Решение № 138 от 21.4.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 665/2026 г.

наказателно дело № 20263630200665 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. АНД № 665/2026г. по описа на ШРС е образувано по жалба, депозирана от Р. Ф. Р., ЕГН••••••••••, чрез адв.С.М. при ШАК, редовно упълномощена, срещу Заповед за задържане № 1729зз- 64/05.03.2026г., издадена от Г.П.М. - ст.полицай при РУ Шумен, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е задържан жалбоподателя за срок до 24 часа. В жалбата се изразява становище, че е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, доколкото в същата е посочено „във връзка с чл.270 ал.1 от НК, лицето...нечетлива дума .. след надлежно предупреждение пречи на орган на властта /полицай/ да изпълни служебните си задължения, като се опитва да напусне мястото на проверката“ . Заявява се, че е връчено нечетливо копие на заповедта на оспорващия, с което се нарушава правото му на защита, че бланкетно е посочен състава на престъпление и в съдържанието й липсва посочване на конкретни фактически основания за задържането на Р. Р., включително с какви действия/бездействия е попречил на проверката, каква и за какво е била проверката и какво предупреждение му е отправено, към него ли е била насочена тази твърдяна проверка и имало ли е причина за нея. Сочи се, че в оспорваната заповед не съответства на императивното изискване, предвидено в чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР да съдържа фактическото основание за задържането на лицето. За да бъде задържано лице на това основание, е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции, не е описано въз основа на кои факти е прието, че Р. Р. пречи на полицейските служители, кога, къде и как лицето е попречило на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, с какви негови фактически действия е станало това, какви са били задълженията по служба на присъстващите полицаи и в частност на издателя на заповедта, които са останали неизпълнени, не е описано в акта. В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващият поддържа жалбата и моли атакуваната заповед да бъде отменена на изложените основания. Претендират се и разноски. Ответната страна - полицейски орган - ст.полицай при РУ Шумен Г.П.М. в първото с.з. не се явява лично. Във второто с.з. по делото се явява лично и са изслушани обясненията на страната. С писмо от ОДМВР Шумен, жалбата и приложените доказателства от оспорващият са изпратени в ШРС. В съпроводителното писмо от ответника - ст.полицай при РУ Шумен Г.П.М. се оспорва основателността на жалбата, излага доводи по същество. Сочи се, че в конкретната хипотеза основание за издаване на заповедта е чл.72, ал.1. т.2 от ЗМВР. във връзка с чл.270, ал. 1 от НК, а именно лицето Р. след надлежно предупреждение пречи на орган на властта (полицай) да изпълни служебните си задължения, като се опитва да напусне мястото на проверката, лицето съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Посочва се, че спрямо Р. Р. се води разследване по бързо производство № 208/26г. по описа на РУ - Шумен, образувано на 05.03.26г. за това,че на път 1 - 7км. 121+787 в района на гр. Шумен противозаконно е пречено на орган на властта Е. Б. К., на длъжност старши полицай в група „Патрулно постова дейност“ при РУ - Шумен и Г.П.М., на длъжност старши полицай в група „Патрулно постова дейност“ при РУ - Шумен да изпълнят задълженията си - престъпление по чл.270. ал.1 от НК. На 10.03.2026г. бързо производство № 208/26г. по описа на РУ - Шумен е преобразувано в досъдебно производство от Районна прокуратура – Шумен. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. С молба рег. № 6630 от 25.03.2026г. по делото са изпратени и приобщени в с.з.- Оригинал от оспорената заповед за задържане № 1729зз-64/05.03.2026г., издадена от Г.П.М. - ст. полицай при РУ - Шумен спрямо Р. Ф. Р., ЕГН ••••••••••. Моля след края на делото този оригинал да бъде върнат в РУ Шумен;Удостоверение № 372000-6368/24.03.2026г. на началник сектор КАПОЧР при ОДМВР Шумен относно длъжността, заемана от издателя на заповедта за задържане и качеството му на орган с полицейски правомощия по ЗМВР; Заповед № 8121 з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на служби за контрол по ЗДвП; Заповед № 372з-97/15.01.2026г. на директора на ОДМВР Шумен за определяне на служители в ОДМВР Шумен, които да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. С тази заповед са изпълнени правомощията по т. 1.3.3 от M3 № 8121 з- 1632/02.12.2021 г, като в този списък са включени и служители от гр. ППД в РУ Шумен, участвали в проверката; Информационна карта на наряда за смяна 05 срещу 06 март 2026г., екип на РУ Шумен в състав: Е. К.. Г.М. и Н. К.. обслужващ 3-ти патрулен участък; Доклад за проверени лица и превозни средства за дейността на наряд Я. 3 при РУ Шумен от 05.03.2026 г.;Информационна карта на наряда за смяна 05 срещу 06 март 2026г., екип на РУ Шумен в състав: С. И. и Г. Г., обслужващ 5 -ти патрулен участък; Информационна карта на наряда за смяна 05 срещу 06 март 2026г., екип на РУ Шумен в състав: Г. П., И. К. и А. Р., обслужващ 2 -ри патрулен участък; Доклад за проверени лица и превозни средства за дейността на наряд Я. 2 при РУ Шумен от 05.03.2026 г. По делото са приложени Докладна записка рег. № 1729р-6268 от 06.03.2026г.; докладна записка рег. № 1729-7980 от 23.03.2026г.и СД със записи . Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна. Атакуваната заповед е връчена на жалбоподателя на 05.03.2026г., а жалбата е депозирана на 18.03.2026г., същата е подадена в рамките на нормативно регламентирания 14-дневен преклузивен срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване е Заповед за задържане № 1729зз- 64/05.03.2026г., издадена от Г.П.М. - ст.полицай при РУ Шумен, с която е задържан жалбоподателя Р. Ф. Р., ЕГН•••••••••• за срок до 24 часа, на основание чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР. От административната преписка се установява, че на 05.03.2026г. в 22.30 часа лицето Р. Ф. Р., ЕГН•••••••••• бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ гр.Шумен, за което на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР е издадена процесната заповед. В Заповед за задържане № 1729зз- 64/05.03.2026г. /приложена на стр.11/ като фактическо основание за задържането е посочено: “ във връзка с чл. 270 ал.1 от НК лицето след надлежно предупреждение пречи на орган на властта / полицай/ да изпълни служебните си правомощия, като се опитва да напусне местото на проверката„“. На задържаното лице са разяснени правата му по чл.72, ал.3, 4, 5 и 6 и чл.73 от ЗМВР, както и начинът и срокът за обжалване.Заповедта е връчена на оспорващия, срещу подпис. Подписана е собственоръчно от задържаното лице, без да са направени възражения по нейното съдържание. В обжалвания акт са посочени часа и датата, на които лицето е било освободено – 15.45 часа на 06.03.2026г. С административната преписка е представен протокол за личен обиск на лицето Р. Ф. Р., ЕГН•••••••••• от дата 05.03.2026г. в 22.30 часа, извършен в присъствието на свидетеля Н. К., съдържащ описание на вещите, намерени при обиска на оспорващия. Протоколът е подписан от полицейския орган, обискираното лице и свидетеля. Възражения не са направени. Приложена е и Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 06.03.2026г., която също е подписана от оспорващия, с която са върнати вещите на оспорващия. Приложена е декларация от дата 05.03.2026г., съставена в 22.30часа, попълнена и подписана от задържаното лице, видно от която, на последния са били разяснени правата като задържано лице.С декларацията е удостоверено, че е бил запознат с правото на адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и с правото на адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ, по които лицето е отбелязало, че не желае такива. Лицето е декларирало, че няма здравословни проблеми, за които да се налага консултация с лекар; че не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; че не желае член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за задържането му; че няма нужда от специална хранителна диета. Към административната преписка са приложени: лист за преглед на пациент в КДБ/СО№ №004510, за извършен преглед на 06.03.2026г. в 00:15 часа в МБАЛ - Шумен АД; Докладна записка рег. № 1729р-6268 ; Докладна записка №1729р-7980 от 23.03.2026г. По делото е приобщено копие от ДП № 208/2026г.по описа на РУ Шумен вх. № 1016/2026г. водено за престъпление по чл. 270 ал.1 от НК . От писмо вх. № 7585/ 07.04.2026г. от ШРП и от приложените материали по ДП се установява , че няма привлечено обвиняемо лице по ДП. По делото е приложено писмо от РУ Шумен вх. № 7262/02.04.2026г. с което уведомят съда, че записи от персонална полицейска камера (ППК/ боди камера) и видео регистратор на служебен автомобил Шкода Рапид с рег.№ СВ5909НР не мога да бъдат предоставени, поради техническа повреда на устройствата и невъзможност за ремонтиране, като същите са предложени за бракуване. Служителите са били оборудвани с видео регистратора на служебен автомобил Шкода Рапид с рег.№СВ5905НР, която се намира на дългосрочен ремонт в авто - сервиз в гр.Варна. При извършване на проверката на 05.03.2026г. за времето от 22:00ч. до 23:20ч. същите са използвали видео регистратора, като подвижна полицейска камера (ППК). Полицейските служители Г.М., Е. К. и Н. К. не са били оборудвани с персонална полицейска камера (ППК/ боди камера) поради което не могат да бъдат предоставени други записи от 05.03.2026г. В хода на съдебното производство, по искане на ответника, в качеството на свидетели са разпитани полицейски служители Г.П. Г., Е. Б.К., Н. Д.К., И. Ц.К., А. Б. Р., С. Д. И., Г. Н. Г.. От показанията на Е. Б.К., Н. Д.К., работели в екип със ответника, се изясняват последователно и подробно извършените действия на тримата полицейски служители при проверката инициирана по сигнал за провеждащи се нерегламентирани състезания с коли. Същевременно от показанията на тези двама свидетели се установяват и конкретните действия извършени от ответника М., в опит да спре едно от МПС намиращи се на процесния участък, а именно „Тойота Ярис „ управлявана от оспорващия. Показанията им се подкрепят и от заявеното в обясненията на ответника. От показанията на Г.П. Г., И. Ц.К., А. Б. Р., С. Д. И., Г. Н. Г. се установяват част обстоятелства свързани с организацията на действията по повод сигнала получен на 05.03.2026г. около 22,часа, както и се установяват част от извършените мероприятия, на които тези свидетели са очевидци и преки наблюдатели. Показанията на свидетелите Г.П. Г., И. Ц.К., А. Б. Р., С. Д. И., Г. Н. Г. съдът също кредитира, като констатира, че същите не са очевидци на всички конкретни обстоятелства по задържането на оспорващия, а само на някои моменти. От кредитираните показания съдът приема, че на 05.03.2026г. полицейски екип състоящ се от Е. Б.К., Н. Д.К. и ответника е извършил проверка по сигнал за провеждани нерегламентирани състезания, на път отворен за обществено ползване - на участък от път I- 7 между кв. Дивдядово и гр. Шумен. При пристигането си на место полицаите установили множество спрели МПС и множество лица. При спирането на полицейския автомобил лицата се разбягали и се насочили към автомобилите. Всеки от тримата служители се насочил към МПС, като били издадени устни разпореждания от полицаите на присъстващите да спрат. Ответникът се отправил към МПС „Тойота Ярис„ като подал устно разпореждане да спре. В колата вече се намирали водача - оспорващият и още лица. При достигането до процесното МПС, ответникът отворил с дясната си ръка вратата на водач. В лявата ръка държал фенер. При отваряне на вратата отново разпоредил „Стой.Полиция, не тръгвай“. Водачът на МПС„Тойота Ярис „ предприел маневра завой наляво, за да излезе от реда на паркираните МПС, при което кракът на ответника се усукал, тялото му се завъртяло, пуснал вратата и с лявата ръка, в която държал фенера, се е ударил в задното стъклото на МПС, в резултата на което то се счупило. Въпреки разпореждането на ответника, водача на МПС- оспорващият жалбоподател, не преустановил движението на л.а. Лекият автомобил „Тойота Ярис„ управляван от оспорващият бил спрян от свид.Е. Б.К., който застанал пред колата. Оспорващият бил изведен от л.а. и бил задържан. Изложената фактология се установява от показанията на Е. Б.К., Н. Д.К., които съдът кредитира като непротиворечиви и последователни. В тази насока са и изслушаните обяснения на ответника. В с.з. са проведени разпити и на свид. М.М.М., О.Г.В. и Л. В. Д. - лица намиращи се в МПС управлявано от оспорващия. Изявленията на тези трима свидетели съдът кредитира относно обстоятелствата свързани с причината да се намират на процесния участък от пътя и относно лично наблюдаваните от тях обстоятелства във връзка със спирането на МПС. В с.з са възпроизведени видео и аудиозаписи приложени по делото. Съдът намира от правна страна следното: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.57 ал.1 от ЗМВР, а именно полицейски орган, на когото изрично по силата на чл.72 от ЗМВР е предоставено правото да издава заповеди за задържане на лице при наличие на материалноправните предпоставките за това. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на административно-производствените правила. В оспорения акт има правно основание - чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР, според който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде заповед за задържане. В обжалваната заповед като фактически и правни основания за издаването й е описано „във вр. чл. 270 ал.1 от НК, лицето Р. след надлежно предупреждение пречи на орган на властта / полицай/ да изпълни служебните си задължения , като се опитва да напусне местото на проверката . Съдът приема, че оспорващият е бил информиран за фактите, които са причина за задържането му, което се установява и потвърждава и от възпроизведените видео и аудиозаписи приложени по делото. Същевременно съдът приема, че обжалваната Заповед не е мотивирана и съответно, не е издадена в съответствие с материалния закон. Независимо от описаното в Заповед за задържане на лице с рег. № 1729зз-64/05.03.2026г., съдът намира, че липсва конкретно посочване на фактическите основания за задържането на оспорващия, както и липсва описване на конкретните действия или бездействия с които оспорващият е попречил на процесната проверка. Обжалваната заповед не е надлежно мотивирана, доколкото издателят й не е обосновал съществуването на евентуална опасност деецът да се укрие или да извърши друго престъпление. Безспорно е, че чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон. В т. 2 изрично е посочено, че полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Задържането е за срок не подълъг от 24 часа и представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, целяща да предотврати възможността на лицето да извърши престъпление или да се укрие. Нормата на чл. 270, ал.1 от НК регламентира наказателна отговорност за лице, което противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощникчастен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си. Отказът да се изпълни разпореждане на полицейски орган осъществява състав на престъплението по чл. 270 ал.1 от НК. За прилагането на принудителната административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновното извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Полицията в качеството на орган, който осъществяващ държавното управление в сферата на опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, гарантиране правата и свободите на гражданите, спазване на законността и защита на собствеността и има следните функции - защитна, принудителна и превантивна, защитна - защитава правата и свободите на гражданите, принудителна - осъществява държавната принуда и превантивна - предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция. По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, във вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 ЗАНН - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, посочен в заповедта като правно основание за издаването й, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Това правомощие, което следва да се упражнява след преценка на органа, т. е. при условията на оперативна самостоятелност. Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която има преустановителен или превантивен характер и се предприема с цел да се предотвратят вредните последици от извършеното престъпление или за да се осуети прикриване на престъплението. С прилагането на тази принудителна административна мярка се цели да се ограничи вредното влияние на евентуално извършеното престъпление върху обществото, да се осуети прикриването на извършеното престъпление, както и да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на проверка или разследване. Нормата на чл.74, ал.2 от ЗМВР регламентира реквизитите, които следва да съдържа заповедта по чл.72, ал.1 от с.з., в това число - фактически и правни основания за задържането, като тази информация се посочва на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните потребности на задържаното лице(чл.74, ал.2, т.2 и ал.4 от ЗМВР). Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България , всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Нормата на чл. 30, ал. 2 от Конституцията на Република България предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност, освен при условията и по реда, определени със закон. Според чл. 30, ал. 3, изр. първо от КРБ, единствено и само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат граждани, за което незабавно се уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебна власт се произнася по неговата законосъобразност (чл. 30, ал. 3, изр. 2 от КРБ). Разпоредбата на чл. 5, § 1, изр. 1 от КЗПЧОС, ратифицирана със закон на Народното събрание от 31.07.1992 г. (ДВ бр. 66/1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992 г.) регламентира , че всеки има право на свобода и сигурност. Задържането по чл. 72 от ЗМВР е крайна форма на ограничаване на свободата на придвижване, което е дотолкова сериозно по степен и интензитет, че по същността си представлява лишаване от свобода по чл. 5 от КЗПЧОС. Съгласно принципа за пропорционалност и минимална намеса в правната сфера на гражданите, при всяко задържане следва да бъде извършвана преценка дали същото е било неотложно и крайно необходимо с оглед постигане на визираната в закона цел. В случаи като този, се засягат едни от основните права и свободи на гражданите, неслучайно уредени в КЗПЧОС непосредствено след правото на живот и забраната на изтезания, робството и принудителния труд. Целта на закона е задържането, като превантивна мярка, да предотврати възможността задържаното лице да се укрие или да създаде пречки за разследването. Затова, за постигането й законодателят предвижда ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което са налице данни за извършено престъпление и такива, обосноваващи предположение, че същото може да се укрие или да създаде други пречки за разследването. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че необходимите предпоставки за задържане на лице по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР са освен наличие на данни за извършено престъпление по чл. 270 ал.1 от НК, но и такива, обосноваващи предположение, че същото може да се укрие или ще създаде други пречки за разследването. В конкретния казус ответникът е отразил в заповедта, че същата се издава въз основа на данни за престъпление по чл.270 ал.1 от НК, но не е обосновал съществувала ли е опасност деецът да се укрие или да извърши друго престъпление, което води до извод, че заповедта за задържане не е надлежно мотивирана. Заповедта за задържане няма санкционен характер, с нея се прилага принудителна административна мярка, която, съгласно чл.22 от ЗАНН, има за цел предотвратяване и преустановяване на правонарушенията, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Предвид горното ПАМ по чл.71, ал.1, т.1 от ЗМВР е приложима при наличие на индиции за извършено престъпление и с цел неговото преустановяване, съответно за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него, и/или предотвратяване на други престъпления. Вярно е , че преценката налице ли е някое от тези обстоятелства се прави от издателя на акта при условията на оперативна самостоятелност, чиято целесъобразност не подлежи на съдебен контрол, но административният орган е длъжен да мотивира не само наличието на данни за извършено престъпление, но и конкретните причини, налагащи уличеното лице да бъде задържано - опасност да се укрие, да извърши друго престъпление, да осуети разкриването на обективната истина и т.н. Това в случая не е направено, което води до извод, че заповедта за задържане не съдържа необходимата обосновка за задържането от фактическа страна по смисъла на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, респективно страда от порок във формата по смисъла, вложен в чл.146, т.2 от АПК. Съдът намира също, че обжалваната заповед за задържане е издадена в несъответствие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 6, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени от закона, като не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издават. Със задържането този принцип е нарушен, защото с него се ограничава на правото на свободно придвижване и съгласно чл. 5, § 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е приложимо по изключение, с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели. За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка, не е достатъчно формирането на предположение за извършване или съпричастност на дадено лице към извършването на престъпление. Следва кумулативно наличие и на необходимост от задържането с оглед предотвратяване на вредните последици от престъплението, осуетяване на прикриването му и осигуряване разкриване на същото. В конкретния случай не се установява наличието на обективна необходимост от задържането. По делото категорично липсват данни, въз основа на които да се направи извод, че е съществувала опасност лицето да се укрие, да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. Не е обосновано, нито е доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо задържането за срок до 24 часа. Самоличността на задържаното лице е установена по несъмнен начин, видно от показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, както и от изслушаните обясненията на ответника. Неговото задържане не е било необходимо и с оглед предотвратяване или преустановяване извършването на престъпление. Това се потвърждава и от аудио записа, приобщен по делото и изслушан в с.з. В хода на полицейската проверката са били извършени и проверки на Р.Р. за алкохол и наркотици, резултатите от които са били отрицателни. От представения Лист за преглед на пациент от 06.03.2025 г., изготвен от лекар от ЦСМП при „МБАЛ Шумен“ АД, се установява, че Р. Р. е бил в кондиция. Това обстоятелство се потвърждава и от изслушаните обяснения на ответника. От всичко изложено следва извод, че поведението на лицето Р. Ф. Р., ЕГН•••••••••• на 18 г., ученик, без данни за противообществени прояви, не е сочело съществуването на опасност да извърши друго престъпление. От приложените материали по ДП № 208/2026 г. на РУ –Шумен /стр.70/ се установява, че на 06.03.2026г. са снети и обяснения от оспорващия, като не е ясно дали това се е случило преди или след освобождаване му. Нормите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК посочват като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. От доказателствата по делото е очевидно, че не е спазено изискването осъществяването на преследваната от закона цел с прилагането на процесната ПАМ да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. Съгласно член 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи всеки има право на свобода и сигурност. В юриспруденцията на ЕСПЧ са изведени трайно няколко стандарта за закрила на това право. Първият стандарт е изчерпателността на изключенията по член 5, § 1, изр. 2, б. " ам - б. от ЕКПЧ, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно. Разширително тълкуване и обосновка при приложението им е недопустимо (решение на ЕСПЧ от 22.02.1989 г. по дело Ciulla v I., жалба № 11152/84), като целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е предвидено в Конвенцията. Вторият стандарт е законността на лишаването от свобода по националния закон, както от процесуална, така и от материално правна страна. При съблюдаване на този принцип / фундаментален за всяко демократично общество/, произволното лишаване от свобода, не може да бъде законно. Задържането по смисъла на член 5 ЕКЗПЧОС е крайна форма на ограничаване на свободата на придвижване, което е така сериозно по степен и интензитет, че по същността си съставлява лишаване от свобода по чл. 5 ЕКЗПЧОС. По делото не се установи по никакъв начин необходимостта от подобен вид задържане, поради което задържането, макар и формално да е на законно основание, се явява незаконосъобразно. Въз основа на гореизложеното и след преценка на законосъобразността на задържането по реда на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР спрямо фактите по делото, настоящият съдебен състав приема, че Заповед за задържане № 1729зз- 64/05.03.2026г., издадена от Г. П. М. - ст.полицай при РУ Шумен, следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Предвид изложеното , съдът