Решение № 2881 от 9.7.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 142/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 192, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН). Образувано по жалба от арх. С. Н. Г., в качеството му на главен архитект на О. Г. О., против Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ) по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН, съставено на 14.01.2026 г. от инспектор в РИОКН-Велико Търново в ГДИОКН при МК. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното разпореждане като издадено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място се твърди, че неправилно административния орган приема, че сградата на НЧ „Напредък 1869“, [населено място] попада в охранителната зона на сгради недвижими културни ценности, декларирани като такива още през 1975 г., разположени в друг поземлен имот - с идентификатор № 16359.514.1565 по КККР - Горна Оряховица, а именно „Църква „Св. Богородица" и Килийно училище при Църква „Св. Богородица", [населено място]. Твърди, че за НКЦ не е одобрен охранителен режим, поради което и съгласно чл. 79 ал. 4 от ЗКН, когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране, за нейни граници се смятат границите на имота, а за охранителна зона - територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра - и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях. В случая имотът, в който се предвижда изпълнение на строително-ремонтни дейности не се явява срещулежащ на [улица]по смисъла на закона. Срещулежащи на [ПИ] през [улица]са [ПИ] и [ПИ]. Настоява, че с одобреният инвестиционен проект и издаденото PC не се променя външния вид на сградата на читалището. Възразява, че дори да се приеме, че е следвало да се съгласува инвестиционния проект, то не може да се приеме, че е налице фактическия състав на чл. 200 ал. 1 от ЗКН, което да обоснове издаването на обжалваното РППАМ. Накрая, посочва, че дадените с обжалвания акт указания, не могат да имат характер на превантивни мерки, т.к. такива се налагат когато има явна, пряка, несъмнена опасност от извършване на нарушение, каквато не е налице. По тези съображения се претендира цялостна отмяна на РППАМ. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа оспорването, като подчертава, че при положение, че срокът на предписанието и на процесната ПАМ е до съгласуване на инвестиционния проект, то самата ПАМ към датата на издаването и е лишена от предмет. Представя писмена защита. Претендира разноски. Ответникът по жалбата – инспектор в РИОКН – Велико Търново в ГДИОКН при МК, лично и чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуален представител, поддържа становище, че от доказателствата по делото и приложеното становище по СТЕ се установява, че ПИ се намира в охраняемата зона. Счита, че наложената с оспореното разпореждане мярка не е санкция, а съдържа предписания към главния архитект. По тези съображения и допълнително изложените в становище с изх. № 11-00-28/09.04.2026 г. се моли за потвърждаване на оспореният акт, като законосъобразен. Представя писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение, алтернативно възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от жалбоподателя. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното: С Писмо изх. № РД 3300-117/25.07.2025 г. адресирано до директор на НИНКН, кметът на Община Горна Оряховица е изпратил заявление по чл. 85, ал. 5 от ЗКН за съгласуване по реда чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН на Работен проект, част „Архитектурна и част „Конструкции“ на хартиен носител и целия работен проект на електронен носител за обект: „Енергийно обновяване на сградата на НЧ „Напредък 1869“ [населено място], а на 28.07.2025 г. в НИНКН е входирана и „Виза за проектиране и Инвестиционен проект за: „Енергийно обновяване на сграда на НЧ „Напредък 1869", [населено място]", за съгласуване по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН. С Писмо изх. № 33-00-631/06.08.2025 г. на главния директор на ГДИОКН е изискана информация от директора на НИНКН за статута и режимите на опазване на ПИ с [идентификатор] по КК и КР на [населено място]. В отговор е изпратено Писмо изх. № 0401-990/18.08.2025 г., с което се информира, че съгласно данните от съхранявания в НИНКН Национален публичен регистър на недвижимите културни ценности, съдържащ всички актове до влизане в сила на ЗКН за статута на обекти като недвижими паметници на културата /недвижими културни ценности по см. на чл. 59, ал.4 от ЗКН, §10, ал. 1 и § 12, ал.1 от ПЗР на ЗКН и всички актове по чл. 58, ал.1, чл. 62, ал.1 и 2 и чл. 65, ал.1 от ЗКН, в ПИ с [идентификатор], [улица], [населено място] няма обекти със статут на единични недвижими културни ценности. Посочено е, че съгласно чл. 79, ал.4 от ЗКН имотът е разположен в охранителната зона на единичните архитектурно – строителни недвижими културни ценности, декларирани с писмо № 4813 от 17.10.1975 г. на НИПК като архитектурно-строителни паметници на културата: Църква „Св. Богородица“, кв. 104, пл. № 2677 и Килийно училище при църквата „Св. Богородица“, кв. 104, пл. № 2677. След самосезиране във връзка с публикация в електронна медия, в периода от 22.07.2025 г. до 06.10.2025 г. е извършена проверка на място и по документи от служител на РИОКН в ЦРП – Велико Търново при ГДИОКН в МК, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № 24-06-264/10.10.2025 г. Към така съставеният констативен протокол е приложена фотодокументация – 12 бр. черно-бели снимки от които е видно, че текат ремонтни дейности. В хода на проверката е установено, че собствеността на имота се удостоверява с АОС №7097/27.05.2024г. за публична общинска собственост на Община Горна Оряховица, заедно със земята, представляваща [ПИ] и останалите сгради, представляващи [ПИ] и [ПИ], всички съставляващи УПИ IV, кв.180, по плана на [населено място] - Централна градска част (ЦГЧ)", вписан под № 155, т.VII, д.№1259, вх. рег.№2290/30.05,2024г. в Агенция по вписванията - Горна Оряховица. Посочено е, че проектът за: „Енергийно обновяване на сграда на НЧ „Напредък 1869", [населено място]" не е съгласуван с Министерство на културата според изискванията на чл. 83, ал. 1, т. 2 по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, с оглед статута на имота като попадащ в защитена територия за опазване на недвижимото културно наследство по смисъла на чл. 79, ал. 6 от ЗКН, тъй като сградата попада в охранителна зона на EAHKЦ „Църква „Св. Богородица" и Килийно училище при Църква „Св. Богородица", [населено място]. На 03.06.2025 г. е издадена Виза за проектиране № 84/03.06.2025 г. от гл. архитект на О. Г. О.; Разрешение за строеж № 73/19.06.2025 г. от гл. архитект на О. Г. О. за: „Енергийно обновяване на сграда на НЧ „Напредък 1869" - [населено място]", трета категория, с местонахождение: УПИ IV - за читалище в кв. 180 по регулационния план на ЦГЧ - Горна Оряховица, за сграда с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], с адм. адрес: [улица], [населено място], общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, което е влязло в сила от 07.07.2025 г. и Протокол (Образец 2) от 22.07.2025 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Отбелязано е още, че съгласно писмо с вх. № 33-00-631/18.08.2025 г. в МК от НИНКН относно предоставяне на информация за статута и режимите на опазване по смисъла на ЗКН, според Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности в ПИ с [идентификатор], с адм. адрес [улица], [населено място], няма обекти със статут на единични недвижими културни ценности. Съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗКН, ПИ с [идентификатор] и разположената в него сграда на НЧ „Напредък 1869" - Г. Оряховица с [идентификатор], попадат в охранителната зона на следните единични архитектурно-строителни недвижими културни ценности - Църква „Св. Богородица", кв. 104. пл. № 2677 и Килийно училище при Църква „СВ. Богородица", декларирани с Писмо № 4813 от 17.10.1975 г. от НИПК като архитектурно- строителни паметници на културата. С Писмо с вх. № 08-00-705/14.08.2025 г. в МК, О. Г. О. е предоставила изисканата документация, към която е приложена и Количествено стойностна сметка, в която са описани дейности за топлинно изолиране чрез поставяне на топлоизолационна система на външни фасадни стени. С последващо Писмо изх. № РД3300-157/04.09.2025 г., кметът на О. Г. О. е уведомил директора на НИНКН, че в строителната програма на О. Г. О. е включен обект „Текущ ремонт на хорова зала“, като същият включва – ремонт на покрива с подмяна на компрометирани материали, фасадно боядисване и вътрешни ремонти. На 15.10.2025 г. до арх. [населено място] е изпратено уведомление по чл. 26 от АПК с изх. № УВА-16/15.10.2025 г. на Министерство на културата, ведно с приложен към него Констативен протокол. Писмото е получено по електронен обмен на 15.10.2025 г. в деловодството на О. Г. О.. На 27.10.2025 г. е издадено становище с изх. № СТ-84-545/27.10.2025 г., видно от което Министерство на културата съгласува: „Виза за проектиране и Инвестиционен проект за обект: „Енергийно обновяване на сграда на НЧ „Напредък 1869", [населено място]"; части: Архитектура, Конструктивно становище; фаза: Работен проект" със следните изисквания и препоръки - да се запази надписът „Читалище Напредък 1869" на главната фасада към ул. „Цap Освободител" и барелефът под него и препоръчва да се намали дебелината на предвидената топлоизолация на стените от 12 см на 2 см, с цел запазване на архитектурните детайли, пропорции, характерното обрамчване на прозорците с гипсови рамки и стила на сградата на читалището. На същата дата в Министерство на културата е получено Възражение, в което се излагат съображения, че сградата на НЧ „Напредък 1869" - [населено място] не е недвижима културна ценност, не попада в охранителна зона на HKЦ по смисъла на ЗКН и че с одобрения инвестиционен проект не се променя външният й облик, поради което не е било необходимо съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН. На арх. [населено място], в качеството му на гл. архитект на Община Горна Оряховица на 14.01.2026 г. е съставено Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН, от инспектор в РИОКН-Велико Търново в ГДИОКН при МК. С разпореждането са дадени конкретни предписания: 1. при наличие на данни, че инвестиционен проект или намеса засяга имот, попадащ в границите или охранителните зони на недвижими културни ценности, главният архитект да извършва служебно съгласуване по реда на Закона за културното наследство преди издаване на разрешение За строеж, съгласно чл. 141, ал. 7 от 3УT във вр. с чл. 83 от ЗКН; 2. при издаване на разрешения за поставяне по чл. 56 и чл. 57 от 3УT за обекти в недвижими имоти - културни ценности или в техните охранителни зони, да извършва предварително служебно съгласуване по реда на ЗКН, когато такова се изисква съгласно чл. 56, ал. 4 и чл. 57, ал. 5 от 3УT във вр. с чл. 83 от ЗКН и 3. при образуване на административни производства no 3УT да се извършва служебна проверка в публичнодостъпните регистри на НИНКН, включително в Атласа на недвижимите културни ценности за приложим специален режим по Закона за културното наследство, като резултатите от проверката се отразяват в административната преписка. Изрично е отбелязано, че дадените предписания имат общ и превантивен характер и не се ограничават единствено до конкретния случай, а са приложими при всички бъдещи административни производства no 3УT, осъществявани от главния архитект, когато са налице предпоставки за прилагане на режима за опазване на културното наследство. Разпореждането е връчено на 14.01.2026 г. и е оспорено с жалба, подадена до Административен съд – Велико Търново на 22.01.2026 г. чрез ответната администрация. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото дело. С Определение № 676/11.02.2026 г. е разпределена доказателствената тежест, като на ответника е указано, че следва да ангажира доказателства за обстоятелствата, от които черпи основания за прилагане на НАП спрямо жалбоподателя и спазването на процедурата за прилагането им. Като доказателства по делото е приета административната преписка, изпратена с писмо изх. №11-00-28/04.02.2026г. и представените от ответника документи по опис, описани в т.1 от молбата становище от 09.04.2026г. По искане на жалбоподателя е назначена съдебно – техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, НЧ „Напредък-1869", [населено място]" представляваща сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], [улица], [населено място] и данни от Скица изх.№ 15-487322-14.05.2024г. на СГКК-[населено място] не е сграда недвижима културна ценност /НКЦ/. НЧ „Напредък-1869", [населено място]" съставлява част от застройката в северната половина на [ПИ], с фасадни фронтове, възприемащи се основно откъм [улица]и [улица]/първостепенни улици на [населено място]/. Останалите сгради от застройката в южната част на [ПИ], с идентификатори 16359.514.3489.2, 16359.514.3, 16359.514.4, 16359.514.6 и 16359.514.6 имат лица и фасадни изгледи по второстепенната [улица]и се възприемат като срещулежащи през улица, спрямо сградите НКЦ: Църква „Света Богородица“ и Килийно училище при Църква „Света Богородица“, разположени свободно в [ПИ]. Направен е краен извод, че сградата на НЧ „Напредък-1869", [населено място]" с [идентификатор], като самостоятелна сграда от [ПИ] по КККР на [населено място] се намира в охранителната зона /по чл. 79, ал.4 от ЗКН/ на единичните архитектурно-строителни недвижими културни ценности: Църква „Света Богородица" и Килийно училище при Църква „Света Богородица", така, както е посочено от компетентния орган, в писмо изх. № 0401-990/118.08.2025г. на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ към Министерство на културата /МК/. Посочено е, че процесното „енергийното обновяване" представлява преустройство с ремонтни работи по смисъла на §5, т.42, т.43 и т.66 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 169, ал. 1, ал.З и ал.4 от ЗУТ, със СМР, с които първоначално вложени, но износени материали се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Заключено е, че за планираното строителство за енергийно обновяване са издадени строителни книжа, с които не се променя външния вид на строежа. Освен това, НЧ „Н." не е срещулежаща на Църква „Света Богородица“ и Килийно училище при Църква „Света Богородица“, тъй като между тях има други самостоятелни сгради: 16359.514.3489.2, 16359.514.3489.3, 16359.514.3489.4, 16359.514.3489.6 и 16359.514.1570.1. Накрая, вещото лице отбелязва, че ширината на уличното пространство по дължината на [улица]е с габарит от 8,00м в най-тясната част и достигаща до 44,00м в частта на паркинга. Ширината на уличното пространство между УПИ IV - за "Читалище", кв.190, идентичен с [ПИ] по КККР и срещулежащия УПИ I - за „Църква", идентичен с [ПИ] по КККР е 10,30м в най-тясната част и достигаща до 16,70м в чупката по [улица], преди паркинга. Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Жалбата срещу РППАМ е подадена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от активно легитимирано лице, адресат на акта и съсобственик на процесната сграда, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 192, ал. 2, изр. второ от ЗКН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената ПАМ е приложена от компетентен орган в съответствие с изискванията на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН. Съгласно чл. 15 от ЗКН в Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното наследство, който осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове. По смисъла на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "в" от ЗКН при упражняване на контролната дейност от Инспектората по чл. 15, ал. 2 инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като: дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок и спират други дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо и движимо културно-историческо наследство. Според чл. 192, ал. 2 от ЗКН прилагането на ПАМ по ал. 1, т. 2 се извършва с Разпореждане на инспекторите. Видно от Заповед №РД14-455/04.06.2021 г. на министъра на културата З. П. е назначена на длъжност инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство ЦРП – Велико Търново към Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" в Министерство на културата считано от 07.06.2021 г. Материалната компетентност на издателя на разпореждането –регионален инспектор, видно от основанието за налагане на мярката, е обоснована именно с разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН. Разпоредба на чл. 192, ал. 1, т. 2 от ЗКН е тази, която предвижда прилагането на принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон само в случаите на упражняване на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2 от ЗКН. Такава възможност не е предвидена при осъществяване на контролната дейност на инспектората по чл. 15, ал. 3 от ЗКН. В настоящата хипотеза е осъществен контрол по Г. П. – Териториалноустройствена защита, в която се намира чл. 83, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗКН, следователно попада в обхвата на контрола на дейностите по чл. 15, ал. 2, т. 1 – 7 от ЗКН и е в изпълнение на контролната дейност на Инспектората по чл. 15, ал. 2 от ЗКН. Съдът обаче преценява, че при издаването на разпореждането са нарушени административно-производствените правила, което съставлява порок на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 35 от АПК аминистративният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, а по силата на чл. 36, ал. 1 от АПК доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. В случая от съдържанието на разпореждането не се установява административният орган да е извършил пълно и всестранно изследване на всички релевантни факти относно характера на инвестиционното намерение, приложимият режим по ЗКН, пространственото разположение на обекта спрямо недвижимите културни ценности и наличието на предпоставки за съгласувателни процедури. Допуснатото нарушение е довело и до неизпълнение на изискването на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. От съдържанието на акта не може да се установи кое точно действие или бездействие на адресата е възприето като нарушение. Формулираните в заповедта разпореждания не представляват мерки за преустановяване на конкретно нарушение, а възпроизвеждат общи нормативни задължения, които произтичат непосредствено от закона и съществуват независимо от издаването на процесната заповед. По този начин административният орган е използвал института на ПАМ за цели, различни от предвидените от законодателя. Вместо да преустанови индивидуализирано противоправно поведение, органът е създал траен режим на поведение за бъдещи, неопределени по време и предмет административни производства. Подобно съдържание е присъщо не на индивидуален административен акт с преустановителна функция, а на общи указания досежо начина по който следва да се упражнява административната компетентност. Освен това, настоящият съдебен състав, намира формулировката на наложените задължения за прекомерно общи и абстрактни, което обосновава и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Съществено е обстоятелството, че срокът на мярката е определен като „постоянен“. Самото определяне на постоянен срок изключва възможността да бъде установена обективна връзка между действието на мярката и преустановяването на конкретното нарушение. ПАМ по естеството си е временна правна реакция на държавата спрямо конкретно противоправно състояние и действието и се изчерпва с постигане на законово установена цел. Недопустимо е чрез нея да се създават безсрочни задължения за спазване на законови норми, тъй като това би означавало административният орган да превърне изключителния институт на административната принуда в средство за потоянно регулиране на бъдещото поведение на адресата. Използваните изрази „при наличие на данни“, „при издаване на разрешения“, „при образуване на административни производства“ очертават неопределен кръг от бъдещи фактически състави, които не са индивидуализирани нито по време, нито по предмет, нито по отношение на конкретен инвестиционен проект или административно производство. Това препятства както съдебният контрол за законосъобразност, така и възможността адресатът да установи кога и при какви условия би могъл да се счита за изпълнил наложените му задължения. При положение, че оспорената заповед фактически представлява общо и безсрочно разпореждане за спазване на законовите изисквания при бъдещо упражняване на служебните правомощия на адресата и доколкото подобно съдържание излиза извън предметния обхват на ПАМ по ЗКН, заповедта се явява издадена в противоречие с приложимите административно-производствени правила. По материалната законосъобразност съдът намира следното: Като правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН, според която инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, в охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго: визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите, а при археологически недвижими културни ценности - и проектите по част "конструкции", както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително и за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията. В настоящия случай няма съмнение, че сградата НЧ „Напредък-1869", [населено място]" не е сграда недвижима културна ценност /НКЦ/, който факт е удостоверен по реда на Закона за културното наследство от компетентния орган, в писмо изх. № 0401-990/118.08.2025г. на Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерство на културата. Съгласно разпоредбата на ЗКН, когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона - територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра - и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях. В контекста на тази нормативна регламентация е и принципното становище на вещото лице работило по изготвената СТЕ, видно от което сграда на НЧ „Н.“, не е срещулежаща на Църква „Света Богородица“ и Килийно училище при Църква „Света Богородица“ и не е непосредствен съсед на тези сгради. Този извод е подкрепен и с данни от представената по делото извадка на КККР, видно от която, поради конфигурацията на уличната регулация и наличната чупка на [улица], процесният имот не се намира в пряко приложение срещу лицевата част на църквата. От графичните материали по делото се установява, че Църква „Света Богородица“, представляваща [ПИ] и Килийно училище при Църква „Света Богородица“, представляващо [ПИ] се намират в различни несъседни поземлени имоти, в УПИ с лица по двете срещуположни страни на [улица]с [идентификатор] по КККР и отреждане по действащия регулационен план на [населено място] - Централна градска част. С. Ч. не е непосредствено срещулежаща на Църквата и Килийното училище, тъй като между тях има други самостоятелни сгради: 16359.514.3489.2, 16359.514.3489.3, 16359.514.3489.4, 16359.514.3489.6 и 16359.514.1570.1. Предвид изложеното, съдът споделя извода на вещото лице, че процесният имот не може да бъде определен като срещулежащ в обичайният устройствен и пространствен смисъл на понятието. Независимо от това се споделя становището, че процесната сграда се намира в охранителната зона /чл. 79, ал. 4 от ЗКН/ на единичните архитектурно-строителни недвижими културни ценности, доколкото обстоятелството, че имотът не е разположен непосредствено срещу Църквата и Килийното училище от гледна точка на фактическо пространствено възприятие, не препятства възможността същият да попадне в охранителната зона по ЗКН. В случаят както вещото лице, така и съдът, приема по благоприятният за ответника извод, а именно, че процесният имот попада в охранителната зона на недвижима културна ценност, от който факт обаче, не следва автоматичен извод за наличие на нарушение по ЗКН. Попадането в охранителната зона единствено обуславя приложението на определени контролни и съгласувателни механизми, но не представлява самостоятелно основание за налагане на ПАМ. От заключението на вещото лице се установява още, че с проектното решение, предмет на Разрешение за строеж №73/19.06.2025г. на главния архитект на О. Г. О., по одобрени инвестиционни проекти на 18.06.2026г. от главния архитект на Община Горна Оряховица и работни проекти, съгласувани с положително Становище изх.№СТ- 84-545/27.10.2025г. на НИНК - [населено място], са запазени архитектурните детайли, пропорции, характерното обримчване на прозорците с гипсови рамки и стила на сградата на читалището, с оглед съхраняването на визуалното възприятие спрямо НКЦ, в чиято охранителна зона попада читалището. В този смисъл е направено заключение, че за процесното планирано строителство за енергийно обновяване са издадени строителни книжа, с които не се променя външният вид на сградата. Следователно, дори при възприемане на извода за попадане на имота в охранителната зона, липсват данни за конкретно противоправно състояние, което да обоснове извод за налагане на ПАМ. Неоснователно в тази връзка е оспорването на СТЕ от страна на ответника в частта относно липсата на съществена промяна във външния архитектурен облик на сградата, отсъствието на непосредствена пространствена връзка със съседните имоти и приложението на чл. 79, ал.4 от ЗКН. Заключението е изготвено от лице, притежаващо необходимата специална компетентност, основава се на анализ на инвестиционния проект, строителните книжа, кадастралните данни и относимата специализирана документация по ЗКН. Същото е вътрешно непротиворечиво, логически последователно и кореспондира с останалия доказателствен материал по делото. По отношение на оспорването, че не е в компетентността на вещото лице да направи извод, дали се променя външния вид на сградата, следва да се отбележи, че релевантна за производството е не всяка физическа намеса по фасадата, а единствено такава, която води до изменение на архитектурните характеристики, обемно-пространственото решение или визуалното възприятие на обекта в степен, обосноваващ извод за засягане на защитените ценности на културната среда. Само по себе си извършването на строително-монтажни работи по фасадата не обуславя автоматично извод за промяна на външния вид в правнозначимия смисъл на закона. Възражението за приложението на чл. 79, ал.4 от ЗКН съдът приема, че по същество представлява несъгласие с правните последици, които се налагат от установените факти, но не са в състояние да опровергаят фактическите констатации на експертизата. Изложеното мотивира съда да приеме, че от събраните по делото доказателства, включително СТЕ, не се установява и наличието на материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ. При положение, че планираното строителство: "Енергийно обновяване на сграда на НЧ „Напредък-1869", [населено място]", не е ново, основно или допълващо застрояване, надстрояване или пристрояване, съгласно определенията на ЗУТ, а представлява преустройство с ремонтни работи по смисъла на §5, т. 42, т. 43 и т. 66 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 169, ал. 1, ал. З и ал. 4 от ЗУТ, със CMP, за които е издадено положително Становище изх. № СТ-84-545/27.10.2025г. на НИНК - [населено място] за съгласуване на Виза за проектиране и Работен инвестиционен проект на обект, то процесната ПАМ, която е издадена след това е лишена от предмет и цел, което е последно самостоятелно основание за нейната отмяна. В тази връзка следва да се отчита, че в съдебно заседание сам ответникът сочи, че основание за прилагане на процесната ПАМ е конкретно нарушение, поради което и независимо от определянето на постоянен срок за изпълнение на предписанието, самата ПАМ има действие до извършване на предписаното съгласуване, то издаването на РППАМ след като вече е било извършено (по същество недължимо дори) съгласуване е лишено от основание и не преследва легитимна цел. По тези мотиви съдът приема, че фактическото положение, послужило като основание за издаване на процесното разпореждане е преодоляно в хода на административното производство. Тоест, не само към настоящият момент, но и към датата на която е издадена ПАМ, не съществува конкретно противоправно състояние, което да подлежи на преустановяване, нито непосредствена опасност от настъпването на вредни последици. Недопустимо е в този смисъл административната принуда да продължи да съществува самостоятелно, след като целта, за чието постигане е била предвидена, вече е реализирана чрез осъществяване на предвидените в закона контролни механизми, а последващо „спазване“ на закона така или иначе е дължимо по силата на самото юридическо действие, което има всеки нормативен акт, което юридическо действие от своя страна не се и не може да се обуславя от издаването на последващ друг индивидуален или общ (доколкото е с постоянен срок и многократно действие) административен акт. Предвид гореизложеното съдът приема, че оспореното Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН, съставено на 14.01.2026 г. от инспектор в РИОКН-Велико Търново в ГДИОКН при МК, като постановено в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на административно-производствените правила, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. След като в случаите на чл. 143, ал. 1 от АПК се осъжда юридическото лице, т. к. издателят не може да бъде ангажиран с пряка и лична имуществена отговорност за разноски във връзка с отменените му актове, то в хипотезите на уважена жалба на административен орган срещу акт на друг такъв разноските се присъждат в полза на юридическото лице, към което се числи органът – адресат на акта. С оглед горното и изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски, но същото следва да бъде уважено съобразно представения списък на направените разноски на л. 181 от делото до размера само на платения депозит за СТЕ, за който са ангажирани доказателства за плащането му. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението за адвокат, тъй като същото е в предвидения минимум в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и съответства на фактическата и правна сложност на спора, както и на обема на извършената работа от адвоката на жалбоподателя. Независимо от това и изхода на спора обаче, присъждането на разноски за адвокатски хонорар за защитата на жалбоподателя е невъзможно, доколкото според представения на л. 130 гръб от делото договор за правна защита, договореното възнаграждение е посочено като платимо по сметка, а доказателства за извършено реално такова плащане не се представят по делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът