Решение № 317 от 28.9.2026 г. на Районен съд - Велинград по дело № 56/2025 г.

Предявени са от Министъра на Земеделието и Храните, Д-р Георги Щерев Тахов, с адрес: гр. София, бул. •••, против Т. Р. Т., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. •••, искове с правно основание чл. 61 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД, с които иска от съда да постанови решение, с което предсрочно да бъде прекратен Договор № 224/ 07.11.2018 г. за учредяване право на ползване, сключен между Изпълнителна агенция по горите и Т. Р. Т., да бъде осъден ответника да премахне за негова сметка, извършеното незаконно строителство, както и да бъде осъден да заплати сума в размер на 4000 лв., представляваща обезщетение за настъпилите от незаконното строителство вреди за държавната горска територия. В исковата молба ищецът твърди, че между ответника и Изпълнителна агенция по горите е сключен Договор № 224/ 07.11.2018 г. за учредяване право на ползване, с който на основание чл. 71, ал. 4 и чл. 69, ал. 3 от Закона за горите, в полза на Т. Т. е учредено безвъзмездно право на ползване, за срок от 10 години, за устройване на постоянен пчелин върху горска територия - държавна частна собственост, обособена част с площ 700 кв.м., представляващ част от поземлен имот с идентификатор 62004.10.653, в землището на гр. Ракитово, общ. Ракитово. Твърди, че съгласно чл. 3 от договора не се разрешава извършване на дейности, представляващи строителство по смисъла на Закона за устройството на територията (ЗУТ) в територията, върху която е учредено вещното право. Сочи, че Изпълнителна агенция по горите е официално уведомена от компетентния по ЗУТ орган, че в поземлен имот с идентификатор 62004.10.653 - частна държавна собственост, в землището на гр. Ракитово, част от който е обект на сключен между ответника и Изпълнителна агенция по горите договор за учредяване право на ползване, е извършено строителство без да има учредено право на строеж, без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 161, ал. 1, чл. 145 и чл. 148 от ЗУТ, както и без промяна в предназначението на територията. Твърди се, че с писмо, peг. индекс № ИАГ-20187/16.08.2024 г., връчено на Т. Р. Т. на 21.08.2024 г., на основание чл. 61 от ЗС, същият е предупреден да преустанови гореописаното противоправно поведение, което представлява нарушение на съществено задължение по договора за учредяване право на ползване и в същото време значително поврежда и съществено променя вещта по смисъла на посочената разпоредба. Излага, че с писмо peг. индекс ИАГ-25282/21.10.2024 г. Изпълнителна агенция по горите, е възложила на своята териториална структура Регионална дирекция по горите - Пазарджик, да извърши проверка дали извършеното незаконно строителство е премахнато и дали е преустановено служенето с имота по начин, противоречащ на предназначението, за което е учредено вещното право. Сочи, че резултатът от извършената проверка е обективиран в Констативен протокол серия НОО № 007639 от 28.10.2024 г. и Рапорт с peг. индекс РДГ 09- 9278/29.10.2024 г., които са постъпили в Изпълнителна агенция по горите с Доклад peг. индекс ИАГ-26109/29.10.2024 г., в които е обобщено, че към момента на проверката не е премахнато незаконното строителство. Твърди се, че в „Южноцентрално държавно предприятие“ - гр. Смолян, с вх. № Вх-01- 2617/25.09.2024 г., е постъпило писмо от Община Ракитово, с което се изпраща молба от Т. Р. Т. за изследване възможността за оформяне на законов статут на постройка в поземлен имот 62004.10.653, в землището на гр. Ракитово. Сочи, че в отговор, „Южноцентрално държавно предприятие“ - гр. Смолян, с писмо изх. № Вх.01 -2617# 1/04.10.2024 г., уведомява Общината и Изпълнителна агенция по горите, че при извършената теренна проверка в поземлен имот с идентификатор 62004.10.653 по КККР на гр. Ракитово, за обособени части от които са сключени два договора за учредяване на право на ползване върху поземлени имоти в горски територии за устройване на постоянен пчелин: № 224/07.11.2018 г. с приемател Т. Р. Т. и № 283/28.12.2018 г., с приемател Стелиан Атанасов Вергиев, е констатирано извършено строителство на две сгради по смисъла на ЗУТ, за които няма извършени процедури за промяна на предназначението по Закона за горите, и частите от имота се ползват за други цели и дейности, които не са предмет на цитираните по-горе договори. Излага се, че впоследствие е извършена проверка от служители на РДНСК - Пазарджик, съвместно с представители на Община Ракитово и ТП „ДГС Ракитово“, за която на 19.07.2024 г. е съставен констативен протокол № 650/19.07.2024 г. с отразени констатации, съгласно които: „Строежите, предмет на сигнала са пета категория. Изпълнени са в имот държавна - частна собственост на „ДАГ - ДЛС Ракитово“, вид територия горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора с площ 118477 кв. м., без учредено право на строеж в чужд имот в нарушение на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, без одобрени проекти в нарушение на чл. 145 от ЗУТ и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148 от ЗУТ и без смяна на предназначението на земята.“. Твърди се, че предвид горното „Южноцентрално държавно предприятие“ - гр. Смолян уведомява община Ракитово, че няма възможност за оформяне на законов статут на въпросната едноетажна постройка (вилна сграда), построена в поземлен имот с идентификатор 62004.10.653 по КККР на гр. Ракитово, поискано от Т. Р. Т.. Твърди се, че съгласно регистрацията на пчелина на ответника реално той не е устроен в частта от имот с идентификатор 62004.10.653, в землище на гр. Ракитово, за която територия му е учредено правото на ползване по реда на Закона за горите, а в друг съседен на него имот. Излага, че видно от приложените ортофото карти за периодите 2010-2011 г., 2016-2019 г. и 2020- 2022 г., на първата по време карта процесният държавен имот е незастроен и не се наблюдава извършена сеч, а на втората карта може да се види започнала строителна дейност и изсечени дървета, като на последната по време карта вече се наблюдава значително количество изсечени дървета и два броя постройки тип вилно строителство. Предвид изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажират се доказателства. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорват иска като недопустим, а евентуално като неоснователен. Твърди, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесния имот, което е задължителен елемент от активната процесуална легитимация при иск по чл. 61 от Закона за собствеността и обуславя правния му интерес от предявяване на иска. Сочи, че не е представен акт, заповед или пълномощие, което да свързва държавата с конкретния имот с идентификатор 62004.10.653, както и доказателства, че ИАГ или министърът упражняват реални правомощия по управление или разпореждане с имота. Твърди, че представените доказателства не установяват по безспорен начин, че в поземления имот с идентификатор 62004.10.653 са изградени сгради, представляващи трайни строежи по смисъла на чл. 10 и чл. 148 от ЗУТ, както и че тези обекти са извън обхвата на пчеларската дейност, която извършва. Поддържа, че извършването на временни подобрения или поставянето на навеси не представлява нарушение на договора, нито застрашава имота със съществено увреждане. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С доклада по делото с оглед изявленията на страните като безспорно между тях е отделено обстоятелството, че между страните е сключен Договор № 224/ 07.11.2018 г. за учредяване право на ползване, с който на основание чл. 71, ал. 4 и чл. 69, ал. 3 от Закона за горите в полза на Т. Т. е учредено безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години за устройване на постоянен пчелин върху горска територия - държавна частна собственост, обособена част с площ 700 кв.м., представляващ част от поземлен имот с идентификатор 62004.10.653 в землището на гр. Ракитово, общ. Ракитово, което се доказва и от представения и приет по делото като писмено доказателство Договор № 224/ 07.11.2018 г.. Съгласно чл. 3 от договора, върху площта, описана в чл. 1 от договора не се разрешава извършването на дейности, представляващи строителство по смисъла на Закона за устройство на територията. От Заповед № 254/10.09.2018 г. на директора на ТП ДГС „Ракитово“, се установява, че на ответника е учредено безвъзмездно право на ползване за срок от 10 г. за устройване на постоянен пчелин, върху имота предмет на договор № 224/07.11.2018 г.. В т. 3 от заповедта е посочено, че върху площта по т. 1 не се разрешава извършването на дейности, представляващи строителство по смисъла на ЗУТ. От Писмо № ИАГ-20187/16.08.2024 г.(л.36) на и.д. Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и храните, става ясно, че до ответника е изпратено предупреждение да преустанови противоправното си поведение, изразяващо се в извършване на строителство в имота за който има учредено право на ползване и което представлява нарушение на задължението му по договора с който му е учредено това право и в същото време значително поврежда и съществено променя веща по смисъла на разпоредбата на чл. 61 ЗС. На ответника е предоставен 30-дневен срок от получаване на писмото за да премахне извършеното незаконно строителство и да спре да си служи с имота по начин, противоречащ на предназначението му. От Известие за доставка № ИД Р S104080ZWT9R на Български пощи, се установява, че Писмо № ИАГ-20187/16.08.2024 г.(л.36) на и.д. Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и храните е получено лично от ответника на 21.08.2024 г.. От Удостоверение изх. № РД-13-90/21.09.2018 г. на Общинска служба земеделие гр. Велинград се установява, че поземлен имот с номер 62004.10.653 в землището на Ракитово с ЕКАТТЕ 62004, община Ракитово, с площ 118,477 дка, вид на територията: за нуждите на горското стопанство, съгласно скица № 15-663861/17.09.2018 г. е частна държавна собственост. Поземления имот не попада в територии с посочените характеристики в чл. 27, ал. 2 и ал. 3 на ЗГ. По делото е приета без възражения от страните съдебно- техническа експертиза на инж. А. Д. К., която съдът кредитира като пълна и обективно изготвена, от която се установява, че в предвид малката площ на застрояване 92 кв.м., относима към цялата площ на процесния имот от 118477 кв. м, представляващ едва 0,077% от него, може да се каже, че вредата от незаконното строителство е пренебрежимо малка, поради което не се очаква да окаже значимо въздействие върху основните функции на гората. По делото е приета без възражения от страните съдебно- техническа експертиза на Б. З. Г., която съдът кредитира като пълна и обективно изготвена, от която се установява, че на място в югозападната част на ПИ с идентификатор 62004.10.653 област Пазарджик, община Ракитово, гр. Ракитово, вид собственост - Държавна частна, вид територия Горска, НТП Друг вид дървопроизводителна гора, с площ от 118477 кв. м, е изградена Паянтова сграда със смесена конструкция - дървена постройка на един редовен етаж с размери в план 7,60/10,80м.л., застроена площ от 82,08м.кв. и навес от дървена конструкция пристроен към постройката с размери 7,50/1,32м.л., ЗП от 9,90м.кв., или с обща РЗП от 92,00м.кв.. Сградата е изградена върху бетонов фундамент - основи с дължина от 12,12 м.л., ширина до 8,00 м.л. и средна височина от кота 0,20 до кота 0,50м.л. над нивото на прилежащия терен. Височината на сградата е до среха 2,60м.л. и до било 3,40м.л. Върху бетоновата основа е поставена метална конструкция - колони, греди, столици и ферми, покрити с профилирана поцинкована ламарина. Металната конструкция е захваната в основата посредством анкерни болтове. Ограждащи стени са изпълнени от дървена обшивка облицована с ламперия и частично с бетонови тухли с дебелина до 20см. До навеса, който функционално е свързан с постройката, е вградено вътрешно барбекю с камина. В заключението си вещото лице сочи, че изградената постройка представлява сграда за обитаване с рекреационно предназначение в гориста местност. От югоизток към сградата е изпълнен навес от дървена конструкция с размери 2,60/6,00м.л., или със ЗП от 15,60м.кв.. Излага, че характеристиките на обекта попадат в нормите за „строеж“, посочени в т. 38 от § 5 от ДР на ЗУТ. За извършеното строителство не са представени и вещото лице не е открило изискващите се строителни книжа и документи, съгласно нормите на ЗУТ. По делото е приета без възражения от страните съдебно-оценителна експертиза на Б. З. Г., която съдът кредитира като пълна и обективно изготвена, от която се установява, че след извършения оглед, анализ на конструкцията и обема на строежа, както и след съобразяване със средните пазарни цени на строително- монтажните работи за 2026 г., публикувани в СПН и „Строй Експерт“, необходимите средства за цялостното премахване на процесния строеж и възстановяване на терена в първоначалното му състояние възлизат на - 12 700 евро. Тази стойност включва всички дейности по разрушаване, демонтаж, извозване, депониране на отпадъците, разчистване и окончателно оформяне на терена. По делото е приета без възражения от страните съдебно-оценителна експертиза на д-р инж. С. П. Б., която съдът кредитира като пълна и обективно изготвена, от която се установява, че настъпилите от строителството в имота, предмет на договор 224/07.11.2018 г. за учредяване право на ползване, вреди за държавната горска територия са в размер на: Сборът от цената на щетата, нанесена върху част от поземлен имот в горски територии и разходите необходими за създаване на ново насаждение: 3 762 + 734 = 4 496 (четири хиляди четиристотин деветдесет и шест) евро, без включен данък добавена стойност ( ДДС). При така установените факти се налагат следните правни изводи: По иска по чл. 61 от ЗС. Правото на ползване е ограничено вещно право, което включва правото да се ползва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено – чл.56 ЗС. За ползвателя възникват редица задължения, законно регламентирани, като найосновното му е да се грижи за имота като добър стопанин. В полза на собственика съществува потестативното право съгласно чл.61 ЗС да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта. По отношение на изискуемото предупреждение съдебната практика приема, че е налице сходство между санкционната последица на чл.61 ЗС и на тази, предвидена в чл.87 ЗЗД. Приема се, че с исковата молба по чл.61 ЗС може да се иска съдът да прекрати всяко право на ползване, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок или посоченият е недостатъчен. Ограниченото вещно право върху чуждата вещ съдът е длъжен да прекрати, ако ползвателят не изпълни в хода на производството по делото до изтичане на подходящия с оглед на обстоятелствата по делото срок. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗС относно правото на ползване върху държавен или общински имот се прилагат разпоредбите на този раздел, освен ако в закон или в акт за учредяване на това право е предвидено друго. Следователно в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи следните правопораждащи факти: че е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот, че ответникът, въпреки предупреждението, нарушава своите съществени задължения. Ответникът от своя страна следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му. В случая от Удостоверение изх. № РД-13-90/21.09.2018 г. на Общинска служба земеделие гр. Велинград, се установява, че поземлен имот с номер 62004.10.653 в землището на Ракитово с ЕКАТТЕ 62004, община Ракитово, с площ 118,477 дка, вид на територията: за нуждите на горското стопанство, съгласно скица № 15-663861/17.09.2018 г. е частна държавна собственост. Поземления имот не попада в територии с посочените характеристики в чл. 27, ал. 2 и ал. 3 на ЗГ. Възраженията на ответника по отношение на доказателствена сила на представеното удостоверение са неоснователни по следните съображения: Източник на материалната компетентност за издаване на документа е чл. 27, ал. 5, т. 3 ЗГ. Тази законова разпоредба изрично вменява правомощието за издаване на удостоверения, доказващи държавна собственост върху горски територии, именно на Общинските служби по земеделие. Законът не предвижда друг административен орган, който да притежава правомощието да извършва тези удостоверителни изявления. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), областните дирекции „Земеделие” са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на земеделието и храните, чиято дейност, структура и организация се уреждат с Устройствен правилник. В изпълнение на чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“ (издаден от министъра на земеделието и храните, обн. ДВ. бр. 7 от 2010 г., посл. изм.), числеността и структурата на териториалните звена са нормативно фиксирани. В структурата на Областна дирекция „Земеделие“ – Пазарджик териториалният обхват на Община Ракитово е зачислен изцяло към Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Велинград. Териториалната компетентност на ОСЗ Велинград по отношение на имоти в гр. Ракитово е официално закрепена и в подзаконовия нормативен акт на местно ниво, а именно Глава I, Раздел II, чл. 4, ал. 1 от „Вътрешни правила за организация на административното обслужване в ОД „Земеделие“ – Пазарджик“ (достъпни на официалния портал на ОДЗ Пазарджик), където изрично е разписано: „ОСЗ Велинград – гр. Велинград (...) / офис Ракитово – гр. Ракитово, п.к. 4640, ул. „Иван Клинчаров“ № 57“. Следователно, Офис Ракитово няма статут на самостоятелно юридическо лице, а е изнесено работно място (териториално звено) на ОСЗ Велинград. Всички удостоверителни документи за имоти в землището на община Ракитово се издават правомерно под шапката на централната за района административна структура – ОСЗ Велинград. Процесуално, оспорваното удостоверение притежава характера на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Тъй като е издадено от длъжностно лице- Началника на ОСЗ Велинград, в кръга на неговите удостоверителни функции и по установения в закона ред, то се ползва с пълна обвързваща доказателствена сила за съда относно фактите, предмет на удостоверяването. С оглед на гореизложеното съдът счита, че приетото като писмено доказателство удостоверение по чл. 27, ал. 5, т. 3 от ЗГ е издадено от материално и териториално компетентния орган – ОСЗ Велинград, поради което съставлява годно и валидно доказателство по настоящото производство, което следва да бъде съобразено. То се ползва с обвързваща доказателствена сила за съда и до доказване на противното, съдът е длъжен да приеме, че обективираните в него факти съответстват на истината и органът е действал правомерно. В случая не е откривано производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване представеното удостоверение, нито са ангажирани каквито и да е доказателства оборващи доказателствената му стойност. Отделно от това следва да се посочи, че е налице и извънсъдебно признание от страна на ответника по отношение на това обстоятелство, съдържащо се в процесния договор, носещ подписа на ответника, в който изрично е записано, че имотът е държавна частна собственост. Предвид изложеното съдът счита, че ищецът надлежно е доказал правото си на собственост върху процесния имот, а възраженията в тази насока са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. От събраните по делото писмени доказателства, а и от изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза на вещото лице Б. Г. безспорно се установява, че в процесния имот е изградена постройка, която представлява сграда за обитаване с рекреационно предназначение в гориста местност, като характеристиките на обекта попадат в нормите за „строеж“, посочени в т. 38 от § 5 от ДР на ЗУТ. В заключението вещото лице е посочило, че за извършеното строителство не са представени и вещото лице не е открило изискващите се строителни книжа и документи, съгласно нормите на ЗУТ. Такива доказателства не са ангажирани и по делото. Видно е, че съгласно чл. 3 от договора, върху площта, описана в чл. 1 от него не се разрешава извършването на дейности, представляващи строителство по смисъла на Закона за устройство на територията. По делото не е спорно, че строежът е изграден именно от ответника. Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че въпреки отправеното към него предупреждение ответникът не е преустановил нарушението си и е продължил да поддържа, създаденото от него положение в имота, противоречащо на уговорките, въз основа на които той му е предоставен за ползване, като това положение се поддържа и в хода на съдебното дирене. Изграждането на масивна или сглобяема сграда с рекреационен характер (вила, къща за гости, почивен фургон) вместо разполагането на кошери е драстична промяна на характера на предоставения имот. То представлява незаконно строителство в горска територия, без проведена процедура по изключване или промяна на предназначението на гората по аргумент от разпоредбите на чл. 54 и чл. 73 от ЗГ. Такова строителство безспорно съставлява административно нарушение и застрашава горския фонд. Съгласно чл. 12 и чл. 13 от Закона за пчеларството, правото на ползване върху горски територии се учредява единствено и само за устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства. Следователно по закон върху горски имот за постоянен пчелин се допускат единствено временни постройки (платформи, навеси), необходими само за обслужване на пчелните семейства. Изграждането на всякаква друга сграда противоречи на закона, а още повече когато за този строеж не са издадени необходимите строителни книжа и документи. Токова изграждане представлява самоволно разширяване на обема на вещното право и трансформирането му в право на строеж (суперфиция), каквото ползвателят видно от представения по делото договор няма. Въз основа на анализа на приобщените по делото доказателства съдът приема за безсъмнено установено от фактическа страна, че ответника е нарушил разпоредбата на чл. 3 от процесния договор и следователно е нарушил основно задължение по него. Същевременно се установи, че си е служил с имота по начин, който го застрашава със значително повреждане, като се съобрази приетата съдебно-оценителна експертиза на д-р инж. С. П. Б., а на следващо място се установи, че с действията си е променил съществено имота без съгласието на собственика, (извършва незаконни и неодобрени преустройства на предназначението му и изгражда постройки без надлежни строителни книжа за това), като въпреки отправеното му предупреждение не е преустановил нарушението си, поради което искът като доказан следва да бъде уважен изцяло. По иска с правно основание чл. 109 ЗС. В тежест на ищеца е да установи правото си на собственост върху процесния имот и извършено от ответника действие, представляващо пречка за упражняване на правото му на собственост върху него, като при установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за извършване на това действие. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика на вещта срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие /създадено състояние, посегателство/ над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от нейния собственик и според нейното предназначение. От събраните по делото писмени доказателства и по изложените погоре съображения безспорно се установи, че ищецът е собственик на процесния имот. От приетите по делото експертизи- съдебно- техническа експертиза на Б.Г. и съдебно-оценителна експертиза на д-р инж. С. П. Б. безспорно се установи, че върху него е извършено строителство без строителни книжа и извън учреденото право на ползване на ответника във връзка, с което настъпили вреди за държавната горска територия. В настоящия случай ответникът черпи права от правото си на ползване въз основа на процесния договор. Обемът на правото на ползване обаче е нормативно дефиниран в чл. 56 от ЗС, съгласно който ползвателят има право да си служи с вещта и да получава добивите , но изрично е длъжен да запази нейната същност. Изграждането на нов строеж променя същността на имота и надхвърля пределите на предоставената от закона власт. За извършването на строителство в чужд имот е необходимо изрично учредяване на право на строеж (суперфиция) по реда на чл. 63 от ЗС или изрично съгласие на собственика, каквито по делото не се твърди, нито се установи да са налице. Действията на ответника по извършване на строеж без суперфиция представляват пряко и неоснователно навлизане в правната сфера на собственика. Налице е трайна практика на ВКС (включително съображения по т. 3 на Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС), съгласно която, когато се извършва строителство в чужд имот без правно основание (в отклонение от обема на учреденото право), самото действие по естеството си е такова, което ограничава правото на собственика и пречи на пълноценното му упражняване. Поради това ищецът не е длъжен да доказва с какви конкретни други действия строежът му пречи – самото изграждане на обект без надлежно учредено право на строеж е достатъчно основание за квалифицирането му като пречка. С оглед изложеното съдът счита, че извършеното от ответникаползвател строителство е изцяло извън обема на неговите права, явява се неоснователно и нарушава правото на собственост на ищеца. По делото липсват данни към настоящия момент процесната сграда да е премахната, поради което негаторният иск за осъждане на ответника да премахне за негова сметка, извършеното незаконно строителство в процесния имот, се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е претърпял твърдените вреди, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на ответната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното. От събраните по делото доказателства и по изложените по- горе съображения безспорно се установява, че процесния имот е собственост на ищеца. От събраните по делото писмени доказателства, а и от приетата по делото съдебно- техническа експертиза на Б.Г., съдът намира да е установено противоправно действие на ответника, а именно изграждане на незаконен строеж във връзка с което от приетата по делото съдебно-оценителна експертиза на д-р инж. С. П. Б. безспорно се установи, че са настъпили вреди за държавната горска територия в размер на 4 496 (четири хиляди четиристотин деветдесет и шест) евро, без включен данък добавена стойност ( ДДС). Ирелевантно е възражението на ответника за липсата на предписания от страна на компетентните органи за премахване или не на обекта, доколкото предписание на общината не е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Както бе посочено по- горе безспорно се установи по делото от изслушаната оценителна експертиза наличие на претърпени от ищцата имуществени вреди, които съдът приема, че стоят в пряка причинно- следствена връзка с неправомерното поведение на ответника. Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът проведе пълно и главно доказване на фактите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. По разноските При съобразяване изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2361,64 евро, представляващи разноски за държавна такса и за вещо лице, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства и в размер на 300 евро, юрисконсултско възнаграждение или общо в размер на 2661,64 евро. Така мотивиран, съдът