Решение № 2328 от 11.5.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1339/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба /в това число поправена/, подадена от Народно читалище “Виртуален свят 15.11.2004 г.“, представлявано от председателя Е. Р., срещу решение на комисията по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища /ЗНЧ/, назначена със заповед № 359/30.10.2024 г. на кмета на Община Благоевград, с което е прието разпределение на годишната държавна субсидия за народните читалища на територията на Община Благоевград за 2017 г., обективирано в протокол от проведено на 09.06.2025 г. заседание на тази комисия. По изключително подробни съображения за незаконосъобразността на атакуваното решение като прието включително при липсата на материална компетентност у неговия издател, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при отсъствието на мотиви и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби /поддържани от законния представител на жалбоподателя в проведените пет на брой открити съдебни заседания, в постъпили по делото множество писмени молби и писмени защити, част от които подадени чрез процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Г. М./ се претендира обявяването му за нищожно, евентуално – отмяната му като незаконосъобразно, ведно с присъждането на разноски, по приложен списък. Ответникът – комисия по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, назначена със заповед № 359/30.10.2024 г. на кмета на община Благоевград /комисията/, чрез процесуалния си представител адвокат Д. П., в открити съдебни заседания оспорва жалбата като неоснователна. Прави искане за отхвърлянето й наред с присъждането на разноски, по представен списък. Заинтересованите страни – народните читалища съответно “Н. Й. В. – 1866“, “С. С. – 1929“, “В. Б.-1922“, “И. Ч.-1934“, “Я. Сандански-1946“, “Изгрев-1946“, “Г. И.-1939“ и “А. К.-1980“, в първото проведено по делото открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат В. К., оспорват жалбата като неоснователна. В останалите открити заседания не се представляват и не ангажират становища по съществото на поставения за разглеждане правен спор. Заинтересованите страни – народните читалища съответно “Европа-2014“, “Съзнание-1944“ и “Стоил Чолаков“, редовно уведомени, не изразяват становища по жалбата. По делото е събрана цялата административна преписка по издаване на атакуваното решение, в това число протокол от 09.06.2025 г. от заседание на комисията, вътрешни правила за работа на комисията, извършваща разпределение на годишната субсидия на народните читалища на територията на община Благоевград и приложение № 1 към тези правила, съставляващо механизъм за оценка на дейността на народните читалища в община Благоевград, сочени от ответника като приети по време на проведеното на 09.06.2025 г. заседание на тази комисия. С протоколно определение от 19.02.2026 г. в доказателствената съвкупност са приобщени представени от министъра на културата по реда на чл. 192 ГПК документи с писмо вх.№ 1344/12.02.2026 г. и вх. № 1234/09.02.2026 г. по регистъра на съда, съответно – с протоколно определение от 09.04.2026 г. са приети и представени от жалбоподателя решения на Министерски съвет съответно № 304/26.04.2016 г. и № 920/02.11.2016 г. В резултат осъществена преценка на данните от приобщените по делото писмени доказателства, от фактическа страна съдът приема за установено следното: Жалбоподателят и заинтересованите страни са вписани в публичния регистър на народните читалища, воден в Министерството на културата на основание чл. 10, ал. 1 ЗНЧ. С решение № 546/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 59/2020 г. по описа на Административен съд-Благоевград, оставено в сила с решение № 13119/22.12.2021 г., постановено по адм. дело № 8676/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е обявена нищожността на решение на комисия по чл. 23 ЗНЧ, извършваща разпределение на годишната субсидия за народните читалища на територията на община Благоевград, назначена със заповед № 19/13.02.2017 г. на кмета на тази община, обективирано в протокол от 15.02.2017 г., и административната преписка е изпратена на комисията по чл. 23 ЗНЧ, назначена със заповед № 19/13.02.2017 г. на кмета на община Благоевград, за ново разглеждане и произнасяне, при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Според мотивите на така постановения съдебен акт, решението за разпределение на годишната субсидия за 2017 г., обективирано в протокол от 15.02.2017 г. от заседание на комисията по чл. 23 ЗНЧ, е нищожно, тъй като при приемането му са допуснати нарушения на изискванията за компетентност и форма на акта, като от съдържанието му не може да се определи волята на административния орган. Според изтъкнатите в тази връзка съображения в съдебния акт, по същество обективиращи задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, с които след изпращане на административната преписка за ново разглеждане, комисията по чл. 23 ЗНЧ е следвало да се съобрази, оспореното решение /освен, че е издадено от комисия, назначена в противоречие с чл. 23, ал. 1 ЗНЧ/ не отговаря и на изискванията за съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за приемането му, като такива не се съдържат и в други документи, част от административната преписка. Според съдебния състав, постановил влязлото в сила решение № 546/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 59/2020 г. по описа на Административен съд-Благоевград, решението за разпределение на субсидията за 2017 г. не съдържа и разпоредителна част, с която да се определят правата и задълженията на адресатите му, като от съдържанието на процесния по това дело протокол от 15.02.2017 г. не става ясно какви средства се разпределят, каква субсидия, по какъв начин, по какви критерии и показатели, кои са читалищата, регистрирани на територията на общината, на които да бъде разпределена субсидията, тоест не е налице ясна воля на комисията по разпределение на средствата за читалищната дейност, не е налице ясна разпоредителна част и адресати на решението, което според съда води до невъзможност същото да бъде изпълнено. След влизане в сила на гореописаното решение на Административен съд-Благоевград, “във връзка с изпълнение“ именно на него и на посочено основание чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, кметът на Община Благоевград издава заповед № 359/30.10.2024 г., с която по т. I назначава комисия в състав заместник-кмет по култура, спорт и туризъм и представител на всяко едно от общо дванадесетте народни читалища, регистрирания на територията на община Благоевград /конституирани като страни по делото/ - председател или секретар на съответното читалище или представител на читалището, надлежно упълномощен от председателя или читалищното настоятелство, както и резервни членове. По т. II от същата заповед е наредено читалищата да входират в община Благоевград в срок до 15.11.2024 г. свои предложения за вътрешни правила и примерни механизми за разпределение на субсидията, съответно по т. III – комисията в състава по т. I да проведе заседание на 18.11.2024 г. от 14.00 часа в зала № 101 на Община Благоевград, при дневен ред: 1. избор на председател на комисията, извършваща разпределение на годишната субсидия; 2. обсъждане на предложените от читалищата Вътрешни правила за работата на комисията, назначена по реда на чл. 23, ал. 1 ЗНЧ; 3. обсъждане на предложените от читалищата механизми за разпределяне на субсидията, заедно с анкетни карти, отразяващи дейността на читалищата за предходната година; 4. насрочване на следващо заседание на комисията. По т. IV от заповедта е наредено комисията да изготви протокол от проведеното заседание, който да бъде представен на кмета на Община Благоевград. По данни от приета разпечатка от електронната поща на Направление “Култура“ в Община Благоевград заповед № 359/30.10.2024 г. на кмета на тази община е изпратена на читалищата, чиито представители са включени в състава на назначената с нея комисия, в това число и на жалбоподателя, по имейл на 08.11.2024 г. /л. 195-л. 196 от делото/. По данни от съставения за тази цел протокол, на 18.11.2024 г. от 13.30 часа в зала 5 на Община Благоевград е проведено заседание на назначената с гореописаната заповед на кмета на Община Благоевград комисия. Заседанието е проведено в присъствието на заместник-кмета по култура, спорт и туризъм на Община Благоевград – С. К., старши юрисконсулт в отдел “Правно-нормативно обслужване“ в Община Благоевград – Г. С., посочени в съставения протокол като представители на тази община, и представители на десет от общо дванадесетте читалища, включени в състава на комисията. На заседанието не присъстват представители на жалбоподателя и Народно читалище “Стоил Чолаков“. По данни от съдържанието на изготвения за това заседание протокол, то започва с проверка на документите на присъстващите лица, с цел подписването на присъствен списък /какъвто действително е приет по делото, но без положени върху него подписи от представителите на читалищата, присъствали на проведеното на 18.11.2024 г. заседание/. Според съдържанието на протокола след подписването на списъка, заместник-кметът по култура, спорт и дейности на Община Благоевград запознава присъстващите лица със съдържанието на заповед № 359/30.10.2024 г. на кмета на Община Благоевград, като след прочита на заповедта, се пристъпва към изпълнение на определения с нея дневен ред, а след проведено гласуване по направено предложение за председател на комисията да бъде избран заместник-кметът по култура, спорт и дейности, предложението е прието с 10 гласа “за“, 0 гласа “против“ и 0 гласа “въздържал се“. Направено е и предложение за протоколист /обозначен в протокола като “протоколчик“/ на заседанието да бъде избран представителят на Община Благоевград – Г. С., което също е прието единодушно от присъствалите на заседанието членове на комисията. По данни от протокола от 18.11.2024 г., след избирането на председател и протоколист на комисията, последният “споделя“, че при извършена проверка в архивите на Община Благоевград не са открити всички необходими документи, свързани с разпределението на субсидията за 2017 г., предвид което на това заседание няма как комисията да гласува и вземе мотивирано решение, с което да бъде извършено преразпределение на субсидията за 2017 г., с което от своя страна да бъде изпълнено решение № 546/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 59/2020 г. по описа на Административен съд-Благоевград, оставено в сила с решение № 13119/22.12.2021 г., постановено по адм. дело № 8676/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. В тази връзка е посочено в съставения протокол, че комисията приема единодушно решение да бъде извършена проверка на документите по адм. дело № 59/2020 г. по описа на Административен съд-Благоевград, като за датата на следващото съдебно заседание членовете да бъдат уведомени след като им бъдат изпратени събраните документи и им се даде едноседмичен срок за запознаване с тях. В протокола липсва обективирано по време на заседанието обсъждане на евентуални предложения, постъпили от читалищата на територията на Община Благоевград, за вътрешни правила за работа на комисията и механизми за разпределение на субсидията, ведно с анкетни карти, отразяващи дейността им, съобразно т. III.2 и т. III.3 от заповедта на кмета на същата община за назначаване на комисията, както и по делото липсват данни такива предложения да са направени, съответно – да са представени анкетни карти, попълнени от всяко от читалищата. Протоколът от 18.11.2024 г. е подписан от девет от посочените в него като присъствали на заседанието общо единадесет членове на назначената със заповед № 359/30.10.2024 г. на кмета на Община Благоевград комисия. По делото не са налице данни за изпращане на протокола от 18.11.2024 г. от заседанието на комисията на жалбоподателя и за уведомяването му за датата на следващото й заседание, както и отсъстват данни за изпращане на жалбоподателя за запознаване в едноседмичен срок, както това е отбелязано в самия протокол /от 18.11.2024 г./ с всички документи по адм. дело № 59/2020 г. по описа на Административен съд-Благоевград. В тази връзка следва да се посочи, че с протоколно определение на съдебния състав от 19.02.2026 г. по делото е приет представен от процесуалния представител на ответника протокол от 29.05.2025 г., подписан от Г. С. – старши юрисконсулт в отдел “Правно-нормативно обслужване“ в Община Благоевград. По данни от този протокол на 29.05.2025 г. в 11.30 часа представител на Община Благоевград – Г. С., в качеството си на протоколист на комисията по чл. 23 ЗНЧ, извършва посещение на седалището на жалбоподателя, с цел да бъде връчено на ръка на председателя му – Е. Р. съобщение за провеждане на заседание на комисията на 09.06.2025 г. Отразено е в протокола, че господин Р. не е открит на адреса, както и не са открити служители или представители на Народно читалище “Виртуален свят 15.11.2004 г.“, които да получат и подпишат протокола, поради което съобщение е залепено на входа на сградата. Съдът не кредитира и не приема за действително осъществили се данните от приетия по делото протокол от 29.05.2025 г., тъй като счита, че същият има за достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, датата 19.02.2026 г., на която протоколът е заверен от процесуалния представител на ответника с цел представянето му и съответно – приемането му в доказателствената съвкупност по делото с протоколно определение на съда от същата дата /19.02.2026 г./. Освен това, като частен документ, приетият протокол от 29.05.2025 г. обвързва съдебния състав само по отношение на авторството му, но не налага съдът да приеме за установени описаните в него обстоятелства. Още повече, че същите не са подкрепени от никакви други представени от ответника и съответно приети по делото писмени доказателства, в това число за залепване на 29.05.2025 г. на съобщение на адреса на управление на читалището, както това е отразено в протокола от тази дата. Затова данните от приетия в доказателствената съвкупност по делото протокол от 29.05.2025 г. не разколебават фактическото установяване на съда, че жалбоподателят не е уведомен за датата на насроченото на 09.06.2025 г. заседание на комисията. Впрочем тук е мястото да се посочи, че по делото липсват каквито и да било представени от ответника и съответно – приети по него доказателства, сочещи на данни за надлежно уведомяване на жалбоподателя в рамките на развилото се административно производство по приемане на атакуваното решение при условията и по реда на чл. 18а АПК, несъмнено приложим в това производство, предвид отсъствието в ЗНЧ на специални правила във връзка с получаването на съобщения от участващите в производството читалища. Фактически извод в противоположния смисъл не налагат приетите по делото с протоколно определение от 19.02.2026 г. три броя протоколи, намиращи са на л. 538 – л. 540 от делото /между които и обсъденият вече в мотивите протокол от 29.05.2025 г./, данните от които съдът не кредитира и не счита за доказани по изтъкнатите вече в тази насока мотиви по отношение на приетия протокол от 29.05.2025 г., които намира за ненужно да приповтаря. При това, на 09.06.2025 г. от 08.30 часа в зала 101 на общинска администрация Благоевград е проведено второ по ред заседание на комисията, назначена със заповед № 359/30.10.2024 г. на кмета на Община Благоевград, на което присъстват като представители на тази община – заместник-кметът по култура, спорт и туризъм – С. К. и старши юрисконсулт в отдел “Правно-нормативно обслужване“ към общината – Г. С., както и /по данни от приетия присъствен списък – л. 109 от делото/ представители на девет от общо дванадесетте читалища, регистрирани на територията на Община Благоевград. На заседанието не присъстват представители на жалбоподателя, както и на народни читалища “Съзнание-1944“ и “Стоил Чолаков“. По данни от съставения за това заседание протокол, след проверка на документите на присъстващите на заседанието лица и подписването на присъствен списък, е установено, че е налице кворум за провеждането му, при което е преминато към дневния ред на заседанието. След като представителите на читалищата потвърждават, че “са получили документите“ по адм. дело № 59/2020 г. по описа на Административен съд-Благоевград, и са се запознали с тях, е преминато към изпълнение на дневния ред. Отбелязано е в тази връзка в протокола, че на първо място е предложено да бъдат гласувани вътрешните правила за работата на комисията, разпределяща годишната субсидия на читалищата, като след проведено гласуване предложението е прието с 8 гласа “за“, 1 глас “против“ и 1 глас “въздържал се“. След приемане на вътрешните правила, е направено предложение да бъде гласуван механизмът за разпределение на субсидията, който след направено гласуване е приет с 8 гласа “за“, 1 глас “против“ и 1 глас “въздържал се“. След приемане на механизма, е направено предложение да бъде гласувано самото разпределение на субсидията за 2017 г. Посочено е в протокола, че преди гласуването на разпределението думата за изказване е поискана от г-жа В., с искане да бъде разтълкуван чл. 13 АПК, който е прочетен. След прочита му г-жа В. изразява становище, че “съгласно цитирания член се изисква своевременно да бъдат разгласени публично критериите и вътрешните правила, за да се извърши самото разпределение. Това е с цел да се знаят предварително правилата. Идеята е министерството на културата да изготви механизъм, който да бъде публикуван публично и по него всяко читалище да знае и да може да си подреди дейностите, които е извършвало през годината и да може да прецени какво може да получи като средства, за да извърши тези дейности. Ако ние имаме вътрешни правила с наши механизми следва всички да ги знаят предварително, за да може да работят по този начин, по който решават читалищните настоятелства“. На въпрос на г-н Кимчев “дали това е направено“ г-жа В. отговаря, че своевременно и предварително означава 1 година преди това, за да може всеки да си определи дейностите и предварително да е известно какво ще е, а не впоследствие след като е направено тогава да се казва, че ще се заложат много точки тук, а пък там не. По данни от протокола, след изказването на г-жа В., думата за изказване е взета от г-н Н., според който “комисията не може да променя неща, които министерството на културата и ЗНЧ определят“, с уточнението, че “още през 2015 г. министърът е определил механизъм и насоки, по които да се разпределя субсидията и тя е пожелателна, не е задължителна и е ясна“. Според изказването на този член на комисията “пусната е заповед на министъра и всички са запознати с нея. Няма нужда отделно да се публикуват или обнародват вътрешни правила и механизъм. Това са заповеди на министъра и на всеки трябва да е ясно, че той трябва да върши работата като читалище, а не като трудова организация. Когато не си вършиш работата като читалище е съвсем нормално да не отговаряш на правилата, които се пускат в комисиите, да не достига до теб субсидия, защото ти просто не изпълняваш разпореждане на министерството и съответно на държавата. Така че не виждам какво ние ще променим. Ако трябва да се предлага нещо към министерството, ние като комисия това е друга страна на въпроса“. След изказването на г-н Н. думата е взета от г-н Кимчев, който заявява, че на последната среща на комисията за култура към Националното сдружение на общините много обстойно се е обсъждало как министерството абдикира от това да се съобрази с голяма част от исканията на читалищата и да установи едни унифицирани правила, към които да се придържат всички, за да не се усещат някои читалища дискриминирани, защото в Община Благоевград “има спор с НЧ “Виртуален свят“, но в други общини има още по-големи проблеми. Там има политически партии, които са замаскирани като читалища“. След изказването на г-н Кимчев, думата е взета от г-н Н., който споделя включително, че “като представител на върховния читалищен съвет може да каже, че на всяко заседание на съвета се обсъждат тези въпроси и се вижда, че в много посоки читалищата са затруднени или правят нарушения без да искат“, че тъй като “представителите на читалищата не са юристи много често се настъпват правилата. Това се наблюдава и в нашата комисия, на която сме готови на побоища, обиди и не знам какво друго“ и, че “никога не сме седнали да говорим като хората, защото обстановката е нажежена до крайност и когато взимаме решение, тези решения са прибързани, понякога даже неточни“. След изказването на г-н Н., думата е взета отново от г-жа В., която поздравява последния изказал се, че се действа в тази посока, но 10 години няма резултат. Накрая думата за изказване е взета от г-н Кимчев, който споделя, че “има комуникация с министерството по този повод и от нея може да се направи заключението, че министерството все едно го няма. Изпращат се писма, комуникация до министър, заместник-министри, но всичко потъва в забвение и от отсрещната страна не получаваш нищо. Все едно нямаме министерство на културата в момента“. След това изказване в протокола е отразено, че е направено предложение да бъде гласувано и разпределението на субсидираните бройки. Прочетено е колко субсидирани бройки са отпуснати за разпределение за читалищата на територията на Община Благоевград за 2017 г., а именно – 52 съгласно решение на Министерския съвет № 667/01.11.2017 г. След прочитане на “разпределението, което е извършено през 2017 г.“ е дадена възможност за изказвания, при която такива отново са направени от г-н Н., г-н Кимчев и г-жа В.. Първият изказващ се споделя, че “читалище “Виртуален свят“ не е получило своите две бройки, получени са по-късно. Но това е благодарение на решението на комисията тогава да се разпределят две бройки на читалище “Виртуален свят“, които то е получило по-късно от Министерство на културата. Това са и бройките, които са получили всички читалища, благодарение на онова, което са декларирали до края на август всяка година, когато имаше възможност за промяна на финансираните бройки. И ако са го направили и са доказали своята дейност по подходящ начин, то би трябвало да се приемат. Това направи и читалището в [населено място], както и в [населено място]. Така че ние не можем да взимаме бройки от едно читалище и да ги разпределяме на друго, защото ще се стигне до унищожаване на дадено читалище“. В изказването си, г-н Кимчев споделя, че е “бил изненадан, че една голяма част от средствата за читалищата посредством някакви дупки и пропуски отиват към политически партии. Това става благодарение и на постигането на някакъв консенсус и гласуването на правила, които дават възможност на такива субекти, които изобщо не отговарят на културно-просветната институция читалище да получават пари“. Накрая, последната изказваща се – г-жа В. заявява, че вижда някои неточности в изказването на г-н Н., с уточнението, че “министерството не разпределя субсидирани бройки след 2015 г. Министерството не е дало на НЧ “Виртуален свят“ две субсидирани бройки през 2017 г. То дава 52 бройки общо на комисията и тя трябва да вземе решение въз основа на критерии и дейности как да разпредели тези средства“. След тези изказвания е преминато към гласуване на “разпределението, което е направено през 2017 г.“, което е прочетено и при липсата на направени предложения за промяна в него, същото е прието с 8 гласа “за“, 1 глас “против“ и 1 глас “въздържал се“. Протоколът от проведеното на 09.06.2025 г. заседание на комисията е подписан от всички, взели в него участие, нейни членове. Към протокола е приложена справка за разпределените субсидирани бройки на читалищата в Община Благоевград, подписана от заместник.-кмета по култура, спорт и туризъм на тази община, съдържаща имената на читалищата, броя субсидирани бройки, отпуснати от министерство на културата, подлежащи на разпределение за 2017 г., брой субсидирани бройки, които получава всяко читалище за 2017 г. и сума, която получава всяко читалище спрямо получените субсидирани бройки за 2017 г. С протоколно определение от 09.04.2026 г. по делото са приети в заверено копие, вътрешни правила за работа на комисията, разпределяща годишната държавна субсидия за читалищата на територията на Община Благоевград /вътрешни правила/ и приложение № 1 към тези правила, представляващо механизъм за оценка на дейността на народните читалища в същата община, за които се твърди от ответника /в писмо вх.№ 9473/18.12.2025 г. по регистъра на Административен съд-Благоевград, в това число във връзка с дадено от съда указание в проведено открито съдебно заседание от 11.12.2025 г. за представянето им по делото/, че именно те са приетите по време на проведеното на 09.06.2025 г. заседание на комисията /л. 230 – л. 236 от делото/ вътрешни правила и механизъм. Съдът намира това твърдение за недоказано, защото приетите по делото вътрешни правила и механизъм не съдържат никакви индивидуализиращи ги белези, които да сочат, че са приети по време на проведеното на 09.06.2025 г. заседание, в това число не съдържат дата на приемане, нито препращане към конкретно заседание на комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, на което са приети, липсват положени върху тях подписи или някакъв друг вид обозначаване, чрез поставени печати или някаква друга форма на утвърждаването им например от председателя на комисията или кмета на Община Благоевград, от които данни да може да се направи обоснован извод, че именно те са приетите от комисията на проведеното на 09.06.2025 г. заседание вътрешни правила и механизъм. Освен това в самия текст на вътрешните правила, по-конкретно в чл. 10, ал. 2, е посочено, че се раздават анкетни карти за попълване от всяко читалище, като всеки представител тълкува дейността на читалището “за предходната 2015 г.“, което също сочи на извод, че представените от ответника като гласувани по време на проведеното на 09.06.2025 г. заседание на комисията вътрешни правила и механизъм, представляващ приложение № 1 към тях, всъщност не са тези, за които в протокола от 09.06.2026 г. се сочи, че са приети на това заседание на комисията. Отделно от изложеното следва да се посочи, че като част от административната преписка, с протоколно определение от 13.11.2025 г. по делото е прието и приложение № 1 към вътрешни правила, озаглавено примерен механизъм – точкова система за разпределение на държавната годишна субсидия за читалищата съгласно чл. 23 ЗНЧ, което е с различно съдържание от приетото с протоколно определение от 09.04.2026 г. приложение № 1 към тези правила. Отсъствието на каквито и да било индивидуализиращи двете приложения данни върху тях, позволяващи да се установи към кои именно вътрешни правила те са неразделна част и съответно кога са приети, също разколебава съда при преценката му по въпроса дали на 09.06.2026 г. е приет механизъм за разпределение на субсидията и кой именно механизъм е приет. Още повече, че и в протокола от 09.06.2025 г. липсва данни за обсъждане на предложения за вътрешни правила и механизъм за разпределение на годишната държавна субсидия, съответно – следва да се вмъкне, на евентуално представите от читалищата анкетни данни, за каквито по делото не са налице данни, че изобщо са били предоставени от читалищата и съответно – обсъждани от комисията при приемане на решението й за разпределение на субсидията за 2017 г. Анкетни карти впрочем не се представиха по делото от ответника независимо от дадената за това възможност с протоколно определение от 11.12.2025 г. Затова, при отчитане на разпределението на доказателствена тежест между страните, още тук съдът намира за удачно да посочи, че при отсъствието на представени от ответника по делото вътрешни правила и механизъм, по данни от които да може еднозначно и категорично да се установи, че именно те са посочените в протокола от 09.06.2026 г. “гласувани“ правила и механизъм, съдът счита, че направеното отбелязване в протокола, по време на проведеното на 09.06.2025 г. заседание, за приети вътрешни правила и механизъм е бланкетно и в действителност таива вътрешни правила и механизъм, по който да се разпредели субсидията за 2017 г., всъщност не са приети от комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ на заседанието й от 09.06.2025 г. По делото липсват данни за уведомяване на жалбоподателя за приетото на 09.06.2025 г. решение за разпределение на годишната държавна субсидия между читалищата на територията на Община Благоевград за 2017 г., обективирано в протокола от проведеното на същата дата заседание на комисията. Фактическото установяване на съда в тази насока не се разколебава от приетия по делото протокол от 12.06.2025 г., подписан от старши юрисконсулт в отдел “Нормативно-правно обслужване“ Г. С. и координатор “дейности в културата“ – М. Х., /л. 540 от делото/, данните от който както се посочи по-горе в мотивите, съдът не кредитира и не счита за доказани. Жалбата, дала повод за образуване на производството по настоящото дело, е подадена в съда на 09.07.2025 г. видно от положения върху нея вх.№ 5564/09.07.2025 г. по регистъра на Административен съд-Благоевград. При тази фактическа установеност, от правна страна съдът намира за установено следното: По допустимостта: По своята правна същност атакуваното решение на комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, с което предвидените по държавния бюджет средства за читалищна дейност за 2017 г. са разпределени между читалищата на територията на Община Благоевград, има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. То представлява волеизявление на административен орган по смисъла на § 1, т. 1, предложение второ ДР на АПК, овластен с административни правомощия по силата на чл. 23, ал. 1 ЗНЧ и заповед № 359/30.10.2024 г. на кмета на Община Благоевград, което поражда правните си последици едностранно. Решението представлява подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност конститутивен индивидуален административен акт. В атакуваното решение, обективирано в протокола на комисията от 09.06.2025 г., липсва посочване пред кой орган и в какъв срок то може се оспори, което обуславя прилагането в случая на правилото на чл. 140, ал. 1 АПК, а оттам и извода, че постъпилата в съда на 09.07.2025 г. жалба, съдържаща в условията на евентуалност и петитум за отмяната на акта като незаконосъобразен, е подадена в предвидения в горната разпоредба двумесечен срок и следователно не е просрочена. Отделно стои въпросът, че при липсата на данни по делото за съобщаване на процесното решение на жалбоподателя на основание чл. 61, ал. 1 АПК, срокът за обжалването му въобще не е започнал да тече, което от своя страна също навежда на извода, че жалбата, в това число в частта й, с която се иска отмяна на оспореното решение /наред с аргумента по чл. 149, ал. 5 в частта й с искане за прогласяването му за нищожно/ не е просрочена, защото преждевременната жалба не е просрочена. По изложените съображения жалбата, като подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, при установеното отсъствие на процесуалната пречка по чл. 159, т. 5 АПК, е допустима. По съществото на правния спор: Разгледана по същество, при дължимата на основание чл. 168 АПК проверка за наличие на основанията за оспорване, предвидени в чл. 146 АПК, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения: Преди всичко съдът намира за удачно да припомни, че съгласно чл. 2, ал. 1, изречение първо ЗНЧ народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Според чл. 4б ЗНЧ министърът на културата съдейства за развитието на читалищното дело, подпомага и подкрепя народните читалища, като: 1. предоставя методическа помощ по тяхната дейност; 2. анализира състоянието и дейността им с помощта на областните и общинските администрации; 3. обявява публично проектите от международните дарителски програми; 4. създава публичен регистър с база данни на хартиен и електронен носител на регистрираните читалища и читалищни сдружения; 5. може да възлага на читалищните сдружения изпълнението на държавни задачи, свързани с читалищното дело, като ги подкрепя финансово. Съобразно чл. 6, ал. 1 ЗНЧ министърът на културата наблюдава, обобщава ежегодно, подпомага и подкрепя дейността на читалищата. По аргумент от разпоредбата на чл. 21, т. 3 ЗНЧ, един от източниците, чрез които читалищата набират средства за осъществяване на дейността си, е субсидията от държавния и общинските бюджети. Според чл. 22 ЗНЧ предложенията за годишна субсидия за читалищата по общини, нормативите и механизмът за нейното разпределение се разработват от Министерството на културата съгласувано с областните администрации и общините /ал. 1/. С решение на общинския съвет читалищата могат да се финансират допълнително над определената по ал. 1 субсидия със средства от собствените приходи на общината /ал. 2/, като гласуваната от общинския съвет субсидия за народните читалища, определена на основата на нормативи и по реда на ал. 2, не може да се отклонява от общината за други цели /ал. 3/. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗНЧ предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община, на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление, а съобразно ал. 2 от същата разпоредба при недостиг на средства за ремонта и поддръжката на читалищна сграда средствата се осигуряват от общинския съвет. Противно на изтъкнатите от жалбоподателя доводи, при осъществяване на правомощието си по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ за разпределение на предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност, овластената за тази цел със същата законова разпоредба комисия действа в условията на оперативна самостоятелност, като може да определи сама критериите, механизмите и методите, по които да разпредели определената за съответната община при условията и по реда на чл. 22 ЗНЧ годишна субсидия между читалищата в тази община. При формирането на този извод съдът съобрази разпоредбите на чл. 4б и чл. 6, ал. 1 ЗНЧ, очертаващи обхвата на регламентираната подкрепяща и подпомагаща дейността на читалищата, дейност на министъра на културата, както и определянето на народните читалища като самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, изпълняващи държавни културно-просветни задачи. Наред с това съдът отчете, че предвид съдържанието на цитираната разпоредба на чл. 22, ал. 1 ЗНЧ, само предложенията за разпределение на годишната субсидия за читалищата по общини на територията на страната, а не измежду читалищата на територията на съответната община, се извършва по разработени от Министерството на културата, съгласувано с областните администрации и общините, нормативи и механизми за разпределение на субсидията по общини. При липсата на въведен в действащото законодателство и в частност в ЗНЧ механизъм за разпределение на годишната държавна субсидия между читалищата в дадена община, комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ разполага с дискреционна власт при упражняване на предоставеното й с тази разпоредба правомощие. При това, при изпълнение на предоставеното й с чл. 23, ал. 1 правомощие, освен като временно създаден, колективен административен орган, комисията действа и като разпоредител с бюджет от по-ниска степен по смисъла на чл. 11, ал. 5 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/, защото при разпределението на годишната държавна субсидия тя всъщност разпределя публични, по-конкретно - бюджетни средства по смисъла на § 1, т. 6 ДР от ЗПФ, които постъпват за разпределение от нея като бюджетни субсидии, съобразно легалната дефиниция на това понятие, дадена в § 1, т. 3 ДРЗПФ. При упражняване на правомощието си по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ в условията на оперативна самостоятелност, овластената за тази цел комисия, като разпоредител с бюджет от по-ниска степен, е длъжна да спазва въведените в чл. 20 ЗПФ принципи на управление на публичните финанси, в това число за отчетност и отговорност, ефикасност, ефективност, прозрачност и законосъобразност, задължение, което в случая, с оглед данните по делото, съдът счита, че комисията не е изпълнила. Направеният кратък правен анализ, обсъден в контекста на данните от фактическата установеност по делото, налага съдът да приеме, че атакуваното решение е незаконосъобразно макар и не във формата на нищожност. В тази връзка, с оглед приоритетно направеното с жалбата искане за прогласяване на процесния акт за нищожен, следва да се посочи, че за да е нищожен един административен акт, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя му действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на изявление. Налице е нищожност и когато актът е издаден при пълна липса на условията /предпоставките/, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, когато актът е изцяло лишен от законно основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган /справка - "Актуални трудове", К. Л., издателство "Сиела", 2017, стр. 286/. В разглеждания случай, данните по делото не обуславят извод, че оспореното решение е засегнато от особено съществен, толкова тежък порок, правещ невъзможно и недопустимо оставянето му в правната действителност, а оттам и налагащ обявяването му за нищожен. Противно на последователно поддържаните от законния и процесуалния представител на жалбоподателя възражения, съдът счита, че процесното решение за разпределение на субсидия за 2017 г. не е лишено от предмет, а още по-малко - че извод в противоположния смисъл би наложила евентуалната липса на финансови средства в бюджета на Община Благоевград, както това се твърди от жалбоподателя. Както съдът нееднократно посочи по време на проведените открити съдебни заседания, въпросът за наличието на средства е такъв по изпълнение на приетото решение, а не по неговата законосъобразност, в това число до степен на валидност. При това и осъществената проверка за наличие на основанията, предвидени в чл. 146 АПК, съдът формира следните правни изводи: Процесното решение е прието от компетентен колективен административен орган - назначената със заповед № 359/30.10.2024 г. на кмета на Община Благоевград комисия, чийто състав отговаря на изискванията на чл. 23, ал. 1 ЗНЧ. С оглед данните по делото за броя на присъствалите по време на заседанието от 09.06.2025 г. членове от състава на комисията, по аргумент от разпоредбите на чл. 27 и чл. 29, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, субсидиарно приложими в развилото се административно производство на основание чл. 30 ЗНЧ, процесното решение е прието при наличие на кворум и необходимото за тази цел мнозинство, и следователно не е нищожно поради липса на компетентност. Но решението за разпределение на годишната държавна субсидия между читалищата на територията на Община Благоевград за 2017 г. е немотивирано и неотговарящо на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В протокола от 09.06.2025 г., обективиращ процесното решение на комисията, не се съдържат никакви фактически и правни основания за неговото приемане. Мотиви отсъстват и в приетата по делото административна преписка по приемане на решението. От съдържанието на протокола от 09.06.2025 г., въпреки многословността на отразените в него изказвания на част от присъствалите по време на заседанието членове на комисията, не става ясно по какви критерии, на какъв принцип, по какви показатели, по кой механизъм и по каква методика е разпределена предвидената за 2017 г. от държавния бюджет субсидия за читалищата на територията на Община Благоевград. От съдържанието на протокола не стават ясни причините, мотивирали комисията да приеме същото разпределение на субсидията за 2017 г., като това, “прието през 2017 г.“ и прогласено за нищожно с решение № 546/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 59/2020 г. по описа на Административен съд-Благоевград. Независимо от отразеното в протокола от 09.06.2025 г. вземане на решение за приемане на вътрешни правила за работата на комисията и механизъм за разпределение на субсидията, каквито не се доказва по делото от ответника при условията на пълно и главно доказване, че са действително приети по време на това заседание на комисията, в протокола не е обективирано направено във връзка с тях /след като така или иначе са отбелязани като приети/ обсъждане по отношение на всяко едно от читалищата дали отговаря и до каква степен на въведените с тях критерии и показатели, липсва обсъждане на дейността на всяко едно от читалищата, съответно – липсва разискване на каквито и било конкретни данни за дейността на читалищата с цел разпределяне на субсидията, обективирани евентуално в представени анкетни карти. Напротив, отразените в протокола изказвания на членове от състава на комисията обуславят извода, че самата комисия по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ при вземане на атакуваното решение всъщност не е била на ясно и не е знаела по какъв начин и как да разпредели годишната държавна субсидия за 2017 г., в частност дали следва да стори това при съобразяване с обвързващ за нея, приет от Министерството на културата, механизъм за разпределение, или в условията на оперативна самостоятелност, в изпълнение на приети от самата нея правила и механизми за разпределение. Липсата на изтъкнати от комисията мотиви, сочещи на фактическите и правните основания за приемане на атакуваното решение за разпределяне на държавната субсидия за 2017 г., още повече в условията на оперативна самостоятелност, обосновава извод за наличие в случая на порок във формата на процесното решение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, който е самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна. Атакуваното решение е прието при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, също сочещи на извод за неговата незаконосъобразност. Отсъствието на данни по делото за надлежното съобщаване на жалбоподателя на съставения протокол от проведеното на 18.11.2024 г. заседание на комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ и съответно – за уведомяването му за датата на насроченото за 09.05.2026 г. заседание обуславя съдът да приеме за основателни оплакванията на оспорващото читалище, че правото му на участие в развилото се административното производство по разпределение на субсидията за 2017 г. е накърнено, в това число, че е нарушено правото му по чл. 34, ал. 1 АПК, както и е нарушено правилото, предвидено в чл. 35 АПК. Наред с това, при приемането на решението ответникът, макар и действащ в условията на оперативна самостоятелност, е следвало по аргумент от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК да се съобрази с дадените му задължителни указания с мотивите на влязлото в сила решение № 546/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 59/2020 г. по описа на Административен съд-Благоевград, в това число за излагане на фактически и правни основания за вземане на решението, което в случая не е сторено. Несъобразяването от комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ със задължителните указания на съда, дадени й с мотивите на влезлия в сила съдебен акт, налага извод за незаконосъобразност на оспореното решение, още повече, при отчитане на безспорната фактическа установеност по делото, че с процесното решение е прието абсолютно същото разпределение на субсидията за 2017 г., като прогласеното за нищожно с влязлото в сила съдебно решение, при това отново без излагане на каквито и да било относими към повторно претото разпределение мотиви. Във връзка с формирания извод следва да се посочи, че съдът приема за неоснователно оплакването на жалбоподателя за нищожност на атакувания акт поради противоречието му с влязлото в сила решение № 546/13.04.2020 г. по адм. дело № 59/2020 г. на Административен съд-Благоевград, тъй като приложението на чл. 177, ал. 2, изречение първо АПК, предполага с влезлия в сила съдебен акт спорът да е решен по същество, какъвто не е разглежданият случай, тъй като безспорно преписката е изпратена на комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ за ново произнасяне. Основателни обаче са възраженията на жалбоподателя, че при приемането на атакуваното решение е нарушен принципът на последователност и предвидимост, предвиден в чл. 13 АПК, в съответствие с който комисията е следвало да формира ясни критерии и показатели, по които да разпредели държавната субсидия за 2017 г. По делото не се установи разпределението на държавната субсидия между читалищата за 2017 г. да е извършено от ответника по конкретно приети от него и предварително оповестени на заинтересованите читалища вътрешни правила, критерии, механизми и/или показатели. Не се установи и определеният в т. III от заповед № 359/30.10.2024 г. на кмета на Община Благоевград дневен ред да е спазен от комисията, предвид отсъствието на данни по делото /в това число от протокола от 18.11.2024 г./ за обсъждане на предложени от читалищата вътрешни правила за работата на комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ и механизми за разпределяне на субсидията за 2017 г. Неприемането на вътрешни правила, регламентиращи работата на комисията, както и на ясен механизм, по който да се разпределя държавната субсидия, освен че съставлява съществено процесуално нарушение, сочи на извод за произволно разпределяне на тази субсидия между читалищата на територията на Община Благоевград за 2017 г., по неясни критерии и показатели, и без никакви мотиви, а оттам и за нарушени при приемането й принципи за отчетност и отговорност, ефикасност, ефективност и прозрачност при управление на публичните финанси, разписани в чл. 20 ЗПФ. Установените основания за оспорване по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК препятстват съдът да осъществи преценка за материалната законосъобразност на атакуваното решение и съответствието му с целта на закона. Независимо от това, с цел прецизност все пак следва да се отбележи, че предмет на разпределение според разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗНЧ са предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност, а не “субсидирани бройки“, какъвто е предметът на разпределение на процесното решение, обективирано в протокола от 09.06.2025 г. на комисията. Следователно, като е разпределила “субсидиарни бройки“ наместо финансови средства от държавния бюджет между читалищата на територията на Община Благоевград, комисията е приела незаконосъобразно решение, противоречащо на императивната разпоредба на чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, което също се явява самостоятелно основание за неговата отмяна. При формирането на този извод съдът отчете решение № 7570/08.07.2025 г., постановено по адм. дело № 303/2025 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което предвид сходството във фактите по двете дела, намира за удачно да се съобрази. По изложените съображения и установеното наличие на основанията за оспорване, предвидени в чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, атакуваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката – изпратена на комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ за извършване на ново разпределение на държавната субсидия между читалищата на територията на Община Благоевград за 2017 г. на основание чл. 173, ал. 2, предложение първо АПК. При новото разпределение на субсидията за 2017 г., комисията, действащата в условията на оперативна самостоятелност, следва да съобрази мотивите на настоящия съдебен акт, в това число като предварително приеме вътрешни правила, регламентиращи работата й, и ясни критирии, механизми, методики и/или показатели, които да съобщи на всяко едно от регистрираните на територията на Община Благоевград читалища, по които впоследствие да извърши разпределение на предвидените в държавния бюджед средства за народните читалища на територията на Община Благоевград за 2017 г., за което при приемане на решението си да изложи конкретни и ясни мотиви, съдържащи фактическите и правните й основания за взетото решение. При този изход от делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по приложен списък е основателно, а формулираната в същия смисъл претенция на ответника – неоснователна. При отчитане на своевременно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендираните разноски за платено адвокатско възнаграждение, което съдът преценява за неоснователно /предвид изключително огромния обем от представени от жалбоподателя по делото писмени молби, становища и бележки, за които липсват данни, че не са изготвени от упълномощения от него процесуален представител по делото, а напротив – предметът на представения договор за адвокатска помощ и съдействие включва именно изготвянето на писмени становища, защити и други процесуални документи/ на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 810.23евро, представляваща разноски по делото, от които сумата от 10.23 евро за платени две държавни такси /с равностойност в лева 20лв/ и сумата от 800 евро за платено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на защита и процесуално представителство по делото в установен от съда размер съобразно представените за целта доказателства /в това число договор за адвокатска помощ и съдействие/. Заинтересованите страни не претендират разноски, предвид което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Благоевград, 12-ти състав,