Решение № 432 от 21.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8523/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 4661/15.03.2024 г. по гр.д. № 32 265/2022 г. по описа на СРС, 167 състав по предявения от А. К. К. и И. З. К. срещу Х. Г. Т., Г. В. Л. и Г. С. Л. конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са отменени всички решения от т. 1 до т. 6 включително от дневния ред, обективирани в Протокол № 1, от проведено на 19.05.2022 г. Общо събрание на собствениците на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „••••••••.

Също така по предявения от първоначалните ответници Х. Г. Т., Г. В. Л. и Г. С. Л. срещу А. К. К. и И. З. К. инцидентен установителен иск с правно основание чл. 40, ал. 2 ЗС е признато за установено, че дяловете на всички съсобственици в общите части на сградата, находяща се в гр. София, ул. „•••••••• № 15, са в определено процентно изражение от общите части на сградата, както следва:

1 . з а гараж с идентификатор 68134.703.150.1.5, находящ се в гр. София, ул. „••••••••“ № 15, разположен в югозападната половина на сутерена от западната реална част на къщата – близнак, в гр. София, на ул. „••••••••“ № 15 и № 15А, с площ по декларирани данни на гаража 20 кв.м., при съседи: от изток – гараж за втория етаж, от юг – двор, от запад – двор и от север – избено помещение за третия етаж – 4,62% ид.ч. от общите части на сградата;

2. за гараж с идентификатор 68134.703.150.1.6, находящ се в гр. София, ул. „••••••••“ № 15 – 4,62% ид.ч. от общите части на сградата;

3. за жилище с идентификатор 68134.703.150.1.1, находящо се в гр. София, ул. „••••••••“ № 15, ет. 1, заемащо първия жилищен етаж от западната реална част на къщата близнак, в гр. София, на ул. „••••••••“ № 15 и № 15А, със застроена площ от 93 кв.м., при съседи: от изток – калкан, от запад – двор, от юг – двор, от север – двор, от долу – гаражи и мазета, и от горе – жилище на втори етаж – 31,60% ид.ч. от общите части на сградата;

4. за жилище с идентификатор 68134.703.150.1.2, находящо се в гр. София, ул. „•••••••• № ••••••••, заемащо втория жилищен етаж от западната реална част на къщата близнак, в гр. София, на ул. „••••••••“ № 15 и № 15А, със застроена площ от 104 кв.м. – 30,10% ид.ч. от общите части на сградата;

5. за жилище с идентификатор 68134.703.150.1.3, находящо се в гр. София, ул. „•••••••• № 15, заемащо третия жилищен етаж от западната реална част на къщатаблизнак, в гр. София, на ул. „••••••••“ № 15 и № 15А, със застроена площ от 104 кв.м., при съседи: от изток – калкан, от запад – двор, от юг – двор, от север – двор, от долу – жилище на втори етаж, и от горе – тавански етаж – 29,05% ид.ч. от общите части на сградата.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта относно иска по чл. 40 ЗУЕС.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 134821/23.04.2024 г. от Х. Г. Т., Г. В. Л. и Г. С. Л. /първоначални ответници и ищци по инцидентния установителен иск/ срещу решението в частта относно инцидентния установителен иск с правно основание чл. 40, ал. 2 ЗС. Излагат в жалбата, че съдът неправилно е определил дяловете на всички собственици в общите части на сградата съгласно таблица № 9 от СОЕ.

Считат, че съдът е следвало да постанови решението си съгласно таблица 11, вариант 2 от СОЕ. Молят решението в тази част да бъде отменено и искът да бъде уважен при процентите съгласно таблица 11, вариант 2 от СОЕ, като отчете всички сделки и наследственото приемство.

Въззивниците ищци по исковете не спорят, че дяловете на собствениците от общите части е следвало да бъдат определени към момента на завършването на строежа – 1971 г. Възприемат се и изводите на СРС, че едното от таванските помещения не принадлежи към жилището на трети етаж, собственост на А. К. К. и И. З. К., а е собственост на собственика на жилището на първи етаж Г. С. Л. по сделка от 21.09.2016 г.

Сочат обаче, че неправилно са определени дяловете на всички собственици в общите части на сградата по таблица № 9 от експертизата, а е следвало да бъдат определени съгласно таблица 11, вариант 2, понеже:

Не са отчетени следващите надстрояването от 1971 г. сделки – заключението по таблица № 9 не отчита обстоятелството, че на А. К. К. и И. З. К. - собственици на жилището на трети етаж, не е продадено таванско помещение, а то е прехвърлено

на собственика на жилището на етаж първи Г. С. Л.;

Две от таванските помещения са преустроени в жилище;

Сборът на ид. части от общите части съгласно решението е 99,99 процента, а не

100 процента – възражение по заключението в частта му по таблица № 9, но не и относно таблица 11, вариант 2;

Постъпил е отговор на въззивната жалба от А. К. К. и И. З. К.. Молят решението в сочената част да бъде потвърдено. Излагат, че през 1971 г. сградата е надстроена с два етажа и правилно вещото лице е взело предвид това обстоятелство. Сочат, че таблица № 7 от заключението отразява квадратурата на всички помещения и тяхната стойност, като тази таблица е основа на изводите на вещото лице във всички варианти на експертизата – както таблица 11, вариант 2, така и таблица № 9. Не спорят, че не притежават таванско помещение, а само складово помещение – мазе. Не спорят и че собствениците на жилищата на първи и втори етаж освен мазе притежават и таванско помещение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Решението в частта относно конститутивния иск по чл. 40 ЗУЕС е влязло в сила. Вярно е, че този конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС и установителният иск по чл. 40, ал. 2 ЗС за определяне на дяловете на всички собственици в общите части на сградата са разгледани от СРС в едно производство. Едно от възраженията на ищците по иска по чл. 40 ЗУЕС е, че не е достигнато необходимото мнозинство поради неопределеност на дяловете на собствениците от общите части. Поради влизане в сила на решението по конститутивния иск обаче предмет на въззивно обжалване е единствено решението в частта относно установителния иск по чл. 40, ал. 2 ЗС.

Решението в частта относно този иск е допустимо - между страните съществува спор относно дяловете на всички собственици в общите части на сградата във връзка с надстрояване от 1971 г. Разпоредбата на ч л . 40 от Закона за собствеността дава възможност във всеки един случай да се изчислят съответните идеални части от общите части на сградата в режим на етажна собственост. Това касае и случаите, в които има последващо надстрояване - чл. 40, ал. 2 ЗС, а така също и прехвърляне на части от самостоятелните обекти в сградата на нови собственици – чл. 40, ал. 3 ЗС. Считано до 2016 г. собственици на индивидуални обекти в сградата на три етажа са били лица, които са роднини, а по силата на сделка от 21.09.2016 г. жилището на трети етаж става собственост на А. К. К. и И. З. К., с което възниква спор относно дяловете от общите части.

Следва да се отбележи и че в производството по иска по чл. 40 ЗС са участвали всички собственици на индивидуални обекти, които са задължителни необходими другари. Това са А. К. К. и И. З. К. - собственици на жилище с идентификатор 68134.703.150.1.3 на третия етаж от сградата по силата на сделка от 24.08.2015 г., Х. Г. Т. – собственик на жилище с идентификатор 68134.703.150.1.2 на втория етаж от сградата по силата на договор за дарение от 05.04.2006 г., и Г. В. Л. и Г. С. Л. - собственици на жилище с идентификатор 68134.703.150.1.1 на първия етаж от сградата по силата на наследствено приемство и договор за покупко-продажба от 21.09.2016 г.

С исковата молба ищците А. К. К. и И. З. К. - собственици на жилище с идентификатор 68134.703.150.1.3 на третия етаж от сградата в режим на етажна собственост, са предявили против останалите собственици иск по чл. 40 ЗУЕС. С него се атакуват всички решения по Протокол № 1 от проведено на 19.05.2022 г. ОС на ЕС вкл. по доводи за неспазване на процедурата по взимане на решение поради неопределеност на притежаваните ид. части поради това, че не са установени дяловете на всички собственици на индивидуални обекти от общите части на сградата.

Оспорва се с иска по чл. 40 ЗУЕС и решението по т. 2 от Протокол № 1 от проведено на 19.05.2022 г. ОС на ЕС, с което решение етажните собственици по см. на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС определят проценти ид. части от общите части.

С отговора на исковата молба ответниците Х. Г. Т., Г. В. Л. и Г. С. Л. оспорват иска. Сочат, че ищците не притежават никое от съществуващите четири тавански помещения, понеже към обекта им е придадено складово помещение – мазе, а по силата на договора от 24.08.2015 г. не им е прехвърлено правото на собственост върху таванското помещение, което преди 2015 г. е било придадено към жилището на третия етаж. Това таванско помещение било собственост на Г. В. Л. и Г. С. Л. по силата на нот. акт от 21.09.2016 г., с който наследниците на Б. Л. прехвърлят на Г. С. Л. /техен чичо/ таванско помещение с площ 28,11 кв.м., което се придава наред с таванско помещение с площ 28,74 кв.м. към обекта на етаж първи.

С отговора на исковата молба се прави оспорване относно площообразуването на сградата. Съгласно уточнителни молби от 10.10.2022 г. и от 08.11.2022 г. ответниците по иска по чл. 40 ЗУЕС Х. Г. Т., Г. В. Л. и Г. С. Л. предявяват иск по чл. 40 ЗС.

По почин на СРС тези два иска – конститутивен за оспорване на решения на ОС на ЕС вкл. поради липса на необходимо мнозинство за приемане на решенията, и установителен иск по чл. 40 ЗС, са разгледани в едно производство. Предмет на въззивната жалба е единствено решението в частта относно иска по чл. 40 ЗС, а в останалата част решението е влязло в сила.

По иска по чл. 40 ЗС са събрани писмени доказателства – нот. актове на л. 10 – л. 18 и л. 156, и е изслушано и прието заключение на СТЕ относно регулационен статут на поземления имот и момент на заснемане на сградата след учредяване правото на строеж през 1969 г. /л. 175/, както и съдебно –техническа експертиза, която след оглед на имота е определила колко на брой и какви са складовите помещения в сградата и какви по размер са припадащите се ид.ч. от общите части, в няколоко варианта /л. 189 и сл./.

По делото са представени за сведение и решения по иск по чл. 109 ЗС, предявен от А. К. К. и И. З. К. против Х. Г. Т. и Г. С. Л. за осъждане на ответниците да преустановят действията, с които ограничават ползването и достъпа на ищците до общото таванско помещение /различно от трите други такива, придадени след 1971 г. към трите жилища в сградата/, разположено в юго-западния край на таванския етаж с площ 21,60 кв.м.

С решение от 08.07.2022 г. по гр.д. № 43534/2021 г. по описа на СРС /л. 93/ искът е уважен при приемане, че това помещение съставлява обща част по предназначение, с достатъчно обем и достъп по стълба, и се ползва от всички собственици на обекти в сградата.

С решение от 12.06.2023 г. по в.гр.д. № 10143/2022 г. по описа на СГС /л. 146/ решението на СРС е отменено, а искът отхвърлен, при приемане, че по предвиждане от инвестиционния проект от 1969 г. това помещение не е обща част, а се притежава в съсобственост от С. Л., Г. С. Л. и Б. Л..

С определение № 191/17.01.2025 г. по к.д. № 650/2024 г. по описа на ВКС, Трето ГО /л. 43 настоящо дело/ въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г. исковите молби с правна квалификация чл. 109 ЗС не подлежат на вписване, тъй като решенията по тези искове нито учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват, нито признават право на собственост върху недвижими имоти или друго вещно право върху такива имоти. Поради това влязлото в сила решение по иск по чл. 109 ЗС не е формирало сила на пресъдено нещо относно статута и принадлежността на общото таванско помещение, разположено в юго-западния край на таванския етаж с площ 21,60 кв.м., по който въпрос съдът по настоящото дело се произнася във връзка с предявения иск по чл. 40 ЗС. Решението, на което част от страните се позовават, не обвързва съда по см. на чл. 298 ГПК.

Съгласно чл. 40 ЗС дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете. При надстрояване на сграда в етажна собственост собствениците на надстроените етажи или части от етажи придобиват, срещу заплащане, собствеността и върху всички общи части на сградата. Дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно съотношението между стойностите на отделните помещения по време завършването на строежа. Когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице, частта на приобретателя и на отчуждителя в общите части на сградата се определя от съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част по време на прехвърлянето.

Обемът на общите части за всеки един от собствениците в етажната собственост се определя към момента на учредяване на етажната собственост по начина, указан в чл. 40 ЗС. Разпоредбата е императивна и съсобствениците не могат да уговарят дялове от общите части по друг начин, освен като съотношение между стойностите на отделните обекти. Но дори и без да са точно определени общите части на всеки един от индивидуалните обекти на собственост в сградата, в режим на етажна собственост, те съставляват неотменна част (акцесорум) от правото на собственост на съответния самостоятелен обект и могат да бъдат предмет на самостоятелна искова защита. Така Решение № 43 от 6.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1406/2017 г., II г. о., ГК.

Притежаваните от етажните собственици идеални части от общите части на сградата не могат да бъдат в размер, различен от предвидения в закона като съотношение между стойностите на отделните обекти към момента на възникване на етажната собственост или при надстрояването. Тъй като общите части нямат самостоятелно съществуване и са в тясна зависимост от собствеността и стойността на отделните етажи или части от тях, те по силата на закона и независимо от договореното имат точно определен размер /така Определение № 229 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6132/2015 г., I г. о., ГК/.

В случая не е спорно, а и се установява от нот. акт от 05.04.1969 г. за учредяване на право на строеж и от заключението на СТЕ от 06.02.2024 г., че към 1969 г. върху парцел XV- 1091 от кв. 12 по регулационния план на с. Слатина от 1922 г. / парцел XV- 14 от кв. 12 по регулационния план от 1949 г. или парцел IV- 14 от кв. 13 по регулационния план от 1966 г./ е съществувала построена до 1946 г. сграда с площ 72 кв.м., съгласно позволителен билет № 137/26.06.1946 г. Тази сграда е едноетажна.

С нот. акт от 05.04.1969 г. за учредяване на право на строеж собственикът на земята и на сградата С. С. Л. е учредил в полза на синовете си - Г. С. Л. / въззивник/ и Б. С. Л., право на строеж.

За Г. С. Л. е учредено право на строеж да надстрои къщата, като построи втори етаж с площ 104 кв.м. заедно с прилежащите избено помещение, таванско помещение / при съседи вкл. друго “общо таванско помещение“/ и гараж в сутерена.

За Б. С. Л. е учредено право на строеж да надстрои къщата, като построи трети етаж с площ 104 кв.м. заедно с прилежащите избено помещение, таванско помещение / при съседи вкл. друго “общо таванско помещение“/ и гараж в сутерена.

Не е спорно, а и съгласно експертизата строежът е бил завършен до 1971 г. Според вещото лице по СТЕ от 06.02.2024 г. сградата е заснета през 1971 г. Вещото лице по СТЕ от 17.01.2024 г. дава заключение, че сградата е изпълнена по начин, присъщ за седемдесетте години на 20 век.

Следователно състоянието на имота към 1971 г. е релевантният момент съгл. чл. 40 ЗС, към който следва да се определят дяловете от общите части, като бъдат отчетени и прехвърлителните сделки от 2006 г., 2015 г. и 2016 г.

Установява се от заключението на СТЕ от 17.01.2024 г., вкл. след оглед на имота, че сградата е от три етажа, подпокривно пространство и сутерен, в който са изградени три мазета и два гаража.

Не е спорно, а и вещото лице е установило, че в подпокривното пространство са изградени четири тавански помещения, които имат нужната височина, пространство и има достъп до тях от редовна стълба. Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. следва да се приеме, че те съставляват обща част по предназначение, а не общ незастроен обем между последната плоча и покрива.

Установява се от нот. акт за учредяване на право на строеж от 05.04.1969 г., а и това произтича от извършените преустройства в подпокривното пространство, подкрепено и от предмета на извършените сделки от 2006 г., 2015 г. и 2016 г., че по волята на С. Л. – собственик на жилището на етаж първи от сградата към 1969 г., на Г. С. Л. - собственик до 2006 г. на жилището на етаж втори, и на Б. С. Л. - собственик до смъртта му на 30.09.2007 г. на жилището на етаж трети, при възникването на етажната собственост през 1971 г., по силата на предвиждането по проект и по волята на собствениците, към всяко от жилищата е било придадено по едно таванско помещение. Отделно от това съществува и друго “общо“ таванско помещение.

В н.а. от 1969 г. това “общо“ таванско помещение с площ 21,60 кв.м. изрично е посочено като отделно от трите други и предназначено за общо ползване от собствениците на трите жилища. Това произтича и от формулировките в н.а. от 21.09.2016 г., в който изрично се сочи, че ид.ч. от “общото“ таванско помещение се припадат към съответните самостоятелни обекти.

В.л. по СТЕ от 17.01.2024 г. е установило, че /схема на л. 192/ към 1971 г., като е възникнала етажната собственост, са били предвидени три тавански помещения – чайна, таванско помещение голямо и таванско помещения малко, но още тогава са били изградени четири тавански помещения. В.л. е сравнило изграденото на място с границите на таванските помещения, посочени в н.а. от 1969 т.

Така към 1971 г. в подпокривното пространство са били изградени четири помещения, а именно:

• таванско помещение придадено към жилището на първи етаж с площ 28,74 кв.м.;

• таванско помещение придадено към жилището на втори етаж с площ 13,40 кв.м. /липсва в нот. актове, измерена на място/;

• таванско помещение придадено към жилището на трети етаж с площ 28,11 кв.м., което впоследствие е придобито от собственика на жилището на първи етаж, като жилището на трети етаж разполага с друг склад в мазето;

• “общо“ таванско помещение с площ 21,60 кв.м., което се използва при равни части от собствениците на жилищата до извършване на долуописаните сделки;

От стълбището вдясно се намира таванско помещение придадено към жилището на първи етаж с площ 28,74 кв.м., следва тоалетна и таванско помещение придадено към жилището на втори етаж с площ 13,40 кв.м. От това таванско помещение придадено към жилището на втори етаж се влиза в “общото“ таванско помещение поради изградена стена между таванското помещение придадено към жилището на втори етаж и таванското помещение придадено към жилището на трети етаж. В.л. дава заключение, че липсват данни кога е изградена стената, но към 1971 г. такава стена не е имало и до “общото“ таванско помещение се стигало направо от стълбите, при преминаване през подпокривното пространство.

Следователно към 1971 г., когато възниква етажната собственост, по съгласие на собствениците по см. на Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г. общото таванско помещение е придадено при равни квоти от по 1/3 за общо ползване от собствениците на първи, втори и трети етаж.

Вярно е, че в КК и КР таванско помещение придадено към жилището на втори етаж с площ 13,40 кв.м. и таванско помещение придадено към жилището на трети етаж с площ 28,11 кв.м. са неправилно заснети като четвърти самостоятелен обект с идентификатор № 68134.703.150.1.4, но това погрешно отбелязване в регистъра не обвързва съда. Тези две тавански помещения, въпреки че са едно до друго и между тях е изградена тоалетна, не съставляват отделен обект на правото на ползване – жилище, най-малкото поради липсата на кухня, баня-тоалетна и складово помещение съгл. чл. 40 ЗУТ. Също така липсват данни, а и не са формирани твърдения, да е било в определен момент налице съгласие на собствениците - изрично или мълчаливо, с фактически или правни действия, за това.

В подпокривното пространство са обособени горепосочените тавански помещения.

Сградата се състои също от три жилища на етаж първи, втори и трети, като жилището на първи етаж е с най-малка площ 93 кв.м., което е компенсирано с придаването към него впоследствие на второ таванско помещение / извън първото такова придадено и частите от общото таванско помещение/.

В сутерена са изградени два гаража, собственост на собствениците на втори и трети етаж, а собственикът на етаж първи няма гараж.

Също така в сутерена са предвидени три избени помещения, придадени към жилищата, наред с таванските помещения.

Извършени са следните сделки с индивидуалните обекти и прилежащите им общи части, сред които и мазетата и таванските помещения, както и общото таванско помещение.

На първо място, към 1971 г. първи етаж – жилище с площ 93 кв.м., ведно с мазе с площ 6 кв.м., таванско помещение от 28,74 кв.м. и 1/3 от общото таванско помещение са били собственост на С. Л.. Втори етаж – жилище с площ 104 кв.м., ведно с мазе с площ 10,33 кв.м., таванско помещение от 13,40 кв.м., 1/3 от общото таванско помещение, както и гараж с площ 20 кв.м. са били собственост на Г. Л.. Трети етаж – жилище с площ 104 кв.м., ведно с мазе с площ 6 кв.м., таванско помещение от 28,11 кв.м., 1/3 от общото таванско помещение, както и гараж с площ 20 кв.м. са били собственост на Б. Л..

През 2006 г. с н.а. от 05.04.2006 г. собственикът на етаж втори Г. Л. е дарил жилището ведно с избеното помещение, таванското помещение от 13,40 кв.м., както и гараж с площ 20 кв.м. на дъщеря си Х. Л..

По силата на тази сделка Г. Л. не се е разпоредил с правото на собственост върху 1/3 от общото таванско помещение. Това следва от формулировката на акта – общото таванско помещение е посочено само като граница на таванското помещение, а не като даряван имот.

Така собственик на жилището на етаж втори - жилище с площ 104 кв.м., ведно с мазе с площ 10,33 кв.м., таванско помещение от 13,40 кв.м. и гараж с площ 20 кв.м. е Х. Л..

Г. Л. е придобил по силата на наследственото приемство от баща си С. ½ ид.ч. от жилището на етаж първи, поради което е могъл да запази за себе си притежанието на 1/3 ид.ч. от общото таванско помещение, припадащи се към жилището на етаж втори, дарено.

Останалите ½ ид.ч. от жилището на първи етаж са придобити от Б. Л., също син на С., като наследниците на Б. – деца Л.И М. Л.и, са продали на чичо си Г. Л., докато той е бил в брак с Г. Л., тези ½ ид.ч. С н.а от 21.09.2016 г. Г. Л. е придобил останалата ½ ид.ч. от жилището на първи етаж ведно с мазе с площ 6 кв.м., таванско помещение от 28,74 кв.м., както и притежаваните от Л.И М. Л.и 1/6 ид.ч. от общото таванско помещение към жилището на първи етаж. Изрично в акта е посочено “заедно с припадащите се ид.ч. от общото таванско помещение и общите части на сградата“ или съсобствениците изрично разграничават общото таванско помещение от останалите три тавански помещения и от останалите ид.ч. /като покрив, стълбища и т.н./.

По тази начин по силата на наследственото приемство и на договор за покупко - продажба Г. Л. и Г. В. Л. /за ½ притежавана в СИО/ са станали собственици на първи етаж – жилище с площ 93 кв.м., ведно с мазе с площ 6 кв.м., таванско помещение от 28,74 кв.м. и ид.ч. от общото таванско помещение.

Наред с това с този н.а. от 21.09.2016 г. Л.И М. Л.и са продали на Г. Л. и на Г. Л.и и таванското помещение с площ 28,11 кв.м., първоначално придадено към жилището на трети етаж, като това таванско помещение с площ 28,11 кв.м. се придава към жилището на първи етаж. Това жилище /с най-малка площ/ поради роднинските отношения между съсобствениците е вече с две придадени тавански помещения – първоначално определеното с площ 28,74 кв.м. и новопридаденото от 28,11 кв.м. / и двете отделно от общото таванско помещение./.

Относно трети етаж. С откриване на наследството на Б. Л. през 2007 г. жилището на трети етаж е станало собственост на Л.И М. Л.и, които с н.а. от 24.08.2015 г. са продали жилището на трети етаж ведно с мазето и гаража, но без таванско помещение от 28,11 кв.м. на А. К. К. и И. З. К.. Това жилище има складово помещение в избата, поради което е възможно таванското помещение от 28,11 кв.м. да се придаде към друг обект.

А. К. К. и И. З. К. не притежават ид.ч. от подпокривното пространство, както и ид.ч. от парцела.

Така жилището на трети етаж - жилище с площ 104 кв.м., ведно с мазе с площ 6 кв.м., както и гараж с площ 20 кв.м. са собственост на А. К. К. и И. З. К..

.

Първи етаж – жилище с площ 93 кв.м., ведно с мазе с площ 6 кв.м., таванско помещение от 28,74 кв.м., новопридадено таванско помещение от 28,11 кв.м., както и цялото общото таванско помещение от 21,60 кв.м. са собственост на Г. Л. и Г. Л.и / от които 1/2 в режим на СИО/.

Обстоятелството, че това жилище е най-малко като площ и няма обособен гараж за него, е компенсирано със съсредоточаване на правото на собственост върху общото помещение у Г. Л..

Това е така, понеже той придобил 1/3 от общото таванско помещение още през 1971 г. като собственик тогава на етаж втори, не се е разпоредил с тези ид.ч.; придобил е по наследство от С. 1/6 от общото таванско помещение, придадени към етаж първи; придобил е по покупко- продажба от племенниците си 2/12 или 1/6 от общото таванско помещение, придадени към етаж първи / които Л.И М. са придобили по наследство/; останалите 1/3 ид.ч. от общото таванско помещение към жилището на трети етаж също са придобити от Г. Л. от праводатели Л.И М.. Към 21.09.2016 г. Л.И М. Л.и не са притежавали индивидуален обект, не е било възможно да притежават единствено ид.ч. от общите части, поради което тези ид.ч. са също разпоредени с н.а. от 21.09.2016 г.

СРС е достигнал до същите изводи, но неправилно е определил дяловете на страните от общите части по таблица № 9. В нея прилежащ таван на стойност 1 295,31 лв / този с площ 28,11 кв.м./ неправилно се води на А. К. К. и И. З. К..

Решението следва да се отмени, а разпределението да се извърши по вариант последен – таблица 11, вариант две, според който се припадат:

1 . з а гараж с идентификатор 68134.703.150.1.5, находящ се в гр. София, ул. „••••••••“ № 15, с площ 20 кв.м. – 4,34% ид.ч. от общите части на сградата / за А. К. К. и И. З. К./;

2. за гараж с идентификатор 68134.703.150.1.6, находящ се в гр. София, ул. „••••••••“ № 15, с площ 20 кв.м. – 4,51% ид.ч. от общите части на сградата / за Х. Г. Т./;

3. за жилище с идентификатор 68134.703.150.1.1, находящо се в гр. София, ул. „••••••••“ № 15, ет. 1, заемащо първия жилищен етаж от западната реална част на къщата близнак, в гр. София, на ул. „••••••••“ № 15 и № 15А, със застроена площ от 93 кв.м., ведно с мазе с площ 6 кв.м., таванско помещение от 28,74 кв.м., таванско помещение от 28,11 кв.м. и общото таванско помещение от 21,60 кв.м. – 38,48 ид.ч. от общите части на сградата /за Г. В. Л. и Г. С. Л. /;

4. за жилище с идентификатор 68134.703.150.1.2, находящо се в гр. София, ул. „•••••••• № ••••••••, заемащо втория жилищен етаж от западната реална част на къщата близнак, в гр. София, на ул. „••••••••“ № 15 и № 15А, със застроена площ от 104 кв.м., ведно с мазе с площ 10,33 кв.м. и таванско помещение от 13,40 кв.м. – 28,82 % ид.ч. от общите части на сградата / за Х. Г. Т./;

5. за жилище с идентификатор 68134.703.150.1.3, находящо се в гр. София, ул. „•••••••• № 15, заемащо третия жилищен етаж от западната реална част на къщатаблизнак, в гр. София, на ул. „••••••••“ № 15 и № 15А, със застроена площ от 104 кв.м., ведно с мазе с площ 6 кв.м. – 23,85 % ид.ч. от общите части на сградата / А. К. К. и И. З. К./.

Сборът на тези проценти е 100 процента.

Съдът намира, че на въззивниците се следват разноски от 40 лв . и 700 лв. адвокатско възнаграждение общо за всички въззивници, намалено по прекомерност. Пред СГС производството се развило в едно съдебно заседание, като единственият спорен въпрос между страните е бил относно статута на общото таванско помещение и приложимия вариант от вече приетата СТЕ.

Така мотивиран, Софийски градски съд