Решение № 2459 от 10.6.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1745/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесулания кодекс (АПК) във връзка с чл.25, ал.5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Образувано е по жалба на Т. А. М., като баща и законен представител на А. Т. М., подадена чрез адв. В. Ч., против Направление за включване в механизма „Лична помощ“ №25032192/30.09.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Димитровград. В жалбата се твърди, че индивидуалната оценка на потребностите на лицето е била неправилна. Определените 149 часа за предоставяне на лична помощ на А. М. не били достатъчни, тъй като за запазване на здравето и живота на детето следвало да бъде определен максимален размер часове. Предоставените такива от административния орган не били адекватни и не кореспондирали с медицинските критерии за определената степен на увреждане, като не били и в духа на правните норми. За полагането на максимални усилия относно приучаването на лицето към елементарните човешки навици – обличане, събуване на обувки, хранене, ползване на тоалетна и къпане, то трябвало непрекъснато да има до себе си възрастен човек, който да съблюдава за неговата безопасност и да му съдейства при ежедневните му потребности. Претендира се отмяна на оспорения административен акт и присъждане на разноски по делото. Ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], изразява становище за неоснователност на оспорването. Сочи, че в заявлението си от 31.07.2025г. Т. А. М. приложил попълнен от него Формуляр за самооценка на степента на затруднения във функционирането на детето си и съгласно посочените отговори се извеждали общо 84 точки, които се равнявали на 131 часа месечно предоставяне на лична помощ. В издаденото Направление № 25032192 от 30.09.2025г. били определени 149 часа месечно, т. е. 18 часа повече от исканите. Счита, че часовете за включване в механизма „Лична помощ“ са определени максимално благоприятно и обективно отразяват степента на зависимост – четвърта степен, в интервала 85 - 168 часа месечно. Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното: Съгласно Експертно решение на ТЕЛК № 90374 от 09.05.2025г. (л.17), на жалбоподателя А. Т. М. са определени 95 % вид и степен на увреждане, както и чужда помощ, с пожизнен срок на валидност. На 28.07.2025г. бащата на [име] – Т. А. М., е подал в ДСП – Димитровград заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/1462/31.07.2025г. (л.12) за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от ЗХУ. Към заявлението приложил посоченото експертното решение на ТЕЛК и Формуляр за самооценка на лице с увреждане със заявена потребност от предоставяне на лична помощ. Във Формуляра за самооценка на лице с увреждане М. отбелязал данните от акта на ТЕЛК, не посочил детето да е с интелектуална, психическа или сетивна недостатъчност, нито отразил наличие на други заболявания (освен основното по решението на ТЕЛК). Посочил наличие на физическа недостатъчност. Отбелязал, че желае предоставяне на подкрепящите мерки: Отпускане на целева помощ за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги; Ползване на лична помощ. Във връзка с последното е попълнил раздели от I до [VІІ]от формуляра, както следва: I – двигателно функциониране; II – самообслужване; [ІІІ] – ориентация и самозащита; IV – психо-социални функции; [VІІ] – социални взаимоотношения. Представена е Етапна епикриза към лист № 005271 на детето А. Т. М. (на възраст 3 години) от 14.08.2025г. с вписана диагноза „М. д.“. Заявлението-декларация е било обработено и на 27.08.2025г. на А. М. е била изготвена Индивидуална оценка на потребностите (л.18), съобразно обективното състояние на детето. При извършената преценка на състоянието служители на ДСП – Димитровград са определени общо 55 точки, отразени в приложение № 2 към Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания (л.61), по области, както следва: двигателно функциониране – общо 18 точки; самообслужване – общо 16 точки; ориентация и самозащита – общо 11 точки; психо-социални функции – общо 6 точки; социално функциониране – общо 2 точки; социални взаимоотношения – общо 2 точки. Въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, директорът на ДСП – Димитровград е издал Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 25028967/27.08.2025г. (л.20), с което на детето са определени 86 часа месечно за лична помощ за срок до 27.08.2030г. Направление за включване в механизма „Лична помощ“ №25028967/27.08.2025г. е било оспорено от бащата на детето, жалбоподателя – Т. М., пред директора на РДСП – Хасково, който с Решение № 26-РД06-0020/19.09.2025г. го е отменил. Съобразно наличните функционални затруднения и бариери на детето при изпълнението на ежедневните и други дейности, предвид спецификата на заболяването му, с решението е дадена препоръка с определени общо 96 точки и съответно 149 часа. За да определи посочения брой точки и часове решаващият по-горестоящ административен орган е съобразил, че на 18.09.2025г. е била проведена среща - разговор с бащата и детето, на която подробно била изяснена степента на зависимост на [А.], предвид здравословното му състояние. Отчетено е, че служител от РДСП – Хасково е извършил последваща преценка и определяне на точки, като определените такива по области са били, както следва: двигателно функциониране – 29 точки; самообслужване – 24 точки; ориентация и самозащита – 17 точки; психо-социални функции – 12 точки; информация за отражението на ограниченията в живота на човека с увреждания – 6 точки; социални взаимоотношения – 8 точки, и същите за взети предвид от директора на РДСП – Хасково. Съобразно указанията на директора на РДСП – Хасково, на 30.09.2025г. от социални работници при ДСП – Димитровград е била извършена нова Индивидуална оценка на потребностите (л.25), в която е отразена необходимост от предоставяне на лична помощ от 149 часа, степен на зависимост – четвърта (тотална зависимост/затруднения), на база определени 96 точки. В документа е посочено, че А. е на 4 години и е изцяло зависим от грижите на родителите си, които били трудово ангажирани. Посещавал детска градина, целодневно. Бил контактен и ориентиран спрямо възрастта си. Отчетени са видове на затруднения във функционирането, а именно: интелектуална недостатъчност – не; физическа недостатъчност – да; психическа недостатъчност – не; сетивна недостатъчност – не; други заболявания – не. Записано е още, че детето е социално интегрирано, общува с другите деца в детската градина, с персонала и с близките си. В рамките на дома си се придвижвало самостоятелно, а извън него било задължително придружавано от родителите си, предвид крехката си възраст. При извършеното посещение в дома на детето на 15.08.2025г., баща му Т. М. представил етапна епикриза от личен лекар, в която било описано, че А. проходил на 1 година и 3 месеца. Родителите забелязали по-тромава походка и скованост. През януари 2025г. пролежал в клиника по нервни болести [населено място] по повод изясняване на здравословното състояние. Като досегашно лечение личния лекар на детето отбелязал, че то приемало С. Д. ЛФК. М. споделил, че към момента А. не приемал лекарства. От понеделник до петък, всяка сутрин преди детската градина, посещавали Медицински център „Х.“ в [населено място] за рехабилитация, в рамките на половин час. В домашна обстановка изпълнявали показаните им упражнения, чиято продължителност зависила от емоционалното настроение на детето. Два пъти седмично посещавали и закрития басейн в [населено място]. Служителят, водещ случая, установил, че като цяло детето било в добро общо състояние, в рамките на дома си се придвижвало само, но срещало затруднения при изкачване и слизане по стъпала. А. не можел да се храни самостоятелно, имал нужда от помощ. За поддържане на лична хигиена, обличане и събличане също бил изцяло зависим от родителите си. Казвал, когато имал нужда от тоалетна, но не можел да я ползва сам. Предвид крехката възраст и заболяването, не бил в състояние самостоятелно да се справя с дейностите от ежедневието, имал нужда от помощ и подкрепа за всичко от родителите си. Последвало е издаване на оспореното Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 25032192/30.09.2025г., с което на детето А. М. са определени 149 часа месечно за лична помощ, за срок до 2030г. Като мотиви за издаване на акта са посочени заключенията в Индивидуалната оценка на потребностите. Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 25032192/30.09.2025г. е било оспорено (с жалба вх.№2601-84Т-1778/14.10.2025г.) пред директора на РДСП – Хасково, който с Решение № 26-РД06-0030/20.10.2025г. го е потвърдил. Приел, че към жалбата си М. не предоставя нови факти, доказващи промяна в обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на детето – различни от изследваните от служителите на ДСП – Димитровград и РДСП – Хасково, а претендира за определяне на максимален брой законово допустими часове за лична помощ. Съответно е направен извода, че взимайки предвид всички обстоятелства, свързани с потребността на детето А. М. от лична помощ, Направление №250321928/30.09.2025г. с определени 149 часа за лична помощ е правилно и законосъобразно. Няма данни за датата на връчване на решението на законния представител на А. М., но е видно, че жалбата до съда против него е подадена на 30.10.2025г. По делото се разпита свидетелят К. П. Щ. – социален работник при ДСП – Димитровград, част от екипа, изготвил Индивидуалната оценка на потребностите на А. М. от дата 27.08.2025г. Същата заяви, че оценката е била изготвена след преглед на Формуляра за самооценка на лице с увреждане и среща и разговор, проведени в дома на А. Т. М.. Посочва, че преди срещата е изчакала детето А. М. и баща му пред жилището им в [населено място] да се приберат от детска градина, като забелязала трудности у детето при изкачване на стъпалата на стълбите. Докато били в дома им той започнал да рисува, играел си с играчки, за възрастта си бил контактен и ориентиран. На равен терен – от колата до стълбите, ходил самостоятелно. При ходене до тоалетна баща му му помогнал да седне на гърнето. Основният проблем бил с изкачване, ставане и преодоляване на стъпала. Социалният работник разговаряла с [А.], който отговарял на поставените му въпроси, като не споделил да има проблеми в детската градина. Детето заявило, че там му харесва. Свидетелката посочва, че детето имало нужда от чужда помощ при преобличане и тези дейности детето не можело да извършва само, но намира, че с течение на времето би могъл да усъвършенства тези способности. Физически разпознавал дрехите си и можел с помощ да се облече. При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 25032192/30.09.2025г. е издадено от компетентен орган – директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград. По силата на чл.25, ал.2 от ЗХУ, именно на директора на съответната ДСП е възложено да издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон. Направлението е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаване. В същото е направено препращане към изложеното в Индивидуалната оценка на потребностите, което е допустим способ за мотивиране на административния акт с оглед приетото Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, според което мотивите към административния акт не е задължително да бъдат изложени в самия документ, а могат да се съдържат в друг документ от преписката. Съдът не констатира в хода на производството пред ДСП – Димитровград и пред РДСП – Хасково да са били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, т. е. такива, обосноваващи отмяна на оспорения акт само на това основание. В съответствие с чл.35 от АПК административният орган е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл.36, ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай. В тази връзка спазени са и относимите текстове по чл.20 – чл.23 от ЗХУ. Направлението не противоречи на материалния закон и е в съответствие с неговата цел. Според чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗХУ, хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна, и тя изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата. Съгласно чл.22, ал.1 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите се изготвя въз основа на информация за: 1. самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях; 2. увреждането/здравословното състояние; 3. вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане; 4. степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане; 5. степента на включване в социалната среда на човека с увреждане; 6. мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома; 7. други обстоятелства. В разпоредбата на чл.22, ал.2 от ЗХУ е регламентирано, че индивидуалната оценка на потребностите, включително оценката за потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон, се изготвя по Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания (по нататък Методиката), приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. Според чл.10, ал.1 от Методиката, правото на предоставяне на лична помощ се осъществява при заявена потребност във формуляра за самооценка. Определянето на броя часове за лична помощ се основава на следните четири степени на зависимост от интензивна подкрепа: 1. първа степен на зависимост – до 15 часа месечно право на лична помощ; 2. втора степен на зависимост – до 42 часа месечно право на лична помощ; 3. трета степен на зависимост – до 84 часа месечно право на лична помощ; 4. четвърта степен на зависимост – до 168 часа месечно право на лична помощ. Видно от разпоредбата на чл.10, ал.3, т.1, буква „в“ от Методиката, конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ за човека с увреждане се определя в съответствие с част 7, т. 7.3 от приложение № 2, като се изчислява, както следва: за хората с увреждания до 12-годишна възраст полученият общ брой точки се умножава по коефициент 1,556. Според чл.10, ал.3, т.2 и т.3 от Методиката, коефициентите по букви „а“, „б“ и „в“ са получени, като максималният брой часове е разделен на максималния брой точки от приложимите въпроси съобразно възрастта на човека с увреждане, като в случаите, когато полученият резултат по т.1 не е цяло число, се закръглява до десетичния знак. В случая на А. Т. М. са определени 96 точки и същите са умножени съобразно изискването на чл.10, ал.3, т. 1, б. „в“ от Методиката – по коефициент 1, 556, и е получен общия брой часове лична помощ месечно – 149. Съдът намира, че този брой часове е правилно определен, тъй като е съобразен с обективните факти по случая, респ. същият е в съответствие с потребностите на детето А. М.. Съобразено от страна на административния орган е, че детето посещава детска градина – целодневно, че е контактно и ориентирано за възрастта си, че няма интелектуална, физическа, психическа или сетивна недостатъчност, че няма други заболявания, че е социално интегрирано и общува с другите деца в детската градина, с персонала там и с близките си, както и че в рамките на дома си се придвижва самостоятелно. Съобразено е цялостното състояние на детето и това, че има затруднения при изкачване и слизане по стъпала и че не може да се храни самостоятелно, и да поддържа лична хигиена, както и да се преоблича и да ходи по нужда до тоалетна само. При всички тези данни и обстоятелства, установени на база попълнения от бащата на детето Формуляр за самооценка на лице с увреждане и впечатления от посещение в дома на [А.], ответникът е достигнал до правилен фактически извод, като е съобразил и указанията на по-горестоящия административен орган, и на практика при второто си произнасяне по случая се е съгласил с броя точки, които се следват на детето, а именно: двигателно функциониране – 29 точки; самообслужване – 24 точки; ориентация и самозащита – 17 точки; психо-социални функции – 12 точки; информация за отражението на ограниченията в живота на човека с увреждания – 6 точки; социални взаимоотношения – 8 точки. Съдът взе предвид факта, че в хода на настоящото производство не се опровергаха констатациите и изводите на органите на ДСП и РДСП. Не се представиха конкретни данни за приемане на различно становище по отношение на обективното състояние на жалбоподателя, което да оборва това на административния орган. Безспорно е, че лицето има нужда от чужда помощ и в случая такава е определена близо до максимума от 168 часа месечно. Разликата между последните и определените 149 часа месечно е само 19 часа, която на база средния брой дни в един месец от годината