Решение № 440 от 7.10.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 404/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК . С решение от 24.04.2026 г. по т.дело № 1738/25 г. , СГС, ТО, VІ – 10 състав е отхвърлил предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД , в несъстоятелност , ЕИК 831184677, съдебен адрес:гр. София, ул. Дебър 17 срещу „МТ Риъл Пропъртис АД, ЕИК 175127176 (н), гр. София, ул. Княз Борис I, 161 искове по чл. 694, ал.2, т.2 от ТЗ за признаване за установено, че Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност, ЕИК 831184677 има вземания по три броя договори за кредит - по договор за банков кредит от 06.03.2014 г. в размер на 78 386,23 лева, включващи 15 292.26 лева – просрочена главница за периода 20.03.2020 г. до 20.03.2020 г., 22 416,79 лева - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25..03.2014 – 25.03.2020 г., 14 810.24 лева - просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.03.2020 г. 25.04.2025 г., 193,70 лева - текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.04.2025 г. до 19.05.2025 г.; 25 369,66 лева - неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014 г. до 19.05.2025 г., 303,58 лева такси и разноски за периода от 14.03.2018 г. до 19.05.2025 г. за подновяване действието на обезпеченията; по договор за банков кредит от 03.04.2013 г. в общ размер на 13 976.42 лева към 19.05.2025 г. - 6 681,83 лева - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.11.2014 г. до 25.11.2014 г., 6 991.03 лева - неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014 г. до 19.05.2025 г., 303.56 лева - такси и разноски за периода от 14.03.2018 г. до 19.05.2025 г. подновяване действието на обезпечения; по договор за банков кредит от 08.05.2013 г. общо в размер на 7 583.68 лева – вземания към 19.05.2025 г., както следва: 3 554,17 лева - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.11.2014 г. до 25.11.2014 г., 3 725,95 лева - неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014 г. до 19.05.2025 г., 303,56 лева - дължими такси и разноски за периода от 14.03.2018 г. до 19.05.2025 г. за подновяване действието на обезпечения. Осъдил е ищецът да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 511,01 евро. Решението е постановено при участието на синдика на „МТ Риъл Пропъртис АД К. Г. Б.. Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство , който го обжалва в срок , с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за необоснованост на извода на съда, че вземанията на банката срещу длъжника по процесните три договора за банков кредит са погасени по давност. Излага, че въпреки изрично наведеното твърдение, съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 17 ал.3 от ЗБН, предвиждаща допълнителен шестмесечен давностен срок за всички вземания на банката, който започва да тече от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и нормите на ЗМДВИПОРНС , които удължават давностният срок с още 69 дни. С оглед на горното поддържа, че давностният срок за предявяване на процесните вземания от страна на банката е удължен общо с 6 месеца и 69 дни, което обосновава извод за предаване на вземанията в производството по несъстоятелност спрямо ответното дружество преди тяхното погасяване по давност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предадения иск. Въззиваемият „МТ Риъл Пропъртис АД , в несъстоятелност не изразява становище по въззивната жалба. Синдикът на „МТ Риъл Пропъртис АД К. Г. Б. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи за обоснованост и законосъобразност на извода на съда за погасяване на претендираните вземания по давност. Излага, че съобразно постановките на Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г., постановено по тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на парично задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска, като ищецът е заявил изрично, че нито едно от вземанията по нито едни от трите договора за кредит не е обявявявано за предсрочно изискуемо. В тази връзка поддържа, нормата на чл. 17 ал. 3 от ЗБН не може да намери приложение към процесните отношения, тъй като съм датата на откриване на производството по несъстоятелност , вземането по договор за банков кредит от 06.03.2014 г. не е било изискуемо, тъй като същото е с падеж 20.03.2020 г. , вземането по договор 03.04.2013 г. с падеж 20.02.2019 г. също не е било изискуемо, както и вземането по договор за банков кредит от 08.05.2013 г. Моли съда да потвърди обжалваното решение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, предявена от „Корпоративна търговска банка“ АД , в несъстоятелност , ЕИК 831184677, съдебен адрес:гр. София, ул. Дебър 17 срещу „МТ Риъл Пропъртис АД, ЕИК 175127176 , в несъстоятелност , гр. София, ул. Княз Борис I, 161 искове по чл. 694, ал.2, т.2 от ТЗ за признаване за установено, че Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност, ЕИК 831184677 има вземания по три броя договори за кредит - по договор за банков кредит от 06.03.2014 г. в размер на 78 386,23 лева, включващи 15 292.26 лева – просрочена главница за периода 20.03.2020 г. до 20.03.2020 г., 22 416,79 лева - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25..03.2014 – 25.03.2020 г., 14 810.24 лева - просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.03.2020 г. 25.04.2025 г., 193,70 лева - текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.04.2025 г. до 19.05.2025 г.; 25 369,66 лева - неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014 г. до 19.05.2025 г., 303,58 лева такси и разноски за периода от 14.03.2018 г. до 19.05.2025 г. за подновяване действието на обезпеченията; по договор за банков кредит от 03.04.2013 г. в общ размер на 13 976.42 лева към 19.05.2025 г. - 6 681,83 лева - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.11.2014 г. до 25.11.2014 г., 6 991.03 лева - неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014 г. до 19.05.2025 г., 303.56 лева - такси и разноски за периода от 14.03.2018 г. до 19.05.2025 г. подновяване действието на обезпечения; по договор за банков кредит от 08.05.2013 г. общо в размер на 7 583.68 лева – вземания към 19.05.2025 г., както следва: 3 554,17 лева - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.11.2014 г. до 25.11.2014 г., 3 725,95 лева - неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014 г. до 19.05.2025 г., 303,56 лева - дължими такси и разноски за периода от 14.03.2018 г. до 19.05.2025 г. за подновяване действието на обезпечения. Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 694 ал. 1 от ГПК, като на основание ал. 3 на съща разпоредба за участие в производството е конституиран синдикът на „МТ Риъл Пропъртис АД, в несъстоятелност. Между страните по делото не се спори, че с определение от 25.08.2025 г. по т.дело № 188/2024 г. на СГС , ТО, VІ - 3 състав е одобрен списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност спрямо „МТ Риъл Пропъртис“ АД . По силата на същото, след възражение на длъжника от списъка на приетите вземания е изключено вземане на „Корпоративна търговска банка“ АД , в несъстоятелност в размер на 99 946,33 , представляващо сбор от главница и лихви по три договора за банков кредит, сключени с длъжника съответно на 06.03.2014 г. , 03.04.2013 г. и 08.05.2013 г. От справка в търговския регистър се установява, че процесното вземане е предявено за удовлетворяване в производството по несъстоятелност спрямо „МТ Риъл Пропъртис АД, в несъстоятелност, с писмена молба на длъжника от вх. № 77830/18.06.2025 г. Видно от списъка на приетите вземания, в молбата за предявяване на вземания като основание за неговия произход е посочено , че същото представлява вземане за главници и възнаградителни лихви по договори за банков кредит от 06.03.2014 г. , 03.04.2013 г. и 08.05.2013 г. С оглед на изложеното основното спорно обстоятелство пред настоящата инстанция е дали процесните вземания са погасени по давност, предвид наведените от ищеца твърдения, че същите са предявени за събиране в производството по несъстоятелност спрямо ответното дружество преди погасяването им по давност, тъй като давностният срок за събирането им е бил удължен по силата на чл. 17 ал.3 от ЗБН и нормите на ЗМДВИПОРНС общо с шест месеца и 69 дни. От представените по делото три броя договори за банков кредит, сключени между страните съответно на 06.03.2014 г. , 03.04.2013 г. и 08.05.2013 г., както и от представените извлечения от счетоводните книги на банката се установява, че средствата по трите кредита са усвоени от кредитополучателя. По делото не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, че кредитополучателят е изпълнил задължението си за връщане на претендираните в исковата молба суми, представящи главници, лихви, неустойки и разноски по трите договора, индивидуализирани подробно в исковата молба. С оглед на изложеното предявеният иск за тяхното заплащане се явява основателен. Изводът за основателност на иска налага произнасяне възражението за погасяване на вземанията по давност, което е наведено от своевременно от длъжника – с възражението по чл. 690 от ТЗ. Между страните по делото е безспорно и обстоятелството, установено и от изричното признание на ищеца, че нито едно от вземанията по процесните три договора за банков кредит не е обявявано за предсрочно изискуемо. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В настоящия случай , че падежа на последните вноски по главницата по договора от 06.03.2014 г. е на 20.03.2020 година, падежа на последните вноски по договора за банков кредит от 03.04.2013 г. е 20.02.2019 г., а на последните вноски по договора от договора от 08.05.2013 г. е 20.03.2017 г. Доколкото вземанията по нито едни от трите договора не са обявени за предсрочно изискуеми , падежите на последните месечни вноски са и най- късните дати, от които е започнал за тече петгодишния давностен срок за окончателно погасяване на цялото вземане, което е настъпило с факта на погасяване на последните месечни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗБН „от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност всички давностни и преклузивни срокове относно правата на банката спират да текат за шест месеца“. Правилото, регламентирано в нормата, предоставя в полза на синдиците на банка допълнителен период от време, в който по несъмнен начин да установят нейното финансово състояние , като конкретизират персоналитета на длъжниците й и размера на всяко едно от задълженията им. Горното обосновава извод, че тази допълнителна привилегия за установяване размера на вземанията се отнася единствено до вземанията, които са били изискуеми към датата на откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Корпоративна търговска банка“ АД – 22.04.2015 г . Към посочената дата - 22.04.2015 г. са били налице изискуеми и неплатени вземания по договорите за банков креди от 03.04.2013 г. с падеж на последната месечна вноска 20.02.2019 г. и по договора за банков кредит от 08.05.2013 г. с падеж на последната месечна вноска 20.03.2017 г. След добавяне към петгодишния срок по чл. 110 от ЗЗД на шестмесечния срок по чл. 17 ал.3 от ЦБН и след прибавяне на времето на двукратно спиране на давностните срокове по силата на ЗМДВИПОРНС – общо 69 дни, давностният срок за погасяване на последната месечна вноска по договора от 03.04.2013 г. е изтекъл на 28.10.2024 г. , а за погасяване на последната вноска по договора от 08.05.2013 г. – на 28.11.2022 г. По аргумент за по-силното основание, сроковете за погасяване на предходните месечни вноски са изтекли преди посочените дати. Така след прибавяне на двете удължавания на давностните срокове, съобразно изложеното от ищеца, същите са изтекли преди датата на предявяване на вземането му спрямо длъжника - 08.06.2025 г. Тъй като всички останали вземания , претендирани от банката са с произход възнаградителни лихви, неустойки и разноски, същите , предвид акцесорния им характер са погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111 Б.б ЗЗД, поради което същите са погасени на 28.10.2021 г. / по договора от 03.04.2013 г./ и на 28.11.2010 г./ по договора от 08.05.2013 г. , и двете , преди депозиране на молбата за предявяване на вземане на 18.06.2025 г. С оглед на изложеното предявеният иск за установяване наличие на вземане на ищеца спрямо ответника с произход процесните два договора за банков кредит се явява неоснователен, поради погасяване на вземанията по давност. Към 22.04.2015 г. между страните по делото е било налице и валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит от 06.03.2014 г. Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с изявление за прихващане от 30.10.2014 г. кредитополучателят / ответник/ е погасил част от задължението си за заплащане на главницата в размер на 18 984 707,74 лева, като към същата дата е останала непогасена главница по договор в размер на 15 292,26 лева . Предвид липсата на нов погасителен план и уговорени други условия на погасяване, както и с оглед заплащането на първата месечна вноска, тази сума е следвало да бъде заплатена при условията на чл. 17 от договора за кредит от 06.03.2014 г. а именно на равни месечни вноски, първата от които с падеж 20.05.2015 г., а последната с падеж 20.03.2020 г. Следователно към датата на откриване на производството по несъстоятелност спрямо длъжника - 22.04.2014 г. вземането за първа месечна вноска по договора все още не е било изискуемо, поради което отношение на непогасената част от главницата в размер на непогасената част от главницата в размер на 15 292,26 лева не е била приложима разпоредбата на чл. 17 ал.3 от ЗБН, и давностният срок не е бил удължаван на това основание . По силата на ЗМДВИПОРНС обаче, давностният срок е удължен 69 дни , поради което същият е изтекъл на 28.05.2025 г. Молбата за предявяване на вземането, произтичащо от договора за банков кредит от 06.03.2014 г. е депозирана в съда по несъстоятелността на 18.06.2025 г., след изтичане на погасителната давност по отношение на вземането за главница, доколкото всички предходни месечни вноски са погасени по давност преди 28.05.2025 г. Тъй като всички останали вземания , претендирани от банката са с произход възнаградителни лихви, неустойки и разноски, същите , предвид акцесорния им характер са погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111 Б.б ЗЗД, поради което същите са погасени на 28.05.2023 г. , преди депозиране на молбата за предявяване на вземане на 18.06.2025 г. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че всички вземания, предмет на спора , се явяват погасени по давност , поради поради което предявеният иск за установяване тяхното съществуване спрямо длъжника се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта относно потвърдено. На основание чл. 694 ал. 7 от ТЗ въззиваемият „Корпоративна търговска банка “ АД в несъстоятелност, ищец в първоинстанционното производство, следва да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 255,50 евро. Водим от гореизложеното, съдът,