Решение № 3641 от 16.7.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 13908/2025 г.

Подадена е искова молба от Т. С. П. срещу „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД. Твърди се, че същата е клиент на ответника и че винаги досега е изпълнявала задълженията си към ЕВН, но установила, че е издадена фактура за периода 10.07.2025 г. – 08.08.2025 г. за сума в размер на 2222,66 лв., която се претендира като доставена електроенергия в обекта на ищцата. Счита, че сумата е недължима, като на първо място намира, че ответникът е отчел грешно консумираната електроенергия с негодно средство за търговско измерване (СТИ). Твърди, че на база предоставената й мощност е практически невъзможно да се генерира такова потребление, а предполага, че електромерът не е отчитан с месеци и цялото потребление е посочено в една фактура. Цитира практика на съда, съгласно която снабдителите нямали право да извършват фактуриране на повече от един месец в една фактура. Твърди да е подала информация до отчитащото дружество, което не е предприело проверка за годността на средството за търговско измерване, като същото подлежи както на първоначална, така и на последваща проверка. Намира, че за процесния електромер не е извършвана последваща проверка. Твърди, че количествата електроенергия се отчитат от собственика на средството за търговско измерване, а именно мрежовия оператор, като счита, че от данните за потреблението назад във времето може да се направи извод, че за процесния месец не е потребена такава енергия. Счита, че са извършени редица нарушения при монтажа на СТИ, включително липса на протокол с подпис на потребителя. Освен това електромерът бил подменен на 22.07.2025 г., без да са налице изискванията в тази връзка. Оспорва се също цената, по която е начислявано, както и периодът на начисление. Твърди, че електромерът бил в заключено табло, като в случай на вреди, ответникът следвало да се обърне към „Електроразпределение Юг“. Отделно от това счита, че е налице нарушение на чл. 42 от ОУ, тъй като не била уведомена за издадената фактура, а разбрала за нея случайно. В обобщение счита, че електроразпределителното дружество не е изпълнило задълженията си за периодичен отчет, вследствие на което ответникът се стреми да събере дължими суми, които не се отнасят до процесния период, в нарушение на чл. 38б, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, а именно - задължението за представяне на фактурите за реално потребени количества съответно на периода на отчитане. Ето защо счита, че липсва основание за дължимост на сумата и моли за решение, с което да се установи недължимостта й. В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът намира иска за неоснователен и твърди, че процесната сума е за реално изразходвана електроенергия до обекта на клиента за периода 09.02.2025 г. – 08.08.2025 г., като поради евентуално неотчитане на електромера от „Електроразпределение Юг“ ЕАД е била издадена фактура за шест месеца потребление. Признава наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника за обект в с. ••• с ИТН •••. Посочва всички фактури, издадени за периода 25.01.2025 г. – 08.08.2025 г., като с изключение на първата и последната останалите били на нулева стойност, тъй като „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е предоставило данни за потребена електроенергия. Признава, че е налице подмяна на електромера, като новият отчита от 22.07.2025 г. Твърди, че в изпълнение на задълженията си е доставил до обекта на ищеца електроенергия на посочената стойност, която съставлява реално консумирана такава за периода 09.02.2025 г. – 08.08.2025 г. Счита, че няма задължения за отчитане на електромера, тъй като не е собственик на мрежата, а това е задължение на „Електроразпределение Юг“, като единственото задължение на ответника било ежемесечно да издава фактури съобразно предоставените му от отчитащото дружество данни. Твърди, че е обективно невъзможно да извърши корекция на количеството електроенергия на следващ етап, тъй като няма възможност същото да бъде отразено за минали периоди. Цитира нормата на чл. 3, ал. 7 ПИКЕЕ, според която клиентът би могъл сам да отчете данните от електромера си и да ги предаде на мрежовия оператор. По този начин потребителят е бездействал и не може да черпи права от собственото си бездействие. Отделно от това се твърди, че потребителят е подал жалба срещу „Електроразпределение Юг“ за неотчитане, като отговорът бил, че не осигурява достъп. Ето защо счита, че дори мрежовият оператор да е отговорен, евентуалното му неправомерно поведение не води до отпадане задължението на клиента да заплати потребената електроенергия и мрежовите услуги, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване. Цитира същата практика, както ищеца и сочи, че дължимостта на сумата не произтича от фактурата, а от договорното правоотношение. Твърди, че няма задължение да изпраща фактурата на ищеца, а само да го уведомява за дължимите суми. Моли да се отхвърли искът като неоснователен. Двете страни претендират разноски. Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна. Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК. За основателността му следва да са настъпили следните юридически факти: издадена фактура от ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, която възлага в тежест на ищеца Т. С. П. плащането на процесната сума от 2222,66 лв. без да е налице основание за дължимостта на това вземане. Първото обстоятелство е безспорно между страните, а именно, че е издадена фактура № •••••••••• от 16.08.2025г. на стойност 2222,66 лв., в която е посочен отчетен период 10.07.2025г. – 08.08.2025г. Очертаването с твърдения и установяването с доказателства на второто обстоятелство – дали тази сума се дължи, зависи от процесуалното поведение на ответника. Касае се за отрицателен установителен иск, по който ответникът, а не ищецът, въвежда твърдения за основанието на иска и негова е доказателствената тежест. В случая ответникът сочи като основание за дължимост на претендираната от него сума - реално доставена електрическа енергия за периода 09.02.2025 г. – 08.08.2025 г. в имот с ИТН: •••, находящ се в с. •••, за който ищецът се явява клиент на ответното дружество. По делото не се спори, че между страните е възникнало облигационно отношение по повод доставката на електроенергия до обекта на ищеца в с. •••. Установява се от представено от „Електроразпределение Юг“ ЕАД писмо, на л. 51 от делото, че за периода 09.02.2025г. до 22.07.2025г. в процесния обект бил монтиран електромер № •••, който се отчитал на място от отчетник, но за същия период не е извършван отчет и не са предоставяни данни за отчет от третото лице „Електроразпределение Юг“ ЕАД на ответника. След 22.07.2025г. в имота бил монтиран друг електромер с дистанционен отчет с № •••, като за периода 22.07.2025г. – 08.08.2025г. с оглед дистанционния отчет били подадени данни за потреблението до ответника. Тези факти се потвърждават от приложения към отговора на исковата молба Протокол № 474581193 от 22.07.2025г. за подмяна на електромер, подписан от представител на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и от клиента. Установява се още от представените към отговора на исковата молба фактури и от справка за издадени фактури, представена с молба от 22.01.2026г. от ответника, на л.58 и 59 от делото, че за периода 10.12.2024г. – 09.01.2025г. на ищеца за процесния имот била издадена фактура на стойност 1013 лв., за периода 10.01.2025г. – 08.02.2025г. – на стойност 540,35 лв., а за следващите 5 отчетни периода от 09.02.2025г. до 09.07.2025г. били издадени фактури с нулева стойност. Установява се още от приетата по делото жалба от 19.08.2025г., на л.36 от делото, неоспорена от страните, че на 21.07.2025г. след като ищцата не получила фактури за плащане за м. май и юни, на 21.07.2025г. неин представител се свързал с „Електроразпределение Юг“ ЕАД и на 22.07.2025г. електромерът бил сменен с такъв с дистанционно отчитане. По делото е изготвена комплексна съдебно-техническа и оценъчна експертиза, чиито изводи съдът приема за мотивирани и съответни на писмените доказателства. Според заключението в процесния период, въведен от твърденията на ответника: 09.02.2025 г. – 08.08.2025 г., в имот с ИТН: •••, находящ се в с. •••, е реално доставено количество електроенергия в размер на 8617 kWh. Същото количество електроенергия се получава при сборуването на стойностите на дневна и нощна енергия преди и след 22.07.2025г. (смяната на електроmера), посочени на задната страна на процесната фактура от 16.08.2025г., на л.30 - гръб от делото. От изложеното следва, че ответникът доказа, че за периода 09.02.2025 г. – 08.08.2025 г. реално е доставил в имота на ищеца соченото във фактурата количество електроенергия в размер на 8617 kWh, но това количество е отразено в спорната фактура като потребено за по-кратък период - 10.07.2025 г. – 08.08.2025 г. Последното обстоятелство води до извод за недобросъвестност от страна на ответника в облигационното правоотношение, изразяваща се в подвеждане на потребителя, че цялото количество енергия се отнася за един месец. По този начин е нарушено и задължението по чл.38б, ал.1, т.3 от ЗЕ, според която ответникът следва да предоставя информация на потребителите си за реално потребените количества и стойността на предоставената услуга в съответствие с договорената периодичност на отчитане. От цитираните по-горе писмени доказателства, представени от „Електроразпределение юг“ ЕАД, се установи, че за периода 09.02.2025г. до 22.07.2025г. в имота не е извършван реален отчет от третото за спора лице – електроразпределително дружество, и по тази причина не са подавани данни до ответника за доставяната енергия в този период. В случая е ирелевантна причината за неотчитане на електромера и дали се дължи на отказан достъп или на бездействие на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. По делото липсват доказателства в тази връзка. От значение е, че при всички случаи ответникът не е отговорен за липсата на отчитане на реално потребените количества енергия за този период, тъй като отчитането на електромера е задължение на трето за делото лице, а оказването на съдействие за извършване на отчитане е задължение на самия потребител. В задълженията на ответника по облигационното отношение с потребителя се включва да достави електроенергия и да издаде фактура според отчетеното количество, както е сторил, като е издал фактури на нулева стойност. Следователно, единственото неизпълнение, което съдът констатира от страна на ответника, е неправилното посочване във фактурата на отчетния период. От друга страна, потребителят също е действал недобросъвестно, тъй като в продължение на 5 месеца – от февруари до юли, 2025г. е ползвал електроенергия без да са му начислявани суми за плащане и не е положил грижата на добрия стопанин да се поинтересува своевременно защо не му се начисляват задължения, след като ползва електроенергия. Това е направил едва на 21.07.2025г. По този начин потребителят също не е оказал съдействие за навременното отчитане на потребената електроенергия, независимо дали до електромера е имало физически достъп или не. Като се е съгласил с фактическо положение, в което използва енергия, без да плаща, потребителят следва да е бил наясно, че дължи цена за потребената енергия. Това личи и от цитираната по-горе жалба от потребителя, в която същият допуска, че такова количество електроенергия би могло да се дължи за няколко месеца. Въз основа на изложеното, като се има предвид, че и двете страните в правоотношението са проявили недобросъвестност, следва да се направи извод, че неизпълнението от страна на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е несъществено на фона на изпълнението на основаното му задължение да достави електроенергия в имота и на фона на поведението на самия ищец. Ето защо посочването на неверен период във фактурата не е достатъчно основание, за да отпадне задължението на потребителя да плати цената за потребената енергия. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване. Установи се основанието на иска, въведено от ответника, а имено, че начисленото количество електроенергия е реално доставено в имота на ищеца. Неоснователни са възраженията на ищеца, че не е реализирал такова потребление в предходни месеци. От представените от ответника фактури, неоспорени от ищеца, се установява, че и в предходните два отчетни периода преди 09.02.2025г. ищецът е реализирал потребление на голяма стойност от порядъка на 500 до 1000 лв. за месечен период. Ето защо изцяло се дава вяра на изчисленото от вещото лице количество енергия, доставено за периода, в който електромерът не е отчитан на място, както и в следващия период на дистанционен отчет. В тази връзка вещото лице разясни, че потребените количества към датата на експертизата се пазят в паметта и на двата електромера и са извлечени от там. Неоснователни са доводите за негодност на средствата за търговско измерване или неспазване процедурата по тяхното монтиране. От заключението на СТЕ се установи, че и двата електромера са преминали първоначална проверка, имат изискуемите технически характеристики и са в срок на годност до следващата изискуема проверка. Ищецът или негов представител е присъствал при подмяната на стария електромер с новия и е подписал протокола, подмяната е извършена с цел преминаване към дистанционен отчет, поради което не противоречи на конкретни законови изисквания. Не се приемат и доводите, че електромерът е неправилно поставен в самия имот, вместо на границата на имота, както изисквал чл.120, ал.1 от ЗЕ и поради това не се дължали суми за мрежови услуги. Тази разпоредба повелява всъщност, че средството за търговско измерване следва да бъде разположено до или на границата на имота на клиента. Възражението, на първо място, е преклудирано, тъй като се прави за първи път в устните състезания и писмената защита, а не е релевирано с исковата молба. На следващо място, е неоснователно, тъй като разположението на електромера в имота на клиента изпълнява хипотезата СТЕ да е поставено до границата на имота, като разпоредбата не разграничава дали тази непосредствена близост следва да е извън или вътре в имота. Смисълът на тази норма е СТЕ да не е прекалено отдалечено от имота, който се отчита. Цитираната от ищеца практика в тази връзка касае различни хипотези, при които електромерът е бил далеч от границата на имота или, в друг случай, макар да е бил в имота, въпросът за местоположението му не е изследван от съда, а е прието за безспорно, че не са спазени изискванията за разполагането му въз основа на по-широк обем от факти. Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че са спазени всички изисквания за поставянето, характеристиките и годността на средствата за търговско измерване, отчитащи енергията за имота на ищцата. Доказа се също, че на посоченото от ответника основание – доставка на електроенергия за периода 09.02.2025 г. – 08.08.2025 г., се дължи от потребителя заплащане на цената на доставено количество енергия в размер на 8617 kWh, с включени разноски за мрежови услуги. Ето защо според настоящия състав се доказа основанието на иска и дължимостта на соченото във фактурата количество електроенергия. В тази връзка е посочено и от двете страни решение № 167/05.02.2024г. по в.гр.д. № 2710/2023г. на ОС-Пловдив, с което се потвърждава решение на РС-Пловдив № 3199 от 10.07.2023 г. по гр.д. № 8802/2022 г. С първоинстанционното решение съдът е приел по идентичен казус, че макар да се доказва потреблението на посоченото във фактурата количество енергия, то не е потребено за посочения във фактурата период, а за по-дълъг период, невключен в исковия. За исков период съдът е приел посочения във фактурата и в петитума на исковата молба. По тази причина е приел дължимост само на онези суми, които се отнасят до периода, посочен във фактурата. Въззивният съд е потвърдил решението, но с доводи, че цената за доставената енергия се дължи за целия период, посочен от ответника, макар да е извън фактурирания, за който ищецът е бил собственик на имота. Но тъй като е приел, че ищецът не е бил собственик за целия период и не може да се установи размера на претенцията за останалия период, е потвърдил крайния извод на районния съд. Настоящият състав не споделя доводите в релевираната практика на районния съд, която се явява незадължителна и която не е потвърдена по същество, а с други доводи от въззивния съд. Исковият период в случая не се определя от ищеца, тъй като искът е отрицателен установителен. По такъв иск ищецът може да посочи единствено парична сума, която се претендира от него, с твърдение, че не я дължи. В процесуалните възможности само на ответника се включва да посочи основание и период на дължимост на вземането, като следва да изчерпи всички основания, с които разполага. Ето защо, в случая, исковият период се определя от ответника и той е посочен в отговора на исковата молба: 09.02.2025 г. – 08.08.2025 г. За този период ответникът доказа да е доставил соченото във фактурата количество енергия. Относно стойността на доставената енергия и дължимите суми за мрежови услуги съдът даде вяра на заключението на комплексната експертиза, в която вещото лице мотивирано е посочило цената на енергията за дневна и нощна тарифа, според различните периоди, както и цената за мрежови услуги и е получило обща сума с ДДС в размер на 2157,22 лв. Ответникът доказа размера на претенцията си само до този размер, а горницата до сумата по фактурата от 2222.66 лв. с ДДС не се дължи от потребителя. Разликата от 65,44 лв. в стойността на количеството енергия по фактура и според експертизата се дължи на факта, че вещото лице е изчислило цените на електроенергията за реалния период, за който енергията е използвана. Следва да се има предвид, че преди 1.07.2025г. цените и на енергията, и на мрежовите услуги е била по-ниска, а след това има увеличение. Докато във фактурата е изчислено само по цените след 1.07.2025г. Само за сумата от 33,46 евро/65,44 лв. искът е основателен и следва да се признае недължимостта на тази сума, а за горницата до претенцията от 1136,43 евро/2222,66 лв. искът да се отхвърли. При изхода от спора, разноските следва да се присъдят по съразмерност. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 45,46 евро, 281,21 евро / 550 лв. – за платено адвокатско възнаграждение и 76,04 евро за експертиза, или общо в размер на 402,71 евро. Съразмерно на уважената част от иска се дължи сумата от 11,86 евро, за която ответникът ще бъде осъден. Ответникът е сторил разноски в размер на 136,04 евро за експертиза. Юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 230 лв./117,60 евро, като се има предвид, че към подаване на отговора на исковата молба, минималният размер е 200 лв. Общо разноските на ответника са в размер на 253,64 евро. Съразмерно на отхвърлената част от иска се дължи сумата от 246,17 евро, за които следва да бъде осъден ищецът. Така мотивира, съдът: