Решение № 93 от 8.1.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 841/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл.24, ал.1 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/. Производството по делото е образувано по жалба на Й. Е. И. от [населено място] и малолетната П. С. И. от същото село, против потвърдената с решение №04-РД06-0077 от 24.09.2025 година на Директора на РДСП – Велико Търново заповед №ЗД/Д-ВТ-СТ-019 от 28.08.2025 година на Директора на ДСП – Стражица. Според жалбоподателите не става ясно при какви условия ще се предостави описаната услуга, дали при предоставянето и ще се осигури транспорт до Стражица и прочие. Сочи се, че същите услуги вече били прилагани в опит да се подобри емоционалното и психическо състояние на малолетната, но липсвал положителен резултат. Това било трети опит да се подобри това състояние, но същият щял да бъде загуба на време и ресурси. Сочи се, че бащата не бил полагал никакви грижи за нея през годините, нито е показвал родителска загриженост. По тази причина се е стигнало до лишаването му от родителски права, като това показва и невъзможната реинтеграция. Не са разгледани никакви алтернативни методи за разрешаването на проблемите, възникнали между бащата и малолетната П.. Няма нужда от подобрения на отношенията между П. и баща и, след като тази жалбоподателка не желае да го вижда. Категорично се отрича възможността за реинтеграция, като консултациите за справянето със страховете на малолетната не следва да се случват по този начин. В открито заседание чрез особеният си представител •••Я. малолетната П. С. И. поддържа жалбата, като сочи, че социалната услуга затруднява практически детето. Ответникът по делото, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица, чрез представителя си отрича основателността на жалбата, като намира, че заповедта е процесуално и материално-правно законосъобразна. В представената по делото писмена защита поддържа, че от доказателствата по делото се установява необходимостта и целесъобразността на насочването на малолетната за ползването на социалната услуга. Важно е и досегашното развитие на случая – насочването през 2023 и 2024 година на детето към средносрочно ползване на социални услуги – работа с психолог и педагог, която се е оказала неефективна, като именно констатираните неуспехи и отказът на другата жалбоподателка да сключи договор за ползването на такава услуга са обусловили издаването на заповедта. В жалбата не се оспорвали по същество самите услуги и необходимостта за предоставянето им, а се излагали съображения за практическото и осъществяване. Всъщност услугата можела да се предостави на място и не е необходимо пътуване до [населено място], а грификът на предоставянето и е съобразен с учебният процес. Заинтересованата страна С. Л. И. заема становище за неоснователност на жалбата, като сочи, че заповедта ще му даде възможност да общува с детето, въпреки лишаването му от родителски права. В писмени бележки излага, че иска да вземе П. при себе си поради невъзможността на прабаба и да се грижи за нея. Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателят и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбата е допустима. Решението на Директора на РДСП – Велико Търново е връчено на жалбоподателката И. /при която малолетната П. И. е настанена в семейна среда по административен ред със заповед №ЗД/Д-ВТ-СТ-024/13.10.2020 г./ на 29.09.2025 година, като видно от щемпела върху пощенският плик, с който жалбата е препратена чрез РДСП - Велико Търново до съда, тя е депозирана на 9.10.2025 година, т.е. в срока по чл.149 от АПК. М. П. И. е легитимирана да оспори заповедта, която я засяга по силата на разпоредбата на чл.15, ал.8 от ЗЗД. От друга страна жалбоподателката Й. Е. И. е легитимирана да оспори заповедта, доколкото малолетната П. И. е настанена при нея, като освен това същата е адресат на заповедта. Какво се установява от събраната от съда преписка: По делото не е спорно, че малолетната П. И. с влязла в сила заповед №ЗД/Д-ВТ-СТ-024/13.10.2020 г. е настанена в семейството на прабаба си Й. Е. И. със срок до навършване на пълнолетието и. От писмото на Центъра за обществена подкрепа – Стражица се установява, че на 09.07.2025 година е подадено в Ц. Н. №НП/Д-ВТ- СТ-011/08.07.2025 година, придружено с копие от заявление на жалбоподателката Е., като законен представител на малолетната П. И., план за действие и социален доклад –предложение. С оглед докладването на Мултидисциплинарен съвет за развитието на случая с малолетната П., и по искане на Директора на Центъра за обществена подкрепа е било констатирано, че на 16.07.2025 година е сформиран мултидисциплинарен екип по случая, като той е посетил дома на жалбоподателката И. и по време на срещата е воден протокол. Констатирано е, че И. отказва да подпише какъвто и да е документ, свързан със закрилата на П.. Същият екип бил посетил дома на Е. отново на 21.07.2025 година, като не е проведена среща с И. и малолетната П.. Направени са още три опита за среща, като и трите са се провалили. В крайна сметка е поискано административно съдействие, с което да се разреши среща между заинтересованите страни. Според представеният протокол от преглед и оценка на случая и плана за действие от проведената среща на 27.08.2025 година, на която са присъствали малолетната П., жалбоподателката И., началникът на отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Стражица, Социален работник /присъствал и в съдебно заседание/. Целта е била задоволяването на краткотрайните ежедневни потребности на малолетната. Съставен е план за работа с детето по дейности, план за работа с полагащата грижи за детето П. И., план за работа с бащата на П.. Констатирано е неизпълнението на осигуряването на здравните потребности на детето, на посещението и консултациите с лекари специалисти, и проследяването на здравословното състояние на детето. Констатирано е, че част от заложените в плана дейности не се изпълняват от жалбоподателката И.. Тези неизпълнени задачи, заложени в плана, са описани във въпросният протокол, като те касаят здравословните потребности /състояние/ на детето, образователните му потребности, емоционалното състояние на детето, промените във взаимоотношенията с родителите/близките му, като в този случай е констатирано, че няма промяна и не е осъществена среща между бащата и детето. Съответно, набелязани са задачи за изпълнение, като по-конкретно е посочено, че следва да се извърши социална работа с бащата на детето с насока реинтеграция. Отбелязано е и мнението на П., което според протокола се изразява в нежелание на П. да контактува с баща си и очакването майка и да се прибере възможно най – скоро. На 28.08.2025 година и изготвен социален доклад по случая, съгласуван от началника на отдел „Закрила на детето“ при Дирекцията, както и от ответника, Директорът на ДСП – Стражица. В него е отбелязано настаняването на детето в семейна среда при прабаба му /жалбоподателката И./. Посочено е, че през февруари 2023 година е проведе разговор с бащата, който е казал, че не поддържа отношение с майката на детето си, доколкото са в конфликт. В този разговор бащата е изказал опасения, че няма да може да се грижи за П., и дори опасения, че не той е биологичният баща. Споделил е, че жената, с която съжителства, не желае да поеме грижи за П. и да поеме отговорност за нея. Съответно в доклада е посочено, че на 3.04.2023 година И. е посетил ОЗД при Дирекцията и е посочил, че на П. се налага психически тормоз от страна на И., като последната е карала детето да изхвърля нечистотии, като и е забранявала да контактува с бащата и я е заплашвала, че ще и счупи таблета и. Бащата е посочил, че семейната среда при И. не е здравословна за детето и желае да поеме грижите за него, като е заявил, че вече има подкрепата за това от жената, с която съжителства. Съответно, подал е заявление за реинтеграция. На 04.04.2023 година е направено посещение в семейната среда на детето, като по време на този разговор П. е споделила, че е тъжна, тъй като е имала три папагала, които е изгубила. Разказала е за ежедневието си. Споделила е, че мие чиниите, не може още да мие чаши, защото се бои да не ги счупи, помага на прабаба си при готвенето. Споделила е проблемите си със съучениците си, които, заедно с факта на загубата на папагалите и, водят до притеснение и главоболие. Констатирано е, че детето се държи спокойно. Според доклада, на 26.04.2023 година бащата е посетил отново ОДЗ и е подал заявление за ползване на социална услуга в общността с цел подобряване на родителския капацитет. Стартирана е работа по реинтеграция, като детето е насочено да ползва социални услуги, тъй като се нуждае от работа с психолог с цел подобряване на психическото и състояние. Насочено е към педагог с оглед педагогическа подкрепа. Съответно, на 02.06.2023 година е бил изготвен график за срещи на малолетната с баща и. поради нежеланието на детето да се среща с баща си и становището на психолога, срещите са прекратени. В доклада е посочено, че П. изпитва ужас, че баща и може да я вземе в семейната му среда и изпитва болки в стомаха при мисълта, че може да се раздели с прабаба си. Посочено е, че е образувано гражданско дело по искане на районна прокуратура с правно основание чл.132 от СК родителите да бъдат лишени от родителски права. Със съдебно решение №804 от 19.12.22023 година ГОРС отхвърля искането по отношение на бащата, като е подадена въззивна жалба срещу тази част на решението. На 26.04.2024 година е бил получен заключителен доклад от ЦОП – Стражица, според който прабабата И. възпрепятства срещите на специалистите с детето в последните три месеца, избягвайки уговорените срещи. Същата държи да присъства на срещите, като обяснява, че то няма нужда от помощ. Препоръките били, че следва да продължава психологическото консултиране с цел снижаване на тревожността на П.. Посочено е, че на 21.05.2024 година е изготвено направление, с което малолетната и прабаба и са насочени да ползват услугите на психолог при ЦСРИ – Стражица с цел подобряване на психическото състояние на детето и прабабата, която въздейства на мнението и желанията на детето. Отразено е, че според прабабата /жалбоподателката И./ детето прави нервни кризи, припада, оплаква се от болки в стомаха и главата, като в същото време след многократни настоявания от ОЗД И. да предоставя медицински документи, от които да е видно дали детето е посещавало специалист и направени ли му са прегледи изследвания, такива не са представени. Бабата не може да каже кой лекар е преглеждал детето. Проведен е разговор с личния лекар на П.,който е споделил, че детето се води при него само за годишни профилактични прегледи. Не е споделяно с него за болки в главата и главоболие. Личният лекар е препоръчал при болки в главата детето да ес прегледа от невролог и да се направят изследвания. Много често прабабата се е обаждала за извинителна бележка с предлог, че П. не се чувства добре, като обаче не споделя какво и е. Въпреки обещанието на И. да посети кабинета за получаване на направление за невролог, това не е било сторено. В доклада се съдържа и констатацията, че работата с детето в насока срещи с бащата са неуспешни, като въпреки ,че П. е насочена да ползва социалните услуги в ЦОП в Стражица за периода от 19.04.2023 година до 19.04.2024 година, работата е неуспешна, а заложените цели не са постигнати. След изтичането на срока и направен опит да се разшири кръга от специалисти от ОЗД, с ново направление детето е насочено към социална работа в ЦРСИ Стражица, като с това направление е насочена и прабаба му в посока преодоляване на страховете на детето от баща му. Констатирано е, че не са постигнати положителни резултати, като работата по реинтеграция на малолетната в семейната среда на бащата е преустановена от 3.01.2025 година. При проведените срещи П. заявява, че не желае да се среща с баща си и изпитва ужас от мисълта да живее в неговата семейна среда, тъй като той е чужд човек за нея. Заявила е огорчението си от факта, че през годините той не е предприемал стъпки за срещи с нея. Няма създадени спомени заедно с него, и единственото което помни е, че не е желана от него и той не се е интересувал от нея до преди две години преди да е било заведено делото за лишаване от родителски права. Не е получавала пари, подаръци и внимание от баща си, била е свидетел единствено на конфликти и заплахи. Поддържа връзка с майка си по телефона и желае до нейното прибиране в страната да живее при прабаба си. Избягва темата за баща си, която очевидно не и е приятна. Посочено е, че на 21.05.2025 година е получено писмо от ДСП – Горна Оряховица, че бащата отново желае да започне работа по реинтеграция на детето в неговата семейна среда. Съответно, на 08.07.2025 година е издадено направление от ответника, с което малолетната, заедно с прабаба си се насочват към средносрочни почасови социални услуги – информиране и консултиране, терапия и рехабилитация/психологическа групова подкрепа и индивидуална работа с детето. Нуждата е от индивидуална работа с психолог с цел подобряването на психическото състояние на детето и прабабата, която въздейства на мнението и желанието на П.. Съответно жалбоподателката И. е отказала да подпише договор за услугата, което и обосновава издаването на заповед. Описани са по – нататък развитието и потребностите на детето, като са направени следните изводи и оценки, а именно: С цел подобряването на психическото състояние на детето П., същото се насочва да ползва социална услуга - информиране и консултиране, терапия и рехабилитация/психологическа групова подкрепа и индивидуална работа с детето. За работа с психолог се изпраща и прабабата И.. Предложено е издаването на заповед, която да разпореди предоставянето на тази социална услуга. В хода на съдебното дирене съдът събра като доказателство влязлото в сила решение №394 от 24.07.2025 година, постановено по гр.д. №145 по описа на ВТОС за 2024 година, с което е отменено решението на ГОРС в частта му, с която е отхвърлен иска на прокурора по чл.132 от СК за лишаване от родителски права на бащата С. И. и на основание чл.132 от СК е постановено лишаването му от родителски права, като са определени мерки относно личните отношения на бащата с малолетната П. И.. Следва да се отбележи, че решението на ГОРС в частта му, с която майката на П., заинтересованата понастоящем страна С. П. Л., е лишена от родителски права, е било влязло в сила като необжалвано. От мотивите на решението с е установява, че бащата в продължение на 9 години не е полагал никакви грижи за детето си, не му е давал издръжка, П. не го помни. Констатирано е, че интересът на бащата се е проявил едва когато е заведен иска на прокурора за лишаване от родителски права, като според съда се изразява единствено в подаването на заявление за реинтеграция на дъщеря му в семейната му среда. Посочено е и, че влошените отношения между прабабата и бащата, както и отказът на детето да се среща с баща си и да съдейства на социалните работници в процеса на реинтеграция в семейната му среда, продиктуван от самото поведение на бащата по цялостното неглижиране на детето от раждането му и не съставлява основателна причина за трайното неполагане на грижи и неплащане на издръжка, доколкото и полагането на грижа за детето не се изчерпва единствено с физически контакт с него, а се изразява в съвкупност от действия по осигуряване на физическото и психическото му развитие. Констатирано е и трайното неизплащане на издръжка без основателна причина, въпреки осъждането му да заплаща такава. Най – сетне, съдът е аргументирал, че здравословното състояние на прабабата, предполагащо нужда от чужда помощ и обстоятелството, че бащата е единственият биологичен родител, който е заявил желание да отглежда дъщеря си в семейна среда, би съставлявало основание евентуално за промяна на взетата спрямо детето мярка за закрила по реда на ЗЗД. Съдът, в изпълнение на задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗД изслуша малолетната П. само в присъствието на социален работник от ДСП. Детето външно изглажда физически здраво и изключително уплашено и притеснено. Пред съда П. поддържа, че пари и изпраща майка и, която от шест години е в Германия, майка му и баща му нямат брак, бащата не я е водил по забавления, никога нищо не са правили заедно. Сочи, че не е получавала пари и подаръци от баща си, като разполагат с това, което и изпраща майка и, и от баба и /прабабата И./. Сочи, че отношението към баща и е негативно, като го е виждала един път. Възпроизвежда чутото от майка си, според който разговор бащата е отправял заплаха за майка и и нея самата, като е категорична, че не иска баща и да полага грижи за нея, не изпитва хубави чувства към него и за нея той представлява заплаха. Освен това сочи, че я затруднява ходенето до Стражица и посещенията на социалните работници при нея и в училище са я притеснили. При тези факти, които впрочем никой не оспорва като недостоверни, се налагат следните изводи: Заповедта е издадена от компетентен по степен и материя орган и в изискуемата се писмена форма, като съдържа фактическите и правни съображения за разпореденото – чл.21, ал.1, т.2 във връзка с чл.24, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗД. Заповедта е формално законосъобразна, издадена е в писмен вид, съдържа съобразените факти и обстоятелства и приложимите правни норми. Същата е издадена при условията на чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗД във връзка с чл.24, ал.1 от ЗЗД. Заповедта е съответна на материалния закон. Мярката по чл.23, т.2 от ЗЗД е мярка за закрила на детето в семейна среда. Според §1, т.7 от ДР на закона дефиницията за семейна среда е биологичното семейство на детето или семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по реда на чл. 26. В случая семейната среда на детето е нейната прабаба, при която то е настанено по реда на посочената разпоредба като нете в риск. При прилагането на тази мярка и определянето на съдържанието на тези социални услуги следва във всички случаи и приоритетно да се изхожда от интереса на последното - вж. чл.3 от ЗЗД във връзка с §1,т.5 от ДР на ЗЗД и във връзка с чл.4, ал.1 от ППЗЗД. Със заповедта е разпоредено да се предостави на малолетната средносрочно ползване на услугите на Центъра за обществена подкрепа, като в мотивите на заповедта е посочено, че става въпрос за информиране и консултиране, терапия и рехабилитация, без да се предвиждат срещи с бащата при предоставянето им. В това отношение е без значение обстоятелството, че родителите на детето са лишени от родителски права, доколкото от една страна мярката не предвижда задължителна интеграция в семейството на бащата или на майката. Необходимостта от издаването на процесната заповед е обусловена от отказа на жалбоподателката И. да сключи договор за ползването и. Самата социална услуга във формата, в която е описана в заповедта, представлява мярка за закрила на детето, което е в риск съобразно критерият, посочен в §1,т.11, буква „а“ от ЗЗД. Съдържанието и се извлича от мотивите на заповедта, като става въпрос за насочване за ползване на специализирани социални услуги, чрез които се цели информирането на детето и психологическа терапия с оглед изградените в него страхове и опасения. В случая органът е констатирал, че са налице психологически проблеми, които се изразяват в страх от бащата и липсата на всякакво желание за контакт с него, което е обусловено отчасти и от въздействието на жалбоподателката И., при която П. е настанена. Съответно, в изпълнение на нормата на чл. ответникът правилно е наредил по отношение на малолетната жалбоподателка П. И. предоставянето на такава адекватна мярка за подкрепа. Самата мярка не предвижда нито участие на бащата, каквито са опасенията на жалбоподателите, нито настаняване на детето в семейната му среда, нито извеждането му от настоящата му семейна среда. Обстоятелството, че бащата е лишен по съдебен ред от родителски права в този случай не може да бъде пречка за прилагането на мярката за закрила. Както е отбелязано в решение № 10571 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 446/2024 г. решението за родителските права не изключва предприемането на мерки на закрила на детето по ЗЗДет. – чл. 59, ал. 10 СК. Нормата на член 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс гарантират правото на детето на лични отношения с всеки от родителите. В случая предписаната социална услуга за психологическа подкрепа на детето в семейна среда (§ 1, т. 7 от ДР на ЗЗДет), съгласно чл. 18, ал. 1 ППЗЗД е необходима и за преодоляване на родителското отчуждение за пълноценно упражняване на режима на лични контакти с биологичния баща, за ограничаване на възможността в семейната среда да се насаждат определени представи у детето, а и на правото на детето за комуникация с родителите. Съдът намира и, че с процесната заповед се преследва поставената от законодателя цел чрез предоставяне на социална услуга като процесната, а именно подпомогане на детето и семейството в зависимост от възможностите за неговото отглеждане и възпитание – аргумент от чл. 18, ал. 1 от ППЗЗД. Следва жалбата да се отхвърли като неоснователна. Разноски не се следват, тъй като не са поискани. Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,