Решение № 1195 от 24.3.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 12/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Е. В. Д. против Отказ за извършване на административна услуга - предоставяне на препис-извлечение от акт за раждане на Т. А. А., обективиран в Писмо изх. № 94-00-6706/03.12.2025 г. на секретаря на Община Кърджали. В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения акт, тъй като бил издаден в нарушение на материалния закон. Твърди се, че с Решение № 298/16.10.2025 г. по гр. д. № 289/2025 г. по описа на Окръжен съд - Хасково бил предоставен достъп на жалбоподателката до информация, съдържаща се по гр. д. № 785/1978 г. по описа на Районен съд – Хасково и гр. д. № 289/2025 г. на Окръжен съд – Хасково относно биологичния ѝ произход, на основание чл. 105, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), като изрично било разпоредено държавните органи и органите на местно самоуправление, които съхраняват информацията за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, да я предоставят на поискалия информацията, за да упражни правото по чл. 105, ал. 1 СК, както и информация за произхода на осиновения или касаеща лично него, когато съдът е допуснал разкриването на данните със съдебно решение. Поддържа се, че правото на осиновения да получи информация за своя произход включвало както получаване на информация за биологичните му родители, но също така и информация за най – близките му биологични роднини, в това число баба, дядо, братя и сестри, тъй като в противен случай това право би се обезсмислило и не би се постигнала предвидената в закона цел. Ето защо се счита, че постановеното по гр. д. № 289/2025 г. на ХОС решение я легитимирало като заинтересовано лице по смисъла на чл. 40, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), като поисканият в случая документ бил необходим за реализация на признатото по съдебен ред право на информация относно билогичния произход на жалбоподателката. Сочи се още, че получаването на тази информация се гарантирало и от прокламираното в чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) право на зачитане на личния и семейния живот. Предвид изложеното се иска да се отмени обжалваният отказ, обективиран в Писмо изх. № 94-00-6706/03.12.2025 г. на секретаря на Община Кърджали, и да се задължи административният орган да издаде искания документ по електронен път на посочен имейл адрес. Ответникът по жалбата - секретар на Община Кърджали, в писмен отговор я оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление, подадено по електронен път на 10.11.2025 г. до Кмета на Община Кърджали, Е. В. Д. е поискала да ѝ бъде издадено удостоверение за раждане – дубликат на лицето Т. А. А.. В тази връзка жалбоподателката е подала още молби от 14.11.2025 г. и от 18.11.2025 г., като по административната преписка е приложено и Решение № 298/16.10.2025 г., постановено по гр. д. № 289/2025 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, влязло в сила на 04.11.2025 г. С него е предоставен достъп до информацията, съдържаща се по гр. д. № 785/1978 г. по описа на Районен съд – Хасково и гр. д. № 289/2025 г. по описа на Окръжен съд – Хасково относно биологичния произход на осиновената Е. В. Д., на основание чл. 105, ал. 1 СК. Освен това е разпоредено държавните органи и органите на местно самоуправление, които съхраняват информацията за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, да я предоставят на поискалия информацията, за да упражни правото по чл. 105, ал. 1 СК, както и информация за произхода на осиновения или касаеща лично него, когато съдът е допуснал разкриването на данните със съдебно решение - чл. 105, ал. 4 СК. С обжалваното писмо изх. № 94-00-6706/03.12.2025 г. на секретаря на Община Кърджали, съгласно чл. 88 и чл. 88а ЗГР е отказано предоставянето на препис-извлечение от акт зараждане на Т. А. И. /А./ – биологична майка на Е. В. Д., тъй като не се иска информация за произхода на осиновения, а на биологичната ѝ майка, като органът се е позовал и на изпълнение на задължението му като администратор на лични данни съгласно чл. 25 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), На 15.12.2025 г. Е. В. Д. е подала по електронен път жалба срещу постановения отказ чрез административния орган до Административен съд - Кърджали. При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. В тази връзка е уместно да се отбележи, че заявлението на жалбоподателката за издаване на удостоверение за раждане на биологичната ѝ майка безспорно представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. Съгласно § 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред, се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго. От друга страна, според чл. 21, ал. 3 АПК индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Оспореният отказ е издаден от компетентен орган, с оглед разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 88 ЗГР и представената Заповед № 1849/23.12.2024 г. на Кмета на Община Кърджали. Същият е обективиран в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити, които са предвидени за спазване при издаването им, в т.ч. фактически и правни основания, които са конкретни, ясни и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва да се издаде искания дубликат на удостоверение за раждане. На следващо място, не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява при издаването му да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила. В случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото отказът е издаден след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства. Според настоящия съдебен състав обжалваното писмо е в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Издаването на удостоверение за раждане - оригинал и дубликат, въз основа на актовете за гражданско състояние, е предвидено в чл. 88 ЗГР, а кръгът на лицата, на които се издава, е определен не в чл. 40, както се сочи в жалбата, а в чл. 88а от с.з. Съгласно последната разпоредба в него се включват: 1. лицето, за което се отнася актът за раждане, неговите родители/законните му представители; 2. трети лица, изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1 или по реда на ГПК и НПК. Безспорно е, че в конкретния случай не е налице нито една от посочените по-горе хипотези. От представеното Решение № 298/16.10.2025 г. по гр. д. № 289/2025 г. по описа на Окръжен съд – Хасково действително се установява, че Т. А. А. е биологична майка на Е. В. Д., но това не прави последната неин законен представител. Такива са само родителите спрямо малолетните им деца, настойникът спрямо поставения под пълно запрещение, както и назначени от съд представители в предвидени от закона случаи - на безвестно изчезнали или отсъстващи, на лица с неизвестно местожителство, на неизвестни лица, срещу които се търси обезпечение на доказателства, наследници на още незаето наследство. Още повече, че по делото няма спор, че към момента на подаване на заявлението Т. А. А. е била починала. Следва да се има предвид и че с оглед приложимата към момента на допускане на пълното осиновяване на жалбоподателката разпоредба на чл. 54, ал. 1 СК от 1968 г. (отм.), която впрочем е възпроизведена и в чл. 61, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), и в сега действащия чл. 101, ал. 1 СК от 2009 г., правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и роднините им по произход, от друга, се прекратяват. Тук е уместно да се отбележи, че не се твърди и не се установява по делото това пълно осиновяване да е било прекратено по надлежния ред, поради което Е. В. Д. няма наследствените права спрямо Т. А. А.. При това положение следва да се приеме, че жалбоподателката се явява трето лице по смисъла на чл. 88а, ал. 2 ЗГР, доколкото не попада сред категориите лица, изрично изброени в ал. 1 на с.з., и доколкото в ЗГР, който се явява специален закон, съществува специално изискване относно начина, по който трето лице, дори и низходящ, какъвто не се явява Е. В. Д. по изложените по-горе съображения, може да се снабди с искания документ. Касае се за специална ограничителна правна норма, въведена с цел засилена защита на личните данни на гражданите, поради което не може да се тълкува разширително. В случая не е налице и втората хипотеза на чл. 88а, ал. 2 ЗГР – по реда на ГПК и НПК. Това е така, защото оспорващата не е подала искането си в рамките на гражданско или наказателно производство на база издадени в тези производства съдебни удостоверения, а е инициирала от собствено име административно производство директно пред административния орган за снабдяване с искания дубликат от акт за раждане на Т. А. А.. Принципно правилни са доводите на жалбоподателката за връзката на исканото удостоверение с уредената в чл. 8 ЕКПЧОС защита на правото на личен и семеен живот, но в случая съдът счита, че то не е нарушено, доколкото е постигнат справедлив баланс между интересите на различните субекти, тъй като българското законодателство дава възможност на осиновения да бъде предоставена информация за произхода, от която тя се е възползвала относно биологичната си майка, като същевременно е гарантирана защитата на интересите и на третите страни. В тази връзка следва да се посочи и че нито в заявлението си до Кмета на Община Кърджали, нито в жалбата си против отказа да се издаде исканото удостоверение за раждане, са изложени твърдения, че то е необходимо във връзка със защита на живота, здравето или някакъв друг жизненоважен интерес на Е. В. Д., в какъвто смисъл е съществуващата практика на Европейския съд по правата на човека (вж. напр. делото Odievre срещу Франция и делото Godelli срещу Италия). На следващо място, административният орган правилно е приел, че с представеното съдебно решение е предоставен достъп до информация за произхода на осиновената, а в случая се иска такава за биологичната ѝ майка, т.е. касае трето лице. Следва да се има предвид, че произходът по българското семейно право е признатата биологична връзка между детето, майката, която го е родила, и бащата, от когото е заченато, поради което не може да се сподели тезата на жалбоподателката, че предоставеното ѝ право обхваща информация и за други близки биологични роднини - баба, дядо, братя и сестри. В тази връзка напълно обосновано ответникът се е позовал и на ЗЗЛД, доколкото съдържащите се в исканото удостоверение данни безспорно отговарят на определението за лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, във вр. с чл. 4, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), поради което при обработването им следва да се спазват предвидените в тези нормативни актове изисквания. Съдът счита, че в случая не е налице нито една от посочените в тях хипотези, вкл. и на чл. 25е, ал. 2 ЗЗЛД, при които може да се приеме за допустимо обработването и предоставянето на заявителката на лични данни за посоченото в искането ѝ трето лице. По изложените съображения съдът счита, че жалбата на Е. В. Д. е неоснователна, респ. обжалваният от нея отказ за извършване на административна услуга - предоставяне на препис-извлечение от акт за раждане на Т. А. А., обективиран в Писмо изх. № 94-00-6706/03.12.2025 г. на секретаря на Община Кърджали, е законосъобразен, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът