Решение № 21 от 13.3.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 214/2025 г.

наказателно дело от общ характер № 20254000600214 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК. С присъда № 10/08.05.2025 г., постановена по НОХД № 129/2025 г., Ловешки окръжен съд е признал подсъдимия С. П. П. за виновен в това, че на 25.01.2024 г., около 11:10 часа, в гр. Ловеч на ул. „Шести септември" да е отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 65.47 лева от владението на Г. Н. К. от гр. Ловеч, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на шийката на лява раменна кост с последващо оперативно лечение - метална остеосинтеза, довела до трайно затруднение на движението на лява ръка на пострадалата, с пълно възстановяване около една година, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 54 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Съдът на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспаднал предварителното задържане на подс. П., считано от 26.01.2024 г. до 26.09.2024 г. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, привел в изпълнение наложеното на подс. П. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/ месеца с присъда № 7/22.03.2022 г. по НОХД № 82/2022 г. по описа на РС – Ловеч и в сила от 08.04.2022 г., като определил това наказание да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Със същата присъда осъдил подс. С. П. да заплати сумата от 11.52 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на Г. Н. К., като отхвърлил гражданският иск за разликата от уважения до пълния претендиран размер от 65.47 лева, като неоснователен и недоказан. Произнесъл се по разноските и веществените доказателства. Недоволен от присъдата е останал служебният защитник на подсъдимия П., който я обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради: - неприлагане на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК; не е налице квалифицирания състав на грабежа по т. 3, а само по основния състав на чл. 198 от НК. С жалбата са наведени и оплаквания за неправилност на присъдата и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Изложени са доводи, че при индивидуализация на наказанието, наложено на подсъдимия, първоинстанционният съд не е отчел наличието на някои смекчаващи вината обстоятелства, които според защитата се явяват многобройни такива и в тази връзка наказанието му следвало да бъде определено съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в значително по нисък размер. Според защитата на подсъдимия, необсъждането на смекчаващите вината обстоятелства от съда, с дължимото внимание, е довело до неправилно приложение на закона, извеждайки неправилен извод за липса на предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1 от НК и определяйки наказание при условията на чл. 54 от НК. Позовава се и на явна несправедливост, като моли оспорения съдебен акт да бъде изменен с намаляване размера на наложеното наказание, а също така оспорва присъдата и в гражданско - осъдителната й част с искане също да бъде изменена чрез уважаване на гражданския иск само до размера на сумата от 5 лева. В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от апелативната прокуратура – Велико Търново изразява мотивирано становище за частична основателност на въззивната жалба, пледирайки пред съда да се измени присъдата с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като по този начин наказанието би било по справедливо и съответно на целите заложени в закона. В останалата част, намира въззивната жалба за неоснователна и предлага като такава да бъде оставена без уважение, като се потвърди присъдата на окръжния съд в останалата й част. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адв. Г., поддържа изцяло депозираната въззивна жалба на основанията изложени в същата, като развива доводите си в тази насока. Подсъдимият лично поддържа подадената въззивна жалба от защитника му и упражнявайки правото си на лична защита и последна дума заявява, че освен изложеното от защитата му изказва искреното си съжаление и моли да му се намали наказанието. Великотърновският апелативен съд, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, въз основа на доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното: Депозираната въззивна жалба от защитата на подсъдимия П. е неоснователна. Съдебното производство пред първия съд е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, при която подс. С. П. е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил информирано съгласие да не се събират доказателства за тези факти, а да се ползват вече събраните такива на досъдебното производство. Съдът установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните доказателства и с определение е допуснал провеждането на съкратено съдебно следствие на основание чл. 371, т. 2 от НПК за тях, като с нарочно определение по чл. 372, ал. 4 от НПК е допуснал съкратено съдебно следствие по този ред, разяснявайки на подсъдимия, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му и събраните на досъдебното производство доказателства. Въз основа на същите, първостепенният съд правилно е приел за установени описаните в мотивите си фактически положения. Въззивната инстанция, след извършване на цялостна проверка правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си, въз основа на доказателствата по делото и предвид становищата на страните, приема за установено следното: Подсъдимият С. П. е със средно образование и живее в гр. Летница, област Ловешка. Безработен е. Не реализира каквито и да било доходи и няма имущество, от което да се издържа. Осъждан е неколкократно /четири пъти/ за престъпления против собствеността. На 25.01.2024 г. в Районен съд гр. Ловеч било проведено съдебно заседания по наказателно дело от общ характер, в което С. П. участвал в качеството на подсъдим. След приключване на делото, последният се придвижил от съдебната палата до автобусна спирка в близост до магазин „Т-Маркет" /в района на кръгово кръстовище в м. „Салито"/, за изчакване на автобус и прибиране към дома си в гр. Летница. Нямал обаче средства за билет. По същото време пострадалата Г. Н. К., 80 /осемдесет/ годишна жена, пенсионер, живееща в същия град /гр. Ловеч, ••••••••••/ около 11:00 - 11:10 часа, след пазаруване в „Т- Маркет“ излязла от магазина, носейки в лявата си ръка дамска платнена чанта, бежова на цвят с цветчета и с две дръжки, цип и капак с ключалка. В същата носела освен портмонето си – кожено, червено на цвят и закупените различни стоки /вещи/ от магазина – бутилка червено вино марка „Търговище“ от 0.7 литра; 1 бр. опаковка нафталин; 10 бр. кафе „3в1“ и 2 бр. кроасани. Запътила се към дома си на •••••••••••, движейки се по тротоара. В този момент подс. П. забелязал възрастната жена, преминаваща покрай него и носеща пълна чанта с покупки. Поради липса на средства, с които да си закупи билет за автобуса, решил да я проследи като отнеме чантата й и по този начин да се снабди със средства за билет. Огледал се, бързо се приближил откъм гърба й /затичвайки се/, и когато същата се намирала съвсем наблизо пред входа на дома си /7 - 8 метра пред входа на дома си/ със значително сила дръпнал чантата, която възрастната жена държала в лявата си ръка. Пострадалата усетила в гръб, че някой зад нея със сила й дърпал чантата, като и тя също не пускала чантата си, но от рязкото и силно дърпане от страна на подсъдимия, постр. К. паднала на земята. Падането й позволило на П. да издърпа и вземе чантата от ръцете й, а после да избяга в противоположната посока. От падането К. почувствала силна болка в лявото рамо, но все пак успяла да види мъжа, който й отнел чантата, описвайки го като млад мъж, облечен в тъмна горна дреха с жълти ръкави. Подсъдимият бягайки, се отдалечил от мястото в посока блок „Стоян Едрев", скрил се в близост - зад трафопост, за да провери какво има в нея. В отнетата от пострадалата чанта намерил кожено дамско портмоне - червено на цвят, бутилка червено вино марка „Търговище" 0.7 литра, 1 бр. опаковка нафталин, 10 бр. кафе „3в1" и 2 бр. Кроасани, а в портфейла - 5 лева, които подс. П. взел, като чантата с покупките оставил на място до трафопоста. С парите си купил билет за автобуса и се прибрал в гр. Летница. Пострадалата К. останала да лежи на земята и викала за помощ. К. В. виждайки случващото се слязла пред блока, за да окаже помощ на възрастната жена и уведомила сина й – св. М.. Там, на място се били събрали други съседи, за да окажат помощ на К.. Както правилно се позовал първият съд на писмо с изх. № 203/26.01.2024 г. на МВР, Дирекция „Национална система 112", РЦ 112 - Монтана, първа сигнал за инцидента подала свидетелката М. С. П., в 11:39:13 часа на 25.01.2024 г., като на място пристигнали медицински и полицейски екипи. Постр. К. била откарана в МБАЛ - Ловеч за преглед и й бил издаден лист за преглед от 25.01.2024 г. След първична хирургична обработка на абразиите на дланта и коляното била насочена към личен лекар и ортопед от извънболничната помощ, поради констатирани данни за фрактура на лява раменна кост в порекцията на хирургичната шийка, дислокация. Правилно окръжният съд се позовал на извършения оглед на местопроизшествието, за което е бил съставен и протокол за оглед ведно фотоалбум към същия. От последния се извлича, че носената и издърпана от пострадалата чанта е била намерена на земята в междублоково пространство на десетина метра в югозападна посока от вх. „А" на блок „Кубадин" на ул. „Търговска" № 129, като в същата били открити посочените и описани от пострадалата продукти, без паричните средства. Стоково-икономическа-оценителна експертиза установила стойността на вещите, която възлизала на сума от 60.47 лева. Заключението установило, че пазарната стойност на вещите е както следва: дамска платнена чанта - бежова на цвят с цветчета, две дръжки, цип и капак с ключалка – 1 бр. – 28.00 лева; кожено дамско портмоне - червено на цвят – 1 бр. – 20.00 лева; бутилка червено вино, марка „Търговище" – 0.7 литра – 5.95 лева; опаковка Нафталин - 1 бр. – 0.56 лева; кафе „3в1" - 10 бр. – 4.00 лева и кроасани 2 бр. – 1.96 лева, всичко на обща стойност 60.47 лева. Първият съд е отбелязал, че възприетата от прокурора и неоспорена и призната от подсъдимия фактическа обстановка, намира своята цялостна подкрепа в събраните по съответния процесуален ред доказателствени средства, които са резултат от надлежно приложени и неопорочени процесуални способи – разпит на свидетели, обясненията на подсъдимия. Също така окръжният съд е имал основание да кредитира заключенията и на посочените експертизи, като добросъвестно изготвени от лица с необходимите специални знания и опит, изследвали обективно установените факти по делото и въз основа на тях извел, включени в кръга на доказване релевантни за делото обстоятелства. Правилно първият съд се е позовал на заключението по съдебномедицинската експертиза и допълнителната такава, установяващи, че на пострадалата е причинено травматично счупване на лява раменна кост с разместване на фрагменти, довело до трайно затруднение движения на лявата ръка и раменния пояс. Причинени й били и други увреждания, довели до болка и страдания. Установимо от писмо с изх. № 34/26.02.2024 г. на МБАЛ „Свети Панталеймон" гр. Плевен, че на постр. К. след насочване към болницата в гр. Плевен и по снета от същата анамнеза, след извършен преглед и назначена рентгенография и е била поставена диагноза: Счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, въз основа на което била насочена за оперативно лечение. На 29.01.2024 г. и е била извършена оперативна интервенция и съответно изписана на 01.02.2024 г. От заключението по допълнителната съдебномедицинска експертиза е установимо, че касае за травматично счупване на шийка на лявата раменна кост с последващо оперативна лечение - метална остеосинтеза. Причиненото увреждане е довело до трайно затруднение в движенията на лявата ръка и предвид възрастта й се очаква пълно възстановяване след около 1 година. В наличната документация не били установени данни за разстройство на здравето, което да е опасно за живота. Установено било също, че е налице и счупване на едно ребро, без данни за излив на кръв или въздух в гръдната кухина, обуславящо временно и неопасно разстройство на здравето /л. 132 от ДП/. В заключение вещото лице е посочило, че най - честият механизъм на получаване на такова счупване е при падане назад по гръб, както е съобщила и самата пострадала, както и удряне на ръката в областта на лакътя върху твърда повърхност и счупване на раменната кост в областта на шийката, където е най – тънка /л. 86 – л. 87 от ДП/. Самопризнанията на подс. П. се подкрепят и от заключението по комплексната видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, извършена въз основа на предадените и предоставени за изследване 2 броя CD от записи на видео-охранителни системи, така както е приел и първия съд. Експертното становище установява, че записите от 25.01.2024 г. са от два броя камери с наименования: „САМ 07" и „Camera 5", разположени в гр. Ловеч, а констатираното различие в тайм кода между видео-файловете заснети от „САМ 07" и „Camera 5", се дължи на системните настройки на компютърните видео-охранителни системи. В 11:52:50 часа на 25.01.2024 г. e констатирано, че в зрителното поле на камерата попаднало движение и действия на лице от мъжки пол, с поставена качулка на главата, насочило се в посока на вендинг машина. Лицето погледнало в посока на преминаващо лице от женски пол по тротоара, държащо в ръката си чанта. Непосредствено след лицето от женски пол, в зрителното поле на камерата, попаднало движението и действията на лицето от мъжки пол с поставена на главата качулка и сходно облекло, описано от самата пострадала К.. Същото се затичало към движещото се пред него лице от женски пол, настигнало лицето от женски пол в гръб и с дясната си ръка посегнало и хванало чантата. Лицето от женски пол се опитало да задържи чантата, но под въздействието на силното дърпане, залитнало и паднало на земята изпускайки чантата. Лицето от женски пол останало на земята, а лицето от мъжки пол, побягнало с отнетата чанта и напуснало зрителното поле в 11:26:10 часа. Същевременно по експертен път били установени и идентичност в облеклото /връхната дреха с качулка - тъмна с жълти ръкави, панталон, обувки/ с това на подс. С. П., като оценката на снимковите кадри и качеството на изображенията позволявало единствено ограничаване на част от лицевите елементи на заснетото лице /като причина за това, е посочена ниската разделителна способност на заснемащото устройство, отдалечеността му и недостатъчната запълненост на кадъра от заснемащия обект, ракурс на заснемане, както и факта, че лицето от мъжки пол е било с поставената на главата качулка, която закривала голяма част от лицевите елементи/. Установено от експертното заключение чрез използването на сравнителен материал - снимков такъв, направен при задържането на подс. П. от същата дата и чрез приведените в приблизителен мащаб фотокопия, визуално съпоставени и анализирали външни анатомични белези на главата и лицето на лицето мъжки пол, че е налице сходство в следните признаци: обща форма и охраненост на лицето, форма на очите, форма на носа, форма на устните, форма на брадичката, форма на окосмяване - брада, мустаци. Базирайки се на откритите сходства експертите достигнали до извод, че на предоставените за изследване видеозаписи най - вероятно е заснето лицето посочено като С. П. П.. Правилно първият съд е отбелязал, че признанието от страна на подсъдимия на изложените в обвинителния акт факти напълно се подкрепят от събраната по делото доказателствена маса – съдебномедицински експертизи, видео-техническа и лицевоидентификационна на предоставени 2 броя CD от записи на видео-охранителни системи, както и показанията на пострадалата и свидетелите, като анализирай ги подробно и аргументирано отхвърлил възраженията на защитата на подсъдимия, че не е имал умисъл да причини на К. средна телесна повреда. В допълнения към изложеното от окръжния съд, настоящата инстанция ще посочи, че поради спецификата на разглежданата диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва да посочи доказателствата, които подкрепят самопризнанието в диференцираната процедура, така както го е сторил подробно първия съд. Правилно е отбелязал окръжният съд, че взаимно допълващите се показания на свидетелите /постр. К. и св. И./, т.е. на първичните доказателствени източници и кореспонденцията им с резултатите от извършените експертни заключения, оглед на местопроизшествие и фотоалбум към същия, изграждат еднопосочна и пълноценна доказателствена основа на всеки един елемент от инкриминираната деятелност. В този смисъл самопризнанието на подсъдимия не се явява изолирано от останалите доказателствени средства, а успешно е вписано в събраната в хода на предсъдебната фаза доказателствената маса. Във връзка с гореизложеното, не се откриват доказателствени материали, които неправилно да са били оценени като процесуално допустими и да са били използвани от окръжния съд при решаване на делото. В случая инстанцията е изпълнила задълженията си да посочи всички гласни доказателствени средства /показанията на свидетелите/; заключенията на назначените и изготвени в досъдебното производство експертизи; писмени доказателства и доказателствени средства; веществени доказателства. Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка е напълно обоснована, като самопризнанието на подсъдимия е подкрепено от доказателствените средства. Въззивният съд не констатира нарушения на процесуалните правила от решаващия съд. Подсъдимият лично е изразил желанието си за приложение на института на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, т. 2 от НПК, изрично е признал описаното в обвинителния акт, заявил е че не желае да се събират други доказателства за тези факти и обстоятелства. Доказателствените факти по делото не разкриват правна квалификация, различна от повдигнатата с обвинението и приета с присъдата на първата инстанция, поради което и материалният закон е бил правилно приложен. При установените факти, първостепенният съд аргументирано и законосъобразно е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 от НК, като доводите и аргументацията на първата инстанция няма да бъдат преповтаряни, тъй като се споделят от настоящата инстанция изцяло. Правилно е било отчетено, че подсъдимият е реализирал принуда спрямо пострадалата по делото под формата на сила. Целта на П. е била да въздейства на пострадалата, за да получи владение върху нейните вещи. Вследствие на упражнената принуда, подсъдимият е установил своя фактическа власт върху вещите й, като между акта на използването на силата и отнемането на предмета на престъплението е налице функционална връзка. Използваната принуда е била средство, начин за осъществяване на отнемането. В момента, в който подсъдимият П. е издърпал и отнел чантата на пострадалата ведно със съдържащите се в нея вещи от ръката й, като се е отдалечил с тях от местопроизшествието е установил своя фактическа власт върху отнетото имущество и престъплението е било довършено. В този смисъл подсъдимият е осъществил и двата акта на изпълнителното деяние на съставното престъпление грабеж, упражнявайки принуда под формата на сила спрямо пострадалата К., П. е отнел намиращите се във владението й вещи, като е установил собствена фактическа власт върху същите с намерение да ги присвои. Престъплението е довършено, доколкото деецът е установил своя фактическа власт, лишавайки държателя/собственика на предмета на престъплението от неговите права. Такова фактическо притежание е било установено от П., който е издърпал със сила чантата и побягнал с нея, отдалечавайки се в противоположната посока и спирайки се до трафопост в близка улица. Принудата е насочена към постигането на точно определен резултат – противозаконно отнемане на чужда движима вещ, от което произтича и неделимата връзка в субективното отношение на дееца при извършване на това престъпление. Този, конкретен случай е типичен. От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е имал ясни представи за всички признаци от обективната страна на престъпния състав - че отнетите вещи са чужди; че ги отнема от владението на другиго; че придобива фактическата власт върху тях посредством употребената принуда под формата на сила, като също така е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Основният спор в случая е дали установените по делото факти се субсумират под потежко наказуемия квалифициран състав на престъплението грабеж. Настоящият съд намира, че в случая се касае именно за грабеж, придружен със средна телесна повреда, доколкото упражненото от П. насилие за сломяване съпротивата на пострадалата включва признаците на престъплението по чл. 129 от НК. Първият съд не е подминал наведените от защитата възражения в тази насока, поддържани и пред настоящата инстанция, отчитайки, че несъмнено подсъдимият П. е отнел чужди движими вещи от владението на непознатата за него възрастна жена /постр. К./, за което е била използвана сила, насочена именно към намерението - присвояване на това, което е било поставено в носената от нея чанта, излизайки от хранителния магазин “Т-маркет“, и за което въпреки че е нямал точни представи /а съвсем общи, неконкретни/, П. е целял да свои за себе си, като по този начин да прекъсне фактическата власт на неговия държател /в случая и собственик/ и да установи своя, което да му позволи безпрепятствени разпоредителни действия. В изложения смисъл, е налице необходимата функционална връзка между противоправното отнемане и използваната принуда, насочена именно към улесняване на присвоителния акт. В отговор на възраженията на защитата в тази насока, първият съд е извършил подробен анализ на субективното отношение на подсъдимия към всяка една от неговите обективни прояви, като с основание е приел, че П. се е стремял към отнемането на чантата и това е илюстрирано не само в действията, съставляващи непосредственото посегателство към този предмет, но и в предхождащите ги такива – начиная от момента, в който възрастната жена е била забелязана при излизането й от хранителния магазин, движейки се по тротоара, набързо взетото решение - за проследяването й /оставайки до вендинг машината и наблюдавайки я, през рамо, как преминава покрай него, до настигането й, завършило в момент когато П. намерил за подходящ и удобен, изненадвайки я в гръб, да издърпа чантата от ръката на К., наближаваща входа пред дома си. Подробно извел авторството на деянието, ползвайки компетентните заключения на съдебномедицинските експертизи и видео-техническата и лицево-идентификационната такава на два броя CD от записи на видеоохранителни системи и свидетелските показанията, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия. В този смисъл, съвсем правилно окръжният съд достигнал до извод - П. да е преследвал постигането на съставомерния резултат – увреждане на собственическите права, а обществената опасност на това свое поведение очевидно да е съзнавал. Извършеното представя всички характерни елементи на прекия умисъл относно присвоителното действие. Настоящата инстанция намира, че в случая причиняването на средната телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК е само междинен резултат, като спрямо същия /този резултат/ деецът може да действа както с пряк, така и с евентуален умисъл, докато по отношение на крайния резултат - отнемането на предмета на престъплението - умисълът винаги е пряк, както правилно е приел и първият съд. Поддържаното и пред настоящата инстанция от защитата на подсъдимия твърдение, че деецът не е целял да нанесе средна телесна повреда на пострадалата, а същата била в резултата на действията на самата К., която дърпала чантата към себе си, поради което и паднала, като П. не е искал да я нарани, а само да вземе чантата й, аргументирано са били отхвърлени от окръжния съд. Настоящата инстанция намира, че същите не могат да се противопоставят нито самостоятелно, нито на категорично на установените по делото факти и да разединят съставното по същността си престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 от НК, не само защото е установена функционална обвързаност между използваната сила и желаното отнемане на вещта, но и поради това, че не се откриват никакви ясни белези за непредпазливост, т.е. несъзнавано отношение към последствията от предприетото грубо, силно и изненадващо дърпане на чантата от възрастна жена на 80 години, целящо не просто нейното издърпване от пострадалата, но и сломяване на съпротива от страна на възрастната жена чрез евентуалното й задържане. В случая няма как да се приеме, че П. не е предвиждал като възможна, вероятна последица от своите действия, тази която в действителност е настъпила – падането на К. на земята по гръб и счупването на горния край на раменната кост /хумерус/, довело до трайно затруднение в движенията на лявата ръка. Дори напротив, същият е бил изправен пред възрастна жена на 80 години, движеща се пред него и в позиция с гръб към П., чиито физически сили са непротивопоставими на неговите, изхождайки от значително по млада му възраст /21 години/, когато същият е активирал своята принуда със значителен интензитет – изтръгнал/издърпал рязко и със сила чантата, носена от К. в лявата й ръка, за да постигане на намисленото отнемане. Същевременно П. явно е останал безразличен към възникналата от агресията му опасност да бъде причинено телесно увреждане в създалата се обстановка. Това ясно представя субективните измерения на тази част от противоправното му поведение, а именно - във визираната от инстанцията насока, че същият е предвиждал междинния резултат, но е бил безразличен и безкритичен към същия; съгласявал се е с това да настъпи като страничен и съпътстващ резултат на пряко преследваната цел. В изложения смисъл, дори нараняването на К. да не е било непосредствено преследваната от П. цел, субективните представи за всички посочени по-горе фактически елементи категорично разкриват отношението му към накърняващия здравето резултат като междинен /вторичен/ такъв и съзнавано пренебрегнат като възможен, поради което правилно първия съд не е споделил възраженията на защитата в тази насока, приемайки предложената от обвинението правна квалификация по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 от НК за напълно съответна на изложените в обвинителния акт и подкрепена от доказателствата по делото факти. В изложения смисъл, възраженията на защитата в тази посока, се явяват несъстоятелни и не могат да бъдат споделени и от настоящата инстанция. Във връзка с гореизложеното въззивната инстанция намира правните изводи, до които е достигнал първия съд, касаещи юридическата квалификация на деянието, да се явяват правилни и законосъобразни, а възраженията на защитата в тази посока, както вече се сподели - неоснователни. Настоящият съд се солидаризира с извода на окръжния съд, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъде реализирана при условията на чл. 54 от НК и по отношение на същия не са налице обстоятелства за приложението на чл. 55 от НК, така както иска защитата му. Наложеното му по вид и размер наказание е както законосъобразно, така и справедливо. В разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание в диапазон от 5 до 15 години лишаване от свобода и възможност за конфискация на имуществото до ½. Преценявайки обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на наложеното наказание, първостепенният съд правилно посочил, че обществената опасност на извършеното престъпление е завишена, тъй като деянието засяга обществените отношения, свързани с нормалното упражняване правото на собственост, но същевременно и неприкосновеността на личността, свързана с живота и здравето. Следва да се отбележи, че освен причинения съставомерен резултат е причинено и още едно увреждане /счупване на едно ребро, без данни за излив на кръв или въздух в гръдната кухина/, обуславящо временно и неопасно разстройство на здравето, което е вън от квалификацията на настоящото обвинение, но сочи на завишена степен на обществена опасност на деянието. Като завишена следва да се определи и обществената опасност на самия подс. П., както е приел и първия съд, отразявайки абсолютно резонно в мотивите си, че в случая не се касае за изолирана случка в живота на П., а за утвърждаващи се вече престъпни навици, извличайки аргументация от отразените му осъждания за умишлени престъпления против собствеността от справката му за съдимост /л. 33 и 34 от първоинстанционното дело/. В този смисъл съвсем правилно приел, че в случая се касае за лице с изразени престъпни навици и завишена обществена опасност, с което настоящият съд се съгласява. За така извършеното престъпно деяние по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 от НК, Ловешкият окръжен съд наложил наказание в размер на 5 години лишаване от свобода /минималния предвиден в закона/, което с приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирано на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода. Въззивната инстанция не споделя оплакването на подсъдимия и защитата му, че наложеното наказание за извършеното от него престъпление квалифициран грабеж е явно несправедливо, тъй като е несъразмерно тежко и не отговаря на целите по чл. 36 от НК. За престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години лишаване от свобода, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото му. При определянето на наказанието, съдът с оглед направеното от подсъдимия П. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и съществуващите смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, съобразно и правилото на чл. 54, ал. 2 от НК, правилно е преценил, че целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, както на специалната, така и на генералната превенция биха се постигнали с налагане на наказание в минимално предвидения в закона размер, а именно лишаване от свобода в размер на пет години, което след задължителната редукция по чл. 58а, ал. 1 от НК е определено на три години и четири месеца лишаване от свобода. Липсва каквато и да било доказателствена обезпеченост на претенцията на подс. П. и защитата му да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 вр.чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най - лекото, предвидено от закона наказание да се окаже несъразмерно тежко, а е налице превес на смекчаващите факти, които са дали основание на първостепенния съд да индивидуализира наказанието лишаване от свобода в размер на минимално предвидения от закона за това престъпно деяние. Като обстоятелства със смекчаващ ефект първият съд отчел – изразеното искрено разкаяние и съжаление от П. още на досъдебното производство, а и това пред окръжния съд; затрудненото му семейно и социално положение, младата му възраст, а и свързаната с това незрялост, добавя настоящата инстанция; приетото самопризнание, направено още в хода на досъдебното производство. Като такива с отегчаващ ефект резонно са били отчетени – предходните му осъждания за престъпления от същия вид, които не са част от правната квалификация на деянието и разкриващи един повторяем модел на асоциално поведение – извършени престъпления против собствеността /кражби/, включително и присъдата за квалифицирана кражба по НОХД № 82/2022 г. на РС - Ловеч, извършена в периода от 01.10.2021 г. до 07.10.2021 г., е влязла в сила на 08.04.2022 г., а настоящото престъпление е осъществено на 25.01.2024 г., при това в изпитателния срок на условното му осъждане, което сочи, че подс. П. по никакъв начин не е бил повлиян възпитателно и възпиращо от това осъждане. Обосновано окръжния съд приел, че водещото при извършване на грабежа е намерението му да отнеме всички вещи, намиращи се в чантата на пострадалата, включително и паричните й средства. Правилно отхвърлил аргументирано възраженията на защитата за незначителната стойност на отнетите вещи, приемайки, че дори и в действителност да е ниска, то не е единственият решаващ критерий и фактор със смекчаващ ефект върху обществената опасност на инкриминираното деяние, позовавайки се на съдебна практика на върховната инстанция. Със същия успех е отхвърлил и останалите възражения за смекчаване на обществената опасност на деянието, свързани с отношението на обществото и институциите, включително и наведените твърдения за неграмотност и спорадична посещаемост на училищни занятия, позовавайки се на наличните по делото доказателства за завършено средно образование в училището в гр. Летница. В допълнение въззивния съд следва да обсъди и обстоятелството, че пострадалата е възрастна осемдесетгодишна жена; установено е, че й е причинено и още едно увреждане /счупване на едно ребро, без данни за излив на кръв или въздух в гръдната кухина/, обуславящо временно и неопасно разстройство на здравето, което е вън от квалификацията на настоящото обвинение, както и съзнаваното обстоятелство, че силата е упражнена спрямо възрастна жена, над която е имал значително физическо превъзходство. С оглед на анализа на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, разкриващи степента на обществена опасност на престъплението и на дееца, въззивната инстанция намира, че определеното по вид и размер наказание на подс. П. не е явно несправедливо, съответно е на тежестта на извършеното престъпление и на неговата вина, поради което може напълно да изпълни целите на личната и на генералната превенция посочени в чл. 36 от НК и с оглед на изложеното за личността му, да го възпира от бъдещи престъпни прояви. В този смисъл налагане на наказание в по-нисък размер би се оказало както обществено неоправдано, така и проява на ненужно снизхождение спрямо П., за което липсва фактическа и доказателствена обезпеченост в материалите по делото, поради което доводите и възраженията на защитата в тази посока се явяват несъстоятелни и подлежащи на отхвърляне. Във връзка с определения режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от подс. П. следва да се вземе предвид, че правилното приложение на закона изисква наказанието да са изтърпи при първоначален „Строг“ режим, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС – за умишлени престъпления, каквото е настоящото по чл. 199, ал.1, т.3, пр. 2 от НК, извършени в изпитателния срок на условно осъждане /това по НОХД № 82/2022 г. на РС-Ловеч/, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, и сборът от двете наказания надвишава 2 /две/ години, какъвто е настоящия случай, а не както е постановил първият съд, определяйки „общ“ режим на изтърпяване на това наказание на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Изхождайки от обстоятелството, че присъдата е била оспорена единствено по жалба на подсъдимия и защитата му, при липса на депозиран протест от страна на прокуратурата, а и липсата на становище от представителя на апелативна прокуратура или жалба на частния обвинител и граждански ищец, не е налице процесуална възможност за изменението й в утежняваща посока спрямо подс. П., с оглед принципа reformatio in pejus. Този извод настоящата инстанция аргументира с това, че предварително определеният режим се явява елемент от съдържанието на наказанието лишаване от свобода и в случая, следва да се определи по – утежняващ по вид режим – „строг“ такъв, който да се приложи по отношение на подс. П. за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в размер на 3 години и 4 месеца, тъй като сборът му със активираното наказание по чл. 68, ал. 1 от НК в размер на 8 месеца лишаване от свобода, надвишава две години и същевременно се вземат предвид всички онези обстоятелства споделени по – горе - липса на протест в тази посока и/или жалба от частния обвинител и граждански ищец, тъй като настоящото производство е второ по ред въззивно такова, само и единствено по жалба на подсъдимия. Съдът на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал от размера на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 26.01.2024 г. до 26.09.2024 г. Тъй като подс. П. е извършил престъплението в изпитателния срок на условното си осъждане по НОХД № 82/2022 г. по описа на РС - Ловеч, съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановил да изтърпи отделно това наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Първият съд не е наложил наказание конфискация, каквато възможност е предвидена по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК, позовавайки се на доказателствата по делото, че П. не притежава каквото и да било имущество от което да се издържа, с което становище настоящата инстанция напълно се съгласява. Приетата по-горе завишена степен на обществена опасност на конкретното деяние, не може да обуслови приложението на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК /за малозначителност на същото, поради явната му незначителна обществена опасност/, както правилно и аргументирано окръжният съд е приел за неоснователно възражението и доводите на защитата в тази посока, отхвърляйки го. Не се откриват основания за отмяна или изменение на присъдата в гражданско - осъдителната й част, както претендира защитата на подсъдимия. Изложените мотиви от първоинстанционния съд са напълно споделяеми, доколкото К. се явява пострадала по смисъла на чл. 74 от НПК от деянието по чл. 199, ал.1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 от НК и като такава има право да претендира обезщетение за претърпени от престъплението вреди. Установено е, че е налице вреда, противоправно поведение, причинна връзка и вина. Налице са основания за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия П., доколкото пострадалото лице е претърпяло имуществени вреди от извършеното престъпно деяние и са годно деликтно основание за репарирането им като негова последица. Искът се явява доказан по основание, а по размер - до сумата от 11.52 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД подс. П. следва да обезщети виновно причинените имуществени щети, тъй като по категоричен начин е установена причинната връзка между извършеното от него престъпно деяние и настъпилите в имуществената сфера на К. вредни последици. Като е уважил предявеният иск до размера на сумата от 11.52 лева, а в останалата част за разликата до претендираните 65.47 лева - отхвърлил, окръжният съд е съобразил данните по делото. Изхождайки от установената по експертен път левова равностойност на противозаконно отнетите движими вещи - дамска чанта, коженото портмоне и бутилка червено вино марка „Търговище“ 0.7 литра, възлизащи на сумата от 53.95 лева и постановени да бъдат върнати на пострадалата, като част от веществените доказателства, правилно е приспаднал стойността им от общо претендираната сума 65.47 лева, постановявайки разликата от 11.52 лева да бъде присъдена в полза на пострадалата К., с оглед репарацията им, излагайки аргументи в тази посока. Следва да се сподели, че доколкото тези вещи /опаковка един брой, кафе „3в1" и кроасани/, подлежат на бърза развала, е следвало да бъдат върнати на правоимащото лице -постр. К., съобразно разпоредбата на чл. 111, ал. 4 от НПК, тъй като не биха могли да се запазят в непроменен вид до приключване на наказателното производство, но това не е било сторено от наблюдаващия по делото прокурор. Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства по делото, както и по въпроса за направените разноски, които на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия П. - съответно е осъден да ги заплати. Предвид на изложените съображения обжалваната присъда се явява правилна и законосъобразна, поради което и на основание чл. 338 от НПК, Великотърновският апелативен съд