Решение № 3706 от 2.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 14474/2024 г.

Искът е с правна квалификация чл. 118, ал. 2 от КМЧП. Ищецът А. И. М. сочи, че с Решение по дело № 450/801/22, производство № 2-о/450/48/22 от 05.04.2022 г. на Пустомитивски районен съд на Лвовска област, Република Украйна, влязло в законна сила на 10.05.2022 г., е допуснато осиновяването на малолетния Д.П.С., от А. И. М. – съпруг на майката на детето, като е постановена промяна на фамилното и бащиното име на детето и вписване на осиновителя като негов баща. В исковата молба се излага, че детето Д.П.С. е родено в Република България, за което е съставен акт за раждане от Столична община – район „Възраждане“. Сочи се, че преди постановяване на решението за осиновяване, с решение по дело № 450/1808/17 е бил прекратен бракът между майката на детето и биологичния баща П.С., а с решение по дело № 450/2573/17, бащата е бил лишен от родителски права по отношение на детето Д.П.С. и осъден да заплаща издръжка. Твърди се, че след постановяване на решението за осиновяване е бил направен опит за издаване на нов акт за раждане в Република Украйна, но това е било отказано с мотив, че преди това следва да бъде признато чуждестранното съдебно решение и да бъде изменен българският акт за раждане на детето. Посочва, че по подадено заявление до Столична община – район „Възраждане“, е бил постановен отказ за признаване на чуждестранното съдебно решение на територията на Република България. Моли съда да признае решението на Пустомитивски районен съд на Лвовска област, Република Украйна, от 05.04.2022 г. по дело № 450/801/22, с което е допуснато пълното осиновяване на детето Д.П.С. от А. И. М. и е постановено като име по рождение осиновяваният да носи фамилното име М.. Ответникът Столична община – район „Възраждане“ , в срока по чл.131 от ГПК, е подала отговор на исковата молба, в която изразява становище за неоснователност на подадената искова молба, като излага подробни съображения в тази насока. Претендира разноски . Софийският градски съд, като взе предвид данните по делото и приложените към исковата молба за екзекватура съдебни книжа на чужд език, преведени на български език, и приетите в хода на производството писмени доказателства, прие за установено следното: С решение по дело № 450/801/22, производство № 2-о/450/48/22 от 05.04.2022 г. на Пустомитивски районен съд на Лвовска област, Република Украйна, е допуснато осиновяването на малолетния Д.П.С., роден на •••••••• г. в Република България, от А. И. М. – съпруг на майката С. Р. М.. С решението е постановена промяна на фамилното име на детето от „Сибов“ на „М.“, промяна на бащиното име и вписване на осиновителя като негов баща. Решението е влязло в законна сила на 10.05.2022 г.- видно от приложеното удостоверяване. От представените по делото писмени доказателства се установява още, че с решение по дело № 450/1808/17 на Пустомитивски районен съд е прекратен бракът между майката на детето и биологичния баща П.С., а с решение по дело № 450/2573/17, последният е бил лишен от родителски права по отношение на детето Д.П.С.. Със заповед от 09.03.2023 г. на Кмета на Столична община – район „Възраждане“ е отказано признаването на чуждестранното съдебно решение. Настоящият съд намира, че отказът на Столична община – район „Възраждане“ да признае чуждестранното съдебно решение е незаконосъобразен. От представеното решение на Пустомитивски районен съд на Лвовска област се установява, че процедурата по осиновяване е проведена съобразно законодателството на Република Украйна и постановените с нея последици не противоречат на основните принципи на българското семейно право. Предмет на производството по чл. 118 КМЧП е наличието на предпоставките (условията) визирани в чл. 117 КМЧП за признаване от българския съд на чуждестранно съдебно Решение и допускане изпълнението му на територията на Република България. Настоящият съдебен състав намира, че е изпълнено изискването на чл. 117, т. 1 КМЧП относно международната компетентност на чуждестранния съд. Съгласно чл. 117, т. 1 КМЧП първата предпоставка за признаване на чуждестранно съдебно Решение е наличието на компетентност на чуждестранния съд, постановил Решението, което се преценява според разпоредбите на българското право. Правилата относно международната компетентност в българското право се съдържат в КМЧП. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на провеждане на производството по осиновяване детето Д.П.С.- български гражданин, е имало обичайно местопребИ.ване в Република Украйна, където е живеело заедно със своята майка. Осиновителят А. И. М. е украински гражданин и съпруг на майката на детето, като семеството на детето се е намирало именно на територията на Република Украйна. Установява се също, че всички предходни производства, свързани с личния и семейния статус на детето - прекратяването на брака между родителите и лишаването на биологичния баща от родителски права - са били разгледани от компетентните украински съдилища. Налице е трайна и съществена връзка на спорното правоотношение с държавата, чийто съд е постановил решението. Същевременно, съгласно чл. 110, ал. 2 СК осиновяването на дете български гражданин, с обичайно местопребИ.ване в друга държава, се извършва при спазване изискванията на законодателството на тази държава. Следователно българското право допуска чуждестранен съд да се произнесе по осиновяване на дете-български гражданин, когато то трайно пребИ.ва в съответната държава. При тези данни съдът приема, че украинският съд е бил международно компетентен да разгледа и разреши производството по осиновяване, поради което е налице предпоставката по чл. 117, т. 1 КМЧП. Съдът намира, че е налице и предпоставката по чл. 117, т. 2 КМЧП. Не се установява производството пред украинския съд да е проведено в нарушение на основни принципи на правото на защита на участниците в него. От представените съдебни актове се установява, че в производството по лишаване от родителски права биологичният баща П.С. е бил редовно призован, като въпреки това не е взел участие в производството. С влязло в сила съдебно решение същият е бил лишен от родителски права по отношение на детето. Производството по допускане на осиновяване има охранителен характер, като в случая биологичният баща П.С. не е страна в същото, доколкото преди постановяване на решението за осиновяване е бил лишен от родителски права с влязло в сила решение на компетентен украински съд. Съгласно приложимото украинско законодателство, след лишаване от родителски права не се изисква съгласие на родителя за допускане на осиновяване-клауза 4, част 1, чл. 219 от Гражданския кодекс а Украйна. Следователно, липсата на изрично съгласие на биологичния баща в последващото производство по осиновяване не представлява нарушение на правото му на защита. При тези данни съдът приема, че не е налице нарушение на основни принципи на българското право, свързани с правото на защита, поради което е изпълнено изискването на чл. 117, т. 2 КМЧП. От данните по делото може да се обоснове и извод относно наличието на условията на чл. 117, т. 3 и т. 4 КМЧП , а и не се спори между страните по тези предпоставки, че на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд и, че на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено Решението, чието признаване и допускане на изпълнение се иска. Съдът приема, че признаването и допускането на изпълнението на процесното чуждестранно съдебно решение няма да противоречи на българския обществен ред, разбиран в смисъла на чл. 45 КМЧП. В тази връзка при извършената преценка съгласно чл. 117, т. 5 КМЧП, настоящият съд приема, че не е налице противоречие на процесното чуждестранно решение с разпоредбите на българското право. Съдът намира, че липсата на съгласие на биологичния баща за осиновяването не противоречи на българския обществен ред. От представените доказателства се установява, че същият е бил лишен от родителски права с влязло в сила решение на украински съд поради трайно неполагане на грижи и неизпълнение на родителските му задължения. Съгласно чл. 93 СК и българското право допуска осиновяване без съгласие на родител при трайно неполагане на грижи за детето и липса на издръжка. Следователно, постановените от украинския съд правни последици не са несъвместими с българския обществен ред. Съдът приема и, че решението за осиновяване отговаря на интересите на детето. Налице са основанията на чл. 103 СК и чл. 101 СК, тъй като осиновяването се извършва от съпруг на родител. Осиновяването е пълно при условията на чл. 101 СК. Претенция за присъждане на разноски е заявена единствено от ответника. С оглед изхода на спора не са налице предпоставките за присъждане на разноски в негова полза, поради което претенцията следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Така мотивиран, Софийският градски съд