Решение № 46 от 10.2.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 61/2026 г.

наказателно дело № 20265600200061 по описа за 2026 година Производството е по чл.32 във вр. чл.16 ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Образувано е по изпратено от Centraal Justiteel Incassobureau – Кралство Нидерландия за изпълнение: Решение от 06.08.2025год., влязло в сила на 17.09.2025 год. за налагане на финансова санкция, с което за административно нарушение на Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата-чл.2, на лицето С. Е. А., родена на •••год. и с ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес гр. •••, ул. ••• •••, е била наложена финансова санкция наказание „глоба” в размер на 282 евро. Решението се придружава от Удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС, издадено от Centraal Justiteel Incassobureau – Кралство Нидерландия, в което е описано, че на 30.04.2025год. в 19:57 часа е превишила скоростта с 20км/ч на автомагистрала посока Утрехт, за което е наложена глоба от 282 евро. Прокурор от Окръжна прокуратура-Хасково намира, че изпратеният акт отговаря на всички формални изисквания и не са налице основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение, поради което такова следва да се допусне. Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява и не взема становище. Хасковският окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото писмени доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и като анализира приложимите национални и международни норми по настоящия казус, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното: С Решение, влязло в сила на 17.09.2025 год. на несъдебен, административно наказващ оран /отбелязано в удостоверението/ за налагане на финансова санкция за административно нарушение на на Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредбата на чл. 2 от Кодекса за движение по пътищата, на българската гражданка С. Е. А., родена на •••год. и с ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес гр. •••, ул. ••• •••, е била наложена финансова санкция /наказание „глоба”/ в размер на 282 евро. Решението се придружава от Удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС. Същото е по образец Приложение № 2 съгласно чл.4, ал.1 от закона, притежава всички, установени от същия реквизити, издадено е от Centraal Justiteel Incassobureau – Кралство Нидерландия, компетентният за това орган на 20.01.2026 год., а видно от съдържанието му, финансовата санкция е била наложена за нарушение на установени за Кралство Нидерландия правила за движение по пътищата. Отбелязано е, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава, лицето е било уведомено за правото си да обжалва и сроковете за това съгласно законодателството на издаващата държава. Посочено е, че решението е влязло в сила на 17.09.2025 год., като е посочено, че не се предвижда алтернативно наказание, а давността изтича на същата дата през 2030год. При така събраните доказателства, съдът достига до следните изводи: Отнася се за акт, издаден от административнонаказващ орган, постановен в административнонаказателно производство по реализиране на също такава отговорност. Наложено е административно наказание - парична глоба в размер на 282 евро. Приложено е Удостоверение по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС, което съдържа всички формални реквизити и отговаря на формалните изисквания, установени от същия закон - чл.4 ал.1- в случая Приложение № 2. Следователно се отнася за искане за признаване, изпълнение и изпращане на решение за налагане на финансова санкция, което подлежи на преценка по критериите на глава ІІІ- чл.30 и сл. от ЗПИИРКОРНФС. Относно условията за признаване и изпълнение по чл.30 ЗПИИРКОРНФС: Решението е издадено във връзка с деяние, което съставлява такова административно нарушение, за което двойна наказуемост не се изисква на осн. чл.30 ал.2 т.1 ЗПИИРКОРНФС. Такова нарушение е установено в ЗДвП. Лицето, срещу което е издадено, има постоянно местоживеене на територията на Република България. Разглеждането на искането е подсъдно на ОС- Хасково с оглед данните за постоянен и настоящ адрес на засегнатото лице. По отношение факултативните основания за отказ за признаване и изпълнение, установени от чл.35 от закона: Представено е Удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС, което съдържа всички формални реквизити и отговаря на формалните изисквания. Не са събрани доказателства, че срещу санкционираното лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата /Кралство Нидерландия/ и изпълняващата /Република България/ е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция; изпълнението на решенето не е с изтекла давност по българското законодателство и същото не се отнася за деяние, подсъдно на български съд; не са налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно преследване по отношене на такива деяния; решението не е постановено срещу лице, което не носи наказателна отговорност по българското законодателство поради възрастта си и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението. С оглед изложеното, съдът намира искането основателно, поради което същото следва да бъде уважено. Иска се изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, издадено от орган на държава- член на ЕС. Идентичността на засегнатото лице се установи по несъмнен начин в настоящото производство, поради което следва да бъде признато за изпълнение решението , с което на С. Е. А., родена на •••год. и с ЕГН •••••••••• е наложена финансова санкция, а именно глоба в размер на 282 евро. Мотивиран от изложеното, съдът