Решение № 3386 от 4.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 8368/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110208368 по описа за 2025 година за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. С наказателно постановление (НП) № 819115-F804796 от 19.03.2025 година, Началник отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, наложил на „•••••“ ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК ••••••••• имуществена санкция в размер на 9589,99 лева на осн. чл. 278б, ал. 3 от ДОПК за нарушение на чл.127и, ал. 1 ДОПК. Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата, най-напред, се сочи, че дружеството не е извършило посоченото нарушение на чл.127и ДОПК- неподаване на УНП, като не ясно остава как наказващия орган е направил извод за точния вид на стоката, включително код по комбинираната номенклатура при твърдяната липса на УНП, доколкото такива данни не съдържат в придружаващите стоката документи. Пак в тази връзка се сочи, че не никъде не се твърди липса на УНП при първоначалната проверка, като в самото НП се сочи, че въведената в страната стока и установената на място съвпадат“, респективно липсва увреждане на бюджета, като освен това към момента на проверка в базата на дружеството, УНП е бил генериран. На следващо място се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, а именно липса на надлежно описание на нарушението, в частност вида и характеристиките на стоката, както и за непълнота при посочване на нарушената законова разпоредба в АУАН. В заключение се излагат подробни съображения за непропорционалност на санкцията, с позоваване на практика на СЕС. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адвокат В., която поддържа жалбата и в хода на съдебните прения моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. В допълнение към жалбата акцентира върху показанията на разпитания свидетел, видно от които при проверката на място не е действително изследван вида и количеството на превозваните стоки, не е направен анализ и опис на товара нито при проверката на ГКПП, нито при проверката в базата на дружеството, респективно не става ясно как са определени стоките като такива с висок фискален риск, още по-малко кода по КН. Наред с това се сочи, че видно от материалите по административно-наказателната преписка в същата се съдържа УНП за превоз на стоки от 25.11.2024г. В правото си на реплика, процесуалният представител на дружеството- жалбоподател отново акцентира върху недоказаност на нарушението, като обръща внимание на разпределението на доказателствената тежест в производството, и на обстоятелството, че търговецът е създал надлежна организация за извършване на декларирането. Освен това сочи, че твърдението за липса на вреда или обществена опасност, на което и да е административно нарушение противоречи на логиката на закона, както и изтъква, че СЕС многократно се е произнасял по въпроса за санкционни норми, при които размерът на санкцията противоречи на основополагащи принципи, както в случая. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт П., която в хода по същество моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. В тази връзка най-напред сочи, че нарушението е формално, респективно не се налага изследване на вредата, като наказващия орган твърди, не въобще липсата на УНП, а подаването му със закъснение. По отношение размера на санкцията се изтъква, че същата е нормативно определена и преценката за размера е извън правомощията на наказващия орган, а наред с това предвид множеството производства за нарушение на чл.127и ДОПК, срещу същия жалбоподател, случаят не може да преценен като маловажен. Що се отнася до довода за недоказаност на нарушението, в частност вида на стоката, представителят на наказващата администрация застъпва становището за установяване по писмени данни и на база твърденията на самия жалбоподател, който не е възразил срещу констатациите в АУАН. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и наказващия орган, и като извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател „••••• ЕООД“ ЕНД КО“ КД, ЕИК ••••••••• е търговско дружество, регистрирано в Република България, със седалище в •••, представлявано от неограничено отговорните съдружници. Освен това за представителство на дружеството пред трети лица, в това число изрично пред органите на НАП, по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа било овластено и лицето Я. П. Х.. На 25.11.2024г., в 01:21 ч., на ГКПП Видин- Дунав мост 2, била извършена проверка на товарен автомобил марка „•••“ с рег. № •••••••••, управляван от З. П. , с прикачено към него ремарке с рег. № •••••••••••. Съгласно представените превозни документи в ремаркето били натоварени различни стоки, включително „UHT мляко, млечно 3,2 %“ в опаковки по 1 литър, разпределено в 1680 кашона по 12 опаковки всеки или общо 20 160 броя, на стойност 52 416, 00 полски злоти, съгласно приложена фактура IFSEKS2400013606. Водачът на транспортното средство не представил на проверяващия екип уникален номер на превоза (УНП) за транспорта на стоките. Посочената стока, както и останалия товар, били закупени от дружеството жалбоподател „•••••“ ЕООД енд КО“ КД от контрагент в Република Полша, като изпращач на стоката било дружеството “•••”, ПОлша а получател било дружеството-жалбоподател, с място на доставка •••, ул.•••, и очаквана дата на доставка 25.11.2024г., 11.00 часа. За извършената проверка органите по приходите съставили Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050903312093_1/25.11.2024г. и на основание чл. 127б, ал. 3 от ДОПК поставили техническо средство за контрол № 1064533 върху транспортното средство. На 25.11.2024 г., в 11:30 ч., в •••, ул. „Трети март“ № 1 поставеното техническо средство било премахнато, за което органите по приходите съставили протокол за отстраняване на техническо средство за контрол № 050903312093_3/25.11.2025 г. След премахването на техническото средство органите по приходите пристъпили към извършване на проверка, за която съставили Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050903312093_4/25.11.2025 г. При това на база представените документи, придружаващи стоката и извършената проверка на място, органите по приходите, включително свидетелят П., формирали изводи за вида и количеството на превозвания товар, а именно, че се касае за стока с висок фискален риск „Мляко и сметана, неконцентрирани, без захар или други подсладители: С тегловно съдържание на мазнини превишаващо 1%, но непревишаващо 6 %: Превишаващо 3 %, в опаковки с нетно съдържание, непревишаващо два литра“ в количество 11554, 56 кг с код по КН 04012091. Следва да се изтъкне, че извода за количеството на стоката, измерено в килограми не кореспондира на нито един от приложените документи, като няма данни за извършено измерване на място. . Същевременно за извършения превоз на стоки с висок фискален риск, от страна на жалбоподателя на два пъти са подавани УНП, а именно на 25.11.2024г. в 09:14 часа и в 11:13 часа, като е генериран УНП № •••••••••••, в което е посочен вид, кода на стоката по КН, разделен в два пункта, съответно пункт едно- 7430 кг на стойност 10224 лева, и пункт 2- 4458 кг, на стойност 6134 лева. Във връзка с извършените проверки свидетелят Х. П., инспектор по приходите при ЦУ на НАП, съставил, в присъствието на упълномощения представител на дружеството-жалбоподател – Я. Х. а, АУАН серия AN, № F804796/07.01.2025г., с който срещу „•••••“ ЕООД ЕНД КО“ КД било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 25.11.2024 г., в 01:21 ч. превозва стока, включена в списъка на СВФР с код 04012091 „Мляко и сметана, неконцентрирани, без захар или други подсладители: С тегловно съдържание на мазнини превишаващо 1%, но непревишаващо 6 %: Превишаващо 3 %, в опаковки с нетно съдържание, непревишаващо два литра“ –11 554, 56 кг и при превоз на тези стоки с висок фискален риск, който започвал от територията на друга държава-членка на ЕС (Полша) и завършва на територията на страната, не е декларирал предварително данни за превоза до влизане на транспортното средство в страната. Съставеният АУАН бил връчен на упълномощения представител на дружеството – Я. Х. а, като срещу същия не били депозирани възражения нито при връчването му, нито в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. На база така изготвения АУАН, било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 819115-F804796 от 19.03.2025 година, с което Началник отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, наложил на „•••••“ ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК ••••••••• имуществена санкция в размер на 9589,99 лева на осн. чл. 278б, ал. 3 от ДОПК за нарушение на чл.127и, ал. 1 ДОПК. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа анализа на събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Х. П., както и на база приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 804796 от 07.01.2025г., Наказателно постановление №819115-F804796 от 19.03.2025г., Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050903312093_1/25.11.2025г., Протокол за отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол № 050903312093_3/25.11.2025г., Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050903312093_4/25.11.2025г., Декларация от водач на транспортно средство, фактура, пълномощно с нотариална заверка на подписа Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, извлечение от електронна система на НАП, заверен препис на УНП 2024112510163, ЧМР, доставна бележка, и останалите приложени документи. Съдът кредитира частично показанията на свидетеля Х. П., по отношение на заеманата от него към датата на проверката- 25.11.2025г. длъжност, както и факта на участието му в самата проверка, като в тази им част те са логични и подкрепени с писмени доказателства. Що се отнася до обстоятелствата относно самата проверка, то съдът намери, че в изложеното от свидетеля се констатират редица противоречия относно вида и естеството на проверяваните стоки, а именно- същият твърди, че са открити чували сухо мляко, макар видно от придружаващите стоката документи да се касае за UHT мляко в разфасовки по 1 литър и определеният от самия свидетел код по КН не съответства на артикул сухо мляко(който е с код 0402), твърди, че в камиона не е имало други стоки, макар противното да се установява от протокол за първоначална проверка, извършена на ГКПП Дунав мост 2, преди запечатването на превозното средство, както и, че за извършения превоз въобще не е имало УНП, макар наличието на такъв да се установява от регистъра на НАП. Предвид на това съдът намери, че свидетелят П. няма действително съхранен спомен за проверката, като отхвърли показанията му в частта относно извършената проверка, като несъответни на останалия събран по делото доказателствен материал. Писмените доказателства, приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК, съдът възприема в цялост, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Следва да се посочи, че съдът не откри основания за съмнение в автентичността или достоверността на което и да е от приложените писмени доказателства, като те са и основен източник на информация относно конкретното деяние и неговите обективни характеристики. От приложените документи се установява факта на извършения превоз, така и характеристиките на товара, за които данни се съдържат както в придружаващите стоката документи- доставна бележка, фактура, така и в подаденото от дружеството УНП. Като отчете, че доказателствените източници са еднопосочни, както и предвид обстоятелството, че отсъства спор по фактите, относно самото деяние – извършване на превоз на стока с висок фискален риск, започващ от Полша и завършващ на територията на Република България без купувачът да е декларирал данни за превоза до влизане на транспортното средство на територията на страната, съдът намира, по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, че не дължи обсъждането на всеки от доказателствените източници поотделно. От събраните доказателства по безпротиворечив начин се установява фактическата обстановка, така както е възприета от съда. Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид разпоредбата на чл. 334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна по изложените по-долу съображения. Административнонаказателното производство е образувано и срещу дружеството е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия AN, № F804796/07.01.2025 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК, актовете за нарушения се съставят от органите по приходите, към които, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП се числят и служителите на Национална агенция по приходите, заемащи длъжност „инспектор по приходите”, каквато длъжност е заемал и свидетеля П.. Наказателното постановление също е издадено от териториално и материално компетентен орган- Началник отдел „Оперативни дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП. Съгласно предходно цитираната разпоредба, наказателните постановления за нарушения се издават от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице, каквото, съгласно т.1.8 на Заповед ЗЦУ-384/27.02.2024 г. се явява и посоченият орган от структурата на НАП. На следващо място съдът намира, че АУАН и НП са издадени в рамките на законоустановените срокове, като за нарушения на данъчното законодателство чл. 34 ЗАНН предвижда започване на производството в двугодишен срок от деянието, който в настоящия случай е спазен, а същото важи и по отношение на установения в чл. 34, ал.1 ЗАНН срок за съставяне на АУАН, а именно три месеца от откриване на нарушителя. Спазен е и срокът за издаване на НП по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При съставянето на процесния АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да рефлектират върху неговата законосъобразност, като са спазени процесуалните правила за неговото съставяне и връчване. По форма и съдържание АУАН отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържа законоустановените реквизити. Противно на оплакванията в жалбата, същият съдържа пълно и надлежно описание на деянието, както и вида на стоката. Деянието е достатъчно детайлно описано, описана е стоката, нейният код по КН, и нейното количество. Предвид на това, съдът намира, че не е налице неяснота при описанието на извършеното, респективно не е ограничено правото на защита на дружеството жалбоподател. Действително в текста на акта не се цитира номера на актуалната заповед на министъра на финансите, с която е утвърден списъка на СВФР. Касае се обаче за публично достъпен акт, достъпът до който е нормативно уреден, като съгласно ДОПК и чл. 4, ал. 2 от Наредбата заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерство на финансите и НАП, т.е. същите са общодостъпни и обстоятелството, че не са цитирани в АУАН и НП не води до ограничаване правото на защита на санкционирания субект. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, като последното съдържа всички предвидени в чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити и при неговото издаване съдът не констатира допуснати процесуални нарушения обосноваващи отмяната му. Налице е съвпадение между АУАН и НП по отношение на фактическите и правни рамки на административно наказателното обвинение. Както в АУАН, така и в обжалваното НП са отразени датата и мястото на нарушението. Правилно за дата на нарушението е прието 25.11.20254 г. – датата на влизане на транспортното средство на територията на Република България. Правилно е определено мястото на извършване на нарушението в гр. София, доколкото се касае за информация, която е следвало да постъпи по електронен път в сървъра на НАП, в гр. София. Както в АУАН, така и в НП е посочена законовата разпоредба, която е нарушена – чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, като обстоятелството, че в АУАН не е посочена санкционната такава на чл.278б, ал.3 ДОПК, не опорочава същия, доколкото нито ЗАНН поставя подобно изискване към акта, нито пък по този начин се ограничава правото на защита на дружеството. оглед всичко гореизложено съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяната му, поради което следва да бъде разгледан въпросът досежно правилното приложение на материалния закон. С обжалваното наказателно постановление търговско дружество „•••••“ ЕООД енд КО“ КД е санкционирано за извършено нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, който урежда задължение при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително да декларира данни за всеки отделен превоз преди влизане на транспортно средство на територията на страната и да потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането и на мястото на получаване/разтоварване. Тук е мястото да се отбележи, че задължението включва два компонента- предварително подаване на данни, и потвърждение за получаване на стоката, като неизпълнението, на който и да е от тях представлява основание за ангажиране на отговорността на дружеството, поради което не могат да се споделят доводите в жалбата, че нарушението е извършено единствено при пропуск да се изпълнят и двете вменени на получателя задължения. Подобен подход въобще би обезсмислил изискването за предварително деклариране и не почива нито на формалната, нито на правната логика. Декларирането от своя страна се извършва чрез подаване по електронен път на данни по реда на Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България (Наредбата). Според чл. 8, ал. 1 от Наредбата при всеки отделен превоз на СВФР получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната. Декларирането се извършва чрез подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл. 48 от Наредбата. На лицата, които са декларирали коректно предварително данни за превоз на СВФР чрез електронната услуга, НАП генерира и предоставя уникален номер за превоз- УНП, който се съобщава на водача на транспортното средство или на лицето, придружаващо стоката, превозвача или на този, който организира превоза и при осъществяване на фискален контрол, заедно с документите по чл. 13, ал. 2 от ДОПК, водачът на транспортното средство следва да предостави и генерирания уникален номер за превоз. В случая безспорно се установя, че дружеството жалбоподател „••••• ЕООД ЕНД КО“ КД се явява получател на стока, при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз- Република Полша и завършва на територията на страната. Предмет на доставката е мляко -„Мляко и сметана, неконцентрирани, без захар или други подсладители: С тегловно съдържание на мазнини превишаващо 1%, но непревишаващо 6 %: Превишаващо 3 %, в опаковки с нетно съдържание, непревишаващо два литра“, а именно 12800 кутии по 1 литър. При това и без значение какво е тегловното измерение на това количество, то без съмнение посочената стока, с код по комбинираната номенклатура 04012091 е сред стоките с висок фискален риск, определени със Заповед № ЗМФ- 1295/28.12.2023г на министъра на финансите. При това за дружеството-жалбоподател, действително е възникнало задължение за деклариране на стоката, респективно за снабдяване с УНП, преди въвеждането й на територията на страната. При извършената на 25.11.2024г. в 01:21 часа проверка на ГКПП Видин- Дунав мост 21 било установено влизането на товарен автомобил с рег. № •••••••••, с ремарке рег. № VA3602VA, превозващо стока закупена от дружеството- жалбоподател, респективно влизането й в Република България без издаден УНП. С оглед на това по несъмнен начин се констатира не изпълнение на задължението за деклариране превозването на стоки с висок фискален риск, което обусловя формално е основание за ангажирането на административнонаказателната отговорност на „•••••“ ЕООД ЕНД КО“ КД за извършено нарушение на чл.127и, ал.1 ДОПК. Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, то въпросът за вината по правило не се поставя. За извършеното нарушение на дружеството-жалбоподател, на основание чл.278б, ал.3 ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 9589, 99 лева. На първо място съдът намира, че от съдържанието наказателното постановление не става ясно как е определен размера на санкцията. Съгласно чл.278б, ал.3 ДОПК, ЮЛ което не изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 – 5 се наказва с имуществена санкция в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока, но не по-малко от 5000 лева. Съгласно отразеното в АУАН и НП, данъчната основа е изчислена чрез превалутиране на сумата по приложената фактура – 52 416 полски злоти по „фиксирания“ курс на БНБ, съгласно който посочената сума се равнява на 23974, 97 лева. Следва обаче да се изтъкне, че фиксирани валутни курсове БНБ поддържа единствено за валутите на държавите от еврозоната към еврото, което е видно от официалната интернет страница на банката. По отношение на всички останали валутни курсове на чуждестранни валути, включително полската злота, то такива действително се обявяват от БНБ на основание чл.12, ал.1 Валутния закон, но същите са променливи, и се определят за всеки отделен работен ден. При това и доколкото се касае за променливо съотношение на лев към полска злота и обратно, то следва да се дефинира датата, към която е определено това съотношение. В настоящия случай такава не е посочена, като не е ясно дали превалутирането е извършено към датата на издаване на фактурата, датата на нарушението или датата на съставяне на АУАН, където за пръв път е фиксирана посочената стойност. Проста справка на интернет страницата на БНБ показва, че обменния курс BGN-PLZ към месец ноември 2024г. варира всеки ден, поради което и посочването на датата, към която е определен размера на данъчната основа се явява съществен за преценката на съда относно правилното приложение на санкционната норма от формална страна, респективно надлежното и законосъобразно определяне размера на имуществената санкция, наложена на дружеството. С оглед на това съдът намира, че се явява в невъзможност да извърши проверка за правилното определяне размера на имуществената санкция, като част от проверката за правилното приложение на материалния закон, което се явява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Наред с това, следва да се отчете и обстоятелството, че мерките по фискален контрол имат за цел предотвратяване укриването на данъци и на данъчни измами, които се извършват във връзка с движението на СВФР. Разпоредбата на чл. 325, пар. 2 от ДФЕС урежда императивно задължение за държавите-членки да приемат същите мерки за борба с измамата, засягаща финансовите интереси на Съюза, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща собствените им финансови интереси. В конкретния случай се касае за превоз на стоки между държави-членки, който за получателя в Република България представлява възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната по смисъла на чл. 2, т. 2 от ЗДДС и чл. 2, пар. 1, б. „б“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО). С оглед на това приложимо в настоящия случай е правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 51, пар. 1 от Хартата на основните права в ЕС (ХОПЕС) разпоредбите се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавитечленки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенции на Съюза. Разпоредбата на чл. 49, пар. 3 от Хартата на основните права в ЕС (ХОПЕС) установява принципа, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, принцип, който многократно е разясняван в практиката на Съда на ЕС (СЕС). При липса на законодателни мерки на Съюза в областта на приложимите санкции, държавите членки са компетентни сами да определят вида и размера на тези санкции при спазване по-специално на принципа на пропорционалност (решение от 19 октомври 2023 г., дело С-655/21, т. 64 и цитираната съдебна практика). Според последния принцип предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели (решение от 19 октомври 2023 г., дело С- 655/21, т. 65 и цитираната съдебна практика). Принципът на пропорционалност изисква при определянето на наказанието, както и при определянето на размера на глобата, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 19 октомври 2023 г., С-655/21, т. 67). За да се прецени пропорционалността на санкциите, трябва да се вземат предвид и възможността националният съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност може да доведе до налагането на по-лека санкция, както и възможността да нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление (решение от 19 октомври 2023 г., С- 655/21, т. 68 и цитираната съдебна практика). Санкционната разпоредбата на чл. 278б, ал. 3 от ДОПК, приложима за процесното нарушение, предвижда, че лице, което не изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 - 5, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв. Това означава, че в конкретния случай определената в чл. 278б, ал. 3 от ДОПК в абсолютен размер имуществена санкция не позволява да се отчетат конкретните обстоятелства по случая, нито предоставя възможност за нюансиране на санкцията спрямо тежестта на конкретното нарушение и характеристиките на нарушителя, което от своя страна прави невъзможно компетентните органи да определят, с оглед на всички релевантни обстоятелства, санкция, чиято тежест да не надхвърля тежестта на съответното нарушение. По този начин, според настоящия състав, е нарушен принципът на пропорционалност, уреден като основен принцип в правото на ЕС и развит в практиката на съда. Освен цитираните по-горе, следва изрично да се има предвид и Решение на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С - 497/15 и С-498/15 г. не се допуска в правото на Европейския съюз при преценката за съразмерността на наказанията, национална правна уредба да предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран (абсолютен) размер за нарушенията от съответната област, независимо от характера и тежестта им и/или независимо от предвидената евентуална възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност. В този ред на мисли, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление се явява издадено в нарушение на материалния закон, доколкото в случая се установява несъответствие между санкционната рамка, предписана с нормите на вътрешното законодателство и пораждащият пряко действие принцип на пропорционалност, прогласен с разпоредбите на общностното право. Според съда с предвидената в абсолютна стойност санкция в разпоредбата на чл. 278б, ал. 3 от ДОПК, равняваща се на почти половината от стойността на стоката(40 % от данъчната основа), която се прилага независимо от индивидуалните особености на всеки конкретен случай, без възможност за индивидуализация, по същество, се накърнява принципът за пропорционалност, регламентиран в чл. 5 от ДФЕС. Именно съотношението на размера на законоустановеното наказание, съпоставено с обществената опасност на деянието поставя наложената санкция в противоречие с принципа, залегнал в чл.5 от ДФЕС, а така и с целите на административното наказване, дефинирани от националния законодател в чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ЕС (така например решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело № С - 61/23 ). В конкретния случай законоустановения размер на наказанието не позволява, а дори имплицитно изключва прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в чл.27, ал.2 ЗАНН. Това от своя страна лишава АНО и съда от възможността да прецени поведението на нарушителя с отчитане характера и тежестта на извършеното нарушение и относно налагането на справедлива санкция. Не е отчетен факта, че УНП е подадено още преди започване на проверката в склада и часове след въвеждане на стоките на територията на страната, което сочи на по правило добросъвестно изпълнение на задълженията в тази връзка, като доколкото за твърденията на АНО за извършени други аналогични нарушения от същия субект не се представят никакви данни, то и извършеното следва да се определи като инцидентна проява. Тези обстоятелства обаче не са могли и не са били съобразени при определяне размера на санкцията поради начина на формулиране на санкционната норма. С оглед изложените по-горе съображения, съдът намира, че при издаването на обжалваното НП е допуснато неправилно приложение на материалния закон и поради това същото следва да бъде отменено. (в този смисъл и актуалната практика на касационната инстанция- Решение № 17585 от 09.05.2026г. по адм.д. № 1996/2026г., Решение № 18347 от 14.05.2026г. по адм.д. № 1988/2026г., Решение № 17586 от 09.05.2026г. по адм.д. № 2193/2026г., всички по описа на АССГ). Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски - възнаграждение, заплатено на един адвокат. Съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие, от страна на жалбоподателя е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1173,50 лева (с равностойност от 600 евро). Съдът, като съобрази размера на наложената санкция и правилото на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, отчете, че размерът на така претендираното възнаграждение не надхвърля заложените там критерии, което наред с фактическата и правна сложност на делото, провеждането на три открити съдебни заседания, определя същият като справедлив и пропорционален, а възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност – неоснователно. С оглед на това следва сумата от 600 евро (с равностойност от 1173,50 евро) следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя и възложена в тежест на административната структура, към която се числи органът, издал НП, а именно - НАП. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН и чл. 63д, СЪДЪТ