Решение № 7810 от 8.9.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 36/2026 г.

Производството по делото е образувано по жалба на М. Н. С. и А. Д. Д., представлявани от адвокат И. К.-Т. от АК Бургас, срещу Решение № БС-8-ОС-П/03.12.2025г. на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) [населено място], с което е прекратена на основание чл.6а, т.2 и §2 от ДР вр. чл.13, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС) процедурата по реда на глава втора от Наредбата за ОС по административна преписка с вх. № ПД-2814/2025г. на РИОСВ Бургас за план „Изработване на ПУП-ПРЗ за [ПИ] по КККР на [населено място], местност Гробищата, община Царево“ с възложители двамата жалбоподатели, тъй като се констатирала недопустимост на реализацията на плана спрямо Закона за защитените територии (ЗЗТ) и режима на Природен парк (ПП) „Странджа“, обявен като народен парк със Заповед № РД-30/24.01.1995г. на Министъра на околната среда, обн., ДВ,бр.15/1995г., прекатегоризиран в природен парк със Заповед № РД-350/14.07.2000г. на Министъра на околната среда, обн, ДВ, бр.66/2000г., и с последващи изменения със Заповед № РД-25/18.01.2001г., обн, ДВ, бр.11/2001г. и Заповед № РД-59/24.01.2013г., обн, ДВ, бр.28/2013г. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон. Основният довод е, че имотът, предмет на разработката, е част от населено място и не се обхваща от ограниченията, наложени с цитираните в решението заповеди на министъра на околната среда за обявяване на Природен парк „Странджа“, следователно разпоредбата на чл.31, т.9 от ЗЗТ е неприложима. Заявено е искане за отмяна на решението и изпращане на преписката обратно на административния орган за продължаване на процедурата. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът е подал писмен отговор, в който жалбата се оспорва. В съдебно заседание жалбоподателите се представляват по пълномощие от адвокат И. К.-Т., която поддържа жалбата. Заявява претенция за разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Ответникът се представлява от старши юрисконсулт Т. Е., която иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощниците на страните са представили писмени защити, в които са развити подробни съображения по съществото на спора. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното: Жалбоподателите са съсобственици, всеки от тях на  идеална част, на [ПИ] по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-53/24.08.2006г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър. Според представената скица, имотът е с площ 4002 кв.м., в местността „Гробищата“, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.), и попада в охранителна зона „Б“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Легитимационният документ за собственост е [нотариален акт]/23.12.2004г., том ХІ, рег. № 6400, нотариално дело № 1862/2004г. на Н. М. В. с рег. № 370 на Нотариалната камара. Според Удостоверение № 94-01-4130-01/22.08.2025г., издадено от Главния архитект на О. Ц. по искане на жалбоподателката С., по Общия устройствен план (ОУП), одобрен със Заповед № РД-02-14-776/13.08.2008г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, имотът попада в устройствена зона „Ов“ – рекреационни устройствени зони за вилен отдих. Посочено е, че със Заповед № РД-02-15-146/06.10.2023г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството приложението на ОУП било спряно. За имота не бил одобряван ПУП, поради което липсвали определени конкретно предназначение и режим на устройство. Тъй като имотът попадал в околовръстния полигон на териториите по §4, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е направен извод, че е урбанизирана територия и следователно е извън приложното поле на чл.17 от ЗОЗЗ. Собствениците започнали процедура по изработване на ПУП-ПРЗ. От изготвеното през месец май 2025г. Задание е видно, че целта е урегулиране на имота чрез обособяване на четири нови УПИ с отреждане „за вилно строителство“, с посочени показатели на застрояване. Изготвена е скица-предложение за изработване на ПУП-ПРЗ. На 28.08.2025г. жалбоподателите подали в РИОСВ Бургас уведомление за изготвяне на план/програма с искане да бъдат определени необходимите действия, които трябва да се предприемат за издаване на решение за преценяване на необходимост от екологична оценка (ЕО) или издаване на становище по ЕО. Уведомлението е регистрирано с индекс ПД-2814. По преписката е постановено обжалваното по настоящото дело Решение № БС-8-ОС-П/03.12.2025г. на Директора на РИОСВ Бургас, с което започнатата процедура по реда на глава ІІ от Наредбата за ОС е прекратена, поради констатирана недопустимост на реализацията на плана спрямо ЗЗТ и режима на ПП „Странджа“. В мотивите си административният орган е изложил следните фактически и правни съображения: [ПИ] попада в границите на две защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР): Защитена зона В00002040 „Странджа“ за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-802/04.11.2008г., обн., ДВ, бр.106/2008г., изменена със Заповед № РД-75/28.01.2013г., обн, ДВ, бр.10 от 05.02.2013г., и Защитена зона BG0001007 „Странджа“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обявена със Заповед № РД-50/17.01.2024г. на Министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр.12/09.02.2024г. В имота не били установени пясъчни дюни. Със заповедта за обявяване на ПП „Странджа“ бил определен строителен режим и устройство на територията в съответствие със ЗТСУ, ППЗТСУ и териториално-устройствените планове, както и че населените места се развиват в съответствие със застроителните и регулационните планове, съобразно предназначението на парка и с оглед запазване на типичната местна архитектура и културно – историческо наследство. Цитира се чл.31, т.9 от ЗЗТ, съдържащ забрана за извършване на дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, ПУ на парка и устройствените и техническите планове и проекти. Съгласно изискванията на ЗЗТ и заповедта за обявяване на парка, всеки нов план или ново инвестиционно предложение извън населените места следва да съответства на предвижданията на ОУП на Община Царево. ОУП бил в процедура на изменение, поради които действието му било спряно. Прието е, че проектът за ПУП-ПРЗ е недопустим, съобразно чл.31, т.9 от ЗЗТ и процедурата е прекратена на основание чл.6а, т.2 и §2 от ДР на Наредбата за ОС. Решението съдържа изрично указание, че може да се обжалва по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му пред АдмС Бургас. Жалбата е постъпила в РИОСВ Бургас на 16.12.2025г., при спазване на срока за обжалване (лист 47). Към доказателствения материал е приобщена изготвена от инж. Р. К. съдебнотехническа експертиза, според която [ПИ] попада в околовръстния полигон на [населено място], одобрен с протокол № 6 от 29.02.2000г., т.5, от заседание на Общински съвет Царево, с който са одобрени околовръстните полигори на териториите по §4, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът попада в устройствена зона „Ов“-рекреационни устройствени зони за вилен отдих, по Териториално-устройствения план (ТУП) на Община Царево, одобрен през 1998г., изменен и допълнен през 1999г., поради което е част от земите, определени за застрояване. Имотът попада в урбанизираните територии, според КК. Имотът е част от територията по §4, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която няма одобрен план на новообразуваните имоти, но е обхваната от околовръстен полигон. Имотът не е част от ПП „Странджа“. Попада в охранителна зона „Б“ по ЗУЧК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът установи, че оспореното решение е издадено от Директора на РИОСВ Бургас, който е материално и териториално компетентен орган по чл.6, т.2 от Наредбата за ОС. Актът е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му, с което са удовлетворени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил словесно описание на приетите за установени факти и е посочил правното основание за недопустимост на плана. Съответствието на тези факти с установените по делото е въпрос на материална, а не на процесуална законосъобразност. Съдът не установи съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяна на оспореното решение, а и в жалбата не се твърдят такива. При проверката за съответствие с материалния закон съдът установи следното : Според чл.31, т.9 от ЗЗТ, в природните паркове се забраняват дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти. За да прекрати образуваното производство, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.13, ал.1 от Наредбата за ОС, според която при констатиране на недопустимост на елементи на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения с режима на дейностите в защитените зони, съответно в защитените територии или спрямо режими, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни, планове за управление на риска от наводнения и по Закона за водите и в случаите по ал.3, компетентният орган уведомява възложителя и дава указания за отстраняване на недопустимостта, когато това е приложимо, и определя срок. При неизпълнение на указанията в определения срок или когато отстраняването на недопустимостта не е възможно, процедурата по ОС се прекратява, за което компетентният орган уведомява възложителя и съответния орган, одобряващ плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение. Основният мотив на административния орган за недопустимост се свежда до това, че всеки нов план следва да съответства на предвижданията на ОУП на Община Царево, какъвто действащ ОУП към датата на издаване на решението няма. ПП „Странджа” е обявен първоначално като народен парк със Заповед № РД-30/24.01.1995г. на Министъра на околната среда, прекатегоризирана в природен парк със Заповед № РД-350/14.07.2000 г. и с последващи изменения със Заповеди №РД-25/18.01.2001г. ([интернет адрес]?NEM_Partition=1&categoryID=5&areaID=7). Според разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗЗТ, в границите на природните паркове може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда. [населено място] и землището му попадат в границите на ПП „Странджа“, което е видимо от картата на парка, показваща простанствените предели на парка. Със заповедта от 1995г. в територията на народния парк са включени само земеделски земи (6032.40 ха от община Царево) и земи от горски фонд. Според разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗЗТ, населените места и селищните образувания в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони, попадащи в защитени територии, не са част от тях, следователно, определящ за изхода на делото е въпросът дали процесният [ПИ] попада в селищно образувание, щом не попада в границите на населеното място [населено място]. Според основното си предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и ОУП, териториите в страната са разпределени в чл.7 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) така: урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. Определението за селищно образувание се съдържа в чл.3, ал.4 от Закона за административно – териториално устройство на Република България (ЗАТУРБ) – територия извън строителните граници на населеното място, устроена за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но няма постоянно живеещо население. Според предходната редакция на ал.3 (обн. ДВ., бр. 63 от 14 юли 1995 г.), селищните образувания са вилни зони, промишлени зони, курортни комплекси и курортни местности и са разположени в землищата на населените места. Селищните образувания по смисъла на ЗЗТ са вилните зони, индустриалните паркове и курортни комплекси - §1, т.4 от ДР. Според експертното заключение, по ТУП на община Царево от 1999г., [ПИ] попада в устройствена зона „Ов“ – рекреационни устройствени зони за вилен отдих. Имотът попада и в зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е обхванат от околовръсния полигон на земите по §4, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, одобрен с решение по протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Царево. Съгласно §4, ал.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, кметовете на общини до 1 март 2001 г. следва да предложат на общинските съвети за одобряване на околовръстни полигони на земите по ал.2 и ал.3, в които разпоредби се предвижда създаването на селищни образувания по реда на глава трета, раздел ІІ от ЗАТУРБ върху земите по ал.1 (земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет), когато не по-малко от две трети от разположените в тях имоти са застроени. Земите, които са разположени непосредствено до границите на урбанизираните територии, могат да се включват в тях. С одобряването на околовръстните полигони на териториите по §4, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ териториите придобиват статут на селищни образувания, които са урбанизирана територия по смисъла на чл.7 от ЗУТ. Изложената правна регламентация, отнесена към конкретиката на настоящия случай, води до извод, че [ПИ] е част от селищно образувание, поради което и с оглед чл.6, ал.2 от ЗЗТ не попада в обхвата на ПП „Странджа“, от което следва, че забраната на чл.31, т.9 от ЗЗТ е неприложима. В обобщение, оспореното решение е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за произнасяне по уведомлението. По идентичен случай е произнасянето с решение № 3470 от 2.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7464/2024 г., VI о., докладчик председателят Н. Г.. По разноските : Жалбоподателите претендират разноски по списък, възлизащи в общ размер 1586.20 евро, от адвокатско възнаграждение в размер на 1175.97 евро (2300 лева), за които в договора за правна помощ е отбелязано, че са платени, 10.23 евро платена държавна такса, както и 400 евро за възнаграждение на вещото лице. Противопоставеното от представителя на ответната страна възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение не подлежи на разглеждане, тъй като не е мотивирано, съобразно изискванията на чл.78, ал.5 от ГПК. Претенцията е изцяло основателна и доколкото не е посочено друго в списъка, разноските следва да се присъдят по равно на всеки от двамата жалбоподатели. Разноските се възлагат в тежест на юридическото лице РИОСВ Бургас, от структурата на което е административният орган, издал отменения акт. Предвид основателността на жалбата, неоснователна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,