Мотиви към Решение № 87 от 19.12.2022 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 285/2022 г.

Производството е по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Съдебното производство е образувано по постановление на ОП Силистра с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78А от НК по отношение на С. М. С. за извършено от него престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал.1 и чл. 26 от НК, а именно: За това, че през периода от 24.03.2017г. до 13.06.2022г. в гр. Дулово, обл. Силистра, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено лице е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 3 138, 85 лв. – главница, възстановени ведно с лихвите в размер на 829.48лв., като не е подал съответните декларации по чл. 49, ал.3 от Закона за местните данъци и такси в Дирекция „Местни приходи“ при Община Дулово, обл. Силистра, в нито един случай на получени в периода 65 броя дарения от различни лица на обща стойност 77 220, 99 лв. В съдебно заседание, редовно призовани, страните се явяват лично, предложения с редовно упълномощен защитник и преводач, назначен по реда на НПК. Окръжна прокуратура поддържа становището за довършеност, от обективна и субективна страна, на престъпния състав на чл. 255, ал.4, във вр. с ал.1 и чл. 26 от НК с наличие на предпоставки за прилагане на чл. 78А от НК, като в хода по същество предлага размерът на наказанието да в минимален такъв. Обв. С. се признава за виновен и моли за минимално наказание. Защитата твърди, че обвинението е доказано, подзащитният се признава за виновен, доброволно е възстановил установените и дължими данъци, ведно със законните лихви. Преценявайки на общо основание събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Досъдебното производство е било образувано по сигнал на турски гражданин Исмаил Чошкун, с твърдение, че е бил измамен от С. М. С.. По данни на Чошкун през 2020г, той е получил съобщение за приятелство, чрез мобилно приложения „Whats up“ от лице, което се е представило с името С. М. С.. Това лице е поискало от него пари по различни поводи / обещание за брак и др/. В сигнала си Чошкун е твърдял, че е изпратил 24 450 турски лири на името на С. С. на дата 14.12.2020г. В хода на разследването е било установено, че в страната е било регистрирано само едно лице с имена С. М. С., с ЕГН: •••••••••• от гр. Дулово, обл. Силистра, ул. „Осми март“ № 22. Така също е била изискана информация относно обв. С., чрез международните системи за експресни преводи „Уестърн Юнион“, „Мъни Грам“ и „Изипей“ АД. Тези системи за експресни преводи са сходни като сумите се превеждат по банков път и се получават лично от получателя. Разликата се състои в цифрите на референтните номера, които получателят трябва да предостави. Изпращачът посочва имената на получателя, от коя държава е, размера и валутата на превода. Лицето, което получава сумата следва да представи документ за самоличност- лична карта, паспорт или СУМПС, както и уникален цифров код, съобщен му от изпращача. Представителство при тази услуга не се допуска. От така изисканата информация е било установено, че обв. С. М. С. е получил парични преводи от различни лица, намиращи се на територията на Р.Турция, ФР. Германия, Италия и Кралство Белгия, като за периода от 2017г. до 2022г. средствата възлизат на 83 468, 68 лева. Не били установени преводи от лице с име Исмаил Чошкун. От ТД на НАП Варна, офис Силистра е получена информация, че за процесния период обвиняемият не е подавал годишни данъчни декларации и няма извършвани проверки или ревизии, както и няма регистрирани трудови договори след 01.01.2017 г., от която дата е регистриран в „Бюро по труда“ гр. Дулово като безработен. На името на обв. С. С. има регистрирани два броя МПС- л.а. „Фолксваген Тауран“ с per. № СС 49 38 АТ и л.а. „Мерцедес ЦЛС 350“ с per, № СВ 9808 РК. Обв. С. няма декларирани недвижими имоти, няма закупени такива. Община Дулово е предоставила информация, че обв. С. не е подавал декларации по чл. 49 от ЗМДТ за получени парични дарения до момента на издаване на справката. В хода на разследването е било установено, че обвиняемият е получавал парични суми, изпращани от различни лица, с които няма родствена връзка. Не е установено тези парични средства да са получени от него в резултат на облигационни отношения или измамни действия, т.е. те са били превеждани доброволно и безвъзмездно и не се установява да са придобити от забранена със закон дейност. Установен е произхода на тези парични средства, т.е. те са придобити като дарение и подлежат на деклариране и облагане с данък по реда на ЗМДТ, а обв. С. е трябвало да подаде декларация в Община Дулово и да заплати там дължимия данък за това. Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от Закона за местните данъци и такси обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, поради което за обвиняемия е съществувало задължението за деклариране на получените средства на това основание. Разпоредбата на чл.49 ал.З от Закона за местните данъци и такси регламентира задължение на получилите безвъзмездно имущество да подадат декларация за облагането му с данък и заплащане на определения данък в двумесечен срок от получаването му, като данъкът се заплаща в общината по постоянния адрес на данъчно задълженото лице. От получените писмени доказателства се установява, че за нито едно от получените дарения обвиняемият не е подавал изискуемите по закон декларации и не е заплащал данък върху нито едно от даренията, които е получил. Изготвена е съдебно-икономическа експертиза, която след подробен анализ на приложените извлечения от дружествата предлагащи услугите за експресни преводи „Western Union” "Money Gram“ и „Easy Pay“, констатира, че обв. С. е получил парични преводи от трети лица. Преводите са изпратени от Турция, Германия, Италия и Белгия. Експертът индивидуализира получените преводи, като ги представя в табличен и хронологичен ред за целия процесен период, с вписани в тях реквизити: дати, суми (валутна и левова равностойност), страна на изпращане и имена на лицето, изпратило сумите. След индивидуализиране на всички данни за получените парични преводи от С. М. С. вещото лице е категорично, че са били получените 65 броя валутни преводи с обща левова равностойност 77220.99лв., с дължим данък по ЗМДТ в размер на 3 138.85лв. и законна лихва в размер на 829.48лв. Данъкът представлява публично държавно или общинско вземане, установено на базата на задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с държавна принуда. На това публично субективно право съответства задължението на гражданите, закрепено в чл.60, ал.1 от Конституцията на Република България, за заплащане на данъци и такси, установени със закон, съобразно своите доходи и имущество. Обект на престъпните посегателства са обществените отношения, свързани със законосъобразното формиране на приходната част на бюджета на държавата и общините от постъпленията на данъци. Техен предмет са неустановените /от органите по приходите/ или неплатените данъчни задължения. Данъчното задължение е задължение за плащане. То възниква с осъществяване на данъчния фактически състав, предвиден в съответните данъчни закони и представлява паричната сума, която определеното от закона физическо или юридическо лице е задължено да внесе в приход на бюджета на Държавата или Общината и в установения за това срок. Когато конкретен данъчен фактически състав запълва бланкетните норми на чл. 255, чл. 255а, чл. 256 от НК и са налице предпоставките на чл. 93, т. 14 от НК, при довършеност на конкретното престъпление винаги е налице и „пострадало лице“ по смисъла на НПК, което пряко и непосредствено е претърпяло имуществени вреди (загуби) в размер на укритите от дееца, данъчни задължения в големи/особено големи размери, които в установените за това срокове е следвало да постъпят като приход в бюджета на държавата или съответната община. Престъпленията по чл. 255 от НК, чл. 255а от НК и чл. 256 от НК, респ. чл. 255 - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.), с които се причиняват вреди на държавата/общината, винаги осъществяват фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. С изтичането на всеки отделен данъчен период данъчно задълженото лице дължи определено поведение, свързано със съобщаване на правно значими за съответния данъчен фактически състав обстоятелства и това става чрез подаване на декларация при настъпване на посочено в закона събитие, което обв. С. не е направил в нито един случай на получено дарение. След установяване на дължимите данъчни задължения обвиняемото лице доброволно е внесло в Община Дулово Дирекция „Местни приходи“ дължимата сума, ведно със законната лихва. Правните изводи, налагащи се от гореизложеното са за довършено, от обективна и субективна страна, деяние по чл. 255, ал.4 във вр. с ал.1 и чл. 26 от НК. От обективна страна: Обв. С. е следвало да подаде декларациите по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ в община Дулово за всяка една от получените суми за процесния период и да плати данъка за съответния данъчен период, което той не е сторил за нито едно от получените общо 65 броя дарения. Началният момент за подаване на съответните данъчни декларации е възникнал като първоначална дата от 24.03.2017 г. и като крайна - 13.06.2022г., с оглед на което е определен и процесния период, през който не са подавани изискуемите по чл. 49, ал.3 от ЗМДТ данъчни декларации за всяко едно от 65 бр. дарения. По този начин обв. С. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери. Получените доходи в размер на 77 220.99 лв. налагат плащане на данъчно задължение в размер на 3 138.85лв. Субективният елемент за извършване на престъпление е налице и се доказва безспорно от обясненията на обвиняемия, наличните по делото писмени доказателства – справки за съответните банкови преводи, липсата на подадени ДД по ЗМДТ. Подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици. Обв. С. със своите действия, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината е осъществил 65 пъти престъпния състав на чл. 255, ал.1 от НК, като всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното. Деянието е квалифицирано по привилегирования текст от НК – чл. 255, ал.4 от НК, с оглед внесения дължим данък, ведно с лихвата до приключване на съдебното следствие. Избегнатите данъчни задължения са в големи размери и покриват критерия за „данъци в големи размери“ по смисъла на чл. 93, т. 14 НК. Съдът преценява, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК. Обвиняемият не е осъждан, за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до две години и глоба до 500 лв., причинените имуществени вреди са възстановени, ведно с лихвите. При определяне вида и размера на наказанието – „ глоба – 1000 лв“ съдът взе предвид чистото съдебно минало и ниския размер на получената противозаконно облага, като смекчаващи вината обстоятелства. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха отчетени. Водим от горното и на осн. чл. 378, ал.4, т.1 от НПК Силистренски окръжен съд постанови своето решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: