Решение № 1228 от 7.8.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 6064/2025 г.

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 6 828,81 евро/13356лв./ и чл.49 ЗЗД с цена на иска 910,51 евро /1780.80лв./ Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Ж. В. Б., ЕГН••••••••••, гр. ••••• бл.31, вх. А, ап.13 против АПИ гр. София, бул. ••• № 3, в която твърди, че ищеца е собственик на земеделска земя, възстановена през 1992г. на баща му В. И. Б.. Твърди, че земята се намира в землището на с. •••••, в местността •••••, с площ от 26194.00 кв.м.. Твърди, че за тази земя има издаден нотариален акт № •••••,том IХ, н.д.№ 1639/••••. на РС •••. Твърди, че към настоящия момент имотът е с идентификатор 20314.••. Твърди, че видно от издадената скица за имота № 15-881238- 29.08.2024г. на АГКК- гр. Плевен, площта е 26194.00кв.м. Твърди, че в действителност, обаче 4452 кв.м. са отнети за оформяне на трасето на пътната мрежа по посока гр. •••• изразяващи се в ремонт на път „II 34” - Плевен -•••, кв. 27+593-км. 44+526”. Твърди, че с Молба вх.№ АП-07-36/21.12.2023г. до Областен управител гр. Плевен, Ж. Б. е поискал да му бъде изплатено обезщетение за отнетата без спазване на каквато и да е процедура за отчуждаване на имота. Твърди, че от кореспонденцията между Областен управител- гр. Плевен и АПИ е видно, че действително от възстановената земя от 26194кв.м. са отнети 4452кв.м. без спазване на каквито и да са законови изисквания, което представлява виновно поведение от страна на АПИ с което е причинена вреда на собственика на имота, изразяваща се в стойността по пазарни цени на отнетата земеделска земя в размер на 13356лв./по 3000лв. на кв.м./, както и неполучена рента за 5 години от 2020г. в размер на 1780.80лв./ по 356.16лв. годишно/. Твърди, че общо вредата е в размер на 15186.80лв. Излага съображения, че агенцията е юридическо лице осъществяваща дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно изграждането и ремонт на път от републиканската мрежа без спазване на законовите процедури е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което ответникът следва да носи отговорност за причинените вреди, които са пряка последица от неизпълнението на задълженията на служители на ответната агенция или други изпълнители. Моли на основание чл.49 ЗЗД ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата 7764,89 евро/15186.80лв./, представляваща вреда от незаконното отнемане на 4452кв.м. от недвижимия имот, находящ се в землището на с. •••••, в местността „•••••” с площ от 26194.00 кв.м., от които 6 828,81 евро/13356лв./ представляващи стойността на отнетата земя и 910,51 евро /1780.80лв./ пропуснати ползи от неполучена рента за 5 години, в едно със законната лихва върху присъдената сума от завеждане на иска до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който оспорва твърдението на ищеца за отнети 4452 кв.м. от земята му за оформяне на трасе на РП-П-34, Плевен - ••• от км.27+593 до км.44+526. Твърди, че същите не съответстват на информацията в АГКК. Твърди, че от направена справка в КАИС е видно, че имот с идентификатор 20314.•• по КККР на с. •••, община ••• граничи с трасето на републикански път Ш-3404, ••• - •••• (•• вода - •••) с идентификатор ••••, публична държавна собственост, път от републиканската пътна мрежа и републикански път Ш- 304, И••••• ••• с идентификатор 20314.54.2 по КККР. Твърди, че има невярно отразяване на републиканските пътища в действащите Карти за възстановена собственост /КВС/, одобрени още през периода на проведената в страната поземлена реформа. Твърди, че в случая е допусната такава грешка при отразяване на трасетата на РП III-3404, ••• - •••• (•• вода - •••), който е построен 1987 -1991 г. и РП III-304, И••••• •••, построен през 1964г., видно от технически паспорти на пътя, на които към днешна дата не са правени основни ремонти със ситуационни изменения на трасетата. Твърди, че при съвместяването на цифровите модели на плановете, картите и регистрите, изработени в изпълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/ и одобряване на КВС, са допуснати грешки в зоните на техническата инфраструктура /пътища, линейни обекти, водни съоръжения и др./ Посочва, че отстраняването на явни фактически грешки се извършва по реда на чл.26 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ и чл.18а, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗВСГЗГФ, като компетентния орган да проведе процедурата е Министерство на земеделието и Областните дирекции „Земеделие“. Излага, че републиканските пътища са изключителна държавна собственост и включват автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Основните елементи на пътя са обхват, пътни съоръжения и пътни принадлежности, като в чл.5, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/ е указано, че „Обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата.“ Твърди, че в конкретния случай обхвата на РП III- 3404, ••• - •••• (•• вода - •••) и РП III-304, И-Т-Б-Н ••• не са нанесени коректно с действителния им обхват, определен в чл.5, ал.2 от ЗП. Твърди, че видно от приложената скица и нотариален акт за собственост площта на имота е в скицата 26 194 кв.м., а в нотариален акт 26 195 кв.м., което не отговаря на твърденията в исковата молба за отнети 4452 кв.м. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Безспорно е между страните и се установява от НА за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № •••••, том IX, дело 1639/1997 на нотариус при РС-•••, Удостоверение за наследници №14-3629/29.08.2024г. и Скица на поземлен имот от 29.08.2024г. на АГКК, че Ж. В. Б. е собственик на имот с идентификатор 20314.•• в землището на с. •••••, в местността •••••, с площ от 26194.00 кв.м.. С молба от 21.12.2023г., адресирана до Областен управител -Плевен Ж. Б. е направил искане да му бъде заплатено за 4452 кв.м. от описаната нива от общо 26194 кв.м., тъй като посочената площ е отнета и заета от път. Видно е от Писмо от 08.01.2024г., адресирано до Агенция пътна инфраструктура, Областен управител-Плевен, е посочено, че в периода от 2006-2010г. от страна на АПИ са извършени ремонтни дейности на път II-34- Плевен-•••, кв.27+593-км.44+526, в резултат на което е завзета площ от 4452 кв.м. от описания имот, собственост на Ж. Б., видно от приложеното геодезическо заснемане. Посочено е, че Областна администрация - Плевен няма данни за образувана преписка за извършване на отчуждаване на имоти за ремонта на път „П-34 - Плевен- •••, км. 27+593 — км. 44+526“. От служебно събраната информация е установено, че за ремонта на пътя няма издадено разрешение за ползване, поради което същия не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри в действителното му положение. Към настоящия момент в одобрената кадастрална карта на с. ••• площта на процесния имот, съставляващ ПИ 20314.•• е 26 194 кв.м., чиито размер напълно съответства на възстановената площ именно поради факта, че в КККР не е отразено действителното положение на път ,,11-34 - Плевен-•••, км. 27+593 -км. 44+526“, поради липсата на издадено разрешение за ползване пътя. Направено е искане да бъде извършена проверка от АПИ извършвани ли са отчуждителни процедури за целите на ремонта на път „II-34 — Плевен-•••, км. 27+593 — км. 44+52611 и съответно изплатени ли са обезщетения за завзетите части от засегнатите имоти - частна собственост. С писмо от 26.08.2025г. Областен управител -Плевен е уведомен от АПИ, че А"П.И"“ има много сериозен проблем с невярното отразяване на републиканските пътища в действащите Карти на възстановената собственост /КВС/, одобрени през периода на провежданата в страната поземлената реформа, за който проблем сме сезирали не веднъж редица институции в държавата. Още при съвместяването на цифровите модели на плановете, картите и регистрите, изработени в изпълнение на Закона за собствеността н ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/ и одобряването на КВС, са допуснати сериозни грешки в зоните на техническата инфраструктура, поради некоректността на ангажираните изпълнители, изготвяли новите карти. Към онзи момент, цялата съществуваща инфраструктура /не само пътища, но и всички линейни обекти, водни съоръжения и др. инженерни мрежи/ е следвало да бъде заснета на място, ведно с допустимите по закон сервитути. Вместо това. почти навсякъде, тя е нанесена в новите карти след дигитализиране от стар картен материал. Отстраняването на констатираните явни фактически грешки се извършва по реда на чл. 26 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ и чл. 18а, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗВСГЗГФ. Процедурата е продължителна, подлежи на съдебен контрол и компетентният орган - Министерство на земеделието, както и подчинените му звена - Областните дирекции „Земеделие“ в много от случаите не я стартират. Един от основните проблеми за това е липсата на финансова обезпеченост на полагащото се обезщетение на засегнатите от ЯФГ собственици, което се дължи по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Всички тези грешки вече автоматично са пренесени в създадените и действащи към момента кадастрални карти и кадастрални регистри /КККР/. В тях е налице невярно отразяване на действителния обхват па пътищата от Републиканската пътна мрежа (повечето са изградени през 70-80-те години на миналия век). С оглед защита на държавния интерес, е налице крещяща необходимост от прецизно заснемане на място на голяма част от обектите - държавна собственост в страната - не само на пътища, но и на напоителни и отводнителни канали, жп линии, язовири и т. н., с цел вярното им отразяване в действащите карти на собствеността. А"П.И"" е предприела действия за осигуряване на сериозен финансов ресурс и през следващата календарна година ще стартира процедура по Закона за обществените поръчки за сключване на рамково споразумение за извършване на геодезическо заснемане на линейни обекти /пътища/, с цел отстраняване на констатирани непълноти и грешки, както и явни фактически грешки, съгласно чл. 51 от Закона за кадастъра и имотния регистър, след което да се изготвят и проекти за изменение на действащите карти. Дейността ще е поетапна и ще стартира след внимателна проверка и инвентаризация на цялата републиканска пътната мрежа - автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища. След израбобване на проектите обаче, които ще се разглеждат и одобряват от съответните СГКК, след преплел от междуведомствена комисия, обезщетенията за засегнатите собственици ще са от компетентността на Областните дирекции „Земеделие“ към МЗХ. Съдът възприема заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, представено като две отделни такива от назначените вещи лица, като компетентно, обективно, обосновано и безпристрастно. От него се установява, че в планът, част от имот с идентификатор •••• - път, държавна собственост, е ситуиран, в рамките на ПИ с идентификатор 20314.•• - частна собственост, която част възлиза на 3504 кв.м., представляваща фактическата част от пътна настилка, плюс сервитута определен от чл. 5, ал. 2, 3 и 4 от ЗП и чл. 8, ал.4 от ППЗП. Площта от контура на обработваемата площ и сервитута на пътя, определен по реда на чл. 5, ал. 2, 3 и 4 от ЗП и чл. 8, ал.4 от ППЗП, е необработваема, но представлява част от имот с идентификатор 20314.••. Пазарната стойност на определената площ от 3504 квадратни метра площ - 3,504 дка. е 3763,29 евро. При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна: По искът с правно основание чл.49 ЗЗД: Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД. /Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенция за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт-противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване./ Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/. За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца. В настоящият случай, ищецът твърди, че е претърпял вреди равни на цената на частта от имота му, които са му отнети за оформяне на трасето на пътната мрежа по посока гр. •••• изразяващи се в ремонт на път „II 34” - Плевен -•••, кв. 27+593-км. 44+526”. Съдът намира, че по делото не се доказа противоправно поведение на служители на ответната агенция, в резултат на които ищецът да е претърпял вреда, изразяваща се в отнемане на посочената част от имота му. Установи се от приетата по делото експертиза, че действително върху 3352 кв.м. от имота на ищеца е изграден път от републиканската пътна мрежа, но той е изграден преди възстановяването на земята на наследодателя на ищеца, съгласно даденото заключение на вещото лице в съдебно заседание. Иначе казано, пътят е бил изграден преди възстановяването на земеделската земя и той се е оказал в имота на ищеца, поради допуснати грешки в Картата на възстановената собственост, за което липсва противоправно поведение на лица, на които ответната Агенция Пътна инфраструктура да е възложила работата, тъй като възстановяването на земеделската земя се извършено с Решение № 38/22.03.1995г. по преписка № Д1192/21.02.1992г. на Поземлена комисия -Н, видно от приложения по делото НА за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № •••••, том IX, дело 1639/1997 на нотариус при РС-•••. Липсата на противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил работата, като един от елементите на фактическия състав на предявените искове обосновава неоснователност на предявените обективно кумулативно съединени искове в цялост. Само за пълнота на изложението може да бъде посочено, че не се установи и вреда, причинена на ищеца от описания вид, а именно отнемане на посочената в исковата молба част от имота на ищеца. Въпреки установеният факт, че върху 3352 кв.м. е изграден път, част от републиканската инфраструктура, това не означава, че ищецът е лишен от правото на собственост върху тях. Той не е изгубил правото на собственост, въпреки изграждането на описания път. Липсва основание след като ищецът продължава да е собственик на посочените 3352 кв. м., те да му бъдат заплатени от ответната агенция докато не бъде проведена отчуждителна процедура или бъде сключена сделка между страните, при която собствеността върху посочената част от имота да бъде прехвърлена на ответника по делото. Съгласно чл. 99 ЗС, правото на собственост се изгубва в две основни хипотези: ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Придобиването от друг може да стане чрез правна сделка (деривативно придобиване): Когато собственикът доброволно прехвърли вещта на друго лице чрез продажба, дарение, замяна или по наследство. Придобивна давност (оригинерно придобиване или принудително отчуждаване за държавни или общински нужди срещу справедливо обезщетение. В настоящият случай не се установи настъпването на нито едно от тези основания, при които ищецът да е загубил правото си на собственост върху процесната част от имота, в която е изграден път от републиканската пътна мрежа. По отношение на претендираното обезщетение, представляващо вреда от 910,51 евро /1780.80лв./ пропуснати ползи от неполучена рента за 5 години, съдът намира, че освен установената липса на противоправно поведение на служители на ответната агенция, не е доказана и пропусната полза в претендирания размер доколкото не се установи ищецът да е имал договор за наем или аренда на процесния имот за процесния период. Съдът е ограничен от параметрите на предявеният иск, а именно иск с правно основание чл.49 ЗЗД, поради което липсва възможност да се произнесе по непредявен иск за обезщетение за лишаване от ползването. С оглед гореизложеното, предявените искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в целите си предявени размери. При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3, вр.ал.8 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 60,00 евро. По изложените съображения съдът