Решение № 888 от 2.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 596/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от „Насекомо“ЕАД, подадена чрез процесуалния представител адв. А. К. срещу Решение № 5405/23.08.2025г. по гр.дело № 8247/2022г. на Софийски градски съд, ГО, 8с-в, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивния жалбоподател иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.3 ГПК срещу ответника „Арт Е Факт 2025“ООД. Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно и необосновано поради противоречие с материалния закон и допуснати особено съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че не е разпределена в необходимата яснота доказателствената тежест относно подлежащите на установяване правно релевантни за произнасянето факти. Сочи се в жалбата и довод за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ да се допусне събиране на гласни доказателства- трима свидетели при довеждане за изясняване на конкретно посочени от ищеца обстоятелства за които се твърди от ищеца, че имат отношение към установяване на главния факт по предмета за доказване. Твърди се, че вследствие на недопускането им ищецът е бил лишен от възможността да си докаже тезата за недобросъвестно водене на процеса пред АССГ относно обжалване от страна на ответника на правото на строеж на производственото предприятие на ищеца в с. Лозен, област София-град. Излага довод, че именно недопускането на това релевантно за спора доказателствено искане ищецът е бил лишен от възможността да докаже твърденията си относно наличието от страна на ответника на конкретни целенасочени действия, имащи за цел да попречат или поне да забавят значително реализирането на производственото предприятие на ищеца- изграждане на пилотната ферма за насекоми. Излага се и довод, че в противоречие с цитирана във въззивната жалба съдебна практика на ВКС първоинстанционният съд е отказал неоснователно да приеме като доказателство представените от ищеца констативни протоколи от фейсбук страницата на ответника, заверени от нотариус, вследствие на което съдебно-техническата експертиза е била лишена от възможността да ги ползва предвид тяхното заличаване от интернет пространството от ответника, обстоятелство което е било безспорно констатирано в заключението на вещото лице. Сочи се и необоснованост в правните изводи на съда, че с подаването на жалба от страна на ответника срещу разрешението за строеж не се целяло непременно засягане на инвестиционите намерения от ищцовото дружество по повод изграждането на производственото му предприятие, като се излагат конкретни правни съображения, че този правен извод на съда не кореспондира със събраните в хода на делото писмени доказателства. Конкретни съображения в подкрепа на горното са подробно и изчерпателно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Искането към въззивния съд е да се отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи предявеният частичен иск и да се осъди ответникът „Арт Е Факт 2025“ООД да заплати на ищеца претендираното обезщетение от 176 024,70 лева, равняващо се на сбора от платените от ищеца наемни вноски за месеците март, април и май 2022г. по Договор за наем на недвижим имот, сключен с третото лице „Роктопия“ЕООД, част от общия размер на иска от 704 098,80 лева. В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемата страна „Арт Е Факт 2025“ООД, подаден чрез процесуалния представител адв. Н. Д.. Оспорва се въззивната жалба като неоснователна и се иска постановяне на решението за потвърждаването на първоинстанционният акт като правилен. Претендират се и направените по повод на въззивното обжалване разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна : Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Насекомо“АД, с която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.3 ГПК за осъждане на ответника „Арт Е Факт 2025“ООД да заплати на ищеца претендираното обезщетение от 176 024,70 лева, равняващо се на сбора от платените от ищеца наемни вноски за месеците март, април и май 2022г. по Договор за наем на недвижим имот, сключен с третото лице „Роктопия“ЕООД, част от общия размер на иска от 704 098,80 лева. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактически твърдения, че ищецът „Насекомо“ АД е понесъл значителни имуществени вреди в резултат от недобросъвестното упражняване на процесуални права от страна на ответника „Арт Сувенири“ ООД. Поддържа се, че вредите били пряка последица от злоупотреба с права по повод обжалване на индивидуален административен акт, доколкото ответникът подал жалба № РПН21-ТД26-1730/28.10.2021г. срещу издадено по искане на ищеца Разрешение за строеж без да има правен интерес от обжалването тъй като имотът на ответника не се явявал съседен на имота на ищеца за който било издадено разрешението за строеж и единствената цел от подаването на жалба е намерението да го увреди. Излагат се в исковата молба съображения, че ищцовото дружество развивало иновативно, високотехнологично производство по модела на кръговата икономика, с което допринасяло за изпълнение на приоритетите от „Европейската зелена сделка“ и поспециално към стратегията „От фермата до трапезата“ и Протеиновия план за Европа. В тази насока, ищцовото дружество планирало създаването на своя технологична база в с. Лозен, Софийско, която била предвидена като административен и демонстрационно-производствен център в областта на биотехнологиите, роботизацията и интегрирането на изкуствения интелект в производството и разработката на технологии. Поддържат се твърдения, че за осъществяването на инвестиционните си намерения ищцовото дружество сключило с неучастващото в спора лице- дружеството „Роктопия“ ЕООД (в качеството н наемодател), Договор за наем от 15.04.2021г., по силата на който „Насекомо“ АД наело сграда с кадастрален идентификатор 44063.6209.3158.1, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 46/18.08.2011 г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес; село Лозен, Столична община, район „Панчарево“, местност „Сахтяница“, ул. „Съединение“№299 и с функционално предназначение: промишлена сграда на два етажа, включваща производствена част и напълно обзаведена офисна част, която сграда се намира в поземлен имот с кадастрален идентификатор 44063.6209.3158, заедно с прилежащ към Сградата терен, представляващ имота, включително паркинг с капацитет до 66 паркоместа и трафопост. Уговореното предназначение на наетата сграда било изрично посочено в чл. 2.1. от Договора за наем, предвиждащ, ползването за офис и след извършване на промяна на предназначението на сградата – за ползване и за производствена дейност: производство на протеини и липиди от ларви на насекоми. В чл. 5.1.1. от договора било уговорено, че наемателят се задължавал да заплаща месечен наем за ползването на имота в размер на сумата от 25 000 евро без ДДС, а съгласно чл. 5.2. върху наемната цена се начислява и дължи ДДС. Сочи се в исковата молба, че за реализиране изпълнението на споменатия договор ищецът е подал пред Главния архитект на СО - район „Панчарево” писмено Заявление № РПН21-ТД26-1585 от 30.09.2021 г., с което поискал съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж „Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на „Производствено административна сграда“ в „Пилотна ферма за насекоми“ със ЗП 4964 кв. м. и РЗП 5 286,60 кв.м.“ в наемния имот. За издаването на разрешение за строеж, от страна на ищеца са били представени всички изискуеми по закон документи, сред които и Становище на Директора на РИОСВ-София изх. № 11335-8783 от 21.09.2021 г., установяващо, че реализацията на инвестиционното предложение не води до отрицателно въздействие върху защитените зони от мрежата „Натура 2000“, включително и върху най-близко разположената такава - BG0000165 „Лозенска планина“, както и издадено от СРЗИ Здравно заключение с изх. № РД-1870-454/06.08.2021г. за оценка на инвестиционен проект, установяващо пълно съответствие на здравните норми и изисквания. Поддържа се, че вследствие на надлежното изпълнение на законово предвидената процедура, Главният архитект на СО, район „Панчарево“ е издал Разрешение за строеж № 202/06.10.2021г. Именно срещу този така издаден индивидуален административен акт ответникът „Арт Е Факт 2025“ООД / с предишно наименование „Арт Сувенири“ ООД / е подал жалба № РПН21-ТД26 1730/28.10.2021г. въз основа на която било образувано адм. д. № 11419/2021 г. по описа на Административен съд София - град, 72 с-в. Сочи се, че с Определение № 5644/14.07.2022 г. по горепосоченото дело, съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Арт Сувенири“ ООД като процесуално недопустима – поради липсата на активна процесуална легитимация, което определение в хода на производството пред първостепенният съд било потвърдено от Върховния административен съд и към настоящия момент вече е влязло в сила. Твърди се в исковата молба, че жалбата била очевиден израз на злоупотреба с процесуално право, понеже „Арт Сувенири“ изначално не притежавало качеството на лице с правно легитимиран интерес да обжалва разрешението за строеж, поради това, че същият не попадал в лимитативно посочените категории лица съгласно чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Сочи се, че обжалвайки разрешението за строеж въпреки липсата на надлежна процесуална легитимация ответникът всъщност целял да предотврати или поне да забави значително реализирането на производствената инвестиция на ищеца тъй като ответникът не бил съгласен непосредствено до неговият имот да се развива такава производствена дейност. Сочи се, че в резултат на инициираното от ответника съдебно производство по оспорване на Разрешението за строеж – разглеждането на исканията на „Роктопия“ ЕООД, като собственик на имота, за издаване на законово изискуема строителна документация, е било оставено без движение, доказателство за което бил писменият отговор на Кмета на СО - район Панчарево в писмо с изх. № РПН21-ТД26-1873/5/02.02.2022г., както и писмо от френско-българската търговска и индустриална камера. По описаните причини, фактът на подаването на жалбата на „Арт Сувенири“, която предвид разпоредбите на ЗУТ има суспензивно действие, независимо от очевидната й недопустимост, бил поставен в пряка причинно-следствена връзка с възникналите вреди в патримониума на ищеца, защото образуваното въз основа на същата жалба производство по адм. д. № 11419/2021г. по описа на АССГ очевидно забавило планираната дейност, лишавайки ищеца от възможността да използва имота и сградата за предвиденото съгласно договора предназначение, през време в което е заплащал наем, включително за процесните месеци март, април и май 2022г. В същия период, „Насекомо“ АД било възпрепятствано да осъществява дейността си, респективно да реализира печалба от нея, но нямало как да преустанови плащането на наема, тъй като по този начин за него биха възникнали дори и по големи потенциални загуби, произтичащи от реализиране на договорна отговорност от неустойки за виновно неизпълнение по чл.13 от процесния Договор за наем. Според твърденията на ищеца, чрез подаването на процесуално недопустимата жалба № РПН21-ТД26-1730/28.10.2021г. въз основа на която било образувано адм. д. № 11419/2021 г. по описа на Административен съд София - град, бил осъществен целия фактически състав на регламентирания от чл.3 от ГПК специален процесуален деликт, което предизвикало вреди под формата на претърпяна загуба, съизмерима с платения месечен наем за периода след подаването на жалбата. Искането към съда е било се осъди ответникът „Арт Е Факт 2025“ООД / с предишно наименование „Арт Сувенири“ ООД на основание чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 3 от ГПК- да заплати сумата от 176 024,70 лева с ДДС – представляваща част от понесените от него вреди, в резултат от претърпени загуби, съизмерими със заплатените от „Насекомо“ АД наемни вноски на третото лице „Роктопия“ ЕООД за периода месец март, април и май 2022 г. включително и начислен върху тези вноски и платен ДДС, като част от общо дължимо според ищеца обезщетение за вреди, в общ размер на сумата от 704 098,80 лева с ДДС - съизмеримо със стойността на заплатените 12 месечни наемни вноски на „Роктопия“ ЕООД. Претендирал е и заплащане на направените по делото съдебноделоводни разноски, вкл. и за заплатно адвокатско възнаграждение. В срока за отговор на исковата молба ответникът „Арт Е Факт 2025“ООД / с предишно наименование „Арт Сувенири“ ООД/ е оспорило предявеният иск като неоснователен. Оспорил е категорично твърденията на ищеца, че бил осъществил злоупотреба с процесуално право и че посредством подаването на жалбата е действал неправомерно, като е поддържал тезата, че е упражнил надлежно своето конституционно признато субективно процесуално право на жалба, при наличие на субективен правен интерес от обжалване на разрешението за строеж. Оспорил е и тезата на ищеца, че именно образуваното от ответното дружество административно дело било причинило твърдяните вреди във формата на претърпени загуби, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между депозирането на жалбата и настъпването на някакъв хипотетичен вредоносен резултат за ищеца. В тази връзка, ответникът категорично е оспорил да са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, който би бил предпоставка за ангажиране на собствената му деликтна отговорност. Поддържал е становището, че не е реализирано неправомерно поведение и е оспорил наличието на пряка причинно- следствена връзка между подаването на жалбата и настъпването на т.нар. имуществени вреди. Ответното дружество поддържало също така и тезата, че при подаването на жалбата самото то било част от заинтересованата общественост, която имала правен интерес от обжалване на актове, оказващи ефект върху околната среда, в т.ч. и процесното разрешение за строеж. В тази връзка, съгласно константната съдебната практика, обективирана в редица решения, следвало да се приеме, че е процесуално допустима жалба, в която се съдържа оспорване на административно решение с ефект върху околната среда с оглед конституционното гарантирано право на здравословна и благоприятна околна среда съгласно чл. 55 от КРБ. Според тезата на ответника, правото на жалба било определено от разпоредбата на чл.120 от Конституцията на Република България и поради това, действието по подаване на жалба не могло да бъде квалифицирано, нито като противоправно, нито като умишлено насочено към увреждане на ищеца. Подробни съображения в подкрепа на горното са изложени в отговора на исковата молба и изразеното в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд становище. Искането към съда е било да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. От фактическа страна се установява следното : Между страните не се спори, а и видно от представения по делото и приет като доказателство Договор за наем от 15.04.2021г. с нотариална заверка на подписите peг. № 1527 на нотариус Лилия Бояджиева, peг. № 375 на НК, се установява, че ищцовото дружество „Насекомо“ АД е сключило с третото неучастващо в процеса дружество „Роктопия“ ЕООД договор за наем, по силата на който било предвидено ищецът да ползва възмездно притежаваната от „Роктопия“ ЕООД сграда с кадастрален идентификатор 44063.6209.3158.1, по КККР, с административен адрес в село Лозен, Столична община, район „Панчарево“, местност „Сахтяница“, ул. „Съединение“№299 и с функционално предназначение: промишлена сграда на два етажа, включваща производствена част и напълно обзаведена офисна част, която сграда се намира в поземлен имот с кадастрален идентификатор 44063.6209.3158, заедно с прилежащ към Сградата терен, представляващ имота, включително паркинг с капацитет до 66 паркоместа и трафопост. Съгласно договора за предоставеното ползване наемателят „Насекомо“ АД се е съгласил да плаща на наемодателя „Роктопия“ ЕООД месечен наем в размер на сумата от 25 000 евро без ДДС, платими в български лева по курса на БНБ в деня на плащането. Не е спорно между страните по делото, а посоченото обстоятелство се установява и от приетите по делото и неоспорени писмени доказателства, че ищцовото дружество „Насекомо“ АД е планирало създаване на своя технологична база в с. Лозен, Софийско, която била предвидена като административен и демонстрационно-производствен център в областта на биотехнологиите, роботизацията и интегрирането на изкуствения интелект в производството и разработката на технологии за производство на протеини и липиди от насекоми. Не е и спорно между страните, а се и установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е подал за съгласуване пред Главния архитект на Столична община – Район „Панчарево“ приетото като писмено доказателство по делото Заявление № РПН21-ТД26-1585 от 30.09.2021г. Със същото е било поискано съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж „Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на „Производствено административна сграда“ в „Пилотна ферма за насекоми“ със ЗП 4964 кв. м. и РЗП 5 286,60 кв.м.“ в наетия имот. Не е спорно, а и се установява, че в приложение на искането за издаване на разрешение за строеж били представени приетите като доказателства Становище на Директора на РИОСВ София изх. № 11335-8783 от 21.09.2021 г., издадено от СРЗИ Здравно заключение с изх. № РД-1870-454/06.08.2021г. за оценка на инвестиционен проект. Не е спорно между страните по делото, че по повод процедурата, започнала от ищеца с подаването на Заявление № РПН21-ТД26-1585 от 30.09.2021г. Главният архитект на СО, район „Панчарево“ е издал приетото като доказателство Разрешение за строеж № 202/06.10.2021г. Не е спорно между страните, а и се установява, че ответникът „Арт Е Факт 2025“ООД / с предишно наименование „Арт Сувенири“ ООД/е подал жалба № РПН21-ТД26- 1730/28.10.2021г. срещу издаденото Разрешение за строеж № 202/06.10.2021г., въз основа на която било образувано адм. дело № 11419/2021 г. по описа на Административен съд София град, 72 с-в, като в производството по делото „Роктопия“ ЕООД е било конституирано като заинтересована страна. Не е спорно, а и се установява от представените по делото и приети като доказателства Определение № 5644/14.07.2022 г. постановено по адм. дело № 11419/2021 г. съгласно описа на 72 състав, при Административен съд София – град, както и от потвърденото с него Определение № 10421/16.11.2022г. постановено по адм. дело № 9992/2022г. на Върховния административен съд, че производството по повод на обжалване на разрешението за строеж е било прекратено като процесуално недопустимо, с влязло в сила определение на административния съд, поради липсата на правен интерес от страна на жалбоподателя „Арт Сувенири“ ООД да обжалва разрешението за строеж, поради това, че не е собственик на съседен имот. Между страните не е спорно обстоятелството, че след визане в сила на разрешението за строеж и отпадане на пречките за строителството, преустройството на производственото предприятие на ищеца вече е приключило и то вече изършва дейност съгласно целта на инвестицията. В тази връзка видно от представения по делото и приет като доказателство и останал необсъден от първостепенният съд Констативен протокол№ ККФОС-КС-21/29.08.2023г. на Регионалната инспекция на околната среда и водите – София, се установява, че по повод на извършената извънредна проверка на обект „Животновъден обект и цех за производство на преработен животински протеин“, находящ се в с. Лозен и собственост на фирма „Насекомо“АД, че контролните органи са констатирали, че към момента на проверката и от извършения обход органолептично е установено наличието на миризми характерни за извършваните дейности само локално във вътрешността на помещенията. Към момента на проверката и от извършения обход органолептично не е било установено наличието на миризми характерни за извършваните дейности извън територията на производствената площадка. Видно е от съдържанието на протокола не са били дадени от проверяващите органи указания по чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда във връзка с отстраняването на неприятни миризми и усещания, засягащи по някакъв начин неблагоприятно живота и здравето на лицата обитаващи и развиващи стопанска дейност както в съседните на прозводствената площадка стопански и производствени терени, така и изобщо за живущите в село Лозен. В хода на проведения по реда на чл. 177 във вр. с 176 от ГПК разпит на представляващия ищцовото дружество негов органен представител М. Л. Б., последният е заявил, че лично не е присъствал на срещи с представители на „Арт Сувенири“ ООД, но е знаел, че такива срещи са били осъществявани през лятото на 2022г. Целта на срещата според изпълнителния директор на дружеството била да се обясни на ответника, че жалбата му нямала основание, както и че е недопустима поради липсата на правен интерес от подаването на същата, но и че увреждала бизнес интересите на „Насекомо“ АД. Според него причината за всичко това била, че ответникът бил подведен и заблуден от НПО „Развитие за Лозен“ да подаде една очевидно недопустима жалба, само и само да не стигне до реализиране на целеното от ищеца инвестиционно мероприятие в конкретното населено място. Според уточнението на М. Л. Б., първата среща била проведена в Международния център на „Уникредит Булбанк“ АД, на която за ищеца присъствали лицата Б. и Л.. В проведения по реда на чл.177 във вр. чл.176 ГПК разпит на К. М., в качеството му също на органен представител на дружеството ищец, е казано от последния, че действително е имало срещи и разговори с представители на „Арт Сувенири“ ООД. Твърди, че той лично не е присъствал на срещите, но е знаел, че такива са били осъществени през лятото на 2021г. Целта им е била да се обясни естеството на бизнеса на „Насекомо“ АД, че жалбата на „Арт сувенири“ ООД няма основание, но и че с подаването на недопустима и неоснователна жалба се увреждали бизнес интересите на „Насекомо“ АД, за което те възнамерявали впоследствие да търсят правата си. В направено по реда на чл. 177 от ГПК вр. с 176 от ГПК изявление на Е. Л., в качеството й на представляваща търговското дружество „Арт сувенири“ ООД, както и на В. Б. – другият представляващ търговското дружество „Арт сувенири“ ООД управител, при което те са заявили, че действително е имало проведени неформални срещи с лица, които са заявявали, че са представители на „Насекомо“ АД, но при това последните, не са се били легитимирали надлежно като представители на това дружество. Л. отрича срещите да са били реализирани преди подаването на жалбата срещу разрешението за строеж и при даването на обяснения пред съда е поддържала, че тези разговори са били водени след подаване на жалбата и при вече висящ и образуван административен процес. От показанията на разпитания в хода на въззивното производство като свидетел Д. Б. се установява, че свидетелят е служител на „Насекомо“ на позицията „директор инфраструктура“. Свидетелят знаел, че „Арт Е Факт“ са подали жалба срещу разрешението за строеж за преустройството на фабриката, която те са наели от „Роктопия“ и в която те са възнамерявали да изградят производствена база. Във връзка с тази жалба двете страни имали няколко проведени срещи и телефонни разговори. Първата среща била на 29.07.2022 година в бизнес център „УниКредит“ на ул. „Раковски“, която била инициирана от ищеца и целта била да се сближат и разяснят позициите и на двете страни. В срещата участвали свидетелят от страната на „Насекомо“, един адвокат – Н. Л., като представител на „Роктопия“, г-н В. Б., Е. Л. за ответника и още двама адвокати. Пояснява, че срещата е била с цел да си изяснят ситуацията относно жалбата, за какво става въпрос. Това, което представителите на ищеца обяснили, че ответникът не е техен непосредствен съсед и поради това нямал правен интерес да оспорва издаденото в полза на „Насекомо“ разрешение за строеж. Тогава представителите на ответника отговорили, че са длъжни да обжалват поради опасения, че бъдещата дейност на „Насекомо“ ще повлияе негативно на техния бъдещ бизнес, тъй като те възнамерявали да изградят точно от другата страна на улицата някаква зала за културни мероприятия и събития. Те изразили опасение, че ще има силни и неприятни миризми от едно такова производство, при което представителите на ищеца обяснили, че това няма да е точно така тъй като производството им е съпроводено с изграждането на пречистващи въздуха съоръжения, каквито има всяко едно производствено предприятие. Обяснили им също така, че в момента плащат наем в тази сграда, но не могат да я ползват по предназначение, респ. да пристъпят към преустройството й в производствено предприятие за осъществяване на съответната инвестиционна цел, предвид обжалването на разрешението за строеж. Допълнително са обяснили, че са принудени да бездействат и да поемат разходи за заплати на 80 наети за целта служители, които не могат да бъдат ползвани по прпедназначение докато не започне инвестицията за която са наели имота. Ответниците възразили, че според тях трябвало да се премине през процедура по ОВОС, която според свидетелят реално законът не го изисквал. В общи линии поради това двете страни не са могли да сближат позициите си и до постигане на споразумение не се е стигнало. След края на срещата свидетелят лично отвън разговарял с г-н В. Б. и Е. Л., като им обяснил, че единственото нещо, което в момента се случва е, че те страшно много ги забавяли и все пак отнякъде трябвало да започнат да си говорит, за да сближат по някакъв начин позициите си. Препоръчал им да се запознаят малко с техния бизнес, да прочетат малко за това и че нямат основание да имат никакви опасения, че бизнесът на ищеца ще попречи на техния бизнес. Накрая постигнали съгласие да се повтори срещата като до тогава да им се изпрати някаква разясняваща документация за естеството и характера на дейността на ищеца. Такава втора среща била проведена след около 10-тина дни в тяхното действащо производство в гр. Елин Пелин. На втората среща отново дошли В. Б. и Е. Л. като представители на ответника. Била проведена демонстрация на технологичния процес, за да се убедяли не лично, че не съществувал риск за околната среда и за появата на каквито и да било неприятни и вредни миризми. Отново им било напомнено, че повод жалбата срещу разрешението за строеж те търпели вреди поради това, че не могат да започнат реализирането на целената инветиция. Тогава представителите на ответника попитали дали ищецът имал достатъчно осигурено финансиране и колко време можел да издържи. В отговор свидетелят обяснил, че имат достатъчно финансиране, но били принудени да правят значителни разходи- да плащат заплати на работници, наеми за помещения и пр., вследствие на което се търпели огромни загуби. Предупредил ги, че поради тази причина в един момент от фирмата на ищеца щели да си потърсят правата за това, че са ги забавили вследствие на недопустимото обжалване. Свидетелят уточнява също така, че след прекратяване на производството от Административен съд София град, той лично се е обадил на г-жа Л., като я е помолил да не обжалва пред ВАС, но тя изрично му заявила, че те са били длъжни да се „пробват всичко и да се борят докрай“. От показанията на свидетеля К. К., служител на фирма „Насекомо“ през периода от 2017 до 2023г. се установява, че знае за подадена жалба от „Арт Е Факт“ срещу разрешението за строеж и провеждани срещи между страните в тази връзка. Свидетелят е присъствал на две такива срещи, първата от които е била проведена през есента на 2021г. Приблизително по това време свидетелят и неговите колеги узнали най-случайно от различни публикации в социалните мрежи, че възнамерявали да се обжалва тяхното разрешение за строеж. Заявява, че след като се позаинтересували узнали, че такава жалба вече е била подадена от дружеството „Арт Е Факт“. Тъй като собствениците и управителите на ищцовото дружество вече се били притеснили от загубата на време и свързаните с това разходи за работни заплати и наем на наетото за целта производствено помещение, бил помолен от тях да осъществи връзка с тях и по възможност да осъществи добронамерен контакт с тях, вкл. и да ги покани на място да се запознаят с производствения цикъл и процес, който възнамерявали да се извършва в имота, за да се уверели, че няма риск и за тях. Свидетелят разказва за един такъв опит за контакт с г-н Б., първоначално бил приет от него радушно, но онзи щом разбрал кой е и за какво иска да се срещне, веднага бил помолен да напусне обекта. Втората среща на която свидетелят К. присъствал била през 2022г., в края на лятото, като поводът за това бил, че представители на фирма „Арт Е Факт“ били поканени да посетят имота на ищеца в гр. Елин Пелин, където имали работещ обект подобен на този който се строи и в село Лозен. Поводът за срещата бил да се уверят представителите на ответника, че от тяхното производство не се отделяли каквито и да било зловонни миризми и че в това нямало нищо вярно. Тогава те откликнали и съответно направили такава среща, след като колегата Б. я бил организирал, на обекта им в гр. Елин Пелин. На тази среща присъствали г-н Б., г-жа Л., а от страната на ищеца били свидетелят, г-н Б. и още един колега, г-н К. В.. Разговорът преминал в абсолютно приятелски тон, като представителите на ответника били разходени около производството, което било работещо към тзи момент. Тогава ги попитали, отново с приятелски тон, защо не оттеглят жалбата след като се уверили, че опасенията им са били безпочвени, както и че нямат правен интерес от оспорване, при което получили отговор от г-н Б., че дори и това да било така,те били длъжни да опитат. Този отговор бил разтълкуван по начин, че те знаели, че нямат правно основание и интерес да обжалват, но целта им е била да забавят колкото се можело повече реализацията на проекта на „Насекомо“ в с. Лозен, с цел евентуално ищецът да се откаже за в бъдеще от нейното реализиране, респ. да се търси друга локация за нея. В тази връзка свидетелят уточнява, че бил запитан от г-н Б. дали имат осигурено достатъчно финансиране доколко дълго могат да издържат и именно на базата на така поставените въпроси представителите на ищеца си обяснявали поведението на ответника, целящо да ги откаже от изпълнение на инвестицията за в бъдеще. Пояснява също така, че при тези разговори представителите на ответника били информирани, че при тях работили на трудов договор общо между 60-80 човека, на които през целия период на обжалването трябвало да се плащат заплати. Те били информирани също така, че са инвестирали в машини и че са принудени да плащат за помещението ежемесечен наем, без да го ползват, който наем не бил никак нисък. Видно от приетата и неоспорена от страните в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на уговорения и платен от ищеца „Насекомо“ АД на третото неучастващо в процеса лице „Роктопия“ ЕООД въз основа на Договор за наем от 15.04.2021г. месечен наем възлиза на исковата сума от 176 024,70 лева с ДДС. Наемните вноски за периода от ноември 2021г. до октомври 2022г., дължими въз основа на Договор за наем от 15.04.2021г., са били заплатени от ищеца „Насекомо“ АД на третото неучастващо в процеса лице „Роктопия“ ЕООД. Плащанията включвали дължимия ДДС и банковите преводи са постъпили по сметката на получателя „Роктопия“ ЕООД с отбелязване на посоченото договорно основание, като фактически платената от от ищеца „Насекомо“ АД на третото неучастващо в процеса лице „Роктопия“ ЕООД наемна цена за периода от ноември 2021г. до октомври 2022г. възлизала на сумата от 704 098,80 лева с ДДС. При така установените факти следва да се формират следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 3 ГПК гласи, че участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. В практиката на ВКС по чл. 3 ГПК е формирано становище, според което искането за защита, отправено към държавен орган, е израз на установено в Конституцията на Република България право, поради което по начало представлява правомерна дейност, за която по принцип не се носи отговорност за вреди, дори когато искането е неоснователно; че сезирането може да представлява злоупотреба с процесуално право и тя е налице, когато това право се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД); че отговорността за вреди от злоупотреба с процесуално право е деликтна и възниква при недобросъвестното упражняване на законно признато право; че вината при деликт се предполага до доказване на противното; че вината в гражданското право се състои в неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа. В този смисъл са решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., решение № 245 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., решение № 257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2009 г., IV г. о., решение № 53 от 4.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1913/2017 г., III г. о. От тази практика следва, че във всеки конкретен случай съдът преценява дали предявяването на иск, жалба или молба пред съда представляват добросъвестно упражняване на процесуални права, или е израз на злоупотреба с права. Тази практика следва да намери приложение и по настоящото дело, като се прецени съответствието на първоинстанционното решение с посочените критерии в кои случаи може да има злоупотреба с процесуални права. В настоящия случай в решаващите мотиви на съда е прието, че оставянето без разглеждане жалбата на ответника срещу разрешението за строеж на ищеца не следва да се отъждествява непременно с недобросъвестност при завеждането му. Най-общо взето съдът е приел, че процесът на доказване както в исковото производство, така и на това по повод оспорване законосъобразността на един индивидуален административен акт е подчинено на строги процесуални правила и не винаги е в съответствие с реалното фактическо положение, а успешно проведеното доказване не стои в зависимост от съзнанието на ищеца, респ. на жалбоподателя за увреждане на ответника. Позовал се е и на съществуваща фактическа и правна сложност на съдебното производство по оспорване на разрешението за строеж поради това, че се е налагало изслушване на СТЕ, както и че административният съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на жалбата на етап едва след приключване на усните състезания. Като допълнителен аргумент, изключващ извод за вероятната недобросъвестност на ответника, са изложените и от Върховния административен съд мотиви в определението за потвърждаване на прекратителния акт на съда, според които по въпроса относно съществуването на правния интерес от подаването на процесната жалба се е наложило тълкуване на международен договор, какъвто представлява т.нар. Орхуска конвенция, в контекста на вида на оспорения административен акт и на неговото решаващо значение в областта на екологията с оглед тълкуването и засягането на понятието „засегната общественост“ по см. на чл.2, §5 от Орхуската конвенция и §1 от ДР на ЗООС. Този факт според изводите на първостепенният съд оборвал тезата за очевидната недобросъвестност на ответника като жалбоподател по повод подаването на процесната жалба. Съответно предвид установената липса на знание от страна на ответника, че с тези си действия действително уврежда ищеца, действията му по подаване на жалбата срещу разрешението за строеж, касаещо извършването на преустройство на производственото предприятие на ищеца, не се явявали противоправни. Решението като краен извод е неправилно. На първо място, противно на приетото от първостепенният съд, установява се наличието на знание от страна на ответника за увреждането на другата страна, изводимо от това, че по повод на обжалването на разрешението за строеж се е целяло не оспорване законосъобразността му като индивидуален административен акт, а постигане на друг страничен за обжалването резултат- насочен към препятстване реализирането на инвестиционното намерение на ищеца да изгради пилотна ферма за производство на протеини, липиди и други проекти от ларви на насеком. Именно това съставлява главният целен резултат от процесуалното поведение на ответника по оспорване на разрешението за строеж, а не този който е външно заявен от него като основание и петитум на жалбата срещу обжалвания индивидуален административен акт, с който се разрешава извършване на реконструкцията на производственото помещение, наето за посгигането на тази специална цел от ищеца. Това негово специфично намерение ясно личи не от къде да е, а е изразено от самия ответник в приложения още с исковата молба Контстативен протокол № 14060/2022г. на нотарииус В. Б., който протокол възпроизвежда съдържанието на отворено писмо на Арт Е Факт и петиция в интернет пространството на фейсбук страницата на ответника, търсеща и призоваваща към подкрепа на несъгласието на това дружество, с изграждането на производствен завод на Насекомо АД, в село Лозен. В петицията са изложени твърдения за незаконосъобразност на вече издаденото в полза на „Насекомо“ АД разрешение за строеж чрез преустройство на съществуваща сграда в пилотна форма за насекоми, като според организатора на подписката с реализацията на инвестиционното мероприятие на Насекомо съществувал обоснован риск от засягане здравето и качеството на живот на жителите на село Лозен. Посочено е че с издаването на разрешението на строеж се е действало изцяло в услуга на инвеститора без да се зачетат интересите на конкретното населено място, които от своя страна са се страхуват за здравето си, поради данни за силни неприятни миризми, найчесто оприличивани на мърша, изпускани от същата фирма в обекта й в гр. Елин Пелин. Посочено е в петицията, че жителите на Лозен се страхували, че качеството им на живот щяло да се влоши, че се страхуват за работните си места в региона, за домовете и за децата си! В заключение изрично е заявено намерението на Арт Е Факт да не допусне реализирането на такава инвестиция на територията на Лозен като за това са призовали жителите и гостите на общината, както и всички желаещи лица да ги подкрепят като заяват писмено своето нежелание „Насекомо“ АД да реализира дейността си. Въззивният съд без изобщо да поставя под съмнение и да неглижира страховете и притесненията на жителите на община Лозен от въздействието върху околната среда, здравето и качеството им на живот от изграждането на пилотната ферма за насекоминезависимо дали страховете им са обосновани или е въздействано върху тях по един или друг начин чрез негативни публикации в социалните мрежи, целящи по една или друга причина да създадат не дотам точни представи за действителния характер на едно конкретно инвестиционно мероприятие, намира че не това е целта и не това е предмет на изясняване в настоящото производство. По важното в случая е друго- че от съдържанието на споменататата петиция се разкрива и установява ясно недвусмислено изразено намерение на ответника да се противопостави на инвестицията на ищеца в с. Лозен поради несъгласието му с нея, като това е щяло, според изявеното от самия ответник намерение, да стане по всички позволени от закона начини, вкл. и чрез подаването на жалба срещу разрешението за строеж, което според Арт Е Факт е било незаконосъобразно и необосновано дадено. Както е разяснено в константата практика на ВКС злоупотребата с процесуални права може да има различни проявни форми, включително посредством извършването и на допустими и правомерни процесуални действия, чрез които обаче се цели заобикаляне на закона или увреждане на насрещната страна. Такива са например злоупотреба с правото на иск или с правото на жалба, чрез които единствено се цели да забави неопределено във времето приключването на някакво производство- било то с административен или исков характер, ако от приключването му зависи осъществяването на друг факт или група от факти, които да обуславят възникването на определени правни последици, стоящи по начало независимо и самостоятелно от производството, което е предмет на въпросната жалба или упражнено право на иск. В настоящия случай, както се посочи по-горе, от съдържанието на тази петиция, за авторството на която изначално не е съществувал спор, се разкрива какво е било действителното намерение на ищеца посредством упражняването на едно правомерно по принцип свое право- да препятства реализирането на инвестицията на ищеца тъй като ответникът поради една или друга причина- поради възбуден действително обоснован страх, че тя по една или друга причина ще бъде рискова за здравето и качеството на живот на жителите на село Лозен или пък просто е критичен към бизнес философията на ищцовото дружество, изразена като „нововъдение в областта на биотехнологиите, роботизацията им и интегрирането на изкуствения интелект…посредством които да се навакса с глобабния недостиг на хранителни продукти в световен мащаб“/стр. 5 от исковата молба/ и по този начин ответникът да е намерил сгоден случай да изрази несъгласието и противопоставянето си на такива действително авангардни и новаторски по характера си мероприятия. Както се посочи обаче, какви са конкретните причини, които са мотивирали поведението на ответника и дали страховете и притесненията му срещу инвестицията на ищеца във „фабриката за наекоми“ са били действително обосновани или не, както и дали просто ответникът не е жалае да има такова производство в близост до неговия имот и това го е мотивирало да обжалва разрешението за строеж на производственото предприятие в което ще се изършва тази инвестиция, настоящият състав на съда намира, че изясняването на всички тези въпроси не е предмет на доказване по настоящото производство, тъй като всички тези обстоятелства са по начало ирелевантни за възникване отговорността на ответника. В противоречие с актуалната практика на ВКС- така напр. Решение № 176/ 02.07.2025г. по търг.дело № 123/2023г. на ВКС, 2 ТО на ВКС, съгласно която подлежат на удостоверяване на верността на препис от нотариус по реда на чл. 591 ГПК частните електронни документи по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕО) 910/2014 г., в това число електронните документи, които съдържат в електронна форма визуален запис /изображение/ първоинстанционният съд е отказал да допусне като доказателство така представеният констативен протокол, още повече че авторството и съдържанието на същия не е оспорено изрично от ответника, последният първоначално е възразил само против относимостта на това доказателство, както и че не било ставало ясно какви точно конкретни обстоятелства се целяло да се установява от ищеца чрез тях /писмено становище на л. 226 от преписката по първоинстанционното дело/. Какви конкретни обстоятелства ще се установяват чрез този електронен документ е пределно ясно и същите са ясно формулирани в молбата на ищеца за представянето му, същите недвусмислено произтичат от съдържанието на самия документ, сочещи за действителното желание на ответника да не се допуска по никакъв начин извършване на строителството на фермата за насекоми на територията на община Лозен, и при липсата на първоначално въведен спор относно авторството и съдържанието на този електронен документ/ който да е своевременно заявен при спазване на съответните процесуални срокове непосредствено след представянето на този документ от ищеца/, въззивният съд намира за неуместно и напълно излишно да се указва на страната да го представя и на електронен носител, още повече, че и същото е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.184, ал.1 ГПК, която норма предпоставя да е налице спор относно автентичността или съдържанието на електронния документ, за да бъде представен същия в оригинален електронен вид, какъвто спор между страните очевидно първоначално изобщо не е съществувал. Да се приеме противното и при липсата на своевременно заявено от ответника оспорване на автентичността и верността на съдържанието на преписа, който е снет посредством констативния протокол на нотариуса, ще означава прилагане на един твърде висок стандарт за доказване на недобросъвестността на ответника, който е неприложим на практика и като последица ищецът ще бъде лишен от възможността да проведе каквото и да било доказване на иска си. Още повече, че както се установява от заключението на приетата и неоспорена СТЕ/компютърна/ експертиза, незабавно след даването на указания от съда до ищеца да представи т.нар. петиция във вида на електронен документ, същата е била незабавно изтрита от интернет страницата на Арт Е Факт, както според експертните изводи на вещото лице това изтриване е могло да бъде сторено единствено от собственика на страницата, т.е от ответника. Съдът намира, че това поведение на ответника е в подкрепа на извода за недобровестността му при обжалване на разрешението за строеж тъй като посредством изтриването на публикацията той е възнамерявал да не допусне чрез нея разкриване на истинската цел на обжалването. Действайки по този начин, очевидно с цел да се попречи за внасянето на яснота относно действителните му намерения по повод оспорване разрешението на строеж, ответникът освен друго е и създал пречки за събирането на това доказателство, поради което и в негова тежест ще са неблагоприятните последици от възпрепятстване на доказването, съгл. чл.161 ГПК. На следващо място, намерението за увреждането на ищеца по повод подаването на жалбата срещу разрешението за строеж се установява също така и от събраните в хода на въззивното обжалване гласни доказателства– показанията на свидетелите Д. Б. и К. К., верността на които въззивният съд кредитира изцяло съобразявайки, че те изцяло потвърждават казаното от самия ответник в неговата петиция. Показанията на свидетелите разкриват ясно в какво точно се изразява интереса от обжалването – да се попречи и да се препятства реализирането на бъдещите инвестиционни намерения на ищеца, за реализирането на които по една или друга причина ответникът не е бил съгласен. Установява се от свидетелските показания, че управителят на ответното дружество- г-в В. Б., категорично да е заявявал пред свидетелите несъгласие в съседство до неговия имот да се развива такава производствена дейност с оглед на опасенията му, че тя ще е съпроводена с поява на неблагоприятни миризми и усещания, които според него ще засегнат по някакав начин и неговият бизнес. Тоест установява се от показанията на свидетелите, че той не е бил против стрителството въобще в имота на ищеца, извършвано под формата на преустройство на съществуващата производствена сграда/, а против реализирането на конкретно заявеното от ищеца инвестиционно мероприятие и това именно е мотивирало поведението на ответника да оспори по съдебен ред издаденото в полза на другата страна разрешение за строеж, а не самото несъгласие с извършването на строителни дейности в имота на ищеца. Както обаче е разяснено и в мотивите на определението на ВАС, с което е оставено в сила определението на административния съд за прекратяване като недопустимо на производството по делото, съдебният контрол относно спазването на правото в областта на околната среда, по иницитива на засегната общественост по см. на т.нар. Орхуска конвенция, която според жалбоподателя му е давала правото да обжалва разрешението за строеж, е допустим и по отношение на административни актове, но издавани на други етапи от реализацията на инвестиционния процес. Обяснено е че законодателят е възприел принципа за възможно най-ранното информиране и включване на засегнатата общественост в процедурите по повод на реализираното инвестиционно мероприятие, като проявление на този принцип в националното законодателство е установената разлика в кръга на заинтересованите лица с правото да оспорват различните административни актове и в зависимост от етапа, на който се осъществявт отделните административни производства по издаването им. Иначе казано, което становище се споделя и от настоящия състав на съда, в различните етапи на инвестиционния процес- напр. за одобряване на ПУП, одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, актът с решаващо значение за околната среда е този по Закона за опазване на околната среда, който индивидуален административен акт е със самостоятелно правно значение и би подлежал на самостоятелен съдебен контрол, вкл. и от засегнатата общественост по см. на чл.9, ал.2 и ал.3 от Орхуската конвенция и където вече в тази процедура би се поставил и то напълно резонно и въпроса за наличието на правен интерес и на ответника като част от тази засегната общност да оспорва законосъобразността на този административен акт и съответно да инициира едно допустимо съдебно производство по повод на оспорването му. Следователно ответникът е имал/ или продължава да има/ друг ред за защита, която е можел да реализира самостоятелно и независимо от недопустимото по отношение на него обжалване на разрешението за строеж в чужд имот без той да е засегнат от това тъй като имотът му не е съседен на имота в който ще се строи. Но както чистосърдечно е заявил управителят Б. пред свидетелите Б. и К., че „той е бил длъжен всичко да опита“, само и да попречи за реализирането на фермата на насекоми в съседство с неговия имот, вкл. и да упражни недобросъвестно правото си на жалба, без да се интересува дали тя ще е допустима или не, тъй като не конкретно оспорването на правото да се строи е продиктувало водещия му интерес да подаде недопустимата си жалба. Целта му е била да се попречи по всякакъв начин на реализацията на инвестиционния интерес на ищеца. Това обяснява и заявеният от него пред свидетелите необясним на пръв поглед интерес дали ищецът разполага с достатъчно финансиране и „доколко е можел да издържи финансово“ въпреки обжалването, очевидно разчитайки че едно продължително съдебно производство би довело до загуба на интерес от реализирането на инвестицията, вкл. и по финансови причини. В това се изразява именно и недобросъвестността на процесуалното поведение на ответника, който е обжалвал с неюридически доводи разрешението за строеж, които нямат нищо общо с упражняването на правото на жалба по ЗУТ и чрез които той е целял да постигне един страничен за обжалването резултат- да препятсва по всякакъв начин осъществяването на инвестицията на ищцовото дружество и в това именно се изразява противоправността на действията му, като предпоставка за реализиране на отговорността му по чл.3 ГПК. В този ред на мисли не могат да бъдат споделени по никакъв начин доводите на ответника, произтичащи от продължителността на производството пред АССГ, че времето през което е било технически необходимо на административния съд да събира доказателства за местоположението на имотите, обуславящи правната легитимация на жалбоподателя да оспори разрешението за строеж, както и необходимостта на ВАС да тълкува международен договор- т-нар. Орухска конвенция отново във връзка с процесуалната му легитимация, обуславяли и извод за това, че жалбата не била очевидно недопустима към момента на предявяването й, което да изключвило и извод за неправомерността в поведението на ответника. За разлика от съда, който е разглеждал жалбата, ответникът все пак е собственик на имота и още повече поради това, че той е бил защитаван и от адвокат, би трябвало много добре да е знаел още при започване на делото какво е действителното местоположение на неговия имот, че той не е съседен с имота на ищеца и призтичащото от това, че за него липсва конкретен правен интерес да оспорва издаденото в полза на „Насекомо“АД разрешение за строеж, но въпреки това е инициирал производството по оспорването му с цел да попречи именно на реализирането на инвестиционното мероприятие на ищеца. И това именно е била действителната му цел- да отрече изобщо правото на ищеца, а не да оспори самото строителството в имота му. Видно е от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява какво е било действителното намерение на ответника- да възпрепятства реализацията на инвестиционното мероприятие на ищеца, на което той е целял да се противопостави с помощта на каквито и да било средства, в т.ч. и неправомерни, с които да попречи на ищеца да изпълни инвестицията си изобщо на територията на с. Лозен, а не само в непосредствено съседство с неговия имот. Така установеното по делото действително субективно намерение на ответника към инвестицията на ищеца, да се противопостави на нея независимо на каква цена, сочи на неправомерност на поведението му, която е налице без значение дали жалбата му ще да е била процесуално допустима или не, както и на какъв етап от производството по обжалването той е узнал за това. Тоест изводът е че той е целял посредством едни по начало правомерни средства да постигне осъществяването на един неправомерен като цел резултат. Апропо, неправомерно поведение може да е налице и дори жалбата на ответника да е била допустима, стига само да се установи, а такова се установява, че посредством нея той е целял постигането на един противоправен резултат- да постигне увреждането на ответника, а такова намерение за увреждане категорично се установи по делото да е налице. Именно в това се състои злоупотребата с право от страна на ответника, което правният ред не допуска. Основно правно задължение според Конституцията е да не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, което е и изрично инкорпорирано в редица нормативни актове /напр. чл. 12 и чл. 63 ЗЗД, чл. 3 ГПК, чл. 6 ДПК, 173 КЗ, 187, ал. 2 КСО, чл. 29 ЗЗК и пр./. Превратното упражнение на субективните права, каквото в случая безспорно се приема да е налице, е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба/ така и Решение № 507 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б./. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД)- така и Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. Б.. Доказването на деянието /предявяването на жалбата/ и неговата противоправност /недобросъвестността на ответника/ е в тежест на пострадалия, докато вината на дееца се предполага до доказване на противното. Вредата и причинната връзка с противоправното деяние също са в тежест да бъдат доказани от пострадалия, но при липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът определя нейния размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК. В настоящия случай всички елементи на фактическия състав на този специален случай на непозволеното увреждане въззивният съд по изложените по-горе съображения, намира да са доказани и са налице. Вредите за ищеца се съизмеряват с платения месечен наем след подаването на жалбата от ответника. Видно е от приетата по делото и неспорена от страните съдебносчетоводна експертиза, че през целия период от подаване на жалбата на Арт Е Факт на 28.10.2021г. до постановяването на крайния акт на ВАС на 16.11.2022г., т.е от м. октомври 2021г. до м. ноември 2022г., вкл., ищецът е заплащал наем на имота, нает за преустройството в пилотна ферма за насекоми, който е в общ размер на 704 098,80 лева с ДДС, съобразно сбора на заплатените от ищеца 12 месечни наемни вноски. При това положение искът за вреди по чл.3 ГПК се явява основателен и доказан до пълния предявен размер. С оглед несъвпадане в изводите на двете съдебни инстанции обжалваното първоинстанционно решение ще следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което ответникът „Арт Е Факт 2025“ООД да бъде осъден да заплати на ищеца претендираното обезщетение от 90 194,70 евро /съответстващо на 176 024,70 лева/, равняващо се на сбора от платените от ищеца наемни вноски за месеците март, април и май 2022г. по Договор за наем на недвижим имот, сключен с третото лице „Роктопия“ЕООД, част от общия размер на иска от 360 779,82 евро/ 704 098,80 лева/. На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума от 02.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на напрвеното искане ответникът по въззивната жалба следва да заплати на въззивника и сторените от него разноски в производството и пред двете съдебни истанции, което е общо в размер на сумата от 28 896,64 евро. Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно тъй като то е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на спора и пред двете съдебни инстанции- множество депозирани по делото писмени становища, оспорвания на писмени доказателства, изслушани експертни заключения на вещи лица, разпит по реда на чл.176 ГПК на органните представители и на двете дружества, както и събрани гласни доказателства, вкл. и в производството пред въззивната инстанция. Воден от горното, Софийски апелативен съд