Решение № 5365 от 10.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 14285/2025 г.

Производството е по чл. 463 във връзка с чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 66940/03.11.2025 г. на „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД срещу извършено от ЧСИ С.Х., район на действие – СГС, рег. № 863 на КЧСИ разпределение по изп. д. № 20228630401947, обективирано в протокол от 17.10.2025г.

Жалбоподателят твърди, че вследствие на проведена в изпълнителното производство публична продан на недвижим имот, по делото е постъпила сума от 305933,25 лв. Намира, че неправилно съдебният изпълнител не го е включил в разпределението, поради това, че не е кредитор, наложил възбрана върху имота. Оспорва извода на съдебния изпълнител, че кредиторите с наложени възбрани са привилегировани и вземането им се удовлетворява преди това на хирографарните кредитори. Наред с това не е било взето предвид, че жалбоподателят е присъединен взискател по друго изпълнително дело, по което е наложена възбрана върху процесния имот, обезпечаваща вземанията на всички взискатели, в това число и на „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД. Моли съда да отмени изцяло обжалваното разпределение и да изготви ново такова.

В срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК срещу разпределението е подадена жалба, вх. № 66969/03.11.2025 г. от длъжниците Г.Г.М., „Ем Пропъртис“ ЕООД и „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД. Излагат се доводи за незаконосъобразност на разпределението, в частта с която са заделени суми в полза на „Юробанк България“ АД в размер на 33163,82 лв. Навеждат се доводи, че от 2024 г. банката не е предприемала действия в изпълнителното производство. Поддържа се, че взискателят „Юробанк България“ АД е присъединен по делото единствено въз основа на вписана възбрана, без да е предприел действия по изпълнението в разумен срок. Посочва се, че съгласно чл. 459, ал. 2 от ГПК, ипотекарен кредитор, който не е предприел действия по изпълнението в разумен срок, не се включва в разпределението на постъпилите суми. Жалбоподателите намират, че наложената възбрана е недостатъчна за удовлетворяване на вземанията му без представен изпълнителен лист и активни действия. Поддържат, че редът на удовлетворяване е нарушен чрез включване на неактивен кредитор. Посочва, че заделената сума не отчита вече постъпили суми от продажба на други имоти на длъжника. Твърдят, че не са представени актуални справки за размера на дълга към момента на разпределението. Моли съда да отмени разпределението в обжалваната част и да постанови ново такова.

В срока по чл. 462, ал. 1 от ГПК срещу разпределението е подадена и жалба, вх. № 67298/04.11.2025 г. на „••• Инвест“ ЕООД – присъединен по делото взискател, с доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се, че неправилно по реда на чл. 459, ал. 2 от ГПК – до предоставяне на изпълнителен лист, за взискателя „СИЕЙЧ (ЛЮКСЕМБУРГ)“ САРЛ, дружество учредено в Люксембург, е заделена сумата от 34773,66 евро за удовлетворяване на вземане за неустойка за забава по договор за кредит, което е обезпечено с договорна ипотека. Навеждат се доводи, че за разликата от вземанията за главница и лихва, вземането за неустойка е поставено в зависимост от неизпълнение, в количествен и темпорален аспект, поради което претендиращият присъединяването по този ред кредитор е необходимо да предостави документи, индивидуализиращи по основание и размер вземанията му, което в случая не е направено. Излагат се съображения, че неправилно също така в разпределението са присъединени по право вземания на „Юробанк България“ АД и „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД и е предвидена сума за удовлетворяването им поради вписана предходна възбрана по изпълнителното дело. Твърди се, че за да е приложима нормата на чл. 459, ал. 1 от ГПК е необходимо да е налице обезпечително производство, по което е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана в полза на съответния кредитор. В конкретния случай, възбраната не е наложена като обезпечение в охранителното производство по чл. 389 и сл. от ГПК, а в рамките на изпълнително дело. Моли съда да отмени разпределението като незаконосъобразно.

Срещу жалбите е подадено възражение на „Юробанк България“ АД, вх. № 71102/14.11.2025 г. Във връзка с жалбата на „Арх Медия Груп“ ООД жалбоподателя излага, че не може да се приеме, че кредитор, в чиято полза е наложена възбрана, е хирографарен такъв. Наред с това намира за ирелевантно обстоятелството, че този жалбоподател се явявал и взискател по изп. дело № 6468/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М., по което е наложена възбраната в полза на „Юробанк България“ АД, и не може да се приеме, че „Арх Медия Груп“ ООД се ползва от тази възбрана. Посочва, че присъединеният взискател се ползва от извършените изпълнителни действия, но не и от наложените обезпечителни мерки. С вписаната възбрана са обезпечени единствено вземанията на „Юробанк България“ АД, по чиято молба възбраната е наложена. Оспорва изложените доводи в жалбата на длъжниците по изпълнителното дело, като е посочено, че не е необходима активност на взискателя, извън присъединяването му по силата на вписана в негова полза възбрана, за да се пристъпи към удовлетворяване на вземането му. Оспорват се също така доводите изложени в жалбата на „••• Инвест“ ЕООД, че с възбраната следва да се обезпечава предявен иск, за да се ползва взискателят от нея. Моли съда да остави жалбите без уважение.

От страна на „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД са подадени становища по жалбите на длъжниците и на взискателя „••• Инвест“ ЕООД. Оспорват се доводите, че „Юробанк България“ АД не следва да участва в разпределението. Посочва се, че ЧСИ С.Х. не е изискала справка за размера на дълга по по и.д. №6468/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М.. Излага се, че „СИЕЙЧ (ЛЮКСЕМБУРГ)“ САРЛ не е спазило изискването на чл. 171 от ЗЗД, като не е вписало договора за цесия в службата по вписванията и следователно не следва да се ползва с привилегиите на ипотекарен кредитор.

По делото е постъпило становище по постъпилите жалби от присъединения взискател „ХЕРЦ АРМАТУРА“ ЕООД, в което се посочва, че жалбата на длъжниците по изпълнителното дело би била евентуално основателна ако се докаже, че по делото са постъпвали суми от продажбата на други техни имоти. Наред с това посочва, че не е ясно дали е налице изпълнителен лист за вземането на „СИЕЙЧ (ЛЮКСЕМБУРГ)“ САРЛ, като са налице несъответствия във вземането на този взискател, тъй като претендираното от него сума е по-висока, от размера на вземането, което е придобил по силата на договора за цесия, с който се легитимира.

Срещу жалбата на „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД са подадени възражения от страна на взискателя „••• Инвест“ ЕООД.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По молба, вх. № 13304/23.02.2021 г. на „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД е образувано изп. дело № 20218630400624 по описа на ЧСИ С.Х., район на действие СГС, рег. № 863 на КЧСИ за изпълнение на вземания по изпълнителен лист от 26.01.2021 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 59909/2020 г. на СРС, срещу длъжниците Г.Г.М. и „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД. По молба, с вх. № 65159/03.12.2021 г., подадена от същия взискател, делото е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия в кантората на ЧСИ С.Л., рег. № 927 на КЧСИ, като е образувано под номер 20219270402919. По молба на взискателя от 19.05.2022 г., делото е върнато обратно на ЧСИ С.Х., при която е образувано настоящото изп. дело № 20228630401947.

Въз основа на удостоверение, изх. № № 29411/15.06.2023 г. като присъединен като взискател „ХЕРЦ АРМАТУРА“ ЕООД.

Изпълнението по делото е насочено срещу недвижим имот с идентификатор 68134.4339.2513.1.59, като имотът е продаден на проведена в периода 17.05.2024г. - 17.06.2024 г. публична продан за сумата от 165906 лв. /л. 385 от и.д./.

Установява се, че по изп. дело № 20218410406468 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, район на действие СГС върху горепосочения имот

68134.4339.2513.1.59, както и върху процесния имот 68134.4339.2513.1.58 са наложени възбрани, със съобщение, изх. № 080081/22.10.2021 г., вписано в СВ-гр. София с вх. рег. № 80644/02.11.2021 г., акт № 148, том XIII, дело 62771, дв. вх. рег. № 747053 /л. 751 от и.д./, като е посочено че възбраната е наложена за обезпечаване на вземания на „Юробанк България“ АД.

Със съобщение, постъпило по електронна поща, вх. № 60020/04.07.2024 г. ЧСИ Н.М. е посочил, че по негово изп. дело № 20218410406468 е посочил размера на вземанията взискателите по това дело – „Юробанк България“ АД, „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД и „БАЕЗ“ ЕАД /л. 409 от и.д./.

По отношение на постъпилата от публичната продан сума е извършено разпределение съгласно протокол от 26.07.2024 г. /л. 435 от и.д./ с участието на присъединените взискатели „Юробанк България“ АД и „БАЕЗ“ ЕАД.

С постановление от 14.03.2025 г. /л. 490 от и.д./ са присъединени за събиране вземания на „Лено“ АД по изпълнителен лист по гр.д. № 255/2025 г. по описа на Софийския градски съд, ТО VI-5 състав, издаден въз основа на Решение от 24.06.2024 г. по арб. дело №134/2023 г. на Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд, за вземания на този взискател срещу „Ем Пропъртис“ ЕООД и „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД. С постановление от 10.04.2025 г. /л. 537 по и.д./ са присъединени за събиране вземания на „Лено“ АД по т. д. № 254/2025 г. по описа на Софийския градски съд, ТО VI-3 състав, издаден въз основа на арбитражно Решение от 14.02.2024 г., по арб. дело №114/ 2023 г. на Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд, за вземания на този взискател срещу „Ем Пропъртис“ ЕООД и „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД. Видно от приложените към молбите изпълнителни листове, същите са издадени за вземания на взискателя по Договор за бизнес кредит с клиентски № 7065 от 31.08.2021 г.

С постановление от 17.04.2025 г. /л. 553 от и.д./ „СИЕЙЧ (ЛЮКСЕМБУРГ)“ САРЛ е конституирано като взискател на мястото на „Лено“ АД за вземанията на последния по Договор за бизнес кредит с клиентски № 7065 от 31.08.2021 г.

По делото е представен договор за цесия от 19.11.2024 г., с нотариална заверка на подписите, рег. № 2453, том 2-1, акт № 61 на Ж.Б. – нотариус, рег. № 003 на НК, вписан в СВ-гр. София, вх. рег. № 97458 от 04.12.2024 г. /л. 544 от и.д./, по силата на който „Лено“ АД е цедирало на „СИЕЙЧ (ЛЮКСЕМБУРГ)“ САРЛ вземанията си по договор за бизнес кредит с клиентски № 7065 от 31.08.2021 г., с кредитополучател „Ем Пропъртис“ ЕООД, солидарен и ипотекарен длъжник „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД и солидарен длъжник Г.Г.М., общ размер на главницата 80000 евро и общ балансов размер на вземането 191946 евро, съгласно приложение № 1 към договора /л. 549 от и.д./.

По делото е представен Нотариален акт № 2, том V, 9992, дело № 715/2021 г. от 31.08.2021 г. на Стилиян Тютюнджиев – нотариус, рег. № 065 на НК, район на действие – СРС /л. 565 от и.д./, по силата на който, „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД е учредило в полза на „Лено“ АД ипотека върху недвижим имот с идентификатор 68134.4339.2513.1.58, в обезпечение на вземания на „Лено“ АД по Договор за бизнес кредит с клиентски № 7065 от 31.08.2021 г. от „Ем Пропъртис“ ЕООД, Г.Г.М., и „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД.

С постановление от 14.05.2025 г. /л. 605/, вписано СВ-гр. София, вх.рег. № 38948, акт № 156, том IX, дело 303731/25, имотна партида 159006 е наложена възбрана върху следния недвижим имот, собственост на „ЕМ Пропъртис“ ЕООД: Магазин № 1 идентификатор 68134.4339.2513.1.58 съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-51 от 15.07.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция за геодезия картография и кадастър, последно изменение, засягащо самостоятелния обект е от 28.01.2019 г., с предназначение – „за търговска дейност“, адрес: София, Столична община, район ••••, ж.к. „••••“, ул. „•••“ № ••••, обект 1, находящ се в сграда с идентификатор 68134.4339.2513.1, посочена площ по документ: 89.81 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор

68134.4339.2513.1.59, под обекта самостоятелен обект с идентификатор 68134.4339.2513.1.105 и над обекта самостоятелен обект с идентификатор 68134.4339.2513.1.6, самостоятелен обект с идентификатор 68134.4339.2513.1.1 и самостоятелен обект с идентификатор 68134.4339.2513.1.32, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, който обект е част и е образуван при преустройство /разделяне/ на самостоятелен обект с идентификатор 68134.4339.2513.1.21, заедно с 2,63 % идеални част от поземлен имот с идентификатор 68134.4339.2513 съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-51 от 15.07.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция за геодезия картография и кадастър, последно изменение па КККР, засягащо поземления имот е от 28.01.2019 г.

На 20.06.2025 г. е извършен опис и оценка на имота, като е насрочена публична продан за периода от 15.09.2025 г. до 15.10.2025 г., при начална цена 198266,67 лева /л. 694 от и.д./

С постановление от 14.10.2025 г. на съдебния изпълнител /л. 893/ като взискател по делото е присъединен „••• Инвест“ ЕООД за изпълнение на вземания на С.Н.Т. спрямо длъжниците „Ем Пропъртис“ ЕООД и „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 47615/2025 г. на СРС, придобити от взискателя с договор за цесия от 13.10.2025 г. По делото са представени и уведомления до тези длъжници за извършената цесия.

Видно от протокол за обявяване на купувач /л. 957 от и.д./ за купувач на процесният имот е определен взискателят „••• Инвест“ ЕООД за цена от 305933,35 лв.

Представен е и Нотариален акт № 142, том III, рег. № 11937, дело № 483/2021 г. от 10.11.2021 г. на П.Д. – нотариус, с рег. № 711 на НК, район на действие СРС /л. 752/, по силата на който „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД е продало процесния недвижим имот с идентификатор 68134.4339.2513.1.58 на „Ем Пропъртис“ ЕООД.

С удостоверение за наличието или липсата на задължения и обезпечителни мерки, изх. № 010372504327443/23.09.2025 г. /л. 871 от и.д./ НАП е уведомила съдебния изпълнител, че задълженията на „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД възлизат на 330,60 лв.

Видно от протокол за разпределение от 17.10. 2 0 2 5 г. /л. 984 от и.д./ съдебният изпълнител е съобразил, че вземанията на „СИЕЙЧ (ЛЮКСЕМБУРГ)“ САРЛ са обезпечени с първа по ред ипотека и подлежат на удовлетворяване преди вземанията на другите взискатели по делото. Приел е също така, че длъжникътсобственик на имота „Ем Пропъртис“ ЕООД няма публични задължения. Отбелязал е, че макар вземанията на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ /БАЕЗ/“ ЕАД да са

спрямо „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД, а не „Ем Пропъртис“ ЕООД, имотът е прехвърлен на последното дружество от „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД преди вписването в полза на тези взискатели възбрана по изпълнително дело № 202188410406468 на ЧСИ Н.М.. Намерил е също така, че „ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ“ АД, „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ

/БАЕЗ/“ ЕАД и „••• ИНВЕСТ“ ЕООД са хирографарни кредитори и вземанията им подлежат на удовлетворение по съразмерност, при коефициент 0.348840,8. След приспадане на дължимата по т. 26 от ТТРЗЧСИ сума в размер 13517.60 лева е извършила следното разпределение на останалата сума от 292415,74 лв.:

1. за вземанията от първи ред (чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД) за разноските по принудителното изпълнение са разпределени следните суми:

• за присъединения взискател „СИЕЙЧ (ЛЮКСЕМБУРГ)“ САРЛ: сумата от 3208,18 лв. – разноски за възнаграждение на вещо лице по т. 20 от ТТРЗЧСИ и разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ;

• за присъединения взискател „••• ИНВЕСТ“ ЕООД: сумата от 108,00 лв. – такси по ТТРЗЧСИ; 1744,20 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение;

• обикновени такси по ТТРЗЧСИ, дължими на ЧСИ – 1306,00 лв.

2. за вземания от трети ред (чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД) на ипотекарния кредитор „СИЕЙЧ (ЛЮКСЕМБУРГ)“ САРЛ са разпределени сумата 130764,50 лв. по изпълнителен лист от 10.03.2025 г. по гр.д. № 255/2025 г. на СГС и сумата от 13780,23 лв. по изпълнителен лист от 18.02.2025 г. по т.д. № 254/2025 г. на СГС , като е запазена и сумата от 68011,37 лева за вземания на взискателя, обезпечени с договорна ипотека.

3. за вземания на хирографарни кредитори са разпределени суми както следва:

• за вземания на присъединения взискател „Юробанк България“ АД е разпределена сума в размер на 33163,82 лв.;

• за вземания на "БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ /БАЕЗ/" ЕАД сума от 1161,52 лв.

• за вземания на „••• ИНВЕСТ“ ЕООД в размер на 39167,93 лв.

На основание чл. 495, ал. 2 от ГПК, на взискателя-купувач е указано да преведе на взискателите и на ЧСИ съответните суми.

При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбите са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител съгласно чл. 463 от ГПК от легитимирани страни.

Както е посочено в Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС, разпределение по чл. 460 ГПК се извършва при недостатъчност на постъпилата при изпълнението сума за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. То е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им. Видно от посочената разпоредба, разпределението по своя характер не представлява същинско изпълнително действие на съдебния изпълнител, тъй като то следва по време осъществяването на съответния изпълнителен способ, при който е осребрено имущество на длъжника и е получена сумата, предмет на разпределението.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба - чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Ето защо, препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение. Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. При липса на жалба от друга страна, съдът не може да преценява

законосъобразността на тези части от разпределението, които нямат връзка с жалбата, тъй като това би било нарушение на принципа на диспозитивното начало и би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба. В този смисъл, поставеният въпрос не влиза в предметния обхват на ТР № 6/2017 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като, процесуалните въпроси, които се разглеждат в производството по чл. 463 от ГПК, регламентиращи реда на привилегиите, не са свързани с приложението на процесуални предпоставки за допустимост на делото, като от волята на страната зависи, дали тя ще защити процесуалното си право на предпочтително удовлетворение, съответно дължимия обем на удовлетворяване на изпълняемото материално право при разпределението. От друга страна, предвид, че присъединените по право взискатели са задължителни участници в изпълнителния процес във фазата на разпределението, като условие за неговата допустимост, съдът следи служебно за спазване от съдебния изпълнител на правилата на чл. 458 и чл. 459 ГПК, гарантиращи правото на участие като страни в изпълнителното производство на присъединените по право взискатели.

По жалбата на длъжниците Г.Г.М., „Ем Пропъртис“ ЕООД и „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД съдът намира следното:

С жалбата са изложени твърдения, че поради бездействие на взискателя „Юробанк България“ АД не следва да бъдат разпределяни постъпили по делото суми в негова полза. Бездействието на взискател по делото има значение както за процесуалната, така и за материалната законосъобразност на изпълнението. В първия случая, при непоискване от страна на взискателя на изпълнителни действия повече от две години, принудителното изпълнение подлежи на прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. От друга, материалноправна гледна точка, при бездействие от страна на кредитора за реализиране на вземането си в пет, респ. тригодишен период, в зависимост от естеството му, същото се погасява по давност. Както процесуалната, така и материалната законосъобразност на изпълнението не могат да се преценяват от съдебния изпълнител при изготвяне на разпределението по чл. 460 от ПГК, нито са предмет на съдебното производство по чл. 463 от ГПК. Ето защо, изложените в жалбата на длъжниците доводи относно бездействието на взискателя „Юробанк България“ АД не могат да бъдат преценявани в настоящото производство. Във връзка с изложени в жалбата съображения следва да се посочи, че в чл. 459, ал. 2 от ГПК не се съдържа правило, което да изисква определена активност от присъединения взискател, за да бъде включен в разпределението.

Наведени са също така твърдения, че при определяне на размера на вземането на „Юробанк България“ АД, съдебният изпълнител не е взел предвид разпределени в полза на взискателя суми от продажбата на други собствени на длъжниците имоти. „Юробанк България“ АД е присъединен взискател по силата на допусната в негова полза възбрана по изп. дело № 20218410406468 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ. Конкретният размер на вземането на „Юробанк България“ АД по това дело към 04.07.2024 е удостоверено от ЧСИ Н.М. с негово съобщение, вх. № 60020/04.07.2024 г. Поначало размерът на задължението към присъединения взискател, удостоверен по друго изпълнително дело, не може да бъде преценяван в производството по чл. 463 от ГПК. Длъжникът може да защити правата си чрез иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК, респ. да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вредите, причинени от неправилното удостоверяване.

По настоящото дело, извън продажбата на процесния имот, с идентификатор 68134.4339.2513.1.58, е осребрен единствено един друг недвижим имот, този с идентификатор 68134.4339.2513.1.59. От получената за него цена обаче не са разпределяни суми в полза на „Юробанк България“ АД, видимо от протокола за разпределение от 26.07.2024 г. По изпълнителното дело също така не са представени доказателства за проведена публична продан на недвижими имоти, собственост на длъжниците по други изпълнителни дела, средствата по които да са били използвани за погасяване на вземания на някой от взискателите по настоящото дело и в частност на „Юробанк България“ ЕАД. Нито съдебният изпълнител, а още по-малко съдът в производството по чл. 463 от ГПК, имат задължение да издирват служебно такива. За това биха били уведомени самите длъжници, но същите не са изложили конкретни данни или доказателства в изпълнителното производство, нито са ангажирали доказателства или направили доказателствени искания в тази насока пред съда.

В допълнение следва да се посочи, че видно от съобщението, с което е наложена възбраната върху процесния имот по изп. дело № 20218410406468 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, вземането на „Юробанк България“ АД по представен от него изпълнителен лист по гр.д. № 47188/2021 г. на СРС е възлизало на 99331,70 лв. – главница, 3653,49 лв. – договорни лихви и 6051,43 лв. – наказателни лихви, докато в съобщение, вх. № 60020/04.07.2024 г., ЧСИ Н.М. е посочил, че вземането по този изпълнителен лист е в значително по-нисък размер: 25286,02 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2023 г. Това води към извод, че са събрани средства в немалък размер за погасяване на вземането на „Юробанк България“ АД, които евентуално да са постъпили от принудително изпълнение върху други имоти на длъжниците.

Предвид гореизложеното, частната жалба на длъжниците по делото е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По частната жалба на взискателя „••• Инвест“ ЕООД :

Неоснователни са оплакванията на този жалбоподател, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е запазил по реда на чл. 459, ал. 2 ГПК суми в полза на „СИЕЙЧ (ЛЮКСЕМБУРГ)“ САРЛ, в качеството му на ипотекарен кредитор и присъединен взискател, които следва да му се предадат след като предостави изпълнителен лист за сумата от 34773,66 евро (с левова равностойност 68011,37 лв.). В представения от взискателя нотариален акт за учредяване на договорната ипотека, е посочено, че се обезпечават вземания за неустойка, както и нейният размер и размерът на главницата. Действителното възникване на вземането за неустойка е въпрос, неподлежащ на изследване в настоящото производство, а би бил предмет на евентуално исково такова. Ето защо, нито съдебният изпълнител, нито съдът в производството по чл. 463 ГПК, са оправомощени да преценяват наличието на основанието и размера на вземането, за което взискателят твърди, че се явява ипотекарен кредитор. В случая, интересът на длъжниците и останалите взискатели не е накърнен, тъй като сумите не се изплащат на взискателя, а единствено се запазват по сметка на ЧСИ и се превеждат само в случай, че за тях се представи изпълнителен лист - аргумент от чл. 459, ал. 2, във връзка с ал. 1 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че за дължимостта на главницата по Договор за бизнес кредит с клиентски № 7065 от 31.08.2021 г., върху която се начислява неустоечното вземане, за което са запазени сумите, е издаден изпълнителен лист от 10.03.2025 г. по гр.д. № 255/2025 г. По този начин са налице достатъчно данни за неизпълнение на задълженията по договора, както и за изчисляване на размера на неустойката при съобразяване на направените до момента погашения.

Неоснователни също така са доводите, че за да бъде присъединен по право взискател, по силата на вписана за обезпечаването на негово вземане възбрана, тази възбрана може да е само такава, наложена в обезпечително производство по чл. 389 и сл. от ГПК. Както обезпечителната, така и изпълнителската възбрана изпълняват еднакви функции - да запазят имуществото на длъжника, с оглед реализиране правата на кредиторите. В контекста на провеждане принудително изпълнение оповестителната функция на вписването на възбраната цели да осигури участие на всички вписали възбраната кредитори при насочване на изпълнението срещу имота, по отношение на който обезпечителната мярка е наложена. С това вписване в публичните книги, водени от службите по вписванията, съдебният изпълнител се счита за информиран за наличието на други кредитори на длъжника и за него възниква задължението да конституира същите като взискатели по делото и да удовлетвори вземанията им съобразно редът на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД. По този начин се гарантира справедливо удовлетворяване на всички кредитори, като не се налага всеки от тях да издирва всички изпълнителни производства, по които е насочено изпълнение срещу имота. Наред с това се разрешава и конкуренцията между отделните изпълнителни дела, тъй като всички взискатели по тях ще участват при равни условия при разпределяне на средствата от проданта на имотите. В посочения смисъл е и т. 5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 Г., ОСГТК на ВКС, съгласно което е допустимо извършването на публична продан на вещ на длъжника при наличието на други наложени запори или възбрани върху нея, но обстоятелството, че върху същата вещ е насочено изпълнение по други изпълнителни дела не е без правно значение. Кредиторите с наложени запори или възбрани по изпълнителни дела са присъединени по право (без да е необходима изрична молба от тях) на по-силно основание от тези, в чиято полза е постановена обезпечителна мярка. Ето защо, правилно като присъединени взискатели по делото са били конституирани „Юробанк България“ АД и „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД.

Във връзка с изложените доводи от страна на „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД в становището по жалбата на „••• Инвест“ ЕООД, следва да се посочи, че договорът за цесия, с който „СИЕЙЧ (ЛЮКСЕМБУРГ)“ САРЛ се легитимира като кредитор изпълнява изискванията на чл. 171 от ЗЗД, като е с нотариална заверка на подписите и е вписан в СВ-гр. София.

По жалбата на „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД, настоящият състав намира следното:

Взискателят „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД не е включен в разпределението на постъпили от продажбата на магазин, идентификатор 68134.4339.2513.1.58 парични суми. Съдебният изпълнител, нито в разпределението, нито в мотивите към жалбите, е изложил съображения за това. „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД е взискател по настоящото дело, по чиято молба същото е образувано. Действително процесният имот, макар да е бил първоначално собственост на длъжника „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД, към момента на публичната продан е собственост на „Ем Пропъртис“ ЕООД, срещу което дружество „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД не притежава вземане. Имотът е прехвърлен на „Ем Пропъртис“ ЕООД с Нотариален акт № 142, том III, рег. № 11937, дело № 483/2021 г. от 10.11.2021 г. на П.Д. – нотариус, с рег. № 711 на НК, което предхожда наложената на 14.05.2025 г. възбрана по настоящото дело. Преди това разпоредително с имота действие обаче е наложена и възбрана от 02.11.2021 г. по изп. дело № 20218410406468 по описа на ЧСИ Н.М. за обезпечаване на вземания на „Юробанк България“ АД, по силата на която това дружество е конституиран като присъединен взискател по настоящото дело. Съществен по този начин е въпросът, ползва ли се взискателят „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД от възбраната по изп. дело № 20218410406468 по описа на ЧСИ Н.М..

Съгласно Решение № 143 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 823/2020 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, тъй като присъединяването представлява встъпване във вече образувано чуждо изпълнително дело, с разпоредбата на чл. 457 ГПК се регламентира изрично процесуалното положение на присъединените взискатели-те имат същите права, както първоначалния взискател и се ползват от извършените до присъединяването процесуални действия. Логиката на чл. 457 ГПК е в изпълнителното производство първоначалният взискател и присъединените кредитори да се приравнят в правата, включително и по отношение действието на вписаните възбрани, и да направи непротивопоставими по отношение на тях извършените от длъжника

разпореждания от момента на най-рано вписаната възбрана, а не от момента на вписване на възбрана по реда на чл. 483 ГПК от първоначалния взискател, което би съответствало на целта на присъединяването. Аргумент в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 459, ал. 1 ГПК, съгласно която кредиторът, в полза на когото е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се счита присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Да се приеме, че в хипотезата на присъединяване на кредитори възбраната, наложена от присъединен кредитор, има защитно действие само по отношение на него, но не и по отношение на първоначалния взискател и другите присъединени кредитори, означава да се обезмисли фигурата на присъединяването на кредитори.

Конкретният случай е именно такъв, в полза на присъединения взискател „Юробанк България“ АД е вписана възбрана преди прехвърлянето на имота в полза на „Ем Пропъртис“ ЕООД, от която възбрана следва да се ползва първоначалният взискател „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД и всички останали присъединени взискатели. На отделно, още по-силно основание, продажбата на имота е непротивопоставима на първоначалния взискател по силата на конституирането му като присъединен взискател изп. дело № 20218410406468 по описа на ЧСИ Н.М., което обстоятелство се установява от съобщение, вх. № 60020/04.07.2024 г. на ЧСИ Н.М.. Както е посочено в цитираната съдебна практика присъединените взискатели имат същите права, както първоначалния взискател и се ползват от извършените до присъединяването процесуални действия, в това число и от защитното действие на възбраната. В случая е без значение дали конституирането е станало преди или след прехвърлителната сделка, стига възбраната да предхожда разпореждането.

Предвид гореизложеното, по аргумент от чл. 452 и чл. 453 от ГПК, както по отношение на „Юробанк България“ АД, така и на всички останали взискатели по настоящото изпълнително дело са недействителни действията по разпореждане на „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД с процесния недвижим имот с идентификатор 68134.4339.2513.1.58 в полза на „Ен Пропъртис“ ЕООД и не могат да им се противопоставят. Ето защо, „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД е материално

легитимирано да удовлетвори вземанията си от цената на имота.

За пълнота, във връзка с доводите, изложени в жалбата на „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД, съдебният изпълнител не е приел, че вземането на „Юробанк България“ АД е привилегировано по силата на вписаната за обезпечаването му възбрана, като изрично в констативно-съобразителната част на протокола за разпределение банката е била посочена като хирографарен кредитор.

Съдът констатира, че в разпределението не е включен и присъединеният взискател „ХЕРЦ АРМАТУРА“ ЕООД, който би следвало също да се ползва от вписаната възбрана и да бъде включен в разпределението. С оглед горепосочените постановки на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС обаче, при липса на жалба от страна на този взискател не може да се обсъжда дали е следвало да бъдат разпределени средства в негова полза.

Не така стои въпросът относно присъединените по реда чл. 458 и чл. 459 от ГПК взискатели, чието участие е условие за допустимост на изпълнителния процес във фазата на разпределението. В случая, НАП, с удостоверение за наличието или липсата на задължения и обезпечителни мерки, изх. № 010372504327443/23.09.2025 г. е уведомила съдебния изпълнител, че задълженията на „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД възлизат на 330,60 лв. Съдебният изпълнител обаче не е включил държавата в разпределението, като единствено е посочил, че съгласно удостоверение, изх. № 010372504327508/23.09.2025 г. „Ем Пропъртис“ ЕООД няма публични задължения. Споменаването в протокола за разпределение, че длъжникът „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД има публични задължения не може да се приравни на включването в разпределението, поради което не може да се приложи предвиденото в ТР 2/2021 на ОСГТК на ВКС

изключение, че ако присъединен по право кредитор е включен в разпределението, но неправилно е изчислена припадащата му се сума, при липса на жалба от този взискател, съдът не следи служебно за тази незаконосъобразност. Ето защо държавата също следва да бъде включена в разпределението за вземанията й срещу „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД.

С оглед постановките на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 Г., ОСГТК на ВКС, поради незаконосъобразността на разпределението, настоящият съдебен състав следва да пристъпи към извършването на ново такова.

За купувач на процесния магазин № 1 с идентификатор 68134.4339.2513.1.58 е обявен взискателят „••• Инвест“ ЕООД за цена от 305933,35 лв. В нито една от жалбите по делото не са оспорени възприетия от съдебния изпълнител размер на дължимите разноски за такси по изпълнението, както на обикновените такси по т. 5, т. 6, т. 10, , т. 12, т. 13, т. 31 от 1306,00 лв., така и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 13517,60 лв., поради което тези размери следва да бъдат съобразени при изготвяне на разпределението. Не са оспорени също така вземанията за разноски на взискателите „СИЕЙЧ (ЛЮКСЕМБУРГ)“ САРЛ и „••• Инвест“ ЕООД по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

След приспадане от продажната цена на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 13517,60 лв., на разпределение подлежи сумата от 292415,75 лв. както следва:

1. Вземания за разноски по принудително изпълнение /чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД/:

1.1. За взискателя „СИЕЙЧ (ЛЮКСЕМБУРГ)“ САРЛ сумата от 3208,18

лв. с ДДС – разноски в изпълнителното производство, представляващи такси по т. 20 и т. 31 (възнаграждение на вещо лице) от ТТРЗЧСИ;

1.2. За взискателя „••• Инвест“ ЕООД:

• сумата от 108 лв. с ДДС - разноски в изпълнителното

производство, представляващи такси по ТТРЗЧСИ;

• сумата от 1744,20 лв. - разноски в изпълнителното

производство, представляващи адвокатско възнаграждение;

1.3 Обикновени такси към ЧСИ в общ размер на 1306,00 лв. с ДДС /т.

5-43 бр., т. 10х2, т. 12, т. 13, т. 31 – 166 лв./.

2. Вземания, обезпечени с ипотека за взискателя „СИЕЙЧ (ЛЮКСЕМБУРГ)“ САРЛ:

2.1. вземания по изпълнителен лист от 10.03.2025 г. по гр.д. № 255/2025

г. на СГС - 130764,50 лв.

2.2. вземания по изпълнителен лист от 18.02.2025 г. по т.д. № 254/ 2025

г. на CГC - 13780,23 лв.

2.3. Вземане като присъединен по право взискател на основание чл.

459, ал. 2 от ГПК, съгласно молба, вх. № 51860/16.09.2025 г. и договорна ипотека по Нотариален акт № 2, том V, 9992, дело № 715/2021 г. от 31.08.2021 г. на Стилиян Тютюнджиев – нотариус, рег. № 065 на НК, район на действие – СРС - 68011,37 лв.

3. за вземанията на държавата от „Термо Топ Инженеринг БГ“ ЕООД съгласно удостоверение, изх. № 010372504327443/23.09.2025 г. - 330,60 лв.

4. вземания на хирографарни кредитори (в общ размер от 258248,31 лв.), подлежащи на удовлетворяване от останалата за разпределение сума (73162,67 лв.) по съразмерност при коефициент 0,283303577 (73162,67/258248,31):

4.1. сумата от 13476,61 лв. за взискателя „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД;

4.2. сумата от 26933,32 лв. за взискателя „Юробанк България“ АД;

4.3. сумата от 943,31 лв. за взискателя „Българска Агенция за Експортно Застраховане (БАЕЗ)“ ЕАД;

4.4. сумата от 31809,43 лв. за взискателя „••• Инвест“ ЕООД.

На основание чл. 495, ал. 2 от ГПК следва да бъде указано на обявения за купувач на недвижимия имот взискател „••• Инвест“ ЕООД да внесе в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението по специална сметка на ЧСИ сумата от 272271,72 лв., от която:

1. 14823,60 лв. - такси в полза на ЧСИ;

2. 215764,28 лв. - вземане на взискателя „СИЕЙЧ (ЛЮКСЕМБУРГ)“ САРЛ;

3. 330,60 лв. - вземане в полза на държавата;

4. 13476,61 лв. – вземане на взискателя „АРХ МЕДИЯ ГРУП“ ООД;

5. 26933,32 лв.- вземане на взискателя "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД;

6. 943,31 лв. - вземане на взискателя „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА

ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ/ПАЕЗ/“ ЕАД.

На основание чл. 459, ал. 2, вр. с ал. 1 от ГПК, вземането, предназначено за „СИЕЙЧ (ЛЮКСЕМБУРГ)“ САРЛ в размер на 68011,37 лв. следва да се задели по специална банкова сметка на ЧСИ С.Х. до представяне на изпълнителен лист.

По разноските:

Страните не са претендирали разноски за настоящото производство, като съдът не дължи служебно произнасяне по присъждането на такива.

Така мотивиран, Софийски градски съд