Решение № 290 от 13.1.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 940/2024 г.

Производството е по реда на чл.191 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на П. Т. З. от [населено място], [улица]бл.№•••••• подадена чрез пълномощник, срещу чл.70 (с изключение на абзаци 3, 5 и 11) от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Д., приета от Общински съвет – Димитровград. Оспорващият твърди, че има пряк, личен и непосредствен правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК да обжалва оспорената част от Наредбата, предвид че многократно заплащал цени за платено паркиране на общинските паркинги и паркоместа на територията на [населено място], както и че ще бъде засегнат и занапред. Живеел в центъра на [населено място] и много често, почти ежедневно паркирал в платените зони и паркинги, което било видно от приложените множество талони и Фактура №0300001718/26.05.2023г. за паркиране, с вкл. 20 % ДДС. Активен водач бил на МПС по пътната мрежа в цялата страна, вкл. и на територията на Община Димитровград, но един ден, без жалбоподателят да бил извършил нарушение, паякът си пуснал „пипалата над колата“ му, защото паркирал в зелена площ в [населено място], видно от приложена Фактура №0300001925/15.04.2024г., като оспорващият заплатил сумата от 18 лева, с вкл. 20 % ДДС. Оспорващият твърди, че имал валидно СУМПС за категории АМ, А1, А2, А, В1, В, както и личен автомобил. Платените общински паркоместа били над 500 бр., но свободните паркоместа в централната част на Димитровград не достигали, поради което счита, че ще се наложи да ползва в бъдеще и абонамент за паркомясто, а така ще бъде засегнат и от цените за личен абонамент за паркомясто. Оспорващият твърди, че обжалваната част от Наредбата била незаконосъобразна, защото в определения размер на цените за паркиране и абонамент за паркомясто ответникът противозаконно включил и 20 % ДДС, който налог бил недължим по аргумент на чл.3, ал. 5 от ЗДДС. Нещо повече – недопустимо било такива дейности като поставяне на техническо средство за задържане на МПС (скоба) и репатриране на МПС, които представлявали принудителни административни мерки по смисъла на чл. 167 и чл.171 от ЗДвП, да се облагат с 20 % ДДС. Счита, че в тези случаи Община Димитровград имала правото по чл. 129 ДОПК да поиска от НАП връщане на недължимо платения налог и да го използва за благото на общината. Твърди, че с Решение №ОК-10-48/15.05.2023г., издадено от Кмет на Община Димитровград, му било указано, че цената за паркиране по оспорената част е с вкл. 20 % ДДС. Оспорващият описва подадените от него в тази връзка молби, заявления и сигнали, и в обобщение излага съображения, че с 20 % ДДС, в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 5 и чл. 42 от ЗДДС, били облагани множество общински услуги в цялата страна, както било направено и от ответника в случая. На следващо място се навеждат доводи, че не били спазени предвидените в чл. 26 и чл. 28 ЗНА правила. Твърди се също, че процесната Наредба и оспорената част от същата били нищожни, защото Наредбата не била влязла в законна сила, тъй като не била разгласена по трите кумулативни способа: в местния печат, на интернет-страницата на общината и по друг подходящ начин, разписани в чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, а само била обявена на интернет – страницата на Община Димитровград. Счита се, че оспорената част от Наредбата следвало да бъде прогласена за нищожна, или алтернативно – да бъде отменена. Претендира се присъждане на разноски. С Определение на съда от 11.12.2024г., на основание чл. 189, ал. 2 от АПК, към оспорването на П. Т. З., насочено срещу чл. 70 (с изключение на абзац 3, 5 и 11) от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, е присъединена Т. И. Д.. В молбата за присъединяване са изложени възражения за незаконосъобразност на Наредбата в оспорената част, които са идентични с изложените от жалбоподателя П. Т. З.. В съдебно заседание жалбоподателят и присъединилата се страна, чрез общия си процесуален представител поддържат съображенията, изложени в жалбата и в молбата за присъединяване. Претендират разноски. Ответникът - Общински съвет Димитровград, чрез своя Председател, в писмо с вх.№6726/10.10.2024г., с което изпраща в съда административната преписка, излага становище за недопустимост на жалбата, като твърди, че жалбоподателят няма пряк, непосредствен и личен правен интерес от оспорването на посочения текст от Наредбата, а в случай, че жалбата бъде приета за допустима, претендира същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави изрично възражение за прекомерност на заплатените разноски – адвокатски хонорар, предвид правната и фактическата сложност на делото. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за основателна. Излага становище, че Наредбата в оспорената част следва да се отмени, но не споделя доводите за нейната нищожност. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С Докладна записка (л.82 и сл.) Регистрационен индекс: РД-28-500/14.09.2017 г. на Община Димитровград (Регистрационен индекс: ОбС-07-234#2/15.09.2017г. на Общински съвет Димитровград), Кметът на Община Димитровград е предложил на ОбС – Димитровград на основание чл. 9 от ЗМДТ, чл. 21, ал. 1, т. 7 и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, да бъде приета Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград. В докладната записка е посочено, че във връзка с подобряване на дейността, свързана с администрирането на услугите в Община Димитровград и синхронизиране на действащите наредби, се прави предложение за отменяне на Наредба №10 и приемане на нова Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград. Докладната записка, включително проекта на наредбата, заедно с мотивите, са публикувани на официалната страница на Община Димитровград, в раздел „Проекти на нормативни актове“, на 18 август 2017г., видно от приложената разпечатка (л.104 и сл.) от същата. По делото е представено (л.159) писмо с Регистрационен индекс: КВ-18-294#1/27.07.2017г. от Кмета на Община Димитровград, видно от което в Общинска администрация са постъпили становища от В. К. – КВ-18-294/24.07.2017г. (л.160-161) и от П. З. – КВ-18-298/24.07.2017г. (л.162) във връзка с публикувания на 23.06.2017г. проект на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград. По проекта са изразени становищата на постоянните комисии към Общински съвет – Димитровград, видно от регистрационен документ (л.163) с дата 15.09.2017г. Видно от Протокол №26 от 28.09.2017г. (л.42 и сл.), Докладната записка е разгледана като точка 28 от дневния ред на проведеното редовно заседание на Общински съвет – Димитровград от същата дата, при което след проведени поименни гласувания са приети решения, с които се приемат или отхвърлят направени предложения и допълнения по проекта. С поименно гласуване е прието и Решение №766/28.09.2017г. (л.62 и сл.), с което на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, Общински съвет – Димитровград е решил следното: 1. На основание чл. 21, ал. 2 и във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, Общински съвет – Димитровград отменя Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград (приета с решение №799/26.11.2009 г., изменена и допълнена с посочени решения); 2. Общински съвет Димитровград приема Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград; 3. Възлага на Кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението. В гласуването при приемане на Решение №766/28.09.2017г. са участвали 31 общински съветници от общо 33 (съгласно чл.4, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация), от които 22 общински съветници са гласували „за”, 3 са гласували „против“, а 6 общински съветници са гласували „въздържал се”. В така приетия текст на Наредба №10, в Глава трета „Цени на неуредени със закон услуги, оказвани или предоставяни от общината на физически и юридически лица“ се намира чл.70. Цени на услуги по Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград. В същия цените на услугите са посочени в табличен вид в отделни точки. Отделни разпоредби от Наредба №10 са изменяни във времето с представените по делото решения на Общински съвет – Димитровград, съответно отменяни с последователно изброени в нея решения на съда, като видно от приложения актуален текст на Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград (л.416-457), съдържанието на обжалвания чл.70 също е променяно в отделни точки, съответно към момента, в чл.70. Цени на услуги по Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград, точка първа и втора по ред имат следното съдържание: „• предоставяне на места за кратковременно паркиране в „Синя зона“ – до 30 минути, за едно паркомясто, съгласно чл. 47, ал. 2 – 0.50 лв.“; „• предоставяне на места за кратковременно паркиране в „Синя зона“, за едно паркомясто, съгласно чл. 47, ал. 2 – 1, 00 лв./час“. Точка четвърта има следното съдържание: „• абонамент за предоставяне на места за паркиране за служебни или лични нужди извън зоните, определени за кратковременно паркиране – за едно парко място, съгласно чл. 34 и чл. 35, ал. 1 – 24, 00 лв/месец“. Точки от шеста до десета имат съответно следното съдържание: „• /Изм. с Решение №329/29.10.2020г./ предоставяне на места за кратковременно паркиране на паркинга зад сградата на Драматичен театър „Апостол Карамитев“ и Хотел „Москва“ и паркинга на Зеленчуков пазар [улица], за едно паркомясто, след изтичане на първите 30 минути, съгласно чл. 47, ал. 2 – 1, 00 лв./час“; „• абонамент за паркиране в платени паркинги в „Синя зона“ на домуващи (по адресна регистрация), съгласно чл. 50а ал. 5 – 18 лв/месец“; „•/Изм. с Решение №223/28.03.2024г./ абонамент за предоставяне на места за кратковременно паркиране на паркинга зад сградата на Драматичен театър „Апостол Карамитев“ и Хотел „Москва“ и паркинга на Зеленчуков пазар [улица]за наематели на маси на „Зеленчуков пазар“, както и за търговци с търговски обекти и офиси на фирми в прилежащия район, до 1 (едно) МПС на ПРАВОИМАЩ, съгласно чл. 52, ал. 1 – 36, 00 лв/месец, 300, 00 лв/година“; „• предоставяне на места за паркиране в района на Неделен пазар и Неделен автопазар, за едно паркомясто, съгласно чл. 58, ал. 2 – 2, 00 лв/ден“; „• принудително преместване на неправилно паркиран автомобил, съгласно чл. 61 – 36 лв.“. Точка дванадесета има следното съдържание: „• прилагане на техническо средство /скоби/, съгласно чл. 66, ал. 1 – 18 лв.“. Точки от тринадесета до петнадесета имат следното съдържание: „• /Изм. с Решение №1017/23.03.2023г./ /Ново с Р №928/26.04.2018г./ предоставяне на места за паркиране в района на Неделен пазар в рамките на работното време на пазара, за едно паркомясто, съгласно чл. 54, ал. 3, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 8 – 1, 00 лв./час“; „• /Нова с Решение №223/28.03.2024г./ предоставяне на места за платено паркиране на паркинг, находящ се северозападно зад сграда на Община Димитровград, на [улица], за едно паркомясто, съгласно чл.60а, ал. 4 – 1, 00 лв./час“; „• /Нова с Решение №223/28.03.2024г./ абонамент за паркиране неограничен брой пъти и за неограничено време на свободно място на паркинг, находящ се северозападно зад сграда на Община Димитровград, на [улица], за 1 (един) брой МПС, съгласно чл. 60б ал.1 – 60, 00 лв/месец, 500, 00 лв/година“. По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка и документи, представени от жалбоподателите, в това число фактури и касови бележки в уверение на платените от жалбоподателя З. суми за паркиране в определените в [населено място] зони за това. По делото е представена в актуалната и действаща редакция на Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград (Наредбата). В §4 от ПЗР на Наредбата е посочено, че същата се приема на основание чл.9 от Закона за местните данъци и такси. При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна: Жалбата е допустима. Предмет на оспорване са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Димитровград. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и с оглед изложените в жалбата твърдения, касае отделни части на чл.70 от Наредбата, по отношение включеното в цената на услугите ДДС, в размер на 20 %. Т. частично оспорване е допустимо, съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето, предвид което без значение се явява изминалия период от време от влизане в сила на действащите разпоредби на Наредбата. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ Наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от АПК. Като компетентни да издават нормативни /подзаконови/ административни актове разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по-общата разпоредба, доколкото се отнася до всички нормативни актове, на чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са изброени правомощията му, а съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 6, ал.3 от ЗМДТ „Ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата се определя с наредба на общинския съвет“, каквато в случая се явява Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Димитровград, а съгласно чл. 9 от ЗМДТ „Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги“, каквито правила създава оспорената разпоредба. Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗДвП „В населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието“, а нормата на ал. 3 от с.з. гласи, че „ Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите…“. Анализът на тези разпоредби във връзка с чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК сочи, че общинският съвет е компетентният орган да приема наредби от местно значение, и в частност да приеме наредба, с която да определи местните такси и цени на услуги, каквато е процесната Наредба. Ето защо, наредбата, чиито разпоредби се оспорват, е приета от компетентен орган – Общински съвет – Димитровград, съобразно чл.21, ал.2 от ЗМСМА, вр. чл. 9 от ЗМДТ, вр. чл. 99, ал.3 от ЗДвП. Съдът намира, че заседанията, на които е приета както първата, така и последната редакция от оспорената разпоредба на Общински съвет Димитровград са законно проведени, като са били спазени изискванията на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗМСМА. Решенията по приемане на Наредбата както в първоначалната й редакция, така и при всяка следваща, чрез изменения са взети с необходимото мнозинство, съгласно разпоредбата на чл.27 ал.3 от ЗМСМА и при поименно гласуване, отразено в протоколите от съответното заседание. Формално е спазено и изискването по чл.26 ал.2 от ЗНА. Докладната записка, съдържаща проекта на Наредбата и този за всяко следващо нейно изменение е публикувана на интернет страницата на Община-Димитровград, като до датата на приемане на оспорената разпоредба, за всяка една редакция от приемането й до последната такава и публикуване проекта за това са изтекли повече от 14 дни. С оглед представените по делото доказателства, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на правилата, по които се приемат подзаконовите нормативни актове от общинските съвети, действали към датата на приемане на Наредбата и последващите изменения на същата, поради което наведените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни. Независимо от спазения процесуален ред по приемане на оспорената разпоредба, последната в посочените от жалбоподателите части противоречи на материалния закон, поради което оспорването следва да се счита за успешно, по следните съображения: Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград е била приета на основание чл.9 от ЗМДТ. Общият принцип, регламентиран в чл.15, ал.1 от ЗНА предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Това означава, че съдебният контрол за законосъобразност на оспорения текст на Наредбата, следва да обхване преценката дали регулираните с него обществени отношения са в съответствие с нормативните актове от по-висока степен. В случая нормативен акт от по-висока степен е ЗМДТ и ЗДДС. С оспорените части на чл. 70 от Наредбата, се определят цени за предоставените от Община Димитровград услуги по Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Димитровград, като оспорването е насочено срещу включената в така определените цени ставка от 20 % ДДС. От фактическа страна между страните няма спор, че така определените цени са с включен в тях 20 % ДДС, а последното обстоятелство се установява и от събраните в производството писмени доказателства. Спорът между страните се свежда до това дали за съответните услуги, които по естеството си представляват предоставяне на платена възможност на гражданите да паркират, в изрично определени за това зони в [населено място] и поставяне и премахване на скоба при паркиране без заплатена такса за това, Община Димитровград следва да начислява ДДС върху определената за услугата цена или такова не следва да се дължи от ползващите услугата лица. За да се отговори на този въпрос, следва да се обсъди в какво качество Община Димитровград предоставя съответните услуги. Според чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на изчерпателно изброени дейности в две точки. Според разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС, "Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт" са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато: а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон; б) е установена такса с нормативен акт. Дейността на общината във връзка с организирането на паркоместа в конкретно определените зони е с цел задоволяване на потребностите на населението на общината, предвид което същата следва да се счита за такава в обществен интерес. Обстоятелството, че предоставянето на услугите е основание за заплащане на определена цена, не е основание за приемане на тези дейности като икономически. Видно от докладна записка по приемане на процесната наредба цените за предоставяните от Община Димитровград услуги се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставянето на услугата. Независимо от това обаче, върху тези цени, с изключение на наемите за общински обекти и терени, е предвидено заплащане от гражданите и на ДДС в размер на 20%. Последното обстоятелство е в разрез с нормата на чл. 3, ал.5 от ЗДДС. Предвид, че дейностите на общината, за които се заплаща съответната цена за ползване на паркоместа, како и за премахваме на скоба при паркиране без да е налице заплатена такава цена, се осъществяват от нея в качеството й на орган на местната власт, същите дейности попадат в хипотезата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. Т. тълкуване е дадено с решение по дело С-446/98 г. СЕС, където се приема, че дейността по наемане на места за спиране (паркиране) на коли е дейност която, когато е осъществявана от публичноправен субект, е осъществявана от него в качеството му на публичен орган по смисъла на чл. 4, § 5, ал. 1 от Шеста директива, ако тази дейност е осъществена в рамките на специфичен юридически режим за публичния субект. Такъв е случаят когато осъществяването на тази дейност съдържа използването на прерогативите на публичната власт. В т. 2 от мотивите на решението като възможни прерогативи на публичната власт са посочени - позволяването или ограничаването на спирането на път, отворен за движение (обществен трафик), или санкционирането чрез глоба при превишаване на позволеното време (времетраенето) за спиране. Местата, които се предоставят от общината за ползване срещу определена цена на места за паркиране/или престой на такова место без заплатена цена със скоба и нейното премахване са ясно определени с решение на компетентния общински съвет или съгласно приета от него наредба по чл.9, ал.1 ЗМДТ. Заплащаната от гражданите цена не е наем по смисъла на ЗЗД и на чл.14 и сл. от Закона за общинската собственост и не представлява икономическа дейност на общината. Събираната цена се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставянето на услугата и не е свързана с търсене на печалба, каквато икономическата дейност предполага. При отдаването под наем се прилагат други специфични правила, които са уредени от ЗОС и местните наредби, но в тези отношения общината не участва като орган на власт. За разлика от отдаването под наем при събирането на определена цена за извършена от общината услуга, последната изпълнява функциите си на публично правен субект и не е в равнопоставени отношения с ползвателите на предоставяните услуги. Обстоятелството, че само общината разполага с правомощие да предоставя срещу заплащане паркоместа и да поставя и премахва скоби при паркиране на тези места без заплащането на определената за това цена, изключва възникването на конкуренция между нея и регистрираните по ТЗ лица. Дейността на общината във връзка с организиране ползването на паркоместа и поставянето на скоби при паркиране на тези места без да е заплатена съответната цена е с цел задоволяване на потребностите на населението на общината, т. е. в обществен интерес. Ето защо тези дейности се осъществява от общината, именно, в качеството й на орган на власт и не може да бъде осъществявана от други субекти. По изложените съображения дейностите, за които са определени цени в оспорените части на чл. 70 от Наредбата, са такива освободени от начисляване на ДДС по смисъла на чл.чл. 3, ал.5 от ЗДДС. Включването на 20% ДДС в цената на услугите по чл. 70 от Наредбата, в посочените от жалбоподателя части е в противоречие с материалния закон. Ето защо нормата на чл.70 (с изключение на абзаци 3, 5 и 11) от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в частта й на включеното в цената на услугите 20% ДДС, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. При този изход на спора, право на разноски имат и двамата жалбоподатели. Същите следва да бъдат определени в намален размер, предвид направеното възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, с оглед фактическата и правната сложност на спора и реално осъщественото представителство. Съгласно Решение по дело C-438/22, размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в наредбата, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, тоест при приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК определяща при намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение е фактическата и правна сложност на делото. Ето защо при преценка реално взетото участие по делото на упълномощения общ процесуален представител и проведеното по същото едно открито съдебно заседание съдът намира, че за всеки от жалбоподателите следва да се определят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лв. Освен това ноторно известно за съда е, че жалбоподателите инициират съвместно множество оспорвания, с идентичен предмет и претендират поотделно разноски за ангажиране на един и същи адвокат в конкретното производство, който едновременно представлява и двамата, и полага единични усилия за защита правния интерес и на двамата едновременно. Последното на свои ред означава, че независимо от редуцирания размер на разноски по отношение на всеки от жалбоподателите, минималният размер на адвокатския хонорар дължим за съответния процесуален представител ще бъде достигнат при кумулиране на така определения размер на разноски за всеки един от тях. На жалбоподателя З. следва да се присъдят и разноски за ДТ и обнародване в ДВ в общ размер на 40 лв. Водим от горното и на основание чл. 193 ал. 1 от АПК, съдът