Решение № 89 от 11.6.2026 г. на Районен съд - Силистра по дело № 135/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. В. В. от гр. Г. Т., обл. Д., ЕГН ••••••••••, против НП № 25-1099-001931/16.01.2026 г., издадено от началник-група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, предл.2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева, с равностойност 153,39 (сто петдесет и три евро и тридесет и девет цента) евро за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. В жалбата е изразено становище за незаконосъобразно ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като се счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството и нарушения на материалния закон. Излагат се доводи в насока за неправилно установена фактическа обстановка, отразена в АУАН и в НП. Изложени са, от позиция на жалбоподателя, стеклите се по процесния случай фактически обстоятелства, като се прави извод за несъставомерност на нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Излагат се доводи за несъразмерност на наложеното наказание при отчитане спецификите на случая, както и за неизпълнение изискването на закона да бъде обсъдено приложението на чл.28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно - за квалифициране на случая за маловажен. Разноски не се претендират. Пред съда жалбата се поддържа по изложените в нея съображения лично и чрез упълномощен процесуален представител и се моли за нейното уважаване Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт А., изразяваща становище за безспорна установеност на нарушението на база събраните доказателства и за стриктно спазване на материалния и процесуалния закон при издаване на атакуваното НП. Моли за потвърждаване на същото, оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не депозират становище. Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима. Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал, на съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 23.12.2025г. във вечерните часове жалбоподателят Д. В., с управлявания от него т.а. „БМВ Х5Х Драйв 40 Д“ с рег. № В 1440ВН, и неговият брат св.К. В., управляващ т.а. „БМВ Х6“ с рег. № ТХ 9176АТ, пътували от гр.Р. за гр. Г. Т.. В автомобила на жалбоподателя, на предна дясната седалка, бил и техният баща св.В. В., който след проведена операция бил изписан от болнично заведение в гр. Р. и пътувал със синовете си към дома си в гр.Г. Т.. Първи с автомобила си се движел св.К. В., а след него жалбоподателя Д. В.. Двете коли, бели на цвят, движещи се една след друга на разстояние, навлезли в обхвата на община С., по околовръстния път над с.А. в посока село К., в пътен участък със завои, с мокра настилка и липса на крайпътно осветление. В единия от левите завои, срещу първия автомобил в лентата му на движение навлязъл тъмен лек автомобил „БМВ“ с рег. № В 4702ТХ. Свидетелят К. В. възприел, че ще възникне челен удар и направил маневра надясно като отбил колата в банкета на пътното платно, с което успял да предотврати по-тежки поражения от последвалия сблъсък. Водачът на тъмната кола се ударил в страничната част на управлявания от св.К. В. т.а. „БМВ Х6“ с рег. № ТХ 9176АТ, като след удара товарният автомобил отскочил и се извъртял, а от леката кола изхвръкнали части, но тя продължила да се движи още известно разстояние напред преди да спре. Тази ситуация била пряко възприета от жалбоподателя Д. В. и неговия баща св.В. В., движещи се след св.К. В.. Жалбоподателят видял удара, възприел, че тъмния автомобил продължил срещу него и че стоповете на управляваната от брат му машина светнали встрани към канавката, и предприел спиране. Набил спирачки, като не преценил разстоянието, било мокро и хлъзгаво по банкета, и леко ударил спрелия автомобил в задната му дясна част. При идването на контролните органи – св.К. и св.П. на мястото на инцидента вниманието било насочено да се окаже помощ на хората от тъмния автомобил и на св.В. В., който не се чувствал добре и бил откаран с линейка от мястото на произшествието. След изясняване на обстоятелствата по инцидента в максимално възможна степен към него момент поради стресовите фактори за участниците в него, св.П. – мл. автоконтрольор направил преценката да се състави АУАН на жалбоподателя Д. В. за нарушение на чл.23, ал.1 ЗДВП. В издадения на място АУАН серия GA № 4701520/23.12.2025г. били посочени време, място и дата на случилото се, описание на горепосочените обстоятелства, че „водачът на т.а. „БМВ Х5Х Драйв 40 Д“ с рег. № В 1440ВН, не се движи на такова разстояние от движещият се пред него т.а. „БМВ Х6“ с рег. № ТХ 9176АТ – участник в ПТП с материални щети, че не успява да спре, при което го удря в задната част на автомобила и реализира ПТП с материални щети“. Спазена била процедурата по предявяване и връчване на екземпляр от акта. Въз основа на същия е издадено и процесното НП, с което е възприета отразената като фактически данни словесна част на адм.обвинение, и е наложена посочената в санкционната разпоредба на чл. 179, ал.2 ЗДВП глоба в размер на 300 лева/153.39 евро. Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица със съответната териториална и материална компетентност, в установените от закона срокове по чл. 34 ЗАНН, при спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН относно наличието на необходимите реквизити. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на наказаното лице, изяснено от еднопосочността свидетелските показания и писмените доказателства в това отношение. Спорният момент е дали с действията си жалбоподателят е осъществил вменената му административна простъпка – да не е изпълнил задължението си да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. При съобразяване законовата постановка, че пътният банкет е част от пътното платно като представлява надлъжната част от пътя, която ограничава платното за движение и служи за неговото укрепване, следва, че спазване правилото на чл.23, ал.1 ЗДВП е приложимо и спри спиране в банкета, въпреки че той не е предназначен за редовно движение или престой на автомобили. По делото свидетелските показания, обсъдени досежно правнозначимите моменти, са еднопосочни и без вътрешни противоречия, че жалбоподателят се е движил по пътя и предприел спиране зад вече спрелият ударен автомобил на брат си след като видял случилото се, без да е съумял да прецени разстоянието, довело до лек удар. Относно наличие на причинени имуществени вреди следва да бъде отчетено вътрешното противоречие в акта, че е реализирано ПТП от жалбоподателя с материални щети и същевременно изрично посочено, че от нарушението няма претърпени имуществени вреди, като в съдържанието на НП няма данни в какво обективно са намерили израз те, и кому са причинени т.е липсва описание на такива изобщо. Същевременно доказателства в тази насока административното обвинение не ангажира. При така изясненото съдът намира, че макар действията на жалбоподателя да очертават формално неспазване на нормативно предписаното в чл. 23, ал.1 ЗДВП поведение, същите покриват признаците на маловажен случай с оглед липсата на настъпили вредни последици и специфичната обстановка, като степента на обществена опасност на адм. простъпка се явява по-ниска от обикновените случаи на нарушения от този вид. Доказателствата по делото не разкриват превишаване на скоростта на движение на жалбоподателя, нито други нарушения при движението му на процесните дата и час. Изяснените фактически данни ясно очертават, че в конкретната обстановка, факторът, продиктувал действията на жалб. В. по изнасяне на колата встрани от пътя и спирането му, довело до въпросното съприкосновение, е продължилото срещу жалбоподателя движение на лекия автомобил, ударил преди това колата на брат му пред него, и явяващо се пряка заплаха за живота и здравето и на самия жалбоподател. С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, претенцията от страна на процесуалния представител на ОДМВР - Силистра за присъждане на разноски се явява неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал.1 ЗАНН и чл.63д ЗАНН,