Решение № 2862 от 3.7.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 555/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Д. Ж., депозирана чрез адв.Н. К., срещу Решение № 19/02.03.2026г., постановено по АНД № 35/2025г. по описа на Районен съд – Димитровград. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че районният съд не е съобразил, че с потвърденото наказателно постановление касаторът е санкциониран повторно за едно и също деяние, тъй като с друго наказателно постановление вече му е наложено наказание за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, а настоящото е квалифицирано по т. 2 на същата разпоредба. Според касатора се касае за едно деяние, без различни обекти на защита, като съдът не се е произнесъл по това възражение. Навеждат се и доводи, че нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ не е доказано от обективна и субективна страна. Твърди се, че не е установен произходът на дървесината, нито че същата е придобита от горски територии по смисъла на Закона за горите. Излага се, че събраните по делото доказателства, включително свидетелски показания и служебна бележка от директора на училище, установяват, че дървесният материал представлява клони от извършена санитарна резитба в училищен двор, предоставени на касатора като отпадъчен материал, който не подлежи на маркиране. Поддържа се, че съдът необосновано е отказал да кредитира тези доказателства. Алтернативно се поддържа, че дори да е налице нарушение, случаят следва да бъде квалифициран като маловажен по чл. 28 ЗАНН с оглед незначителната стойност и количество на дървесината – 1 куб. м на стойност 75 лв. Иска се отмяна на решението на районния съд и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, жалбата се поддържа от адв.Н. К., който излага доводи по съществото на спора и моли също така да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – Директор на Регионална дирекция по горите – Кърджали, чрез процесуален представител в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РДГ – Кърджали. В случай, че подадената жалба бъде уважена, навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление № 4149/13.08.2024г., издадено от Директора на РДГ - Кърджали, с което на В. Д. Ж. от [населено място], община Д., за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева /255,65 евро/, както и на основание чл. 273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещи предмет на нарушението: 1 пр. м3 дърва орех . От ревизираният съд е прието за установено, че на 27.03.2024г. служители на РДГ – Кърджали и РУ – Димитровград извършили проверка в имота на касатора в [населено място], при която в двора на къщата му били открити около 1 пространствен кубически метър дърва за огрев от дървесен вид орех с дължина около 50 см. Съдът е приел, че дървесината не е била придружена с превозен билет, удостоверяващ законния ѝ произход, като за това нарушение бил съставен констативен протокол серия КОО, № 130657 от 27.03.2024г. и АУАН, серия КОО, с бл. № 097619, въз основа на който впоследствие било издадено процесното наказателно постановление. Въззивният съд е кредитирал показанията на проверяващите служители, като е приел за безспорно установено, че дървесината е съхранявана в двора на касатора без необходимия превозен билет. Същевременно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Б. М., според когото дървесината произхождала от санитарна сеч и окастряне на дървета в двора на училище в [населено място] и била предоставена на касатора със знанието на училищното ръководство, като е приел, че тези показания не се подкрепят от други доказателства. Представената служебна бележка от училището също е счетена за недостатъчна, за да установи произхода именно на процесната дървесина. В оспореното решение са изложени доводи, че за ангажиране на административнонаказателна отговорност за процесното деяние е без значение откъде е добита дървесината, тъй като във всички случаи съхраняването ѝ следва да бъде придружено с превозен билет, удостоверяващ законния ѝ произход. На тази фактическа основа съдът е приел, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ и е потвърдил наказателното постановление. Съдът не е констатирал процесуални нарушения по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Посочено е, че същото е станало в присъствие на жалбоподателя, който, след като е бил запознат със съдържанието му, подписал акта. На следващо място е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ , нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установявало с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Предвид изложеното, с факта на съставяне на процесния АУАН от свид. М. на длъжност "специалист горски инспектор" в РДГ - Кърджали, се обосновавал извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. Спазени били и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН от гледна точка процеса на съставяне на акта. Процесният АУАН формално отговарял на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност, като било налице пълно и изчерпателно, макар и лаконично, описание на извършеното нарушение откъм всички негови съставомерни белези - дата, място и начин на извършване. Съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване формата, от орган, овластен да го издаде, в кръга на неговите правомощия, с оглед разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. С решението е прието, че от материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, са установени от събраните по делото доказателства по необходимия и безпротиворечив начин. Ясно и категорично, въз основа на годни доказателства, бил установен предметът на административно нарушение, неговото местонахождение и обстоятелството, че липсва превозен билет относно описаната в АУАН дървесина, с което тази деятелност попадала в кръга от възможни форми на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 266, ал. 1, вр. чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, както правилно е квалифицирано. Прието е, че правилно е наложено и наказанието глоба в минимален размер, като са изложени и доводи за това защо не е налице маловажен случай на административно нарушение. В рамките на служебната касационна проверка на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на Административен съд – Хасково счита, че районен съд Димитровград е постановил валиден и допустим съдебен акт. Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, от една страна, а, от друга, за наличието на сочените в жалбата пороци, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, касационната инстанция намира, че решението е правилно. Не са допуснати касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, релевирани чрез оплакванията за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и гласни доказателствени средства, като съдът е подложил на анализ и преценка всяко едно от тях, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Фактическите си установявания съдът е формирал при пълно и всестранно обследване на данните по делото, като касационният състав споделя изцяло решаващите съображения на районния съд по съществото на спора. Правилно съставът на Районен съд Димитровград е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, деянието е описано в достатъчно конкретна степен, като са посочени времето, мястото и начина на осъществяването му и доказателствата, които обуславят отговорността на наказаното лице, като не е накърнено правото на защита на нарушителя. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Същото е обосновано, като съдът споделя изложените от въззивния съд мотиви, които намира че не следва да преповтаря, а на основание чл. 221, ал.2 от АПК следва да се припрати към същите. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден касационния жалбоподател да заплати такова в полза на ответника по касация. Дължимото юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде определено в минималния регламентиран размер в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - в размер на 70 евро, тъй като по делото е проведено само едно съдебно заседание и същото не се отличава с някаква по-висока фактическа или правна сложност. Юрисконсултското възнаграждение следва да се присъди в полза на Регионална дирекция по горите – Кърджали, в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка - структура на Изпълнителната агенция по горите, съгласно чл. 158, ал. 2 от Закона за горите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Хасково