Решение № 20 от 29.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1486/2025 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК. С определение № 5363/30.10.2025г. по НЧД № 6305/2025г. Софийски градски съд - Наказателно отделение, 39 състав е приел за изпълнение присъда от 12.04.2024г. по дело № Т 20227360 на Кралски съд на Ууд Грин, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, с която българският гражданин А. А. А. е признат за виновен за извършени престъпления, както следва: заплаха с убийство, извършено на 06.07.2022г., квалифицирайки го като престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК на Република България и налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от две години нападение, причинило телесна повреда, извършено на 06.07.2022г., квалифицирайки го като престъпление по чл. 130, ал.1 от българския НК и налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от 15 месеца заплаха с убийство, извършено на 29.08.2022г., квалифицирайки го като престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК на Република България и налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от две години нападение, причинило телесна повреда, извършено на 29.08.2022г., квалифицирайки го като престъпление по чл. 130, ал.1 от българския НК и налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от 18 месеца умишлено удушаване, извършено на 29.08.2022г., квалифицирайки го като престъпление по чл. 130, ал.1 НК на Република България и налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет месеца заплаха с убийство, извършено на 30.08.2022г., квалифицирайки го като престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК на Република България и налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от две години опит за убийство на жертва на възраст над една година, квалифицирайки го като престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 от НК на Република България и определяйки му наказание лишаване от свобода за срок от 20 години нападение с цел грабеж, извършено на 30.08.2022г., квалифицирано като престъпление по чл. 199, ал.1, т.3 вр. чл. 198, ал.1 НК, за което му е определено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години. Така постановените от състава на Градски съд наказания са групирани на основание чл. 23, ал.1 НК и на А. е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 20 /двадесет/ години. На основание чл. 59, ал.1 НК е приспаднато времето на предварително задържане на осъдения, считано от 31.08.2022г. до влизане на определението в сила. Определен е и първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода. Със съдебния акт е оставено без уважение искането за приемане за изпълнение на постановената в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия присъда в частта, с която А. А. е признат за виновен за притежание на нож или остър предмет, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, както и относно удълженото наказание за срок от три години за условно освобождаване. Срещу съдебното определение е подадена въззивна жалба от А. А. чрез упълномощен от него защитник. В нея се излагат твърдения за неправилно приложение на материално правните норми от НК на Република България, както и немотивиране от съда на позицията му за това. Отправят се упреци към първоинстанционния съд за неправилна индивидуализация на наказанието по обвинението за извършено деяние, квалифицирано като опит за убийство с определянето на максималния, визиран в санкционната част на тази разпоредба, срок от 20 години лишаване от свобода, а не такъв с по-нисък размер в рамките на определения от закона. В жалбата се изразява недоумение защо при определяне размера на търпимото общо най-тежко наказание, съдът е наложил най-високия от групираните наказания, а не такъв с по-нисък размер. Изразяват се претенции при приложението на чл. 59 НК да се приспаднат всички периоди, през които А. е бил фактически задържан и лишен от свобода с изрично посочване на техните начални и крайни дати. В заключение се отправя искане към въззивния съд да измени атакувания акт като наказанието за опит за убийство се определи в размер между 10 и 12 години лишаване от свобода, при приложението на чл. 59 НК да се посочат изрично началните и крайни дати на фактическо задържане на А. А., което бъде приспаднато изцяло и да се коригира определения режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на осъдения - адв. Б., възпроизвежда доводите, изложени във въззивната жалба. Допълва, че при преценка на фактическата обстановка, касаеща обвинението за опит за убийство, следва да се обсъди дали изобщо е налице умисъл у нейния подзащитен за убийство. В заключение моли да бъде изменено определението на Софийски градски съд като наказанието за опит за убийство бъде отмерено към законовия минимум - 10- 12 години лишаване от свобода. В своята пледоария прокурорът от Апелативна прокуратура изразява позицията си, че при законосъобразно проведено първостепенно производство по реда на глава 36, раздел I НПК съдът е постановил правилен акт, квалифицирайки всяко едно от деянията, за които българският гражданин е осъден от Кралски съд на Ууд Грин, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, определяйки първоначалния режим за изтърпяването му и приспадайки времето на неговото предварително задържане по наказателното производство. Относно упрекът на защитата за липса на мотиви, подчертава, че атакуваният акт е определение, а не присъда и въпреки това съдът бил изложил обстойни аргументи за всяко едно от престъпленията. Цитирайки приложимите процесуални норми, прокурорът заявява, че Градски съд законосъобразно е определил както размера на наказанието по обвинението за опит за убийство, така и общото най-тежко наказание след приложение на чл. 23 НК. Предлага атакуваният съдебен акт да бъде потвърден. Осъденият А. А. поддържа изцяло аргументите на своя процесуален представител, изразявайки желание да бъде намалена присъдата му. При дадената му възможност за последна дума заявява, че е направил грешки, за които се разкайва и отново моли да бъде намален размера на определеното му наказание, за да се грижи за свои деца и внуци. За да се произнесат по настоящото производство както първостепенният, така и настоящият състав на съда следва да вземат предвид разпоредбите на вътрешното законодателство – чл.453 – чл.457 НПК и тези на Конвенцията за трансфер на осъдени лица, съставена в Страсбург на 21.03.1983г., ратифицирана от нашата страна и обнародвана в ДВ бр. 39/10.05.1994г., както и допълнителния протокол към нея, ратифициран със закон, приет на 28.01.2004г., в сила за Република България от 01.07.2004г. Този съдебен състав, изслушвайки страните и съобразявайки съдържимото в атакуваното определение и материалите по делото, установи следното: С присъда от 12.04.2024г. по дело № Т 20227360 на Кралски съд на Ууд Грин, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия българският гражданин А. А. А. е признат за виновен в извършване на няколко престъпления: заплаха с убийство, извършено на 06.07.2022г. - престъпление по чл.16 от Закон за престъпленията срещу личността от 1861 година нападение, причинило телесна повреда, извършено на 06.07.2022г. - престъпление по чл.47 от Закон за престъпленията срещу личността от 1861 година заплаха с убийство, извършено на 29.08.2022г. - престъпление по чл.16 от Закон за престъпленията срещу личността от 1861 година нападение, причинило телесна повреда, извършено на 29.08.2022г. - престъпление по чл.47 от Закон за престъпленията срещу личността от 1861 година умишлено удушаване, извършено на 29.08.2022г. - престъпление по чл. 75А, параграф 1, б. „а“ и параграф 5 от Закон за тежките престъпления от 2015 година заплаха с убийство, извършено на 30.08.2022г. - престъпление по чл.16 от Закон за престъпленията срещу личността от 1861 година опит за убийство на жертва на възраст над една година на 30.08.2022г.- престъпление по раздел 1, параграф 1 от Закона за опитите за извършване на престъпление от 1981 година нападение с цел грабеж, извършено на 30.08.2022г. - престъпление по чл.8, параграф 2 от Закона за кражбите от 1968 година притежание на предмет с острие - престъпление по чл. 139, параграф 1 от Закона за наказателно правосъдие от 1988 година По отношение на така описаните престъпления решаващият съд е наложил на българския гражданин А. наказания лишаване от свобода, както следва: за всяка от заплахите с убийство на 06.07.2022г., 29.08.2022г. и 30.08.2022г. - в размер на по 2 години, за нападението, причинило телесна повреда - това, извършено на 06.07.2022г. - в размер на 15 месеца, а това, осъществено на 29.08.2022г. - 18 месеца, за умишлено удушаване - 18 месеца, за нападение с цел грабеж - 4 години, за опит за убийство на жертва на възраст над една година - 26 години с удължен срок на условно освобождаване от 3 години и за притежаване на предмет с острие - 1 година. С присъдата си от 12.04.2024г. съдът е постановил А. да изтърпи общо наказание от 26 години лишаване от свобода. Българският гражданин е бил задържан под стража от 31.08.2022г. до 11.04.2024г., а на 12.04.2024г. е започнало изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода” като на 12.09.2025г. А. А. е трансфериран на територията на Република България и постъпил в затвора - •••, където пребивава и към настоящия момент. При приспособяване на получената за изпълнение присъда от 12.04.2024г. по дело № Т 20227360 на Кралски съд на Ууд Грин, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия компетентният състав на Софийски градски съд е съобразил, че са налице изискуемите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.453 и чл. 454 от НПК на Република България. Осъденото лице А. А. на 07.01.2025г. е дал съгласие да бъде предаден на държавата си по произход, за да продължи в нея изпълнението на наложеното му наказание, въпреки че подобно съгласие не е било задължително условие за трансфера поради спецификата на настоящия случай - налице е нареждане за неговото депортиране от територията на Обединеното кралство и забрана за завръщането му докато е в сила заповедта - нареждането за отстраняването на А. като чуждестранен престъпник на основание Закон за имиграцията от 1971 година и Закон за границите на Обединеното кралство от 2007г. е издадено на 18.12.2024г. за и от името на Държавния секретар на Министерството на вътрешните работи. Първостепенният съд се е занимал и с въпросите, които следва да реши съгласно визираното в чл. 457, ал.3 - ал.5 от НПК на Република България, давайки им в преимуществената си част правилни отговори. Тук е мястото да бъде посочено, че не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя за липса на мотивиране от страна на Градски съд на извода му кои норми от приложения български наказателен закон са съответни на тези, квалифициращи деянията, в чието извършване А. е признат за виновен и осъден от съда в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. За да извърши своята преценка, българският съд е обвързан с изложеното в приетата за изпълнение присъда. Съобразявайки маниера на формулиране на мотивите и използвания от съдията при Кралски съд на Ууд Грин в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия подход, контролираният български съд възможно най-адекватно е успял да подведе изложените факти за всяко едно от деянията под приложимата материално правна норма от българския наказателен закон. Така по отношение на деянията, осъществени на 06.07.2022г. - заплаха с убийство и нападение, причинило телесна повреда - субсумирани под състава на престъпление по чл.16 от Закон за престъпленията срещу личността от 1861 година и по чл.47 от Закон за престъпленията срещу личността от 1861 година, достъпната за българския съд фактология се изчерпва с описание на нахлуване на А. А. в перално помещение, в което е работила неговата съжителка А. Я. като той неколкократно я ритнал, отправяйки междувременно към нея заплахи с убийство и обиди. Напълно правилно изпълняващият съд е определил извършеното като деятелност, покриваща състав на престъпления по чл. 144, ал.3, т.1 НК и по чл. 130, ал.1 НК и съобразявайки визираното в тези норми наказание - съответно лишаване от свобода до шест години и лишаване от свобода до две години или пробация е приел, че отмерените от съда в Ууд Грин Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия наказания лишаване от свобода не следва да се редуцират, а да се определят на 2 години лишаване от свобода и 15 месеца лишаване от свобода. Подобно е отношението на контролиращия съд към извършената от Градски съд преценка за стореното на 29.08.2022г. от А., за което той е признат за виновен - заплаха с убийство, нападение, причинило телесна повреда и умишлено удушаване. Изнесената и предоставена на българския съд фактология се изразява в следното - нападение от страна на А. на Я., нанасяне на удари от негова страна, довели до кръвотечение от устата и носа й, удряне с ритници, хващане на гърлото й с една ръка и пъхане на другата в него, за да се затрудни възможността й да диша и заплашване с убийство и с изхвърляне на тялото й в кофа за боклук. От описаното се установява, че са нанесени удари по лицето и тялото на Я. от страна на А. А., за които няма данни да са причинили увреждания, покриващи медико-биологичните характеристики на тежка или средна телесна повреда по смисъла на чл. 128 НК или чл. 129 НК, поради което и българският съд основателно е приел, че са довели до леки телесни увреждания и деятелността му попада под нормата на чл. 130, ал.1 НК. По подобен начин правилно съдът е субсумирал извършеното - заплашване с убийство и с последващо изхвърляне на тялото на Я. в кофа за боклук под нормата на чл. 144, ал.3, т.1 НК. Приложими са и направените погоре констатации относно размера на отмерените от Градски съд наказания - тъй като наложените от съда в Обединеното кралство и Северна Ирландия наказания попадат в рамките на визираното в санкционните части на приложимите норми от българския Наказателен кодекс, то правилно са приети като наказания съответно: 2 години лишаване от свобода и по 18 месеца лишаване от свобода. Отново заплаха с убийство към Я. от страна на А. е осъществена на 30.08.2022г. - при опит пострадалата да се отдалечи от него, в присъдата е описано, че осъденият отново я заплашил с убийство - това съставлява престъпление и по българския НК - чл.144, ал.3, т.1 и наложеното наказание попада в това, визирано в санкционната част и на българската приложима правна норма - 2 години лишаване от свобода, поради което наложеното наказание е прието за изпълнение в автентичния му размер. Основният поставен от защитата проблем е правилността на преценката на контролирания съд касателно извършеното на 30.08.2022г. от А. А. деяние, квалифицирано като опит за убийство - престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 от НК на Република България. От описаното в изпратената присъда се установява, че на посочената дата А. е нанесъл повече от един удар с нож в тялото на Я., намушквайки я в лявата страна на горната част на гърба и в горната част на лявата ръка. При тази фактология съдебните заседатели са отсъдили, че с тези свои действия той се е опитал да убие А. Я.. Съдът в процедурата по глава 36 раздел I НПК не би могъл да интервенира върху приетата от трансфериращата държава правна квалификация, а следва да подведе фактите под приложимото българско право без да има възможност да разсъждава дали е налице умисъл или не при осъществяване на деянието /в какъвто смисъл са претенциите на защитата/ като само следва да прецени дали има съответен текст от българския приложим наказателен закон и при позитивен отговор - кой е той. Очевидно, описанието на фактите сочат на престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 от българския НК и при тази констатация съдът съобразява пропорционалността на наказанието, вземайки предвид и нормата на чл. 457, ал.4 НПК. Съдът в Ууд Грин в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е отсъдил А. да изтърпи за това престъпление наказание от 26 години лишаване от свобода и удължен срок на условно освобождаване от три години, т.е. наказание с удължен срок от общо 29 години лишаване от свобода. Българския наказателен закон не познава института на удължен срок на условно освобождаване, поради което и правилна е преценката на контролирания съд, че следва да се съобразява наложеното наказание от 26 години лишаване от свобода за това престъпление. В санкционната част на нормата на чл. 115 НК е визирано наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. В същото време, чл. 457, ал.4 НПК е категоричен, че „когато по закона на Република България максималният срок на лишаване от свобода за извършеното престъпление е по-малък от определения с присъдата, съдът намалява наложеното наказание до този срок“. Така, прилагайки закона, правилно Градски съд е намалил наложеното на А. наказание до максимално предвидения в нормата на чл. 115 НК размер - 20 години лишаване от свобода и в тази хипотеза няма място за разсъждения дали срок от 10 или 12 години лишаване от свобода би бил поподходящ за осъдения поради влошено здравословно състояние или други смекчаващи отговорността му обстоятелства. Тази преценка вече е била извършена от съда в държавата, от която се трансферира лицето, за да изтърпи останалата част от наказанието си и както бе отбелязано, българският съд в това производство не притежава компетентност да изследва или оценява смекчаващи или отегчаващи нечия наказателна отговорност обстоятелства. Единственото несъгласие на настоящия състав с позицията на Градски съд е по отношение на квалификацията, дадена от контролирания съд за извършеното на 30.08.2022г. деяние, определено от осъдилия съд като нападение с цел грабеж. Градски съд е приел, че то покрива състава на престъпление по чл. 199, ал.1, т.3 вр. чл. 198, ал.1 НК: „Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване и грабежът е придружен с тежка или със средна телесна повреда“. Фактите касателно това деяние, описани в изпратената присъда, с която А. е признат за виновен и осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, са буквално следните: „ Горе-долу едновременно сте я влачил по тротоара за презрамката на чантата, която носела. Успели сте да издърпате чантата й и, както отсъдиха съдебните заседатели, това е било нападение с намерение да я ограбите, тоест да откраднете всичко, което може да е имала в чантата си“. При така изложената фактология не може да бъде възприета тезата, че извършения от А. грабеж, за какъвто безспорно са налице съставомерни обстоятелства /отнемане от владението на Я. на нейна вещ с намерение да бъде противозаконно присвоена от страна на осъдения, за което е употребил сила - дърпане на вещта/, е придружен със средна или тежка телесна повреда. Описание за причиняване на телесно увреждане с характера на средна или тежка повреда в коментираната присъда на наложилия я съд липсва. Именно поради това и осъщественото от А. А. деяние на 30.08.2022г., определено като нападение с цел грабеж, следва да се приспособи към разпоредбата на чл. 198, ал.1 от българския наказателен закон. Визираното в санкционната част на приложимата норма е лишаване от свобода от три до десет години, поради което и определеното наказание лишаване от свобода от 4 години, като попадащо в тези рамки, правилно е било отмерено от състава на Софийски градски съд. Основателно не е приета за изпълнение присъдата в частта, в която А. А. е признат за виновен за притежание на предмет с острие - престъпление по чл. 139, параграф 1 от Закона за наказателно правосъдие от 1988 година, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, тъй като подобно поведение не е криминализирано от българския наказателен закон. Съобразявайки, че издалият присъдата съд е определил А. А. да изтърпи едно наказание в размер, тъждествен с този, определен му като наказание за престъплението опит за убийство, основателно съставът на Градски съд е приложил разпоредбата на чл. 23, ал.1 НК и е определил общо най-тежко наказание лишаване от свобода, търпимо от А. А. за срок, равен на определеното му най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от 20 години. В този смисъл и несъответна на закона е претенцията на защитата за определяне като общо най-тежко наказание на А. по-леко такова от 20 години лишаване от свобода - чл.23, ал.1 НК е категоричен, че при определени условия - ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления /каквито в случая са налице/, съдът след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях, а в конкретния случай найтежкото наложено наказание е именно лишаване от свобода за срок от 20 години. Съобразен с нормите на специалния закон е и първоначално определеният режим за изтърпяване на така наложеното общо най-тежко наказание - чл. 57, ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС визира, че при налагане на наказание лишаване от свобода за срок, по-дълъг от 5 години за осъществено умишлено престъпление, режимът за изтърпяване на наказанието е строг. Контролираният съд е приспаднал времето, през което А. А. е бил задържан под стража и изтърпявал наложеното му наказание, но не е отграничил темпорално тези два периода. Липсва пречка това да бъде сторено от настоящия съдебен състав, тъй като по делото са налице писмени свидетелства, даващи възможност на съда да ги отграничи - българският гражданин е бил задържан под стража от 31.08.2022г. до 11.04.2024г., а на 12.04.2024г. е започнало изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”, който срок следва да се приспадне от определения срок на лишаването му от свобода. По изложените съображения съдът

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на член – съдия Андрей Ангелов по ВНЧД № 1486/2025г. по описа на САС, НО, ІІ състав: Изразявам особено мнение относно допустимостта на настоящото производство, тъй като считам, че инициаторът на производството по реда на чл. 457, ал.1 и сл. от НПК не разполага с процесуална легитимация за това с оглед на разпоредбата на ал. 15 на чл. 173 от ЗСВ. Съгласно чл. 457, ал.1 от НПК легитимиран да сезира СГС с решаване на въпросите, свързани с изпълнението на чуждестранна присъда в Р.България е главният прокурор. Видно от самото предложение по настоящото дело, то е депозирано в СГС на 06.10.2025г. от лице, упълномощено от и.ф. главен прокурор от 25.09.2025г. Считам, че продължаване изпълнението на функциите на главен прокурор от страна на Б.Б. С. след 21.07.2025г. е лишено от правно основание, респ. същият не разполага с легитимация ( вкл. и да упълномощава друго лице да го представлява) да сезира СГС с предложение по чл. 457, ал.1 от НПК. Относно новосъздадената ал. 15 на чл. 173 от ЗСВ ( с ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) намирам за правилно разяснението на действителния й смисъл, дадено от съдии и съдебни състави на ВКС (в разпореждания и р. № 485 / 12.11.2025 г. на състав от І НО на ВКС по н.д.в.№746/2024г.), квинтесенцията на което е, че след датата 21.07.2025г. прекратяването на функциите на и.ф. главен прокурор С. настъпва ex lege (по силата на закона, без настъпването на какъвто и да допълнителен юридически факт). Отнесено към настоящият случай гореизложеното означава, че съставът на СГС е следвало да остави без разглеждане предложението по реда на чл. 457, ал.1 от НПК, като подадено от лице без право на това, а в рамките на въззивното производство – настоящият съдебен състав да констатира липсата на процесуална легитимация на предложителя, последица от което е отмяната на определението на СГС от 30.10.2025г. по НЧД № 6305/25г. и оставянето на предложението на и.ф. главен прокурор без разглеждане, тъй като надлежната процесуална легитимация е въпрос, за който съдът следи служебно до окончателното приключване на производството. В този смисъл произнасянето на мнозинството от въззивния съдебен състав „по съществото“ на делото се явява без наличието на положителна процесуална предпоставка – направено от надлежна страна сезиране на съда. Ето защо и подписвам решението с особено мнение.