Решение № 242 от 5.7.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 477/2023 г.

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Постъпила е жалба, подадена от С. Р. Ж. лично и като едноличен собственик на капитала на "В.Р.." ЕООД, ЕИК ••• и Д. И. Ж., ипотекарни длъжници по ИД 824/2017г. против Постановление за отказ за спиране на изпълнително производство от 10.01.2023г. по ИД № 824/2017 г. по описа на на ЧСИ – Р.М. с рег. № 868, с район на действие ОС-Стара Загора. В жалбата се излагат съображения, че "В.Р.." ЕООД е обявено в ликвидация от Окръжен съд Стара Загора на 06.02.2020 г. От тогава до сега няма ликвидатор, който да е приел назначението и който да представлява дружеството по заведени от него и против него дела, включително ИД 824/2017 г. Този факт бил известен на М. от 06.02.2020 г., но въпреки това тя извършвала действия по това изпълнително дело, без интересите на дружеството да са защитени. За да постанови своя отказ ЧСИ се мотивирал с Решение по в.гр.д. № 475/2022 г., на Втори граждански състав на Апелативен съд Пловдив, в което било изразено мнение, че е налице редовно уведомяване на дружеството, което считат за неправилно. Представляващ прекратеното от съда и обявено в ликвидация дружество бил ликвидаторът. Ликвидаторът представлява дружеството и има правата и задълженията на управителния му орган. С избора, съответно назначаването на ликвидатор, се прекратявали правомощията на управителния орган на търговското дружество. Освен това според ЧСИ след като е определен ликвидатор и вписан в ТР, дори и без да е приел назначението, то той бил представител и следвало до него да бъдат изпращани съобщенията. Обосновавайки се с това решение ЧСИ М. приемал, че С. Ж. все още представлява дружеството, но въпреки това твърди, че уведомява "поредния вписан ликвидатор", а не С. Ж..Обратното бил приел Пловдивски Апелативен съд, Трети търговски състав по ВГД № 522/2022, съгласно който "В.Р.." ЕООД не бил редовно уведомен за Въззивна жалба срещу решение по ТД № 368/2019 г. на СЗОС, тъй като не бил налице вписан ликвидатор, който да е дал съгласие по чл. 266, ал.З от ТЗ и който да представлява дружеството и да защитава неговите интереси в процеса. Ищецът "В.Р.." ЕООД бил с прекратена търговска дейност от 06.02.2020 г., съобразно решение на СЗОС и бил в процес на ликвидация без ликвидатор, който да е приел назначението и без да е надлежно уведомяван и представляван по цитираното изпълнително производство. От момента на обявяване на дружеството от съда в ликвидация до момента на постановяване на оспорвания акт ЧСИ М. била извършила множество изпълнителни действия, без дружеството да е надлежно представлявано, а представителната власт била абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процесуалните действия. Жалбоподателите твърдят, че ЧСИ-Р. М., нарушавайки закона праща съобщения на "В.Р.." ЕООД в качеството му на ликвидатор на вписания в регистъра адрес на управление с цел по-бързо извършване на изпълнителни действия преди да е назначен, съгласно изискванията на закона ликвидатор и с цел облагодетелстване на длъжниците по изпълнителното дело И. и С. И.и. С оглед горните оплаквания молят съда да отмени оспорваното Постановление и постанови спиране на изпълнителните действия по ИД № 824/2017 г. В законоустановения срок са постъпили писмени възражения от „Е.-•“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С.З., •••, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК •••, представлявано от Управителя Ж.Б.С., с което взема становище, че счита постъпилата жалба срещу отказа на ЧСИ да спре изпълнението, че представлява явен опит да бъде блокирано производството по изпълнителното дело, като доводите, на които се позовава С. Ж. в жалбата, са голословни и неоснователни. Това било така, тъй като нямало никакви доказателства, а и жалбоподателите не сочели такива, че С. Р. Ж. е лишен от представителна власт като управител на „В.Р..“ ЕООД или пък че е изгубил качеството си на Едноличен собственик на капитала на същото дружество.Видно от вписванията по партидата на дружеството в Търговския регистър сочи, че няма законова пречка нито управителят (какъвто С. Ж. продължава да е), нито Едноличният собственик на капитала на „В.Р..“ ЕООД (който управлява и представлява дружеството по силата на чл.147 ТЗ) да приемат валидно изявления, насочени към дружеството. ЧСИ е изпращал по определения в закона ред съобщения до С. Ж., в горепосоченото му качество, за всички изпълнителни действия по изп.д. № 824/ 2017г по нейния опис. В този смисъл изявлението на С. Ж., че не можел да приеме съобщение, отправено до дружеството, било очевидно тенденциозно, невярно, ненамиращо опора в закона и представляващо откровен опит да бъде блокирано изпълнителното производство. Допълнителен довод в този смисъл се откривал и в практиката на ВКС, според която в казус, доста подобен на процесния: „Без правно значение е обстоятелството дали към датата на връчването управителят е бил лишен от правото да представлява последното и да се разпорежда с имуществото му. Това обстоятелство е от значение за процесуалното представителство на дружеството, тъй като съгласно чл. 658 ТЗ синдикът представлява предприятието и участва в производствата по делата на дружеството и завежда от негово име дела. Управителят на дружеството обаче не е загубил качеството си служител на търговското дружество, а с оглед нормата на чл.50 ал.З ГПК съдебните книжа могат да се връчат на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме и се удостоверява с посочване имената и длъжността на получателя(Определение № 600 от 25.07.2014г по ч.гр.д. № 4007/2014г на ВКС, III Г.О.). На следващо място отбелязва, че с решението (Решение № 36 от 06.02.2020г, постановено по т.д. № 351/2019г по описа на Окръжен съд – Стара Загора), с което „В.Р..“ ЕООД е прекратено от съда и е постановено да се извърши ликвидация, не са отнети представителните права на С. Ж. (нито като управител, нито като Едноличен собственик), което е пряко доказателство за наличие на такива представителни права и към настоящия момент. Сочат, че дори да е имало редовно назначен ликвидатор, който също ще има право да управлява и представлява дружеството, това не би рефлектирало върху правото на управителя, който в настоящия случай е и Едноличен собственик на капитала, да получи изявление или съобщение, отправено до дружеството, тъй като от една страна той не е престанал да бъде служител на дружеството (както приема и ВКС в горецитираното определение), а от друга страна се касае само за пасивна представителна власт, която никога не му е била отнемана. В тази връзка счита, че С. Ж. очевидно недобросъвестно използва факта, че в стартиралото още през 2020г производство по ликвидация на „В.Р..“ ЕООД (горепосоченото решение на Окръжен съд - Стара Загора е вписано по партидата на дружеството в Търговския регистър с вписване № 20200206171453) и до настоящия момент няма валидно назначен ликвидатор, като използва това фактическо положение за да шиканира всяка правна процедура или производство, което счита, че не му е изгодно. Сочи, също така, че във връзка с развитието на изпълнителното производство по изп.д. № 824/ 2017г по описа на ЧСИ Р. М., С. Р. Ж. вече е предприемал представителни действия в качеството си на Едноличен собственик на капитала на „В.Р..“ ЕООД, като е обжалвал от името на дружеството действия на съдебния изпълнител.С оглед мсичко изложено счита, че изложените в постъпилата по изп.д. № 824/ 2017г по описа на ЧСИ Р. М. жалба от С. Р. Ж., в качеството му на физическо лице и едноличен собственик на капитала на „В.Р..“ ЕООД и Д. И. Ж. доводи, обосноваващи, че той не бил компетентен да приема съобщения от името на „В.Р..“ ЕООД, са неоснователни и недоказани, а така също и че не намират опора в закона и съответно постановеният от съдебния изпълнител отказ за спиране на изпълнението е правилен и законосъобразен. Молят съда да потвърди Постановление от 10.01.2023г по изп.д. № 824/ 2017г по описа на ЧСИ Р. М., за отказ за спиране на изпълнителното производство по същото изпълнително дело, и да оставите без уважение жалбата срещу този отказ. На основание чл. 436, ал.3 ГПК са приложени мотиви на ЧСИ Р. М. по обжалваното действие. Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното действие, намери за установено следното: Жалбата е постъпила в срок, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна. На 07.11.2017г. на основание молба вх.№ 15690/07.11.2017г. с приложения към нея е образувано изпълнително дело 20178680400824 с Взискател „Е.-•“ЕООД и длъжници И. Т. И. и С. И. И.. Към молбата е представен ИЛ издаден по ч.гр.д.№ 5851/2015г по описа на PC Стара Загора, в полза на Т.б.В. ЕАД, Заповед за изпълнение 3721/11.11.2015г., извлечение от счетоводните книги на банката Договор за цесия вписан акт 130 т.VII рег.№ 15267 /18, 10, 2017г. и Договор за цесия вписан 18.10.2017г. под № 1401, рег.№ 7148 т.2, уведомление до длъжниците и договор за учредяване на договорна ипотека, сключен в нотариална форма, акт 33 т.З рег.№ 5357 нд.№ 359/20 Юг по описа на Нотариус Д.Н. рег.№ 181 в регистъра на Нотариалната камара. В същия акт е учредена в полза на Т.б.В. договорна ипотека върху: СОЗ в сграда с идентификатор 68850.516.266.1.11 - магазин № 3, находящ се в гр.С.З., ••• и СОЗ в сграда с идентификатор 68850.513.447.1.5 - жилище- апартамент, находящ се в гр.С.З., •••, принадлежащи на ипотекарните длъжници С. Р. Ж., Д. И. Ж. и В.Р.. ЕООД. По делото е наложена възбрана върху ипотекираните имоти, съгласно молбата от Взискателя, уведомен е и ТД НАП с искане за издаване на удостоверение по ДОПК на длъжниците И. И. и С. И.. На 10.11.2017г. са връчени Покани за доброволно изпълнение до длъжниците, ведно със Разписка за връчени документи - Изпълнителен лист, Заповед за изпълнение, извлечение от счетоводни книги, договори за цесия и нот.акт за договорна ипотека. В поканите са вписани две дати за опис на посочените по-горе имоти. На същата дата е връчено / при надлежно оформен отказ/ и Уведомление до ипотекарния длъжник Д. Ж.. Поради това, че по информация дадена от същата, е констатирано, че С. Р. Ж. е с мярка” задържане под стража” в РСИН С.З., на същия са изпратени книжа - уведомление до ипотекарен длъжник и Уведомление до представляваното от него дружество - В.Р.. ЕООД, с оглед максималната защита на интересите им, и поради това, че на адреса на управление на дружеството, при посещение се оказа, че няма кой да получи книжата. На 16.11.2017г. в кантората на ЧСИ с писмо вх. № 4601/16, 11, 2017г. от РСИН С.З., са върнати изпратените до С. Р. Ж. и В.Р.. ЕООД книжа, с отбелязването, че същия отказва да получи книжата и за себе си, и като управител на представляваното от него дружество. Поради това, че липсват данни за точната дата на отказ, като тя не е отбелязана от връчващия служител, по делото е приета дата на получаване на уведомлението от РСИН С.З., в кантората на ЧСИ -16.11.2017г. На 14.11.2017г. в кантората се явила лично Д. Ж., ведно с адвокат Д.Д., без пълномощно / служебно било известно на ЧСИ, че същия е упълномощен адвокат на С. Р. Ж. по наказателното дело, по което е взета мярка - задържане под стража/. Същите се запознали обстойно с изпълнителното дело, получили преписи от всички книжа по същото, като са предоставили и телефон за връзка с Ж., при следващи призовавания, поради това че по информация от същата, прекарва по-голяма част от времето по местоработата си. По нейна молба, описа бил извършен на втората, определена дата, с оглед възможностите и да заплати изцяло дълга си, за да не се продават посочените недвижими имоти. На 05.01.2018г. в кантората на ЧСИ са се явили адв. Д.М. и адв.Д.Ш., без изрично писменно пълномощно, едната в родствени отношения с Д. Ж. и отново се запознали с всички книжа по делото, с оглед възможностите за депозиране на възражения, жалби и др. Уведомили са ЧСИ, че Ж. ще депозира възражение против оценките. На 10.01.2018г. постъпи молба - възражение, като са определени нови дати за оглед на обектите, и назначено предложеното от нея в.л. инж. Д.Д.. ЧСИ насрочил нов оглед на 25.01.2018г., за който са уведомени длъжниците и ипотекарните длъжници С. Р. Ж. и Д. Ж. и В.Р.. ЕООД. До Ж. същите били изпратени и връчени редовно от РСИН С.З., до Д. Ж.- на •••г. На посочената дата и час, Ж. не осигурила достъп до СОЗ с идентификатор 68850.513.447.1.5. Поради това, ЧСИ извършил повторна оценка единствено на Магазин с идентификатор 68850.516.266.1.11, до когото им бил осигурен достъп от наемателя в него. След съставяне на протокол за приемане на новата оценка по делото е насрочена публична продан и изпратени книжа за връчване до страните - от 09.02.2018г. до 09.03.2018г. Поради забавянето на връщането от РСИН на книжата на С. Ж. и само устното потвърждение на служителите в РСИН за получаването, ЧСИ пренасрочила проданта за 15.02.2018г. до 15.03.2018г., за което страните са редовно призовани, регистриран е протокол в PC Стара Загора, и Обявленията са качени в сайта на КЧСИ. С обезпечителна заповед от 13.03.2018г. на ОС Стара Загора по ч.гр.д.№ 27/2018г е спряно изпълнението по отношение на имот с идентификатор 68850.513.447.1.5 в гр. С.З., на основание Обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.177 ЗЗД. С разпореждане от 14.03.2018г. е спряно изпълнението досежно посочения имот и са изпратени съобщения до страните, като са възстановени и внесени задатъци за участие в проданта. С обезпечителна заповед по гр.д.№ 1278/2018г на PC Стара Загора от 16.03.2018г. е спряно и изпълнението и по отношение на втория продаваем се имот - СОЗ в сграда с идентификатор 68850.516.266.1.12, като обезпечителната заповед е предоставена в момента на получаване на наддавателните предложения от PC Стара Загора, на 16.03.2018г в 10, 05ч., за което е съставен и протокол, надлежно подписан от Д. Ж.. В резултат на неколкократно насрочване и спиране на продани, както и на цялото изпълнително производство, след проведена успешно продан на недвижимите имоти, е насрочено разпределение, за което страните са редовно призовани. В срока за жалба против същото, постъпила жалба, като същата е оставена без движение и в определения срок е внесена такса само по сметка на ОС Стара Загора С определение на ОС Стара Загора спряно отново производството по делото, на основание нова Обезпечителна заповед на АС Пловдив, впоследствие отменена и производството по делото - възобновено. Насрочено е ново разпределение по делото, само досежно извършена публична продан на недвижим имот с идентификатор 68850.516.266.1.11, находящ се в гр.С.З. •••. На основание изрична молба вх.№ 4102/22.03.2019г. взискателя е поискал насрочване на нова публична продан и досежно СОС с идентификатор 68850.513.447.1.5 в гр.С.З., •••, ипотекаран в полза на взискателя по делото. След депозиране на молбата са изискани удостоверения от ОС Стара Загора, от които е видно че поредната обезпечителна заповед е обезсилена, производството е възобновено, насрочени са нови огледи за извършване на преоценки, поради изминал по-дълъг срок от 6 месеца от предходни такива. Тъй като длъжниците С.ви не са осигурили достъп до посочения по- горе самостоятелен обект, преоценката от назначеното в.л. е извършена по документи. Предявена е редовно на страните по делото и е насрочена публична продан от 18.09.2019г. до 18.10.2019г. от начална цена 81920 лв. Публичната продан е проведена редовно и на 21.10.2019г. е съставен протокол за обявяване на наддавателни предложения, като за купувач е обявен взискателя Е.-• ЕООД. Поради факта, че за купувач на имота е обявен взискател, е насрочено Разпределение за 06.11.2019г., което е редовно предявено на страните. На 07.11.2019г /в срока за жалба против Разпределението / е депозирана Обезпечителна заповед от АС Пловдив по ч.гр.д.610/2018г.по описа на АС Пловдив, в която е разпоредено спиране на изпълнението по изпълнителното дело. Постъпила е и жалба против Разпределение досежно проведената публична продан. С молба вх.№ 7460/03.08.2020г., с приложени към нея Определение № 139/03.02.2020г. по ч.гр.д.8/2018г. и Определение № 296/13.07.2020г на АС Пловдив е поискано възобновяване на изпълнението по делото. Депозирана жалба против Разпределение от 06.11.2019г. е изпратена на ОС Стара Загора за произнасяне. Съгласно Решение на ОС Стара Загора по в.гр.д.3089/2020г. Разпределението е отменено, насрочено е ново такова за 29.01.2021г., което е редовно предявено, срещу него е постъпила нова жалба, като с Определение на АС Пловдив 474/2022г по Разпределението досежно проведена продан за имот с идентификатор 68850.513.447.1.5 е потвърдено. В определения от ГПК срок от постановяване на Определението - на 25.10.2022г. взискателя, обявен за купувач е внесъл припадащата се част по разпределението, както и такси за съставяне на Постановление за възлагане. С Протокол от 31.10.2022г е отменено предходно разпределение досежно суми, постъпили от публична продан на друг ипотекиран по делото имот. Констатирано е, че с влязло в законна сила Определение № 260378/22.03.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 27/2018г. е отменена Обезпечителна заповед на ПАС, с която е постановено неразпределяне на сумата от 45000лв, и в конкретния случай - взискателя се освобождава от вмененото му задължение с Разпределение от 21.05.2021г. по същото дело, за внасяне на 45 000 лв. по сметка на ЧСИ. Съставеното Постановление за възлагане е връчено надлежно на страните / на Д. Ж. на 22.11.2022г и в срок за жалба на 06.12.2022г., е постъпила такава от Д. И. Ж., която е оставена без движение. В определения срок за внасяне на такси и разноски за администриране на жалбата е внесена само такса по сметка на ОС Стара Загора. С решение по в.гр.д. 297/2023г е оставена без уважение жалба против Постановление за възлагане. С протокол от 31.10.2022г е насрочено ново разпределение досежно постъпила сума от публична продан за имот, собственост на ипотекарния длъжник В.Р.. ЕООД /в ликвизация/ - СОС с идентификатор 68850.516.266.1.12 за 25.11.2022г. В срока за жалба против Разпределението е постъпило Заявление вх.№13775/29.11, 2022г. от С. Р. Ж. с искане за спиране на изпълнителното производство. Поради факта, че това заявление / нямащо характер на жалба / е в срока за влизане в сила на Разпределение от 25.11.2022г. е спряно предаването на сумата, постъпила от публична продан на взискателя по делото, с оглед защита на интересите на ипотекарните длъжници. Заявлението е връчено за становище на страните, като такива са постъпили от Д. Ж. и Е.-• ЕООД. Взискателя Е.-• ЕООД изразява становище за неоснователност на Заявлението. На 10.01.2023г. е постановен Отказ за спиране на производството, който не е връчен надлежно на всички страни в производството, поради което на 14.06.2023г. на Д. Ж. и С. Ж. е връчено процесното Постановление за отказ за спиране на изпълнителното дело. В двуседмичния срок определен в ГПК е постъпила жалба от Д. И. Ж., С. Р. Ж., лично и в качеството му на едноличен собственик на капитала на В.Р.. ЕООД / в ликдация/ Жалбата е надлежо връчена на страните на делото, като след проведен разговор с вписания в Търговския регистър Ликвидатор, препис от жалбата е изпратен на мейл, посочен за връзка в публикувания в ТР списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за ликвидатори. Освен това, Дружеството длъжник е търсено и на посочения в Търговсия регистър адрес на управление, като отново на адреса на управление липсват търговски обозначения на дружеството, същото е непознато на адреса, няма работници и служители, които са съгласни да приемат книжата. Тъй като постъпилата жалба от едноличния собственик на капитала, на същия не е връчван препис. При така установеното по делото, Окръжният съд намира, че постановеният отказ от ЧСИ да спре изпълнителното производство е правилен и законосъобразен. Основанията за спиране са уредени в разпоредбата на чл.432, ал.1, от ГПК, като същите могат да бъдат обединени в четири основни групи: спиране от съда, по силата на закона, по волята на взискателя и по преценка на съдебния изпълнител. При преценка на материалите по изпълнителното дело, настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай не са налице нито една от горепосочените хипотези, а и жалбоподателите не сочат никоя от законовоуредените хипотези, представляващи основание за спиране на това производство. С оглед на това и правилно ЧСИ е отказал спиране на изпълнителното производство. В допълнение съдът намира, че следва да посочи, че единственото възражение, което се прави в жалбата до ОС-Стара Загора е, че длъжникът „В.Р..“ ЕООД бил нередовно уведомяван за изпълнителните действия, предприемани по изп. д. № 824/2017г по описа на ЧСИ Р. М., което оплакване е неотносимо към основанията за спиране на изпълнителното производство. Освен това видно от вписванията по партидата на дружеството в Търговския регистър няма законова пречка нито управителят (какъвто С. Ж. продължава да е), нито Едноличният собственик на капитала на „В.Р..“ ЕООД (който управлява и представлява дружеството по силата на чл.147 ТЗ) да приемат валидно изявления, насочени към дружеството. ЧСИ е изпращал по определения в закона ред съобщения до С. Ж., в горепосоченото му качество, за всички изпълнителни действия по изп.д. № 824/ 2017г. по нейния опис. В този смисъл изявлението на С. Ж., че не можел да приеме съобщение, отправено до дружеството, е очевидно невярно, ненамиращо опора в закона. В практиката си ВКС посочва, че е без правно значение обстоятелството дали към датата на връчването управителят е бил лишен от правото да представлява последното и да се разпорежда с имуществото му. Това обстоятелство е от значение за процесуалното представителство на дружеството, тъй като съгласно чл. 658 ТЗ синдикът представлява предприятието и участва в производствата по делата на дружеството и завежда от негово име дела. Управителят на дружеството обаче не е загубил качеството си служител на търговското дружество, а с оглед нормата на чл.50 ал.З ГПК съдебните книжа могат да се връчат на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме и се удостоверява с посочване имената и длъжността на получателя(Определение № 600 от 25.07.2014г по ч.гр.д. № 4007/2014г на ВКС, III Г.О.). Отделно от това видно от приложеното изпълнително дело е видно, че ЧСИ е правел и периодично справка в ТР за вписан синдик и е изпращал съобщения до вписаните към дадения момент лица. Търговските дружества в ликвидация се представляват от вписания в Търговския регистър ликвидатор. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 266 ал.З ТЗ. Съгласно ЗТРРЮЛНЦ в частта: Действие на вписването - Чл.7.