Решение № 386 от 25.3.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 382/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), вр. с чл. 66, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за хората с увреждания (ППЗХУ). Производството по делото е образувано по жалба на С. Г. С., [ЕГН] с адрес: [населено място], общ. Главиница, обл. Силистра, [улица], против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/468/ФП от 15.10.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Тутракан, с която на основание чл. 66, ал. 5, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания /ППЗХУ/ е прекратена месечната финансова подкрепа /МФП/ на жалбоподателя по чл. 70, т. 1 от ЗХУ. Като основание за прекратяване на МФП е изтъкнато, че са променени обстоятелствата, при които е отпусната помощта във връзка с издадено ново ЕР на НЕЛК № 92229/120 от 04.09.2025 г. Жалбоподателят оспорва заповедта, излагайки доводи за нейната материална незаконосъобразност. Счита, че решението на НЕЛК № 92229/120 от 04.09.2025 г., на което се е позовал органът, не е основание за прекратяване на месечната финансова помощ, а само за спирането ѝ, тъй като с решението е отменено ЕР на ТЕЛК, послужило за изготвянето на индивидуалната оценка за отпускането на помощта, но преписката е върната на органа за ново освидетелстване, което означава, че висящността на производството е запазена. Счита, че ако помощта бъде прекратена, а не спряна, ще бъдат накърнени имуществените му интереси, тъй като няма да има право да получи месечна помощ за периода до издаването на новото решение на ТЕЛК. Посочва, че основание за прекратяване на помощта би имало само в случай, че в новото решение процентът на ТНР е под 50. Излага и твърдения за липса на предмет на оспореното решение. Моли за отмяна на заповедта и за връщане на преписката на органа с указания за издаване на нова заповед за спиране на финансовата помощ до произнасяне на ТЕЛК. Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тутракан поддържа съображенията, изложени в съпроводителното писмо при изпращането на жалбата в съда и тези, посочени в решението на директора на РДСП-Силистра при оспорването на акта по административен ред, като въз основа на тях счита, че жалбата е неоснователна. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбоподателят С. С. е подала Заявление–декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-СС-Т-468 от 29.04.2025 година за отпускане на месечна финансова помощ като лице с увреждане. Декларирал е, че степента на уврежданията му е 54 %, без чужда помощ, съгласно експертно решение на ТЕЛК № 91187 от заседание № 77, проведено на 23.04.2025 г. След подаване на заявлението е извършена индивидуална оценка на потребностите на лицето съгласно чл. 20 и следващите от ЗХУ, въз основа на която на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ, във вр. с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 ППЗХУ, е издадена заповед № ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/468/ ФП от 14.05.2025 г. на директора на ДСП – Силистра за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер на 44.66 лв. за периода от 01.05.2025 г. до 30. 04.2028г. Посоченото ЕР на ТЕЛК е обжалвано от ТП на НОИ пред НЕЛК, като с ЕР № 92229 от заседание № 120 от 04.09.2025 г. ЕР на ТЕЛК е отменено, като е прието, че оценката на състоянието е неаргументирана, и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване на лицето с указание по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. Във връзка с отмяната на ЕР на ТЕЛК, въз основа на което е била изготвена индивидуалната оценка на жалбопозателя, със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/468/ФП от 15.10.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Тутракан финансовата подкрепа на жалбоподатела по реда на чл. 70, т. 1 ЗХУ е прекратена, считано от 01.10.2025 г. В мотивите на заповедта като правно основание за прекратяване на МФП е посочена разпоредбата на чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ, а като фактическо е изтъкнато, че са променени обстоятелствата, при които е отпусната помощта, тъй като е издадено ново ЕР на НЕЛК № 92229/120 от 04.09.2025 г. Последвало е оспорване от страна на С. С. на заповедта за прекратяване на МФП по административен ред. С решение № 19-РД06-0023 от 18.11.2025 г. на директора на РДСП-Силистра жалбата е отхвърлена и са дадени указания за възможността Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/468/ФП от 15.10.2025 г. да бъде оспорена по съдебен ред на основание чл. 98, ал. 2 АПК във вр. с чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК. Оспорването на заповедта за прекратяване на финансовата подкрепа е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК законосъобразността на оспорения акт следва да бъде преценена съобразно всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона. В настоящия случай компетентността на издателя на оспорената заповед произтича от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата. В настоящия случай заповедта е постановена в условията на заместване от лице, на което е било възложено изпълнението на функциите на директор по време на отсъствието на титуляра и това е станало по силата на Заповед № 1904-РД01-0241/23.04.2024 г. Във връзка с надлежно предоставените правомощия за заместване на титуляра, настоящият състав приема, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган. При издаване на оспорения акт са спазени изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а спорът в настоящото производство е концентриран около материалната законосъобразност на акта и по-специално – дали прекратяването на помощта е извършено преждевременно. В чл. 70 от ЗХУ е регламентиран размерът на финансовата подкрепа в зависимост от степента на увреждане, като по отношение на жалбоподателя, с оглед представеното първоначално ЕР на ТЕЛК, определящо 54 % степен на увреждане и послужило съгласно чл. 21, ал. 3, т. 3 от ЗХУ за изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите, помощта е била първоначално предоставена при условията на чл. 70, т. 1 ЗХУ в размер 7 на сто от линията на бедност. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ, месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата. Според ал. 5, т. 2 на чл. 66, месечната финансова подкрепа се прекратява при промяна в обстоятелствата, при които е отпусната. В настоящия случай промяната на обстоятелствата се изразява в отмяната на ЕР на ТЕЛК, въз основа на което е била определена индивидуалната оценка на лицето. С отмяната на ЕР на ТЕЛК от НЕЛК с ЕР № 92229/120 от 04.09.2025 г. не е разрешен въпросът по същество за физическото състояние (процент на ТНР) вид и степен на увреждане, както и срокът на определения процент ТНР на жалбоподателя, а преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване при съобразяване с дадените указания. Следователно с постановяването на експертното решение на НЕЛК на практика производството по освидетелстването на жалбоподателя не е приключило, т. е няма издадено ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, установяващо промяна в степента на трайно намалената работоспособност на лицето, а единствено се възстановява неговата висящност пред състав на ТЕЛК. Видно е, че степента на увреждане на лицето е обстоятелство, което е базисно относно определянето на индивидуалната оценка на потребностите на лицето с увреждания. Отмяната на решението на ЕР на ТЕЛК, въз основа на което е отпусната помощта, и връщането на преписката за ново освидетелстване на лицето, при което не е ясно дали новата степен на ТНР ще обуславя право на получаване на МФП съгласно чл. 70 ЗХУ, несъмнено сочи, че е осъществена хипотезата на чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ и са възникнали материалноправни предпоставки за прекратяване на първоначално отпуснатата финансова подкрепа. В този смисъл не са налице основания за спиране на изплащането на помощта, както твърди жалбоподателят. Предстоящото преосвидетелстване на лицето с издаването на ново ЕР на ТЕЛК следва да се прецени при изготвянето на нова оценка на потребностите, ако такава бъде поискана (чл. 67, ал. 1 ППЗХУ), необходима за отпускане на месечната финансова подкрепа при съобразяване на новите обстоятелства, които предстои да бъдат установени при преосвидетелстването, като, ако заявлението декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение, изплащането би могло да се извърши със задна дата – от началото на месеца, през който е прекратена финансовата подкрепа, поради което опасенията на жалбоподателя за накърняване на финансовите му интереси са неоснователни. С оглед на така изложеното, правилно административният орган е прекратил финансовата подкрепа считано от 01.10.2025 г. – първо число на месеца, следващ постановяването на ЕР на НЕЛК № 92229 през м. септември 2025 г., с което е отменено ЕР № 91187/77 от 23.04.2025 г. на ТЕЛК, като е съобразена разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето и в периода на обжалването жалбоподателят се е ползвал от произтичащите права от оспореното ЕР на ТЕЛК. Предвид изложеното настоящата инстанция не констатира противоречие на оспорения акт с материалния закон, респ. наличие на основание за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Не се констатира противоречие на оспорения акт с целта на закона. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗХУ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20. Целта на закона е правоимащите лица да получат финансова подкрепа в зависимост от индивидуалните си потребности. Промяната в обстоятелствата, при които е отпусната помощта, е предвидено като основание за нейното прекратяване. Прекратяването на изплащането на помощта в тази хипотеза цели защита на предвидения за бюджетната година финансов ресурс от неправилно разходване. С издаването на процесната заповед този резултат е постигнат, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146 т. 5 от АПК. В заключение на гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден от материално компетентен орган, при спазване на предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра