Решение № 5834 от 27.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 31509/2025 г.

Ищецът •• е предявил установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 149 от Закона за енергетиката. В исковата молба се твърди, че ответникът И. Х. К. е потребител на топлинна енергия за стопански нужди в обект на ул. „••• с абонатен номер ••. Твърди се, че за периода от месец май 2022 г. до месец март 2024 г. е доставена топлинна енергия, която не е заплатена, като ищецът претендира сумите от 77.60 лв., представляваща главница на незаплатената топлинна енергия доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 05.2022г. до 03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и мораторна в размер на 88.31 лв. за периода от 01.07.2022г. 09.01.2025г., както и сумата за дялово разпределение от която главница 45.38 лв. за периода от 05.2022г.до 04.2024г. и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 9.66 лв. за периода 01.07.2022г.- 09.01.2025г. Претендира разноски. Ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва факта, че през процесния период до имота реално е доставена топлинна енергия в претендираното количество. Твърди, че ищецът не е доказал наличието на изправна абонатна станция и техническа възможност за подаване на ТЕ. Оспорва методиката на дялово разпределение, извършено от „•••. Твърди, че не са спазени изискванията на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г. за топлоснабдяването и че липсват доказателства за реален отчет на уредите в имота. Прави изрично възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност (съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД) за всички периодични вземания, които предхождат с повече от три години датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че ответникът никога не е получавал фактури или индивидуални изравнителни сметки, което го е поставило в невъзможност да провери и оспори начисленията своевременно. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца „известия за доставяне“. Поддържа, че Общите условия на ищеца съдържат клаузи, които са неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО, тъй като поставят потребителя в неравностойно положение и ограничават правото му на защита. Настоява съдът да съобрази практиката на Съда на ЕС (дело С-760/23 и съединени дела С-708/17 и С-725/17) относно защитата на потребителите при услуги от обществен интерес. Третото лице помагач на страната на ищеца „••• не оспорва предявените искове Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ: В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендираните размери, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ страни по формалния писмен договор за доставка на топлинна енергия са топлопреносното предприятие /ищецът/ от една страна и небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция, дадена в пар. 33а от ДР на ЗЕ определя понятието "небитов клиент" като клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди, присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ. В разглеждания случай не се спори, че процесният топлоснабден имот е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди. Ответникът не оспорва, а и от представения с исковата молба Нотариален акт № 10, том 1, рег. № ••, дело № 9 от 2012 г. на нотариус •• ••, /л. 14/, се установява, че ответникът И. Х. К. е носител на правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в – гр.•••. Не е спорно по делото, а и от представените доказателства списък на потребителите на ТЕ /л.22/ в сградата се установява, че процесният имот се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с "•• за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба № 16344 от 06.04.2007 г., а в случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е приложен. По делото е приета топлотехническа характеристика на имота от 12.03.2012г., както и Акт за разпределяне на кубатура за процесния магазин от 12.03.2012г. По делото са приложени ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „••• на потребители в гр. •••. Видно от чл. 6, ал. 1 от същите, договорите за доставка на топлинна енергия за стопански нужди се сключват за срок от пет години, считано от датата на сключването му или от датата, посочена в договора. От представения по делото Договор за продажба на ТЕ №ТД 285/Т431098 /л. 5 от ч.гр.д. 1693/2025 г., СРС/ се установява, че между •• и И. Х. К. е сключен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по чл.149, ал.1, т.3 от Закона за енергетиката за топлоснабден имот, находящ се в гр.•••. Съгласно пар. 7 от договора, срокът на същия е уговорен между страните като безсрочен. Съдът приема, че независимо от последното, в настоящият случай следва да се приеме, че процесният договор между страните е безсрочен, доколкото такава е именно изричната уговорка между тях и по арг. от чл. 16 ЗЗД. Предвид изложеното, съдът приема за установено, че през процесния период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия за стопански нужди, като договорът е бил сключен в законоустановената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма. По отношение на доставката на топлинна енергия в процесния имот съдът намира, че същата се установява по делото от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, съответства на нормативно установените изисквания към същия, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „••• при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16- 334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния период. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на отчетния период и представени по делото се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода м. 05.2022г. до м. 03.2014г. е в размер на 77,66 лв., който размер равен на претендираната от ищеца главница. В конкретния случай освен главницата се претендира и сума за дялово разпределение. Съдът приема, че същите са дължими съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334 /06.04.2007 г. за топлоснабдяването е възмездна услуга, която се заплащат от потребителите на топлинна енергия. За пълнота, следва да се отбележи, че в конкретния случай няма данни ответникът да е възразил срещу дяловото разпределение в предвидените срокове. Направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност за услугата дялово разпределение, съдът намира за неоснователно. Безспорно между страните е юридическото обстоятелство, че вземанията на ТС са периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б. "в" ЗЗД. Тъй като претендираният период е от 05.2022г. до 03.2024г., а исковата молба е депозирана от ищеца на 13.01.2025 г. то тригодишният период не е бил настъпил към момента на подаването му. Погасени по давност биха били възникналите задължения преди 13.01.2022 г., докато настоящата претенцията е за задължения възникнали след този период. Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите експертизи, наличието на валидно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота, е доставена топлинна енергия, както и правилното отчитане и фактуриране на задълженията, които не са платени Като законна последица от уважаване на исковете за главница за топлинна енергия и дялово разпределение следва да бъде присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от 13.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от "••• •••" АД на потребители в град •••, одобрени с Решение № 0У- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 - то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Съгласно чл. 49, ал. 1 от Общите условия от 2007 г. при неизпълнение на задълженията си да плаща фактурираните суми за топлинна енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача, като според ал. 2 на същата разпоредба купувачът изпада в забава по предходната алинея от първия работен ден след изтичане на срока за плащане, т.е. длъжникът изпада в забава след изтичане на определения между страните срок за изпълнение. Последица от неплащане на задължението в срока е поставянето на длъжника в забава и начисляването на законна лихва. В този смисъл съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът изпада в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията са срочни. Ответникът не оспорва получаването на данъчните фактури от ищеца, като оспорва единстевно факта, че лихвата преди връчване на поканата е недължима. Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките, въз основа на които да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава за плащане, респ. дължи лихва за забава. По отношение на размера им обаче, съдът констатира очевидна математическа и правна несъобразност в претенцията на ищеца. Претендираната мораторна лихва от 88.31 лв. надвишава самата главница от 77.60 лв. за период на забава от по-малко от 3 години. Приложимият размер на законната лихва (ОЛП + 10%) не допуска подобно начисление. Когато искът е доказан по основание, но няма достатъчно данни за неговия точен размер, съдът определя размера му по своя преценка или чрез вещо лице (чл. 162 от ГПК). Прилагайки служебно чл. 162 от ГПК, съдът изчисли дължимата законна лихва върху всяко отделно месечно задължение, формиращо главницата от 77.60 лв., от деня на забавата за всяка фактура до 09.01.2025 г. Служебно изчисленият размер на обезщетението възлиза на 15.12 лв. Искът за лихва следва да се уважи до този размер, а за горницата до претендираните 88.31 лв. да се отхвърли като неоснователен. По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая по делото е представена покана до ответното дружество с изходящ номер на ищеца от 12.08.2021 г., както и известие за доставяне. Доколкото обаче последното известие е без отразена дата, а датата на поканата предхожда процесния период съдът приема, че не се установява ответникът да е поставен в забава по отношение на задължението му за заплащане на услугата дялово разпределение. Предвид изложеното искът за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е сторил и не претендира разноски, поради което такива следва да се присъдят единствено на ищеца. На ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в следния размер: 49.75 лв. за заповедното производство (от сторени 75.00 лв.) и 547.22 лв. за исковото производство (от сторени общо 825.00 лв. за такси, СТЕ и юрисконсултско възнаграждение)