Решение № 15 от 26.1.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 588/2025 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 13611/15.09.2025 г. срещу Определение № 317/02.09.2025 г. по НДОХ № 692/2025 г., постановено от Районен съд - Враца в производство по чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, с което е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода в размер от 11 месеца. С жалбата се иска определението да бъде отменено като неправилно и въззивният съд да постанови ново определение, с което да приложи разпоредбата на чл. 69, ал. 2 НК. Излагат се доводи за начина на групиране на наказания на осъдения и че районният съд е сгрешил при посочване на броя осъждания. Не бил отчел, че всички деяния са извършени от дееца като непълнолетен - че лицето е младо, с малко житейски опит и деянията извършил с лекомислие. Съдът не съобразил, че осъденият е съдействал на разследването за разкриване на обективната истина и е възстановил имуществените вреди по всички производства, като всички те са приключили със споразумения. Иска се от въззивния съд да приложи чл. 69, ал. 2 НК и да освободи изцяло или отчасти В. А. П. от изтърпяване на наказанието 11 месеца лишаване от свобода. Доказателства във въззивното производство не са събирани. В откритото съдебно заседание прокурорът поддържа, че определението е правилно и следва да се потвърди. Защитникът изтъква, че подзащитният му вече е изтърпял шестмесечно наказание „лишаване от свобода“, както и двумесечно „задържане под стража“. С оглед на целите на наказанието при непълнолетни, посочени в чл. 60 НК – превъзпитание и подготовка за общественополезен труд – адвокатът счита, че тези цели вече са постигнати чрез изтърпените наказания. По негово мнение ново и продължително изолиране чрез лишаване от свобода би имало обратен, негативен ефект върху подзащитния и неговото семейство. В последната си дума осъденото лице моли съда да му отложи наказанието. Въззивният съд, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното: С определение № 319/02.09.2025 г. районният съд е привел в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК наказанието от 11 месеца лишаване от свобода, наложено по ч.н.д. 118/2025 г. по описа на РС-Враца по отношение на осъденото лице В. А. П., роден на ••• в гр. Враца, като е постановил да се търпи при първоначален общ режим на изтърпяване. Приспаднал е на основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК времето, през което осъденото лице е било задържано, както и изтърпяната част от наказанието на основание чл. 25, ал. 2 НК. Съдът е приел, че релевантни към производството са осъжданията на лицето по НОХД № 692/2025 г. на РС-Враца и това по ч.н.д. № 118/2025 г. по описа на РС-Враца. Обсъдил е, че с Определение № 67/27.02.2025 г. по ч.н.д № 118/2025 г. на осъденото лице е наложено едно общо наказание по НОХД № 946/2024 г. на РС-Враца и НОХД № 92/2025 г. на РС-Враца в размер от 11 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 25, ал. 3 НК за срок от 3 години. Установил е, че престъпното деяние по осъждането по НОХД № 692/2025 г. на РС-Враца е извършено в тригодишния изпитателен срок по предходното осъждане това по ЧНД № 118/2025 г., по което е наложено общото наказание. С оглед изложеното е приел, че са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 НК, за да бъде приведено в изпълнение отложеното наказание по ЧНД № 118/2025 г. Районният съд е намерил искането на защитата за прилагане на чл. 69, ал. 2 НК за неоснователно - предвид предходните осъждания на осъденото лице и с оглед личната и генерална превенция. Сметнал е, че режимът на изтърпяване на това наказание следва да бъде общ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, тъй като сборът на двете наказания не надвишава две години, а е общо седемнадесет месеца. Настоящата инстанция намира изводите на първостепенния съд по фактите и правото за правилни. След собствена преценка на личностната история на осъденото лице, доколкото то все още е в много млада възраст (18 години) и има възможност да се приложи института на чл. 69, ал. 2 НК, като краен извод съдът намира за справедливо осъденото лице да бъде освободено частично от изтърпяване на наказанието, като вместо 11 месеца лишаване от свобода, да търпи 9 месеца лишаване от свобода. Съдът правилно е обсъдил осъжданията, които имат отношение към предмета на делото и правилно е извел правният извод, че престъплението, предмет на дело № 692/2025 г., е извършено в изпитателния срок на отложеното наказание по ч.н.д. № 118/2025 г., респективно че наказанието по последното подлежи на привеждане в изпълнение на основание чл. 68 НК. Съобразявайки смисъла на чл. 36 НК справедливо е наказанието, което с минимална репресия ще постигне визираните в този член цели – деецът да се поправи, да спазва законите. Този принцип се съобразява и при преценка за приложение на чл. 68 и чл. 69 НК, като във всеки един момент съдът преценява личностната характеристика на осъденото лице и ефективността на наложените до този момент наказания. Право на съда е с оглед цялостна преценка на доказателствата и фактите за личността на осъдения непълнолетен да постанови привеждане в изпълнение или съответно частично или пълно освобождаване от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 69, ал. 2 от НК. В този смисъл, за да направи преценка за справедливост в случая, съдът прецени личността на осъденото лице, осъжданията му, съпоставени със степента на наложена наказателна репресия до момента и размера на отложеното наказание. Видно от справката за съдимост престъпленията, за които е наложено общото наказание от 11 месеца лишаване от свобода, са за множество деяния – множество кражби, както и отнемане на МПС с намерение да се ползва с последвала повреда и изоставяне без надзор. Условното осъждане очевидно не е способствало за постигане на целите на наказването, защото едва месец след влизане в сила на определението по ч.н.д. № 118/2025 г., с което на дееца е определено едно общо наказание, той отново е извършил престъпление – в първия месец от изпитателния си срок. Новото му осъждане отново е за няколко деяния – квалифицирани състави на кражби, осъществени след предварителен сговор с друго лице и чрез разрушаване на прегради. Тоест снизходителните наказания и прилагане на принципа за отлагане на наказателната репресия поради младата възраст не са довели до постигане целите на наказването и до превъзпитаване. Деянията са свързани с явно незачитане собствеността на гражданите и разкриват една висока обществена опасност на осъдения. От друга страна съдът отчита, че макар и деецът да се характеризира като лице с висока обществена опасност, все пак е на крехка възраст – току-що навършено пълнолетие, и вече е изтърпял едно ефективно наказание по последното си осъждане в размер на 6 месеца лишаване от свобода. Съдът взе предвид, че предмет на част от престъпленията са вещи с ниска стойност или храна (45 бр. яйца, парична сума от 30 лв., парична сума от 7 лв.), което идва да покаже, че тези деяния са провокирани и от незадоволителните условия на живот и отглеждане. Съдът отчита и изминалия период от време от момента на извършване на деянията, за които е наложено наказанието от 11 месеца лишаване от свобода, до момента на неговото активиране в условията на чл. 68 НК и ефективно изтърпяване, а именно почти една година и половина от последното деяние, което мотивира настоящия състав за частичното му намаляване – с 2 месеца. С оглед всичко изложено, съдът намира за справедливо да освободи частично осъденото лице от наложеното му наказание, като вместо 11 месеца лишаване от свобода, да се приведе в изпълнение на основание чл. 69, ал. 2 НК наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода. Водим от горното, Окръжен съд – Враца