Решение № 1432 от 4.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7892/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 474 от 10.01.2025 г. постановено по гр.д.№ 69924/2022 г. на СРС, 30-ти състав са отхвърлени, като неоснователни предявените при условията на евентуалност от А. К. В., с ЕГН ••••••••••, чрез адв. С. Г., със съдебен адрес: гр. София, бул. ••••, срещу Столична община, с адрес: гр. София, ул. ••••, установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, както следва:

за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, осъществено в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и в периода от 04.03.2022г. до датата на депозиране на исковата

молба в съда - 22.12.2022 г., на следния недвижим имот, находящ се в обл.

София, общ. Столична, гр. София, район Сердика, ул. ••••, а именно: реална

част с площ от 376 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 68134.503.766 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със Заповед РД-18-53/23. 11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин

на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар кадастрален

номер: 766, квартал по регулация: 12, като поземленият имот представлява по регулация УПИ XXXII- 766, 765, която реална част е образувана от север и запад

с граници по кадастрална карта, а на югоизток - заснета на място масивна ограда,

съгласно комбинирана скица за пълна и частична идентичност, /изготвена от инж. И.Т., с рег. № 13219 в КИИП, находяща се на л. 11 от делото на СРС/ и извършено геодезическо заснемане на място.

• за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, осъществено в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006г. и в периода от 04.03.2022 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.12.2022 г., на следния недвижим имот, находящ се в обл. София, общ. Столична, гр. София, район Сердика, ул. ••••, а именно: 376/658 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.503.766 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18- 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар кадастрален номер: 766, квартал по регулация: 12, като поземленият имот представлява по регулация УПИ XXXII-766, 765, в рамките на владяната реална част от недвижимия имот, която реална част е с площ от 376 кв. м., образувана от север и запад с граници по кадастрална карта, а на югоизток - заснета на място масивна ограда, съгласно комбинирана скица за пълна и частична идентичност, /изготвена от инж. И.Т., с рег. № 13219 в КИИП, находяща се на л. 11 от делото на СРС/ и извършено геодезическо заснемане на място.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу постановеното основно решение е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се излага, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и издадено при нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа, че неправилно при постановяване на решението си съдът не е съобразил, че претенцията за собственост на реална част се отнася до поземления имот с посочения идентификатор от КК и КР, а не до УПИ. Съгласно приетата по делото СТЕ присъединяване на тази реална част към имота, собственост на ищцата /съседен на владяната реална част/ е възможно и допустимо. Доколкото за тази реална част са изпълнени изискванията на чл.19 ЗУТ, неправилно съдът е изследвал в производството дали останалата част съседния имот /извън владяната реална част/ отговаря на тези изисквания за самостоятелен УПИ.

Освен това, изводите на съда досежно претенцията за придобиване по давност на идеална част се явяват несъобразени със закона и цитираната съдебна практика. Неправилно съдът е отхвърлил и искът за признаване на собственост по давност за идеалната част.

Отправя искане за отмяна на решението като неправилно и за уважаване на предявените при условията на евентуалност искове като основателни. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника Столична община и становище, във връзка с нея не е изразено.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност на постановеното решение, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. К. В., с която срещу Столична община са предявени положителни установителни искове, съединени в условията на евентуалност, както следва:

1. главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, осъществено в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006г. и в периода от 04.03.2022г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.12.2022 г., на следния недвижим имот, находящ се в обл. София, общ. Столична, гр. София, район Сердика, ул. ••••, а именно: реална част с площ от 376 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 68134.503.766 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-53/23. 11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар кадастрален номер: 766, квартал по регулация: 12, като поземленият имот представлява по регулация УПИ XXXII- 766, 765, която реална част е образувана от север и запад с граници по кадастрална карта, а на югоизток - заснета на място масивна ограда, съгласно комбинирана скица за пълна и частична идентичност и извършено геодезическо заснемане на място, която реална част е обозначена на представената на л.11 от делото на СРС със зелен цвят;

2. евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, осъществено в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и в периода от 04.03.2022 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.12.2022 г., на следния недвижим имот, находящ се в обл. София, общ. Столична, гр. София, район Сердика, ул. ••••, а именно: 376/658 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.503.766 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18- 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар кадастрален номер: 766, квартал по регулация: 12, като поземленият имот представлява по регулация УПИ ХХXII-766, 765, в рамките на владяната реална част от недвижимия имот, която реална част е с площ от 376 кв. м., образувана от север и запад с граници по кадастрална карта, а на югоизток - заснета на място масивна ограда, съгласно комбинирана скица за пълна и частична идентичност, /изготвена от инж. И.Т., с рег. № 13219 в КИИП, находяща се на л. 11 от делото на СРС/ и извършено геодезическо заснемане на място, която реална част е обозначена на представената на л.11 от делото на СРС със зелен цвят.

За да постанови решение в посочения смисъл, съдът е приел предявените на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС искове за неоснователни, като е изложил съображения по отношение на главната претенция за собственост на описаната реална част на посоченото първично придобивно основание – давност, че завладяната от ищеца реална част от поземлен имот /УПИ/ с площ от 376 кв. м. е недопустимо да бъде придобита по давност. За обосноваване на този извод, съдът е изложил фактически констатации и правни изводи, че в случая не са налице предпоставките на чл.200, ал.1 и ал.2 ЗУТ, тъй като от УПИ, в който попада завладяната от ищеца реална част не може да се образуват два самостоятелни УПИ при спазване действащите строителни правила и норми.

По отношение на предявената при условията на евентуалност претенция за собственост, съдът е изложил фактически констатации и правни изводи, че и при доказване на упражнявана фактическа власт с намерение за своене в предвидения от закона десетгодишен срок върху реална част от ПИ, поради липса на действаща разпоредба, която да признае придобиване на право на собственост по давност върху съответна идеална част от ПИ претенцията не следва да бъде уважена.

Решението е правилно.

Фактическите констатации и правни изводи на първата инстанция се споделят напълно от настоящия състав и по идентичен начин същите са формирани от въззивната инстанция. Поради това и съдът изцяло препраща към мотивите изложени от първата инстанция в обжалваното решение на основание чл.272 ГПК, като допълва същите съобразно оплакванията по въззивната жалба.

От фактическа страна:

Страните не спорят и се установява от нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общински народен съвет № 94, том XXI, дело № 3409/1979 г., че ищцата е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 640 кв.м., находящо се в гр. София, съставляващо по регулационния план на гр. София, м. „Б.“, парцел I-5 (първи за имот с планоснимачен номер пет) от кв. 12, при съседи: от две страни улици, Н.А.Б., Г.Н. и имот на СОНС.

Чрез представената скица на поземлен имот № 15-1155187-05.10.2022 г., издадена от СГКК- гр. София, се установява, че поземлен имот с идентификатор 68134.503.766 е с обща площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 766, квартал 12, парцел XXXII-766, съседи: ПИ с идентификатори: 68134.503.765, 68134.503.1201, 68134.503.767 и 68134.503.459. На същата е обозначена и реалната част с площ от 376 кв. м., която ищеца поддържа твърдения да е завладял. Тази реална част е образувана от север и запад с граници по кадастрална карта, а на югоизток - заснета на място масивна ограда, съгласно комбинирана скица за пълна и частична идентичност и извършено геодезическо заснемане на място, находяща се на л.11 от делото на СРС, която реална част е обозначена със зелен цвят.

Установява се, че за описания имот - поземлен имот с идентификатор 68134.503.766, ответникът Столична община е съставила Акт № 2301 от 26.05.2022 г. за частна общинска собственост, в който като правно основание за собственост е посочена разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, като преди това са били съставени актове за държавна собственост АДС № 124/11904 от 07.04.1971 г., АДС № 6244/11690 от 08.05.1972 г. и АДС № 10213/11781 от 25.10.1982 г.

Така с АДС от 1971 г. на осн. чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти е актуван за държавен стар общински имот - парцел XXXI в кв. 12 по плана на кв. Б. с площ от 715 кв. м., и имот на СГНС от около 600 кв.м. на ъгъла между ул. Хр. Манов и ул. Вело Митрев в кв. 19, отреден за високо строителство. Видно от съдържанието на акта, теренът е предаден за стопанисване на СП „Софжилфонд“.

С АДС от 1972 г. на основание чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти е актуван за държавен имот, собственост на А.Г., представляващ празно място от 26 кв.м., имот пл. № 5/13 в кв. 12, кв. „Б.“ отчуждено по рег. преписка № 3/1972 г. Посочено е, че имотът се одържавява на основание платежно нареждане № 33502/16.03.1972 г. и писмо № 1619/24.04.1972 г. на Финансов отдел при РНС „9-ти септември“. Посочено е и че 82 кв.м. от имота - пл. № 5/13 на А.Г. се придават към парцел XXXI на СГНС в кв. 12; 56 кв.м. от имота на СГНС се придават към парцел I, кв. 12, собственост на А.Г.; както и че е направена компенсация и се актуват 26 кв. м. С АДС от 1982г. на осн. чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти е актуван за държавен имот, собственост на Г.В.Н., Г.В.Н. и П.В.Н., представляващ празно място от 806 кв.м., съставляващо пл. № 1, кв. 12 по плана на кв. Б., който заедно с имот, собственост на СНС от 365 кв.м., одържавен с акт № 124, образуват съсобствен парцел XXXI от кв. 12. Посочено е, че разликата от 86 кв.м. е част от имот пл. № 5/13, който се компенсира с имот на СНС.

Чрез приетата пред първата инстанция СТЕ, чийто констатации настоящия състав изцяло възприема по реда на чл.202 ГПК, се установява следното:

Дворното място собственост на ищеца е с площ от 640 кв.м. и съставлява парцел I-5 от кв. 12 по регулационния план, одобрен със Заповед № 2313 от 08.05.1956г. Съобразно последния, процесният имот /в който се намира завладяната от ищеца реална част/ е представлявал парцел IV-СГНС от кв. 12. Следващият регулационен план за района, в който попада процесният имот, е регулационният план на кв. Б., одобрен със Заповед № 413 от 18.08.1969 г., като според него процесният имот е идентичен с парцел ХXXI от кв.12. Действащият регулационен план за кв. Б. е одобрен със Заповед № РД-09-86 от 02.06.1989 г. и според него имотът на ищцата представлява урегулиран поземлен имот (УПИ) I-767 от кв. 12, като със заповедта е одобрен и кадастрален план за района, като имотът на ищцата е заснет и нанесен като ПИ 767, а процесният имот е нанесен в плана като ПИ 766, като последния представлява северозападната част на урегулиран поземлен имот (УПИ) ХXXП- 765,766 от кв. 12. Югоизточната част от УПИ ХXXП-765,766 от кв. 12 е била нанесена в кадастралната основа на плана като част от ПИ 765, за който е бил отреден УПИ ХXXI-165. Според експерта по СТЕ, от приложените по делото актове за държавна собственост от 1971 г., 1972 г. и 1982 г. е установено, че сметките по регулация за процесния имот са били уредени и той е станал изцяло държавен. Със Заповед № РД- 18-53 от 23.11.2011 г. е одобрена кадастралната карта за района, в която процесният имот е нанесен като ПИ с идентификатор 68134.503.766 с площ от 658 кв.м., а имотът на ищцата - като ПИ с идентификатор 68134.503.767 и е съседен от север на процесния имот. В кадастралната основа и на двата описани по-горе регулационни планове в процесния имот е била заснета и нанесена масивна ограда, разделяща парцела на две части - северозападна (процесната по делото част) и югоизточна. Според вещото лице, югоизточната граница на процесната по делото част от ПИ с идентификатор 68134.503.766 е именно по старата масивна ограда. Вещото лице сочи, че на ул. К. № 4 се намира ПИ с идентификатор 68134.503.765, който е съседен от юг на ПИ с идентификатор 68134.503.766 и е съседен от юг на останалата (непроцесната) част от този имот. Сочи, че ищцата желае да придобие частта от ПИ с идентификатор 68134.503.766, която граничи с нейния имот ПИ с идентификатор 68134.503.766 от юг, а Р.Г.Н. - частта от същия ПИ с идентификатор 68134.503.766, която граничи с неговия имот на север.

Според вещото лице, както ПИ с идентификатор 68134.503.766, така и съседните му имоти, съгласно действащия ОУП на Столична община попадат в зона Жм - жилищна зона на нискоетажно застрояване. Процесната реална част от ПИ с идентификатор 68134.503.766 е с площ от 376 кв.м, а оставащата част е 282 кв.м., като двете части отговарят на минималните изисквания за площ съгласно ЗУТ в хипотезата на чл. 19, ал. 4 ЗУТ - при делба на ПИ. При анализа на местоположенито и границите на двете части вещото лице е установило, че северозападната част от ПИ с идентификатор 68134.503.766, която е процесната част, заема изцяло лицето на имота към ул. К., а югоизточката част от този имот няма лице към улица. Вещото лице сочи, че при образуване на самостоятелен УПИ от тази част ще следва да се проектира улица - тупик през процесната по делото част. Вещото лице изтъква, че следва да се има предвид, че промяна в регулационния план е възможно да не се състои в образуването на два самостоятелни УПИ от УПИ XXXII, а към всеки от УПИ, собствен на ищцата и на Р.Г.Н., да се придаде тази част от УПИ XXXII, която ползва и към която има претенции за придобиване, при което двата съществуващи УПИ на ищцата и на Р.Г.Н. ще бъдат разширени, като придадените към този вариант части от УПИ XXXII ще ползват лицето и достъпа на съществуващите към момента УПИ I- 767 и УПИ XXXI- 165. Заключението на вещото лице е, че съгласно изискванията на ЗУТ от УПИ XXXII- 765,766 по посочените в комбинираната скица, приложена към исковата молба, граници на реалните части не могат да бъдат обособени два самостоятелни УПИ, както и че останалата част от ПИ с идентификатор 68134.503.766 по КККР, която не е обект на исковата молба, няма достъп до улица и лице. Изслушано в съдебно заседание, проведено на 13.05.2024 г., вещото лице е уточнило, че със заявлението за обстоятелствена проверка ищцата и Р.Н. (трето за делото лице) са поискали да придобият двете части от поземлен имот с идентификатор 68134.503.766, като към имота на всеки един от тях да бъде придадена частта, която той ползва.

В производството са събрани показанията на свидетелите А.Й., С.Г. и Х.И., от които се установява следното:

Свидетелят Й. заявява, че познава ищцата, с която са съседи от 1972 г. Имотът на ул. „К.“ № 6 е ъглов и се намира косо точно срещу нейния имот като същият е бил засаден с плодни дървета, мястото било заградено, имотът се поддържал, семейството на ищцата го косяло, като ищцата започнала да го коси, когато се разболял баща й. Сочи, че ищцата не живее на този адрес, а там живее нейната майка. Заявява, че вътре в имота имало една ограда напряко. Винаги е смятала, че мястото е на ищцата и родителите й. Заявява, че не знае някой да има претенции към имота на ул. „К.“ № 6.

Свидетелят Г. заявява, че с ищцата са съседи и я познава, откакто се помни. Сочи,че имотът на ул. „К.“ № 6 е отдясно с голяма къща и с нова къща отляво, като целият имот е ограден с този отляво на ищцата. Заявява, че имотът на ищцата е незастроен, вътре има овощни дръвчета и трева. Твърди, че като деца са прескачали и вътре в имота имало някаква тухлена ограда на диагонал, а ищцата ги гонела. Заявява, че откакто се помни, отляво на оградата имотът се стопанисва от ищцата. Сочи, че между имота на ул. „К.“ № 8 и имота на ул. „К.“ № 6 няма ограда, като в частта от имота на ул. „К.“ № 6, която се стопанисва от ищцата, има дръвчета и трева. Твърди, че винаги някой от семейство на ищцата е поддържал имота. Твърди, че винаги си е мислел, че собственик на имота е ищцата. Заявява, че не е виждал друг в имота, освен ищцата и нейните роднини.

Свидетелят И. заявява, че познава ищцата от 1989 г. и живеят на една улица. Заявява, че имотът на ул. „К.“ № 6 е дворно място от около 600 кв.м, с ограда, разположена диагонално през мястото. Твърди, че имотът отляво се стопанисва от ищцата от много години, поне откакто се познават. Сочи, че между имота на ул. „К.“ № 8 и имота на ул. „К.“ № 6 няма ограда и същите са един двор, като в частта от имота на ул. „К.“ № 6, която се ползва от ищцата, има овощна градина, която я има от много години, поне от 1989 г. Заявява, че ищцата му е споделяла, че дворното място на ул. „К.“ № 6 е нейно и няма момент, в който ищцата да не е ползвала имота. Сочи, че не е виждал общински служител в дворното място на ул. „К.“ № 6, както и че не е виждал друг, който да твърди, че е собственик на този имот. Сочи, че откъм ул. „К.“ има тротоар и мрежа, а през имота минава ограда по диагонал, от другата на страна на която имотът се ползва от Новаков.

При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

В практиката на ВКС /решение № 185 от 01.03.2010 г. по гр. д. № 280 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 55 от 14.04.2014 г. по гр. д. № 12 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 186 от 19.02.1987 г. по гр. д. № 154 от 1986 г. на ОСГК на ВС/, която се възприема от настоящия състав е прието, че реална част от парцел /УПИ/ може да бъде придобивана по давност или ако срокът на владение на тази част е изтекъл преди влизане в сила на Закона за териториалното и селищно устройство през 1973 г. /съгласно чл. 181, ал. 1 ЗТСУ (отм.) или ако е осъществявано владение в период повече от 10 години след влизане в сила на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, но при условие, че владяната част от поземления имот може да се обособи като самостоятелен УПИ съобразно изискванията на чл. 19 ЗУТ или ако тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот, т.е. ако е изпълнено правилото на чл.200, ал.1 ЗУТ и е съобразено изключението на чл.200, ал.2 ЗУТ.

Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ е императивна и за спазването й съдът е длъжен да следи служебно, и при липса на въведени доводи, възражения и оплаквания от страните за неспазването й (ТР № 1/2001 г. и ТР № 1/2013 г.). Същата установява забрана за придобиване по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти, неотговарящи на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ. Изключението, предвидено в алинея 2 на чл. 200 ЗУТ, допускащо придобиване по давност на реална част от поземлен имот, неотговаряща на изискванията на чл. 19 ЗУТ, е приложимо само в случаите, при които тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ - тоест, при първоначално урегулиране на два неурегулирани имота. Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имоти към съседен урегулиран поземлен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ. Това тълкуване e възприето в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 67 от 16.07.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г., 1 г.о., и др.), които се възприемат от настоящия състав.

В случая се установява, че до изменението на чл. 59 ЗТСУ /отм./ ред. ДВ, бр. 34/2000 г., в сила от 01.01.2001 г.,/ процесната реална част с площ от 376 кв. м. от ПИ с идентификатор 68134.503.766 по КК и КР с площ от 658 кв.м., съставляващ УПИ ХXII-765,766 от кв. 12 от действащия регулационен план от 02.06.1989 г., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар кадастрален номер: 766, квартал по регулация: 12, като поземленият имот представлява по регулация УПИ XXXII- 766, 765, която реална част е образувана от север и запад с граници по кадастрална карта, а на югоизток - заснета на място масивна ограда, съгласно комбинирана скица за пълна и частична идентичност, /изготвена от инж. И.Т., с рег. № 13219 в КИИП, находяща се на л. 11 от делото на СРС и извършено геодезическо заснемане на място, обозначена със зелен цвят/, която скица е неразделна част от решението, не е могла да бъде придобита по давност упражнявана в продължение на предвидения с разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок с начален момент на установяване на фактическа власт на 01.06.1996 г. Това е така, тъй като от посочената дата до 01.01.2001 г. не е налице период от десет години. Същевременно, след посочената дата 01.01.2001 г. е установена забрана за придобиване по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти, неотговарящи на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ вр. чл.200 ЗУТ.

Доводите на въззивника, че при постановяване на решението съдът неправилно е приложил материалния закон, съдът намира за неоснователни.

В случая е установено, чрез събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на СТЕ, че завладяната от ищеца реална част от поземлен имот с площ от 376 кв. м., който имот е урегулиран още през 1956 г. /регулационен план за тази територия одобрен със заповед № 2313/08.05.1956 г./ отговоря на изискванията на чл.19, ал.1 ЗУТ, т.е. изпълнено е едно от условията дадени с разпоредбата на чл.200, ал.1 ЗУТ. Въпреки това обаче при съобразяване, че от останалата реална част /извън завладяната от ищеца/ от поземления имот /УПИ/ не може да се образува самостоятелен УПИ, тъй като не са налице условията на чл.19 ЗУТ и чл.17 ЗУТ, се налага извод, че не е налице предвидената от закона възможност за придобиване на посочената и обозначена реална част по давност от ищеца.

За обосноваване на този извод, съдът съобрази дадените указания с разпоредбите на чл.200, ал.1 и ал.2 ЗУТ сочещи, че реална част от поземлен имот /УПИ/ може да бъде придобита по давност в случаите, в които тази реална част отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ и от останалата реална част /извън завладяната/ може да бъде образуван също самостоятелен УПИ при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ, доколкото в случая не е налице хипотеза на присъединяването на тази оставаща реална част към съседен имот при условията на чл.17 ЗУТ вр. чл.200, ал.2 ЗУТ.

За обосноваване на този извод, съдът приема за правилно становището, изразено в решение № 1109/09.12.2008 г., постановено от ВКС по гр. д. № 3117/2007 г., решение № 1008/14.09.2009 г., постановено от ВКС по гр. д. № 3465/2007 г., а именно, че реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в хипотезата на чл.200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ. Предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията, каквато в случая не е налице.

Както е прието в цитираните решения и постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр.д. № 5728/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, разпоредбите на ЗТСУ и на ЗУТ установяват правилото, че в урегулираните територии всеки собственик на имот притежава правото на собственост в рамките, очертани от регулационния план. При действието на ЗТСУ урегулирането на поземлените имоти е основано на принципа на заплащане на придадените по регулация части към съседни имоти, като отчуждителното действие на регулацията отпада, ако към момента на изработването на следващия регулационен план сумите, дължими за придадените по регулация части от съседни имоти не са заплатени и не е доказано да е упражнявана фактическа власт върху придадените части повече от 10 години. Ако фактическата власт върху придадените части е била упражнявана повече от 10 години, счита се, че регулацията е приложена и правото на собственост върху придадените части е

придобито по силата на регулацията, т.е. правото на собственост върху реалната част от парцела се придобива по силата на регулацията, а не по причина придобиването му по давност. Ако не е доказано да е била упражнявана фактическа власт върху придадените части, счита се че регулацията не е приложена и отчуждителното й действие отпада. Ако парцелите са образувани от самостоятелни имоти без да е извършвано придаване на части от съседни имоти и бъде завладяна реална част от съседен парцел, правото на собственост може да бъде придобито по давност само ако тази реална част отговаря на изискванията за самостоятелен парцел, т.е. на изискванията за лице и площ. Присъединяване на реални части от съседен парцел чрез завладяване и упражняване на фактическа власт повече от 10 години при други условия е недопустимо. Ако тези реални части отговарят на изискванията за самостоятелен парцел, те се обособяват като такъв в следващия регулационен план на населеното място, ако в исков процес е установено, че правото на собственост е придобито по давност и имотът е нанесен като самостоятелен в кадастралния план, доколкото това е допустимо според действащата към момента на позоваване на давността редакция на ЗТСУ с оглед установената в чл. 59 от този закон забрана в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 34/2000 г.

При действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона ред. Една от възможните хипотези е настъпване на промяната по общата воля на собствениците на съседни имоти по реда на чл. 15 ЗУТ, тъй като след урегулирането на определена територия ПУП и ЗРП предвиждат начина на застрояване /включително с оглед площта и лицето на имотите/ и предназначението на имотите на съответната територия. Изрично е предвидено в чл. 15, ал. 3 ЗУТ, че собствениците на съседните имоти могат, сключвайки предварителен договор, да инициират промяна в площта /евентуално и лицето/ на притежаваните от тях имоти, а оттам и промяна в ПУП и ЗРП, включително за такива реални части от притежаваните от тях урегулирани имоти, които не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ. Вещноправният ефект, т.е. целяната промяна в принадлежността на правото на собственост върху съответната реална част от урегулиран имот, може да настъпи само ако по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка дали с проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл.15, ал. 9 ЗУТ/ и дали не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон /чл. 15, ал. 10 ЗУТ/, след което бъде сключен и окончателен договор. Следователно законът допуска промяна в границите на веднъж урегулирана територия само при определени предпоставки, като вещноправният ефект настъпва след одобряване на промяната по административен ред. А след като не се допуска придобиване на реална част от УПИ чрез сделка, освен в изрично посочените от закона случаи, то такава част не може да бъде придобита и чрез друг придобивен способ, включително и по давност, освен ако не са спазени изискванията на чл. 200, ал. 1 и, ал. 2 ЗУТ. Следователно по давност реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобивани само ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. Целта на тези ограничения е да се спазват правилата за урегулиране и застрояване на територията, включително за размерите /лице и площ/ на урегулираните имоти, определеното им с ПУП разположение и цялостна

конфигурация според този план. Именно поради тази причина законът предвижда първоначално да бъде сключен само предварителен договор и едва след като целяната от собствениците на съседни имоти промяна бъде одобрена от общинската администрация, т.е. се прецени, че тя съответства на общата идея и предвиждане на ПУП и изменението бъде одобрено, може да бъде сключен окончателен договор за прехвърляне правото на собственост. Недопустимо е следователно първо да бъде придобито правото на собственост върху реална част от УПИ и след това да се извършва промяна на ПУП, която да отрази вече настъпилата промяна в принадлежността на правото на собственост.

С оглед така посоченото, настоящия състав намира за неоснователни доводите на въззивника, че претендира придобиване на собственост по давност върху реална част от поземлен имот, а не от УПИ. Както бе посочено, имотите в посочената територия са урегулирани още през 1956 г. с регулационния план одобрен със заповед № 2313/08.05.1956 г. Както бе посочено, реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл. 17 ЗУТ само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 от същия закон.

За обосноваване на така посочения извод съдът съобрази, че съседните имоти: собственост на ищцата представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.503.767 по КК и КР, находящ се в гр. София, район Сердика, ул. „К.” № 8, съставляващ урегулиран поземлен имот (УПИ) I-767 от кв. 12 от действащия регулационен план от 02.06.1989 г. и този имот, от който ищцата е завладяла реална част с площ от 376 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.503.766 по КК и КР с площ от 658 кв.м., съставляващ УПИ ХXII-765,766 от кв. 12 от действащия регулационен план от 02.06.1989 г., са били урегулирани с регулационен план. Доводите на въззивника, че в случая не са приложими правилата на чл.200 ЗУТ, тъй като същата се позовава на придобиване на собственост по давност на реална част от поземлен имот, а не на реална част от УПИ, се явяват неоснователни.

По силата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ процесната реално определена част от съседния поземлен имот с площ от 376 кв. м. /обозначена на скицата на л.11 от делото на СРС със зелен цвят/ би могла да бъде придобита по давност от ищцата само, ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, както по отношение на завладяната от нея реална част, така и по отношение на останалата реална част от същия имот с площ от 282 кв.м. и то при първоначално урегулиране на територията. В случая, както бе посочено имотите са били урегулирани с първия за територията регулационен план от 08.05.1956 г. Същевременно, както се установява от събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на експерта по СТЕ останалата реална част с площ от 282 кв.м. /извън завладяната/ от поземлен имот с идентификатор 68134.503.766 по КК и КР с площ 658 кв.м., съставляващ УПИ ХXII-765,766 от кв. 12 от действащия регулационен план от 02.06.1989 г. не отговаря на изискванията за лице и повърхност по чл.19 ЗУТ и няма достъп до улица.

Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 50077 от 18.10.2023 г. по гр.д. № 3350/2022 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, което разрешение се възприема от настоящия състав, при действието на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, право на собственост върху реално обособена част от урегулиран поземлен имот не може да се придобие по давност, освен ако тази част може, наред с останалите части от имота, да бъдат обособени като самостоятелни урегулиран имот по правилата на действащия устройствен закон към момента на позоваването на придобивната давност.

Освен това, както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 582 от 15.10.2024 г. по гр.д. № 3634/2023 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, което становище се възприема от настоящия състав, нормата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ не намира приложение при "фактическо присъединяване" в резултат от приобщаване на място на реална част от имот към съседен, без това да е предвидено с ПУП по чл. 17 ЗУТ. В този смисъл са решение № 50045 от 4.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2690/2022 г., I г. о., решение № 14 от 13.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1600/2021 г., II г. о., решение № 154 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2019 г., I г. о. и др.

На самостоятелно основание, съдът намира че придобивна давност за имоти – частна общинска собственост започва да тече от 08.11.1999 г. /с изменението на чл.7, ал.1 ЗОбС, ред.ДВ, бр.96/05.11.1999 г./, а не от 01.06.1996 г./ с изменението на разпоредбата на чл.86 ЗС /отм./. Това е така, според настоящия състав, тъй като към първоначалната посочена дата законодателят не е провел окончателно необходимото законодателно разграничаване на общинската собственост на публична /за която е предвидена забрана да бъде придобивана по давност/ и на частна /за която е отпаднала забраната за придобиване по давност/ в приложимия закон – ЗОбС.

С оглед това и при съобразяване, че за периода от 08.11.1999 г. до 01.06.2006г. и в периода от 04.03.2022г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.12.2022 г. не е изтекъл период от десет години за придобиване на собственост по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС, искът по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен. За обосноваването му съдът съобрази, че завладяната от ищеца реална част попада в поземлен имот /УПИ/ - частна общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор 68134.503.766 по КК и КР за тази територия. За същият, както правилно е отбелязал СРС, чрез представените актове за държавна собственост от 1971 г., 1972 г. и 1982 г. се установява, че е бил държавна собственост, а впоследствие е станал общинска собственост, за който е съставен представения пред първата инстанция АЧОбС № 2301 от 26.05.2022 г. Съответно, чрез констатациите на приетата по делото СТЕ е установено, че сметките по регулация за този поземлен имот са били уредени.

При така посоченото, настоящият състав намира за правилен извода на първата инстанция, че предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС за признаване право на собственост по давност върху описаната и обозначена реална част от ПИ /УПИ/ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на предявения при условията на евентуалност иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС за признаване право на собственост по давност върху 376/658 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.503.766 по КК и КР, целия с площ от 658 кв.м., която идеална част от ПИ е в рамките на владяната от ищеца реална част от недвижимия имот с площ от 376 кв. м., описана и обозначена със зелен цвят на представената на л.11 от делото на СРС комбинирана скица за пълна и частична идентичност, /изготвена от инж. И.Т., с рег. № 13219 в КИИП, неразделна част от решението/, която реална част е образувана от север и запад с граници по кадастрална карта, а на югоизток - заснета на място масивна ограда, съдът намира следното:

По въпрос касаещ възможността чрез упражняване на владение върху реална част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията на за самостоятелното й придобиване, да се придобие идеална част от целия поземлен имот с размер, съответен на площта на реално владяната част към площта на целия поземлен имот, е налице постановено по реда на чл.290 ГПК, Решение № 432/09.07.2025 г. по гр.д.№ 596/2024 г. на ВКС, което се възприема от настоящия състав. В същото е прието, че при оригинерното придобивно основание по чл. 79 ЗС идеята за правна конверсия намира израз във възможността владението на реална несамостоятелна част от имот, която не може да се обособи като самостоятелен имот при спазване изискванията на устройствения закон, да доведе до придобиване по давност на идеална част от имота с размер, съответен на площта на реално владяната част към площта на целия имот. Признава се възможност за придобиване по давност на идеална част от парцел чрез владение на реална част от същия по силата на установената в чл. 181, ал. 3 ЗТСУ /отм./ фикция, че владението на реална част се счита владение на идеална част и при условие, че придобивният давностен срок е изтекъл до влизане в сила на ЗТСУ /отм./. Отрича се обаче такава възможност в случаите, при които придобивната давност е текла или изтекла при действието на З. /отм./ предвид липсата на законова разпоредба, установяваща фикция, подобна на тази по чл. 181, ал. 3 ЗТСУ /отм./. В този смисъл е решение № 186 от 19. 02. 1987 г. по гр. д. № 154/1986 г. на ОСГК на ВС, според което владението на реално разграничена част от парцел за какъвто и да е срок нито води до придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е завършен след влизането в сила на ЗТСУ /отм./, нито може да се счита за владение върху идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответна идеална част. В този смисъл са и решение № 185 от 1. 03. 2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 3 от 20. 04. 2012 г. по гр. д. № 724/2011 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 55 от 14. 04. 2014 г. по гр. д. № 12/2013 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 60129 от 14. 12. 2021 г. по гр. д. № 789/2021 г. на ВКС, 2 г.о. и др.

По съображения, аналогични на изложените по горе, практиката приема, че не е възможно придобиване по давност на идеална част от поземлен имот чрез владение на реална част, неотговаряща на изискванията на чл. 200 ЗУТ, ако давността е изтекла или текла при действието на ЗУТ. В този смисъл е решение № 185 от 1. 03. 2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 60154 от 12. 09. 2022 г. по гр. д. № 1313/2021 г. на ВКС, 2 г.о. Настоящият състав споделя цитираната по-горе практика на ВКС, като не споделя становището, изразено в решение № 66 от 26. 06. 2020 г. по гр. д. № 1985/2019 г. на ВКС, 1 г.о.

При така посоченото, съдът намира за неоснователен и предявения при условията на евентуалност иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС за признаване право на собственост по давност върху 376/658 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.503.766 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18- 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар кадастрален номер: 766, квартал по регулация: 12, като поземленият имот представлява по регулация УПИ XXXII-766, 765, в рамките на владяната реална част от недвижимия имот, която реална част е с площ от 376 кв. м., образувана от север и запад с граници по кадастрална карта, а на югоизток - заснета на място масивна ограда, съгласно комбинирана скица за пълна и частична идентичност, /изготвена от инж. И.Т., с рег. № 13219 в КИИП, находяща се на л. 11 от делото на СРС/ и извършено геодезическо заснемане на място.

При посочените мотиви обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът