Решение № 18 от 9.7.2026 г. на Районен съд - Девин по дело № 26/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във връзка с чл.203, ал.2 Закон за горите (ЗГ), във връзка с чл.261, ал.1, т.1 ЗГ. Образувано е по жалба от М. К. Ч., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. С., общ. Девин, обл. Смолян, представляван от пълномощник адв. Ж. Ч., с адрес: гр. Д. ул. А. К. № •• против Наказателно постановление № 2/11.03.2026г., издадено от инж. Д. Ю. И. - директор на „Регионална Дирекция по Горите“ – Смолян, с което на основание чл.261, ал.1, т.1 Закона за горите, за нарушение на чл.203, ал.2 от Закона за Горите, му е наложено административно наказание „глоба 255.65 EUR“, в левова равностойност 500.00 BGN. В жалбата поддържа твърдения за материална незаконосъобразност на АУАН и НП, поради съставянето им при съществени нарушения на чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН, съответно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, поради липса на пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди, че административно-наказващият орган не е изложил самостоятелни мотиви и анализ на доказателствата, а формално се е позовал на съставения констативен протокол. Обсъдил е формално възражението и без мотиви е наложил наказанието в максималния размер на глобата, за нарушение, което не е доказано. Когато съществува съмнение, относно фактите, същото следва да се тълкува в полза на санкционираното лице. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло НП № 2/11.03.2026г., издадено от директора на РДГ – Смолян като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон или алтернативно да измени същото, като намали глобата до минималния размер и да присъди сторените разноски по водене на делото. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Ж. Ч. поддържа жалбата. Твърди, че АНО не е изложил конкретни мотиви към отказа си да приложи чл.28 ЗАНН, а в конкретния случай като не е приложил квалификация по чл.28 ЗАНН е издал незаконосъобразен акт. Въззиваемият, чрез юрисконсулт Д. оспорва жалбата. Излага подробни писмени бележки за законосъобразност на НП. Отговорността на нарушителя е ангажирана в качеството му на служител на ТП ДГС „И.“, като в това качество е имал задължения и по - високи отговорности при изпълнение на задълженията си по организация на лова и опазване на дивеча. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото. Моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение, съгласно НПП. Съдът прие от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е с вх. № РДГ13- 2169/26.03.2026г. на въззиваемия, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, считано от 19.03.2026г., когато е връчено, с известие ИД PS4703 004QH2 8 на 19.03.2026г. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: От показанията на разпитаните свидетели ( св. З. А. и св. Ал. А., в качеството им на горски инспектори при РДГ - Смолян) се установи, че на 05.01.2026г., във връзка със сигнал от служители на „Ловно Рибарско Дружество“ – Д. за превоз на диви свине в сива „Тойота“, с рег.№ ••••, около 12,50 часа, в м.„Р.“, зачакали автомобила и когато преминал, св. З. А. подал сигнал със стоп палка на водача да спре и отбие, но последният не спрял на подадения сигнал, а преминал с бясна скорост. Тръгнали със служебния автомобил на НУГ след него, като автомобилът влязъл в базата за интензивно стопанисване „Ч.“, м. „К. л.“. Св. З. А. е съставил акт на М. Ч., за това, че не е изпълнил разпореждането му за спиране на подаден сигнал със стоп палка на НУГ, с № 452 ( предоставена със Заповед № РД 05-00494/30.12.2025г.). Вместо да спре, водачът М. Ч. продължил с бясна скорост. Същият ден е съставен констативен протокол, в офиса на РДГ, сградата на Ловно Стопанство „И.“. Актът е съставен след покана, в присъствие на нарушителя за неизпълнен сигнал за спиране на стоп палка. В съставения АУАН, в т.10 нарушителят е изписал обяснения и възражения, че не е видял сигналът със стоп - палка. Св. Ал. А., в качеството си главен горски инспектор (Заповед № СП – 45/10.10.2024г. на директора на РДГ), е участвал при извършване на проверката, със св. З. А.. Последният е подал ясен сигнал със стоп палка, а М. Ч. бил със служебен автомобил с рег. №••••, не спрял на видим и ясен сигнал. Двамата били със служебни дрехи и служебен автомобил, с разпознаваеми знаци на НУГ. Св. З. А. е подал ясен сигнал за спиране, но жалбоподателят не спрял. Същият ден е съставен констативен протокол, а след покана е съставен АУАН. Св. Вл. П., в качеството си на специалист по лова в „Ловно рибарско дружество“ – Д. установи, че е била извършена съвместна проверка с РДГ, в района на м. Р., на чиято територия има 15 ловно рибарски дружества. Към 12.45ч. - 12.50ч., по повод сигнал за незаконен лов на диви свине, които са били забранени за превозване, поради разпространение на африканска чума, започнали проверка на ППС. Св. З. А. вдигнал стоп палка за спиране на М. Ч., но колата не спряла, а продължила движението си към „И.“. Св. В. К., работи като счетоводител в ЛРД Девин, заедно със св. Вл. П., взели участие в съвместната проверка с РДГ. Св. З. А. показал ясен сигнал на М. Ч. да спре, но той не спрял. Били четиримата служители - на РДГ и на ЛРД – Д.. На 05.01.2026г. е съставен Констативен протокол Серия МК № 001526/05.01.2026г. от св. З. А. – горски инспектор, в присъствието на св. Ал. А., св. Вл. П. – специалист по лова в ЛРД – Д. и св. В. К. – счетоводител в ЛРД – Д. за извършена проверка, във връзка с подаден сигнал за превоз на жив дивеч на общински път Д. – Л., местност Р., землище на гр. Девин, от служители на ЛРД – Д. за нерегламентиран превоз на жив дивеч – дива свиня, уловена от капан, поради което направили опит да спрат автомобил Тойота Хайлукс, закрита с регистрационен номер ••••, шофирана от служител на ТП ДЛС „И.“ – М. Ч., поради съмнения, че превозва дивеч, като служителят не е изпълнил разпореждането на служител на РДГ – Смолян, като не е спрял при подаден сигнал със служебна стоп палка, в местност Р., землище Девин, в 12.50ч. Автомобилът не спрял, след което служителите от РДГ – Смолян, последвали автомобила и установили, че същият влиза в база за интензивно стопанисване на дивеч „К. л.“ към ТП ДЛС „И.“ – Девин, с което е извършил нарушение на чл.203, ал.2 ЗГ. На 21.01.2026г. св. З. А. е съставил АУАН серия МА, № 000458/21.01.2026г. за нарушението установено с КП серия МК №001526, извършено от жалбоподателя, за това, че на 05.01.2026г., в 12.50ч. на общински път Д. – местност Л., в местност Р., землище на гр. Девин на ТП ДЛС „И.“ не е изпълнил разпореждане на компетентен орган – св. З. А. – главен специалист горски инспектор, служител на РДГ – Смолян, в рамките на дадените му правомощия, а именно не спира с автомобил марка „Тойота Хайлукс“, със закрита товарна част, с регистрационен номер ••••, при подаден сигнал на стоп палка, с № 452, с която е управомощен от директора на РДГ – Смолян, със заповед № РД 05 – 00494/30.12.2025г., като извършил нарушение по чл.203, ал.2 ЗГ. АУАН е връчен на жалбоподателя на 21.01.2026г., в който е вписал, че по повод изпълнение на служебни задължения е пътувал към местността Ч.. На пътя към Л. видял и поздравил колегите си и те го поздравили, но не е видял вдигната стоп палка. На 27.01.2026г. в РДГ – Смолян е постъпило от жалбоподателя Възражение вх. № РДГ13-655/27.01.2026г. срещу АУАН, в което се оспорва законосъобразността му поради липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Липсата на ясно и конкретно описание на изпълнителното деяние представлява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано с наказателното постановление. Поради неяснота на акта, не могъл да разбере обвинението и доказателства, които го установяват по несъмнен начин и без реално изясняване на фактическата обстановка. На 10.03.2026г. от гл. юрисконсулт Г. Д. е изготвено до директора на РДГ – Смолян, писмено становище вх. № РДГ13-1780/10.03.2026г. по възражение с вх. № РДП3-655/27.01.2026 г. на РДГ - Смолян по преписка № РДГ 13-495/21.01.2026 г. на РДГ – Смолян срещу съставения АУАН Серия МА № 000458/21.01.2026г. от св. З. А., с което не е уважено. АУАН е съставен за деяние, извършено от "длъжностно лице", съгласно трудовия договор и предоставената длъжностна характеристика, което обосновава наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство, поради грубо неизпълнение на служебни задължения, което повишава обществената опасност на деянието. От представен Трудов договор № 7/17.08.2011г. се установи, че жалбоподателят М. Ч. е в трудово правоотношение с ТП ДЛС „И.“ и изпълнява длъжността ловен надзирател. От приложена длъжностна характеристика за длъжността „ловен надзирател“, връчена на 07.01.2015г. на жалбоподателя, с акт за връчване, се установяват основните функции на длъжността: 1) Охранява дивеча и рибата; 2) Следи спазването на режима за стопанисване и ползване на дивеча; 7) Следи за щети, нанесени от и на дивеча; 10) Участва в наблюденията, таксацията на дивеча в поверения му охранителен участък; 11) Извършва проверки на личния багаж на ловуващите лица; 12) Съставя актове за констатирани нарушения по този закон; 13) Задържа вещите, предмет на нарушението, както и вещите, послужили за неговото извършване; 17) Участва в организирането и провеждането на ловен и риболовен туризъм. Основните функции, свързани със Закона за горите, възложени с длъжностната му характеристика са: 1) Опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания; 2) Следи за спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти; 14) Опазва повереният му охранителен участък от незаконни ползвания и повреди; 30) Следи за изпълнението на ловностопанските мероприятия; 31) При изпълнение на служебните си задължения задължително носи униформеното си облекло, зачисленото му служебно огнестрелно оръжие и се легитимира със служебна карта, същите по никаква причина не се предоставят на други лица. От Трудов договор № К-10/06.01.2026г., сключен между инж. Д. И. и ИАГ, се установи, че Д. И. към момента на издаване на НП (11.03.2026г.) е заемала длъжността „директор“ в РДГ – Смолян, считано от 06.01.2026г. до провеждане на конкурс. Със Заповед № К – 500/12.03.2026г., издадена от ИД на ИАГ трудовото правоотношение на инж. Д. И. на длъжността директор на РДГ - Смолян е прекратено, считано от 13.03.2026г. С Трудов договор № К-505/12.03.2026г., сключен между ИАГ и инж. Г. К., длъжността директор в РДГ – Смолян, считано от 13.03.2026г. е заета от инж. Г. К. до заемането и въз основа на конкурс. Със Заповед № РД 05-00494/30.12.2025г., на основание чл.44, ал.4, във връзка с чл.44, ал.5 от Наредба № 1 за контрол и опазване на горските територии директорът на РДГ – Смолян е упълномощил св. З. А. на длъжност главен специалист „горски инспектор“ да използва предоставената му стоп палка по време на служебните си задължения, с № 452, с надпис НУГ. От „Длъжностна характеристика“ на длъжността главен специалист „горски инспектор“, връчена от работодателя РДГ на св. З. А. на 01.03.2023г., съгласно р.V, т.8: съставя констативни протоколи за извършени проверки и актове за административни нарушения, както и за неизпълнение на задължения от длъжностни лица по ЗГ. От „Длъжностна характеристика“ на длъжността „главен горски инспектор“, връчена от работодателя РДГ на св. Ал. А., на 14.10.2024г., р.V, т.12: съставя актове за констатирани нарушения и за неизпълнение на задължения от длъжностни лица по ЗГ, ЗЛОД, ЗЗТ, ЗРА, ЗЛР, ЗБР, ЗОСИ и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. На 11.03.2026г. е издадено НП №2 от инж. Д. И., в качеството си на директор на РДГ - Смолян, упълномощена със Заповед № РД -49- 171/23.05.2024г. на министъра на МЗХ, въз основа на АУАН №000458/21.01.2026г., съставен от св. З. А., в качеството му на гл. специалист „горски инспектор“ при РДГ - Смолян, като констатира, че М. Ч., с месторабота ТП „ДЛС“ И. - ловен надзирател е извършил следното нарушение: На 05.01.2026 г., в 12.50 часа на общински път гр. Д. - м. Л., в местност „Р.“, землище на гр.Д. в района на дейност на ТП „ДЛС И.“ - гр.Девин, не е изпълнил разпореждане на св. З. А. – гл. специалист „горски инспектор“ в РДГ – Смолян, не е спрял с автомобил марка "Тойота“, модел „Хайлукс“ със закрита товарна част, с рег. номер •••• при подаден сигнал на стоп палка № 452, с която е оправомощен от директора на РДГ Смолян със Заповед № РД 05-00494 от 30.12.2025 г., с което е нарушил чл.203, ал.2 от Закона за горите, установено с Констативен протокол Серия МК № 001526 от 05.01.2026 г., поради което за нарушение на чл.203, ал.2 Закона за Горите, на основание чл.261, ал.1, т.1 Закона за горите, му е наложена глоба 255.65 евро, в левова равностойност 500.00 лева. При тези данни от фактическа страна, съдът прие, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно чл.275, ал.1, т.2 ЗГ и Заповед № РД49-171/23.05.2024г. на министъра на МЗХ за възлагане на правомощия на директорите на РДГ на административно наказващи органи по ЗГ. Приложената длъжностна характеристика за длъжността гл. специалист „горски инспектор“ в РДГ – Смолян установява компетентност на актосъставителя да съставя актове за нарушения по ЗГ. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ЗАНН, т.е актът е съставен на 21.01.2026г. за нарушение на 05.01.2026г., т.е в тримесечния срок от откриване на нарушителя и в едногодишен срок от извършване на нарушението. НП е съставено на 11.03.2026г., т.е в шестмесечния срок от съставяне на акта. АУАН и НП са съставени за нарушение на чл.203, ал.2 ЗГ. Съгласно чл. 203, ал.1 ЗГ з а осъществяване на контролната дейност могат да се изграждат контролни горски пунктове с цел проверки относно законния произход на превозваната дървесина, дивечови и други недървесни горски продукти. Ал.2 Водачите на превозни средства, които превозват дървесина, дивечови и други недървесни горски продукти, са длъжни да спират за проверка при подаден сигнал от горските инспектори, както и на контролните горски пунктове. Ал.3 Условията и редът за откриване и закриване на контролни горски пунктове се определят с наредбата по чл.148 ал.11 ЗГ. Съдът прие, че от събраните по делото гласни доказателства ( показанията на св. З. А., св. Ал. А., св. Вл. П. и св. В. К.) и писмени доказателства констативен протокол Серия МК № 001526 от 05.01.2026 г. се установи, че на 05.01.2026 г., в 12.50 часа на общински път гр. Д. м. Л., в местност Р. землище на гр.Д. в района на ТП ,ДЛС И.“ - гр. Девин, жалбоподателят М. Ч. не е изпълнил разпореждане на св. З. А., като гл.специалист горски инспектор служител на РДГ - Смолян в рамките на дадените му правомощия, като не е спрял с автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ със закрита товарна част с регистрационен номер ••••, при подаден сигнал на стоп палка № 452, с която е оправомощен от директора на РДГ Смолян със Заповед № РД 05-00494/30.12.2025 г. Съдът прие, че тези факти, описани в АУАН и НП са установени по несъмнен начин, но същите не са достатъчни за установяване на обективна и субективна съставомерност на деяние по чл.203 ал.2 ЗГ. От обективна страна, нарушението може да бъде извършено само от субект, посочен в чл.203, ал.2 ЗГ "Водачите на превозни средства, които превозват дървесина, дивечови и други недървесни горски продукти, са длъжни да спират при подаден сигнал от горските служители, както и на контролни горски пунктове". От обстоятелствата, изложени в акта и НП не се установява, неизпълнение на задължение от жалбоподателя, като водач на ППС, превозващо дървесина, дивечови или други недървесни горски продукти. В АУАН и НП липсва описание на фактите, обуславящи ангажиране на отговорност на жалбоподателя по чл.203, ал.2 ЗГ, т.е не е посочено качеството на жалбоподателя на водач на МПС, натоварено със съответните продукти, задължаващи г о да спре при подаден сигнал от горските служители. Съдът извършва проверка за законосъобразност в рамките на фактическите обстоятелства на обвинението, без да има компетентност да ги допълва, с установени в хода на съдебното следствие, относими към състава на нарушението факти и да ги приеме за установени, съответно да прецени съставомерно ли е извършеното нарушение от страна на жалбоподателя или не. Едва в съдебната фаза по обжалване на наказателното постановление бяха изложени факти и обстоятелства, относно нарушението (проверката е започнала по повод сигнал за превоз на дива свиня), които не са посочени, нито в акта, нито в издаденото въз основа на него НП. Липсата на съществени елементи от състава на нарушението, ограничават възможността за установяването му по несъмнен начин. С разпоредбата на чл.53 ал.2 ЗАНН се допуска да се издаде НП, дори и да има нередовност в акта, стига да са установени нарушителят и неговата вина, но когато при издаването на НП са допуснати нарушения, ограничава щи правото на жалбоподателя да узнае нарушението, НП е незаконосъобразно. Съгласно чл.203, ал.2 ЗГ служителите от РДГ имат правомощия да спират само ППС, които видимо превозват дървесина и недървесни горски продукти, за установяване на самоличността на лицата, проверка на документите на ППС и всички документи, свързани с произхода на превозваните дървесина и/или недървесни горски продукти. Съгласно чл.38, ал.3 Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, при осъществяване на своите правомощия служителите по а л . 1 имат право да спират пътни превозни средства, да установяват самоличността на лицата, да проверяват документите на пътното превозно средство и всички документи, свързани с целта на проверката. Ал.4 за спиране на за спиране на пътните превозни средства за проверка служителите по ал.1 подават своевременно сигнал със стоп-палка. Жалбоподателят има наложено административно наказание, на основание чл.261, ал.1, т.1 ЗГ за неизпълнение на разпореждане от компетентен орган в рамките на дадените му правомощия, при подаден сигнал със стоп палка. Изложените фактически обстоятелства в АУАН и НП са относими към чл.256, ал.1 ЗГ „Наказва се с глоба от 50 до 300 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физическо лице, което възпрепятства изпълнението на служебни задължения на длъжностните лица по този закон и подзаконовите актове по прилагането му. В случая, съдът не би могъл да измени квалификацията на деянието, дадена от АНО, на основание чл.84 ЗАНН във връзка с чл.354 ал.2 т.2 НПК, тъй като при новата квалификация ще бъдат предявени нови фактически положения, свързани с възпрепятстване на проверка за наличие на превозвани продукти по чл.203, ал.2 ЗГ. Съдът не може да попълва фактите на обвинението, тъй като в производството по ЗАНН, съответно НПК не се допуска допълнително мотивиране на НП, а така също и извличане на фактите от свидетелските показания и писмените доказателства, когато те съставляват част от обективната съставомерност и изпълнителното деяние на нарушението. Установено е, че жалбоподателят не е изпълнил разпореждането за спиране на автомобила, подадено му от св. З. А., чрез сигнал със стоп-палка, съгласно правомощията по чл.197, т.3 ЗГ и чл.38, ал.3 Наредба №1/30.01.2012г., но липсват данни за основанието на издаденото разпореждане за проверка на превозното средство за превозвани дървесина и недървесни горски продукти и техния произход. При издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в съдържанието не са изложени, съгласно изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН , надлежно описание на всички обективни съставомерни признаци нарушението от фактическа страна. Приложена е административно наказателната норма на чл.261, ал.1, т.1 ЗГ, която глоба от 50.00 до 500.00 лева за неизпълнение на разпореждане на компетентен орган, издадено в рамките на дадените му със закона правомощия. Следователно за съставомерността на нарушението е необходимо да бъде установено, че физическо лице не е изпълнило разпореждане на компетентен орган, както и че разпореждането е издадено в рамките на дадените от закона правомощия на компетентния орган. За да бъдат изпълнени изискванията за съдържание на чл.42 т.4 и чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН, в АУАН и НП изрично следва да се посочи кой е компетентния орган и въз основа на кой закон или подзаконов нормативен акт, респективно коя разпоредба от същия му делегира право да издаде разпореждането. В процесните АУАН и НП фактически и правни обстоятелства не са изложени - липсва посочване на основанието на издаденото разпореждане и правомощието на компетентния орган, като тази непълнота е съществено нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя да разбере компетентно ли е било съответното длъжностно лице да издаде разпорежданията, както и дали законът предвижда издаването на подобни разпореждания. Съдът също е в невъзможност да осъществи проверка на тези съществени предпоставки за съставомерност на деянието. Няма процесуална възможност обективните съставомерни признаци на деянието да бъдат въведени за първи път като обвинение в съдебната фаза, тъй като наказаното лице се защитава само срещу фактите в акта и НП. Допуснатото нарушение при описване на нарушението е съществено и има за последица фактическа необоснованост на административното обвинение, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Всяко нарушение на изискванията за индивидуализация на съставомерните признаци на извършеното нарушение, било то от фактическа или от правна страна, ограничават правото на защита, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление, и представлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на наказателното постановление. Съобразявайки изхода от спора, на основание чл.63д ал.1 и ал.2 ЗАНН, при направено възражение за прекомерност, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 50.00 евро, по договор за правна защита и съдействие, определено съгласно с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал.2, т.1, чл.14 ал.2 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), което следа да бъде заплатено от РДГ, съгласно чл.22 ЗГ. Съдът извърши преценка на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя по договор за правна защита, съгласно чл.63д, ал.2 ЗАНН, която препраща към критериите по чл.36, ал.3 Закон за адвокатурата. Възнаграждението не е прекомерно, преценено според: 1. фактическата и правна сложност; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл. 101, § 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съответно приетите с § 1а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) критерии за определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа: 1) размерът на наложената глоба, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, чл.14 ал.2 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.; 2) конкретната "фактическа и правна сложност", според коефициента за вида дело в ПОНС (§1а, т.2); 3) видът и обема на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента. Предвид приетите критерии с §1а Н№1/09.07.2004г. за ВАР за осъщественото процесуално представителство, според размера на наложената глоба и конкретната фактическа и правна сложност на делото, заплатеното от жалбоподателя адв. възнаграждение в размер 50.00 евро, е съответно на критериите по §1а Наредба №1/09.07.2004г., във връзка с чл.36 Закон за адвокатурата, във връзка с чл.63д ал.2 ЗАНН, при едно съдебно заседание, според чл.18, ал.2, във връзка с чл.7 ал.2, във връзка с чл.14, ал.2 Наредба №1/09.07.2004г. В съдебната практика е възприето, че разноските за адвокатско възнаграждение могат да бъдат сведени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска, но определящи са броят, естеството, сложността на поставените правни въпроси, факти и обстоятелства, които имат значение за неговото решаване (в този смисъл Определение №337/06.07.2017г. по ч. гр. д. № 2587/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; Определение № 4889 от 28.10.2025г. по гр. д. № 556/2025 г. на ВКС, I г. о. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че определеното по делото възнаграждение за адвокат, е обективно и справедливо. Действително, съгласно приетото с Решение на СЕС от 25.01.2024г., посочените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, сега възнаграждения за адвокатска работа, загл. изм. ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г., не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа, но най - вече според размера на наложеното наказание глоба и фактическата и правна сложност на делото, според отделеното време от адвоката за оказване на възложената на страната правна помощ и съдействие, поради което неоснователно е възражението за прекомерност по чл.63д, ал.2 ЗАНН. Съгласно чл.11, ал.2 Закон за въвеждане на еврото в Република България, в съответствие с чл.6 -9 Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13, Национален план за въвеждане на еврото в Република България, приет с РМС 665/25.09.2025г., считано от 01.01.2026г. всички стойности в лева се привеждат в евро, при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по този закон. Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.63 ЗАНН Девинският районен съд