2010 г. Няма спор по делото, а и посоченото обстоятелство се установява от представеното Удостоверение за граждански брак, че към момента на публикуване на процесната статия, съдържаща така изнесените факти за ищеца, същият е бил в сключен граждански брак с Е.Х.Х., считано от 27.11.1977 г. Като доказателства по делото са приети и извлечения от публикувани в интернет сайта „sportal.bg“, статии, озаглавени „Изнудване, сексскандал, заплахи - потресаващ разказ на майката на едно момче от ДЮШ на ЦСКА“, „Скандално: Треньорът на ЦСКА изхвърлен, тъй като изнудвал майка на дете за секс, има запис“ и „Сексскандалът в ЦСКА продължава! Втора дама се оплакала“, „Истината на една майка за секскандала в ЦСКА“, „“Т. наклевети две майки за любовници“, „Сексскандал изял главата на мераклия от ДЮШ“ /л. 26-31/. От представените доказателства по делото се установява, че по подадена от ищеца С.П.М. срещу ответницата Т.М.И. искова молба е бил предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК за признаване за установено, че Т.И. е осъществила състава на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК, по която е било образувано гр. дело № 31256/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 26 с-в. С Решение № 20055564 от 30.08.2022 г. постановено по гр. д. № 31256/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 26 с-в е признато за установено по предявения от ищеца С.П.М. срещу ответницата Т.М.И. иск с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК, че Т.М.И. е осъществила от обективна и субективна страна състава престъпление, като на 11.10.2010 г., в 18,56 часа в гр. София, чрез статия озаглавена „Изнудване, сексскандал, заплахи - потресаващ разказ на майката на едно момче от ДЮШ на ЦСКА“, разпространена по друг начин - чрез интернет сайт „sportal.bg“, е разгласила позорни обстоятелства за С.П.М., като е заявила, че ,,..я е търсил поне 50 пъти на месец - имало е случаи, в които се е обаждал по 10 пъти на ден“, ,,..я е заплашил да внимава как се държи, за да не се отрази на детето й“, „звънял й непрекъснато и я питал „Сама ли ще дойдеш?“ и й казал: „Имам свободен апартамент във Варна. Кажи кой е шефът на мъжа ти, за да говоря с него да не го пуска отпуска", както и като заявила: „Там вече не се издържаше ... Искаше да отседна в хотела на отбора, но отказах. Със семейството ми резервирахме друг хотел. Интересното е, че през по-голямата част от времето, той беше с жена си във Варна, но въпреки това не спираше. Веднъж ми позвъни и ми каза, че ще дойде в хотелската ми част и аз се шашнах - цялото ми семейство бе при мен. Малко по-късно ми сервира ново предложение, - искам ли да се повозя с него в колата. Дадох му да разбере, че няма начин да си легна с него - та той може да ми бъде баща. Оттам започнаха проблемите на детето ми. Пускаше го в първите мачове в Албена, но после спря. Изпратих му CMC със следния текст: „М., нещо ми се струва, че започна да изпълняваш заканата си. Не ми допада държанието ти, аз съм родител, не съм жена ти.“ - престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК, наказателното производство за което е било прекратено с Решение от 07.03.2016 г. по нак. дело № 1534/2015 г. по описа на ВКС, поради изтекла давност. С Решение № 792/10.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 3043/2023 г. по описа на СГС, IV-Е състав е потвърдено решение 20055564 от 30.08.2022 г. постановено по гр.д. № 31256/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 26 с-в. С определение № 4560/13.10.2025 г., постановено по гр. дело № 1878/2025 г. на ВКС, III г.о. не е допуснато до касационно обжалване решение № 792/10.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 3043/2023 г. по описа на СГС, IV – Е и същото е влязло в законна сила на 13.10.2025 г. За изясняване на спора от фактическа страна по делото са допуснати трима свидетели на ищеца. Свидетелят Я.В.Т. /служител в интернет сайта СПОРТАЛ. БГ/ посочва в показанията си, че работи като журналист в изданието от преди повече от 10 години. Познава ищецът С.М., защото той е треньор по футбол. Познава и ответницата Т.И.. Посочва, че той е направил интервю с ответницата по повод на материал, касаещ С.М. и Т.И.. Свидетелят признава, че той е автор на статията със заглавие „Изнудване, сексскандал, заплахи - потресаващ разказ на майката на едно момче от ДЮШ на ЦСКА“, като сочи, че в същата са били отразени твърдения на ответницата Т.И., дадени под формата на „интервю“. Свидетелят сочи, че е категоричен в това, че материалът, който е отразил в написаната статия отразява точно думите – „под цитат“, които ответницата Т.И. му е казала в хода на интервюто, тъй като жанра на „интервюто“ предполага винаги пряка реч на интервюираното лице. Интервюто било проведено от него в кафене на Стадион „В. Левски“ в София в Сектор В, но свидетелят не помни името на кафенето. Спомня си, обаче, че интервюто било взето лично от него в разговор, по време на който свидетелят си водел записки, но според него, вероятно е имало и звукозапис. При даване на интервюто, ответницата Т.И. била придружена от мъжа си и от сина си. Сочи, че доколкото си спомня, поводът за интервюто бил, че ответницата и семейството й са го потърсили. Посочва, че заглавието на статията отразява съдържанието на самата статия, но не съдържа негова оценка като автор на отразеното в нея. В дадените пред съда показания, свидетелят Б.Д.К.заявява, че двамата с ищеца се познават от около 25-30 години. Те поддържали постоянна връзка и се чували. Сочи, че прочел случайно в сайта „Спортал.БГ“ статия за ищеца, в която пишело, че някаква госпожа го упреква, че той я тормозил да пуска нейния син и че едва ли не имали някакви сексуални контакти. В началото, когато това се случило, ищецът започнал да го избягва и не вдигал телефона си. Всичките, които били в тяхното обкръжение - колеги от ЦСКА останали много изненадани от това, което се случило. Свидетелят посочва, че в резултат от случилото се ищецът се променил много. Дълго време не вдигал телефона си и не искал да се вижда нито с него, нито с други колеги. Обкръжението им включвало треньори, спортни деятели, футболни хора, те били един кръг от хора, които работили от дълги години заедно. Свидетелят сочи, че независимо, че те познавали ищеца много добре, въпреки това се появило едно такова съмнение, че може би се е случило нещо такова, което никой от тях не го е допускал. Съмненията се изразявали в това, че те си говорили някакви такива „приказки“ между тях, но това не били съмнения, че той може да е направил такова нещо. Те не допускали това, тъй като познавали много добре този човек. Свидетелят сочи, че от близкото обкръжение не познавал никой, който да е повярвал на това. Имало слухове, че някъде, някой казал, но не от тези, които работели директно с ищеца. Това били слухове. Минало дълго време, през което ищецът се затворил в себе си, променил се включително и здравословно, а след този случай го уволнили и от ЦСКА. Останал без работа и до настоящия момент бил без работа вече 16 години. Сочи, че те двамата не са коментирали тази тема. Докато работел, той бил няколко пъти републикански шампион на отборите. Ищецът бил един от водещите треньори, бил изключително уважаван човек и всички имали респект към него. Бил е треньор на футболисти като Бербатов и Стилиян Петров. Сочи, че преди този случай, ищецът бил душата на компанията и бил много уважаван и достоен човек, но след този случай той се променил много. Преди да се случи това, свидетелят сочи, че не е чул никакви слухове за нерегламентирани контакти на ищеца от типа на тези, за които бил обвинен. Понастоящем двамата с ищеца контактували, но не го е виждал скоро на стадиона на мач, на тренировка. Свидетелят посочва, че ищецът се затворил в себе си и се променил много. Имал и здравословни проблеми от тогава. Хората, които преди това тренирал се разпръснали, поради което не можел да каже дали някой в момента се допитвал до ищеца и дали той се виждал с някой от тях. Според свидетеля, към настоящия момент този случай вече е забравен. В дадените пред съда показания, свидетелят Е.Х.М./съпруга на ищеца С.М./ заявява, че тя разбрала от вестник „Спортал.БГ“, че някаква жена имала претенции към съпруга й. Два дни след като узнала за този факт, вече пишело във всички сайтове. Сочи, че двамата със съпруга й разговаряли по този повод и неговата реакция била ужасна. След написаното свидетелката сочи, че всичко се променило. Съпругът и престанал да бъде вече, човекът, който бил преди това. Преди случилото се бил много весел и жизнерадостен, но след това станал затворен в себе си, не искал много да говори и да споделя. Започнал да вдига високо кръвно и викали линейки на Бърза помощ. Те двамата имали две деца, които също разбрали за това. Големият им син също бил футболист. Реакцията на децата им била, че не вярвали, че е възможно баща им да направи това нещо. Свидетелката заявява, че тя самата е на 1000% убедена, че съпругът й не го е направил. От страна на техни близки и познати също имало питания по този повод, но тя им отговаряла, че не желае да коментира. Свидетелката посочва, че в началото нейната реакция била по-негативна относно това какви са тези неща, които се случват със съпруга й, както и че преди това не е имало такива неща между тях и т.н., но след два-три дни, когато видяла, че вече пишело навсякъде за това, че не е така ситуацията, съпругът й се променил напълно. Посочва, че в началото имали разправии и конфликт в семейството по този повод, но не ставало въпрос за големи конфликти. Свидетелката посочва, че този случай се отразил много зле в отношенията на съпруга й и неговите приятели. Той се затворил в себе си. Не искал да излиза и да се събира със семействата, с които контактували преди това. Те го търсели, но той не искал да вдига телефона си и не вдигал на никой. Според свидетелката, имало хора, които го отблъсквали и подигравали. Това били двама-трима човека от клуба на ЦСКА. Свидетелката заявява, че причината да уволнят съпруга й била - този случай, който е писан по вестниците. Здравословното състояние на съпруга й до настоящия момент не било много добро. След този случай, няколко пъти викали линейки, започнал да вдига високо кръвно, сложили му стенд, оплаквал се от болки в стомаха и претърпял операция от херния. Сочи, че дълго време съпругът й не бил в добро здравословно състояние – около 4-5 години и понастоящем продължава все още да се оплаква. Променило се и психическото му състояние. Свидетелката посочва, че съпругът й споделял, че се чувства унизен, омърсен и не искал да контактува с никого и независимо, че минали 15 години от случая, той не го е забравил и до днешни дни. В хипотезата на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира показанията и на тримата свидетели, като обективни и непротиворечиви, включително и в частност на свидетелката М., отчитайки от една страна възможната нейна заинтересованост, но от друга страна, че свидетелските й показания почиват на нейните непосредствени, точни и обективни възприятия като индикация за нейната добросъвестност. От приетия като доказателство по делото Амбулаторен лист № 1485 от 01.11.2010 г., издаден от д-р В.Б.се установява, че ищецът С.М. е постъпил за преглед по повод на краткотрайна загуба на съзнание и гадене и високо кръвно налягане с аритмия. След преглед на ищеца е поставена диагноза „Преходни церебрални исхемични пристъпи /атаки/ и сродни синдроми“ и е предписана терапия с медикаменти /л. 18 от делото/. От приетия като доказателство по делото Амбулаторен луст № 1766 от 01.11.2010 г., издаден от д-р И.Д.се установява, че ищецът С.М. е постъпил за преглед по повод на оплаквания от тежест в сърдечната област, усещане за прескачане на сърцето, често главоболие, изтръпване на лявата ръка. След преглед на ищеца е поставена диагноза „Хипертонична болест на сърцето III стадий“ и е предписана терапия с медикаменти /л. 98 от делото/. От приетия като доказателство Фиш за спешна медицинска помощ от 09.11.2010 г. се установява, че след повикване и преглед на ищеца С.М., Екип на спешна медицинска помощ е установил високо артериално налягане при ищеца – 200/100. От представените по делото Епикриза ИЗ № 8100 /на л. 44 от делото/, както и копие от медицинската документация от „Втора многопрофилна болница за активно лечение - София“ ЕАД /л. 129 – 168/ се установява, че ищецът С.М. е постъпил за лечение в Отделение за Кардиологично интензивно лечение на 14.08.2012 г. по повод на болки и стягане зад гръдната кост от около 1 месец, изтръпване на лявата ръка и високо кръвно налягане, по повод на което е бил прегледан от кардиолог. Видно от съдържанието на амбулаторния лист, пациентът е бил преценен като високорисков, поради което е предприета оперативна интервенция и на 14.08.2010 г. е проведена СКАГ с PCI, при която е бил поставен стент на ДКА. Пациентът е изписан на 15.08.2010 г. без усложнения с назначена терапия с медикаменти. От представеното по делото копие от медицинска документация от „Втора многопрофилна болница за активно лечение - София“ ЕАД /л. 169 - 198/ се установява, че на 27.04.2012 г. ищецът С.М. е постъпил за лечение в Отделение по гастроентерология по повод на коремно-болков синдром. След проведени изследвания на ищеца е поставена диагноза „Гастритис хроника. Рефлукс езофагис“ и същият е изписан на 30.04.2012 г. с предписана терапия с медикаменти. От представената Епикриза ЛИБ 2954, издадена от ВМА, Катедра Хематология, медицинска онкология и радиационна защита се установява, че ищецът С.М. е постъпил по спешност за лечение в клиниката за диагностично уточняване и лечение на 28.01.2014 г. по повод на установени ниска нива на хемоглобин в кръвта 68 гр./л. и е бил изписан на 06.02.2014 г. По време на лечението в Клиниката на ищеца е била поставена диагноза „Анемия при нарушен метаболизъм на нуклеотидите. От представената по делото Епикриза, издадена от УМБАЛ „Александровска“, Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия се установява, че ищецът С.М. е постъпил на лечение в Клиниката на 05.10.2015 г., при което е било извършено оперативно лечение на херния. Пациентът е бил изписан на 19.10.2015 г. От представеното като доказателство по делото Експертно решение на ТЕЛК се установява, че поради „Хронична исхемична болест на сърцето“ на ищеца С.М. е била определена 56 % т.н.р. От приетата като доказателство по делото Справка от НАП, ТД София относно актуалното състояние на всички трудови договори на ищеца С.М. се установява, че към дата 11.12.2015 г. последният регистриран трудов договор на ищеца е сключен с Професионален футболен клуб ЦСКА от 02.08.2010 г., който е бил прекратен на 10.09.2010 г. След тази дата липсва отбелязване за други трудови договори, сключени с ищеца С.М.. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предмет на спора е претенция за обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено увреждане. Твърди се, че вредите са били причинени в следствие разпространяването на неверни /клеветнически/ твърдения, възприети от ищеца лично, като опозоряващи и накърняващи честта и достойнството му, а също и като клеветнически, понеже засягали доброто му име като лице - заемащо публична длъжност, към момента на публикацията. Предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност при основния състав на непозволеното увреждане, са уредени в чл. 45 от ЗЗД и изискват да се установи: първо - осъществяване на поведение, което противоречи на конкретно нормативно задължение или на общата забрана да се вреди другиму, второ - настъпване на конкретния твърдян в исковата молба вредоносен резултат и трето - да се установи наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на вредата и поведението на деликвента. Споменатите материални предпоставки, в своята съвкупност, определят надлежната пасивна материална легитимация на онзи, срещу когото е предявен иска за деликтна отговорност. Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване с допустими доказателствени средства, че именно ответницата Т.И. е разпространила по негов адрес клеветнически твърдения, позорящи доброто име, честта и личното достойнство на ищеца, чрез публикация на статия в медията „Спортал.Бг“ (sportal.bg), озаглавена „Изнудване, сексскандал, заплахи – потресаващ разказ на майката на едно момче от ДЮШ на ЦСКА“, че твърденията в процесната публикация изхождат от ответницата, да докаже, че в следствие на разпространените по негов адрес обидни и клеветнически твърдения ищецът е претърпял неимуществени вреди, че е извършено твърдяното деяние от ответника, което е противоправно, наличието на претърпени вреди, причинно- следствената връзка между деянието и вредите, както и размера на претендираното обезщетение. След анализ на споменатите по- горе предпоставки с наведените доводи, съдът приема, че предявения иск е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ, с оглед фактическите твърдения, на които се основава и допуснатите уточнения. Преценката по отношение на ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА е предпоставена от изводите на съда по определени факти и изводи с преюдициално значение, които са твърде специфични за процесния спор, защото са относими към деликтната отговорност при дейността на средствата за масова информация и приложното поле на правото на свободно изразяване и разпространение на мнения и оценки на публични личности, които ще бъдат съобразени в следващите мотиви на настоящото решение. Събраните в хода на съдебното дирене и приети без оспорване доказателства, установяват неоспореното от ответницата твърдение, че на 11.10.2010 година на електронната страница на медията „Спортал.Бг“ (sportal.bg) е била публикувана статия, озаглавена „Изнудване, сексскандал, заплахи – потресаващ разказ на майката на едно момче от ДЮШ на ЦСКА“, в която са публикувани твърдения на ответницата по повод на ищеца по делото С.М.. Няма спор по делото, че изявленията в процесната статия относно личността и действията на ищеца са именно на ответницата по делото, като същата в депозирания отговор на искова молба не оспорва посочения факт, както и че същите са били дадени от нея под формата на интервю и публикувани „под цитат“ от автора на статията Я.Т. – журналист, работещ в споменатата медия – „Спортал.Бг“ (sportal.bg), както и че съдържанието е такова, каквото е описано в исковата молба. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че за установяване на съдържанието на публикацията, съдът кредитира именно приложения към исковата молба препис- извлечение от страницата на интернет адреса (https://football sportal.bg/), което не бе оспорено, като доказателство при приемането му. Спорно по делото е дали публикуваните твърдения на ответницата във въпросната статия на електронната страница на медията „Спортал.Бг“ (sportal.bg) представляват клеветнически твърдения по отношение на ищеца, в резултат от публикуването на които същият е претърпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, доколкото твърденията на ответницата са, че публикуваното в статията отговаря на истината. По отношение активната материална легитимация на ищеца: Страните не спорят, че процесната публикация действително визира персонално ищеца и това е видно от посочването на неговите имена и длъжност. В този смисъл, ищецът С.М. без всяко съмнение може да бъде идентифициран като субекта, до който се отнасят посочените в статията фактически твърдения на ответницата. По отношение твърдението за причиняване на непозволено увреждане: Предявената претенция е за обезщетяване на вреди, причинени на физическо лице от нарушаване на неговото право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име, защитено от чл. 32 от Конституцията, като част от правото на зачитане на личен живот, осъществено чрез изрази и твърдения относно ищеца, съдържащи се в резултат от публикация, в която се съдържат твърдения на ответницата по отношение личността на ищеца, публикувана на електронната страница на медията „Спортал.Бг“ (sportal.bg) със заглавие „Изнудване, сексскандал, заплахи – потресаващ разказ на майката на едно момче от ДЮШ на ЦСКА“ на 11.10.2010 г. В случая е налице конкуренция на основни права, всяко от които е от съществено значение за демократичното общество, от особена важност е намирането на техния баланс. Относно употребените изрази и думи, които според ищеца са уронили неговата чест, достойнство и добро име. За да бъдат определени дадени твърдения и внушения като позорящи и накърняващи честта, достойнството и доброто име на ищеца, следва да бъде констатирано, че същите са неистински /лъжливи/, както и че имат обективен позорящ характер по отношение личността, към която са адресирани. Позорящи са тези факти, които обективно накърняват доброто име на пострадалия в обществото и са укорими от гледна точка на господстващия морал. Неверните сведения, от друга страна, могат да бъдат осъществени чрез пряко изнасяне или внушаване на невярна и позоряща информация за съответно лице /в този смисъл Решение № 51/1980 г. по н.д. № 26/1980 г., ВС, II НО/. В Решение № 7 от 4 юни 1996 г. на КС по конст. дело № 1/1996 г. за тълкуване на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията с цел изясняване на съдържанието на правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява, конституционният съд прие, че накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 на Конституцията на Република България, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39 от КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В чл. 39 - 41 от Конституцията на република България и в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните права на личността. То е в основата на демократичните процеси, представлява един от най-важните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, като същевременно е условие за напредъка на обществото и за развитието на всеки отделен индивид. Това право обаче не е абсолютно. Самите норми, които го прокламират, въвеждат някои ограничения като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси на друг. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму). Поради това гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията. В контекста на изложеното не може да се приеме за клеветническо твърдение, което се основава на истински факти, и съответно изразяването му не е противоправно. Като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Следва да се има предвид, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност като доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на издателя. В случай, че са неверни - изказалият ги носи отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата. Във всеки случай следва да се прави ясно разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на предвидените с чл. 39-41 от КРБ ограничения, и оценъчните съждения, които са извън този обсег. Според разпоредбите на чл. 10, § 2 КЗПЧОС, чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 КРБ свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до граници, преминаването на които засяга други основни човешки права и свободи, каквито са правата на лично достойнство, чест, добро име и неприкосновеност на личния и семеен живот. Колизията между свободата на словото и засягането чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите чрез поставените граници в горепосочените правни норми може да бъде решена само след конкретна преценка по всеки отделен случай, при съпоставяне и намиране на справедливия баланс между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес (правото на информираност на обществото) и необходимостта от защита на личните права на чест, достойнство и добро име. Разпоредбата на чл. 10, § 1 КЗПЧОС не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие / виж напр. Решение по гр. д. № 1438/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о./. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, но ако те не засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват обективните предпоставки на обида или състава на клеветата. Следва да се съобрази и разграничението, което прави установената в страната съдебна практика /решения по чл. 290 от ГПК с № 204 от 12.06.2015 г. по гр.д. № 7046/14 г. на ВКС, ІV г.о., № 253 от 29.01.2014 г. по гр.д. № 1251/12 г. на ВКС, ІІІ г.о., № 62 от 6.03.2012 г. по гр.д. № 1376/11 г. на ВКС, ІV г.о./ между оценъчни съждения /субективни преценки, съставляващи коментар на факти/, за които се приема, че не подлежат на проверка за вярност и твърдения за факти, разпространени чрез медия, които позорят адресата. За всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретната публикация съдържа твърдение за конкретен злепоставящ факт. При наличие на твърдение за факт и ако то се окаже невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, т.е съставлява ли злоупотреба с право извън пределите посочени в чл. 39, ал. 2 от КРБ, дали публикацията има за цел да се привлече внимание по обществен въпрос, свързан с дейността на публични личности. При това положение, следващият въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящото производство, е дали процесните изявления на ответницата, за които по делото се установи, че се отнасят за ищеца, са противоправни. По дефиниция противоправността е противоречие на деянието с императивна правна норма или принцип, независимо дали са забраняващи или задължаващи. Общата забранителна норма в областта на деликта е тази на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, която определя като противоправно всяко деяние, което нарушава предвидената в нея забрана да не се вреди другиму. От съществено значение за преценка на противоправността, обаче е признаването на абсолютните субективни права, защото осигуряват на титуляра правото на защита срещу всяко друго лице. Сред тях несъмнено са правата на чест, достойнство и добро име на личността, защитени с чл. 32 от КРБ. Обект на последните са лични и непрехвърлими морални блага, неприкосновеността на които се ползва и с наказателноправна защита, установена в раздел VII от Особената част на НК. Честта и достойнството се свързват с дължимото уважение към качествата на личността, нейните морални и етични принципи, доброто й име, почитта и уважението, които й се дължат. Честта и достойнството по начало са неделими, но обикновено честта се отнася до положителната обществена оценка за личността, а достойнството - до самооценката на човека за собствената му обществена значимост. От своя страна доброто име на личността е положителната обществена оценка за лицето. Неговата известност в обществото като човек нравствен, морален, компетентен и достоен за уважение, поради тези му качества. В трайната си практика, както ВКС, така и КС и ЕСПЧ се застъпва становището, че реализирането на правото на защита на правата на чест, достойнство и добро име се предхожда от преценката дали е превишено правото на свободно изразяване на мнение и разпространението му чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, защитено от чл. 39 КРБ и чл. 10 от ЕКЗПЧОС. От значение за баланса между тези права е начинът на формулиране на съотношението между тях в действащата нормативна уредба. В чл. 39, ал. 2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС, правото на изразяване на мнение, е прогласено за принцип, а неговите ограничения - за изключение от същия принцип. Оттук се извежда задължението, за ограничително тълкуване на всяко ограничение, включително и това, което е допуснато за защита на честта, достойнството и доброто име на личността. Степента на това ограничение е ясно установена и в практиката на ЕСПЧ, и в тази на КРБ, и в тази на ВКС (Решение № 7 от 04.1996 г. на КС на РБ, Решение № 62 от 2012 на ВКС, IV г.о. на ВКС, Решение № 85от 2012 на ВКС, IV г.о., Решение № 484 от 2010 на ВКС, III г.о.). Според тази практика, свободата на словото е една от основите на демократичното общество - едно от най-важните условия, за неговото развитие и това на всеки човек. Отделните права, защитени от чл. 39 - 41 от КРБ, задължават държавата да се въздържа от намеса при тяхното упражняване. Ограничаването им е допустимо само за охраната на други, също конституционно защитими права, и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ. Не се допуска ограничаването на тези права със закон на други, извън посочените в КРБ основания. При налагането на тези ограничения, органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на информация. Поради това ограниченията, на които тези права могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само, за да осигурят защита на конкуриращ интерес. Поради това възможността да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, е налице когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, защото по този начин се охраняват честта, достойнството и доброто име на личността, съгласно защитени от чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от КРБ. Доколкото в исковата си молба ищецът твърди, че тези изявления на ответницата са създали невярна представа за личността му, следва да се приеме, че той поддържа, че те представляват клевети, защото засягат обществената оценка за него. Разпространяването на неверни, позорящи твърдения за определено лице, както и създаването на внушения за неправомерно поведение на определено лице, осъществява клевета, тъй като е насочено към доброто име на личността в обществото. Следователно, ищецът поддържа, че с разпространяването на тези процесни изявления в процесната статия, ответницата е извършила престъпление клевета по чл. 148, ал. 2, пр. 1, във вр. с, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК. За да е налице престъпление клевета следва деецът да е разгласил невярно позорно обстоятелство или да е приписал на пострадалия неизвършено от него престъпление, поради което за съставомерността на посоченото деяние, е необходимо деецът да е посочил конкретни факти, които от гледище на обществото да са позорни за пострадалия или да съставляват конкретно престъпление, което той да не е извършил (Р 108-1983-II н.о. на ВКС). Разгласяването представлява довеждане до знанието на трето лице на неверни, несъществуващи факти, които са позорни. Пострадал от клеветата може да бъде физическо лице. Неверните факти и твърдения трябва да се отнасят до него. Клеветата може да се извърши писмено или устно. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуване на определен факт, който е от естество да накърни честта, достойнството или доброто име на пострадалия. Тези факти могат да се отнасят както за позорно обстоятелство, така и за извършено престъпление, като не е необходимо да са описани всички елементи от фактическия състав на престъплението, за да е налице клевета. Достатъчно е да се създаде общо негативно впечатление за извършване на престъпление от страна на пострадалия. Няма да е налице клевета, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Ето защо клеветническите твърдения следва да са достатъчно конкретни, за да могат да бъдат проверени от гледна точка на тяхната вярност, докато обидните не съдържат тези характеристики. Вредните обществено опасни последици настъпват за оклеветения чрез засягане на общественото мнение спрямо него. Разпространяването на отрицателни сведения за другиго (в това число обидни, оскърбителни, шокиращи, смущаващи обществото или част от него) е допустимо в условията на всяка правова държава, чиито фундаменти по дефиниция са плурализмът и свободата на словото. Лимитът на тази свобода е противостоящото право на лична чест и достойнство като естествено присъщи на всеки индивид. Балансът между двете групи от права следва да се счита за спазен, когато разпространената информация, макар и отрицателна, е истинска, т.е. съответстваща на действителността или когато разпространяващият е имал достатъчно поводи да я приеме за такава. Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние - клевета (чл. 147, ал. 1 от НК). С това деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице "клевета" от обективна страна се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността. Деянието може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. Втората форма на деянието е приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление. При тази форма на клевета деецът твърди пред трето лице, че последният е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил. В конкретния случай, настоящият състав на съда намира, че приетите като доказателства по делото преписи от Решение № 20055564/30.08.2022г. по гр. д. № 31256 от 2017 г. съгласно описа на СРС и от Решение № 792/10.02.2025г. по в. гр. д. № 3043 от 2023 г. по описа на СГС, обвързват с правните последици на силата на пресъдено нещо доказателствените изводи на съда по настоящото дело, че ответницата Т.И. е осъществила от субективна и обективна страна състава на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК, във връзка с твърденията, направени пред автора на процесната статия. В посочените решения е признато за установено по предявения от ищеца С.М. против ответницата Т.И. иск с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК, че същата е осъществила състава на престъпление „клевета“, като на 11.10.2010 г., в 18,56 часа в гр. София, чрез статия озаглавена „Изнудване, сексскандал, заплахи - потресаващ разказ на майката на едно момче от ДЮШ на ЦСКА“, разпространена по друг начин - чрез интернет сайт „sportal.bg“, е разгласила позорни обстоятелства за С.П.М. - престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК. Нормата на чл. 124, ал. 5 ГПК е предвидена, за да може да бъде установено конкретно престъпно обстоятелство, което е от значение за дадено гражданско правоотношение, тогава, когато това не може да бъде осъществено чрез редовния наказателно-процесуален ред с постановяването на съответна присъда, която би имала за гражданския съд последиците по чл. 300 от ГПК. Надлежният ред за установяването на престъпни обстоятелства е с влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд или с решение на гражданския съд по иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК. В настоящия случай престъпното деяние е установено по надлежния съдебен ред с решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК, с оглед на което се налага извод, че със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото производство е установено, че с твърденията, направени пред автора на процесната статия, озаглавена „Изнудване, сексскандал, заплахи - потресаващ разказ на майката на едно момче от ДЮШ на ЦСКА“ и публикувана на 11.10.2010 г. на интернет сайт „sportal.bg“, ответницата Т.И. е осъществила от субективна и обективна страна състава на престъпление „клевета“. В конкретния случай, настоящият състав на съда намира, че при смислов анализ и синтактичния разбор на използваните в статията изрази: че С.М. ,,..я е търсил поне 50 пъти на месец - имало е случаи, в които се е обаждал по 10 пъти на ден“, ,,..я е заплашил да внимава как се държи, за да не се отрази на детето й“, „звънял й непрекъснато и я питал „Сама ли ще дойдеш?“ и й казал: „Имам свободен апартамент във Варна. Кажи кой е шефът на мъжа ти, за да говоря с него да не го пуска отпуска", както и като заявила: „Там вече не се издържаше ... Искаше да отседна в хотела на отбора, но отказах. Със семейството ми резервирахме друг хотел. Интересното е, че през по-голямата част от времето, той беше с жена си във Варна, но въпреки това не спираше. Веднъж ми позвъни и ми каза, че ще дойде в хотелската ми част и аз се шашнах - цялото ми семейство бе при мен. Малко по-късно ми сервира ново предложение, - искам ли да се повозя с него в колата. Дадох му да разбере, че няма начин да си легна с него - та той може да ми бъде баща. Оттам започнаха проблемите на детето ми. Пускаше го в първите мачове в Албена, но после спря. Изпратих му CMC със следния текст: „М., нещо ми се струва, че започна да изпълняваш заканата си. Не ми допада държанието ти, аз съм родител, не съм жена ти“ се налага извод, че същите представляват приписване на престъпление и разгласяване на позорни обстоятелства. Същите са изключително укорими от гледна точка на обществения интерес. По своята правна същност изразите представляват клеветническо твърдение, тъй като излагането на твърдения за осъществено изнудване, заплахи, отправяне на намеци към ответницата със сексуален контекст с цел осъществяване на интимен контакт за определено лице е изпълнено с отрицателен заряд, увреждащо и петнящо доброто име на едно лице в обществото. Ето защо подобно твърдение, за такъв позорящ факт, уронва доброто име на човек в обществото и рефлектира отрицателно върху обществената оценка за неговата личност. Посочените изрази, че ищецът е осъществявал действия с цел склоняване на ответницата към осъществяване на интимен контакт между тях, с цел да „пуска“ синът й да играе по време на мачовете, представляват разгласяване за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Тези изрази не могат да се окачествят като оценъчно съждение, като оценка на факт, нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси. Съзнателното разгласяване на неистински и позорящи обстоятелства за личността или за социалното поведение на трето лице или приписване на престъпление обаче, еднозначно следва да се квалифицира като клеветническо твърдение. Ако се установи верността на фактите твърденията не са клевета, дори и да позорят адресата - те не биха били основание за ангажиране на гражданската отговорност. Фактическите твърдения могат да бъдат проверявани за достоверност в рамките на съдебния процес, но тежестта на доказването е за лицето, което е направило публичното твърдение за настъпване на фактите. Понеже в хода на съдебното дирене, ответницата, която носи доказателствена тежест за това - не ангажира необходимите убедителни доказателства за сочените от нея твърдения по отношение на ищеца, тези твърдения следва да бъдат квалифицирани като неверни. Когато твърдението е невярно - лицето не е извършило престъплението, което му е приписано (а то може да бъде установено единствено с влязла в сила присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК), изявлението е клеветническо - опозоряващо доброто му име в обществото, накърняващо честта и достойнството му, т. е. - противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Поради това, публичното разпространяване на изявления, окачествяващи дадена личност като лице, което използва служебното си положение за постигане на свои лични и користни цели излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл. 39 от КРБ и чл. 10 от КЗПЧОС. Именно така създаденото общо внушение, характеризиращо личността на ищеца в престъпен и обществено укорим облик налага извод, че в случая е прекрачена границата, очертана в чл. 39, ал. 1 КРБ, че не се касае до проява на правото за свободно изразяване на мнение, което позволява определена степен на провокация и преувеличение, а до израз, пряко насочен и целящ да представи поведението на ищеца като престъпно, с което се накърнява и унизява неговото достойнство. Не могат да бъдат споделени доводите на ответницата, че изнесеното в процесната статия, публикувана на електронната страница на медия „sportal.bg“ отговаря на истината доколкото същата, както вече бе изложено от съда не ангажира никакви доказателства за установяване на посочените твърдения. В тежест на ответната страна беше да докаже, че в изказването му се съдържат факти и твърдения, които кореспондират с действителността и отговарят на истината и следователно, са истински, но въпреки предоставената й възможност, ответницата не представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Във връзка с изложените правни изводи, съдът намира, че се доказа авторството на извършеното деяние, а именно от ответницата, неговата противоправност, както и наличието на причинно - следствена връзка между изложените в процесната статия твърдения от 11.10.2010 г. и претърпените от ищеца вреди (за което съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели на ищцовата страна). В случая, деянието е необходимо условие за настъпване на вредата, тъй като при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, тоест, ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата. /така Решение № 101 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5531/2014 г., IV г. о.. Реализирането на вредоносните последици беше установено в рамките на настоящия процес. Показанията на разпитаните свидетели установяват обстоятелството, че публикацията е достигнала до знанието на ищеца, който лично е възприел нейното съдържание. Свидетелските показания мотивират извод, че това съдържание е било възприето също и от други читатели на електронното издание „sportal.bg“. Сред кръга от третите лица, които са възприели съдържанието на публикацията са лица от семейния кръг, близки и познати, колеги и лица от спортните среди, в които е бил известен ищеца. По отношение характера и обема на вредоносните последици: Размерът на вредоносните последици, които ищецът твърди да е претърпял е съизмерим на първо място с естеството на засегнатите неимуществени права на личността. В конкретния случай са били засегнати установените от конституцията права на чест и достойнство на ищеца, а доктрината и съдебната практика приемат, че честта и достойнството са морално етични категории, които са свързани с дължимото уважение към личните качества на пострадалия, към неговите етични и морални принципи. Честта се свързва по- скоро с обществената оценка на индивида, а достойнството - със самооценката на човека за собствената му обществена значимост. Събраните доказателства мотивират и категоричен извод, че в резултат от публикацията е било засегнато значително и доброто име на пострадалото лице в обществото. Доброто име на личността е израз на положителната обществена оценка на увредения като нравствена, морална и професионално компетентна личност, заслужаваща уважение. Конкретното деяние се е отразило отрицателно върху доброто име на ищеца, защото е укоримо от гледна точка на преобладаващите морални възгледи на отделните членове на обществото. Касае се за лице, чиято служебна функция – спортен инструктор към детско-юношеската школа на Професионален футболен клуб „ЦСКА“ ЕАД предполага значимо обществено доверие. В тази насока заслужава да се отбележи, че кръгът от лицата, които са възприели твърденията на ответницата е несравнимо по- широк от кръга от лица, които обективно могат да проверят тази информация. Критериите, по които се определя справедливият размер на обезщетението за подобен вид деликти, са подчинени на общия принцип, установен в чл. 52 ЗЗД. По този въпрос е формирана трайна съдебна практика (ПП № 4-1968-ВС на РБ, както и множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК), а конкретният паричен еквивалент на обезщетението е въпрос на фактическа преценка, съобразена с механизма на увреждането, доказаните негативни последици и личността на увредения. Освен въздействието на публикацията върху доброто име на ищеца, значение имат и неговите субективни негативни преживявания, както и отражението върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството и близките, обемът на обществения отзвук, който се определя потенциално и от общественото доверие в електронното издание „sportal.bg“. Както бе споменато вече, в конкретния случай е засегнато доброто име на лице, чието социално положение и професионално занятие е силно повлияно от общественото мнение на гражданите, поради което доброто му име има съществено значение за него. Събраните доказателства мотивираха извода, че чрез клеветническите твърдения на ответницата, които останаха недоказани в настоящия процес е било повлияно негативно върху честта, достойнството и доброто име на ищеца едновременно. В съвременното демократично общество честта, достойнството и доброто име на личността са изключително значими ценности, а тяхното значение е близко сравнимо с правото на живот и на лична неприкосновеност. Като се има предвид, че легитимираното да получи обезщетение лице е публична личност, а настоящото решение би имало не само лично, но и обществено значение, съдът съобрази, че моралните аспекти от изхода на делото са по- значимите. В този контекст, за определяне размера на обезщетението съдът счита за социално справедлив подхода, при който размерът на дължимото обезщетение трябва да бъде съобразен с размера на минималната и на средната работна заплата за периода, в който са понесени вредите. На следващо място, от събраните по делото свидетелски показания, които съдът кредитира като обективни, почиващи на непосредствени и продължителни възприятия и непротиворечиви се установява по категоричен начин, че въпросните клеветнически позорящи твърдения са причинили силно негативно въздействие на ищеца, което се е отразило не само в накърняване на неговата чест, достойнство и добро име, но и така също и в преживени негативни емоции в неговото ежедневие, семейството и работата, както и на неговите приятелски отношения. От показанията на свидетелите Б.К.и Е.М., които съдът кредитира като основани на лични впечатления и взаимно допълващи се, по делото се установи, че ищецът е преживял значителни негативни емоции, психически дискомфорт и стрес. От показанията на свидетеля М. се установи, че в резултат от преживения психологически дискомфорт от изнесените в медията твърдения на ответницата в процесната статия, ищецът се променил значително, преди това бил весел и жизнерадостен човек, но след това станал затворен в себе си и не желаел да говори и да споделя с никого. От показанията на свидетеля Б.К.се установи също така, че след публикуването на процесната статия, ищецът започнал да го избягва и дълго време не вдигал телефона си и не искал да се вижда с него и с другите им колеги. Обкръжението им включвало треньори, спортни деятели, футболни хора, които били един кръг от хора, които работили от дълги години заедно и независимо, че те познавали ищеца добре и поначало не допускали истинността на изнесените твърдения в статията, част от обкръжението на ищеца започнало да проявява известни съмнения относно истинността на написаното в статията, в резултат от което ищецът за дълъг период от време се затворил в себе си и се променил много. От събраните по делото непротиворечиви свидетелски показания се установи по категоричен начин, че въпросните клевети са причинили силно негативно въздействие на ищеца, като е рефлектирало тежко върху самочувствието му на съпруг и баща на две деца. По отношение разривът в отношенията му с приятелския му кръг и семейството, съдът приема, че е налице нормален отклик към процесната статия, но следва да се отчете факта, че ищецът не е загубил връзка със семейството си или близки познати. От свидетелските показания се установи, че семейството му не е повярвало на посоченото в статията, нито пък най- близките познати и приятели на ищеца. Следва да се отчете и фактът, че подобен тип деяние влияе негативно на психиката, тъй като пострадалото лице, знаейки, че казаното по отношение на него не е вярно, понася целият обществен отзвук, който при такъв тип случаи е отрицателен. При определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид и обстоятелството, че в резултат от твърденията на ответницата, публикувани в процесната статия е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца С.М. с „Професионален футболен клуб ЦСКА“ ЕАД на длъжност „инструктор - спортен“ със Заповед № 1/10.09.2010 г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – „в срока за изпитване от страна на работодателя“. За да достигне до този извод, съдът взема предвид обстоятелството, че на първо място датата на освобождаването на ищеца от длъжност съответства на периода на деянието, а наред с това не е била посочена и конкретна причина за освобождаването на ищеца, а освен това свидетелите по делото са категорични, че именно процесната статия е била причината за това. Посредством събраните писмени и гласни доказателства по делото се установи, че клеветническите твърдения на ответницата във въпросната статия са причинили силно негативно въздействие на ищеца и в неговото здравословно състояние. От представените по делото амбулаторни листове относно състоянието на ищеца С.М., които датират като период малко след публикуването на процесната статия се установи, че същият е започнал да има здравословни проблеми със сърцето, по повод на което е бил хоспитализиран за лечение в лечебни заведения, а също така се е налагало да ползва Екип на спешна медицинска помощ поради установени високи нива на артериално налягане и болки в сърдечната област. Тези факти се подкрепят и от събраните свидетелски показания по делото, както и от представеното Експертно решение на ТЕЛК, от което се установи, че на ищеца е била определена 56 % т.н.р., като на същия е била поставена диагноза „Хронична исхемична болест на сърцето“. Настоящият състав смята, че претърпяното напрежение, което е нормално да се преживее като последица от извършването спрямо него на такова деяние и като взе предвид възрастта на ищеца смята, че е възможно същото да е допринесло за рязкото влошаване на здравословното състояние на М., поради което също следва да бъде взето предвид при определянето на обезщетението за неимуществени вреди. Следва да се вземе предвид и установения факт по делото, че отразените от ответницата факти по делото са дали повод за съставянето и на други публикации със сходно съдържание. В заключение, като отчита всички тези факти и като съобразява социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната отчитани към момента на фактическото проявление на вредите, коийто се свързва с момента на публикацията – 1010г., съдът счита, че справедливият размер на обезщетението би следвало да бъде определен в размер на 20 000 лева (10 225, 84 евро), а поради прекомерност - претенцията следва да бъде отхвърлена за разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер на обезщетение от 39 999 лв. (20 451, 16 евро). Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на иска - 10.09.2015 г. до окончателното й изплащане. По иска за мораторна лихва съдът намира, че същият е основателен върху уважената част от главницата в размер на 20 000 лева (10 225, 84 евро) за периода от 10.09.2012 г. до 09.09.2015 г., в размер на 6105, 31 лева (3121, 59 евро) и следва да бъде отхвърлен за разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер от 18 315, 94 лева (9364, 79 евро). По отношение разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство от един адвокат, но съразмерно с уважената част от иска. Общият размер на разноските, които ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, съобразно уважената част от иска възлиза общо на 108, 33 лева (55, 38 евро – за заплатена държавна такса и депозит за призоваване на свидетел. От ищцовата страна е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който ищецът е упълномощил адв. Г.Х. /л. 267 от делото/ за защита и процесуално представителство по настоящото дело, видно от който липсва уговорено адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание, проведено на 19.03.2026 г., в който е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания от страна на ищеца и на неговия процесуален представител адв. Г.Х. не е заявена претенция за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение, поради което съдът намира, че такова не следва да бъде присъждано по делото. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради частично освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса, за разликата над сумата от 300 лева, до пълния дължим размер на държавна такса от 2088 лева, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд разноски за държавна такса в размер на сумата от 596 лева / равностойни на 304, 72 евро/. В настоящия процес, ответницата не е претендирала изрично присъждане на разноски и поради това на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - разноски не биха могли да бъдат присъдени, независимо от факта, че искът е частично отхвърлен. Така мотивиран, съдът