Решение № 16969 от 31.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12643/2025 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба на „Ф“ ЕООД срещу „Ф“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата о т 3 639,54 евро /след допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер с протоколно определение от 12.05.2026 г./, представляваща дължимо възнаграждение за м.10.2023 г. и м.11.2023 г. по Договор за агентство от 01.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2025 г., до окончателното плащане. Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество договор за агентство от 01.02.2022 г., по силата на който ищецът поел задължение да осъществява дейност по търговско представителство на ответника, като дейността била осъществявана от агента основно извън пределите на Република България, най-вече на немския пазар. По силата на чл. 8 от договора ответникът се задължил да заплаща на ищеца месечно агентско възнаграждение в размер на 1 500 евро, както и комисиона в размер на 3% от оборота, реализиран от страна на ответника с осигурените от ищцовото дружество клиенти, като двете възнаграждения се дължат и начисляват кумулативно. Твърди, че за периода на действие на договора ищецът осигурил на ответника следните клиенти на немския пазар: Pruna Trading Ltd; Magnivium; Vegan box; Liquiddirector; About food; Univerpacktglucklich; Yilmaz-Kulinarium; Pg Group, както и се грижил за договорите на клиенти, които вече били в предходен контакт с ответника – Drogerie Muller, Dennre, Grand Cru. Ищецът осигурявал посредничество при всички тези клиенти на ответника. Поддържа, че агентският договор бил прекратен едностранно от ответника с имейл от 03.11.2023 г., считано от 01.12.2023 г. Излага, че по време на действието на агентския договор ответникът не бил заплатил на ищеца следните суми: 1 500 евро - агентско възнаграждение за м. октомври 2023 г.; 1 500 евро - агентско възнаграждение за м. ноември 2023 г.; 815,66 евро - комисионно възнаграждение за реализиран оборот по издадени към клиенти фактури. За цялата дължима сума от общо 3 815,66 евро ищецът издал Фактура № ••• г., която била изпратена на ответника по електронна поща. Заплащане не било извършено до момента, с което ищецът обосновава интереса си от предявяване на настоящата искова претенция. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не дължи възнаграждение, тъй като ищецът е в неизпълнение на сключеното между страните споразумение за агентство. Поддържа, че за периода на неговото действие ищецът бил осигурил на ответника контакт с едва осем клиента от Германия, или около един клиент на цели три месеца. Твърди, че агентът не осигурил на принципала дългосрочни клиенти, а единствено еднократни поръчки от дребни търговци, които не донесли сериозни приходи на ответното дружество. Поддържа, че ответното дружество е на загуба от отношенията си с ищеца, като ищецът не изпълнил и следните конкретни задължения по договора: да наблюдава пазара и да информира принципала си при определени търговски развития; да представя пазарен анализ, който да помогне на ответника да управлява портфолиото си от продукти, така че да е по-приемливо за немския пазар на био продукти; да изследва платежоспособност на клиентите и да им извършва кредитна проверка при първоначален контакт с ответника; неизпълнение на задължение на агента да докладва на ответника редовно, но не по-рядко от веднъж месечно, за осъществявани от него контакти с нови и потенциални клиенти на ответника. Поддържа, че е налице пълно неизпълнение на агентския договор от ищеца, поради което не му се дължи претендираното възнаграждение. Моли за отхвърляне на иска. Релевира евентуално възражение за прихващане на вз•••нето за възнаграждение със свое вз•••не в размер на 54 188,10 евро, представляващо обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради неизпълнение на договорното задължение на ищеца да извърши кредитна проверка за кредитоспособността на немското дружество „aboutfood GmbH“. Твърди, че след сключване на договор с „aboutfood GmbH“ от страна на последното било налице пълно неизпълнение на задължения за заплащане на продажна цена на доставени от ответника продукти на обща стойност от 54 188,10 евро, включваща главница, лихви и разноски /16 412,50 евро по фактура от 13.07.2023 г., 29 037,50 евро по фактура от 15.08.2023 г., 8 738,10 евро по фактура от 15.08.2023 г./. Излага, че по отношение на „aboutfood GmbH“ било открито производство по несъстоятелност. Поддържа, че претърпените от ответника вреди са в причинно-следствена връзка с неизпълнението на договорното задължение на ищеца за проверка на кредитоспособността на немското дружество при предлагането му като клиент на ответника. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период между страните е било налице облигационно правоотношение по договор за агентство с твърдяното в исковата молба съдържание; качеството си на изправна страна по договора /предоставяне на услугите в обем, качество и количество, съответстващи на уговореното в договора/; изискуемост на вз•••нето за възнаграждение. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възражението си, че е налице пълно неизпълнение на договора от страна на ищеца. С оглед становището на ответника с отговора на исковата молба, съдът намира за безспорно по делото, че между ищеца в качеството на агент и ответника в качеството на принципал е налице валидно облигационно правоотношение по споразумение за агентство от 01.02.2022 г. С това споразумение на ищеца е възложено, считано от 01.02.2023 г., да поеме агентството на ответника на всички пазари, независимо от ограниченията на територията, като договаря договори за покупко-продажба за ответника по отношение на всички продавани от него продукти, вкл. бъдещи продукти и всички други услуги, продавани от ответника. Агентът не е упълномощен да представлява принципала по договор или да събира плащания на клиенти за принципала и може да извършва самостоятелни търговски сделки само с предварително съгласие на принципала. Сред основните задължения на агента е да наблюдава пазара, да прави запитвания относно възможности за продажба и да популяризира продуктите на принципала, както и да развива нови бизнес контакти. Страните са уговорили още, че агентът е длъжен да наблюдава търговските и правните отношения на клиентите и незабавно да информира принципала за всякакви промени в правоотношенията или управляването на клиентите, както и за всякакви съмнения по отношение на кредитоспособността им, респ. да съдейства на принципала във всяко разследване относно тяхната платежоспособност, да докладва редовно на принципала, най-малко веднъж месечно, относно контактите с клиентите, усилията по отношение на агентството, пазарните условия и друга информация от значение за принципала. Договорът е сключен със срок до 01.02.2024 г., но страните са уговорили неговото автоматично продължаване с 1 година, в случай че не бъде прекратен от някоя от страните по него поне 1 месец преди посочената дата. В случая не е спорно между страните, че процесният договор е прекратен на 01.12.2023 г. От съдържанието на сключения договор за агентство се налага извод, че отношенията между страните по делото са предмет на договор за търговско представителство. Договорите с търговски представител имат голямо практическо значение, особено когато става въпрос за навлизане на нов пазар или разширяване на пазари. Правната уредба на търговския представител е изрично регламентирана в чл. 32 и сл. ТЗ. Относими към уредбата на правоотношенията между принципала и търговския представител са и разпоредбите на Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18.12.1986 г. относно координирането на правото на държавите-членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, с която е въведена закрила на търговския представител като икономически по-слабата страна в правоотношението между него и принципала търговец и създаване на разумен баланс между интересите на страните. В чл. 1, пар. 1 от директивата, както и в практиката на СЕС, е прието, че търговският представител е самостоятелно зает посредник, който има дълготрайни пълномощия да договаря продажбата или покупката на стоки от името на друго лице, наричано принципал, или да договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на този принципал, като не е необходимо това лице да има правомощие да променя цените на стоките /така Решение на СЕС по дело С-828/18 – Trendsettese/ и няма пречка да извършва и друга дейност за принципала /така Решение на СЕС по дело С- 452/17 – Zako/. В същия смисъл търговският представител е дефиниран и в чл. 32, ал. 1 ТЗ като лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност, като същият може да е овластен да извършва сделки от името на търговеца (пряко представителство) или от свое име и за негова сметка (косвено представителство). Липсата на такова овластяване не изключва отношенията между страните да са основани на представителство. На база посочените разпоредби е ясно, че търговският представител е самостоятелен търговец – по занятие осъществява представителство, визирано като абсолютна търговска сделка в чл. 1, ал. 1, т. 4 ТЗ, като дейността му се изразява в сътрудничество при извършване търговската дейност на принципала. Характерна особеност на фигурата на търговския представител е, че той развива и допринася за развитието на търговската дейност на принципала. Популяризира стоки/услуги на търговеца, налага неговото лого, бранд. Увеличава клиентелата му. В случая ответното дружество оспорва надлежното изпълнение от ищеца на поетото с договора за агентство задължение по осигуряване на нови бизнес клиенти на принципала, както и на задълженията му, свеждащи се най-общо до това да изследва платежоспособността на клиентите и да информира принципала за всякакви съмнения по отношение тяхната кредитоспособност. От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и обективно изготвено, се установява, че за периода от сключването на споразумението за агентство /01.02.2022 г./ до изтичането на 12 месеца от неговото прекратяване /01.12.2024 г./ ответното дружество е издало 9 бр. фактури на обща стойност от 22 366,79 евро, както следва: Фактура № 2811/14.06.2023 г. на стойност от 8 878,89 евро и Фактура № 3330/22.03.2024 г. на стойност от 9 496 евро с получател „Pruna Trading Ltd“; Фактура № 2643/28.02.2023 г. на стойност от 257,04 евро, Фактура № 2668/20.03.2023 г. на стойност от 302,40 евро, Фактура № 3056/15.11.2023 г. на стойност от 187,20 евро, Фактура № 3711/07.11.2024 г. на стойност от 286,20 евро и Фактура № 3715/08.11.2024 г. на стойност от 15,90 евро с получател „Magnivium“; Фактура № 2752/03.05.2023 г. на стойност от 193,20 евро с получател „Unverpackt Glucklick“; Фактура № 2931/13.09.2023 г. на стойност от 2 750 евро с получател „Vegan Boxgmbh“. Според експертизата стойността на всяка една от гореизброените фактури е заплатена в полза на ответното дружество. От заключението следва, че за периода от м.02.2023 г. до м.09.2023 г. вкл. ответното дружество е заплащало на ищеца дължимото се по договора месечно възнаграждение в размер на 1 500 евро. Експертизата констатира, че ответното дружество е в търговски взаимоотношения с дружеството „Magnivium“, считано от 07.08.2019 г. От представената по делото електронна кореспонденция /л. 78-110/ се установява, че в периода от 16.03.2023 г. до 15.06.2023 г. ищецът е предприел действия по осигуряване на сътрудничество с дружеството „PG Group” (Malta) и привличането му за сключване на договор за покупко-продажба на веган шоколади Benjamissimo, продавани от ответника. Установява се, че на 29.05.2023 г. малтийското дружество е направило заявка за доставка на шоколади и е проявило интерес за предоставяне в негова полза на ексклузивни права на марката Benjamissimo в Малта. От представената по делото електронна кореспонденция /л. 112/ се установява, че на 10.08.2023 г. ищецът е предприел действия по осигуряване на сътрудничество с дружеството „Udea“ (Netherlands), но на 10.08.2023 г. последното е отказало поради запълнен асортимент от шоколадови изделия и финализиране на промените по зареждане на своите магазини. От представената по делото електронна кореспонденция /л. 123-130/ се установява, че в периода от 15.07.2023 г. до 22.09.2023 г. ищецът е получил запитване относно възможността за производство при ответното дружество на два вида веган шоколад под собствена на дружеството „Bio Company“ (Germany) търговска марка. Изяснява се, че дружеството е изразило съгласието си за започване на производство на два вида шоколади през 2024 г. От представената по делото електронна кореспонденция /л. 114-122/ се установява, че на 14.11.2023 г. ищецът е получил запитване относно възможността за производство при ответното дружество на два вида веган бял шоколад под собствена на дружеството „Histafood“ (Germany) търговска марка. Изяснява се, че дружеството е изразило съгласие относно минимално количество, цена и разходи за разработка /рецепти/ и е предложило промени в рецептите на видовете бял шоколад с цел по-ниско съдържание на хистамин. Приет по делото е договор за участие в мероприятие, а именно дегустация на шоколад Benjamissimo в Берлин Капитал Клуб от 15:30 до 17:30 на 05.10.2023 г. Прието по делото е заявление за регистрация за 26-и екологичен и коледен базар 2023 г. на Софиенщрасе и участие в базара с цел предлагане на щанд на входа на Софиенщрасе на веган био шоколад Benjamissimo, подадена на 07.06.2023 г. от Веселин Портарски. Изслушани по делото са показанията на свидетеля Д. К., служител при ответното дружество на длъжност „директор предприятие“, от които се изяснява, че първоначално не е имало проблем с работата на ищеца по сключения с него договор. Споделя, че за период от седем месеца ответното дружество се е сдобило с шест нови клиента, а контактът с негов предишен клиент бил възобновен. Разказва, че един от клиентите, намерен от ищеца, не изпълнил задължението си да плати издадените от ответника фактури на стойност от 105 000 лв., тъй като бил обявен в несъстоятелност. Споделя, че ищецът не е предоставял на ответника документи относно кредитна оценка и проверка на кредитоспособността на дружествата преди започване на работа с тях. От приетите на л. 42-50 от делото писмени доказателства се установява, че на 01.04.2024 г. по отношение на дружеството „aboutfood GmbH“ (Germany), което се е намирало в търговски взаимоотношения с ответника, е открито производство по несъстоятелност. От разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ТЗ следва, че търговският представител има право на възнаграждение за всички сделки, извършени от него, с негово сътрудничество или с клиенти, които той е привлякъл за сключването на съответния вид сделки през периода на действие на договора му с търговеца, както и за сделки, които са били подготвени, но не са сключени, освен ако това се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на търговеца. В случая в раздел 8 от договора страните са уговорили, че агентът получава месечна фиксирана брутна еднократна сума в размер на 1 500 евро, както и комисиона в размер на 3% за всички търговски сделки, сключени по време на срока на споразумението и 12 месеца след изтичане или прекратяването му с всички нови клиенти, придадени към агента от принципала. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът достига до извод, че през м.10.2023 г. и м.11.2023 г. ищецът не е изпълнил надлежно задълженията си по сключения договор за търговско представителство, поради което претендираното възнаграждение за посочения период се явява недължимо. По делото не се доказа сключването през процесния период от ответното дружество на сделки с нови клиенти, привлечени от ищеца, нито на сделки, сключени от ответника със сътрудничеството на ищеца, както и на подготвени от ищеца сделки. Не се установи и изпълнение от страна на ищеца на поетите от него задължения да изследва платежоспособността на намерените от него нови бизнес клиенти и да извършва кредитна проверка за тяхната кредитоспособност, за резултатите от които своевременно да информира принципала. За да достигне до този извод, съдът кредитира и показанията на свидетеля Костова, които, макар да са дадени от заинтересовано в полза на ответника лице по см. на чл. 172 ГПК, са резултат от нейни непосредствени впечатления, а и липсват каквито и да е други доказателства по делото, които да ги опровергаят. Недължима е и търсената от ищеца комисиона, доколкото не се установява наличието на търговски сделки, сключени от ответника по време на действието на договора или в срок от 12 месеца след прекратяването му с нови клиенти, привлечени от ищеца. За нито едно от посочените в заключението чуждестранни дружества не са ангажирани доказателства, че сключените с тях сделки са в резултат от сътрудничеството на ищеца при намирането на нови бизнес клиенти, а по повод на едно от тези дружества („Magnivium“) експертизата изрично констатира, че ответното дружество поддържа търговски взаимоотношения още преди сключване на процесния договор за агентство. Гореизложеното е достатъчно да обуслови неоснователност на предявения осъдителен иск и неговото отхвърляне. Пълната неоснователност на иска обуславя несбъдване на процесуалното условие, под което ответникът е релевирал възражението за прихващане, поради което същото не следва да бъде разглеждано. По разноските: При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има единствено ответникът по делото, който доказва извършване на разноски в общ размер на 738 евро – заплатено адвокатско възнаграждение /л. 164/, които следва да му бъдат присъдени в пълен размер. Воден от горното, съдът