Решение № 28 от 1.3.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 173/2023 г.

Софийски окръжен съд01.03.2024reporting judge Ради Иванов Йорданов

Ruling

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.288 ал.12 от КЗ /отменен/ сега чл.558. ал.7 от Кодекса на застраховането, чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД и на „Г.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4 срещу Г. П. Ч. ЕГН•••••••••• с адрес: с.А., общ. С., обл. С., иск да му заплати, сумата: 46 378, 47 лв. (четиридесет и шест хиляди триста седемдесет и осем лева и 47 стотинки), представляващо изплатеното от Г. по щета № 210054/25.02.2015г., присъденото по влязло в сила съдебно Решение по гр. д. № 10973/2016г. на СГС, 8 с-в и в.гр. д. № 570/2019г. на САС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на искова молба 28.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. Решението е постановено при участието на Б. Х. Х. с ЕГН•••••••••• с адрес гр.С. ул.“Иларион Драгостинов“ №36 ет.2 ап.4 като трето лице помагач на страната на ищеца Г.. ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК „Г.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4 да заплати на Г. П. Ч. ЕГН•••••••••• с адрес: с.А., община С., С. област, сумата 4500, - лв. (четири хиляди и петстотин лева), представляващи деловодни разноски. Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок връчването му на страните. Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

Grounds

производството по гр. д. № 10973/2016г. на СГС е висящо, като обжалвано по в.гр. д. № 570/2019г. на САС. Производството по в.гр. д.№ 570/2019г. на САС е следвало да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на НАХД №686 от 2017г. на Районен съд С.. В този смисъл е и ТР №1/2017г. от 09.07.2019г. по т.д. №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, постановено след решението на САС, постановено на 23.05.2019г. Съгласно т.1 от посоченото ТР „Въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо.“ След влизане в сила на решението по НАХД №686 от 2017г. на Районен съд гр.С. - 29.11.2018г., препис от същото е следвало да бъде представено по в.гр. д. № 570/2019г. на САС с оглед приложението на чл.235 ал.3 ГПК. С това са налице влезли в сила съдебни решения по НАХД №686 от 2017г. на Районен съд С. и гр. д. №10973/2016г. на СГС, установяващи различна вина на водача Г. П. Ч. на товарен автомобил „ГАЗ 53Д" с peг. № CO 7551 КА. Съдът в настоящото производство не може да пререшава решен правен спор по гр. д. №10973/2016г. на СГС, по който настоящият ответник Г. П. Ч. не е страна и не е обвързан от силата на пресъдено нещо, чл.298 ГПК, чл.299 ГПК, чл.223 ГПК. За съда в настоящото производство, съгласно чл.300 ГПК е задължителна силата на присъдата, за невиновността на ответника Г. П. Ч. за настъпилото ПТП на 19.04.2014г. и причинените вреди на пострадалия Б. Х. Х.. Ето защо съдът намира, че предявените регресни искове по чл.288 ал.12 от КЗ /отменен/ сега чл.558. ал.7 от Кодекса на застраховането, чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за обезщетения за заплатени имуществени и неимуществени вреди от Гаранционния фонд са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ищецът дължи на ответника направените разноски в размер на 4500, -лв. адвокатско възнаграждение. Съдът намира направеното възражение от ищеца за прекомерност на основание чл.78 ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение на ответника за неоснователно. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за Минималните адвокатски възнаграждения възлиза на 4 360, 28лв., поради което договореното е близко до минималния размер и съответства на правната и фактическа сложност на делото. Воден от горното, съдът

Ruling

Grounds

Cited provisions